Великденски празници в България

по

Дисциплината: Българска етнология
Преподавател: доц. д-р. Николай Колев

на тема:

Разработил: Генади Пенчев Пенчев

/име, презиме, фамилия/

Факултетен№: 0196233

СЪДЪРЖАНИЕ:

2. Как се е празнувал и как се празнува Великден в България

3. Какво точно означават отделните обредни практики

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят. Най-ранния документ записал Великденските празници е от 2-ри век, въпреки, че празнуването на възраждането вероятно е от по-рано. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Той продължава в три последователни дни, като датата е подвижна - в границите от 4 април до 8 май. Тя се определя ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Когато се боядисват яйца, се приготвя и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарява и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Преди замесването най-старата жена в дома се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.

Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

През последните десетина година по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещено действие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: ”Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи. Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самиа Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен, ще го получи.
В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

Зелена равна морава
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми се Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,

Петровден с крехки пиленца..........

В срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:

Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.

Чукането с яйцата е метафоричен "сблъсък" между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.