Великият гетсби



страница1/4
Дата21.02.2017
Размер0.62 Mb.
  1   2   3   4
©hbagency@gmail.com


ВЕЛИКИЯТ ГЕТСБИ
Христо Бойчев
Пиеса по романа на Ф.С. Фитцжералд


Романът “Великият Гетсби” почти няма театрална история. Причина за скромната му сценична съдба е нетеатралния текст, подходящ по-скоро за кино (5 киноверсии). Авторът на пиесата e преодолял този сценичен недостатък. Негов патент е както единството на място, така и отразеното решение на прословутите партита у Гетсби, без които историята губи смисъл. Събитията в романа са след Първата световна война, но в пиесата могат да бъдат и след Втората, която е по-позната като епоха на съвременната публика. Пиесата е регистрирана в Société des Auteurs et Compositeurs Dramatiques-SACD, Paris. Авторските права влизат в сила от 1 януари, 2012 г.


HBagency


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
НИК КАРАУЕЙ

ДЖЕЙ ГЕТСБИ

ДЕЙЗИ БУКАНЪН

ТОМ БУКАНЪН

ДЖОРДАН БЕЙКЪР

ЧЕСТЪР МАККИЙ

ЛЮСИЛ МАККИЙ

КАТРИН .


МЪРТЪЛ УИЛСЪН

УЛФСХАИМ


УИЛСЪН

БРОКЕР


КУЧКАР

Всички сцени в пиесата се развиват на верандата в дома на Ник Карауей. Тази веранда е всъщност и хол-всекидневна без предна стена. На двете странични стени и на задната стена има няколко врати. Едната е входна, откъдето се влиза, а другите водят към вътрешните помещения на къщата. Има и телефон някъде навътре, който само се чува като звъни, но не се вижда. Пред верандата има алея, пресечка на улицата. От верандата с няколко стъпала се слиза на алеята, а зад алеята (т.е. сред публиката) би трябвало да e прословутата къща на Гетсби.
ПЪРВА КАРТИНА
Ник Карауей с пътнически куфари в новия си дом. Влиза Брокерът.

БРОКЕР Това е вилата, мистър…

НИК Карауей… Ник Карауей.

БРОКЕР Да. Това е вилата, мистър Карауей. Строена миналия век, но си има всичко: газ, канализация, ток... Дори и телефонът работи. Малка е наистина, но и цената е приемлива. Знаете колко е началната вноска, всички останали плащания ще уреждате директно със собственика.

НИК Не изглежда зле, наистина.

БРОКЕР Как зле, моля ви! Вилата е уникум - финес и умерен лукс далеч преди да дойдат наоколо богаташите.

НИК Изглежда доста романтично, наистина.

БРОКЕР Само две такива сгради останаха. Тази и сервизът на ъгъла; сега го нае монтьорът Уилсън с жена си. Винаги може да ти погледне колата и да налееш бензин.

НИК Това е добре.

БРОКЕР Всички други наоколо са новобогаташи. Преди година дойдоха и вашите приятели, семейство Буканин, а три месеца след тях и Гетсби купи този дворец насреща. За него вече сте чули, предполагам?

НИК За кого?

БРОКЕР За Гетсби.

НИК Не? Какво трябва да съм чул?

БРОКЕР Какво ли не? За него всичко може да се чуе.

НИК А той какъв е всъщност?

БРОКЕР Не знам, но този палат е негов. Ето ви договора. От мен толкова. А ето, че и вашите приятели пристигат…/Излиза./


Том с бутилка шампанско и Дейзи нахълтват шумно, а след тях влиза сдържано и Джордан. Том реве гръмогласно „Yees!”, а Дейзи цвили превзето, демонстрирайки висш възторг.
НИК Том! Пораснал си, по дяволите! О, господи! И Дейзи е тук! Ослепителната Дейзи!

ТОМ След толкова години - пак заедно! Същия си като в колежа.

ДЕЙЗИ Ник! Миличък Ник! Цвиля от щастие. Най-после и ти в Ню Йорк.
Униформен шофьор внася кошници за пикник с ядене и бутилки. Сервитьори подготвят закуска и чаши. Том отваря шампанско.
ТОМ Първите ти гости сме, забележи, но си носим всичко. И пиене и ядене...

ДЕЙЗИ Даже и момиче ти водим. Не сме ли приятели, Ник, кажи? Не сме ли? /Към Джордан./ Ела, създание неземно! Ела насам. /Представя Джордан и Ник/. Мисис Джордан Бейкър, братовчед ми Ник.

ТОМ /вдига чаша/. За Ню Йорк и новия ти дом. Нова къща – ново гадже!

ДЕЙЗИ Прекрасно къщичка съм ти избрала, нали Ник?

НИК Фантастична е.

ДЕЙЗИ Щом видях обявата, реших, че е точно за теб и звъннах на агента.

ТОМ Ние пък купихме 30 декара имение зад залива . Къщата е направо дворец. Ето там, зад залива – вижда се. Имам и конюшня с расов екип за поло.

НИК И аз си имам един дворец отсреща, но не е мой. (Дръпва завесата.)

ДЕЙЗИ О, Боже! Чие е това неземно чудо?

НИК На някой си Гетсби.

ДЕЙЗИ Гетсби?! Кой Гетсби?

ДЖОРДАН Олигарх някакъв. Била съм тук на парти...

ТОМ Телефонът ти дали работи, Ник?
Дейзи трепва и двете с Джордан поглеждат тревожно Том.
НИК Би трябвало, според агента.

ТОМ Питам, ако се наложи...Какво движиш сега, Ник?

НИК Ами… Най общо казано - ценни книжа.

ТОМ За кого?

НИК За Американ Ийст Комерс. Работех за тях на Запад, но ме изтеглиха тук.

ТОМ В управителния борд?

НИК Така поне пише в назначението.

ТОМ Това значи заплата над пет хиляди?

НИК Надявам се да е така. Поне за една година...

ТОМ Как една година, това е кариера с бъдеще?

НИК Няма да се възползвам. Една година ми стига да изплатя тази къщичка.

ТОМ А после?

НИК Ще пиша книга.

ТОМ Ти си луд. Каква книга , по дяволите?

НИК Книга за цивилизацията.

ДЕЙЗИ Господи! Ужасно интересно. Джордан, чу ли? Ник ще пише книга за цивилизацията? Да пием за Ник! До дъно, Джордан!

ДЖОРДАН Не мога. Тренирам усилено за турнира.

ДЕЙЗИ Тренираш? Ти? Ти си така несериозна, че се чудя как успяваш да постигнеш нещо. /Към Ник./ О, Ник! Не мога да повярвам, че ще пишеш книга. Парализирана съм от щастие. Непременно трябва да видиш малката.

НИК Бих желал.

ДЕЙЗИ Сега е на три години. Ти май никога не си я виждал?

НИК Никога.

ДЕЙЗИ Е, не може така, трябва да я видиш… Трябва. Тя е… Тя е нещо…Ходи, говори...Том, включи я в книгата, моля те! Тя е венецът на цивилизацията.

ТОМ /удря по масата и всички скачат, стреснати/. Цивилизацията се руши!

ДЖОРДАН Моля?

ТОМ Да, цивилизацията се руши. Чели ли сте „Възходът на империите на цветнокожите”?

НИК Искаш да кажеш, че вече четеш книги?! Поздравления!

ТОМ Всеки трябва да я прочете тази книга. И ако не внимаваме, бялата раса ще бъде погълната. Всичко е научно доказано.

ДЕЙЗИ Том е започнал да става много интелектуален, Ник.

ТОМ Книгата е наистина научна. Ако не вземем мерки, цветните ще ни погълнат.

ДЕЙЗИ Ужасно! Нали, Ник?

ДЖОРДАН Извинете, черните цветни ли са? Черното и бялото си е черно-бяло, а не цветно?

ТОМ Запомни си мисълта, прекъсвам те. Идеята на тази книга е, че ние сме северна раса. И аз, и ти, и ти и тя…Ние сме създали всичко, което е цивилизацията: наука, изкуство и изобщо всичко. Разбирате ли?

ДЕЙЗИ Да. Да не спорим, а да пием.

ТОМ Далеч от африканското слънце, негрите постепенно побеляват. И ще дойде ден, когато няма да знаем кой е бял и кой е негър.

ДЖОРДАН Ужас!

ДЕЙЗИ Том е сепаратист, Ник. Пие “Black & White” в отделни чаши.

ТОМ Говоря сериозно, Дейзи.

ДЖОРДАН Не разбрах нищо, Том? Съвсем ли няма да се различаваме от тях?

ТОМ На пръв поглед - да. Но има начин: по миризмата. Доказано е по научен път.

ДЕЙЗИ /ръкопляска/. Браво! Супер! На здраве!

ТОМ Та какво още казва тази книга?

ДЕЙЗИ Не Том! Стига толкова! Вярваме ти.

ТОМ Добре. Спирам. /Излиза./

.............

ДЖОРДАН Вашата къща е вече четвъртата, която зная в този район. Познавам вас, Том и Дейзи, монтьора Уилсън, а също така и тоя Гетсби отсреща…

ДЕЙЗИ Кой Гетсби, по дяволите?

ДЖОРДАН Олигархът, нали ти казах...
Дейзи се вслушва в спотаения телефонен разговор на Том във вестибюла.
ДЕЙЗИ Извинете, секунда само. /Излиза нервно./

Понижен възбуден шепот се чува от вестибюла. Бейкър се навежда напред, без да се срамува, мъчейки се да чуе думите.
НИК Този Гетсби, за когото споменахте...

ДЖОРДАН Тихо! Искам да чуя какво става.

НИК Какво може да става?

ДЖОРДАН Мислех, че всички знаят?

НИК Какво знаят?

ДЖОРДАН Вижте…Как да ви кажа…Том си има някаква любовница в Ню Йорк и...

НИК Нима?

ДЖОРДАН Да, но би могъл да бъде по-деликатен?

НИК Едва ли. Но съм изненадан, че вече чете книги. Нещата при него не са съвсем в ред…

ДЖОРДАН В смисъл?

НИК Той беше шампион по поло още на 21-на, а богат преди да се роди.

Той не е създаден да чете, а да побеждава.

ДЖОРДАН Ще запомня това, ще ми е полезно, може би.


Том и Дейзи се връщат на масата.


ДЕЙЗИ /с напрегната веселост/. Хвърлих един поглед навън. Много е романтично. На моравата има една птичка — мисля, че е славей, така се е разпял… Романтично, нали, Том?

ТОМ Много даже. Ник, ако искаш, да те заведа в конюшнята ми?

НИК Благодаря, и тук ми е добре.

ДЖОРДАН Добре, вие продължавайте, но аз ще тръгвам. За мен е вече късно.

ДЕЙЗИ Джордан ще участва в утрешното състезание в Уестчестър. Том, изпрати Джордан до таксито.

НИК О, да, сетих се! Вие сте Джордан Бейкър, голф шампионката. Наистина сте вие, господи!

ДЕЙЗИ Ник, миличък, вечно си бил отвян. /Към Дейзи./ Том, ще те изпрати, мила.

ДЖОРДАН Лека нощ, мистър Карауей. Ще се видим пак, надявам се. /Излизат с Том./

ДЕЙЗИ Разбира се, че ще се видите. Дори смятам да ви оженя. Ще ви затварям случайно двамата в килера, ще ви пускам с лодка в морето, все неща от този род…

ДЖОРДАН /от стълбата./ Не съм чула нищо. Лека нощ!


Дейзи допълва чашата на Ник.
ДЕЙЗИ Добро момиче.

НИК От Ню Йорк ли е?

ДЕЙЗИ Не. Землячка от Луивил. Тинейжърските си години прекарахме заедно. Прекрасните ни невинни години…
Дейзи въздъхва дълбоко и отпива от чашата.
ДЕЙЗИ Ние май не се познаваме много добре, Ник, макар че сме братовчеди? Ти май не беше на сватбата ми?

НИК Не се бях върнал от войната.

ДЕЙЗИ Да, така беше. Както и да е. Много лоши неща ми се случиха, Ник и аз вече гледам доста цинично на всичко. Да…/Разплаква се./ Ник, този биологичен фаворит, Том, ми изневери още на втория месец с камериерка от хотела.

НИК Кажи ми по-добре за дъщеря си? Предполагам, тя говори и… яде, и всичко…

ДЕЙЗИ Слушай, Ник, нека ти кажа какви бяха първите ми думи, когато тя се роди. Би ли искал да чуеш?

НИК Много.

ДЕЙЗИ Така ще разбереш как съм започнала да гледам на… нещата. Тя беше на по-малко от час, а Том беше бог знае къде. Събудих се от упойката с чувство на пълна изоставеност и запитах сестрата момче ли е или момиче. Каза, че е момиче и аз заплаках. „Добре — рекох, — доволна съм. И се надявам, че ще е глупачка — това е най-доброто нещо за едно момиче на този свят - красива малка глупачка.“ Виждаш ли, аз мисля, че всичко е ужасно . Всички умни хора мислят така, а аз съм абсолютно сигурна. Много преживях и нямам илюзии. Нямам никакви илюзии, Господи!
Гласът на Том отвън.
ТОМ Тръгваме ли, Дейзи.

ДЕЙЗИ Ето я реалността. Това е тя, истината за нещата, Ник. Хайде, за сега. Ще се виждаме често. /Целува го и излиза./


Том наднича от вратата.
ТОМ Хайде, Ник, до скоро. Впрочем какво ще правиш следващия петък ?

НИК Не знам. Защо?

ТОМ Да направим едно парти, какво ще кажеш?

НИК Парти?! Къде?

ТОМ Тук. При тебе.

НИК При мене?

ТОМ Да. Редно е. Новодомците така правят. Пиене и кетъринг от мен – дружески съпорт. /Намига./ Ще те запозная с приятелката си. Не ме гледай така, де!

НИК Понеже така изведнъж…

ТОМ И за теб имам нещо предвид, разбира се…Имаш нужда от гадже в тази нова къща, по дяволите!

ДЕЙЗИ /отвън./ Том, в колата съм.

ТОМ До петък…/Излиза./
Ник сяда осмисляйки казаното от Том и си напълва чашата. На вратата се звъни.
НИК Да. Влезте.
На вратата стои униформен шофьор с бели ръкавици.
ШОФЬОР Добър вечер.

НИК Добър вечер. Кажете?

ШОФЬОР Покана за парти, сър.

НИК О, не! Пак ли?

ШОФЬОР /подава покана/. Уважаеми господине, вашия съсед, мистър Гетсби, ви моли за извинение за тази вечерното парти и най-любезно ви кани, ако желаете, да бъдете негов гост.

НИК Надявам се, не при мен?

ШОФЬОР В градина отсреща, Господине, както всеки петък.

НИК Благодаря, му предайте, уморен съм.

ШОФЬОР Винаги сте добре дошъл, господине. /Излиза./
Вече се чува нарастващ глъч от говора на много хора. Ник отива до прозореца и дръпва завесата. Прозвучава музикален сигнал за внимание и се чува гласът на диригента.
ДИРИГЕНТ А сега дами и господа, начало!

НИК О, господи!


Възторжен вик от стотици гърла и гръмва оглушителен диксиленд. Затъмнение.

ВТОРА КАРТИНА
Входният звънец. Ник отваря: на вратата е Том с бутилка в ръце.
ТОМ Ник. Приемай гости!

НИК Какви гости, Том?

ТОМ /Тихо, между двамата./ Стига шеги, моля те. Казах ти - парти. Петък е.
Униформен шофьор внася две кошници мезета и бутилки.
НИК Мислех си, че се шегуваш, честно казано…

ТОМ Не си мислил така, знам. Надявам се поне, че Джордан Бейкър не е тук?

НИК Отде ти хрумна пък това?

ТОМ /облекчено./ Питам за всеки случай. Гледаше те доста благосклонно…

НИК Нищо сериозно. Срещали сме се само два пъти и то случайно.

ТОМ Сега, като видиш сестрата на моята Мъртъл, съвсем ще я забравиш. /Към вратата./ Мъртъл? Мърти, чисто е, идвай?


На вратата се появява Мъртъл в метализирано лъщяща рокля и огромен букет.
ТОМ Запознай се, Мърти. Това е Ник.
Мъртъл гледа недоверчиво и разочаровано..
МЪРТЪЛ Това ли е той?

ТОМ Да. Моят близък приятел Ник Карауей. Ако знаеш само, Мърти, какви сме вършили в колежа... А, Ник?

МЪРТЪЛ Престани, Том, ужасен си. Отивам да доведа другите.

ТОМ Сестра ти идва с тях, нали? /Сочи заговорнически към Ник./

МЪРТЪЛ Стига сводничи, моля те! Сега се връщам. /Подава му цветята и излиза./

ТОМ За нея е добре да бяга понякога от брачното ежедневие.

НИК А съпругът й?

ТОМ Уилсън? Той мисли, че е на гости у сестра си. Толкова е тъп, че дори не осъзнава, че е жив.

НИК Уилсън монтьора ли имаш предвид?

ТОМ Той, да. Не е аристократка, разбира се, но…Хора сме. Впрочем тя заслужава много повече. Между другото съм купил един малък апартамент за двама ни в Ню Йорк. Любовно гнезденце един вид, нали разбираш?

НИК Да, да. Разбирам.

ТОМ Сестра и обаче е страхотно парче. Дизайнерка е в „Метро”. Неженена.


Отвън гласът на Мъртъл.
МЪРТЪЛ Том, моля те, слез! Слез, моля те.
Тя се появява отпред под верандата заедно с продавач на малки кученца в количка. Кучкарят вдига кученцата една по едно, а Мъртъл примира от умиление.
ТОМ /от верандата /. Какви са тези помияри там, по дяволите!

МЪРТЪЛ Прекрасни са, Том. Искам да си взема едно кученце за апартамента ни.

ТОМ Не прави глупости, моля те.
Том слиза от верандата при тях по предната стълбата.
МЪРТЪЛ Искам!! Искам!! /Към кучкаря./ Каква порода са?

КУЧКАР Всякакви имам. Каква търсите, госпожо?

МЪРТЪЛ Бих искала едно от онези големи полицейски кучета, но от тях сигурно нямате ?

КУЧКАР Как така да нямам? /Той вдига едно кученце./ Ето ви полицейско куче.

ТОМ Това не е полицейско куче.

КУЧКАР Да, не е съвсем полицейско. По-скоро е командоско.

ТОМ Моля? Не чух добре?

МЪРТЪЛ Ох, миликото! Колко струва?

КУЧКАР Това куче? /Той го поглежда с възхищение./ Това куче просто няма цена, но за вас само десет долара.

МЪРТЪЛ Момче ли е или момиче?

КУЧКАР Това куче ли? Това куче е момче.

ТОМ Кучка е. Ето ти парите. Върви и си купи още десет такива кучета с тях. /Подава му визитка./ Утре го отнеси на този адрес.


Появяват се семейство Маккий.
ЛЮСИЛ Ауу! Страхотно кученце.

МЪРТЪЛ Том ми го подари, мила.

КАТРИН Ау, прекрасно е!

ЛЮСИЛ Честър, моля те. Увековечи мига! Струва си.


Позират за снимка с кученцето и Честър ги снима с професионален фотоапарат. После всички се качват в къщата през верандата.
МЪРТЪЛ /представя ги на Ник./ Семейство Маккий, интелектуалци.

ЧЕСТЪР Честър. Честър Маккий, арт фотограф. А това е жена ми Люсил, фото модел.

ТОМ Фотомодел? Не знаех. За кое списание?

ЛЮСИЛ Снимам само при Честър. Аз съм негово откритие.

ЧЕСТЪР Откритие ли? Нали си му съпруга?

ЛЮСИЛ И двете. Нали Честър?

ЧЕСТЪР Да, до известна степен…

ТОМ Как така до известна степен, нe сте ли женени напълно?

ЧЕСТЪР Да. Но така се казва…

ТОМ Щом така сте решили не споря. Момент.../ Към Ник./ Ник, бързо тук! /Избутва го напред./

МЪРТЪЛ А това е сестра ми Катрин, дизайнер в „Метро”.

НИК Ник Карауей. Радвам се.


Катрин подава благосклонно ръка на Ник.
КАТРИН Неповторим миг! Ще го запомня. Ник кой?

НИК Ник Карауей. Ка-ра-уей.

КАТРИН Няма да го запомня, но все едно; nхаресвате ми и без име...

ЛЮСИЛ Ау! Мъртъл, роклята ви е възхитителна!

МЪРТЪЛ Роклята ми? Възхитителна?! Абсолютен парцал. Намъквам я като не ме интересува как изглеждам.

ЛЮСИЛ Но на вас ви стои чудесно, ако разбирате какво искам да кажа... Ако Честър можеше да ви улови в тази поза, смятам, би могъл да направи нещо прекрасно.

ЧЕСТЪР Бих променил само светлината …Бих опитал да уловя цялата коса отзад…

ЛЮСИЛ Аз не бих променила нищо. Смятам, че…

ЧЕСТЪР /премрежил съсредоточен поглед към Мъртъл/. Шт!

ТОМ Запомнете си думата, ще ви прекъсна. /Вдига чашата./ Един човек искал да си купи къща, но нямал възможност. Можел да си купи коза, но нямал желание. Да пием за това, нашите желания и възможности винаги да се покриват. На здраве!


Пият.
ТОМ Честър, продължете си думата, каквато беше там…

ЛУСИЛ Ах, да, роклята на Мъртъл.

МЪРТЪЛ Мила, ще ти дам тази рокля веднага щом я захвърля. Още утре да си купя друга, само да не забравя. Сега ще си направя списък на всички неща за утре: масаж, ондулация… /Записва си в бележник./

КАТРИН Да не пропуснеш Бети?

МЪРТЪЛ Скъпа, тази мошеничка непрестанно ни мами. Миналата седмица я повиках и ми трясна сметка , сякаш ми е оперирала апандисита.

ЛЮСИЛ Каква е тази жена?

МЪРТЪЛ Мисис Ебърхард. Епилира крака по домовете. /Към Ник./ Скъпи отвори прозореца, че ми призлява като си спомня.
Ник дръпва завесата.
ЛЮСИЛ /гледа изумена/. Ау! Господи, какъв е този палат отсреща?

ЧЕСТЪР Това е наистина трябва да се снима!

ЛЮСИЛ Чий е този неземен дворец?

КАТРИН Не знаете? Това е къщата на Гетсби.

ЛЮСИЛ Гетсби? Този от лайф-стайл хрониките?

ТОМ От жълтата преса по-точно.

КАТРИН Да. Точно той, представи си.

ЛЮСИЛ Та той тук ли живее?

НИК Да. Съсед ми е.

ЧЕСТЪР Невероятно! Познавате ли го?

НИК Не още.

ТОМ Не ти и трябва.

ЧЕСТЪР Това предполагам е оня, дето прави прословутите партита?

КАТРИН Точно той. Бях тук на парти преди седмица. Неповторимо, ще го помня вечно.

МЪРТЪЛ Преди да се омъжа и мен ме канеха навсякъде, както сега канят Катрин.

ТОМ Канят Катрин? По-скоро някой е я завел.

КАТРИН Да, така е. Заведе ме Клот Рузвелт, една колежка от „Империал”.

ТОМ Да, знам как стават тези неща.

КАТРИН Повечето хора ги водят наистина. Клот пък я завел бейзболистът Айрън Mак Дона и дори се запознала лично с Гетсби. Каза ми, че бил племенник или внук на кайзер Вилхелм и оттам били парите му.

ТОМ Как ли не...

МЪРТЪЛ И аз чух нещо такова. Някой ми каза, че някога бил убил човек?

ТОМ Виж, това вярвам.

ЛЮСИЛ През войната май бил германска шпионин?

КАТРИН О, не, през войната е бил в американската армия.

ЛЮСИЛ Веднъж обаче наистина убил един човек, който открил, че е племенник на фон Хинденбург и братовчед на сатаната. Чул го да разговаря на немски с две черни германски кучета.

МЪРТЪЛ Кой кого чул?

ЛЮСИЛ Убитият, преди Гетсби да го убие, го чул като говорел на немски с две кучета.

МЪРТЪЛ Искаш да кажеш, че и кучетата са говорили?

ЛЮСИЛ Не казвам нищо. Не знам дали са говорили, пишеше само, че разговарял. Налей още една капка от онова там, мила.

ЧЕСТЪР Аз пък четох, че книгите в библиотеката му били истински. Абсолютно истински! Човекът, който пише, ги е видял с очите си. Всички германски философи от Фойербах до Вагнер били там.

ЛЮСИЛ Ами да, разбира се... Къде другаде да бъдат? Нали всички философи са германски шпиони…

НИК Какво общо имат философите със шпионажа?

ЛЮСИЛ Немските им имена, мили. Шилер, Гьоте, Кент..

НИК Кант искахте да кажете, може би?

ЛЮСИЛ Все едно. Немци са всички до един, мили.

ЧЕСТЪР Оставете политиката. От сигурно място чух, че имал таен подземен петролопровод до Канада.

ТОМ Това са глупости. Има само един реален въпрос: защо той прави всичко това? И то вече месеци наред? Защо пръска пари и събира тази измет всеки уикенд?

ЛЮСИЛ Да измъква от тях шпионска информация, защо…Като пийнат по две чаши...

ТОМ Това са фантазии. По важно е какви бизнес интереси има? И най – важното е кой стои зад него?

НИК Зад него не знам, но до него съм аз.

ТОМ Ти?!

НИК Ами да. Нали съм му съсед

ТОМ Разбирам, това е шега. Но нещата са сериозни. Говори се за проект на ново метро. С кого играе, по дяволите, този тип?

ЧЕСТЪР Да можех да го снимам...

ТОМ Него?

ЧЕСТЪР Не само. Много бих желал да работя из вашия район, мистър Буканън, но няма кой да ме представи. Мога да ви покажа някои добри неща, които снимах в залива наоколо /Разтваря албум./ “Заливът – Чайките”, “Заливът – Морето”, “Заливът – Лодките”. Два от тях биха стояли чудесно в апартамента ви с Мъртъл.

ТОМ Два какво?

ЧЕСТЪР Два етюда. Този и този. Единият дори ще го дам бонус.

ТОМ Момент. /Към Ник./ Ник, ти си домакин – не забравяй госпожицата. Празни чаши да не виждам.

ЧЕСТЪР И двата ви ги подарявам. Единственото нещо, което искам, е да ме въведете в района.

ТОМ Отнеси се до Мъртъл. /Том избухва в смях/. Тя е от този район и ще ти даде препоръчително писмо. Нали, Мъртъл?

МЪРТЪЛ Какво, не чух?

ТОМ Ще дадеш на Маккий препоръчително писмо до Уилсън да му направи няколко снимки.

МЪРТЪЛ На Уилсън?!

ТОМ Да. Примерно „Джордж Уилсън с две задни гуми“ или пък „ С две предни”.

МЪРТЪЛ Да снима този прошляк? Той луд ли е?

ТОМ Шега е, не разбираш ли? Майтап, бе. Да се посмеем малко. /Смее се, а Честър направо се задушава от смях./

ЧЕСТЪР Такова чувство за хумор излъчвате, че веднага бих ви направил портрет. Така и ще се казва. “Том Буканън с чувства за хумор”. Момент... /Започва да композира портрета, под наблюдението на Люсил и Мъртъл./

КАТРИН /интимно към Ник./ Наистина ли пишете книга?

НИК Все още не, но се надявам...

КАТРИН Напишете нещо за душата. Ето ви сюжет от живота: тя наистина трябва да се махне от Уилсън.

НИК Кой?


КАТРИН Сестра ми. Преди Том тя никога не е имала друг любовник. Представяте ли си? При този единствен и неповторим живот, тя не е имала друг любовник!

НИК Невероятно, наистина.

КАТРИН Такива сме и двете: моралът преди всичко, а времето си лети. Тя и Том толкова се обичат, че никой от двамата не може да понася съпруга си.

НИК Наистина?

КАТРИН И още как...Не може да го гледа. Вие можете ли да гледате съпругата си?

НИК Нямам все още, за щастие.

КАТРИН За щастие и аз. Ние с вас двамата сме свободни до правим каквото си искаме тази вечер, да кажем, но при тях е друго. Защо, питам, те трябва да живеят с човек, когото не могат да търпят? Аз бих се развела веднага и бих се омъжила за вас, примерно, понеже имам друг вкус...

НИК А тя съвсем ли не обича Уилсън?

МЪРТЪЛ /чула репликата./ Моля? Да обичам това нищожество?

ЛЮСИЛ Аз също едва не сбърках. Едва не се ожених за едно нищожество. Ако не бях срещнала Честър, то положително щеше да ме пипне.

МЪРТЪЛ Да, но виж какво , ти не си се омъжила за него.

ЛЮСИЛ Така си е.

МЪРТЪЛ А аз се омъжих. И тази е разликата между твоя и моя случай. Има разлика, нали? /Агресивно./ Нали??

КАТРИН А защо го направи? Никой не те заставяше?

МЪРТЪЛ Направих го, защото ...Защото...

КАТРИН Известно време ти беше луда по него, ако помниш?

МЪРТЪЛ Луда по него? Била съм луда по него толкова, колкото и по този … мъж тук.
Точно преди снимката, която композира Честър, Том скача от стола.
ТОМ Ник е това, скъпа. Ник, запомни ли!

МЪРТЪЛ Запомних.

ТОМ Повтори го да чуя!

МЪРТЪЛ Стига, де!

ТОМ Повтори, казах!

НИК Том, няма ли кой да каже на здраве, по дяволите!


Том става и чука с вилица по чашата си за внимание.
ТОМ /вдига чаша./ И сега, дами и господа, питам колко пият жените математички? И отговарям - до безкрайност. Колко пият жените химички? До загуба на реакция. Колко пият жените медички? До загуба на пулс. Да пием за жените електротехнички, които пият до загуба на съпротивление. На здраве!

МЪРТЪЛ Помниш ли как стана всичко, Том. Седяхме на двете седалки един срещу друг във влака. /Към компанията./ Той носеше официален костюм и лачени обувки и аз го гледах като хипнотизирана. Когато слязохме на гарата бях толкова възбудена, че не разбрах как влязох след него в таксито и пак седнах срещу него. И чак когато ме... награби върху коленете си разбрах, че това не е метрото.


Звъни се на вратата. Всички млъкват.
ТОМ Чакаме ли още някой?

НИК Не съм канил никого. /От верандата./ Кой, моля?


Под верандата се появява Уилсън.
НИК Уилсън?! Какво обичате мистър Уилсън?
Жените се скриват панически през вратата в задната част на къщата.
ЛЮСИЛ /от вратата/. Честър, влизай бързо тук!

ЧЕСТЪР Защо? Той мен не ме познава?

ЛЮСИЛ Влез, ти казвам! /Издърпва го през вратата./

УИЛСЪН /говори от алеята/ Много се извинявам, мистър Карауей. Моля да говоря в с мистър Буканин?

НИК Мистър Буканин?

УИЛСЪН Да, ако може. Минавах случайно и видях колата му пред вас, та си позволих…За мен е важно…


Том излиза на верандата.
ТОМ Какво има, Уилсън?

УИЛСЪН Извинете, Мистър Буканин, споменахте, че бихте ми дали изгодно колата си да изкарам и аз нещо. Та си позволих да попитам...

ТОМ Да, казах, но ще я дам на друг, ако още веднъж ме попиташ. Разбра ли?

УИЛСЪН О, да. Аз просто...

ТОМ Ако реша ще ти я дам, ако не – не.

УИЛСЪН Да, разбирам...

ТОМ Щом е да, ще чакаш в гаража, а не да ме следиш.

УИЛСЪН Прав сте, мистър Буканин. Аз случайно... Ще ви очаквам тия дни.


Отминава. Том изчаква докато се отдалечи и отваря вратата.
ТОМ Хайде, де! Ще ме следи.../Към вратата./ Хайде излизайте, разкарах го.
Излизат.
МЪРТЪЛ Какво търсеше тук този простак?

ТОМ Търси си белята...Обещах му старата си кола и пишман станах. Сега само след мен върви?

КАТРИН Казах ви, че не биваше да правим купон тук. Толкова е близко до Уилсън.

МЪРТЪЛ Не ми пука. Ще се забавлявам където си искам.

КАТРИН Да не би да подозира нещо, Мърти?

ТОМ Уилсън? Абсурд.

МЪРТЪЛ Да подозира. Пука ми! /Крещи от верандата./ Какво си мисли, този плунжек, бе? Че ме е страх от него ли?

КАТРИН Спокойно, мила! По тихо!

МЪРТЪЛ Защо тихо? Докога тихо? Не ме интересува никой! /Крещи след Уилсън./ Ето, ме! Върни се, Уилсън, върни се да хванеш жена си с любовник!

ТОМ Мърти! Най-малко имам нужда от скандал.

МЪРТЪЛ Знам. Знам, че те компрометирам.

ТОМ Не за това...

МЪРТЪЛ А за какво? Да не научи, Дейзи, нали? Да не научи твоята Дейзи.

ТОМ Не, споменавай името и, казах ти ! Нямаш право да и споменаваш името.

МЪРТЪЛ Дейзи! Дейзи! Дейзи! Ща го казвам, когато си искам! /Крещи./ Дейзи! Дей…

ТОМ Млъкни! /Удря я през устата./


Мъртъл млъква в шок и хваща с ръка устата си. Вижда кръв върху дланта си и рухва на пода.


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница