Херьн Райън, журналист
Без тя да знае, аз бях извършил същото, което искаше от актьорите - бях се подчинил на всичките й команди с единствената разлика, че държах очите си отворени, за да гледам какво става на сцената. Щом изрече „жест за център", аз поставих ръката си на пъпа и за моя изненада установих, че всички, дори и режисьорът, бяха сторили като мен. Какво означаваше това?
Същия следобед трябваше да напиша извънредно скучна статия за визитата на един държавен глава в Англия - истинско изпитание за търпението ми. В почивката между телефонните разговори, за да се разсея, реших да питам колегите си от редакцията какъв жест биха направили, за да изразят думата „център". Повечето се пошегуваха и направиха коментари, свързани с политическите партии. Един посочи центъра на планетата. Друг постави ръка върху сърцето си. Но никой, абсолютно никой не свърза пъпа с какъвто и да било център.
Накрая един от хората, с които успях да си поговоря през онзи следобед, ми обясни нещо интересно.
Когато се прибрах, Андреа вече се беше изкъпала, беше сложила масата и ме чакаше за вечеря. Отвори бутилка много скъпо вино, напълни две чаши и ми подаде едната.
- Е, как мина вечерята снощи?
Колко дълго може човек да живее с лъжата? Не исках да загубя жената пред себе си, която ме подкрепяше в трудните моменти, която винаги беше до мен, когато животът ми губеше смисъл и посока. Обичах я, но в побъркания свят, в който сляпо пропадах, сърцето ми беше далеч и се опитваше да се приспособи към нещо, което може и да познаваше, но не можеше да приеме - да бъде достатъчно голямо за две жени.
Тъй като никога не бих рискувал да оставя питомното и да гоня дивото, се опитах да омаловажа случилото се в ресторанта. Главно защото абсолютно нищо не се случи освен размяната на стихове, написани от поет, който много е страдал от любов.
- С Атина се общува трудно. Андреа се засмя.
- И точно поради тази причина сигурно е много интересна за мъжете - събужда у вас инстинкта за закрила, който притежавате, но все по-рядко ви се налага да използвате.
По-добре беше да сменим темата. Винаги съм бил убеден, че жените имат някаква свръхестествена способност да разбират какво става в душата на мъжа. До една са магьосници!
- Направих някои проучвания във връзка със случилото се днес в театъра. Ти не знаеш, но аз бях с отворени очи по време на упражненията.
- Ти винаги си с отворени очи. Смятам, че това е част от професията ти. И ще ми говориш за момента, когато всички се държаха по един и същи начин. Говорихме много за това в бара. Отидохме там след репетицията.
- Някакъв историк ми каза, че в храма на Аполон в Делфи, където предсказвали бъдещето, имало един мраморен къс, наречен именно „пъпа". Според преданията там се намира центърът на планетата. Отидох в архива на вестника да направя някои проучвания. В град Петра в Йордания има друг „коничен пъп", който символизира не само центъра на планетата, а и на цялата вселена. Както този от Делфи, така и другият от Петра имат за цел да покажат откъде минава световната енергия, като бележат видимо нещо, което се проявява единствено в, да речем, „невидимото". Наричат и Йерусалим „пъпа на света", както и един тихоокеански остров. И още едно място, което забравих, понеже никога не съм свързвал двете неща.
- Танцът!
- Какво?
- Нищо.
- Знам какво имаш предвид - ориенталските кючеци. Те са най-древните, за които знаем и в които всичко се върти около пъпа. Исках да избягна темата, защото ти споменах, че в Трансилвания видях Атина да танцува. Тя беше облечена, разбира се, но...
- ...движенията започваха от пъпа, за да могат едва тогава да се разпрострат из цялото й тяло.
Имаше право.
По-добре щеше да е отново да сменим темата, да говорим за театър, за скучните неща в журналистиката, да пийнем малко и накрая да се озовем в леглото и да правим любов, докато навън се скупчват дъждовни облаци. Установих, че в момента на оргазма тялото на Андреа се съсредоточаваше в пъпа. Бях виждал това вече стотици пъти, но никога не му бях обръщал внимание.
Антоан Локадур, историк
Херьн започна да харчи цели състояния за телефонни разговори до Франция. Молеше да му набавя материала до края на седмицата. Настояваше на историята за пъпа, която на мен ми се струваше най-безинтересната и най-неромантичната на света. Ала в края на краищата англичаните не виждат нещата по същия начин както французите, та вместо да задавам въпроси, се опитах да проуча какво казва науката по въпроса.
Веднага разбрах, че знанията по история не са достатъчни. Можех да позная и обясня някой паметник тук, някой долмен - там. Но любопитното е, че древните култури сякаш бяха единодушни по темата и използваха една и съща дума, за да именуват местата, смятани за свещени. Никога не бях обръщал внимание на това. Темата ме заинтригува. Когато установих, че съвпаденията са прекалено много, потърсих допълнителни източници в човешкото поведение и човешките вярвания.
Първото обяснение, най-логичното, веднага бе отхвърлено - през пъпната връв ние се храним, там е центърът на живота. Но един психолог веднага ми обясни, че подобна теория е напълно лишена от смисъл - основната цел на човека е да „пререже" пъпната връв. Оттам нататък мозъкът и сърцето стават важните символи.
Когато сме заинтригувани от нещо, ни се струва, че всичко край нас е свързано с него (мистиците наричат това „знаци", скептиците - „съвпадения", а психолозите - „фокусиране на вниманието", въпреки че все още предстои да разбера как историците се отнасят към темата). Една вечер малката ми дъщеря пристигна вкъщи с пиърсинг на пъпа.
- Защо го направи?
- Защото така искам.
Напълно естествено и истинско обяснение, дори и за историк, който изпитва необходимост да открие причината за всичко. Когато влязох в нейната стая, видях плакат на любимата й певица - коремът на певицата беше открит и пъпът на онази снимка на стената сякаш беше центърът на света.
Обадих се на Херън и го попитах защо толкова се интересува от темата. За първи път ми разказа за случилото се в театъра, как хората съвсем спонтанно и неочаквано реагирали на една команда. Беше невъзможно да изтръгна повече информация от дъщеря си, та реших да се консултирам със специалисти.
Май никой не отдаваше голямо значение на темата, докато не попаднах на Франсоа Шепка, психолог от Индия (Б. р.: Името и националността са сменени поради изричното желание на учения.), който се бе заел да критикува и отрича прилаганите в днешно време терапии - според него връщането към детството, за да намерим лек за проблемите си, никога не е довело до нищо. Напротив - много от преодолените вече в живота проблеми накрая изплували отново и възрастни хора започвали да обвиняват своите родители за неуспехите и провалите си. Шепка водеше открита война с френските дружества по психоанализа и разговорът за пъпа сякаш го успокои.
Тази абсурдна тема го вдъхнови, но той не се захвана веднага с нея. Каза, че според един от най-уважаваните психоаналитици в историята, Карл Густав Юнг, всички ние пием от извор, който се нарича „световна душа". Колкото и да се опитваме да бъдем отделни индивиди, част от нашата памет е обща. Всички търсим идеала за красота, идеала за танц, божество, музика.
Въпреки това обществото се е заело да определи как тези идеали ще се проявят в реалността. Така например в днешно време идеалът за красота е слабото тяло, докато преди хиляди години богините са били дебели. Същото става и с щастието - съществува набор от правила и ако те не бъдат спазени, човек не може да възприеме себе си като щастлив.
Юнг обикновено разделя индивидуалния прогрес на четири етапа. На първо място е Личността - маска, която използваме ежедневно, докато се преструваме кои сме. Вярваме, че светът зависи от нас, че сме прекрасни родители, но децата не ни разбират, че началниците ни са несправедливи, че мечтата на хората е никога да не работят, а да прекарат целия си живот в пътешествия. Мнозина си дават сметка, че има нещо сбъркано в цялата тая история, но тъй като не искат да променят представите си, бързо прогонват подобна мисъл от главата си. Малко са тези, които се опитват да разберат къде допускат грешка. Те откриват Сянката.
Сянката е нашата тъмна страна, която диктува как да се държим и как да действаме. Когато се опитваме да се освободим от Личността, палим вътре в себе си една светлина и виждаме паяжините, страха, дребнавото. Сянката е там, за да пречи на нашия прогрес. И обикновено успява. На бегом се връщаме към онова, което сме били, преди да се усъмним. Ала някои оцеляват, след като са се борили с паяжините. Те си казват: ,Да, имам някои недостатъци, но съм достоен и искам да продължа напред.”
В този момент Сянката изчезва и ние започваме да контактуваме с Душата.
С Душа Юнг не назовава нищо религиозно. Говори за връщането към въпросната Световна душа - извор на познанието. Инстинктите се изострят, емоциите стават крайни, знаците в живота са по-важни от логиката, възприемането на реалността вече не е така ограничено. Започваме да се борим с нещата, с които не сме свикнали, и започваме да реагираме по начин, неочакван и за нас самите.
И установяваме, че ако съумеем да канализираме цялата тази непрестанно избликваща енергия, ще я вкараме в един значим център, който Юнг нарича Мъдрия старец - за мъжете, и Великата майка - за жените.
Да допуснем това да се прояви е доста опасно. Обикновено който стигне дотук, започва да се смята за светец, за повелител на духовете, за пророк. Необходима е зрялост, за да се влезе в контакт с енергията на Мъдрия старец или Великата майка.
- Юнг е полудял - каза моят приятел, след като ми обясни четирите етапа, описани от швейцарския психоаналитик. - Когато влязъл в контакт със своя
Мъдър старец, започнал да повтаря, че е ръководен от дух на име Филемон.
- И накрая...
- ...стигаме до пъпа като символ. Не само хората, но и обществата минават по тези четири стъпки. Западната цивилизация си има една Личност - идеите, които ни ръководят.
В опитите си да се приспособи към промените тя влиза в контакт със Сянката - свидетели сме на големите масови изяви, където колективната енергия може да се манипулира както за добро, така и за лошо. Внезапно, поради някаква си причина, Личността или Сянката престават да са достатъчни на хората - идва момент за скок, в който се проявява неосъзнатата връзка с Душата. Започват да се появяват новите ценности.
- Забелязах това. Видях как се възражда култът към женското лице на Бог.
- Прекрасен пример. А в края на този процес, за да могат новите ценности да се установят, целият род влиза в контакт със символите - кодирания език, чрез който днешното поколение общува с многовековното познание. Един от тези възродени символи е пъпът. На пъпа на Вишну - индийския бог, който се грижи за сътворението и за унищожението - застава богът, който ще ръководи всичко във всеки цикъл. Йогите го смятат за чакра, свещена точка от човешкото тяло. Примитивните племена поставяли паметници там, където са смятали, че е пъпът на планетата. В Южна Америка изпадналите в транс казват, че истинската форма на човека е бляскаво яйце, което е в контакт с другите посредством връзки, излизащи от пъпа.
Мандалата - рисунката, която стимулира медитацията - е символно представяне на същото.
Изпратих цялата информация в Англия преди уречената дата. Казах, че жената, която е в състояние да предизвика в цяла група една и съща абсурдна реакция, със сигурност притежава огромна сила и не бих се изненадал, ако става дума за нещо паранормално. Предложих да я изучи по-отблизо.
Никога не бях мислил по темата и се опитах да я забравя незабавно. Дъщеря ми каза, че се държа странно, все съм ходел вглъбен, все съм си гледал пъпа!
Диьдри О'Нийл, позната като Еда
- Всичко се обърка. Как можа да ме убедиш, че ставам за преподаване? Защо трябваше да се унижавам пред толкова хора? Трябваше да забравя, че съществуваш изобщо. Когато ме научиха да танцувам, аз танцувах. Когато ме научиха да пиша букви, аз писах. Но да се иска от мен да направя нещо, което е отвъд моите възможности, е направо извратено. Ето защо хванах влака и дойдох дотук, за да видиш колко те мразя!
Тя не преставаше да плаче. Добре, че беше оставила детето при родителите си, понеже говореше прекалено високо, а дъхът й миришеше... на вино. Накарах я да влезе, защото скандалът пред вратата ми не беше много уместен за моята репутация, която и без това беше доста пострадала. Твърдяха, че приемам мъже и жени и че организирам големи секс оргии в името на Сатаната.
Но тя продължаваше да стои и да крещи:
- Вината е твоя! Ти ме унижи!
Отвори се прозорец, после втори. Е, който е готов да мести земната ос, трябва да е готов да понесе и недоволството на съседите от време на време. Приближих се до Атина и направих точно каквото искаше да направя - прегърнах я.
Тя продължи да плаче на рамото ми. Внимателно й помогнах да изкачи няколкото стъпала и влязохме у дома. Приготвих й чай, чиято рецепта няма да кажа на никого, защото ми я даде моят закрилите. Поставих го пред нея, а тя го изпи на един дъх. С това ми показа, че доверието й към мен си остава непокътнато.
- Защо съм такава? - продължи.
Знаех, че действието на алкохола е отминало.
- Има мъже, които ме обичат. Имам син, който ме боготвори и който ме вижда като образец за начин на живот. Имам осиновители, които смятам за истинско семейство. Те са готови да умрат за мен. Запълних белите полета на миналото, когато отидох да търся майка си. Имам достатъчно пари, за да прекарам три години, без да правя каквото и да било, а само да се наслаждавам на живота. А все съм недоволна!
Чувствам се като някоя нещастница. Изпитвам вина, че Господ ме е благословил, като • ме изправи пред трагедии, които успях да превъзмогна, дарил ме е с чудеса, които почитам. Но никога не съм доволна! Винаги искам още. Не биваше да ходя в театъра и да добавям този провал към списъка си с победи!
- Смяташ ли, че си постъпила неправилно? Тя млъкна и ме погледна учудено.
- Защо ми задаваш този въпрос? Аз просто изчаквах отговора.
- Постъпих правилно. Отидох там с един журналист. Нямах никаква представа какво ще правя, но внезапно нещата започнаха да се нареждат от само себе си. Усещах присъствието на Великата майка до себе си, тя ме водеше и напътстваше, така че гласът ми звучеше уверено, въпреки че ми липсваше сигурност.
- Тогава от какво се оплакваш?
- Никой не ме разбра.
- А това важно ли е? Толкова важно, че да те накара да дойдеш чак в Шотландия и да ме обиждаш по този начин?
- Разбира се, че е важно! Щом човек е способен на всичко, щом знае, че постъпва правилно, как е възможно да не е в състояние да накара хората да го обичат и да му се възхищават?
Ето какъв бил проблемът. Хванах я за ръка и я отведох в същата стая, където седмици по-рано беше съзерцавала свещта. Помолих я да седне и да се успокои малко. Въпреки че бях сигурна, че чаят ще й подейства. Отидох до стаята си, взех едно огледало и го поставих пред нея.
- Ти имаш всичко. Извоювала си всеки милиметър от собствената си територия. А сега погледни сълзите си. Погледни лицето си и мъката, която то изразява. Опитай се да видиш жената в огледалото. Този път не се смей, а се помъчи да я разбереш.
Оставих й достатъчно време, за да изпълни указанията ми. Когато забелязах, че изпада в желания транс, продължих по-нататък:
- Каква е тайната на живота? Нека я наречем „дар" или „благословия". Всички се опитват да се чувстват доволни от това, което имат. Освен мен. Освен теб. Освен малцината, които, уви, ще трябва да се пожертваме в името на нещо по-голямо.
Нашето въображение е по-обширно от заобикалящия ни свят, ние излизаме отвъд собствените си предели. Някога са наричали това „магьосничество", но за щастие нещата са се променили. Иначе сега щяхме да сме на кладата. Престанаха да горят жените и науката намери обяснение. Обикновено наричат явлението „женска истерия" и макар да не предизвиква смърт чрез изгаряне, накрая винаги създава редица проблеми, особено на работното място.
Но ти не се притеснявай. Скоро ще започнат да го наричат „мъдрост". Задръж погледа си в огледалото. Кого виждаш?
- Една жена.
- И какво освен жената?
Атина се поколеба малко. Аз настоях да ми каже и накрая тя отвърна:
- Друга жена. По-истинска и по-умна от мен. Сякаш е душа, която не ми принадлежи, но която е част от мен.
- Точно така. Сега ще те помоля да си представиш един от най-важните символи на алхимията - змия, която описва кръг и поглъща собствената си опашка. Можеш ли да си я представиш?
Тя кимна утвърдително.
- Така изглежда животът на хора като теб и мен. Ние се саморазрушаваме и възстановяваме постоянно. При теб всичко е протекло по този начин - от изоставянето до намирането, от развода до новата любов, от банковия клон до пустинята. Едно-единствено нещо е непокътнато - синът ти. Той е нишката, която минава през всичко, оценявай това.
Атина отново се разплака. Но този път сълзите й бяха по-различни.
- Ти дойде при мен, защото си видяла женско лице в огъня. То е същото, което сега виждаш в огледалото. Почитай го. Не допускай да се чувстваш потисната заради това, което другите мислят, тъй като след някоя и друга година или десетилетие, или след векове начинът на мислене ще се промени. Изживявай сега онова, което хората ще изживяват в бъдещето.
Какво искаш? Ти не бива да искаш да си щастлива, защото това е лесно и скучно. Ти не бива да искаш само да обичаш, защото е невъзможно. Какво искаш? Искаш животът ти да има смисъл - да го изживееш по възможно най-интензивния начин. Това е едновременно клопка и екстаз. Опитай се да бъдеш нащрек за опасността и изживявай радостта и приключението да си Жената, която е отвъд отразения в огледалото образ.
Очите й се затвориха, но знам, че думите ми бяха проникнали в душата й и щяха да останат там.
- Ако искаш да рискуваш и да продължиш да преподаваш, направи го. Ако не искаш, знай, че вече си отишла много по-далеч от повечето хора.
Тялото й започна да се отпуска. Хванах я, преди да падне, и тя заспа с глава върху гърдите ми.
Опитах се да й прошепна някои неща, понеже вече бях минала по този път и знаех колко е трудно - така ми беше казал моят закрилник и така го бях усетила върху | себе си. Но фактът, че преживяването е трудно, в никакъв случай не го прави по-малко интересно. I
Какво преживяване ли? Ами да живееш като човек и същевременно като божество. Да минаваш от напрежение към отпускане. От отпускане към транс. От транса към по-интензивния контакт с хората. От този контакт - отново към напрежението и така нататък, като змията, която изяжда собствената си опашка.
Няма нищо лесно - главно защото се изисква безусловна любов, която не се бои от страданието, отхвърлянето и загубата.
Но за оня, който веднъж е пил от тази вода, става невъзможно да утолява жаждата си другаде.
Андреа Маккейн, актриса
- Предния път ти ми говори за Гея, която създала самата себе си и родила син, без да има нужда от мъж. Каза, при това съвсем основателно, че Великата майка накрая е отстъпила мястото си на боговете мъже. Но пропусна да споменеш Хера - една от наследничките на твоята любима богиня.
Хера е по-важна, защото е по-практична. Властва над небето и земята, годишните времена и бурите. Според самите гърци, които ти цитира, Млечният път, който виждаме на небето, е създаден от млякото, изтекло от гърдите й. Красиви гърди между другото, тъй като всемогъщият Зевс се преобразил, превърнал се в птица само за да може да ги целува, без да бъде отхвърлен.
Разхождахме се из един от големите магазини в Найтсбридж. Обадих се по телефона и й казах, че бих искала да си поговорим, а тя ме покани да видим зимните разпродажби - щеше да е по-приятно, ако бяхме седнали да изпием по един чай заедно или да обядваме в спокоен ресторант.
- Синът ти може да се загуби в тая тълпа.
- Не се безпокой. Продължи си мисълта.
- Хера открила трик, с който принудила Зевс да се ожени за нея. Но веднага след церемонията той се върнал към живота си на плейбой, като прелъстявал всички изпречили се пред погледа му жени и богини. Хера му останала вярна и вместо да обвини мъжа си, казвала, че жените трябва да се държат прилично.
- А не прави ли същото всяка от нас?
Не знаех докъде се опитва да стигне, затова продължих, сякаш не съм я чула:
- Докато не решила да му отвърне по същия начин - да си намери някой мъж или бог и да го вкара в леглото си. Не може ли да поспрем за малко и да пием кафе?
Но Атина току-що беше влязла в един бутик за бельо.
- Това харесва ли ти? - попита ме, като ми показа предизвикателен комплект бикини със сутиен в телесен цвят.
- Много. Когато ги сложиш, някой ще ги види ли?
- Разбира се. Или смяташ, че съм светица? Но продължи разказа си за Хера.
- Зевс се стреснал от поведението й, но Хера се чувствала освободена и не я било грижа за брака. Ти наистина ли имаш приятел?
Атина погледна встрани. Едва когато установи, че детето не може да ни чуе, отговори едносрично: - да.
- Не съм го виждала.
Тя отиде до касата, плати бельото и го прибра в чантата си.
- Виорел е гладен и съм сигурна, че гръцките легенди хич не го интересуват. Довърши историята за Хера.
- Има доста глупав финал. Страхувайки се да не загуби любимата си, Зевс се престорил, че отново ще се жени. Когато Хера узнала това, разбрала, че нещата са отишли прекалено далеч. Любовници - да, но разводът бил немислим.
- Никак не е оригинално.
- Решила да отиде на мястото, където щяла да се проведе церемонията, и да вдигне скандал. Едва тогава разбрала, че той иска ръката на една статуя.
- Какво направила Хера?
- Смяла се много. Това стопило леда между двамата и тя отново станала кралицата на небето.
- Чудесно. Ако това някой ден ти се случи... - кое?
- Ако твоят мъж си намери друга жена, не забравяй да се смееш.
- Аз не съм богиня. Вих била далеч по-унищожителна. Защо никога не съм виждала твоя приятел?
- Защото винаги е много зает.
- Къде се запознахте? Тя спря с бельото в ръка.
- Запознахме се в банката, където работех. Той имаше сметка там. А сега ме извини, но синът ми ме чака. Имаш право, може да се загуби в тълпата, ако не внимавам достатъчно. Ще се събираме в дома ми другата седмица, естествено, че и ти си поканена.
- Знам кой е инициаторът.
Атина ме целуна по двете бузи и си тръгна. Но поне беше разбрала посланието ми.
Онзи следобед в театъра режисьорът каза, че е вбесен от поведението ми - бях организирала група хора, с които да посетим онази жена. Обясних му, че идеята не е моя. Запленен от историята за пъпа, Херън ме бе попитал дали има актьори, готови да продължат прекъснатата лекция.
- Но той не може да те командва.
Разбира се, че не, но последното, което бих искала, е да отиде сам в дома на Атина.
Актьорите вече се бяха събрали, но вместо пак да четем новата пиеса, режисьорът внезапно промени програмата.
- Днес ще направим още едно упражнение по психодрама. (Б. р.: Техника, при която хората драматизират личните си преживявания.)
Не беше необходимо. Вече знаехме как биха се държали героите в ситуациите, в които ги поставя авторът.
- Може ли да предложа темата?
Всички се обърнаха към мен. Той изглеждаше изненадан.
- Но какво е това, бунт ли?
- Изслушайте ме. Ще създадем ситуация, в която един мъж, след като дълго се е борил, успява да събере група хора, за да извършат важен за общността ритуал. Да речем, нещо, което е свързано със събирането на реколтата наесен. Междувременно обаче в града пристига непозната и заради красотата й и заради легендите, които се носят около нея (че е предрешена богиня), събраната от мъжа група, имаща за цел да съхрани традициите в селището, се разпръсва и се пренасочва към новодошлата.
- Но това няма нищо общо с пиесата, която репетираме! - каза една от актрисите.
Режисьорът обаче беше схванал посланието.
- Прекрасна идея, можем да започваме - каза той и обръщайки се към мен, обяви: - Андреа, ти ще бъдеш новодошлата. Така ще можеш по-добре да разбереш ситуацията в селището. Аз пък ще съм човекът, който се опитва да запази обичаите непокътнати. А групата ще се състои от двойки, които ходят на църква, в събота се събират за общи дейности и си помагат взаимно.
Легнахме на пода, релаксирахме и започнахме упражнението. В действителност то е много просто — главната фигура (в случая аз самата) създава разни ситуации, а останалите реагират на предизвикателството.
Когато приключихме с релаксирането, аз се превърнах в Атина. Във въображението ми тя обикаляше света като Сатаната в търсене на поданици за своето царство. Превъплъщаваше се в Гея, богинята, която знае всичко и която е създала всичко. В продължение на петнайсет минути се сформираха „двойките", опознаваха се, измисляха общата си история, където имаше деца, къщи, разбирателство, приятелство. Когато усетих, че средата е подготвена, седнах в единия край на сцената и започнах да говоря за любов.
- Намираме се тук, в това малко селище, и вие смятате, че аз съм чужденка. Ето защо ви е интересно да научите какво мога да ви разкажа. Никога не сте пътували, не знаете какво става отвъд планините, но аз мога да ви кажа - не е необходимо да възхвалявате земята. Тя винаги ще бъде щедра към вашата общност. Важното е да възхвалявате човека. Вие казвате, че обичате да пътувате, нали? Но използвате грешната дума - обичта, любовта представлява връзката между хората.
Вие искате да имате богата реколта и затова сте решили да отдадете любовта си на земята, нали?
Още една грешка - любовта не е желание, не е познание, не е и възхита. Любовта е предизвикателство, огън, който гори, но е невидим за очите. Затова, ако смятате, че съм чужденка за вашия край, се лъжете - всичко ми е близко, защото идвам с тази сила и с този плам и когато си тръгна, вече нищо няма да е същото. Нося със себе си истинската любов, а не онази, на която ни учат книгите и приказките.
„Съпругът" в една от .двойките" се вгледа в мен. Жената се притесни от реакцията му.
В останалата част от упражнението режисьорът - по-точно добрият човек - правеше всичко възможно да обясни на хората колко е важно да съхранят традициите, да възхваляват земята, да се молят тя да е щедра към тях и тази година така, както е била предишната. А аз говорех за любов.
- Той казва, че земята се нуждае от ритуали, нали? Е, аз ви уверявам, че ако любовта помежду ви е достатъчно силна, реколтата ще бъде пребогата, защото това е чувство, което може да преобрази всичко на този свят. Но какво виждам? Приятелство. Страстта отдавна е угаснала, понеже вече сте свикнали един с друг. Затова земята ражда само толкова, колкото и предишната година, ни повече, ни по-малко. Затова на скрито място в душата си вие тихо се оплаквате, че в живота ви нищо не се променя. Защо? Защото сте се опитали да подчините силата, която трансформира всичко, за да може животът ви да си тече без особени предизвикателства.
А добрият човек обясняваше:
- Нашата общност винаги е оцелявала, защото е зачитала правилата. Дори любовта им се подчинява. Оня, който се влюби, без да зачете общото благо, вечно ще живее в тревога - да не нарани партньора си, да не ядоса новата си любов, да не изгуби всичко, което е постигнал. Една чужденка без история и без корени може да говори каквото си ще, но тя не познава трудностите, през които сме минали, за да стигнем докъдето сме стигнали. Не познава жертвите, които сме направили в името на децата си. Не й е известен и фактът, че работим неуморно, за да може земята да бъде щедра към нас, да живеем в мир и да успяваме да се запасим с храна за утрешния ден.
В продължение на час аз защитавах всепоглъщащата страст, докато добрият човек говореше за чувството, което носи мир и покой. Накрая аз си говорех сама, защото цялата общност се събра около него.
Бях изиграла ролята си с вдъхновение и вяра, каквато не мислех, че притежавам. Въпреки всичко чужденката си тръгна от селището, без да успее да убеди когото и да било.
А това ме караше да се чувствам много, ама много доволна.
Сподели с приятели: |