Вещицата от портобело



страница9/12
Дата11.02.2018
Размер2.47 Mb.
#57881
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Херьн Райън, журналист

Без тя да знае, аз бях извършил същото, което искаше от актьорите - бях се подчинил на всичките й команди с единствената разлика, че държах очите си отворени, за да гледам какво става на сцената. Щом изрече „жест за център", аз поставих ръката си на пъ­па и за моя изненада установих, че всички, дори и ре­жисьорът, бяха сторили като мен. Какво означаваше това?

Същия следобед трябваше да напиша извънредно скучна статия за визитата на един държавен глава в Англия - истинско изпитание за търпението ми. В почивката между телефонните разговори, за да се разсея, реших да питам колегите си от редакцията ка­къв жест биха направили, за да изразят думата „цен­тър". Повечето се пошегуваха и направиха комента­ри, свързани с политическите партии. Един посочи центъра на планетата. Друг постави ръка върху сър­цето си. Но никой, абсолютно никой не свърза пъпа с какъвто и да било център.

Накрая един от хората, с които успях да си пого­воря през онзи следобед, ми обясни нещо интересно.

Когато се прибрах, Андреа вече се беше изкъпала, беше сложила масата и ме чакаше за вечеря. Отвори бутилка много скъпо вино, напълни две чаши и ми подаде едната.

- Е, как мина вечерята снощи?

Колко дълго може човек да живее с лъжата? Не исках да загубя жената пред себе си, която ме под­крепяше в трудните моменти, която винаги беше до мен, когато животът ми губеше смисъл и посока. Обичах я, но в побъркания свят, в който сляпо пропа­дах, сърцето ми беше далеч и се опитваше да се приспособи към нещо, което може и да познаваше, но не можеше да приеме - да бъде достатъчно голя­мо за две жени.

Тъй като никога не бих рискувал да оставя питом­ното и да гоня дивото, се опитах да омаловажа слу­чилото се в ресторанта. Главно защото абсолютно нищо не се случи освен размяната на стихове, напи­сани от поет, който много е страдал от любов.

- С Атина се общува трудно. Андреа се засмя.

- И точно поради тази причина сигурно е много интересна за мъжете - събужда у вас инстинкта за закрила, който притежавате, но все по-рядко ви се на­лага да използвате.

По-добре беше да сменим темата. Винаги съм бил убеден, че жените имат някаква свръхестествена способност да разбират какво става в душата на мъ­жа. До една са магьосници!

- Направих някои проучвания във връзка със слу­чилото се днес в театъра. Ти не знаеш, но аз бях с от­ворени очи по време на упражненията.

- Ти винаги си с отворени очи. Смятам, че това е част от професията ти. И ще ми говориш за момен­та, когато всички се държаха по един и същи начин. Говорихме много за това в бара. Отидохме там след репетицията.

- Някакъв историк ми каза, че в храма на Аполон в Делфи, където предсказвали бъдещето, имало един мраморен къс, наречен именно „пъпа". Според преда­нията там се намира центърът на планетата. Отидох в архива на вестника да направя някои проучвания. В град Петра в Йордания има друг „коничен пъп", кой­то символизира не само центъра на планетата, а и на цялата вселена. Както този от Делфи, така и другият от Петра имат за цел да покажат откъде минава све­товната енергия, като бележат видимо нещо, което се проявява единствено в, да речем, „невидимото". На­ричат и Йерусалим „пъпа на света", както и един тихоокеански остров. И още едно място, което забра­вих, понеже никога не съм свързвал двете неща.

- Танцът!

- Какво?


- Нищо.

- Знам какво имаш предвид - ориенталските кю­чеци. Те са най-древните, за които знаем и в които всичко се върти около пъпа. Исках да избягна тема­та, защото ти споменах, че в Трансилвания видях Атина да танцува. Тя беше облечена, разбира се, но...

- ...движенията започваха от пъпа, за да могат ед­ва тогава да се разпрострат из цялото й тяло.

Имаше право.

По-добре щеше да е отново да сменим темата, да говорим за театър, за скучните неща в журналисти­ката, да пийнем малко и накрая да се озовем в леглото и да правим любов, докато навън се скупчват дъж­довни облаци. Установих, че в момента на оргазма тялото на Андреа се съсредоточаваше в пъпа. Бях виждал това вече стотици пъти, но никога не му бях обръщал внимание.

Антоан Локадур, историк

Херьн започна да харчи цели състояния за теле­фонни разговори до Франция. Молеше да му набавя материала до края на седмицата. Настояваше на ис­торията за пъпа, която на мен ми се струваше най-безинтересната и най-неромантичната на света. Ала в края на краищата англичаните не виждат нещата по същия начин както французите, та вместо да задавам въпроси, се опитах да проуча какво казва науката по въпроса.

Веднага разбрах, че знанията по история не са достатъчни. Можех да позная и обясня някой памет­ник тук, някой долмен - там. Но любопитното е, че древните култури сякаш бяха единодушни по темата и използваха една и съща дума, за да именуват мес­тата, смятани за свещени. Никога не бях обръщал внимание на това. Темата ме заинтригува. Когато установих, че съвпаденията са прекалено много, по­търсих допълнителни източници в човешкото пове­дение и човешките вярвания.

Първото обяснение, най-логичното, веднага бе отхвърлено - през пъпната връв ние се храним, там е центърът на живота. Но един психолог веднага ми обясни, че подобна теория е напълно лишена от сми­съл - основната цел на човека е да „пререже" пъпна­та връв. Оттам нататък мозъкът и сърцето стават важните символи.

Когато сме заинтригувани от нещо, ни се струва, че всичко край нас е свързано с него (мистиците на­ричат това „знаци", скептиците - „съвпадения", а психолозите - „фокусиране на вниманието", въпреки че все още предстои да разбера как историците се от­насят към темата). Една вечер малката ми дъщеря пристигна вкъщи с пиърсинг на пъпа.

- Защо го направи?

- Защото така искам.

Напълно естествено и истинско обяснение, дори и за историк, който изпитва необходимост да открие причината за всичко. Когато влязох в нейната стая, видях плакат на любимата й певица - коремът на пе­вицата беше открит и пъпът на онази снимка на сте­ната сякаш беше центърът на света.

Обадих се на Херън и го попитах защо толкова се интересува от темата. За първи път ми разказа за случилото се в театъра, как хората съвсем спонтанно и неочаквано реагирали на една команда. Беше не­възможно да изтръгна повече информация от дъще­ря си, та реших да се консултирам със специалисти.

Май никой не отдаваше голямо значение на тема­та, докато не попаднах на Франсоа Шепка, психолог от Индия (Б. р.: Името и националността са смене­ни поради изричното желание на учения.), който се бе заел да критикува и отрича прилаганите в днешно време терапии - според него връщането към детст­вото, за да намерим лек за проблемите си, никога не е довело до нищо. Напротив - много от преодолените вече в живота проблеми накрая изплували отново и възрастни хора започвали да обвиняват своите ро­дители за неуспехите и провалите си. Шепка водеше открита война с френските дружества по психоанали­за и разговорът за пъпа сякаш го успокои.

Тази абсурдна тема го вдъхнови, но той не се за­хвана веднага с нея. Каза, че според един от най-ува­жаваните психоаналитици в историята, Карл Густав Юнг, всички ние пием от извор, който се нарича „све­товна душа". Колкото и да се опитваме да бъдем от­делни индивиди, част от нашата памет е обща. Всич­ки търсим идеала за красота, идеала за танц, божест­во, музика.

Въпреки това обществото се е заело да определи как тези идеали ще се проявят в реалността. Така на­пример в днешно време идеалът за красота е слабото тяло, докато преди хиляди години богините са били дебели. Същото става и с щастието - съществува на­бор от правила и ако те не бъдат спазени, човек не може да възприеме себе си като щастлив.

Юнг обикновено разделя индивидуалния прогрес на четири етапа. На първо място е Личността - мас­ка, която използваме ежедневно, докато се престру­ваме кои сме. Вярваме, че светът зависи от нас, че сме прекрасни родители, но децата не ни разбират, че началниците ни са несправедливи, че мечтата на хо­рата е никога да не работят, а да прекарат целия си живот в пътешествия. Мнозина си дават сметка, че има нещо сбъркано в цялата тая история, но тъй ка­то не искат да променят представите си, бързо про­гонват подобна мисъл от главата си. Малко са тези, които се опитват да разберат къде допускат грешка. Те откриват Сянката.

Сянката е нашата тъмна страна, която диктува как да се държим и как да действаме. Когато се опитва­ме да се освободим от Личността, палим вътре в се­бе си една светлина и виждаме паяжините, страха, дребнавото. Сянката е там, за да пречи на нашия прогрес. И обикновено успява. На бегом се връщаме към онова, което сме били, преди да се усъмним. Ала някои оцеляват, след като са се борили с паяжините. Те си казват: ,Да, имам някои недостатъци, но съм достоен и искам да продължа напред.”

В този момент Сянката изчезва и ние започваме да контактуваме с Душата.

С Душа Юнг не назовава нищо религиозно. Гово­ри за връщането към въпросната Световна душа - извор на познанието. Инстинктите се изострят, емо­циите стават крайни, знаците в живота са по-важни от логиката, възприемането на реалността вече не е така ограничено. Започваме да се борим с нещата, с които не сме свикнали, и започваме да реагираме по начин, неочакван и за нас самите.

И установяваме, че ако съумеем да канализираме цялата тази непрестанно избликваща енергия, ще я вкараме в един значим център, който Юнг нарича Мъдрия старец - за мъжете, и Великата майка - за жените.

Да допуснем това да се прояви е доста опасно. Обикновено който стигне дотук, започва да се смята за светец, за повелител на духовете, за пророк. Необ­ходима е зрялост, за да се влезе в контакт с енергия­та на Мъдрия старец или Великата майка.

- Юнг е полудял - каза моят приятел, след като ми обясни четирите етапа, описани от швейцарския психоаналитик. - Когато влязъл в контакт със своя

Мъдър старец, започнал да повтаря, че е ръководен от дух на име Филемон.

- И накрая...

- ...стигаме до пъпа като символ. Не само хората, но и обществата минават по тези четири стъпки. За­падната цивилизация си има една Личност - идеите, които ни ръководят.

В опитите си да се приспособи към промените тя влиза в контакт със Сянката - свидетели сме на голе­мите масови изяви, където колективната енергия мо­же да се манипулира както за добро, така и за лошо. Внезапно, поради някаква си причина, Личността или Сянката престават да са достатъчни на хората - идва момент за скок, в който се проявява неосъзнатата връзка с Душата. Започват да се появяват новите ценности.

- Забелязах това. Видях как се възражда култът към женското лице на Бог.

- Прекрасен пример. А в края на този процес, за да могат новите ценности да се установят, целият род влиза в контакт със символите - кодирания език, чрез който днешното поколение общува с многове­ковното познание. Един от тези възродени символи е пъпът. На пъпа на Вишну - индийския бог, който се грижи за сътворението и за унищожението - застава богът, който ще ръководи всичко във всеки цикъл. Йогите го смятат за чакра, свещена точка от човеш­кото тяло. Примитивните племена поставяли памет­ници там, където са смятали, че е пъпът на планета­та. В Южна Америка изпадналите в транс казват, че истинската форма на човека е бляскаво яйце, което е в контакт с другите посредством връзки, излизащи от пъпа.

Мандалата - рисунката, която стимулира медита­цията - е символно представяне на същото.

Изпратих цялата информация в Англия преди уре­чената дата. Казах, че жената, която е в състояние да предизвика в цяла група една и съща абсурдна реак­ция, със сигурност притежава огромна сила и не бих се изненадал, ако става дума за нещо паранормално. Предложих да я изучи по-отблизо.

Никога не бях мислил по темата и се опитах да я забравя незабавно. Дъщеря ми каза, че се държа странно, все съм ходел вглъбен, все съм си гледал пъпа!



Диьдри О'Нийл, позната като Еда

- Всичко се обърка. Как можа да ме убедиш, че ставам за преподаване? Защо трябваше да се унижа­вам пред толкова хора? Трябваше да забравя, че съ­ществуваш изобщо. Когато ме научиха да танцувам, аз танцувах. Когато ме научиха да пиша букви, аз пи­сах. Но да се иска от мен да направя нещо, което е от­въд моите възможности, е направо извратено. Ето за­що хванах влака и дойдох дотук, за да видиш колко те мразя!

Тя не преставаше да плаче. Добре, че беше оста­вила детето при родителите си, понеже говореше прекалено високо, а дъхът й миришеше... на вино. Накарах я да влезе, защото скандалът пред вратата ми не беше много уместен за моята репутация, коя­то и без това беше доста пострадала. Твърдяха, че приемам мъже и жени и че организирам големи секс оргии в името на Сатаната.

Но тя продължаваше да стои и да крещи:

- Вината е твоя! Ти ме унижи!

Отвори се прозорец, после втори. Е, който е готов да мести земната ос, трябва да е готов да понесе и недоволството на съседите от време на време. Приближих се до Атина и направих точно каквото иска­ше да направя - прегърнах я.

Тя продължи да плаче на рамото ми. Внимателно й помогнах да изкачи няколкото стъпала и влязохме у дома. Приготвих й чай, чиято рецепта няма да кажа на никого, защото ми я даде моят закрилите. Поста­вих го пред нея, а тя го изпи на един дъх. С това ми показа, че доверието й към мен си остава непокътна­то.

- Защо съм такава? - продължи.

Знаех, че действието на алкохола е отминало.

- Има мъже, които ме обичат. Имам син, който ме боготвори и който ме вижда като образец за начин на живот. Имам осиновители, които смятам за истин­ско семейство. Те са готови да умрат за мен. Запъл­них белите полета на миналото, когато отидох да търся майка си. Имам достатъчно пари, за да прека­рам три години, без да правя каквото и да било, а са­мо да се наслаждавам на живота. А все съм недовол­на!

Чувствам се като някоя нещастница. Изпитвам вина, че Господ ме е благословил, като • ме изправи пред трагедии, които успях да превъзмогна, дарил ме е с чудеса, които почитам. Но никога не съм доволна! Винаги искам още. Не биваше да ходя в театъра и да добавям този провал към списъка си с победи!

- Смяташ ли, че си постъпила неправилно? Тя млъкна и ме погледна учудено.

- Защо ми задаваш този въпрос? Аз просто изчаквах отговора.

- Постъпих правилно. Отидох там с един журна­лист. Нямах никаква представа какво ще правя, но внезапно нещата започнаха да се нареждат от само себе си. Усещах присъствието на Великата майка до себе си, тя ме водеше и напътстваше, така че гласът ми звучеше уверено, въпреки че ми липсваше сигур­ност.

- Тогава от какво се оплакваш?

- Никой не ме разбра.

- А това важно ли е? Толкова важно, че да те на­кара да дойдеш чак в Шотландия и да ме обиждаш по този начин?

- Разбира се, че е важно! Щом човек е способен на всичко, щом знае, че постъпва правилно, как е въз­можно да не е в състояние да накара хората да го обичат и да му се възхищават?

Ето какъв бил проблемът. Хванах я за ръка и я от­ведох в същата стая, където седмици по-рано беше съ­зерцавала свещта. Помолих я да седне и да се успо­кои малко. Въпреки че бях сигурна, че чаят ще й по­действа. Отидох до стаята си, взех едно огледало и го поставих пред нея.

- Ти имаш всичко. Извоювала си всеки милиметър от собствената си територия. А сега погледни сълзите си. Погледни лицето си и мъката, която то изразява. Опитай се да видиш жената в огледалото. Този път не се смей, а се помъчи да я разбереш.

Оставих й достатъчно време, за да изпълни указа­нията ми. Когато забелязах, че изпада в желания транс, продължих по-нататък:

- Каква е тайната на живота? Нека я наречем „дар" или „благословия". Всички се опитват да се чувстват доволни от това, което имат. Освен мен. Освен теб. Освен малцината, които, уви, ще трябва да се пожертваме в името на нещо по-голямо.

Нашето въображение е по-обширно от заобикалящия ни свят, ние излизаме отвъд собствените си пре­дели. Някога са наричали това „магьосничество", но за щастие нещата са се променили. Иначе сега щях­ме да сме на кладата. Престанаха да горят жените и науката намери обяснение. Обикновено наричат яв­лението „женска истерия" и макар да не предизвиква смърт чрез изгаряне, накрая винаги създава редица проблеми, особено на работното място.

Но ти не се притеснявай. Скоро ще започнат да го наричат „мъдрост". Задръж погледа си в огледалото. Кого виждаш?

- Една жена.

- И какво освен жената?

Атина се поколеба малко. Аз настоях да ми каже и накрая тя отвърна:

- Друга жена. По-истинска и по-умна от мен. Ся­каш е душа, която не ми принадлежи, но която е част от мен.

- Точно така. Сега ще те помоля да си предста­виш един от най-важните символи на алхимията - змия, която описва кръг и поглъща собствената си опашка. Можеш ли да си я представиш?

Тя кимна утвърдително.

- Така изглежда животът на хора като теб и мен. Ние се саморазрушаваме и възстановяваме постоян­но. При теб всичко е протекло по този начин - от изоставянето до намирането, от развода до новата любов, от банковия клон до пустинята. Едно-единствено нещо е непокътнато - синът ти. Той е нишката, която минава през всичко, оценявай това.

Атина отново се разплака. Но този път сълзите й бяха по-различни.

- Ти дойде при мен, защото си видяла женско лице в огъня. То е същото, което сега виждаш в огледа­лото. Почитай го. Не допускай да се чувстваш потис­ната заради това, което другите мислят, тъй като след някоя и друга година или десетилетие, или след векове начинът на мислене ще се промени. Изживя­вай сега онова, което хората ще изживяват в бъдеще­то.

Какво искаш? Ти не бива да искаш да си щастли­ва, защото това е лесно и скучно. Ти не бива да искаш само да обичаш, защото е невъзможно. Какво ис­каш? Искаш животът ти да има смисъл - да го изжи­вееш по възможно най-интензивния начин. Това е ед­новременно клопка и екстаз. Опитай се да бъдеш нащрек за опасността и изживявай радостта и при­ключението да си Жената, която е отвъд отразения в огледалото образ.

Очите й се затвориха, но знам, че думите ми бяха проникнали в душата й и щяха да останат там.

- Ако искаш да рискуваш и да продължиш да пре­подаваш, направи го. Ако не искаш, знай, че вече си отишла много по-далеч от повечето хора.

Тялото й започна да се отпуска. Хванах я, преди да падне, и тя заспа с глава върху гърдите ми.

Опитах се да й прошепна някои неща, понеже ве­че бях минала по този път и знаех колко е трудно - така ми беше казал моят закрилник и така го бях усе­тила върху | себе си. Но фактът, че преживяването е трудно, в никакъв случай не го прави по-малко инте­ресно. I

Какво преживяване ли? Ами да живееш като човек и същевременно като божество. Да минаваш от на­прежение към отпускане. От отпускане към транс. От транса към по-интензивния контакт с хората. От този контакт - отново към напрежението и така ната­тък, като змията, която изяжда собствената си опаш­ка.

Няма нищо лесно - главно защото се изисква без­условна любов, която не се бои от страданието, от­хвърлянето и загубата.

Но за оня, който веднъж е пил от тази вода, става невъзможно да утолява жаждата си другаде.

Андреа Маккейн, актриса

- Предния път ти ми говори за Гея, която съз­дала самата себе си и родила син, без да има нужда от мъж. Каза, при това съвсем основателно, че Вели­ката майка накрая е отстъпила мястото си на богове­те мъже. Но пропусна да споменеш Хера - една от наследничките на твоята любима богиня.

Хера е по-важна, защото е по-практична. Властва над небето и земята, годишните времена и бурите. Според самите гърци, които ти цитира, Млечният път, който виждаме на небето, е създаден от млякото, изтекло от гърдите й. Красиви гърди между другото, тъй като всемогъщият Зевс се преобразил, превър­нал се в птица само за да може да ги целува, без да бъде отхвърлен.

Разхождахме се из един от големите магазини в Найтсбридж. Обадих се по телефона и й казах, че бих искала да си поговорим, а тя ме покани да видим зимните разпродажби - щеше да е по-приятно, ако бяхме седнали да изпием по един чай заедно или да обядваме в спокоен ресторант.

- Синът ти може да се загуби в тая тълпа.

- Не се безпокой. Продължи си мисълта.

- Хера открила трик, с който принудила Зевс да се ожени за нея. Но веднага след церемонията той се върнал към живота си на плейбой, като прелъстявал всички изпречили се пред погледа му жени и богини. Хера му останала вярна и вместо да обвини мъжа си, казвала, че жените трябва да се държат прилично.

- А не прави ли същото всяка от нас?

Не знаех докъде се опитва да стигне, затова про­дължих, сякаш не съм я чула:

- Докато не решила да му отвърне по същия на­чин - да си намери някой мъж или бог и да го вкара в леглото си. Не може ли да поспрем за малко и да пием кафе?

Но Атина току-що беше влязла в един бутик за бельо.

- Това харесва ли ти? - попита ме, като ми пока­за предизвикателен комплект бикини със сутиен в те­лесен цвят.

- Много. Когато ги сложиш, някой ще ги види ли?

- Разбира се. Или смяташ, че съм светица? Но продължи разказа си за Хера.

- Зевс се стреснал от поведението й, но Хера се чувствала освободена и не я било грижа за брака. Ти наистина ли имаш приятел?

Атина погледна встрани. Едва когато установи, че детето не може да ни чуе, отговори едносрично: - да.

- Не съм го виждала.

Тя отиде до касата, плати бельото и го прибра в чантата си.

- Виорел е гладен и съм сигурна, че гръцките ле­генди хич не го интересуват. Довърши историята за Хера.

- Има доста глупав финал. Страхувайки се да не загуби любимата си, Зевс се престорил, че отново ще се жени. Когато Хера узнала това, разбрала, че неща­та са отишли прекалено далеч. Любовници - да, но разводът бил немислим.

- Никак не е оригинално.

- Решила да отиде на мястото, където щяла да се проведе церемонията, и да вдигне скандал. Едва то­гава разбрала, че той иска ръката на една статуя.

- Какво направила Хера?

- Смяла се много. Това стопило леда между два­мата и тя отново станала кралицата на небето.

- Чудесно. Ако това някой ден ти се случи... - кое?

- Ако твоят мъж си намери друга жена, не забра­вяй да се смееш.

- Аз не съм богиня. Вих била далеч по-унищожи­телна. Защо никога не съм виждала твоя приятел?

- Защото винаги е много зает.

- Къде се запознахте? Тя спря с бельото в ръка.

- Запознахме се в банката, където работех. Той имаше сметка там. А сега ме извини, но синът ми ме чака. Имаш право, може да се загуби в тълпата, ако не внимавам достатъчно. Ще се събираме в дома ми другата седмица, естествено, че и ти си поканена.

- Знам кой е инициаторът.

Атина ме целуна по двете бузи и си тръгна. Но по­не беше разбрала посланието ми.

Онзи следобед в театъра режисьорът каза, че е вбесен от поведението ми - бях организирала група хора, с които да посетим онази жена. Обясних му, че идеята не е моя. Запленен от историята за пъпа, Херън ме бе попитал дали има актьори, готови да про­дължат прекъснатата лекция.

- Но той не може да те командва.

Разбира се, че не, но последното, което бих иска­ла, е да отиде сам в дома на Атина.

Актьорите вече се бяха събрали, но вместо пак да четем новата пиеса, режисьорът внезапно промени програмата.

- Днес ще направим още едно упражнение по психодрама. (Б. р.: Техника, при която хората драма­тизират личните си преживявания.)

Не беше необходимо. Вече знаехме как биха се държали героите в ситуациите, в които ги поставя ав­торът.

- Може ли да предложа темата?

Всички се обърнаха към мен. Той изглеждаше из­ненадан.

- Но какво е това, бунт ли?

- Изслушайте ме. Ще създадем ситуация, в която един мъж, след като дълго се е борил, успява да съ­бере група хора, за да извършат важен за общността ритуал. Да речем, нещо, което е свързано със съби­рането на реколтата наесен. Междувременно обаче в града пристига непозната и заради красотата й и за­ради легендите, които се носят около нея (че е пре­дрешена богиня), събраната от мъжа група, имаща за цел да съхрани традициите в селището, се разпръсва и се пренасочва към новодошлата.

- Но това няма нищо общо с пиесата, която репе­тираме! - каза една от актрисите.

Режисьорът обаче беше схванал посланието.

- Прекрасна идея, можем да започваме - каза той и обръщайки се към мен, обяви: - Андреа, ти ще бъдеш новодошлата. Така ще можеш по-добре да разбе­реш ситуацията в селището. Аз пък ще съм човекът, който се опитва да запази обичаите непокътнати. А групата ще се състои от двойки, които ходят на църк­ва, в събота се събират за общи дейности и си пома­гат взаимно.

Легнахме на пода, релаксирахме и започнахме упражнението. В действителност то е много просто — главната фигура (в случая аз самата) създава разни ситуации, а останалите реагират на предизвикателст­вото.

Когато приключихме с релаксирането, аз се пре­върнах в Атина. Във въображението ми тя обикаляше света като Сатаната в търсене на поданици за своето царство. Превъплъщаваше се в Гея, богинята, която знае всичко и която е създала всичко. В продължение на петнайсет минути се сформираха „двойките", опознаваха се, измисляха общата си история, където имаше деца, къщи, разбирателство, приятелство. Ко­гато усетих, че средата е подготвена, седнах в единия край на сцената и започнах да говоря за любов.

- Намираме се тук, в това малко селище, и вие смятате, че аз съм чужденка. Ето защо ви е интерес­но да научите какво мога да ви разкажа. Никога не сте пътували, не знаете какво става отвъд планините, но аз мога да ви кажа - не е необходимо да възхваля­вате земята. Тя винаги ще бъде щедра към вашата общност. Важното е да възхвалявате човека. Вие каз­вате, че обичате да пътувате, нали? Но използвате грешната дума - обичта, любовта представлява връзката между хората.

Вие искате да имате богата реколта и затова сте решили да отдадете любовта си на земята, нали?

Още една грешка - любовта не е желание, не е по­знание, не е и възхита. Любовта е предизвикателство, огън, който гори, но е невидим за очите. Затова, ако смятате, че съм чужденка за вашия край, се лъжете - всичко ми е близко, защото идвам с тази сила и с то­зи плам и когато си тръгна, вече нищо няма да е съ­щото. Нося със себе си истинската любов, а не она­зи, на която ни учат книгите и приказките.

„Съпругът" в една от .двойките" се вгледа в мен. Жената се притесни от реакцията му.

В останалата част от упражнението режисьорът - по-точно добрият човек - правеше всичко възможно да обясни на хората колко е важно да съхранят тра­дициите, да възхваляват земята, да се молят тя да е щедра към тях и тази година така, както е била пре­дишната. А аз говорех за любов.

- Той казва, че земята се нуждае от ритуали, на­ли? Е, аз ви уверявам, че ако любовта помежду ви е достатъчно силна, реколтата ще бъде пребогата, за­щото това е чувство, което може да преобрази всич­ко на този свят. Но какво виждам? Приятелство. Страстта отдавна е угаснала, понеже вече сте свикна­ли един с друг. Затова земята ражда само толкова, колкото и предишната година, ни повече, ни по-мал­ко. Затова на скрито място в душата си вие тихо се оплаквате, че в живота ви нищо не се променя. Защо? Защото сте се опитали да подчините силата, която трансформира всичко, за да може животът ви да си тече без особени предизвикателства.

А добрият човек обясняваше:

- Нашата общност винаги е оцелявала, защото е зачитала правилата. Дори любовта им се подчинява. Оня, който се влюби, без да зачете общото благо, вечно ще живее в тревога - да не нарани партньора си, да не ядоса новата си любов, да не изгуби всичко, което е постигнал. Една чужденка без история и без корени може да говори каквото си ще, но тя не по­знава трудностите, през които сме минали, за да стигнем докъдето сме стигнали. Не познава жертви­те, които сме направили в името на децата си. Не й е известен и фактът, че работим неуморно, за да може земята да бъде щедра към нас, да живеем в мир и да успяваме да се запасим с храна за утрешния ден.

В продължение на час аз защитавах всепоглъщащата страст, докато добрият човек говореше за чув­ството, което носи мир и покой. Накрая аз си говорех сама, защото цялата общност се събра около него.

Бях изиграла ролята си с вдъхновение и вяра, как­вато не мислех, че притежавам. Въпреки всичко чуж­денката си тръгна от селището, без да успее да убе­ди когото и да било.

А това ме караше да се чувствам много, ама мно­го доволна.




Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница