Великият гетсби

ДЖОРДАН Е, какво пък, ще си го зашие.

НИК Трябваше поне да спреш...

ДЖОРДАН Да му го шия аз ли?

НИК Да се извиниш. А ти направо избяга.

ДЖОРДАН Мразя усложненията.

НИК Но ги създаваш. Или трябва да си по-внимателна, или изобщо не бива да караш.

ДЖОРДАН Внимателна съм.

НИК Не, не си.

ДЖОРДАН Другите нали са внимателни?

НИК Какво общо имат те с твоето каране?

ДЖОРДАН Ще се пазят. Необходими са двама шофьори, за да стане сблъскване.

НИК Представи си, че срещнеш някой като тебе?

ДЖОРДАН Надявам се, че това няма никога да стане. Мразя невнимателните хора. Затова те харесвам. /Целува го./

НИК От три седмици няма и парти. Колите на гостите идват и се връщат разочаровани.

ДЖОРДАН Ти виждал ли си го скоро?

НИК Чухме се по телефона. Освободил почти цялата си прислуга, за да не клюкарят: Дейзи идвала всеки следобед.

ДЖОРДАН И тя има нужда от нещо в живота си.

НИК И така да е, можеше все пак да ме предупредиш за какво е искал среща.

ДЖОРДАН Бях дала дума да мълча, казах ти. И не се прави на невинен, ти дължеше този жест на Дейзи.

НИК Дължал съм жест на Дейзи?

ДЖОРДАН Разбира се. Щом уреждаш срещи за Том, защо не и за Дейзи?

НИК Извинявай, Том сам си урежда срещите.

ДЖОРДАН Но при теб?

НИК За съжаление, защото не мога да отказвам...

ДЖОРДАН Тогава, моля те, не изкарвай мен виновна, че се чувстваш използван.

НИК Винаги се забърквам в разни каши заради добрината си.

ДЖОРДАН Добре, че поне не си жена с това меко сърце.

НИК Не знам дали сгреших, но повярвах в намеренията му. Кажи ми какво знаеш за тяхната история?

ДЖОРДАН Не много. Когато бях на 16 години, най-голямата и най-хубава къща в Луивил беше на Дейзи. Беше на осемнайсет и бе най-красивото и богато момиче в Луивил. Срещаше се с един лейтенант, който я гледаше така, както всяко момиче иска да бъде гледано. Лейтенант Джей Гетсби. Не го видях повече и дори като го срещнах тук, не осъзнах, че е същият човек.

НИК Невероятно съвпадение, наистина. След толкова години...

ДЖОРДАН Не е съвпадение.

НИК Защо мислиш така?

ДЖОРДАН Защото Гетсби е купил тази къща единствено заради нея. И правеше тези грандиозни партита, само защото е очаквал тя да се появи там някоя вечер. Не знам само как се е запознала с Том.

НИК Аз знам. Запознах ги през една ваканция. Минахме с него през Луивил и пихме чай у Дейзи. Бе впечатлен от къщата им?

ДЖОРДАН Да, вероятно всички интриги на този свят минават през тебе. Заради добрината ти...

НИК Давай по-нататък?

ДЖОРДАН За нея се носеха фантастични слухове — как една зимна нощ майка й я заварила да нарежда куфара си, за да отиде в Ню Йорк и да се сбогува с някакъв войник, който отивал отвъд океана. Попречили й, но в продължение на няколко седмици тя не говорила с никого. След примирието се омъжи за Том Буканин и заминаха на сватбено пътешествие в Европа.

НИК А тя обичаше ли го?

ДЖОРДАН Кого?

НИК Том?

НИК Знаех, че така стоят нещата преди за дойда още.

ДЖОРДАН От къде?

НИК От никъде. Имам предчувствие към нечестните истории.

ДЖОРДАН Завиждам ти. И как го постигаш?

НИК Всеки подозира у себе си поне една основна добродетел. Ето и моята: аз съм един от малкото честни хора, които съм познавал, надявам се.

ДЖОРДАН И каква полза, щом не можеш да кажеш „не”?
Конски тропот и звън от велосипеди от улицата. Гласовете на семейство Маккий, Том и Катрин.
ТОМ /от улицата/. Ник? Тук ли си?

ДЖОРДАН Пак имаш гости, а аз трябва да бягам на тренировка. Приятно прекарване.

ДЖОРДАН Моля те! Закъснявам. Ще изляза през задния вход.

ТОМ Какво имаш предвид?

КАТРИН Уилсън е намерил два билета за кино от миналата седмица в бюрото и.

ТОМ Е и какво? За това може да има поне десет различни причини.

КАТРИН И тя така му казва.

ТОМ А той?

КАТРИН Нищо. Мълчи. Втори ден вече само мълчи.

ЛЮСИЛ Ще му мине. На нищожествата бързо им минава. Имам опит с такива.

ЧЕСТЪР Люсил, моля те...

ЛЮСИЛ Нямам предвид теб , мили. Знаеш за кого говоря.

ТОМ Утре ще мина да налея бензин и да видя какво става там.

ЛЮСИЛ Не бива. Мисля, че не бива.

ТОМ Едва ли точно мене подозира?

ЛЮСИЛ Не, разбира се, но в такова състояние фантазията му е непредсказуема. Нали, Честър?

ЧЕСТЪР Не знам. Защо питаш мен?

КАТРИН /оглежда наоколо/. Тук ли бяхме предния път? Нищо не помня.

ТОМ Не помниш, че бяхме у Ник?

КАТРИН Какъв Ник?

ТОМ Какво ти става, Катрин? Нали ви оставихме сами в стаята? /Към къщата./ Ник?, Ник? /Качва се на верандата и отваря вратите, търсейки Ник./

КАТРИН /Към Люсил./ Дали съм имала нещо с него, мила? Нищо не помня и сега ще се изложа пред човека. Мъртъл знае със сигурност, но забравих да питам.

ЛЮСИЛ То ще се познае по държанието му, скъпа. Аз ще ти кажа имало ли е нещо или не, щом се появи.
Том и Ник се появяват през една от вратите.
ТОМ Решихме да наминем пътьом. И да те вземем на езда. Само Мъртъл я няма този път, но по-важно е, че Катрин е тук.
Всички го поздравяват шумна и превзето. Честър снима.
ЛЮСИЛ Доста добре си прекарахме тук.

КАТРИН Ах, как прелестно се напихме, боже мой! Няма да забравя никога.

ЛЮСИЛ С приятни хора е позволено всичко, скъпа.

КАТРИН Какво искаш да кажеш?

НИК Момент...Сега ще дам нещо за пиене. /Влиза в кухнята./

ТОМ Чакай, Ник. Няма нужда... /Влиза след него./

КАТРИН Кажи какво искаш да кажеш с това, че всичко е позволено?

ЛЮСИЛ Нищо. Провокирам го да се издаде, ако е имало нещо.

КАТРИН Е, и?

ЛЮСИЛ Нататък вървят нещата...

КАТРИН Какви ли съм ги вършила, господи?

ЛЮСИЛ Защо? Не го ли харесваш?

КАТРИН Точно затова. Никога не помня хубавите неща, а животът си отминава.Само да не е и той някое нищожество?

ЛЮСИЛ Не е. Нали виждаш, че има богати приятели?

КАТРИН И какво ме греят мен приятелите му?

ЧЕСТЪР Приятелите на твоите приятели, са и твои приятели.

КАТРИН Моля?

ЛЮСИЛ Честър се изрази на висок стил, скъпа.

TOM Момент. /Вдига чаша./ Един мъж имал съпруга, но нямал любовница. Друг имал любовница, но нямал...

ЛЮСИЛ / също сяда с подкосени крака и се прекръства/. Ама той ли е, наистина?

КАТРИН Той.

НИК Да, той е.

ЛЮСИЛ Боже, не вярвам?

ТОМ Само не разбирам защо е папагалски жълт Рейсът му?

ГЕТСБИ /влиза/. Здравей, приятелю, и привет на всички. Хубав ден сте избрали за излет.

НИК Мистър Гетсби? Радвам се да ви видя.

ЧЕСТЪР Пийнете с нас по чаша..

НИК Ще се радваме, наистина.

ТОМ И още как...

ГЕТСБИ За мен е чест, благодаря. /Идва при тях./ Добре ли пояздихте? Пътищата тук са много добри.

ЧЕСТЪР Колите също, ако съдим по вашата.

КАТРИН Ужасно красива е, наистина!

ТОМ Вероятно в магазина не е имало по-добри цветове ?

ГЕТСБИ Имаше всички цветове. Но този цвят там няма да намерите - и цветът, и автомобилът са поръчкови – втори такъв няма.

НИК Момент, ако позволите. /Представя гостите на Гетсби./ Семейство Маккий, Катрин и мистър Буканин.

ГЕТСБИ Том Буканин? Имам чест да познавам съпругата ви.

ТОМ Така ли? Възможно е, ако не грешите?

ГЕТСБИ О, не! Не бих сгрешил никога...

КАТРИН Аз също съм била на ваше парти. Прекрасно беше.

ГЕТСБИ О, да. Спомням си, да...

КАТРИН /поднася му ръка с реверанс/. Катрин.

ТОМ Да, разбирам...И съпругата ми може би е била случайно там...

ГЕТСБИ Все още не, но се надявам да ви видя заедно?

ЛЮСИЛ Всички ще дойдем на следващото ви парти.

ГЕТСБИ Удоволствие за мен, госпожо.

ЧЕСТЪР Ще позволите ли, мистър Гетсби? Искам да снимам къщата ви за историята?

ТОМ Мистър Честър е арт фотограф.

ЧЕСТЪР /навира албума пред Гетсби./ Вижте сам, моля ви. Подбрани етюди: “Красавицата и Звярът”, “Самота”, “Старият впрегатен кон”...

ГЕТСБИ Няколко женски портрета бих пожелал може би...

ЧЕСТЪР Колкото поискате. Бих могъл да документирам всичките ви партита за архив. И фототека на всичките ви гости. Летопис за историята е все пак...

ГЕТСБИ Интересно е като идея, наистина. Струва си.

ЧЕСТЪР Времето лети невъзвратимо, мистър Гетсби. Да уловим каквото можем. Не струва кой знае какво, дето се казва. Ето сега, момент... Уникален блиц на светлината. /Коленичи с камерата към Гетсби./

КАТРИН Хайде всички. / Застава до Гетсби./ Да запечатаме прекрасния миг, за да не го забравим. Този прекрасен ден, който няма да се повтори никога в историята на вселената. Може да е последният красив ден и утре да започне лошото. Да го съхраним. Неповторимо е, Господи! Хайде, Честър! Давай!
Всички позират за снимка.
ЧЕСТЪР Усмивка! Едно, две, три...

ОСМА КАРТИНА
Ник сам в хола си.. Клаксонът на Гетсби и входният звънец.
НИК Мистър Гетсби? Момент!
Влизат Том и Джордан.
ТОМ Ха-ха-ха! Не позна, Ник. Не позна.

ДЖОРДАН Гетсби и Дейзи също идват. Отиваме в града. Идваш ли?

ТОМ В тази жега?

ДЖОРДАН Кината откъм Петдесето авеню са хладни...

НИК А Джей и Дейзи?

ТОМ С моята кола са. Разменихме се. Поръчал си Ролс, та исках да видя как вози.

ДЖОРДАН Тръгнаха напред, но се отбиха за бензин при Уилсън. Качвай се в Ролса с нас?

ТОМ По-добре иди при тях. Не ми се иска да оставям Дейзи сама с този човек.

НИК Гетсби?

ТОМ Точно той.

ДЖОРДАН ОК, Том. Не всички сме си симпатични един на друг.

ТОМ Не до симпатии. Имам сведения за този човек.

ДЖОРДАН Че е Оксфордски възпитаник ли?

ТОМ Той? Вие добре ли сте?

НИК И все пак е учил в Оксфорд.

ТОМ Оксфорд, щата Ню Мексико, имаш предвид?

ДЖОРДАН Том, щом си имал резерви , защо го поканя на обяд?

ТОМ Дейзи го покани; познавала го отпреди— не знам откъде и как!
Звук от спираща кола. Влиза Дейзи.
ДЕЙЗИ /развълнувано./ Том, ти познаваш ли жената на Уилсън?

ТОМ Не. Кой Уилсън?

ДЕЙЗИ Монтьора?

ТОМ Той има ли жена?

ДЕЙЗИ С него става нещо. Винаги е мил и усмихнат, а сега е блед и цял трепери.

ТОМ И какво общо имам аз?

ДЕЙЗИ Дали си чул нещо? Заключил съм жена си , казва, на втория етаж.

ТОМ Той?!

ДЕЙЗИ Да. Ще я държа, каза, там до вдругиден и ще се махнем оттук. Позна колата ти и пита къде си.

ТОМ Ти каза ли му?

ДЕЙЗИ Да.

ТОМ Обещах да му я продам изгодно като дойде новата, затова пита. Ще се махат значи?

ДЕЙЗИ Така каза. А когато ти и Джордан минахте с Ройса, тя ви видя и започна да блъска горе по прозореца, строши стъклото, измъкна се и хукна след вас.

ТОМ След нас?

ДЕЙЗИ Да. Очакваше сякаш помощ, затова питам дали я познавате?

ТОМ Познавам само Уилсън.

ДЕЙЗИ Той я хвана, а тя крещеше като луда. Луда! Изтръгна се и побягна?

ТОМ Накъде?

ДЕЙЗИ Кой я знае… Цялата бе в кръв от стъклото. Ник, миличък , налей нещо.
Телефонът звъни и Том трепва. Ник излиза при телефона. Чува се гласът му: ”Да. Момент”. Ник отново влиза.
НИК На телефона, Том.
Том трепва и излиза към телефона във вестибюла.
ДЕЙЗИ /обръща нервно чашата до дъно/. Налей ми още едно.

ДЖОРДАН /към Ник./ Носи се слух, че на телефона е приятелката на Том?

ДЕЙЗИ Коя от всички?

НИК Мъжки глас беше.

ДЕЙЗИ Мъжко сопрано може би?

ТОМ /от вестибюла раздразнено/. Нямам никакво задължение към тебе… а колкото, пък за това, че ме безпокоиш по обяд и то на гости… Няма ни най-малко да търпя такова нещо!

ДЕЙЗИ И на женкарите не им е лесно.

НИК Става дума за сделка, уверявам ви.

ДЕЙЗИ Да, да. Търсят го за сделки на твоя телефон?

НИК Това е Уилсън; ти си му казала къде е Том.

ДЕЙЗИ Стой тук, Ник. Том ще донесе леден джин от колата. Хайде, Том, нали разговорът ти свърши?

ТОМ Пак оня досадник...

ДЕЙЗИ Джин, казах! (Том излиза.)

ДЕЙЗИ Все едно. Знаеш, че те обичам.

ДЕЙЗИ Целуни и ти Ник и сме едно на едно.

ДЖОРДАН Дамите не говорят така, мила.

ДЕЙЗИ Не ми пука! /Започва да тропа с крак/. От никого и от нищо! Стига толкова! До тук! До тук!!

ТОМ Четох , че слънцето става все по-горещо всяка година. Изглежда, че твърде скоро земята ще падне върху слънцето… или може би беше о обратното… Слънцето става все по-студено всяка година. Как беше, по дяволите?

ДЕЙЗИ Все едно, Том. Както и да го кажеш все е тъпо.

ТОМ Това е научно доказано.

ДЕЙЗИ Какво ще се прави следобед? И утре, и вдругиден, и следващите трийсет години? Все това ли ще слушам, господи?

ДЖОРДАН Не бъди песимист, мила. Когато се захлади, животът почва наново…

ДЕЙЗИ Толкова е горещо и всичко е така сбъркано в този живот. Тръгваме ли за града?
Под верандата се появява Уилсън.
УИЛСЪН Мистър Буканин?

ТОМ Уилсън? Прекаляваш! Ще подам жалба в полицията.

УИЛСЪН Моля ви за колата, трябват ми пари.

ТОМ За какъв дявол ти дотрябваха пари и точно днес реши да ги получиш?

УИЛСЪН Жена ми и аз искаме да се махнем.

ТОМ Жена ти иска да се махне?

УИЛСЪН Ще я отведа! Разбрах нещичко през последните дни. Затова искам да се махна, извинете ме.

ТОМ Добре. Ще ти дам колата. Ще ти я докарат утре следобед, а сега се махай.

УИЛСЪН Благодаря, ви. Много ви благодаря.
Том се връща се на масата смутен и изнервен.
ТОМ Нахал и нищожество! /Събаря чаша./ По дяволите!
Гетсби се обръща поглед към Дейзи и всички фиксират този жест.
ДЕЙЗИ А вие изглеждате така спокоен!
Очите им се срещат и те се гледат без притеснение.
ДЕЙЗИ Тих, спокоен и уверен в себе си. Обичам фините мъже. Вие приличате на човека от рекламата…Нали знаете човека от онази рекламата, който прилича на Джордж Гордън Байрон … /Към Том./ Ще отидем ли най-сетне в града, по дяволите, Том?

ТОМ /смутен от откровението им/. Добре. Хайде! Всички отиваме в града.

ДЕЙЗИ Аха? Решихме се, така ли? Нямаме ли право първо да изпушим по една цигара?

ТОМ Нали ти настояваше?

ДЕЙЗИ О, Том! Твърде горещо е да се ядосваме.

ТОМ /избухва./ Нужното в случая е да забравим за горещината. Правиш я десет пъти по-ужасна, като постоянно говориш за нея.

ГЕТСБИ Защо не оставите Дейзи на мира, приятелю?

ГЕТСБИ Кой?

ТОМ Това ваше непрестанно „приятелю“. Откъде сте го научили, интересно?

ДЕЙЗИ Виж какво, Том, ако ще се заяждаш си тръгвам.

НИК На здраве! Още малко лед за някого?
Навън клаксони на преминаваща по улицата сватба.
ДЖОРДАН Представяте ли си да се омъжваш за когото и да било в тази горещина? Трябва да си оглупял като…

ДЕЙЗИ Като мен. Не помниш ли? Аз се омъжих по средата на юли. Някой дори припадна. Кой беше оня, дето припадна, Том?

ТОМ Билокси. Казваше се Билокси.

ДЖОРДАН Да. Един човек на име Билокси. Бил Билокси, И беше от Билокси, щата Тенеси. Отнесоха го у дома, тъй като ние живеехме само на две къщи от черквата, затова го помня.

НИК По-рано познавах един Бил Билокси от Мемфис.

ДЖОРДАН Този бил негов братовчед. Преди да си отиде, научих цялата му семейна история.

ТОМ Не го познавам. Той беше от страната на Дейзи.

ДЕЙЗИ Не. Не го бях виждала никога по-рано. Той дойде със специално запазения вагон от колежа ви, извинявай.

ДЖОРДАН Каза ми, че бил председател на вашия курс в Йейл?

ТОМ Билокси?!

НИК Преди всичко нямахме никакъв председател?

ТОМ Между другото, мистър Гетсби, разбирам, че сте оксфордски възпитаник?

ГЕТСБИ Не точно.

ТОМ Какво значи неточно? Да разбирам ли, че сте били в Оксфорд или не?

ГЕТСБИ Да, учил съм там.

ТОМ Трябва, струва ми се, да сте били там горе-долу когато Билокси е бил в Йейл?

ГЕТСБИ Казах ви само, че съм учил там. Стоях само пет месеца. Затова не мога всъщност да се нарека оксфордски възпитаник. Това беше възможност, която дадоха за заслуги на някои офицери след примирието. Можехме да отидем във всеки университет в Англия или Франция.

ДЕЙЗИ Отвори уискито, Том и аз ще ти направя коктейл. Тогава няма да изглеждаш толкова глупав.

ТОМ Момент, Дейзи. Искам да задам на мистър Гетсби още един въпрос.

ГЕТСБИ Моля.

ТОМ Изобщо какъв скандал се опитвате да правите в семейството ми?

ДЕЙЗИ Не той, а ти правиш скандал. Сдържай се, моля те!

ТОМ Да се сдържам? Изглежда, че последната мода е да си стоиш настрани и да оставиш господин Никой от Никъде да ухажва жена ти. Е, добре, ако искаш това не ме включвай в играта. Така се почва и накрая ще стигнем до бракове между черни и бели.

ДЖОРДАН Тук всички сме бели, Том. Да сменим темата, а?

ТОМ Добре. Знам, че не съм актуален. Не устройвам празненства, Изглежда, че днес трябва да превърнеш къщата си в свинарник, за да имаш приятели.

ГЕТСБИ Имам да ви кажа нещо, приятелю...

ДЕЙЗИ Моля те, недей! Нека всички да си вървим в къщи. Защо не си вървим вкъщи, по дяволите?

ДЖОРДАН Супер идея. Хайде, Том, ставаме - никой не иска да пие повече.

НИК Аз искам! На здраве, Том! Кажи най сетне една наздравица, по дявалите!

ТОМ Ще кажа, Но искам да знам първо какво има да ми казва мистър Гетсби?

ГЕТСБИ Добре, казвам го. Жена ви не ви обича, приятелю. И никога не ви е обичала. Тя обича мен.

ТОМ Този е луд!

ГЕТСБИ Никога не ви е обичала, чухте ли? Омъжи се е за вас, защото се беше изморила да ме чака. Това бе грешка на съдбата, но в дъното на сърцето си не е обичала никого освен мен!

ДЕЙЗИ /става./ Тръгваме ли?

ТОМ Седни, Дейзи! Искам да чуя всичко и да знам какво е ставало и става?

ГЕТСБИ Казах ви какво е ставало. Ставало е в продължение на години и вие не сте знаели.

ТОМ / към Дейзи/. Ти си се виждала с този човек в продължение на години?

ГЕТСБИ Не. Не се е виждала. Не можехме да се виждаме, но се обичахме през цялото това време, приятелю, и вие не знаехте. Понякога ви се смеех, като си представях, че не знаете.

ТОМ Луд! Не мога да знам какво е ставало преди да познавам Дейзи, но да пукна, ако виждам как сте могли да се доближите и на една миля до нея, освен ако сте стоварвали продукти до задната врата. Всичко друго е чиста лъжа. Дейзи ме обичаше, когато се омъжи за мен, обича ме и сега.

ГЕТСБИ Не!

ТОМ И все пак - да! А още повече, че и аз я обичам. От време на време се спускам в някоя авантюрка и ставам глупак, но винаги се връщам и в дъното на сърцето си винаги я обичам.

ДЕЙЗИ Ти си отвратителен!

ГЕТСБИ Дейзи, това е вече без значение. Забрави го. Просто му кажи истината — че никога не си го обичала — и всичко ще се заличи завинаги.

ДЕЙЗИ Та как бих могла да го обичам?

ГЕТСБИ Никога не си го обичала...

ДЕЙЗИ Никога не съм го обичала.

ТОМ Нито в Капиолани?

ДЕЙЗИ Нито там.

ТОМ Нито в деня, когато те отнесох долу на ръце от „Пънч Бауъл“, за да не се измокрят обувките ти?

ДЕЙЗИ Моля ти се, недей. /Към Гетсби./ Ти виждаш, Джей...

ГЕТСБИ Дейзи!

ДЕЙЗИ Ти искаш твърде много, Джей! Сега те обичам — не е ли достатъчно? Не мога да изменя миналото. По-рано наистина съм го обичала, но съм обичала също и теб.

ГЕТСБИ Обичала си също и мен??

ТОМ Дори и това е лъжа. Дори не е и помисляла за вас. Та между Дейзи и мен има неща, които вие никога не ще узнаете, които и ние двамата не ще забравим никога.

ГЕТСБИ Искам да поговоря с Дейзи насаме. Сега тя е развълнувана и…

ДЕЙЗИ Дори и насаме не мога да кажа, че никога не съм обичала Том. Няма да е вярно.

ТОМ Разбира се, че няма.

ДЕЙЗИ Впрочем това вече няма значение за теб?

ТОМ Разбира се, че има.

ДЕЙЗИ Няма.

ТОМ И защо?

ГЕТСБИ Защото Дейзи ще ви напусне.

ТОМ Глупости.

ДЕЙЗИ Все пак ще го направя.

ТОМ Тя няма да ме напусне! Поне със сигурност заради един мошеник, дето ще трябва да открадне пръстен за да го сложи на ръката й.

ДЕЙЗИ Няма да търпя това! О, моля ви се, нека да излезем.

НИК Крайно време е наистина. /Хваща Джордан за ръка и стават./ Мистър Гетсби, моля ви, това не е разговор на джентълмени.

ТОМ Какъв джентълмен, по дяволите? Той е един от бандата на Майер Улфсхайм — това поне зная. Направих малко проучване...

ГЕТСБИ Можете да правите каквото си щете, приятелю.

ТОМ Той и този Улфсхайм продават контрабандно алкохол. Разбрах още щом ви видях и не съм се лъгал.

ГЕТСБИ Е, и? Нима вашият пръв приятел Уолтър Чейс не ни стана съдружник?

ТОМ И го оставихте сам да се пече на огъня, нали? Оставихте го да лежи един месец в затвора в Ню Джърси. Трябва да чуете какво говори той за вас.

ГЕТСБИ Той дойде фалирал и бе щастлив да пипне нещо, приятелю.

ТОМ Стига ме нарича „приятелю“! Уолтър можеше да ви уличи в съда , но Улфсхайм го заплаши.

ГЕТСБИ Щом така казвате...

ТОМ Знам още нещо, което дори и Уолтър не смее да каже. Да продължавам ли?

ГЕТСБИ Това си е ваша работа.

ТОМ Да или не?

ДЕЙЗИ Моля ти се, Том! Не мога повече!

ТОМ Добре. Дейзи , вие с него тръгнете за вкъщи. С неговата кола. А ние тук ще си допием бутилката преди да си тръгнем.

НИК Кой?

НИК Той иска Дейзи.

ДЖОРДАН Та нали я имаше? Какво повече иска? Тъкмо се балансираха нещата при Том и Дейзи. Какво повече му трябва, по дяволите?

НИК /изумен/. Джордан, ти наистина ли разсъждаваш така?

ДЖОРДАН Не го ли виждаш ли какви усложнения забърка? Да се чудим как да се измъкваме...
Чува се потегляща кола. Том се връща и отваря бутилка.
ТОМ Искате ли от това? Джордан? Ник?
Без отговор. Джордан излиза без обяснения.
ТОМ Ник?

НИК Какво?

ТОМ Не искаш ли?

НИК Извинявай. Току-що се сетих, днес е рожденият ми ден. Навършвам кръгла годишнина.

ТОМ И сега ако не пием, кога питам? /Разлива в чашите./

НИК Да пием, но за какво? Вече идва десетилетие на самота, на оредяваща коса, на оредяващ брой неженени познати...

ТОМ И ти ще се ожениш накрая. Мисля, че моментът е близко.

НИК Не мисля.

ТОМ Защо пък не?

НИК Защото богатите момичета не се омъжват за бедни момчета. А и бедните момчета не бива да го правят. Изобщо пред мен се изправя неизвестният път на едно ново десетилетие.

ТОМ Ще пием точно за това. /Пее сам „Happy birdhday” , Чука се сам с техните чаши и пие на екс./
В този момент се чува полицейска сирена, клаксони, скърцане на спирачки и викове на изплашени хора. Джордан влиза.
ДЖОРДАН Катастрофа!

ТОМ Това е добре. Уилсън ще има най-сетне малко работа.

ДЖОРДАН Дано няма жертви.

НИК Дай, боже!

БРОКЕРЪТ Уилсън, спри! Уилсън!

ДЖОРДАН О, не!

БРОКЕРЪТ Кола я удари.

ДЖОРДАН О, господи!

ТОМ Кого?

БРОКЕРЪТ Мъртъл. Жена му. Убита е на място.

ТОМ Мъртъл?!

НИК Убита на място?

БРОКЕРЪТ Изтича на пътя право срещу идещата колата. Кучият му син дори не спря. Голяма жълта кола.

ДЖОРДАН О, господи! Само това липсваше!
Уилсън вдига два пръста.
УИЛСЪН Бяха две коли— едната идваше, а жълтата отиваше нататък?

ТОМ Къде нататък?

БРОКЕРЪТ От тук нататък. Тогава тя изтича, махайки към жълтата кола, сякаш искаше да я спре и точно когато двете коли се разминаваха, жълтата се блъсна право в нея. Караше с четирийсет мили в час. Нов жълт Ролс-Ройс.
Чува се отново вой на полицейски коли. Том слиза при Уилсън, коленичи пред него и раздрусва раменете му.
ТОМ Уилсън, ела на себе си, чуваш ли ме , Уилсън?
Уилсън вида глава и Том добавя тихо:
ТОМ Слушай добре, Уилсън. В района има един единствен жълт Ролс-Ройс. Ти знаеш чий е.

БРОКЕРЪТ Уилсън, стани. Стани моля те! Полицията пристигна, чуваш ли. Трябва да отидем, няма как.