Вероучение част втора с ъ д ъ р ж а н и е



страница1/3
Дата18.01.2018
Размер464.58 Kb.
#47958
  1   2   3
ВЕРОУЧЕНИЕ - ЧАСТ ВТОРА

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


1. Иисус Христос и Неговото Божествено учение за живота на хората 2

2. Силата на вярата и молитвата: изцеряването във Витезда . 3

3. Учение за съботния ден . 3

3.1. Четвърта Божия заповед . 4

4. Иисус Христос и фарисеите 5

5. Родителите на Иисуса и волята на Небесния Баща . 6

5.1. Пета божия заповед . 6

6. Христос укротява бурята . 6

7. Подготовка на апостолите за обществена работа . 7

8. Смъртта на Иоана Кръстителя . 8

9. Увеличаване на слушателите и учениците на Иисуса Христа . 8

10. Чудо в пустинята; хлябът на живота и учение за възкресе­нието . 9

11. Човешките обичаи и Божия закон . 10

12. Хананеянката и нейната силна вяра . 10

13. Преображение . 11

14. Христос и негостоприемните самаряни . 11

15. Земните богатства и Божията воля . 12

15.1. Десета божия заповед . 12

16. Братски съвети и опрощаване на обидите . 13

17. Христос и децата . 14

18. Христос и богатият момък . 14

19. Заговор против Христа и тържествено влизане на Иисуса в Иерусалим 14

19.1. Заговор против Христа . 14

19.2. Тържествено влизане на Иисуса в Иерусалим . 15

20. Неверието на Иудеите и изобличаването на книжниците

и фарисеите . 16

20.1. Неверието на иудеите . 16

20.2. Изобличение на книжниците и фарисеите . 16

21. Лептата на вдовицата. Притча за талантите . 17

21.1. Притча за талантите . 17

22. Тайната вечеря . 18

23. Изпълнение на Иисусовия завет — Св. Литургия . 20

23.1. Литургия на св. Висилий Велики . 21

23.2. Литургия на св. Иоан Златоуст . 21

24. Литургия на по-рано осветените дарове . 24

24.1. Утреня и вечерня . 24


  1. ИИСУС ХРИСТОС И НЕГОВОТО БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ

ЗА ЖИВОТА НА ХОРАТА
Иисус Христос е Син Божи. Както Бог е вечен, така и Той е съществувал вечно. Родил се е като човек на зе­мята, за да научи хората на добър живот и да ги спаси от греха.

И преди Христа народите имали свои учители и духов­ни водачи, които ги учели на истина и добро. У евреите такива били пророците, съдиите и някои благочестиви царе. Чрез своите проповеди и закони те предпазвали народа от многобожие и идолопоклонство и поддържали у него истинската вяра в един Бог.

Като Син Божи, Иисус Христос превъзхождал всички пророци и учители. Неговото учение било много по-висо­ко от тяхното. То е, наистина, божествено учение. Нови закони и нови идеали възвестил Иисус на човечеството. Той нарекъл блажени скромните, нажалените, кротките, гладните и жадните за правда, милостивите, чистосър­дечните, миротворците и всички, които ще бъдат гонени за истината и за Христа. На такива Христос обещал царството Божие. И от Своите последователи Той искал истинско служение. Те трябва да бъдат образец и пример във всяко отношение. Такива той оприличавал на сол, която не трябва да обезсолява; на светлина, която не би­ва да се затуля; на свещ, която се поставя на високо място, за да свети и на другите.

Истинският християнин трябва да бъде искрен в живо­та и делата си, да върши добрини заради Бога, а не за­ради това, че ще го видят човеците. Той трябва да обича не само своите близки, но и враговете си. „Обичайте вра­говете си”, учел Христос, „и правете добро на ония, които ви кълнат, и се молете за тия, които ви правят пакост. Както искате да постъпват, хората с вас, тъй и вие пос­тъпвайте с тях”.

Никой преди Христа, нито след Него, не е проповядвал такова високо и чисто учение. С прости и разбрани думи Иисус прониквал във всяко човешко сърце и разкривал пътя на истината, любовта и спасението.

Христовото учение е за всички люде, за цялото чове­чество. Чрез него всеки има възможност да тръгне по пътя на истината и доброто. Освен това Христос дал и живота Си, за да спаси хората от греха.

Но силата на Христа не е само в Неговото учение, а и в Неговия живот и в Неговите дела. Хората не искат само хубави думи и поучения. Те винаги желаят да видят, че думите са придружени и от дела. Който проповядва добро и любов, сам трябва да бъде добър и да обича хората. Който учи да се жертваме и да помагаме на другите, сам трябва да се жертва и помага на ближните си. Тъкмо такъв учител е бил Иисус Христос. Той вър­шел винаги онова, на което учел другите. Между Него­вите думи и дела имало пълно съгласие. Иисус учил хо­рата да бъдат добри и Сам правил добрини. Учил ги да бъдат милостиви и да прощават грешките на близките си и Сам бил милостив и прощавал греховете на хората. Учил ги да се обичат един друг и Сам толкова обичал хората, че дори живота Си дал за тяхното спасение.

Когато хората почнат да живеят според Христовото учение, тогава ще настане вечен мир и вечно братство на земята.




  1. СИЛА НА ВЯРАТА И МОЛИТВАТА

Изцерението във Витезда

(Йоан 4:1—16)

Христос винаги учел, че вярата и молитвата имат го­ляма сила в живота на човека. Ако се огледаме наоколо, ще видим, че това е, наистина така. Всеки вярва в нещо, към което се стреми. Ученият вярва в своята наука, бо­рецът — в победата си, болният — в своето оздравяване. Без вяра човек е нещастен. Най-важна и необходима е вярата в Бога. Тя е голяма сила, която ни помага да понасяме несгодите и нещастията и да успяваме в живота. Христос доказал това с многото чудеса, които извършил.

Така, един път Иисус отишъл в Йерусалим и посетил къпалнята Витезда („дом на милосърдието”), която се намирала при „Овчите врата”. В тази къпалия имало пет отделения, в които лежали множество болни от раз­ни болести. От време на време в къпалнята слизал ангел Господен и раздвижвал водата. Който болен след това успявал пръв да влезе в къпалнята, оздравявал, от как­вото и да боледувал.

Между болните Иисус забелязал един схванат от три­десет и осем години. Отишъл при него и го попитал, дали иска да оздравее.

— Искам, Господине — отговорил болният — но си нямам близък човек, който да ме спусне във водата, кога­то тя се раздвижи. Докато аз стигна до водата, друг ме изпреваря.

Тогава Иисус му рекъл:

— Стани, вземи си постелката и си върви! Болният веднага оздравял. Той се изправил, взел си постелката и радостно тръгнал да си върви.

Това станало в събота. Този ден евреите празнували и не работели нищо. Ето защо, като срещнали оздраве­лия да носи постелката си, те му рекли:

— Днес е събота, не бива да носиш постелката си! А той им отговорил:

— Който ме изцери, Той ми каза да си взема постел­ката и да си вървя. Евреите го запитали:

— Кой е този, който ти разреши да сториш това? Обаче изцереният не могъл да им посочи Иисуса, Кой­то бил вече отминал.

След известно време Иисус срещнал изцерения и му казал:

— Ето ти оздравя. Не бива вече да грешиш, за да не те сполети нещо по-лошо.

Тогава изцереният познал Иисуса, отишъл при иудеите и им казал, че Онзи, Който го изцерил се нарича Иисус. Оттогава иудеите намразили Иисуса, взели да Го преследват и търсели случай да Го убият.

3. УЧЕНИЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА ЗА СЪБОТНИЯ

ДЕН
(Матей 12:1—18; Лука 6:1—11; 10—17)


Когато сътворил света, Бог благословил седмия ден на седмицата за почивка. По-късно, с четвъртата Си запо­вед, Той определил да се пази свето съботния ден. Спо­ред тази Божия заповед, евреите работели шест дни в седмицата. В седмия ден те почивали, като го посветявали на Бога. Книжниците и фарисеите изопачили Божия­та заповед за съботата. Те почнали да учат, че в тоя ден съвсем нищо, дори и добри дела не бива да се правят.

Иисус искал да изобличи книжниците и фарисеите и да ги извади от тая заблуда. Затова извършил няколко добри дела, та да покаже, че съботата е ден за добротворство, за прослава на Бога и за духовно усъвършенст­ване на човека.

1. Един съботен ден. Иисус минавал с учениците си през изкласили ниви. Учениците късали зрели класове, стривали ги с ръце и ядели зърната. Някои фарисеи за­белязали това и казали на учениците:

— Защо вършите това? Нали знаете че в събота не би­ва нищо да се работи?

Вместо учениците, отговорил им Иисус:

— Нима свещениците, които принасят жертва в храма през съботни дни, не нарушават съботата? Защо не об­винявате и тях? Знайте, че пред вас стои Онзи, Който е по-голям от храма и от съботата, защото Син Човечески е господар на съботата.

2. Друг съботен ден Иисус проповядвал в синагогата. Между слушателите имало един сакат човек, с изсъхнала дясна ръка. Книжниците и фарисеите наблюдавали, дали Иисус ще изцери болния, за да Го обвинят че нарушава съботата.

Иисус знаел помислите на фарисеите и рекъл на сака­тия човек: Стани и се изправи всред синагогата! Кога­то болният се изправил, Иисус попитал фарисеите: „Как­во е позволено да прави човек в събота — добро или зло?” И понеже те мълчали, Той ги изгледал и рекъл на болния: „Протегни си ръката!” И когато болният я про­тегнал, тя станала здрава като другата. Фарисеите навели очи и не посмели нищо да кажат на Иисуса.

3. Друг път, пак в съботен ден, Иисус поучавал народа в синагогата. Там дошла една жена, която от 18 години била прегърбена и схваната. Иисус я видял, сложил ръка върху нея и рекъл: „Жено, освобождаваш се от недъга си!” Жената веднага се изправила и почнала да слави Бога. Обаче началникът на синагогата възнегодувал, загдето Христос изцерявал болни в съботен ден. Той се обърнал към народа и казал: „Шест дни има, през които трябва да се работи. През тях дохождайте да се лекува­те, а не в съботен ден!”

— Лицемерецо — отговорил му Христос — не от­вързва ли всеки от вас вола си или осела си в събота, за да го напои? А тая жена, която сатаната бе свързал ето вече 18 години, не биваше ли да се освободи от тия връз­ки в съботен ден?

След тези Думи Христовите врагове останали засраме­ни, а народът се радвал и славел делата на Иисуса.


    1. ЧЕТВЪРТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Четвъртата Божия заповед гласи: Помни съботния ден, за да го пазиш свето; работи шест дни и в тях свърши всичките си работи, а седмият ден е съботата (почивка) на Господа, твоя Бог; недей върши в него никаква ра­бота!

Вместо събота, ние, християните, празнуваме неделя­та, деня на славното Христово възкресение. Тоя ден е посветен на Бога. В него ние трябва да се отдадем на мо­литва към Небесния Отец и на добротворство — да отидем на църква да помогнем на бедни, да посетим бол­ни, да утешим наскърбени и т. н. Неделята е ден за доб­ри дела, а не за леност и празни развлечения. Разбира се, християните не забравят Бога и през другите дни на сед­мицата. Било при работа, било при нужда или сполука, те винаги се обръщат с молитвите си към Него. Всеки ден истинските християни пазят своето Божията воля.

Освен неделята, от църквата са отредени и дни в чест на св. Богородица и други светии. Това са християнските празници. Ние трябва да ги прекарваме както неделните дни.


4. ИИСУС ХРИСТОС И ФАРИСЕИТЕ
(Матей 12:22—45: Лука 11:14—26: 29—36: Марко 23:22—23)
Фарисеите — врагове на Иисуса. Със своите благи ду­ми и с добрите Си дела Иисус скоро привлякъл народа към Себе си. Всички се трупали около Него да чуят Бо­жественото Му учение и да видят чудесата, които Той вършел. Само книжниците и фарисеите са опълчили сре­щу Христа и станали явни Негови врагове. Те се бояли да не изгубят своята власт над народа. Затова при всеки удобен случай гледали или да обвинят Иисуса, че не спаз­ва Мойсеевия закон, или да Го оклеветят, че Той уж вършел своите чудеса не с Божия помощ.

Христос изобличава книжниците и фарисеите. Веднъж при Иисуса довели един сляп и ням. Христос го излеку­вал. Народът видял това чудо и почнал да казва: „Да не би тоя да е Христос, синът Давидов?” Но фарисеите взе­ли да говорят, че този не е обещаният Месия (Спасител), а обикновен човек, който изгонва бесовете от хората с помощта на дявола. Иисус знаел, какво мислят фарисеи­те, та им казал: „Всяко царство, което се разделя на враждуващи помежду си части, пропада. Ако Аз изгонвам бесовете с помощта на дявола (Веелзевула), значи неговото царство се е разделило на две и ще пропадне. Ако ли пък изгонвам бесовете с Божия помощ, значи дя­волът е победен, и Божието царство е близко”.

Фарисеите виждали, че истината е на страната на Иисуса, но упорито я отричали и се борели срещу Него. Затова Иисус им казал: „Всеки грях, направен от хората против когото и да било, може да бъде простен. Но гре­хът против Духа Свети никому няма да бъде простен. Да се нарича Божият Син помощник и съдружник на дя­вола, това е грях против Светия Дух. Такъв грях не ще бъде простен нито на този, нито на онзи свят.”

Фарисеите искат знак от небето. Народът продължа­вал да слуша Иисуса и да търси Неговата помощ. Тогава някои от книжниците и фарисеите лицемерно уверявали Христа, че и те ще повярват в Него, ако им даде знак от небето, т. е. ако направи някое чудо. Иисус знаел, че фа­рисеите гледали само да Го изкушават и да Му пакостят, та с възмущение се обърнал към тях и им рекъл:

— Лукав и престъпен род сте вие! И никакъв друг знак няма да ви бъде даден, освен знака на пророка Иона. Както Иона прекара три дни във вътрешността на кита, така и Син Човечески ще прекара три дни в сърцето на земята.

С тези думи Иисус предсказал, че ще възкръсне три дни след смъртта си. Възкресението ще бъде най-голя­мото чудо. То ще убеди, че Иисус е Син Божи.

Книжниците и фарисеите продължили враждата си срещу Иисуса. Като се убедили, че с думи нищо не могат Му направи, те още повече се озлобили срещу него.
5. РОДИТЕЛИТЕ НА ИИСУСА И ВОЛЯТА

НА НЕБЕСНИЯ БАЩА (ПЕТА ЗАПОВЕД)


(Марко 3:31—35; Матей 12:47—50; Лука 8:19—21)
Един път Иисус проповядвал. Много люде Го заоби­колили и жадно слушали думите Му. През това време дошли майка Му и братята Му, синове на Иосифа от умрялата му жена. Те желаели да Го видят, но не могли да се приближат до Него поради навалицата. Някой ги забелязал и казал на Иисуса:

— Ето майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да го­ворят с Тебе.

Иисус помълчал малко и рекъл:

— Коя е Моята майка и кои са Моите братя? След това погледнал към учениците Си и към всички,

които слушали думите Му, и продължил:

— Ето Моята майка и Моите братя. Онзи, който из­пълнява волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат, и сестра, и майка.

С тези думи Иисус не забранява да обичаме и почитаме родителите си и братята си. Той поискал само да каже, че за Него, като Божи Син, най-близки са ония, които слушат и възприемат божественото Му учение и изпъл­няват волята на Неговия небесен Баща.

Сам Христос ни е дал пример за обич към родителите. През целия Си земен живот Той обичал и почитал Своя­та пречиста майка и праведния старец Иосифа. И при смъртта Си пак ни е дал пример, за обич към родителите. Издъхвайки на кръста, Той се обърнал към апостол Иоана и му поръчал да се грижи за майка Му.





    1. ПЕТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Нашата длъжност към родителите е установена в пета­та Божия заповед, която гласи: Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.

Никой не може да закрепне и отрасне без родителски грижи. Ние дължим своя живот, своето здраве и успехи­те си на денонощните майчини и бащини грижи, на безграничната родителска обич. Затова още длъжни да оби­чаме и почитаме своите родители. Така ние ще поддър­жаме радост, мир и спокойствие вкъщи и ще вливаме щастие в душите на родителите си. Тъй ще бъде добре и нам. Нашият живот не ще бъде отравян от раздори и вражди.

Както почитаме родителите си, тъй трябва да уважа­ваме своите учители и наставници, духовните пастири, заслужилите на родината и всички по-възрастни от нас.




  1. ХРИСТОС УКРОТЯВА БУРЯТА



(Матей 8:23—27; 4:35—41; Лука 8:22—25)
Много хора се събирали да слушат учението на Иисуса Христа. Някои от тях дотолкова се увличали от думите и делата на Христа, че оставяли семейства и всичко, що имали, и тръгвали подире Му. Следвали Го навсякъде и вече не се отделяли от Него. Те станали апостоли, учени­ци на Иисуса Христа.

Отначало, обаче, и на учениците не било съвсем ясно, кой е Иисус Христос. Те с отворени сърца възприемали Неговото учение и с удивление наблюдавали чудесата, които Той вършел над болни и сакати. Колкото повече продължавали да вървят с Христа, толкова по-дълбоко се убеждавали, че техният Учител не е обикновен човек, а Син Божи.

Веднъж Иисус се качил заедно с учениците Си на един кораб, за да отиде да проповядва на другия бряг на Генисаретското езеро. Докато корабът плувал по гладкото езеро, Той заспал. Но ето че ненадейно излязла силна бу­ря. Надигнали се големи вълни, които заливали кораба. Учениците се уплашили да не потънат, затова бързо съ­будили Учителя.

— Господи, спаси ни, погиваме! Иисус им рекъл:

— Защо сте толкова страхливи, маловерци!

Сетне се обърнал и заповядал на вятъра и на бурята да утихнат. И веднага настанала тишина. Като видели това, учениците се зачудили и си рекли:

— Кой е Този, та и ветровете, и морето Му се поко­ряват?

Оттогава те още повече се убедили, че Иисус Христос не е обикновен човек.


7. ПОДГОТОВКА НА АПОСТОЛИТЕ

ЗА ОБЩЕСТВЕНА РАБОТА
(Матей 9:35—38; 1—42; Лука 9:1—6)
Дълго време Иисус ходел по села и градове да пропо­вядва. Навсякъде Той виждал, че народът се трупа около Него и жадно слуша словото Божие. Защото нито един от иудейските първенци, поставени да просвещават на­рода, не се грижил за това. Евреите тънели в пълно неве­жество. Те не разбирали словото Божие. Нуждата да се поучава народът била голяма. Затова Иисус решил да прати апостолите между народа, като им даде власт не само да поучават, но и да вършат чудеса. Така, още приживе, Той желаел да подготви учениците Си за бъдещата им апостолска дейност.

За тази цел Той събрал учениците Си и им казал:

— Жетвата е голяма, а работниците са малко. Молете се на Бога да прати повече работници.

— Давам ви власт над нечистите духове — да ги изгонвате и да изцерявате всякакви болести.

— Засега не ходете още между самаряни и езичници, а проповядвайте само между иудеите. Казвайте на всички, че се приближава царството небесно. Болни изцеря­вайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. Не вземайте със себе си злато или сребро, ни торба за път, ни две дрехи, ни обуща, ни тояга, защото ще се прехран­вате от работата си.

— Работата, на която ви пращам, не е лека. Ще бъдете като овце между вълци. Но вие бъдете мъдри и предпаз­ливи като змии и незлобиви като гълъби. Знайте, че хо­рата ще ви гонят, ще ви съдят и ще ви бият. Ще ви поведат пред земни царе и управници заради Мене. Но вие не се грижете какво ще отговаряте. Дух Свети ще говори във вас. От всички ще бъдете мразени заради Моето име. Но който претърпи до край, ще бъде спасен. Не се бойте от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Бойте се от Оногова, Който може и тялото да убие, и ду­шата да погуби. Вървете и знайте, че който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е изпратил.

След тези хубави наставления учениците се пръснали из Иудея да проповядват Христовото учение.

Тия божествени думи имат сила и значение и за всички по-сетнешни проповедници на Христовото учение.





  1. СМЪРТТА НА ИОАНА КРЪСТИТЕЛЯ

(Матей 14:1—12; Марко 6:14—28; Лука 9:7—9)


Иоан Кръстител продължил да проповядва на народа и след като кръстил Иисуса Христа. Той укорявал ло­шия живот на хората и казвал на всички: „Покайте се, защото наближава царството Божие”. Иоан не се стра­хувал от никого. С еднаква ревност изобличавал и бедни и богати, и прости и учени. Не се побоял да укори и гали­лейския цар Ирод, загдето незаконно се оженил за бра­товата си жена Иродиада. Когато минавал през Галилея, Иоан се отбил в двореца на Ирода и смело му заявил

„Не е позволено да водиш братовата си жена!” За тези думи царят и царицата го намразили. Те намислили до­ри да го убият, но не посмели да сторят това, за да не се разбунтува народът, който почитал Йоана като пророк. Йоан бил хвърлен в тъмница.

Един път Ирод празнувал рождения си ден. Царският дворец бил пълен със знатни гости. Когато всички се ве­селели, влязла Саломия, дъщеря на Иродиада от първия и мъж, и почнала да танцува. Нейната игра толкова се харесала на Ирода, че той пред всички гости тържестве­но обещал да даде на Саломия всичко, което би му поис­кала. Заклел се дори, че и половината царство да му по­иска, ще и го даде. Соломия, подучена от майка си, рекла: „Искам да ми поднесеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.”

Ирод побледнял. В душата си той съжалявал за даде­ната клетва, но нямало какво да прави. Веднага изпратил оръженосец в тъмницата да отсече главата на Иоана. Оръженосецът донесъл главата на блюдо и я дал на Са­ломия, а тя я занесла на майка си. Така жестоко си от­мъстила Иродиада.

Иоановите ученици узнали за смъртта на своя учител. Те дошли, взели тялото му и го погребали.

Така Иоан Кръстител станал жертва на хорската зло­ба и отмъстителност, защото не се уплашил да изоблича­ва недостойните и да се бори за правда и истина.

Паметта на Иоана Кръстителя празнуваме всяка годи­на на 7 януари, а неговата смърт почитаме на 29 август.



  1. УВЕЛИЧАВАНЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ

НА ИИСУСА ХРИСТА
Отначало Иисус имал малко слушатели и още по-мал­ко последователи. Но колкото повече Той ходел по села и градове да проповядва и да върши чудеса, толкова по-многобройни ставали Неговите слушатели. От ден на ден все повече хора се трупали около Христа. Те жадно слу­шали Неговите думи за покаяние и за свет и праведен живот на земята. Учението на Иисуса за братска любов, за милост и за добри дела бързо се разпространявало и завладявало сърцата на хората. Христовите чудеса още повече убеждавали хората, че Той не е обикновен човек, а Божи син.

Мнозина от слушателите оставяли и баща и майка, и дом и семейство — и тръгвали след Христа. Те били го­тови през цял живот да следват своя Учител. Тяхното число бързо се увеличавало. Но от всички, които тръгна­ли след Него, Иисус избрал само 12 души и ги нарекъл апостоли. Те не се отделяли от Него и Го следвали до са­мата Му смърт. Понякога Иисус пращал учениците Си сами да проповядват и им давал власт да вършат чудеса в Негово име. Учениците достойно изпълнявали поръка­та на своя Учител. Заслугата на апостолите била особено голяма след смъртта на Иисуса, когато те останали един­ствени разпространители на Христовото учение.

10. ЧУДО В ПУСТИНЯТА; ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА И УЧЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО


(Йоан 6:11—60; Матей 14:13—21)
Иисус се научил за мъченическата смърт на Йоана Кръс­тителя и се натъжил. Той пожелал да се помоли в тихо и безлюдно място, затова се качил на кораб и преминал на отвъдния бряг на Генисаретското езеро. Народът, като узнал где е отишъл Иисус, избързал по брега и из­преварил кораба. Когато Иисус стигнал, заварил голямо множество народ. Той се смилил над него, изцерил мно­го болни и сакати и започнал да поучава. Сладки и увле­кателни били Неговите слова. Никой не усетил, как превалил денят. Тогава учениците се приближили до Хрис­та и му рекли:

— Учителю, тук мястото е пусто и времето напредна; разпусни народа да иде по селата и си купи храна.

— Дайте им вие да се нахранят! — отвърнал Христос.

— Тук, у едно момче, има пет ечемичени хляба и две риби. Що е това за толкова души? — казал апостол Андрей.

Иисус поискал хлябовете и рибата и ги благословил, а учениците ги раздали на народа, който бил насядал на групи по 50 и по 100 души. Яли и се нахранили около 5000 мъже, освен жените и децата. Учениците събрали остатъците и напълнили с тях 12 коша. Всички били по­разени от това чудо и започнали да си говорят:

— Този е, наистина, пророк, когото очакваме. След това Иисус се оттеглил на молитва, а учениците се качили на кораба и се върнали обратно. Посред пътя Христос ги настигнал. Той вървял по водата и се качил при тях на кораба. Учениците се учудили. Учудили се и хората, когато видели Иисуса на отсамния бряг на Генисаретското езеро. Те Го заобиколили отново и поискали да им говори.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница