Великият гетсби

НИК Мистър Гетсби? Вие тук?

ГЕТСБИ Разбрахте ли какво стана?

НИК Да.

НИК Да.

НИК Кой?

НИК Аха...

ГЕТСБИ Минах по един страничен път и оставих колата в гаража. Мисля, че някой не ни е видял, но не съм сигурен.

НИК По-скоро грешите, според мен.

ГЕТСБИ Вероятно. Коя е жената?

НИК Казва се Мъртъл Уилсън. Съпругът й държи гаража.

ГЕТСБИ Да. Все едно. Все едно...

НИК Как, по дяволите, стана?

ГЕТСБИ Ами... Опитах се, разбира се, да дръпна кормилото…
Пауза мълчание.
НИК Дейзи ли караше?
Пауза.
ГЕТСБИ Разбира се, ще кажа, че съм бил аз. Когато излязохме тя беше много развълнувана и реши, че ако кара ще се успокои.

НИК Том знаеше ли, че тя е зад волана?

НИК Убита е на място.

ГЕТСБИ Не ми разказвай, приятелю.

НИК Защо, по дяволите, не спряхте?

ГЕТСБИ От шока Дейзи натисна газта до край. Дръпнах ръчната - тя падна в скута ми и аз продължих да карам. Утре, надявам се, ще се съвземе. Страхувам се само дали Том няма да я тормози за днешните разправии?

НИК Едва ли. Той сега изобщо не мисли за нея.

ГЕТСБИ Гледам към прозорците им; ако има нещо, тя ще изгаси и пак ще светне.

НИК И докога?

ГЕТСБИ Ако трябва цяла нощ.

НИК Трябва да напуснете Ню Йорк. Вероятно ще потърсят колата ви.

ГЕТСБИ Да напусна сега?

НИК Идете поне за седмица в Монреал.

ГЕТСБИ Не. Не мога да оставя Дейзи. Всичко, което постигнах, бе заради нея. Днес, без нея, всичко загубва смисъл.

НИК Помислете реално. Превъзбуден сте.

Да, знам. Имало е моменти, когато действителната Дейзи не отговаряше напълно на мечтите ми, защото аз се хвърлих в тази любов с огромна творческа страст и я украсявах с всяко светло перце, което ми попадаше. Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което създава бленуващият дух.

НИК Съмва се вече.

ГЕТСБИ Добре, приятелю. Оставям ви. /Става./

НИК Ще ви се обадя по обяд.

ГЕТСБИ Предполагам, че и Дейзи ще се обади...

НИК Надявам се. /Тръгва./

НИК /След него./ Мистър Гетсби?
Гетсби спира и се обръща.
НИК Всички тук са покварени хора! Вие сте много повече всички тях взети заедно.

Гетсби излиза. Чува се изстрел.
НИК /крещи/.Мистър Гетсби?
Появява се треперещият Уилсън с револвер в ръката.
НИК Уилсън?!
Уилсън бавно вдига револвера и го насочва към главата си.
НИК Спрете, Уилсън!
Уилсън излиза и отново се чува изстрел.


ЕПИЛОГ
Ник пред телефона в изпразнената къща. До него са куфарету му със събрания багаж.

НИК Ало. Семейство Поул? Виждали сме ви у мистър Гетсби. Сигурно сте разбрали от вестниците, утре е погребението му. Какво? Не сте били толкова близки…Да, извинете.

НИК Да. Кажете?

УЛФСХАЙМ Казвам се Улфсхайм. Приятел бях на мистър Гетсби.

НИК Заповядайте. Сега, уви, той е мъртъв.

УЛФСХАЙМ Просто не мога да повярвам. Това е едно от най-страшните сътресения в живота ми. Безумната постъпка на онзи човек трябва да накара всички ни да се замислим...

НИК Били сте най-добрият му приятел и се надявам поне вас да видя на погребението?

УЛФСХАЙМ Да. Наистина не съм на себе си, но не мога да се забърквам в това, повярвайте.

НИК В кое това?

УЛФСХАЙМ Как да ви кажа… Като убият някого, не обичам да се забърквам по никакъв начин. Стоя настрани. Откакто преди три години застреляха Роузи Розентал?

НИК Розентал?!

УЛФСХАЙМ Познавахте го?!

НИК От вестниците. Спомням си случая.

УЛФСХАЙМ Да. Бяхме шестима и Роузи яде и пи с нас. Изстреляха в него три пълнителя и избягаха с автомобил.

НИК Четирима изпратиха на електрическия стол, мисля?

УЛФСХАЙМ Петима, с Бекър. Та това е. Едва се откачих след това…Следствие, разследване, съд... Затова вече стоя настрани. Кога бях млад, беше друго — когато мой приятел умреше стоях с него до края. Можете да е сантиментално, но така си беше — до край. Да не говорим пък за човек като мистър Гетсби. Вие познавахте ли го?

НИК Да, в известна степен. От два месеца.

УЛФСХАЙМ Точен човек беше. Представителен и възпитан.

НИК Да.

НИК О, да.

УЛФСХАЙМ На вас познат ли ви е Оксфордският университет?

НИК Чувал съм...

УЛФСХАЙМ Това е най-прочутия университет в света.

НИК Отдавна ли познавате Гетсби?

УЛФСХАЙМ Срещнах го точно след войната. Веднага видях, че е човек с възпитание. Човек, когото с удоволствие можеш да заведеш вкъщи, да го представиш на майка си, та и на сестра си дори.
Ник кима в съгласие.
УЛФСХАЙМ Гледате копчетата на ръкавелите ми?

НИК Да. Оригинални са.

УЛФСХАЙМ Чудесни образци на човешки кътници.

НИК Виж ти! Интересна идея.

УЛФСХАЙМ Минали работи. Не, че съм суеверен, но ги нося за всеки случай…Даа, Гетсби беше много внимателен във връзките с жените. Никога не е дори поглеждал жена на свой съдружник.
Ник кима тактично.
УЛФСХАЙМ Спомням си, когато го видях за първи път. Току-що уволнил се от армията и цял покрит с медали от войната. Беше толкова затруднен, че трябваше да носи униформата си – нямаше пари за дрехи. Видях го в казиното - беше дошъл да търси работа. Не беше ял два дни. „Елате да обядваме заедно.“ — рекох му аз. За половин час омете храна за двадесет долара.

НИК Помогнали сте му в началото, вероятно?

УЛФСХАЙМ Помогнал казваш?! Та аз го създадох. Издигнах го от нищо. Веднага видях, че е привлекателен, благороден и като ми каза, че е бил и в Оксфорд, разбрах, че ще вършим работа. Бяхме неразделни. Имаше само един недостатък: не уважаваше парите. Виждаше в тях само средство за по висши неща. Беше идеалист. А при нас оцеляват реалистите. Сега разбирате, надявам се, защо няма да дойда?

НИК Разбирам, мистър Улфсхайм.