ГЛАВА VIII Капанът „справедливост“

Ние сме принудени от различни обстоятелства да търсим справедливост в живота и когато не я намерим, сме склонни да изпадаме в тревога, гняв или състояние на фрустрация. Със същия резултат бихме могли да търсим извора на вечната младост, или друг подобен мит. Справедливост няма. Не е имало и няма да има. Просто светът не е устроен по този начин. Червеноший-ките се хранят с червеи. Това е несправедливо към чер­веите. Паяците се хранят с мухи. Това е несправедливо към мухите. Пумите ловят койоти. Койотите ловят язовци. Язовците ловят мишки. Мишките ловят бубо­лечки. Буболечките... Достатъчно е да се вгледате в при­родата, за да осъзнаете, че в света няма справедливост. Несправедливи са ураганите, наводненията, приливните вълни, сушата. Въпросът за справедливостта е митоло­гия. Светът и хората, които го населяват, допускат не­справедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си.

Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти непри-ложимо, особено по отношение на вашия собствен из­бор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотде­лима част от взаимоотношенията ни с другите. „Не е честно", „Щом аз не мога, и ти нямаш право" и „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използува­ме отсъствието й като оправдание за това, че сме не­щастни. Търсенето на справедливост не е невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се са-монаказвате с отрицателна емоция за това, че не откри­вате доказателство за безуспешно търсена правда. В то­зи случай самопогубващо поведение е не търсенето на справедливост, а демобилизацията, до която може да доведе лишената от справедливост действителност.

Западната култура обещава справедливост. Полити­ците говорят за нея в предизборните си речи. „Искаме равенство и справедливост за всички." Въпреки това не­справедливостта няма край, продължава ден след ден, дори век след век. Бедност, войни, епидемии, престъпле­ния, проституция, наркотици и убийства поколение след поколение се ширят в обществения и в личния живот. И ще продължат да се ширят, ако се съди по историята на човечеството.

Несправедливостта е константна величина, но с без­крайната си новопридобита мъдрост вие можете да ре­шите да се борите срещу тази неправда и да не й позво­лите да ви демобилизира в емоционално отношение. Можете да помогнете, за да бъде изкоренена несправед­ливостта и да решите, че тя няма да ви доведе до пси­хично разстройство.

Системата от закони обещава справедливост. „Хо­рата искат справедливост" и някои от тях дори полагат усилия, за да я намерят. Обикновено обаче не я намират. Онези, които държат парите, не биват признавани за виновни. Съдиите и полицаите често биват купувани от силните на деня. Един президент и един вицепрези­дент на Съединените щати биват оправадавани или по­лучават минимално наказания за явни углавни престъп­ления. Затворите се пълнят с бедни хора, които нямат почти никаква възможност да се преборят със система­та. Това е несправедливо, но е факт. Спиро Егню забо-гатява, след като укрива истинските си доходи от данъч­ните власти. Ричард Никсън е оправдан, а онези, които са изпълнявали нарежданията му, прекарват няколко месеца в затвор с облекчен режим, докато бедните и членовете на малцинството гният в затворите, очаквай­ки своя процес, очаквайки своя шанс. Посещението в което и да е местно съдилище или полицейски участък доказва, че за влиятелните хора съществуват други за­кони, макар властите енергично да отричат това. Къде е справедливостта? Никъде) Вашето решение да се борите срещу несправедливостта може да е достойно за възхи­щение, но да изберете да се разстройвате от нея, е рав­носилно на невроза — също като чувството на вина, стремежа към одобрение или всеки друг вид самопогуб­ващо поведение, свързано със слабите ви места.

„НЕ Е ЧЕСТНО!" МОТОТО НА НЕЕФЕКТИВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Търсенето на справедливост може да проникне в личните ви взаимоотношения и да попречи да общувате ефективно с другите хора. Мотото „Не е честно" е едно от най-разпространените и най-пагубни оплаквания на един човек от друг. За да прецените, че нещо е неспра­ведливо, вие трябва да се сравните с друг индивид или група от индивиди. Вие разсъжадавате приблизително така: „Щом те могат, и аз мога." „Не е честно да имашповече от мен." „Аз не успях да го направя, защо ти да успееш?" И така нататък, и така нататък. В този случай вие определяте кое е добро за вас, като изхождате от поведението на някой друг. С други думи, този някой, а не самият вие, има власт над емоциите ви. Ако се раз­стройвате, че не сте успели в нещо, в което друг е успял, вие ставате зависим от другия. Винаги когато се сравня­вате с някой друг, вие играете на „Не е честно" и от вяра в себе си минавате към „външно" мислене, насоче­но към другите.

Една от пациентките ми, привлекателна млада жена на име Джуди, е добър пример за този вид самопогубва-що поведение. Джуди се оплакваше от 5-годишния си несполучлив брак. В един вечерен сеанс по групова пси­хотерапия тя изигра свой семеен спор. Когато младият .мъж, който играеше ролята на съпруга й — застрахова­телен агент, — й каза нещо неприято, Джуди моментал­но го запита: „Защо каза това? Аз никога не ти говоря такива неща." Когато той заговори за двете им деца, тя отвърна: „Не е честно. Аз никога не намесвам децата в спора." Когато, съобразявайки се с ролите си, заговори­ха за предстоящо вечерно излизане, аргументите на Джуди отново бяха: „Не е честно. Ти непрекъснато из­лизаш да се забавляваш, а аз трябва да стоя вкъщи при децата."

За Джуди бракът се свеждаше до водене на сметки. Едно за теб, едно за мен. Всичко трябва да е честно. Ако аз постъпвам така, и ти трябва да постъпваш по същия начин. Нищо чудно, че почти през цялото време тя се чувствуваше огорчена и обидена — нейната грижа бе по-скоро да изправя въображаеми неправди, вместо да се вгледа в брака си и да се опита да го заздрави. Стремежът на Джуди да получи справедливост беше невротична „задънена улица". Тя оценяваше поведението на съпруга си въз основа на своето собствено поведе­ние, а щастието си — въз основа на поведението на съ­пруга си. Ако престане непрекъснато да търси сметка и ако започне да преследва целите си, без да се налага някой някому да бъде длъжник, отношенията със съпру­га й биха се подобрили значително.

Справедливостта е външно понятие — начин да се изплъзнете от отговорността да поемете контрол над собствения си живот. Вместо да смятате, че нещо е не­справедливо, можете да решите какво всъщност искате и след това да разработите план, за да постигнете целта си — независимо от желанията или постъпките на дру­гите. Простият факт е, че всеки човек е различен и кол­кото и да се оплаквате, че животът на другите се е под­редил по-добре от вашия, няма да предизвикате никакви положителни промени у себе си. Ще трябва да се откъс­нете от сравнението с другите и да захвърлите бинокъ-ла, с който гледате какво правят те. Някои хора работят по-малко, а получават повече. Други са покровителству-вани и се издигат, докато вие сте този, който има спо­собностите. Съпругът/съпругата ви и децата ви ще про­дължат да постъпват различно от вас. Но ако, вместо да се сравнявате с другите, се обърнете към себе си, ня­ма да имате възможност да се разстройвате заради от­съствието на равенство, което забелязвате. Предпостав­ката за почти всеки вид невроза е убеждението, че пове­дението на другите е по-значимо от вашето собствено. Ако се придържате към фрази от типа на „Ако той мо­же, и аз би трябвало да мога", ще уреждате живота си въз основа на нечий друг живот и никога няма да зажи­веете собствения си живот.

РЕВНОСТТА: СПЪТНИК НА „СТРЕМЕЖА КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ"

Джон Драйдън²¹ нарича ревността „жълтеницата на душата". Ако вашата ревност ви пречи и поражда у вас различна степен на емоционална демобилизация, вие можете да си поставите за цел да скъсате с този безполе­зен начин на мислене. Ревността означава да изисквате от някого да ви обича по определен начин и ако той не ви обича така, да се оплаквате: „Не е честно". Тя е ре­зултат от липса на самоувереност просто защото е емо­ция, насочена към другите. Тя позволява тяхното пове­дение да причинява у вас емоционален дискомфорт. Хо­рата, които истински харесват себе си, не избират рев­ността и не си позволяват да се разстройват, ако някой не играе честно.

Никога не можете да предвидите как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако реши да прояви към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньо­рът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „не­честен/нечестна", а просто е такъв, какъвто е. Ако ока­чествите поведението му/й като нечестно, накрая сигур­но ще се опитате да разберете коя е причината. Отличен пример за това е моя пациентка, която бе вбесена, защо­то съпругът й имаше любовна връзка. Обзе я силно же­лание да разбере коя е причината за това. Непрекъснато питаше: „В какво сбърках?", „Какво ми липсва?", „Не бях ли достатъчно добра за него?", и си задаваше други подобни въпроси, които показваха, че й липсва самоувереност. Хелън не преставаше да мисли колко несправед­лива е изневярата на съпруга й. Идваше й наум дори също да си намери любовник, за да възстанови равнове­сието. Плачеше често и гневът й се сменяше с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за спра­ведливост. То я задушава във взаимоотношенията с мъ­жа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна лю­бовна връзка тя използува като причина да се разстрой­ва. Същевременно използува поведението му като по­вод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно. Стремежът на Хелън към абсолютна спра­ведливост предполага, че ако тя първа започне извън­брачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със съ­щото. Емоционалното състояние на Хелън няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето ре­шение независимо от нея и че той може да има хиляди основания — нямащи отношение към нея — за извън­брачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжественост­та си или да отдалечи настъпването на старостта. Как­вато и да е причината, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да приеме връзката му и като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продъл­жи да се наранява със самобичуваща ревност, в която поставя мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо общо със собствената й самооценка.

ТИПИЧНИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕТО „СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ"

Поведението „стремеж към справедливост" се на­блюдава в почти всички сфери на живота. Колкото и ненаблюдателен да сте, ще го забележите непрекъснато да изниква у самия вас и у другите. Ето някои от най-често срещаните примери на този вид поведение:

— Оплаквате се, че другите хора вземат повече пари за същата работа, която вършите и вие.

— Казвате, че не е честно хора като Франк Синатра, Сами Дейвис, Барбара Стрейзънд, Катфиш Хънтър или Джоу Немът²² да печелят толкова много пари. Това об­стоятелство ви разстройва.

— Неприятно ви е, че другите безнаказано наруша­ват законите, а вас винаги ви хващат. От шофьорите, които превишават позволената скорост по пътните ма­гистрали, до оправдаването на Никсън, вие настоявате, че справедливостта трябва да възтържествува.

— Използувате фрази като „Щях ли да постъпя така с тебе?", подтекстът на които е, че всеки би трябвало да бъде точно като вас.

— Винаги се реванширате, когато някой ви направи услуга. Ако вие ме поканите на вечеря, и аз ви дължа една вечеря или поне бутилка вино. Този вид поведение често се оправдава като проява на добри обноски или учтивост, но в действителност е просто начин да се уравновесяват везните на справедливостта.

— Отвръщате на нечия целувка или отговаряте „И аз те обичам", вместо да я приемете и да дадете израз на своите чувства тогава, когато вие пожелаете. Импликацията е, че не е честно да ти кажат „Обичам те" или да те целунат, без да отвърнеш със същото.

— Любите се с някого по задължение, въпреки че не изпитвате желание, защото не е честно да не отвърнете с взаимност. В този случай действувате според изисква­нията на справедливостта, а не правите това/ което би ви се искало да правите в определен настоящ момент.

— Винаги държите всичко да е последователно. Спомнете си често цитираните думи на Емерсон:

„Глупавата последователност е злият дух на ограни­чените умове."

Ако искате винаги всичко да е „правилно", вие попа­дате в категорията на „ограничените умове".

— В спорове настоявате за ясно оформено решение, което изисква победителите да са прави, а победените да признаят, че са били на погрешен път.

— Използувате аргумента „Не е честно", за да по­стигнете целта си. „Снощи ти беше навън, не е честно аз да стоя все вкъщи." И след това се опечалявате от липсата на справедливост.

— Казвате „Не е честно" на децата, на родителите или на съседите си, а после вършите неща, които не ви се вършат, и се бунтувате. Вместо да струпвате вината за всичко върху отсъствието на правда, поработете над собствената си неспособност сам да решавате кое е най-подходящо за вас.

— Играете играта „Щом той може, мога и аз", с която оправдавате нещо с поведението на друг човек. Това може да е невротичната логика за измамата, краж­бата, флиртаджийството, лъжата, закъснението или всичко друго, което не бихте желали да включите в цен­ностната си система. Когато сте на магистралата, пре­сичате пътя на друг шофьор, защото и той ви е пресякълпътя, задминавате го и се мушвате пред него, защото и той е направил същото, или оставяте дългите светлини включени, защото насрещните коли правят същото — буквално рискувате живота си, защото чувството ви за справедливост е накърнено. Това е практиката „Ударих го, защото ме удари", която широко се прилага от де­цата — те са наблюдавали това поведение хиляди пъти у своите родители. Същата практика, доведена до аб­сурдна крайност, става причина за избухването на вой­ни.

— Купувате подаръци за същите пари, за които дру­гите са ви купили подаръци. За всяка услуга се отплаща-те с равностойна услуга. Стремите се към равновесие в сметките, вместо да постъпвате така, както бихте иска­ли във всеки отделен случай. В края на краищата „Всич­ко трябва да бъде честно". Ето на, само една кратка разходка по Алеята на справедливостта и вие, и хората около вас се оказвате вътрешно разклатени — често съвсем слабо, но все пак разклатени — от безполезната фраза в главата ви, че всичко трябва да бъде честно.

НЯКОИ ПСИХИЧНИ ПЕЧАЛБИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО „СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ"

Наградите за този вид поведение са, общо взети, са-мопогубващи, тъй като отклоняват вниманието от дей­ствителността и го насочват към някакъв приказен свят, който никога няма да съществува. Най-често срещаните причини, поради които свързвате мисленето и поведе­нието си със„стремежа към справедливост",са следните: — Можете да изпитвате самодоволство от това, че сте почтен. Това е един от начините да се почувствувате над другите и по-добър. Докато за всичко търсите мито­логична система на справедливост и уравновесявате „вземанията" и „даванията" си, вие ще се придържате към високомерието си и ще изпълвате настоящите си моменти със самодоволство вместо с ефективен начин на живот.

— Можете да се изплъзнете от отговорност към себе си и да оправдаете бездействието си, като прехвърлите отговорността върху онези хора и събития, които са не­справедливи. Това е търсене на изкупителна жертва за неспособността си да бъдете и да чувствувате това, кое­то желаете. По този начин можете да избягвате рискове­те и усилията, необходими за промяна. Дотогава, дока­то неправдата е причина за проблемите ви, вие никога не можете да се промените, освен ако тя не изчезне, а тя, разбира се, никога няма да изчезне.

— Чрез неправдата можете да си осигурите внима­ние, съжаление и самосъжаление. Светът е несправедлив към вас и сега и вие, и всички около вас трябва да ви съчувствуват. Това е друга голяма хитрост за отбягване на промяната. Вниманието, съжалението и самосъжале­нието са вашите награди, които използувате, за да си осигурите опора, вместо да поемете контрол над себе си и да се освободите от поведението на сравняване.

— Като приписвате отговорността за постъпките си на другите, вие можете да оправдаете всякакви видове неморално, незаконно и неприлично поведение. Щом той може да го прави, мога и аз. Това е отлична система за логично обяснение на всяко поведение.

— Имате полезно самоизвинение за неефективност­та си. „Щом те няма нищо да правят, и аз няма да правя нищо." Хитър „номер", с който обяснявате защо сте прекалено мързелив, прекалено уморен или прекалено уплашен.— Имате тема за разговор и успявате да не говори­те за себе си на околните. Оплаквате се от всички не­правди на света и нищо особено не става, но поне убива­те време и може би се отървавате от по-откровени и по-лични взаимоотношения с хората.

— Докато имате концепция за справедливостта, ви­наги можете да вземате справедливо решение.

— Можете да манипулирате другите и главно деца­та си, като им напомняте, че са несправедливи към вас, когато не постъпват като вас, и че не уравновесяват „вземанията и даванията" в отношенията си с вас. Из­обретателен начин, по който постигате целта си.

— Можете да оправдавате някои форми на отмъс­тително поведение, защото всичко трябва да е справед­ливо. С тази хитрост можете да се измъкнете безнаказа­но от всякакви видове подвеждащи и мръсни дейности. Отмъщението е оправдано, защото всичко трябва да бъ­де справедливо и равно. Както на услугата отвръщате с услуга, така и на подлостта трябва да отвръщате с подлост.

Това са психичните механизми, на които се крепи стремежът към справедливост. Тази „опорна система" обаче не е непоклатима. По-долу са изброени някои стратегии за отхвърляне на този начин на мислене и за освобождаване от слабото място „стремеж към спра­ведливост".

— Изгответе списък с всички неправди във вашия свят. Използувайте списъка като насока за ефективна дейност. Задайте си важния въпрос: „Ще изчезнат ли неправдите, ако се разстройвам?" Разбира се, че не. Като атакувате погрешния начин на мислене, който причиня­ва унинието ви, вие се изтръгвате от капана на справед­ливостта.

— Когато се чуете да казвате: „Щях ли да постъпя така с теб?" или нещо подобно, поправете се на: „Ти си различен от мен, въпреки че сега ми е трудно да го при­ема." Това ще подобри общуването ви, вместо да го влоши.

— Започнете да приемате емоционалния си живот като нещо отделно от това, което правят другите. Това ще ви освободи от необходимостта да се огорчавате, когато другите постъпят с вас не така, както вие искате.

— Стремете се да разглеждате всяко решение не ка­то забележително събитие, променящо живота ви, а в перспектива. Карлос Кастанеда нарича „знаещ" човека, който:

„Живее, като действува, не като мисли да действува или като мисли за какво ще мисли, когато престане да действува... Той знае, че животът му така или иначе много скоро ще свърши; знае, защото вижда, че няма нещо, което да е по-важно от друго нещо... И така знаещият се поти и пуфти и ако го погледнете отстрани, ще видите, че е като всеки друг човек с тази разлика, че има власт над безумието на живота си. Тъй като няма нещо, което да е по-важно от дру­го нещо, знаещият избира да върши каквото и да е и го върши така, сякаш за него то е от значение. Властта, която има над безумието, го кара да твър­ди, че това, което прави, е от значение, и да го прави така, сякаш то е от значение, като все пак знае, че не е; така че, когато изпълни задачите си, той се оттегля в мир и не се тревожи дали действията му са били добри или лоши, ефикасни или неефикасни".

— Заменете фразата „Не е честно" с „Жалко" или „Бих предпочел/а...". Вместо да настоявате светът да е различен от това, което е, започнете да приемате дейст­вителността, без непременно да я одобрявате.

— Премахнете външните еталони за сравнение. Имайте собствени цели, които не зависят от постъпките на този и онзи. Заемете се да станете такъв, какъвто искате, без да се интересувате от това, какво имат или нямат другите.

— Поправете се на глас, когато изречете фраза като „Аз винаги ти се обаждам, когато закъснявам, защо ти не ми се обади?", и кажете: „Щеше да ми е по-спокойно, ако ми се беше обадил/а." Така изключвате погрешното схващане, че причината, поради която някой трябва да ви се обади, е, за да прилича повече на вас.

— Вместо да носите някому бутилка вино или друг подарък за това, че ви е поканил на вечеря или на гости, изчакайте да ви дойде желание и тогава изпратете бу­тилка вино с бележка: „Мисля, че си голям човек". Не е необходимо на книгите, дадени като подарък, да се отвръща с подобни подаръци; направете нещо приятно защото искате да го направите, а не защото специал ният случай го изисква.

— Харчете толкова, колкото ви се иска за всеки по­дарък, и не се влияйте от стойността на подаръците, които получавате. Отклонявайте покани, които са от­правени по задължение и необходимост. Решавайте с кого да общувате на „вътрешна", а не на „външна но­га",

— Установете собствени норми на поведение в се­мейството си, като се ръководите от схващанията си за това, кое е уместно за вас. Накарайте и другите да на­правят същото. След това вижте дали не можете да об­щувате, без никой да нарушава правата на другия. Ако смятате, че ви се иска да отсъствувате от къщи три вече­ри в седмицата, но не можете да си го позволите, защо­то няма кой да пази децата, не намесвайте „справедли­востта" при вземането на решение. Можете да уредите някой да пази децата срещу заплащане, да ги заведете някъде или да намерите някакво взаимноизгодно реше­ние. Но ако намесите фразата „Не е честно", ще си на­влечете гнева на всички и ще си останете вкъщи. Бъдете човек на действието, а не на оплакването от неправдите. За всяка неправда, понесена от вас, има решение, което по никакъв начин не изисква да бездействувате.

— Помнете, че отмъщението е само друга форма на властта, която околните имат над вас. Правете това, което вие, а не те, решите, че е добро за вас.

Това са няколко предварителни съвета, които ще ви помогнат да станете по-щастлив, като се освободите от потребността да се сравнявате с другите и да използува­те техния статус като барометър за собственото си щас­тие. Не е важна неправдата, важно е какви мерки взема­те срещу нея.

Склонен ли сте да отлагате? Ако сте като повечето хора, отговорът е „да". Възможно е обаче да пожелаете да скъсате с цялата тази тревожност, до която води от­лагането на нещата като начин на живот. Вие може би сте забелязали, че отлагате голям брой задачи, които искате да извършите, но поради някаква причина непре­къснато ги протакате. Това протакане е една много до­садна страна на живота. Ако сте тежък случай, не мина­ва и ден, без да кажете: „Зная, че трябва да правя това и това, но ще го започна по-късно." Вината за слабото си място „отлагане" трудно можете да стоварите върху външни сили. Всичко е ваше — и отлагането, и дискомфортът, до който то ви води.

Протакането се доближава максимално до едно общочовешко слабо място. Малцина могат „с ръка на сърцето" да кажат, че не са склонни да протакат, макар че в края на краищата това е „нездравословно" явление. Както е с всички слаби места, в самото поведение няма нищо лошо. Всъщност отлагането дори не съществува. Вие просто извършвате различни неща, а това, което не извършите, в действителност остава несвършено, а не отложено. Невротичното поведение се изразява в емо­ционалната реакция и в демобилизацията, съпровожда­щи отлагането. Ако усещате, че сте склонен да протакате, и това ви харесва, ако не изпитвате чувство на вина, тревожност или униние, то тогава продължавайте в съ­щия дух и прескочете тази глава. За повечето хора обаче протакането е истинско бягство от пълноценното изжи­вяване на настоящите моменти.

„НАДЯВАМ СЕ", „БИХ ЖЕЛАЛ", „МОЖЕ БИ"

Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид:

„Надявам се нещата да се оправят." „Бих желал всичко да беше по-различно." „Може би всичко ще се оправи."

Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, до­като казвате „може би", „надявам се" или „бих желал", вие имате основание да не предприемате нищо в момен­та. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време — безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необ­ходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейнос­ти.

Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бяга­те от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане" ви пречи да бъдете силен в своето „сега" и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще се оправят.

„Ще изчакам и нещата ще се оправят" — това е за, която може да ви накара да бездействувате в настоя­щите си моменти. За някои това става начин на живот и те непрекъснато отлагат нещо за ден, който никога не настъпва.

Марк, един мой пациент, се оплакваше от нещастния си брак. Той беше над петдесетте и беше женен близо 30 години. Като заговорихме за брака му, стана ясно, че у него дълги години се е натрупвало недоволство. Веднъж той ми каза: „Още от началото не вървеше." Запитах го какво го е карало да понася страданието тол­кова дълго време. „Все се надявах, че нещата ще се оп­равят"— призна той.След 30-годишни надежди Марк и съпругата му продължаваха да страдат.

Като разговаряхме по-нашироко за живота и брака на Марк, той каза, че в продължение на десетина години бил импотентен. Запитах го дали се бе съветвал със спе­циалист. Не, отвърна ми, просто отбягвал секса все по­вече и повече, като се надявал, че смущението ще изчез­не от само себе си. „Сигурен бях, че нещата ще се опра­вят" — повтори той.

Марк и брачният му живот са класически случай на инерция. Той отбягвал проблемите си и оправдавал поведението си с думите: „Ако изчакам, без да предпри­емам нищо, може би нещата сами ще се оправят." На­края разбрал обаче, че нещата никога не се оправят от само себе си, а остават точно такива, каквито са. В най-добрия случай се променят, но не се оправят. Сами по себе си нещата (обстоятелствата, ситуациите, събития­та, хората) не могат сами да се оправят. Ако животът ви се подобри, то ще е, защото вие сте предприели мер­ки, за да го подобрите.

Да разгледаме по-задълбочено това поведение и да видим как да го изкореним с някои прости решения. То­ва слабо място може да бъде отстранено без големи „умствени усилия", тъй като вие сте си го създали сам, без участието на никое от културните подкрепления, ха­рактерни за толкова много други слаби места.

Доналд Маркис²³ нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но.

Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации. Вие сте човек, който винаги отлага и никога не свършва нещата, които трябва да свърши.

Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите.

Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за само залъгвай е? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обе-ещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.

Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте, от думите. Това, което вършите в настоящите си моменти, е единственият показател за това, какъв сте като човек. Емерсон е писал следното:

„Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."

Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето.

Протакането като начин на живот е способ, чрез кой­то можете да избегнете необходимостта да действувате. Този, който не е по делата, често пъти е критикар — стои и гледа как другите работят и след това фило­софствува за резултата от усилията на работягите. Да критикуваш е лесно, но за да действуваш, е нужно уси­лие, риск и промяна.

Нашето общество изобилствува с критикари. Дори им плащаме, за да ги слушаме.

Като наблюдавате себе си и околните, обърнете вни­мание каква част от социалното общуване се посвещава на критиката. Защо? Защото е много по-лесно да крити­куваш как някой е свършил определена работа, откол­кото сам да я свършиш. Помислете си за някои истин­ски шампиони, които продължително време са поддър­жали изпълнението си на висота. Хора като Хенри Арън, Джони К ар сън, Боби Фишер, Катрин Хепбърн, Джо Луис и други като тях — работяги от най-висока класа. Шампиони във всяко отношение. Те занимават .ли се. с критикуване на другите? Истинските хора на действието нямат време да критикуват другите. Твърде за­ети са. Действуват. Работят. Помагат на останалите, които не са така талантливи, а не изпълняват ролята на техни критици.

Град ив гта критика може да бъде полезна. Ако обаче сте ек избрали ролята на наблюдател, а не на чо­век на действието, вие не се развивате. Освен това вие можете да използувате критиката, за да се освободите от отговорността за неефективността си, като прехвър­лите вината върху онези, които полагат усилия. Можете да се научите да не обръщате внимание на мърморков-ците и на самозваните критикари. Първата ви задача ще е да познаете подобно поведение у себе си и да решите да го изкорените, така че бъдете по-скоро човек на дей­ствието, отколкото протакащ критикар.

Животът никога не е отегчителен, но някои хора из­бират да се отегчават. Представата за отегчението пред­полага неспособност настоящите моменти да се опол­зотворяват за лично самоосъществяване. Отегчението е избор; нещо, което сам си налагате и което е една от формите на самопогубване, която можете да изтръгнете от живота си. Когато протакате, вие изразходвате на­стоящите си моменти в бездействие, чиято алтернатива е действието. Бездействието води до отегчение. Отегче­нието обикновено се приписва на околната среда. „Този град наистина е скучен" или „Какъв скучен оратор". Градът или ораторът никога не е скучен, скука изпитва­те вие самият и можете да я премахнете, като направите нещо различно с ума или енергията си в този момент. Самюъл Бътлър²⁴ е казал: „Човек, който си позволява да се отегчава, е по-достоен за презрение от отегчи­телния човек." Като вършите това, което изберете сега, или използувате ума си по изобретателни нови начини сега, можете да бъдете сигурен, че никога повече няма да изберете отегчението. Както винаги, изборът зависи от вас.

В някои случаи отлагането е значително по-лесен из­бор в сравнение с действието.

— Продължавате да вършите работата, която смя­тате, че ви държи на едно място и не ви позволява да се развивате.

— Продължавате да поддържате връзка, която не ви носи радост. Оставате женен/омъжена (или неженен/ неомъжена), като се надявате, че нещата ще се оправят.

— Отказвате да вземете мерки, за да изгладите ня­кои затруднения във взаимоотношенията си — смуще­ния в сексуалния живот, стеснителност или фобии. Ча­кате нещата сами да се оправят, вместо да направите нещо, за да ги поправите.

— Не се отучвате от пристрастеността си към алко­хола, наркотиците, лекарствата или цигарите. Казвате: „Ще ги оставя, когато съм готов за това", но знаете, че отлагате, защото се съмнявате дали ще успеете да се отучите от вредния си навик.

— Отлагате извършването на трудни или неприятни домакински задачи като чистене, ремонт, шиене, пране, боядисване и други подобни — при условие че действи­телно ви интересува дали ще бъдат извършени, или не. Ако протакате достатъчно дълго, задачите могат да се изпълнят от само себе си.— Избягвате сблъсък с околните, например с при­ятел, любим/а, продавач или работник от сферата на обслужването. Като изчаквате, накрая не се налага да влизате в конфликт, макар че сблъсъкът може да по­добри взаимоотношенията или качеството на обслуж­ване.

— Страхувате се да промените географското си мес­тоположение. Цял живот оставате на едно и също място.

— Отлагате приятната за вас възможност да прека­рате един ден или един час с децата си, тъй като имате много работа или сте затрупан от сериозни проблеми. По същия начин не излизате да вечеряте на ресторант, не отивате на театър или на спортно състезание заедно с близките си. Постоянно отлагате това с фразата „Зает/а съм".

— Решавате да спазвате диета от следващия ден или следващата седмица. Тъй като е по-лесно да се отложи нещо, отколкото да се свали от „дневния ред", вие каз­вате: „Ще се заема с това утре", но утре никога не идва.

— Сънят или умората ви служат като причина да протакате нещата. Забелязвали ли сте колко изтощен започва да се чувствува човек, когато му предстои да извърши нещо неприятно или трудно? Една малка умо­ра е чудесно средство за отлагане.

— Разболявате се, когато трябва да извършите не­приятна или досадна задача. Как да я извършите сега, когато се чувствувате толкова зле? Също както умора­та, спомената по-горе, неразположението е отличен пре­текст за отлагане.

— Прилагате номера „Нямам време за това", за да обясните, че не извършвате нещо поради натоварения си график, в който впрочем винаги има място за неща­та, които действително желаете да свършите.

Непрекъснато очаквате ваканция или мечтано пъту­ване. Догодина ще достигнем нирвана.

— Склонен сте да критикувате и като критикувате другите, прикривате нежеланието си да действувате.

— Отказвате да се прегледате на лекар, когато из­питвате някакво неразположение. Като отлагате отива­нето на лекар, вие отбягвате евентуален сблъсък с реал­ността на едно заболяване.

— Страхувате се да направите крачка към някого, когото харесвате. Вие желаете точно това, но ще пред­почетете да изчакате, като се надявате, че нещата сами ще се подредят.

— Чувствувате отегчение във всеки миг от живота си. Това е просто начин да протакате нещо и да из­ползувате отегчително събитие като причина за това, че не предприемате нещо по-интересно.

— Планирате, но никога не осъществявате програ­ма за редовни физически упражнения. „Започвам ведна­га... следващата седмица."

— Живеете заради децата си и винаги отлагате собственото си щастие. Как можем да си позволим да заминем на почивка, като имаме грижи около образова­нието на децата?

Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението на отлагане:

— Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите, или такива, които отчасти искате, отчасти не искате да извършите. Помнете, че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте „човек на действието".

— Докато продължавате да отлагате нещата, може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности, свързани с нея.

— Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността от себе си върху досадната дейност.

— Когато критикувате, вие се чувствувате важен за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си очи. Нова самозаблуда.

— Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие.

— Винаги ще успявате да избегнете провала, като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще ви се наложи да се сблъсквате лице с лице със своята несамоувереност.

— Като мечтаете да се случат различни неща — фантазии за Дядо Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.

— Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото си самосъжаление за тревожността, която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.

— В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача, ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок. „Просто нямах време."

— Като протакате нещата, някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.

— Отлагането ви позволява да се самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.

— Като отбягвате една задача, можете да избегнете успеха. Ако не успеете в нещо, няма да се наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната отговорност, произтичаща от успеха.

След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо, за да премахнете това саморазрушава-що ви слабо място.

НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ОТЛАГАНЕ

— Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж. Вместо да правите дългосрочни планове, мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие.

— Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието сигурно ще ви е приятно, след като сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.

— Запитайте се: „Какво най-лошо може да ми се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те, че нямате причини за него.

Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.— Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да се тревожите за това, което трябва да свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по този начин.

— Вгледайте се във вашето „сега". Разберете какво отбягвате в настоящите си моменти и започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако събитието стане настояще, тревожността естестве­но трябва да изчезне.

— Спрете цигарите... сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния. Така ще решавате проблемите... с действие сега. Действувайте! Единственото, което ви тегли назад, сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност. Съвсем просто е... направете го)

— Започнете творчески да използувате ума си в об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се отегчавате.

— Когато някой започне да ви критикува, запитайте го: „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?" Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.

— Вгледайте се внимателно в живота си. Правите ли това, което бихте избрали да правите, ако имахте само 6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага, защото, общо взето, това е всичко, което имате. В безкрайността на времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца. Целият ви живот е само миг и няма смисъл да отлагате.

— Смело предприемете дейност, която отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия ви страх. Престанете да си внушавате, че всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно е задачата просто да се свърши.

— Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате дадена задача, — физическите неразположе­ния „като по чудо" ще изчезнат.

— Изхвърлете от речника си думите „надявам се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват, подменете ги с нови. Сменете:

„Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".

„Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".

„Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре".

— Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да описвате в дневника си.

— Ако протакате нещо, което засяга и други хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас. Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към отлагане, и двамата ще положите съвместни усилия. Скоро ще се разсее и голяма част от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите с другия човек.

— Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното. Независимо дали става въпрос за игра на топка, вечеря в ресторант, отиване на почивка или посещение на театър, ще уста­новите, че тази стратегия е полезна и резултатна, тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят удоволствие.

Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.