Векторите” на човешката еволюция

Институт за философски изследвания

на Българската академия на науките

Напоследък се появиха изследвания, които хвърлят нова светлина върху еволюцията на homo sapiens sapiens – подвида, към който принадлежат съвременните хора. Еволюцията ни като биологически вид се характеризира със значителни особености, някои от които характерни изобщо за рода homo:

1. Еволюцията протича като анагенеза².

2. Биологическата еволюция е тясно свързана с културната, особено характерна именно и само за този биологичен подвид.

3. При културната еволюция, за разлика от биологичната, се наследяват придобити белези, и то не само от преките генетични наследници, а потенциално от всички индивиди на разглеждания таксон, – поради което:

• 
  тя протича много по-бързо;
  
• 
  в съществена степен се управлява от самия обект на еволюционни изменения, т.е. той е и неин субект, и чрез това културната и изобщо еволюцията на съвременния човек има характер на насоченост и самонасочване, т.е. на телеология.
  

При такъв подход биологическата еволюция на хората плавно преминава в историческото развитие в собствен смисъл със съкращаване на разглеждания времеви отрязък.

5. Доколкото развитието на човешкото познание се определя от развитието на човешките способности може да се говори и се обособява новата дисциплина еволюционна епистемология.

6. В процеса на взаимодействие на биологическата и културната еволюция новите човешки способности се научават посредством изградена (понастоящем масова и изключително продължителна) система на обучение на младите индивиди – образованието.

7. Може да се прогнозира, че и в обозримото бъдеще еволюцията на човека ще протича чрез културно разпространяване и научаване на способностите и постиженията на сполучливите мутации – “гениите”, при което културното и биологическото утвърждаване на новите черти вървят ръка за ръка.

8. Особен интерес при изучаване на взаимодействието на културната и биологическата еволюция представлява еволюцията на един единствен орган: главния мозък и неговите функции, обобщено наричани психика. Осъзнаването на психическите функции и на възникването на нови се извършва чрез екстериоризираното им представяне (т.е. във външния свят) под формата на религиозни и философски възгледи, на изкуство и на други форми на духовен живот, характерни за културната еволюция.

9. Появява се перспективата – съпътствана от съвсем нови, от частнонаучни до етически и философски проблеми – за овладяване и насочване не само на културната еволюция, но и на биологическата еволюция на човека чрез генното инженерство.

Във философското и частнонаучно осмисляне на човешката еволюция могат да се изтъкнат приносите на двама български автори – Николай Василев и Иван Кацарски, – застъпващи различни позиции.

Двете книги на Иван Кацарски – "Размирният Едем" и неотдавна излязлата от печат "Родът homo" – следва да се разглеждат като едно цяло.

В послеслова на първата книга се казва: "Незавършеността до голяма степен произтича от състоянията на изследванията върху антропогенезата" (Кацарски 2002: 181).

Същностна черта на подхода на Иван Кацарски е континуалността. Винаги се проследява произходът, връзката и сродството на специфично човешките способности и форми (напр. култура, социалност, език) с аналогични животински, при това не само на висшите примати и дори не само на бозайниците. Напр.: "Според застъпваната тук теза, културата не е само човешки феномен. Наченки на култура или протокултура са характерни и за други видове, различни от човека и хоминидите" (Кацарски 2002: 79). Но между хоминидната и нехоминидната култура съществува "качествена разлика". При втората "1) артефакти не се предават от поколение на поколение и не се натрупват; 2) не съществуват самостоятелни символни актове от културно естество" (Кацарски 2002: 85).

Сякаш единствената форма, за която не се открива нехоминидна протоформа, е религията, която могла да се опише като социализирано екстериоризиране на психичното, което същевременно съответствува на етапа на възникване на самосъзнание у всеки индивид и го фиксира. Иван Кацарски твърди, че: "Чрез способността си за радикална схематизация и подреждане на битието религията се оказва ключов фактор за развитието на културата и социалната организация" (Кацарски 2002: 181). и че появата на религията "води до всеобхватно структуриране на битието и превръщане на външната среда в глобално структуриран свят, до разрастване и усложняване на социалната организация върху основата на принципа на нормативността. Тя е залегнала в основите на всички познати ни обществени форми и модуси на човешко съществуване" (Кацарски 2004: 254).

Много съществено място в работите заема полемиката срещу широко разпространени, но недостатъчно обосновани възгледи, напр. тези на Фройд или на Енгелс: (Кацарски 2004: 253) и (Кацарски 2002: 76) и на редица други места.

Фактически основната част от изложението и в двете книги е посветено на критичен анализ на изчерпателен набор от наличните концепции по конкретно дискутирания въпрос, като стремежът е за "преодоляване на провинциалната изостаналост и маргиналност, характерни за теоретизирането върху антропогенезата у нас" (Кацарски 2004:: 252).

Могат да се споменат:

– развиване на "идеята за фундаментално историческо значение на религията" (Кацарски 2004: 254);

– предлагането на "нова хипотеза за възникването на човешката езикова способност" (пак там), при която прехода от жестов към вокален език съответствува на "необходимостта да се изрази трансемпиричното, трансцендентното" ;

– "нова хипотеза за началото на човешката социогенеза. В началото на процеса е залегнало разпадането на изходната социална форма, предизвикано от разширена употреба на оръдия, която разбива фините механизми на инстиктивна социална организация" (Кацарски 2004: 253);

– "нова интерпретация на ранните артефакти от камък, която акцентира върху неутилитарни мотиви (най-вече игрови) при изработването им, като утилитарният елемент престава да бъде абсолютна доминанта" (Кацарски 2004: 254);

– "идеята за фундаментално разчленение на човешката история на два периода: период на глобалните култури и период на локалните култури, като границата помежду им се оформя преди около 200 000 години" (Кацарски 2004: 254).

Според Н. Василев “човекът е единственото живо същество на Земята, което е тръгнало “против течението” на непосредствената морфо-физиологическа “реакция” на комплекса от значими сигнали от средата. В това направление, за разлика от всички други живи организми, се е намирало възпроизводството и запазването му като биологичен организъм. Човекът “за пръв път е започнал да приспособява природата към себе си”, като се е отделил и противопоставил на средата; и първите елементr, отделени от него и опознати от човека, са оръдията на труда и собствената му трудова дейност.” “Това определя и качествено новата функция на оръдията на труда и оръдийната дейност, определя техния необходим, съществен, жизнено важен характер в системата на взаимодействията на първите хора с околната среда и помежду им (Василев 1991: 215-216). Според българския философ и антрополог “наличието на органична връзка между речта и труда има своите категорични частнонаучни (краниометрични), че изграждането и непрекъснатото функциониране на тази връзка са “отразени”, “отпечатани” по специфичен начин в структурата на човешкия мозък” (Василев 2004: 706)³.

Всичко казано може да се обобщи така: човешката еволюция, за разлика от тази на всички други живи организми, протича преди всичко като културна еволюция, тъй като скоростта на последната е много по-висока и се наследяват придобити белези. Новите, успешни за адаптацията способности се научават чрез обучение. Техният брой в рамките на едно поколение е с порядъци по-висок от съответния брой способности, които могат да се предадат по генетичен път. Освен тава, чрез механизма на културно разпространение достиженията на успешните мутации при отделни индивиди (т. нар. гении), дори и само в едно тясно направление, при каквото в рамките на биологичния отбор не би могло да се осигури оцеляване и продължаване на рода, се запазват и чрез механизмите на културата - в частност, особено на науката, и в крайна сметка на образованието - се усвояват от множество индивиди дори още от същото поколение. В съответствие с решително преобладаващия културен характер на човешката еволюция, собствено биологичната еволюция се извършва като анагенеза. Оттук могат да се изведат основните вектори на последната:

- развитие на способността за научаване, съсредоточена преди всичко в еволюцията на главния мозък, и то най-вече в неговата кора;

- развитие на способността за комуникация, осъществявана преди всичко чрез съвместната дейност на главния мозък, нервната система, речевия и слухово-рецепторния апарат (говорене и разбиране на реч) и/или ръцете със зрително-рецепторния апарат (писане, произвеждане на знаци, разбиране на писменост и знаци);

- развитие на способността за производство и употреба на оръдия, извършваща се главно чрез общата работа на главния мозък, нервната система и горните крайници (ръцете).

Докато последните две способности, заедно с изправеното ходене (бипедията), имат ключово значение за възникване на съвременния човек, но вече не носят съществен принос в достиженията на отделните индивиди, тъй като са усвоени и трайно биологически закрепени у всички хора още с прохождането и проговарянето им като малки деца, то способността за научаване и развитието на главния мозък се оказват главният вектор на бъдещата еволюция на човека.

Еволюцията на функционирането на психиката, анатомията и физиология на главния мозък и насоките, които могат да се изведат, са необятна тема. По мое мнение, главното им направление е разширяването на времевия хоризонт на дейност на индивида и обществото.

При тази значимост на културната еволюция за човека, особено важен е въпросът кога и как еволюцията е станала преди всичко културна (Fath, Sarvary 2005), както и осмислянето на механизмите за нейното самоускоряване (Gabora 1998). Може да се използва евристична аналогия между възможните пътища на протичане на еволюционния процес и принципът на най-малкото действие във физиката: от това следва в частност, че ако еволюционният процес като правило, макар и с изключения, протича по най-бързия възможен начин (“по най-късия път”), то културната еволюция е изместила биологичната, веднага след като е станала възможна при човека.

Широко разпространение е получило понятието “мем”⁴ и съответно “теорията на мемовете”, при която най-съществено е, че чрез въвеждането на “мем”, по подобие на “ген”, културната и биологичната еволюция могат да бъда разглеждани в концептуално единство.

Ще завърша с кратък преглед на най-интересните по мое мнение и общодостъпни сайтове в Интернет, посветени на въпросите на човешката и на културната еволюция. На първо място и напълно достатъчно за навлизане на високо научно равнище в темата:

• 
  http://www.socio.ch/evo - Интернет издание на Социологическия институт на Университета в Цюрих, което съдържа огромен брой он-лайн публикации, посветени на социалната и културната еволюция, както и на тяхната връзка с биологичната еволюция на човека.
  

• 
  http://www.becominghuman.org - е изключително богата база данни, включваща научни и научно-популярни видеофилми, книги, статии; насочеността е едновременно и към учените, и към образованите неспециалисти, и към широката публика.
  

- http://www.wsu.edu:8080/~taflinge/culture1.html – посочва и обсъжда като основни елементи на човешката културна еволюция сътрудничеството, бивакът (лагерът), зависимостта на всеки род от останалите;

- http://www.serpentfd.org - е специално посветен на неотенията⁵ и женският сексуален отбор;

- http://anthro.palomar.edu/homo - е преглед на ранната човешка еволюция и по-специално на биологичната и културна еволюция на Homo habilis и Homo erectus;

• 
  http://www.kli.ac.at/theorylab/Areas/CE.html - e специално насочен да подчертава отликите на културната от биологичната еволюция като ключово е понятието за рационален избор
  
• 
  http://www.onelife.com/evolve/manev.html - e общ информативен, добре онагледен и изчерпателен преглед на човешката еволюция, предназначен за високообразовани неспециалисти.
  
• 
  http://www.amonline.net.au/human_evolution - е сбито изложение, както горното.
  

Литература:

Василев, Н. 1991. Човекът – възникване и еволюция. С.: УИ “Св. Климент Охридски”.

Василев, Н. 2003. Човекът. С.: УИ “Св. Климент Охридски

Кацарски, И. 2002. Размирният Едем. (Статии върху антропогенезата.) С.: “Парадигма".

Кацарски, И.. 2004. Родът homo. (Тяло, поведение и език в еволюция.) С.: "Фабер".

F. Braudel. 1958. Histoire et sciences sociales. La longue durée. – Annales E.S.C., 1958, 4 (october-décembre), p. 725-753.

Fath, G., M. Sarvary, 2005. A renormalization group theory of cultural evolution. - Physica A Vol. 348, 611-629 (arXiv:nlin/0312070v2 [nlin.AO]).

Gabora, L. 1998. Autocatalytic closure in a cognitive system: a tentative scenario for the origin of culture. – Psycholoquy 9 (67) (arXiv:adap-org/9901002v1)

“VECTORS” OF HUMAN EVOLUTION

By Vasil Penchev, Assoc. Prof., PhD,

Institute for Philosophical Research of

The Bulgarian Academy of Sciences,

vasildinev@gmail.com, http://vasil7penchev.wordpress.com

The text is devoted to the contemporary tendencies of a new comprehension of the connections between cultural and biological human evolution. The works of two of the most eminent Bulgarian investigators of human evolution are considered and juxtaposed: I Katzarski and N. Vasilev. A survey of the most interesting Internet sites accomplishes the paper.