Заварваме Вежди Рашидов в министерския кабинет затрупан с бумаги. Най-отгоре стоят няколко листа, които съдържат графика му със срещи. "За месец животът ми се обърна на 360 градуса", шегува се именитият скулптор. Разговорът със "Стандарт" му позволява за няколко минути да запали любимата си лула и да разкаже за срещите с хората в Кърджалийско, за майка си - певицата Кадрие Лятифова, и непосредствените си задачи като министър на културата.
- Г-н Рашидов, наскоро казахте, че никой не знае кой е бил министър на културата по времето на Моцарт. А в коридора пред кабинета ви са наредени портрети на предците ви у нас - Петко Славейков, Марин Дринов, Иван Вазов, Стамболов. С какво чувство минавате покрай тях?
В цялата тази история въпросът не е да знаем кой е бил министърът, а това, че човешкият род не е измислил други способи, за да има своите ясни определения за история и народ. Явно, че не е толкова важно кой е министърът на културата, колкото каква културна политика може да проведе една нация, за да създаде големите имена, които правят историята. И сега ние повече знаем кой е Дюма, Пикасо и Дали, отколкото за онези, които са създавали добри условия, за да съществуват големите имена в държавата. Думата "министър" в латинския е "слуга". Ето, аз ще отделя 4 години от живота си, за да се опитам да направя някои положителни неща, които да дават ясната политика на българския творец. Особено в едно звено като културата, където култура се прави от определен човек, от личност. Литературата на Радичков не я правят всички, които пишат - само той си я прави, картината на Генко Генков не я рисуват другите художници - Генко сам си я рисува. Съвкупността от имена създава така наречения елит на българската култура. За тях казваме, че те са вечни, по една проста причина - че надживяват останалите, оставяйки послания за идните поколения.
- Наскоро направихте голяма обиколка из Кърджалийска област. Какви са очакванията на хората в този край на България към новото управление на ГЕРБ?
Имах дълг да се върна. Отидох първо да благодаря на хората за огромното доверие, което ми дадоха и каквото не е имал никой в Кърджалийско през последните години. Нямаше кой друг да направи това - така времето е моделирало събитията, а държавата е абдикирала от проблемите на българските граждани. Някои хора са оставени в ръцете на един кръг и са върнати във феодалния строй. За да прогледнат, им трябва нов лъч надежда. Те припознаха себе си в мен и аз им обещах да им дам сигурност. Няма да ги изоставя. Ще се връщам, защото това е моят роден край. Родопите са моята кръв, там са гробовете на брат ми, на майка ми и на баща ми, на близките ми.
- Разкажете ни за разговор с избиратели или случка в Източните Родопи, която ви е впечатлила?
Хората бяха много развълнувани. За пръв път виждаха някой след избори да седне при тях и да изпие едно кафе. Самочувствието им се вдигна малко, видях, че те вече преодоляват страха. Бяха доволни, че могат да пипнат един министър, да си поговорят човешки на "ти" с него. Ако в едно село преди не можехме и пет души да съберем на събрание, сега дойдоха по сто. Сега са по-спокойни - разбират, че точно хората, от които се страхуват, вече не са на власт.
- Майка ви Кадрие Лятифова е легендарна певица, какво ви казваха за нея хората в Родопите?
За този край тя е легендарна - има улици и паметници на нейно име, Драматичният театър в Кърджали също е кръстен на нея. Обичат я. Бях направил едни дискове с нейни песни и всички искаха да им дам. Това е изкуството - нея вече половин век я няма, но песните й се пеят. Те са едни от най-хубавите черноморски песни, т. нар. румелийски. Странното е, че младите хора казват: "Дайте ни нейните дискове, искаме да я чуем." Наричаха я Славея на Родопите, тя имаше фантастичен глас. Беше уникално момиче. Казвам момиче, защото аз сега съм по-възрастен от нея, а тя стои в съзнанието ми като едно красиво синеоко 32-годишно момиче, което е моя майка. Магията на песента е в това, че тя се носи от уста на уста, от поколение на поколение. Така и родопската песен се носи из най-хубавия край. Сега, ако тръгнете из Родопите, ще чуете малки деца как пеят едни хубави песни и ехото ги разнася.
- На последните избори много партии разиграваха етническата карта, ДПС пък предупреди, че ако ГЕРБ дойде на власт, ще провежда "нов възродителен процес". Живи ли са още тези страхове?
Чудя се как държавата нямаше воля срещу тези, които подбуждат към етнически неразбории. Хората не са толкова глупави и този номер не мина. Те разбраха, че това повече не може да се случи. Както виждате, вече минават месеци и нито има подобни процеси, нито е възможно да стане това. Онова, от което наистина се страхуваха хората, е, че ако останат на власт досегашните, ще бъдат притиснати по икономически причини. Когато не гласуваш за ДПС, не ти изкупуват тютюна или млякото и оставаш без пари. Когато храниш три деца и не ти дават пари, е много тежко, тогава си готов и за дявола да гласуваш, особено ако няма кой да те защити. 20 години там български крак не е стъпвал. Абдикацията от страна на българската държава там е престъпление, защото тя е изоставила своите граждани от небългарски произход и е допуснала за тяхната сигурност да се грижи някой друг.
- Животът ви сигурно се промени доста, след като от свободен творец станахте министър. С какво ви е най-трудно да свикнете?
Животът ми се обърна на 360 градуса. Вече не съм свободен артист. Не е тайна, че в много кризисна обстановка дойдохме на власт. От една страна, е световната криза, за която нашата държава не носи вина. От друга страна, положението с огромния бюджетен дефицит, което заварихме в страната. В Министерството на културата до август 70 на сто от бюджета е похарчен. От останалите 30 на сто от бюджета знаете, че трябва да съкратим 15 процента, така че са ни останали само пари за заплати до края на годината.
- Кои са язвите във вашата сфера, които трябва да лекувате?
Цели има, пари няма. Има например археологически обекти, за които няма и стотинка.
- Ще има ли промени по върховете на културните институции - опера, оперета, театри?
Директорите на културните институции се назначават след конкурс, каквото е законовото изискване. В момента работим по новия устройствен правилник на министерството, ще има преструктуриране на дирекциите, ще направим работещи съвети във всички сфери на културата. Считам за особено важно да създадем в министерството дирекция за работа с еврофондове, за да можем да усвояваме успешно средствата от ЕС, предвидени за култура.
- Имате ли вече яснота за бюджета на министерството за 2010 г.?
Първо ще наредим приоритетите. Човек не може да обещае хиляда неща за един мандат и да ги направи. Но може да се седне и да помисли за три важни неща и да ги осъществи. Например едно от важните неща, които отдавна дължим на младите хора и на младите таланти, е да направим музей, какъвто има във всеки световен град - Музей на модерното изкуство. Още не сме намерили мястото за младите таланти, техния свят и техния живот. Дължим им това пространство. Другият ми приоритет е излизането на културата на пазара, така както киното започва да го прави. Ще дам пример с филма "Дзифт" - колко много зрители спечели и колко престижни международни награди донесе той. Това е професионален продукт, който носи само добри дивиденти на държавата. Известно е, че пазарният принцип е реформата в културата. Българската култура може да излезе на пазара, да пълни салоните. Стимулатор за това ще са и световните сцени. Не може да си на хранилката, цял живот да ти стига една заплата и да не се бориш за нищо повече.
- Какво мислите за Закона за културното наследство, заради който много културтрегери се хванаха за косите?
Законът трябва да се преработи, без да бъде променяна неговата философия. Целта ни е законът да стане работещ. Не искам тракийската култура да бъде продадена под масата, а да остане в България. Три култури има в Европа - римската, византийската и тракийската, която е така добре запазена у нас. Ние самите не разбираме какви щастливи хора сме с това богатство. Наистина част от тези съкровища са в ръцете на частни колекционери, друга е в музеите. Нима искаме да загубим тракийската култура само защото не можем да си устроим законите
|
