ГЛАВА VII Разрушете преградата на условността

Светът е пълен с „би трябвало", които хората отна­сят към поведението си, без да се замислят, и от сбора на тези „би трябвало" се получава едно голямо слабо място. Възможно е да се ръководите от система от пра­вила и принципи, с които дори не сте съгласен, но от които не можете да се освободите, за да решавате сам кое е добро за вас и кое — не.

Нищо не е абсолютно. Няма правила или закони, които винаги са валидни или са най-подходящи за всич­ки случаи. Гъвкавостта е много по-голяма добродетел и въпреки това ви е трудно — почти невъзможно — да нарушите някой безполезен закон или да пренебрегнете някоя глупава традиция. Вместването на личността в обществото или в дадена културна среда (енкултурация) понякога е полезно, но, доведено до крайност, то може да се превърне в невроза — особено когато от спазване­то на всички „би трябвало" произтичат мъка, депресия и тревожност.

Отникъде не следва и никой не твърди, че законът не трябва да се съблюдава, или че правилата трябва да се нарушават, само защото някой смята, че това е умест­но. Законите са необходими, а редът е важна част от цивилизованото общество. Сляпото придържане към условността обаче е нещо напълно различно, което мо-же-да е много по-пагубно за индивида от нарушаването на правилата. Често правилата са глупави, а традиции­те са станали безсмислени. Ако случаят е такъв и ако не сте в състояние да функционирате ефективно, тъй като трябва да се съобразявате с безсмислени правила, сега е моментът да преразгледате и тях, и поведението си.

Ейбрахам Линкълн веднъж казал следното: „Никога не съм имал линия на поведение, която да прилагам във всички случаи. Просто съм се опитвал да постъпвам по възможно най-подходящия за всеки момент начин." Той не е робувал на една-единствена политика, която тряб­вало да важи във всеки отделен случай, макар да е била създадена с тази цел.

Едно „би трябвало" става нездраво само когато за­почне да пречи на разумното и ефективно поведение. Ако усетите, че в резултат на някое „би трябвало" вър­шите неприятни или в друго отношение неефективни по­стъпки, това означава, че сте изгубили свободата си на избор и се оставяте да ви ръководи външна сила. Преди да продължим да изследваме тези погрешни „би трябва­ло", които могат да объркат живота ви, няма да е из­лишно да разгледаме малко по-подробно вътрешния и външния контрол на личността.

Изчислено е, че 75% от хората в нашето общество имат по-скоро външна, отколкото вътрешна локализа­ция на контрола. Това означава, че вероятността да сте в тази категория е доста голяма. Какво означава „вън­шната" локализация на контрола? В общи линии вие сте „външен", ако отговорността за емоционалното си съ­стояние в настоящите моменти приписвате на нещо или някого извън вас. Например ако ви запитат: „Защо ти е мъчно?", и вие отговорите нещо от рода на: „Родите-лите ми се отнасят зле с мен", „Тя ме наскърби", „При­ятелите ми не ме харесват", „Късметът ми изневерява" или „Нещата не вървят добре", то вие попадате в тази външна категория. Ако ви запитат защо сте така щаст­лив, и вие отговорите: „Приятелите ми са добри с мен", „Късметът ми проработи", „Никой не ме притеснява" или „Тя ми помогна много", все още сте във външната категория, тъй като приписвате отговорността за чувст­вата си на някого или нещо извън вас.

Човек, който е с вътрешна локализация на контрола, стоварва отговорността за това, как се чувствува, са­мо върху собствените си плещи. Такива хора се срещат наистина твърде рядко в нашето общество. Когато им се зададат същите въпроси, те дават вътрешно ориенти­рани отговори: „Аз се заблуждавам", „Придавам прека­лено голямо значение на думите на другите хора", „Без­покоя се за мнението на другите", „Не съм достатъчно силен, за да си забраня да бъда нещастен" и „Не умея да се предпазвам от мъката". Когато индивидът с вът­решна ориентация е радостен, обяснява радостта си с подобни отговори: „Старах се да бъда щастлив", „Обърнах нещата в своя полза", „Не се заблуждавам", „Аз съм господар на себе си и това е моят избор". И така, една четвърт от хората поемат върху себе си отго­ворността за чувствата си, а три-четвърти я приписват върху външни за тях източници. Вие към коя група спа­дате? Фактически всички „би трябвало" и всички тради­ции се налагат от външни източници. С други думи, произтичат от някого или от нещо, което е извън вас. Ако сте притиснат под тежестта на различни „би тряб­вало" и не можете да се изплъзнете от препоръчваните от другите хора условности, то вие сте във външната група.

Чудесна илюстрация на този тип мислене, насочен навън, е една от моите пациентки, която лекувам отско­ро. Да я наречем Барбара. Главното й оплакване е над­норменото тегло, но тя има и множество второстепенни оплаквания. Когато започнахме да разговаряме за над­норменото й тегло, тя каза, че винаги е била пълна, за­щото има смущения в обмяната на веществата и защото майка й я хранела насила, когато била малка. Навикът да се прехранва продължавал, тъй като съпругът й я пренебрегвал, а децата й били невнимателни с нея. Тя се оплакваше, че е опитала всички възможни средства — диети, таблетки, консултации с диетолози, дори астро­логия. Психотерапията била последната й надежда. Ако аз не й помогна да свали излишните килограми, никой нямало да може да й помогне, казваше ми тя.

Начинът, по който Барбара представяше проблема си, и светлината, в която разглеждаше дилемата си, са­ми обясняваха защо не е могла да свали излишните ки­лограми. Всичко и всички бяха в заговор срещу нея — майка й, съпругът й, децата й, дори собственото й тяло и звездите. Диетите за отслабване и диетолозите биха могли да помогнат в някои по-леки случаи, но при Бар­бара всички шансове бяха против нея.

Барбара беше класически пример на мислене, насо­чено навън. За пълнотата й бяха виновни майка й, съ­пругът й, децата й и някаква неподдаваща се на контрол част от собственото й тяло. Но не и собственият й избор да яде или да прекалява с определени храни в определе­ни моменти. Нещо повече, опитите й да облекчи поло­жението си бяха насочени навън в такава степен, в как­вато и възприемането на собственото й страдание. Вместо да осъзнае, че в миналото е избрала да преяжда и че ако иска да отслабне, трябва да направи нов избор, Барбара търсеше вината у околните хора и явления — общоприетите условности за намаляване на теглото.Когато всичките й приятели се подлагали на диета за отслабване, и Барбара се подлагала. Всеки път, когато някоя приятелка откриела нов диетолог, Барбара ведна­га отивала при него за съвет.

След неколкоседмична психотерапия Барбара запо­чна да осъзнава, че нещастието и страданията й са плод на собствения й избор, а не на действията на другите. Отначало започна да признава, че яде твърде много, често пъти повече, отколкото й се яде и се занимава не­достатъчно с физическа дейност. Първото й решение бе със самодисциплина да промени навиците си на хранене. Тя можеше и щеше да стане господар на себе си. Реши, че когато отново огладнее, ще се нагости с разсъждения за вътрешната си сила, вместо с бисквити. Престана да обвинява мъжа и децата си, че се отнасят зле с нея и я подтикват да преяжда, и започна да разбира, че през всички тези години се е правела на мъченица, като фак­тически ги е карала да я използуват. Когато започна да изисква от тях да се отнасят добре с нея, Барбара откри, че близките й с готовност се отнасят добре с нея и вмес­то да търси утеха в храната, намери удовлетворение в отношения, основаващи се на взаимно уважение и обич.

Барбара дори реши да прекарва по-малко време с майка си, която бе започнала да вижда като виновница­та, която управлява и проваля живота й със свръхвисо-ки дози храна. Барбара осъзна, че майка й не я ръково­ди, че може да я вижда само когато пожелае — а не когато майка й желае — и че може да не яде парчето шоколадова торта само защото майка й е казала да го изяде. И тогава срещите с майка й започнаха да й доста­вят удоволствие, а не да й тежат.

Накрая Барбара разбра, че психотерапията няма ни­що общо със силите извън нея. Аз не бях в състояние да я променя. Тя сама трябваше да направи това. Нужно бе време, но постепенно и с усилия Барбара замени своите външни „би трябвало" с вътрешни стандарти, които бяха нейни собствени. Сега тя е не само по-слаба, но и по-щастлива. Знае, че не мъжът и децата й, не май­ка й или звездите я правят щастлива, а че щастието е в нея, в това, че е господар на себе си.

Фаталистите, детерминистите и хората, които вяр­ват в късмета, са във външната група. Ако смятате, че животът ви е предначертай и трябва само да следвате определените пътища, много е вероятно да сте натова­рен с всички „би трябвало", които ще ви карат да след­вате картата на своя път.

Никога няма да се осъществите, ако позволявате да ви ръководят външни сили. Ефективността не предпола­га премахването на всички проблеми от живота ви, а преместването на локализацията на контрола отвън на­вътре. По този начин ще поемете отговорността за всички авои емоционални преживявания. Вие не сте ро­бот и не прекарвайте живота си в лабиринт, изпълнен с чужди правила и разпоредби, които за вас са направо безсмислени. Можете да разгледате „правилата" по-строго и да се опитате да поемете известен контрол над собствените си миел и, чувства и поведение.

ХВЪРЛЯНЕ НА ВИНА И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД КУМИРИ: ДВЕ КРАЙНОСТИ НА ЕДНО И СЪЩО ПОВЕДЕНИЕ, НАСОЧЕНО НАВЪН

Хвърлянето на вина е полезно действие, което може­те да прилагате винаги когато искате да се изплъзнете от отговорност за нещо в живота си. То е убежището за насочения навън човек.

Всяко хвърляне на вина е пропиляно време. Колкото и грешки да намирате у някого и колкото и голяма винада му хвърляте, това не ще ви промени. Вината само отмества фокуса от вас, когато търсите външни причи­ни за мъката и фрустрацията си. Самото хвърляне на вина е безразсъдство. Дори да има някакъв ефект, той няма да е върху вас. Като обвинявате някого, вие само го карате да се чувствува виновен за нещо, но няма да успеете да промените в себе си нищо от това, което ви прави нещастен. Може да успеете да не мислите за него, но не и да го промените.

Склонността да премествате фокуса върху другите може да отиде в другата крайност, където се проявява като преклонение пред „герои". В този случай вие може да започнете да определяте ценностите си, като гледате другите. Ако еди-кой си го прави, аз също трябва да го правя. Преклонението пред другите е форма на самоот-хвърляне. То издига другите над самия вас и свързва самоосъществяването ви с нещо, което е извън вас. Ня­ма нищо пораженско в това да се преценяват другите и техните постижения. То става слабо място обаче, когато човек започне да моделира поведението си по техните стандарти.

Всички ваши идоли са хора. Човешки същества. Все­ки ден правят това, което правите и вие. Сърби ги, къде­то и вас ви сърби, сутрин дъхът им е неприятен, както и вашият. (Единственият достоен „кумир" е сандвич с шунка и сирене или в краен случай патладжан с парме-зан.) Усилията ви отиват напразно.

Нито един от големите „кумири" в живота ви не ви е научил на нещо. А и те в никакъв случай не са по­добри от вас. Политици, актьори, спортисти, рок-звез-ди, шефът ви, психотерапевтът ви, учителят ви, брач­ният ви партньор или който и да е друг са само изкусни в това, с което се занимават — нищо повече. Ако ги превърнете в свои „герои" и ги издигнете по-високо от себе си, попадате във външната група и приписвате на другите заслугата за положителните си чувства.

Ако едната крайност е хвърлянето на вина, а друга­та — преклонението пред кумири, вие сте в някоя точка върху тази „права на отнасянето към другите".
Обожаваме

П.О.К.Д.

Обвиняване

Ако обяснението за това, как би трябвало да се чувствувате или какво би трябвало да правите, търсите извън себе си, то вие се държите като глупак. Първата крачка към преодоляването на това слабо място ще на­правите, като започнете да приписвате заслуги на себе си и да поемате отговорности за себе си. Бъдете кумир на самия себе си. Когато се избавите от поведението, свързано с хвърлянето на вина и с преклонението пред „герои", вие ще преминете от външната към вътрешна­та страна на сметководната книга. От вътрешната стра­на няма всеобщи „би трябвало" — нито за вас, нито за другите.

Въпросът за това, кое е правилно и кое — погрешно, така както се разглежда тук, няма нищо общо с рели­гиозните, философските или етичните проблеми на ап­риорната правота или погрешност. Тези проблеми се обсъждат другаде. Тук главният обект сте вие и начи­нът, по който схващанията ви за това, кое е правилно и кое — погрешно, пречат на щастието ви. Схващанията ви за правилно и погрешно са вашите универсални „би трябвало". Вие може би сте възприели някои нездрави мнения, според които „правилно" означава добро или справедливо, а „погрешно" — лошо или несправедливо.Това е глупост. В този смисъл няма правилни и погреш­ни постъпки. Думата „правилно" предполага сигурност, че ако извършите нещо по определен начин, непременно ще получите добри резултати. Сигурност обаче не съ­ществува. Затова трябва да свикнете с мисълта, че всяко решение носи нещо различно или по-ефективно, но в мо­мента, в който стане въпрос, кое е правилно и кое — погрешно, вие попадате в капана „Аз винаги трябва да бъда прав, а ако хората не са прави и нещата — непра­вилни, ще се чувствувам нещастен."

Потребността ви да намерите правилния отговор може до известна степен да е свързана с нуждата от си­гурност, за която става въпрос в главата за страха от неизвестното. Тя може да е проява на склонността ви да разполовявате или разделяте света на крайности — черно —бяло, да —не, добро —зло, правилно —погрешно. Малко явления се вместват в тези категории, като пове­чето интелигентни хора обикалят из сивите зони и ряд­ко спират в черната или бялата. Тази склонност на ня­кои винаги да бъдат прави се проявява в брака и в други взаимоотношения между възрастните. Обсъжданията неизменно се превръщат в състезание, в което единият партньор е прав, а другият — крив. Навсякъде само то­ва се чува: „Винаги смяташ, че ти си правият/правата" и „Никога не признаваш, че може да си сгрешил/а". Тук обаче няма прави и криви хора. Хората са различни и виждат нещата от различен ъгъл. Ако единият непре­менно трябва да бъде прав, единственият изход от поло-, жението е да се прекъсне общуването.

Изходът от този капан е да спрете да мислите в по­грешните категории правилно —неправилно.Проблемът на един от пациентите ми — Клифорд — бе, че всеки ден трябваше да спори с жена си за всяко нещо. Съветът ми към него бе следният: „Вместо да се опитваш да убедиш жена си, че е на погрешен път, разговаряй с нея без предварителни очаквания как тя би трябвало да реаги­ра. Щом като й позволиш да бъде различна от теб, ще преодолееш непрекъснатите разногласия, в които неу­морно, но безуспешно се стремиш да излезеш прав." Клифорд съумя да се освободи от тази невротична по­требност и да внесе повече разбирателство и обич в се­мейството си. Всевъзможните схващания за това, що е правилно и погрешно, са едни или други „би трябвало". Те объркват живота ви, особено когато се сблъскат с потребността на друг човек от негови собствени „би трябвало".

Веднъж запитах мой пациент дали му е трудно да взема решения, и той каза: „И да, и не". Може би и вие трудно вземате решения дори за дребни неща. Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Нерешителността идва от жела­нието да бъдете прав, а с отлагането на избора се изба­вяте от тревожността, че избирате сам тогава, когато чувствувате, че сте сгрешили. Отнемете ли правилност­та и погрешността на всяко решение (тъй като „правил­но" включва сигурност), взимането на решения става мълниеносно. Ако се опитвате да решите кой колеж е най-подходящ, има опасност завинаги да останете де­мобилизиран, дори след като сте взели решение, защо­то ще се съмнявате, че решението ви може да е погреш­но. Най-добре е да си кажете: „Подходящ колеж не съ­ществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б — други." Нито един от двата не е подходящ, просто единият е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А,Б или Я. По същия начин можете да облекчите невроза­та „нерешителност", като престанете да преценявате всички възможни резултати като правилни и погрешни, добри или лоши. или пък по-добри и по-лоши. Те про­сто са различни. Ако си купите тази рокля, която харес­вате, ще изглеждате по начин, който ще е различен (но не по-добър от начина, по който ще изглеждате в онази рокля. Откажете се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установи­те, че вземането на решение е просто въпрос на преценя­ване кои последствия бихте предпочели в даден на­стоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (тъй като ви кара да живеете в минало­то), в следващия си настоящ момент просто ще решите да вземете друго решение — и неговите последици ще бъдат различни от последиците на първото решение. Но никога не се опитвайте да делите решенията на правил­ни и погрешни.

Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира мидени черупки, не извършва не­що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни. Нищо повече)

Може би смятате, че погрешните схващания са не­редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро­ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този въпрос никога не може да се даде задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата си „За свободата" Джон Стюарт Мил¹⁶ заяви:

„Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за­душим."

Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя­ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва­ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно.

За склонността да се включват различни „би трябва­ло" в живота Албърт Елис е изковал красноречивата дума „мъстърбейшън"¹⁷. Човек „мъс-търбира" винаги когато се улавя, че се държи така, как­то смята, че трябва да се държи, въпреки че може да предпочита друга форма на поведение. В книгата си „Неврозата и развитието на човека" блестящият пси­хоаналитик Карън Хорни е посветила на този проблем цяла глава, озаглавена „Тиранията на „би трябвало". Ето какво пише в нея:

„Всички „би трябвало" винаги пораждат усещане за напрежение и то е толкова по-силно, колкото по-го­леми са усилията на един човек да актуализира свои­те „би трябвало" в поведението си... Освен това в резултат на екстернализация всички „би трябвало" винаги предизвикват разстройство в човешките взаимоотношения по един или друг начин" . Определят ли вашите „би трябвало" голяма част от живота ви? Смятате ли, че би трябвало да сте любезен с колегите си, да бъдете опора на съпруга/съпругата си, да помагате на децата си и винаги да работите упорито? И ако някой път не изпълните едно от тези „би трябва­ло", укорявате ли се и стигате ли до напрежението и разстройството, за които споменава Карън Хорни? Но това може би не са вашите „би трябвало". Ако те при­надлежат на други, а вие сте ги заели от тях, то вие„мъс-търбирате".

Редом с многобройните „би трябвало" има и голям брой „не би трябвало". Сред тях са: не би трябвало да си груб, гневен, глупав, неразумен, инфантилен, похот­лив, мрачен, нахален и много други. Вие обаче не бива да „мъстърбирате". Никога. Няма нищо лошо в това, че ви липсва самообладание или че нещо не разбирате. Ако решите, вие имате право да се държите прекалено свободно. Никой не ви пише точки и не смята да ви наказва за това, че не сте нещо, което някой друг е ка­зал, че трябва да бъдете. Освен това вие никога не можете да бъдете нещо, което не искате непрекъснато да бъдете. Просто не е възможно. Следователно всяко „би трябвало" ще създава у вас напрежение, тъй като няма да сте в състояние да изпълните погрешното си очаква­не. Напрежението не е плод на прекалено свободното ви, неподпомагащо, неблагоразумно или каквото и да е друго държане, а на факта, че се налага някакво „би трябвало".

Етикетът е чудесен пример на безполезно и нездраво приобщаване към дадена културна среда. Припомнете си всички безсмислени правила, които са ви карали да възприемате само защото Емили Поуст, Ейми Вандер-билт и Абигейл ван Бурен¹⁸ дават този съвет. „Гризете царевицата от кочана така, винаги изчаквайте домаки­нята да започне да се храни, мъжът бива представян на жената, заставайте в тази част на църквата, когато сте на сватба, дайте бакшиш за това, носете онова, изби­райте тези думи. Не се допитвайте до себе си, проверете го в някоя книга." Макар добрите маниери да са нещо уместно — просто защото засвидетелствуват внимание към околните, — около 90% от всички препоръки на етикета са безсмислени правила, произволно съставени в някакъв момент. За вас не съществува подходящ път, а само това, което вие решите, че е добро за вас, при условие, че не затруднявате живота на другите. Вие мо­жете да решите как да представяте едни хора на други, за какво да дадете бакшиш, как да се облечете, как да говорите, къде да застанете, как да се храните и така нататък, като изхождате от желанията си. При всяко хлътване в капана на „Как би трябвало да се облека?" или „Как би трябвало да направя това?" Вие сякаш гу­бите частица от себе си. Не искам да кажа, че трябва да бъдете социален бунтар, тъй като това би било форма на стремеж към одобрение чрез неподчинение. Смятам, че човек трябва да е насочен към самия себе си, а не към другите, когато урежда всекидневието си. Да бъдете верен на самия себе си, означава да не изпитвате потреб­ност от външни опорни механизми.

Някои от най-презрените човешки постъпки, извест­ни в историята, са били извършени под претекста, че се изпълняват заповеди. Нацистите отнеха живота на 6 милиона евреи и умъртвиха и измъчваха милиони други хора, защото „законът" бе такъв.

Представител на окръжното ръководство в Съфък, Ню Йорк, веднъж обясняваше защо не могат да се вър­нат пари на хора, на които по грешка е бил взет по-висок данък за недвижими имущества. „Според закона минали данъчни сметки не могат да се преизчисляват, след като вече са платени. Законът е такъв и нищо не може да се направи. Моята работа е да го изпълнявам, а не да го тълкувам." В друго време и на друго място от този човек би могло да стане и палач. Но вие знаете тази „песен". Всеки ден я чувате. Не мислете, просто спазвайте правилата, дори да са безсмислени.

Близо половината от наредбите за плувните басейни, тенискортовете и други обществени места нямат сми­съл. Наскоро в една гореща вечер запитах група младе­жи — които седяха около басейн и очевидно копнееха да се потопят във водата — защо не се къпят, след като басейнът е празен. Отговориха ми, че от 18.00 до 20.00 ч. в басейна се допускат само възрастни. Наредбата бе такава и тя се спазваше, въпреки че нямаше възрастни, които да желаят да ползуват басейна. Никаква гъвка­вост, никаква способност да се промени наредбата в съ­ответствие с обстоятелствата, само сляпо подчинение на правило, което в момента не се основава върху ни­каква логическа причина. Когато насърчих младежите да поискат да се променят наредбите, от ръководството ми позвъниха по телефона и ме обвиниха, че подклаждам бунт.

Едни от най-добрите примери за сляпото придържа­не към правилата — независимо колко глупави са те — могат да се открият в казармения живот. Мой колега ми разказа за чудесен пример на този манталитет на подчинение. Докато бил на о-в Гуам в Южния пасифик, го поразила готовността на мнозина редници и сержан­ти да изпълняват очевидно абсурдни наредби. На офи­церите се разрешавало да сядат върху червените пейки, които били под навес, и да гледат филми на открито. На среднощната прожекция на филма, която офицерите никога не гледали, оставал един редник, който трябвало да следи никой да не сяда на червените пейки. И така всяка вечер група редници и сержанти от флота седели под дъжда, а един от тях пазел сектор от празни червени пейки и осигурявал изпълнението на закона. Когато моят колега запитал защо се спазва такава нелепа на­редба, получил стандартния отговор: „Аз не измислям наредбите, а само ги изпълнявам."

В „Демиан" Херман Хесе пише следното:

„Който е твърде ленив, за да "мисли сам и да си бъде съдия, тъкмо той се приспособява към забраните, щом като са дадени. На такъв му е лесно. Някоисами долавят повели у себе си, на тях са им забране­ни неща, каквито всеки честен човек прави ежеднев­но, и са им разрешени други, каквито обикновено са запретени. Всеки сам трябва да отговаря за себе си"¹⁹.

Ако трябва непрекъснато да съблюдавате всички правила, животът ви ще .е емоционално робство. Наша та култура обаче ни внушава, че е нередно да престъпва-ме правилата и че нищо не трябва да се прави против тях. Важното е човек да си определи кои правила са подходящи и необходими — за да се запази редът в об­ществото — и кои могат да се нарушават, без това да навреди на самия човек и на околните. Няма полза от бунтарство за самото бунтарство, но си заслужава да бъдеш верен на самия себе си и да живееш съгласно собствените си критерии.

Вашият личен прогрес и прогресът на света зависят от „неразумни" хора, а не от хора, които се,приспособя­ват към обществото си и приемат всичко, което доцде. Прогресът зависи от хората новатори, които отхвърлят условностите и изковават собствени светове. За да мине­те от приспособяването към активността, ще трябва да се научите да оказвате съпротива срещу енкултурацията и многобройните принуди за подчинение. За да функ­ционирате пълноценно, съпротивата на енкултурацията е почти необходимо условие. Някои може да ви сметнат за конфликтна личност и това ще е цената, която трябва да платите за самостоятелното си мислене. Може да ви сметнат за различен, да ви прикачат етикета „егоисти­чен" или „буен". Може да си навлечете неодобрението на мнозина „нормални" люде и дори да бъдете отлъчен от обществото. На някои няма да се хареса това, че се съпротивлявате срещу норми, които те са възприели за себе си. Ще чуете обичайния аргумент: „Какво ще стане, ако всеки реши да спазва само тези правила, които той иска? В какво общество ще живеем тогава?" Простият отговор в този случай е, че това не е възможно. Прист-растеността на голям брой хора към външни опори и към „би трябвало" изключва подобна възможност.

Това, за което говорим тук, няма нищо общо с анар­хията. Никой няма намерение да руши обществото, но мнозина от нас биха желали индивидът в обществото да има по-голяма свобода — свобода от безсмислени „трябва" и глупави „би трябвало".

Дори разумните закони и правила не са валидни при абсолютно всички обстоятелства. Това, към което се стремим, е изборът, т. е. възможността да се освободим от робския манталитет на непрекъснатото придържане към всички „би трябвало". Не е необходимо винаги да отговаряме на очакванията на нашата култура. Ако не можете и чувствувате, че не можете да бъдете нещо дру­го, вие действително сте един от многото, който оставя другите да определят живота му. За да живеете собствен живот, е нужна гъвкавост и многократни лични оценки за пригодността на правилото в даден настоящ момент. Вярно, често пъти е по-лесно да се подчинявате, да из­пълнявате сляпо разпоредбите, но осъзнаете ли веднъж, че законът е създаден, за да ви служи, а не да ви превръ­ща в свой служител, вие ще започнете да преодолявате поведението на „мъстърбация".

Да се противопоставяте на енкултурацията, означавасами да вземате решения и да ги изпълнявате колкото е възможно по-ефективно и по-безшумно. Без да при­бягвате до шумотевици или враждебни демонстрации там, където от тях няма да има полза. Безсмислените правила и традиции никога няма да изчезнат, но не е необходимо вие да бъдете част от тях. Във всекидневие­то ще се натъкнете на десетки случаи, в които много по-лесно е правилата да се заобикалят без много шум, отколкото да се организира протестно движение. Вие можете да решите да бъдете такъв, какъвто желаете, или такъв, какъвто другите желаят да бъдете. Вие реша­вате.

Почти всички нови идеи, които са предизвикали про­мени в обществото ни, някога са били обект на презре­ние, а много от тях са били и извън закона. Всеки напре­дък е отрицание на старите правила, които вече, са ста­нали невалидни. Навремето хора като Едисон, Хенри Форд, Айнщайн и братя Райт са били осмивани — дока­то постигнали успех. Вие също ще срещнете презрение, когато започнете да се противопоставяте на безсмисле­ните наредби.

Списъкът с формите на поведение „трябва" може да изпълни цяла книга. Тук са изброени някои от най-често срещаните прояви на това поведение в нашата култура.

— Убеден сте, че всяко нещо си има място и всичко трябва да е на мястото си. Синдромът на подредеността означава, че ви е неспокойно, ако нещата не се намират на определените за тях места.

— Редовно се чудите „Какво да облека", сякаш има само един приемлив начин на обличане, който е установен от другите хора. Бели панталони и пастелни цветове се носят само през лятото. Вълната винаги е тъкан за зимата и други подобни „за ?щи от сезона" „трябва" се промъкват в живота ви. „Хавай" Джеймс Мичънър²⁰ описва жителите на Нова Англия, които присти­гат в тропическия климат на Хавайските острови и кога­то настъпва м. октомври, въпреки че температурата все още е 38°С, те по навик изваждат зимните си дрехи и шест месеца ходят неподходящо облечени... Защо? За­щото така трябва.) Човек робува на предписанията на критиците на модата и носи само това, „което е модер­но", защото, в края на краищата, трябва да се нагажда.

— Смятате, че е прието определени напитки да се пият с определени ястия. Бялото вино е подходящо за риба и месо от птица. Червеното върви само с говеждо месо. Някой някога е изковал закони, кое с какво да се яде.

— Прехвърляте вината за постъпките си на другите. „Грешката наистина е нейна, тя ни накара да закъс­неем." „Не ме обвинявай, той го направи."

— Поканят ли ви на сватба, трябва да отидете или да изпратите подарък, въпреки че хората може да не са ви приятни. Никога не отказвате на поканите, макар и да ви се иска да откажете. Може с неприятно чувство да избирате подаръка, но правите всичко, каквото трябва, защото обикновено така се прави. И обратно, отивате на погребения, на които бихте предпочели да не отиде­те, защото сте длъжен да отидете. Трябва да присъству­вате на такива официални събирания, за да покажете, че скърбите, тачите или изпитвате съответните емоции.

— Участвувате в църковни служби, които са ви не­приятни и в които не вярвате, защото това се очаква от вас, а вие искате да правите това, което е редно.

— Титуловате хората, които ви служат, и с това ги издигате по-високо от себе си. Как се обръщате към зъ­болекаря си? Ако се обръщате към него с „Д-р еди кой си", това само професионално звание ли е? Казвате ли „Дърводелецо Джоунс" или „Водопроводчико Смит"? Ако казвате „Д-р еди-кой си" от уважение към профе­сията му, какво ви кара да мислите, че неговото положе­ние е по-високо от вашето? Щом като той получава па­ри, за да ви обслужва, защо вие го наричате с титлата му, а той се обръща към вас с името ви?

— Лягате да спите, когато стане време за лягане, а не когато сте изморен.

— Любите се само по един или два начина, защото те са единствените приемливи за вас пози, или участву­вате в сексуална дейност, само когато са налице всички условия за това, например децата са си легнали, не сте уморен, в стаята е тъмно, лежите в собственото си легло и така нататък.

— Подбирате ролите във всекидневието така, както културата изисква. Жените мият съдовете, мъжете из­хвърлят боклука. Домакинската работа е женска, рдбо-тата в градината — мъжка. Момчетата правят това, момичетата — онова.

— Придържате се към безсмислени домашни прави­ла и традиции, които нямат приложение във вашето се­мейство, например да искате разрешение да станете от масата, всички да се храните по едно и също време, ко­гато това е неудобно, или да се определя неоснователно време за лягане.

— Съобразявате се с всички знаци и надписи, неза­висимо дали имат смисъл, или не. Не говорете! Не влизайте! Не правете нищо! Нямате навик да оспорвате ня­кой знак или да допуснете, че не е на мястото си. Хората правят знаците, но хората правят и грешките.

— Всяка неделя ходите на обяд у майка ви, макар че не винаги ви се ходи. Но това е традиция и дори на никого да не се иска, включително и на майка ви, традицията трябва да се спазва.

— Когато четете книга, винаги започвате от първа­та страница и изчитате всичко до края, въпреки че поло­вината от книгата може да ви е безинтересна. Прочита­те до край книга, която не ви харесва — тъй като сте я прочели до половината, е трябвало да прочетете цялата книга.

— Жените никога не определят срещи на мъжете. Това е работа на мъжа. Освен това те никога не се обаж­дат първи по телефона, не отварят вратата пред мъж, не плащат сметката и много други абсурдни традиции, които не служат за нищо.

— Изпращате поздравителни картички, когато на­ближат празници, въпреки че тази дейност ви е неприят­на. Правите го, защото винаги сте го правили и защото го очакват от вас.

— Стремите се да получавате високи бележки в учи­лище или внушавате на децата си да правят същото. Учите не за собствено удоволствие, а заради символите, които накрая ще се появят в свидетелството.

— Винаги питате: „Той/тя подходящ/а ли е за мен?, и непрекъснато се мъчите да намерите подходящия чо­век.

— Навсякъде придружавате партньора/партньорка­та си, защото така е редно, макар че и двамата бихте предпочели да сте на различни места в даден момент.

— За всичко се допитвате до справочници и проспек­ти, защото всяко нещо трябва да се прави по определенначин. Не можете да правите разлика между наръчници­те, които дават полезна информация, и тези, които про­сто ви съобщават как трябва да изглеждат нещата.

— Подходяща ли е тази рокля, шапка, лека кола, мебел, тази подправка за салата, това мезе, тази книга, този колеж, тази работа и така нататък. Притеснявате се дали ще изберете най-подходящото и изпадате в нере­шителност и съмнение.

— Смятате, че наградите, значките, титлите, почес­тите и всички символи на признание са по-важни от собствената ви преценка на вашите постижения.

— Имате навик да казвате: „Никога не бих могъл да бъда велик като..."

— Когато сте на представление, ръкопляскате дори да не ви е харесала играта.

— Давате бакшиш за некачествено обслужване.

— Държите се като спортен запалянко, разболявате се от победата или от загубата на отбора домакин и живеете с постиженията или липсата на постижения на спортистите.

По-долу са споменати някои от причините, поради които вие не се разделяте с вашите „би трябвало". Тези печалби — както печалбите, свързани с всички слаби места — в основата си са самопогубващи, но въпреки това създават система от защитни психични механизми.

— Като следвате всички свои „би трябвало", вие имате утешението, че сте „добро момче" или .„добро момиче". Можете да се потупате по гърба за послуша­нието си. Това е печалба, която се връща назад към по-ранен период от развитието ви. Тогава сте били възнаграждавай с одобрение за добро държание, което означа­ва, че някой друг е определял вашите правила на поведе­ние.

— Като изпълнявате външното „би трябвало", мо­жете да припишете отговорността за бездействието си на него вместо на самия себе си. Дотогава, докато из­тъквате „би трябвало" като причината за това, което сте/или не сте/, вие можете да се изплъзвате от опаснос­тите, на които бихте се изложили, ако се осмелите да се промените. Следователно вашите „би трябвало" ви пречат да растете. Марджори например си е втълпила, че всякакъв сексуален живот преди брака е забранен. Тя е на 34 години и няма никакъв сексуален опит поради това заучено „би трябвало". Марджори обаче е вътреш­но неспокойна. Би желала да има сексуална връзка и е много недоволна от себе си, че няма. Тя може никога да не се омъжи и тогава нейното „би трябвало" (в слу­чая „не би трябвало") ще я лиши от полов живот, дока­то е жива. Тази вероятност я изпълва с ужас, но при все това нейното „не би трябвало" не изчезва. Нейното „би трябвало" вече е нанеслопоражения. Тя не смее да оста­не през нощта в една къща с приятеля си от страх какво ще си помислят хората. Нейните „би трябвало" непре­къснато й създават затруднения, защото й налагат вечер винаги да се връща при майка си. Придържането към тях й пречи да поеме риска да се впусне в сексуалния живот. Неизменният й отговор е: „Не би трябвало да го правя." Ясно е, че нейните „би трябвало" пречат на щастието й.

— Вашите „трябва" ви позволяват да манипулирате другите хора. Като кажете на някого, че това би трябва­ло да се направи така, вие можете да го накарате да го направи така, както вие искате.

— По-лесно е да се извади едно „би трябвало", кога-то се чувствувате неуверен в себе си. Когато Аз-обра­зът ви избледнява, „би трябвало" се превръща във ва­шата опора.

— Можете да продължите да изпитвате самодо­волство от поведението си и да запазите враждебността си към другите, неспазващи тези „би трябвало", които вие сте избрали за себе си и за останалия свят. По този начин вие пораствате в представите си за сметка на дру­ги хора, които не се подчиняват на моделите, свързани с правилата.

— Можете да си спечелите одобрение, като се съгла­сявате. Приятно ви е, когато се нагаждате, а това е, кое­то открай време ви казват, че би трябвало да правите. Тук също се промъква потребността от одобрение.

— Докато се насочвате към другите и живеете с тех­ните успехи и неуспехи, не ви се налага да работите над себе си. Когато имате своите „герои", лошото ви мне­ние за самия себе си се подкрепя и ви позволява да се изплъзнете от необходимостта да работите над себе си. Дотогава, докато „героите" могат да имат заслуга за положителните ви чувства или вина за отрицателните ви чувства, не е необходимо вие да поемате тази отго­ворност. В този случай цената, която имате в собствени­те си очи, действително е цената, която имате в очите на другите и затова тя е мимолетна и временна. Тя зави­си от всички онези велики хора и от това, което ще на­правят за вас.

СТРАТЕГИИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЯКОИ „БИ ТРЯБВАЛО"

Задачата ви по отстраняването на това слабо място е свързана с поемането на рискове. Трябва да действува­те! Да решите да бъдете различен от това, което са ви учили, че е подходящо, щом то не е полезно за вас. Ето някои тактически ходове, които ще ви помогнат да скъ­сате с навика си да „мъстърбирате":

— Вгледайте се в поведението си. Изследвайте не­вротичните печалби, споменати по-горе. След това се запитайте защо се товарите с толкова много „би тряб­вало". Запитайте се дали истински вярвате в тях, или просто сте привикнали да се държите по този начин.

— Избройте всички правила, с които се съобразява­те, но които изглежда, че просто са невалидни. Тези глу­пави условности, от които се оплаквате, но от които, изглежда, не можете да се отърсите. Изгответе си свои „правила на поведение", които ви изглеждат най-разум­ни. Запишете ги върху хартия, дори в момента да не-вярвате, че ще можете да ги осъществите.

— Започнете от собствените си традиции. Например ако винаги сте украсявали коледното дръвче на Бъдни вечер, а бихте искали да го украсите три дни преди това, поставете началото на нова коледна традиция, която ви се струва разумна.

— Поговорете с вашите близки и приятели за мно­гобройните правила на поведение, които всички спазва­те и които са ви противни. Може би ше стигнете до нови правила, които ще се сторят по-смислени на всички. Ще установите, че старите порядки все още действуват само защото никой в миналото не се е заел сериозно да им се противопостави.

— Водете си дневник на вътрешния/външния конт­рол. Записвайте всички случаи на „външен" контрол, в които приписвате на другите отговорността за чувства­та си в момента. Проверете дали не можете да се пре­хвърлите към „вътрешен" контрол с някои нови смели постъпки. Следете как напредва преминаването ви към вътрешния контрол.— Замислете се над това, колко правила налагате на другите. Запитайте ги дали тези насоки действително им са необходими, или биха се държали по същия начин и без тяхна помощ. Дори ще научите, че те биха могли да предложат по-ефективни и по-гъвкави, насоки.

— Поемете риска да се противопоставите на прави­ло или порядка, които бихте желали да отстраните. В същото време обаче бъдете готови да посрещнете без враждебност последствията от поведението си. Напри­мер ако винаги сте вярвали, че жената не би трябвало да определя среща на мъж и изведнъж се окаже, че нямате никаква уговорка за края на седмицата, обадете се на някой мъж и вижте какво ще се случи. Или подайте рек­ламация за дефектна дреха, макар че според правилото „пари не се връщат". По този начин протестирайте сре­щу търговската политика и заявете, че ако е необходи­мо, ще стигнете до най-висшия началник. Не се водете от политиката на другите, която в крайна сметка ви пре­връща в жертва.

— Смятайте, че решенията имат различни последст­вия, а не че са правилни или погрешни. Когато вземате решения, не мислете кое е правилно и кое — погрешно, а си кажете, че и двете са добри и всяко ще доведе до различни резултати. Вземайте решението самостоятел­но, без да разчитате на някаква външна гаранция. По­стъпвайте според желанието си, вместо да се съобра­зявате с външен критерий.

— Стремете се да живеете в настоящите си моменти и прилагайте вашите правила и „бй трябвало" само в тях. Не смятайте, че са универсални. Приемайте ги като приложими само в дадения момент.

— Не разделяйте с никого поведението си на неспаз­ване на правилата. То е само за вас, а вие не желаете да застанете в позата на човек, който търси одобрение, т. е. съпротивлява се срещу приобщаването към култу­рата, за да спечели внимание и похвала.

— Освободете се от ролите, които вие (и другите) поемате в живота си. Бъдете такъв, какъвто искате да бъдете, а не какъвто мислите, че трябва да бъдете, защо­то сте мъж, жена, човек на средна възраст и така ната­тък.

— Въздържайте се в дадена част от разговор да на­сочвате вниманието си към другите. Тренирайте все по-продължително време да не хвърляте вина върху други­те хора или да не говорите за друг човек, събитие или идея, като се оплаквате или недоволствувате.

— Престанете да чакате другите да се променят. За­питайте се дали е необходимо другите да бъдат различ­ни само защото така ще ви се харесват повече. Разбере­те, че всеки има право да бъде такъв, какъвто избере, макар това да ви дразни.

— Изгответе списък на упреците, в който изброява­те всичко, което не харесвате у себе си. Списъкът може да изглежда така:

Какво не харесвам у себе си и в живота си	Кой и кое носи вина за това
Дебел/а съм	Сара Лий, обмяната на веществата ми, майка ми, изкушенията предлагани от „Макдоналд"
Имам слабо зрение	Родителите ми, техните родите­ли, бог, генетиката, домакинска­та работа, образователната про­грама
По математика съм много зле	Учителите в началното училище, сестра ми, дефектните гени за математика, майка ми
Нямам приятели/приятелки	Лошият ми късмет, всички в училище, родителите ми, не мога да нося грим
Твърде висок/а съм	Генетиката, бог, майка ми
Нещастен/а съм	Икономиката, индексът Дау Джоунс, разводът, децата ми ме мразят, болестта
Гърдите ми са прекалено малки	Майка ми, генетиката, лошия ми късмет, недохранването в ранно детство, Бог, дяволът
Не харесвам цве­та на косите си	Xелена Рубинщайн, генетиката, приятелката ми, слънцето
Състоянието на све­та ме безпокои	Президентите Форд, Никсън, Джонсън и т. н., човечеството
Съседите ми са отвратителни	Кварталът, „този тип хора", разпределението по зони
Резултата си в играта на тенис	Вятърът, слънцето, мрежата е твърде висока/ниска, разсейвам се, мускулите ми се схващат, ръката ме боли, кракът и т. н.
Не се чувствувам добре	Обмяната на веществата ми, мензисът ми, лекарят ми, храната, жегата, студът, вятърът, дъждът, цветният прашец, всичко.

Изчислете общия си резултат от упреците и провере­те дали сте по-различен/а, след като разпределихте ви­ната и отговорността върху съответните хора и явления, които са причина за чувствата ви. Има нещо в това, нали? Вие сте абсолютно същият/щата. Независимо да­ли обвинявате или не, оставате непроменен/а, освен ако не вземете мерки, за да поправите нещата, които не ха­ресвате. Следните съвети можете да използувате като упражнение, което ще ви покаже безполезността на об­виняването.

— Изречете на глас, че току-що сте обвинили някого и че полагате усилия, за да изкорените този тип поведе­ние. Като сте съобщили целта си, вие ще контролирате и склонностите си в тази насока.

— Дайте си дума, че за всички страдания, които из­берете, никога няма да бъдат отговорни другите, а само вие и вашето поведение. Повтаряйте си, че всички нало­жени отвън страдания засилват вашето робство, защото излиза, че нямате власт над себе си или над тях, но те имат власт над вас.

— Когато някой обвинява някого пред вас, учтиво го запитайте: „Сигурен ли си, че искам да чуя това, кое­то ми казваш сега?" С други думи, отучете хората да ви използуват като съд за хвърляне на вина и започнете да слагате етикет на оплакването и мърморенето на други­те, за да проследите и осъзнаете това поведение у себе си. Можете да му сложите етикет, който не е обиден, например: „Току-що приписа на Джордж отговорността за това, което чувствуваш. Наистина ли смяташ, че това е така?" Или „Непрекъснато повтаряш, че ако цените на пазара се покачат, ще бъдеш по-щастлив. Наистина по­зволяваш на парите да имат голяма власт над живота ти." Като осъзнавате обвиненията, които другите хора хвърлят, и техните „би трябвало", вие по-лесно ще изко­рените тези форми на поведение у себе си.

— Отново прегледайте списъците на често срещани­те „би трябвало", за които по-рано стана въпрос. Опи­тайте се да замените старите си навици с ново и по-различно поведение — някой път вечеряйте късно през нощта, променете позата, в която се любите, облечете дрехите, които ви се иска да облечете. Имайте вяра в себе си и по-малко се доверявайте на онези външни „трябва".

— Повтаряйте си, че това, което ви създава тревоги,не са постъпките на другите хора, а вашата реакция към тях. Вместо да казвате: „Те не би трябвало да правят това", кажете си: „Защо да се тревожа от постъпките им?"

НЯКОИ ИЗВОДИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО „БИ ТРЯБВАЛО"

В „Литературна етика" (1838) Ралф Уолдо Емерсон пише следното:

„Хората се въртят и въртят в мелницата на една ба­налност и оттам не излиза нищо повече от това, кое­то е влязло. Но в мига, в който сменят традицията със спонтанно възникнала мисъл, на помощ им се притичват поезията, остроумието, надеждата, доб­родетелта, знанието, анекдотът."

Каква прекрасна мисъл. Спазвайте традицията и ви­наги ще бъдете един и същ. Отхвърлите ли я обаче, све­тът е ваш и можете творчески да си служите с него така, както вие изберете.

Съдете сам за поведението си и се научете да разчи­тате на себе си, когато трябва да се вземат решения в настоящия момент. Престанете да търсите отговор в живот, изпълнен с порядки и традиции. Пейте своята песен на щастието — пейте я така, както вие изберете, без да се съобразявате как би трябвало да се пее.