Великата борба в музиката на боголужението 2

Ако тази философия ви се е сторила силно гръцка, искам да ви кажа, че аз ще повтарям и отново ще се връщам към тези основни принципи, които обсъдихме и те ще ви станат по-разбираеми. Но днес хората наистина искат да разберат защо. За съжаление, когато искат да проникнат в разбирането на същността, особено за да разберат темата за музиката, трябва да дойдат до вътрешни и сериозни размисли, защото това може да бъде доста сложен умствен процес, сложен за разбиране. Затова се въоръжете с търпение, ако не сте го разбрали от първия път, защото аз ще повтарям и отново ще се връщам на различното разбиране на света. И в края на краищата ще влезе в главата ви.

Ние с вас започнахме с основата. Знаете, че когато се прави основата не винаги знаете какви ще бъдат стените и покрива, така че, не се разочаровайте, ако не сте разбрали може би всичко. По-нататък ние ще строим на тази основа. Нека да анализираме влиянието на Втория Ватикански събор върху протестантизма. Аз имам предвид именно Втория Ватикански събор върху протестантските църкви.

До това време католическото и протестантското богослужение силно се различавали. Но след Втория Ватикански събор различията станали минимални. Формирало се мнение, че католицизмът се променя. Поставя се по-голям акцент върху Божието Слово. Това е статия от един от документите, който е бил приет на Втория Ватикански събор за Божественото откровение. Така, както са го направили, струвало се, че те всичко са направили според Божието слово. Но това било съблазън. Защото, въпреки че говорят, че Библията е основа на вероучението, но трябва да се разбира в контекста на традициите и философията. Т.е. вземаме Библията, но обясняваме трудните места с помощта на традицията и философията. Ако прочетете някои документи от Втория ватикански събор, вие сигурно бихте били шокирани колко библейски цитати има и колко библейски обяснения. Но това, което Библията говори за църквата, но какво Библията говори за Божественото откровение, какво Библията говори за богослужението и литургията се различава от това какво значение влага Католическата църква в тези термини.

Ние можем да четем с тях една и съща Библия и едни и същи библейски текстове, но да ги разбираме различно. По този начин традицията и философията за тях обясняват Библията. Вие виждате до колко се усложнява този въпрос. Протестантите и католиците оставят сега това, което ги разделя и се стремят към единство чрез богослужението. И изведнъж, по това време, след 60-те години на 20 век, вече в протестантизма започнали войни по повод на богослужението, как да го провеждат. И в своята дисертация ще приведа пример от 5 книги, в които се обяснява войната, която става в църквите в сферата на богослужението. И цялото това разбиране за войната се е появило след Втория Ватикански събор.

Една от важните части в богослужението е Бог. И когато говорим за Бога, възниква въпросът: „Как да влезем в Божието присъствие?“ В Римокатолическата църква Божието присъствие се определя чрез Причастието. Ако говорите с харизматични християни и ги попитате: „Как вие разбирате присъствието на Бога, че Той присъства на вашето богослужение?“ – те обикновено ще ви кажат: „чрез музиката.“ И една от водещите характеристики на богослужението, че Бог присъства, е проявата на сила. Обикновено в харизматичните църкви тази проява на сила произлиза чрез музиката. Хората започват да се движат, чувстват върху себе си действието на някаква сила. Но силата на Евангелието се състои в промяна на мисленето на човека. Но след като хората слушат или свирят тази музика в продължение на час, а може би час и половина... А аз съм барабанист по образование. Не вярвате, че съм барабанист. Да, но това е истина. Но тогава имах много повече коса, не само по-дълга, но и повече. Но в тази музика има много енергия и сила. Но не тази сила, която може да промени разума на човека и да го направи ново създание. Обикновено, когато говорят за сила на тези богослужения, те говорят за емоциите, които човек преживява. Но библейското разбиране за сила е много по-дълбоко и затова, това се явява фалшификация.

Интересното е, че когато се зародило харизматичното движение в 60-те години Римокатолическата църква бързо разбрала, че разбирането на католиците за присъствието на Бога от богословска гледна точка, не се различава от разбирането им за причастието. И затова те бързо и лесно се присъединили към харизматичното движение. Но в харизматичните църкви има всевъзможни прояви на сила, както те смятат, като говорене на езици, проявления на Духа, сънища и видения и т.н. Аз няма да чета всички. Вярвате ли вие в изцеление според вярата? Хора поразени от духа падат като мъртви. Застинали в лепилото на духа. Говорене на езици (но не така, както се извършва сега преводът); смях в духа; узаконяване шума на богослужение; но в бъдеще ще има все повече такива прояви, може даже и по-лоши. Наблюдава се тревожно обединение на спиритизма, окултизма и знамения и чудеса в християнството. И тъй като философията се променя, то и църквата се променя. И сега на запад се появява ново разбиране като „Появяваща се църква“. Това е движение, цяло движение сред различни църкви. Има два стълба на постмодернизма във всичко това.

Първият стълб – няма морални абсолюти, т.е кое е правилно или неправилно, зависи от човека, който го оценя. И изобщо няма абсолюти. Но ако се замислим малко по-дълбоко, то самото изразяване, че няма абсолюти, е абсолютно. Но те се опитват да намерят някакъв израз на своя мироглед.

Нека да разгледаме някои принципи на „Появяващата се църква“.

Те наричат богослужението, което провеждат, алтернативно богослужение или богослужение в стил РЕЙХ. Всъщност това разбиране те заимствали от танцовата музика от 80-те и 90-те години. Това движение „Появяваща се църква“ засегнало САЩ, Англия, малко Европа и Австралия. Може би аз малко ще се върна назад.

Преди да се появи това движение „Появяваща се църква“ много модерно и популярно било движението „Мега църква“. Стила на богослужение на движението „Мега църква“ бил: „Това, което искате, това и правете. Можете да отидете в Макдоналдс да проведете богослужение. И в края на краищата, хората започнали да виждат, че в това няма никакъв смисъл. И някои от ръководителите на тези мега църкви сега признават, че техните членове за 20 години не са изпитали никакъв духовен ръст. Каквито са дошли, такива са останали в продължение на 20 години. И за да се промени нещо, се е появилo това ново движение „Появяваща се църква“. Те обединяват съвременните методи на поклонение и музика с древни методи на поклонение (с древни форми на богослужение). Например, те вземат съвременната танцова християнска харизматична музика и във всичко това добавят свещи, художествени картини и някакви други древни елементи на богослужение. (тук виждате също и кръстове). Малко по нататък ще ви кажа защо го правят. Един от основните принципите на движението „Появяващата се църква“ е следният: няма разлика между свят и обикновен; между свещен и светски и всичко е свято и всичко може да се използва за поклонение на Бога. Всъщност тази идея е близка до пантеизма. И в това разбиране няма разлика между Бог и този свят, защото те казват „Този свят е Бог“. Това всъщност не се нарича пантеизъм, а панентеизъм. Но тази разлика между пантеизъм и панентеизъм не влияе на нашето разбиране. Помислете, ако Бог е във всичко, то всичко около нас е свято. Тогава какъв грях ще има, ако вземем музика от типа рок за богослужение, какъв ще е проблемът?Защото Бог е и в това. Те използват още такива наименования „древно бъдеще“ и това е цел в богослужението в движението „Появяваща се църква“. По този начин те се мъчат да обединят християнството от Първи век с ранното християнство. За съжаление те не се връщат толкова назад, колкото трябва да се върнат, към Петър, Яков и Йоан и даже към Мойсей, защото когато говорят за ранната църква, те нямат предвид първото столетие. Те имат предвид второто, третото и т.н. И защо се връщат към това време? Защото виждат, че тези хора са живели истинско християнство. И по този начин те се опитват да се избавят от повърхностното християнство на Мега църквите. Затова те обединяват миналото и бъдещето.

В тази статия от списанието „Християнството днес“ (протестантско списание), в тази статия се казва: „Бъдещето се намира в миналото“. И ето няколко извадки.

„През пролетта на миналата година (2007 г.) се случило нещо удивително под бялата кула в центъра Били Греъм във Витон Колидж. (това е в щата Илинойс; Били Греъм надявам се е известен на всички, често го показват по телевизията). Пъстра група младежи напълнила залата Бароуз. Едни изглеждали прилично, други били с бради, пиърсинг, боядисани коси, с очила. Те обединили своите гласове, за да пеят за „светиите, които благородно се сражавали в миналото“ и „мистично общение с тези, които вече са починали“…

Един спикер с радостен глас съобщил новината за това, че университета Либерти (основан от покойния Джери Фалуел) взел участие в литургията в Лент (римокатолически фестивал)…

Какво е станало в църквите с прагматични методи на евангелизъм, с тези твърдини на протестантизма, призоваващи да се върнат към Библията и да премахнат всякаква новост? Победили ли са католиците?

„Кой би си помислил преди 10 години, че една от най-важните и сериозни сфери на изучаване в християнския свят в началото на 21 век ще бъде животът на отците от древната църква?“

По нататък статията продължава, че това „движение за обновяване на богослужението“ е започнало преди 30 години (значи е съвременник на Втория ватикански събор) и довело до това, че протестантите –евангелисти влезли в новото хилядолетие, обръщайки се към миналото. Всичко говори за съзряване на древната – бъдеща църква.“

Какво да правим?

„Всичко е просто, казва това младо движение. Престанете постоянно да спорите и да рекламирате християнството. Просто го въплътете. Т.е. приемете символите и тайнствата. Водете диалог с другите две исторически конфесии: католици и православие. Разберете, че пътят към бъдещето на църквата минава през миналото. Запалете свещи и тамян. Молете се, използвайки Lectio divina (форма на молитва-размисъл) (всъщност това не е размисъл, а медитация, състояние на транс. Т.е вие просто мълчаливо повтаряте едно и също, едно и също, като едни и същи молитви.). Ползвайте се от всичкото богатство на християнската традиция, която може да се намери.“

Но адвентистите не могат да тръгнат в тази посока. Ние вярваме, че трябва да се обърнем към древните пътища, но вие разбирате, че те връщайки се назад, не са се върнали достатъчно далеч назад, не са докоснали нито апостолите, нито Откровението, нито тройната ангелска вест и т.н.

Сега всички пътища водят към Рим. Протестанти и католици си приличат като роднини. Този човек се казва Френсис Джейс Петун. Той е бил президент на протестантско общество, но оставил своя пост и се обърнал към католицизма. Всички учени занимаващи се с изследване на системно богословие, история на богословието, задължително запълват своя разум с философия. А днес в тази сфера царува Римокатолическата църква. И затова промените, които са станали на втория Ватикански събор, когато вие започнете да сравнявате на тази основа католици и протестанти, то всъщност между тях няма голяма разлика. И сега протестантската или евангелската църква дошла до безпътица. И движението „Появяваща се църква“ заострило този въпрос. Искам да дам още едно обяснение.

Съвременниците на Христос и някъде до XIII-XIV век са имали разбиране за абсолютната истина. Проблемът се състоял в това, че абсолютната истина не се определяла от Библията, а от Платон и Аристотел. Мирогледът на Аристотел дотолкова доминирал в света, че науката го възприела. Той казва: „Ако има два меча и единият е по-тежък от другия, то този, който е по-тежък, ще падне по-бързо.“ Но помните, че Галилео Галилей не бил удовлетворен от такива обяснения. Тогава той се качил на кулата в Пиза и ги пуснал (по-тежкия и по-лекия) и той забелязал, че падали едновременно. Той също не бил удовлетворен от разбирането, че земята е центърът. Той открил, че на Юпитер има четири луни, но църквата казала: „Не. Аристотел не може да греши.“ Разбирате ли, това не е просто научен въпрос, научен подход. Защото се получавало така, че тази новина подронвала устоите на Католическа църква. И ако сте живели в това време и ако искате да научите колко са зъбите на коня, то за отговор на този въпрос е трябвало да отидете при философ или свещеник, защото не е трябвало да се доверявате на опитите и експериментите. Това е класическа гръцка философия.

По това време започнали промени и хората започнали да разбират, че със своя ум също могат да стигнат до нещо. И затова някъде от XIII-XIV век до XX век имало разбиране за абсолютната истина, но се определяла с помощта на интелекта на човека. Те вече не са се обръщали към философи, а казвали, че и сами могат да разберат какво е истина. И ако хората са искали да разберат колко са зъбите на коня, трябвало е да му отворят устата и да ги преброят.

Но сега в наше време всичко отново се променя. Сега ние сме дошли до разбирането, че няма абсолютна истина. На тази основа строи своето разбиране за света движението „Появяваща се църква“. За протестантите това предизвиква особени проблеми, защото те заявяват, че живеят само според Библията, но в действителност се основават също на философията. Ето защо те вярват например в безсмъртието на душата. Това те не са взели от Исус, Мойсей или Павел, а от Платон и Аристотел. Но със започването на движението се рушат основите и се появява проблем, тъй като те не искат да заимстват от философите богословски идеи, въпреки, че не искат да се обръщат и към постмодернистичната философия, която казва, че няма абсолютна истина. Затова днес протестантите са изправени пред решение. Те действително са дошли до безпътица, разделение на пътищата, като казват: или към АСД или обратно към Рим. За съжаление движението „Появяваща се църква“ върви обратно към Рим. Затова днес те обединяват съвременните методи на богослужение с древните методи на богослужение – тамян, кръстове, свещи и т.н. И тук въпросът не е толкова поклонението или литургията, колкото философията. Ето защо адвентизмът не може да тръгне по този път. Защото ние и до сега вярваме, че Библията е основа на вероучението. За съжаление говорители на движението „Появяваща се църква“ излизат и оказват влияние на адвентни конференции за ръководители, в учебните заведения, учат как да се провеждат богослужения и мисионска работа. Техните говорители се канят на нашите семинари, конференции, мисионски събрания, за да разказват как да се покланяме по нов начин и как да вършим по новому мисионска работа. Има няколко книги на английски, които препоръчват да се четат.

Например тази жена, тя участва в това движение и вярва в робството, в еднополовите бракове и медитацията. Този човек, Самир Селманович, е написал книгата „Всичко това е за Бога“ и обяснението на това име е, че всичко това са размисли за Бога на мюсюлманин, атеист, юдеин и християнин. Всъщност тук се говори за пантеистичен или панентеистичен мироглед. И затова според неговото мнение, ЦАСД, Божията църква на остатъка, се счита за много горда. Леонард Швит също е бил канен на различни конференции като преподавател, канен за обучение на наши пастори в миналото. Но и някои други говорители са били канени в нашата Северноафриканска дивизия.

Нека да направим още един преглед. Икуменизмът според определението е единство на църквите, когато църквите премахват всички свои различия и се мъчат да намерят нещо общо, за да се обединят. И музиката играе голяма роля в така нареченото „единство“ в кавички в църквата. Според техния мироглед само Причастието се отнася към богословието. С други думи, вие сте изяли този хляб и вино, това е най-главното, всичко останало няма значение.

Причастието, те отнасят към свят, където няма нито време, нито пространство. Но съботата – това е въпрос на времето и затова те казват: „Съботата се отнася към нашия земен живот.“ Но Библията казва, че съботата е ден за поклонение, основа на нашето богослужение. Защото това е единствената важна заповед, която ни учи на тази важна истина. Тя ни показва, че има огромна разлика между Творец и творение. И цялото това поклонение, богослужение, се основава на това фундаментално различие между Бога Творец и творението. Но в тази система съботата няма никакво значение. Ето защо хората, които са приели този мироглед, за тях съботата не означава нищо и каквото й да им обяснявате за съботата, практически става нереално.

Има още една важна тема в адвентното богословие, която практически е невъзможно да я разберат другите християни. И това е въпросът: „Има ли действително светилище на небето?“ Ако вярвате на Платон и Аристотел, то то не може да бъде там. Те казват, че това е просто символ, в действителност то не съществува. Виждате, че въпреки, че ме поканиха да говоря на тема „Музиката в богослужението“, някои въпроси свързани с музиката имат дълбоки корени. В тази система няма разлика събота или неделя. Най – важното е да се покланяш, а как ще се покланяш или кога, няма разлика. Най-важното е да бъдеш кръстен, чрез поръсване или потапяне, няма значение. Стила на музиката, каква музика ще използвате, с какви инструменти ще свирите, няма никаква разлика. Всеки, който говори по този начин се основава на този мироглед.