Вавилонската кула

ВАВИЛОНСКАТА КУЛА

Отворете географския атлас на страницата, където се намира Ирак. Ако атласът ви е подробен, на брега на река Ефрат, на петдесет километра южно от столицата Багдад ще намерите град Хила. Преди хилядолетия на това място е построен Вавилон. Защо този град е наречен така и какво означава изразът вавилонско стълпотворение ще ви разкажа днес.

Някога на земята съществувал един народ и хората говорели един език. С времето този народ се умножавал и разпростирал. Така ще се разпръснем по цялата земя и вече никой няма да знае за тези, които в началото са живели в тази долина (Битие 11:4) – помислили си хората и решили да увековечат своето име. Те се събрали в земята Сенаар (тогавашния град Вавилон) с намерението да построят кула, която да достигне самото небе. Така искали да се прочуят и прославят за идните векове. Започнали да правят тухли от глина и да ги пекат. Все по-високо и по-високо се издигали стъпалата на кулата. Скоро ще бъде толкова висока, че никой вече няма да застане на пътя към славата ни – хвалели се те. – Ще бъдем като богове.

Когато Господ Бог видял, че възгордялото се човешко сърце няма да отстъпи от замисленото дело, Той решил да вразуми това сърце. И разбъркал езика на хората, така че да не могат да се разбират помежду си. Тогава строителството на кулата спряло и тя започнала да се разпада. Александър Македонски¹ я разрушава до основи, за да построи там главното светилище на своята империя. Неговото дело обаче така и остава недовършено.

От тук, от долината на река Ефрат, хората се разпръскват по лицето на цялата земя. Градът, в който и до днес се виждат развалините на огромната храмова кула, се нарича Вавилон, т.е. разбъркване, защото там сам Бог разбъркал езика на хората.

Когато тези, които обичат Господ Исус Христос, бъдат с Него във вечността, всички отново ще говорят един език и ще се разбират помежду си. Това няма да бъде трудно и защото в небесното Царство няма грях, който да разделя хората от Бога.