|
Векторно-предавани трансмисивни инфекции са инфекции, при които причинителите се предават с кръвосмучещи членестоноги-вектори (кърлежи, комари и флеботоми).Източници или резервоари на инфекцията в природата са диви животни и птици. При някои от тях източници или резервоари са домашни животни и птици.
От тази група заразни болести у нас се срещат Марсилска треска, Лаймска борелиоза (Лаймска болест), Ку-треска, Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ), Кърлежов енцефалит, Туларемия, Западно-Нилска треска, Малария, Висцерална Лайшманиоза.
Лаймската борелиоза (Лаймска болест) е една от най-честото предавано чрез кърлежи заболяване. Човек се заразява с причинителя-борелии, при ухапване от заразен кърлеж. Кърлежите се заразяват от инфектирано животно и при следващото кръвосмучене могат да предават инфекцията на друго животно или на човек.
Жизнения цикъл на кърлежа обикновено продължава 2 години и включва 3 фази (ларва, нимфа и възрастна форма-имаго). Развитието на всяка фаза обикновено изисква половин до една година. През всяка фаза той смуче кръв от гостоприемника еднократно. У нас кърлежите имат 2 пика на максимална активност – един през пролетта и втори, по-малък, през есента, отговарящи на максималната биологична активност на нимфите и на възрастните форми. Преносител е Ixodes Ricinus.
Марсилска треска заема второ място по заболяемост сред трансмисивните инфекции, след Лаймската борелиоза. Причинител е рикетсия. В естествени условия основен вектор и резервоар на рикетсията е кучешкия кърлеж. Освен кучетата значителна роля играят и домашните животни (овцете, козите и говедата) Заразяването става контактно – при ухапване от кърлеж или през конюнктивата (замърсени ръце, след смачкване на кърлеж). Борбата с кърлежите и бездомните кучета е основен елемент от профилактиката на марсилската треска.
Ку-треска е заболяване със зооантропонозен характер. Установено е,че над 80 вида домашни и диви животни и 60 вида птици са носители на болестта. Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни – главно крави, кози, овце. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя; при консумиране на заразени хранителни продукти или при ухапване от кърлеж.
За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно, млякото да се консумира само след термична обработка за 10 минути.
Кримска Конго хеморагична треска /ККХТ/ е една от най-тежките инфекциозни болести, пренасяна с кърлежи.През м. март 2008 г. е регистриран взрив от ККХТ в гр. Гоце Делчев. Заболелите са 6 лица, от които 1 завършва с летален изход. През 2014 г. е регистриран 1 заболял в община Гърмен.
Туларемията е природноогнищно инфекциозно заболяване причинено от бактерии, които са с много висока устойчивост и се запазват с месеци в почвата, месо и хранителни продукти; в ларвите и нимфите на кърлежи. Пряката слънчева светлина убива бактериите за 20 минути, температура 60°С - за 5 минути, дезинфектанти - за няколко минути.
Предава се чрез диви животни – предимно зайци, а в населените места - чрез гризачи. Мишките и плъховете заразяват всякакви продукти и фураж чрез екскрементите си. Хората се заразяват най-често заради лоша хигиена, като не измиват буркани, шишета и продукти от мазето и не мият ръцете си.
Резервоар на заболяването са дивите животни – гризачи, хищни животни, зайци и др. Сред животните заболяването се разпространява по трансмисивен начин – чрез ухапване от различни насекоми (кърлежи, комари) или по хранителен път (чрез храна и вода). Туларемията се среща при хора, които са селскостопански работници или работят на полето.
Хората се заразяват по контактен, трансмисивен (чрез ухапване от насекоми), въздушно-прахов и алиментарен път (чрез поглъщане на заразена храна и вода).
Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове и др. Болестта се среща и при хищниците: лисицата, чакала, вълка, както и при ловните птици: яребица, пъдпъдъка.
Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията. От болестта най-често боледуват ловните кучета. Заразяването на кучето става по време на лов или в домашна обстановка, когато на кучето за храна се дават сурови субпродукти от болен дивеч.
Изследване проведено сред домашни животни от някои общини установява, че животните носят антитела срещу Туларемия.
Профилактика
Регулиране на числеността на полските гризачи и хищниците. Предпазване на кучето от кърлежи и кръвосмучещи насекоми чрез периодични екопаразитни бани. Избягване пиенето на вода на кучетата от блата или застояла вода.
Как да се предпазим
- За предпазване от заболяването трябва да се избягва всякакъв контакт с инфектирани диви животни.
-Трябва да се изключи ползването на водоизточници, които се използват и от диви животни.
- При обработка на дивеч да се употребяват ръкавици, защитни очила и да се вземат всякакви предпазни мерки.
- Необходим е и строг ветеринарен контрол над месото от дивеч.
- За предпазване от ухапване от насекоми се използват репеленти.
- Предаването от човек на човек не е възможно.
Западно-Нилска треска е инфекциозно заболяване по птици, коне, хора и други бозайници. Предава се по трансмисивен път с преносители комари.
Висцерална лайшманиоза е паразитно заболяване с природна и/или синантропна огнищност. Преносители са различни видове флеботоми. В природните огнища основен източник и резервоар на паразитозата са различни диви гризачи или представители на семейство Canidae (кучета, лисици, чакали и вълци). В синантропното огнище основен резервоар на инфекцията са кучетата, които са не само пасивен резервоарен гостоприемник, но и самите те могат да се разболеят.Регистрирани домашни кучета и скитащи (безстопанствени кучета) има във всяко населено място. Една част от тях се отглеждат на открито, изложени на риск от нападения и ухапване от флеботоми.
Заболяването е широко разпространено в община Петрич.Има регистрирани случаи на заболели и в община Сандански, Гоце Делчев.
Малария
Маларията е векторно-преносимо паразитно заболяване.То се предава чрез комари от род Anopheles. В България няма ендемично разпространение, няма местна малария. Всички случаи са от страни, където има разпространение на болестта – в Африка, и в Азия, отчасти в Латинска Америка. В Центъра по заразни и паразитни болести, в Национален консултативен кабинет по тропически и паразитни болести и в отдел „Паразитология и тропическа медицина”, гражданите могат да получат информация за евентуалното разпространение на паразитите в страната, в която отиват и как да се предпазят.
Настъпилите климатични промени водят до изменения в биотопите (местообитанията) на резервоарите и векторите, увеличаване числеността на техните популации, постепенно заличаване на границата между типично природните огнища и населените места.
Това означава, че е необходимо да бъдем информирани и да се предпазваме от заразяване дори и в силно урбанизираните населени места.
Дирекция „Надзор на заразните болести”
Регионална здравна инспекция
Благоевград
Сподели с приятели: |
