Вероника решава да умре

- Защо не ти харесва тълкуването на баба? - попита

Вероника.

Едуард бе толкова пиян, че се наложи да направи

върховни усилия, за да си спомни какво бе говорил в

ресторанта. Все пак успя.

- Баба ти е казала, че жената е стъпила върху змия-

та, защото любовта властва над Доброто и Злото. Това

тълкуване е красиво и романтично, но изобщо не е пра-

вилно, защото аз съм виждал тази картина. Тя представ-

лява едно от виденията на рая, които исках да нарису-

вам. Много пъти съм се питал защо винаги изобразяват

Светата Дева по този начин.

- Защо?

- Защото Дева Мария, олицетворяваща женската

ростта. Ако обърнеш внимание на пръстена на д-р

Игор, ще видиш, че на него е изобразен символът на ме-

диците: две змии, увити около жезъл. Любовта стои над

мъдростта, така както Дева Мария е стъпила върху зми-

ята. За нея всичко е вдъхновение. Тя не съди кое е доб-

ро и кое - зло.

- Знаеш ли какво още? - добави Вероника. - Дева

Мария никога не е обръщала внимание на това какво

мислят другите. Представяш ли си я да обяснява на

всички историята със Светия Дух! Нищо не е обяснява-

ла, само е казала: „Така се случи!" Знаеш ли какво са си

помислили хората?

- Разбира се, че знам. Помислили са си, че е луда!

Двамата се засмяха. Вероника вдигна чашата си.

- Моите поздравления! Вместо да говориш толкова,

по-добре би било да нарисуваш тези видения от рая!

- Ще нарисувам най-напред теб - отвърна Едуард.

Недалеч от площадчето се издигаше хълм. На върха

му имаше малък замък. Вероника и Едуард се заизкач-

ваха по стръмния път, като ругаеха и се смееха, пърза-

ляха се по леда и мърмореха, че са изморени.

До замъка имаше огромен жълт кран. Който дойде-

ше за пръв път в Любляна, оставаше с впечатлението, че

кранът е там, за да реставрират замъка, и че съвсем ско-

ро той ще е напълно готов. Ала жителите на Любляна

знаеха, че кранът стои там от години, неизвестно защо.

Вероника разказа на Едуард, че когато карат децата от

детските градини да нарисуват замъка на Любляна, те

винаги включват в рисунките си и крана.

- Кранът впрочем е много по-запазен от замъка.

Едуард се разсмя.

- Би трябвало вече да си умряла - каза той под влия-

ние на алкохола, но по гласа му личеше, че се страхува. -

Сърцето ти не би могло да издържи на това изкачване.

Вероника бавно го целуна.

- Погледни добре лицето ми - каза тя. — Запази го в

душата си, за да можеш един ден да го пресъздадеш. За-

почни с него, ако искаш, но се върни към рисуването!

Това е последната ми молба. Вярваш ли в Бог?

- Вярвам.

- Тогава се закълни в Бог, в когото вярваш, че ще ме

нарисуваш!

- Заклевам се!

- И че след като ме нарисуваш, ще продължиш да

рисуваш!

- Можеш. Ще ти кажа и още нещо: благодаря ти за

това, че придаде смисъл на живота ми. Дошла съм на

този свят, за да премина през всичко онова, което пре-

живях, да се опитам да се самоубия, да увредя сърцето

си, да се изкача до този замък и да ти позволя да запе-

чаташ моето лице в душата си. Това е единствената при-

чина, заради която съм дошла на този свят; да те нака-

рам да се върнеш към пътя, който си изоставил. Не ме

карай да изпитвам чувството, че животът ми е бил без-

полезен.

- Може би е твърде рано или прекалено късно, но и

аз искам да ти кажа така, както ти го направи: обичам

те. Не е нужно да повярваш в това, може би е глупост

или просто си фантазирам.

Вероника прегърна Едуард и помоли Бог, в когото не

вярваше, да я прибере в този миг.

Затвори очи и почувства, че той е направил същото.

После заспа дълбоко, без да сънува нищо. Смъртта бе

нежна, миришеше на вино и галеше косите й.

вори очи и видя, че е започнало да се разсъмва.

- По-добре да отидете на топло в кметството - каза

пазачът. - Ако останете тук, ще замръзнете.

За част от секундата Едуард си спомни всичко, кое-

то се бе случило предишната вечер. Една жена се бе

свила в прегръдките му.

- Тя... тя е мъртва!

Но жената се размърда и отвори очи.

- Какво става? - попита Вероника.

- Нищо - отвърна Едуард, като й помагаше да се из-

прави. - Или по-точно чудо: още един ден живот.

запали лампата - продължаваше да се съмва късно, та-

зи зима се проточи прекалено дълго, - един от санита-

рите почука на вратата.

„Рано се започва днес", каза си той.

Чакаше го тежък ден, трябваше да разговаря с мо-

мичето. Цяла седмица се бе подготвял за това, а през

изминалата нощ почти не бе спал.

- Нося обезпокоителни новини - каза санитарят. -

Двама от пациентите са изчезнали: синът на посланика

и момичето, което имаше проблеми със сърцето.

- Некадърници такива! Охраната на тази болница

винаги е била под всякаква критика!

- Но досега никой не се беше опитвал да бяга! - от-

говори изплашено санитарят. - Не знаехме, че е въз-

можно.

уведомя полицията, да взема какви ли не мерки... Кажи

на останалите да не ме безпокоят, защото това ще ми

отнеме часове!

Санитарят излезе пребледнял, понеже знаеше, че

част от отговорността ще падне върху него - властима-

щите винаги постъпват така с подчинените си. Сигурно

до края на деня щяха да го уволнят.

* * *

Д-р Игор взе един тефтер, сложи го на масата и се

приготви да си запише някои неща, но се отказа.

Изгаси и остана така в едва осветения от изгряващо-

то слънце кабинет. Бе успял!

След малко щеше да си запише необходимото и да

разкаже за единствения начин за лекуване на витриола:

осъзнаването на живота. Щеше да назове и лекарството,

което бе използвал в първия си голям експеримент с па-

циенти: осъзнаването на смъртта.

Може би съществуваха и други лекарства, но д-р

Игор бе решил да посвети докторската си дисертация на

единственото, което бе имал възможност да изпробва

научно благодарение на това момиче, което, без да ис-

ка, бе станало част от съдбата му. Бяха я докарали в

много сериозно състояние, с тежко отравяне и начален

стадий на кома. Почти цяла седмица бе на границата

между живота и смъртта - достатъчно време, за да му

хрумне блестящата идея за този експеримент!

Всичко зависеше само от едно: дали момичето ще

оцелее.

И то бе оцеляло!

дане. Ако се грижи за здравето си, ще живее колкото не-

го, дори и повече.

Но единствено д-р Игор знаеше за това. Знаеше съ-

що така, че неуспелите самоубийци имат склонността

рано или късно да повторят опита си. Защо да не я из-

ползва като опитно животно и да се опита да отстрани

витриола - или горчилката - от организма й?

И д-р Игор изготви план.

Предписа й лекарство, известно под името фенотал,

за да предизвика признаци, подобни на тези на сърдеч-

ния пристъп. То й бе инжектирано в продължение на ед-

на седмица и тя сигурно много се бе изплашила, защо-

то бе имала време да мисли за смъртта и да направи

равносметка на собствения си живот. По този начин

според дисертацията на д-р Игор („Осъзнаването на

смъртта ни стимулира да живеем по-дълго", това щеше

да е заглавието на последната глава от труда му) моми-

чето бе започнало да изхвърля витриола от организма

си и вероятно нямаше да повтори постъпката си.

Днес трябваше да се срещне с нея и да й каже, че

благодарение на инжекциите е успял да я излекува на-

пълно от сърдечните пристъпи. Бягството на Вероника

му бе спестило неприятното задължение да излъже още

веднъж.

Това, което д-р Игор не бе предвидил, бе заразява-

хора във „Вилет" се изплашиха, осъзнавайки колко бав-

на и неизбежна може да бъде смъртта. Всички те сигур-

но се бяха замислили какво ще изгубят и бяха принуде-

ни да направят преоценка на собствения си живот.

Мари бе дошла с молба да я изпише. Други болни

настояваха да провери отново състоянието им. Положе-

нието със сина на дипломата беше много по-тревожно,

защото той чисто и просто бе изчезнал - сигурно за да

помогне на Вероника да избяга.

„Може би още са заедно", помисли си д-р Игор.

Така или иначе, синът на дипломата знае адреса на

„Вилет'*, ако реши да се върне. Д-р Игор бе прекалено

радостен от резултатите, за да обръща внимание на та-

кива маловажни неща.

За няколко мига го обзе друго съмнение: рано или

късно Вероника ще разбере, че няма да умре от сърце.

Сигурно ще отиде при специалист и той ще й каже, че

организмът й е съвсем здрав. И тогава тя ще си помис-

ли, че лекарят, който я е лекувал във „Вилет", е голям

некадърник. Но всеки, който се осмели да работи върху

забранени теми, се нуждае от известен кураж и малка

доза неразбиране.

А всички тези дни, които тя ще изживее в страх от

неизбежната смърт?

Д-р Игор дълго претегля аргументите и накрая ре-

ши, че това не е чак толкова лошо. Тя щеше да възпри-

ема всеки нов ден като чудо - и то наистина си е така,

като се има предвид вероятността да ни се случи нещо

неочаквано във всяка секунда от крехкото ни съществу-

ване.

Забеляза, че слънчевите лъчи стават все по-силни,

сутрешното си кафе. След малко чакалнята пред каби-

нета му щеше да е пълна и ежедневните проблеми щя-

ха да се върнат, затова бе най-добре веднага да си запи-

ше бележките към дисертацията.

Започна да описва подробно експеримента с Верони-

ка, като остави за по-късно рапорта за липсата на усло-

вия за сигурност в сградата.

Денят на Света Бернадет, 1998 г.