Великият лекар Елви Веласко



Дата24.10.2018
Размер50.16 Kb.
Великият лекар
Елви Веласко

Феликс се наслаждаваше прекалено много на живота, за да си мисли за Бога. След това се разболя. Помогнахме му да слезе от планинския си дом вЮжните Филипини до болницата, намираща се на няколко часа път. След като го прегледаха, лекарите му казаха, че има цироза на черния дроб и вероятно ще умре до месец. Посъветваха го да си върви у дома.


Когато се върна, Феликс лекна на постелката, тъй като бе прекалено слаб дори да седи. Всеки ден моят партньор студент-мисионер и аз го посещавахме, за да се молим за него. Феликс чуваше децата в селото да пеят в хор по време на сутрешното богослужение. Разказвахме му разни истории. Един ден Феликс каза: “Чух, че разказвате на децата за Исус, който излекувал един сакат. Може ли да излекува и мене?”
Уверихме го, че Исус го може да го излекува, ако е Неговата воля.
“Как да помоля Бог да ме излекува”, попита Феликс. Обяснихме, че трябва да вярва, че Исус може да го изцели и да пожелае да предаде живота си на Бога и да Го следва.
“Но как да спазвам съботата? Прекалено съм слаб, за да ходя на църква и дори да седя на стол”, каза той през сълзи.
Обяснихме, че Бог е отретил съботата като ден за поклонение и Феликс би могъл да Му се покланя от болничното си легло, като Му се моли и слуша Божието словото, което се говори в църквата.
“Ще го направя!”, обеща тотй. Помолихме се заедно с него и го насърчихме да се довери на Бога.
В съботната сутрин с учудване открихме Феликс в църквата дълго преди началото на службата. “Как стигна до тук?”, попитахме ние.
Всеки ден се молех Исус да ме излекува. Обещах да спазвам Словото Му и да се подчинявам на заповедите Му. Днес моята съпруга ми помогна да се изправя. Беше полезнено, но успях. След това ми помогна да стигна бавно до тук.”
Прославихме Бога за това, че помогна на Фелик както телесно, така и душевно. Днес Феликс ходи из селото без чужда помог и разказва на хората за приятеля си Исус, най-великия Лекар, който го е излекувал. Феликс и съпругата му ще бъдат кръстени, веднага след като пастор се изкачи до тяхното планинското село.
Нашите мисионски дарения помагат за издръжката на колежа Маунтин Вю и на програмата за студенти мисионери, чрез които биват достигани хиляди хора в Южните Филипини.
Елви Веласко бе студент мисионер от колежа Маунтин Вю, изпратен на мисия в Южните Филипини.

Нова църква в квартала.


Алтанундрал

Преди две години в квартала ни, в който живея в Монголия, бе построена нова църква.


Това бе голяма новина за града и хората започнаха да я посещават от любопитство. Аз също отидох, за да видя какво правят там. Не изповядвах никаква религия и дори не знаех, че Бог съществува.
Скромната дървена църква ми се стори като убежище, а музиката, молитвите и проповедите ме нахраниха духовно. Реших отново да я посетя.
Осъзнах, че животът ми е изпълнен с лоши неща. Почувствах нуждата от мир. Съпругът ми е алкохолик и когато пие много, започва да ме малтретира. Работех в една фабрика, грижех се за тримата си сина и поддържах домакинството. Църквата се превърна в убежище за мене. Проповедите на пастора бяха съвсем практични и отговаряха на моите възгледи и живот. След като започнах да я посещавам, вече не ми се искаше да спирам.
В началото съпругът ми се възпротиви, но аз упорствах и дори водех синовете си с мене. Научих ги да се молят. Един ден най-малкият ми син извади малък картоф от градината. Помоли ме да му го сваря. След това го сложи в чинията и се благодари на Бога за този малък картоф. Това ме трогна.
След това разбрах, че съм бременна. Бебето трябваше да се роди чрез цезарово сечение. Докато очаквах операцията, постоянно се молех и молитвите ми даваха спокойство. Възстанових се много по-бързо, отколкото лекарите смятаха за възможно. Мисля, че това стана, защото бях поверила живота си на Бога.
Тогава осъзнах колко голямо значение има Бог в живота ни. Когато синът ми навърши два месеца, аз се върнах в църквата и помолих да бъда кръстена.
Отношението на съпруга ми към Бога се променя. Ние го каним да се присъедини към нас, когато се молим. Той се моли повече и пие все по-малко. Научих, че молитвата наистина помага.
Ако тази малка църква не бе построена в квартала ни, сигурно никога нямаше да изпитам Божията любов по такъв начин.
Вашите дарения за тринадесетата събота на 2001 г. помогнаха да се построи тази църква. Благодаря ви.
Алтанундрал живее в Дархан, Монголия.

Вдигнатото копие


Д. Х. Закари

Джон Киок е масай, член на полуномадско племе, което отглежда добитък в Източна Африка. Преди няколко години, когато прие Исус за свой Спасител, Киок реши да посвети живота си на споделяне на своята вяра с други масаи. Веднага се отзова на поканата, когато малка група вярващи от Нкорой го помоли да проповядва в тяхното село.


Всяка вечер 200 души се събираха да слушата вестта за Исус. Вождът на областта обаче не желаеше нова религия на своята територия. Една вечер след събранието главатарят започна да крещи и вдигна копието си заплашително, докато се приближаваше към групата слушатели, които бяха седнали на земята. Повечето от тях избягаха в тъмнината, когато видяха вожда им да се приближава. Той държеше копието над главата си, застана пред Киок и го запита: “Кой си ти и какво говориш на народа ми?”
Киок се помоли за мъдрост и закрила, след което спокойно отговори: “Аз съм масай. Разказвам на хората за живия Бог – този Бог, който е създал планините, дърветата, твоите животни и дори тебе и семейството ти.”
“Давам ти последна възможност – заплаши вождът. – Тръгни си сега. Ако проповядваш още веднъж, ще те убия с копието си.”
“Господине – отговори Киок смирено, - хората идваха цяла седмица да слушат за Бога. Те искат да знаят повече за Бога, който ги е създал. Имам още една седмица и бих желал да те поканя да чуеш нещо за Него.”
“Обещавам да те убия, ако проповядваш още веднъж!”, заяви вождът. След това се обърна и бързо си тръгна.
Старейшините обясниха на вожда, че са разрешили на Киок да говори пред хората за Бога. Казаха му, че мнозина от тези, които го слушат, са променили живота си и са станали по-добри. Помолиха го да дойде и сам да се убеди.
Вождът разреши събранията да продължат и скоро забеляза положителна промяна сред хората. Чу свидетелствата им за това, което е Исус е направил в живота им. След няколко месеца вождът помоли Киок да изучава Библията с него. След известно време той и цялото му семейство бяха кръстени в Божието семейство. Днес вождът и хората му се покланят на Бога в малка църква в селото.
До смъртта си Дж. Х. Закари бе координатор на евангелизаторската работа сред евреите и мюсюлманите в Северноамериканската дивизия.

Един силен Бог


Сара Ловет

Семейството му се покланяше на няколко богове, слагаше им цветя и тамян, след което се молеха на техните изображения. Тези богове обаче не чуваха молитвите ни.


Брат ми бе завладян от дух и извърши много страшни неща. Хората се страхуваха от него. Веднъж изгори дрехите и книгите ми – всичко, което притажавах. Когато разбрах какво е направил, той ме удари с чук и аз загубих съзнание. След като прекарах няколко седмици в болница, отидоха да живея при сестра си.
Копнеех да намеря бог, който да помогне на семейството ми. Веднъж човек ни даде брошура и ни покани да се доверим на Исус, живия Бог, който може да чува молитвите ни и да отговаря на тях. Сърцето ми се изпълни с надежда, че Исус може би е истинският и всемогъщ Бог.
След време евангелизатор посети нашето село. Поканих го в дома ни, за да изучаваме Библията. Поканих и съседите да чуят това, което говори. Скоро започнахме да се събираме на богослужения заедно с последователите на този евангелизатор. Ходех с вярващите в други села, за да се молим и да проповядваме.
Скоро евангелизаторътт ме помоли да се омъжа за него. Продължихме заедно да работим за Бога.
Случайно срещнахме адвентен пастор, който сподели вярата си с нас. Това, което ни каза, и библейските стихове, които прочете, ни направиха впечатление и ние се запитахме защо не сме разбирали всичко това преди. Започнахме да изучаваме Библията с него и не можехме да отречем, че това, което ни говори, е истина.
Алфред и аз се кръстихме, присъединихме се към адвентната църква и започнахме да работим за Глобалната мисия. Връщахме се при хората, които бяхме довели до Христос, и споделяхме новата светлина с тях. Мнозина приеха тези истини и ни последваха в кръщение. За три години 250 души ни последваха в адвентната църква.
Алфред работи с мъжете, а аз – с жените. Каква радост е да се работи за истинския, жив и всемогъщ Бог.
Благодаря ви за мисионските дарения, които подкрепят миряните евангелизатори по цял свят.
Сара и Алфред Ловет са евангелизатори от Глобалната мисия и работят близо до Нагпур, Индия.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница