Венелин Йорданов Ганев



Дата13.10.2018
Размер22.22 Kb.
#86070
ТипБиография
Акад. Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат и политик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография [редактиране]


Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 в Русе. Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев. Завършва философия, право и музика. След завръщането си в България преподава философия на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947) в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

През 1908 Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж (вижте Ньойски договор). След това е посланик на България в Париж (1920-1922).



През 1923, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор. През 1925 го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като незивисим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.

Още през 1945 Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 той е интерниран в Дряново, а през 1948 е изключен от Българската академия на науките.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница