Вести към младите
ЧАСТ ХIV ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Божията благодатна покана
- Обкръжени от Божиите милости
- Достойни за доверие и верни
- Нужна е истинска учтивост
- Нашите думи да са източник на помощ за другите
- Причината за ниски образци
- Нужда от небесен ум насочен към небето
- Енергичен процес на освещение
- Празните забавления не са истинско щастие
ЧАСТ ХIVОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯЧрез обществените отношения християнството идва в контакт (допир) със света. Всеки мъж или жена, които са получили Божествено просветление, трябва да пръскат светлина по тъмния път на онези, които не са запознати с по-добрия път. Обществената сила, осветена чрез духът на Христос, трябва да се употребява за довеждане на души при Спасителя (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 496). ОБЩИТЕЛНИ, ЗА ДА СПАСЯВАМЕ Примерът на Христос, който свърза Себе Си с интересите на човечеството, трябва да бъде последван от всички, които проповядват Неговото слово и от всички, които са приели евангелието на Неговата благодат. Не трябва да отбягваме общуването в обществото. Не трябва да изолираме себе си от другите. За да можем да достигнем всички класи, трябва да се срещаме с тях там, където те са. Те рядко ще ни потърсят доброволно. Човешките сърца биват докосвани от божествената истина не само от амвона. Има друго поле на труд, по-скромно може би, но също така обещаващо. То се намира в дома на низшите и в жилището на великите; на гостоприемната трапеза и на събиранията за невинни обществени забавления (на обществените събирания за невинна радост). Като ученици на Христос не трябва да се смесваме със света просто от любов към удоволствията, за да участваме в неговите глупости. Такова общуване може да има само вредни последици. Никога не трябва да одобряваме греха чрез нашите думи или постъпки, чрез нашето мълчание или присъствие. Където и да отидем трябва да водим Исус с нас и да разкриваме на другите скъпоценността на нашият Спасител. Но които се опитат да запазят религията си, като я крият зад каменни стени, губят скъпоценни възможности за вършене на добро. Чрез обществените (си) отношения християнството идва в контакт (допир) със света. Всеки, който е приел Божественото просветление, трябва да осветлява пътя на онези, които не познават Светлината на живота. Всички трябва да станем свидетели за Исус. Обществената сила, осветена от благодатта на Христос, трябва да бъде употребена за печелене на души за Спасителя. Нека светът види, че не сме себелюбиво (егоистично) погълнати от нашите собствени интереси, но желаем и другите да споделят нашите благословения и привилегии. Нека видят, че нашата религия не ни прави несъчувствителни или взискателни. Нека всички, които изповядват, че са намерили Христос, да служат така, както Той служеше за благото на хората. Никога не трябва да оставяме пред света фалшивото впечатление, че християните са мрачни, нещастни хора. Ако очите ни са постоянно отправени към Исус, ние ще виждаме един съчувствителен Изкупител и ще улавяме светлина от Неговото лице. Навсякъде, където Неговият Дух царува, изобилва мира. Там ще има също така и радост, защото в Бога има тихо (спокойно), свято доверие (упование). Христос е доволен от последователите Си, когато те показват, че макар и човеци, са участници (участват) в Божественото естество. Те на са статуи, но живи мъже и жени. Сърцата им, освежени от росата на Божествената благодат, се разтварят и разширяват за слънцето на правдата. Те отразяват и върху другите светлината, която ги огрява (осветява) чрез дела, озарени от Христовата любов (“Животът на Исус Христос”, стр. 152,153). Общуването влияе на човешката участ Божието Слово силно набляга на влиянието, което общуването оказва както на мъже, така и на жени. Но колко по-голяма е неговата сила над развиващите се умове и характери на децата и младежите! Компаниите, които поддържат (с които общуват), принципите, които възприемат, навиците, които оформят (усвояват), ще решат въпроса за тяхната полезност (ползотворност) тук и за тяхната бъдеща участ (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 220). ХРИСТИЯНСКО ОБЩУВАНЕ (ОБЩИТЕЛНОСТ) И УЧТИВОСТ (ВЕЖЛИВОСТ) Християнското общуване (общителност), изобщо твърде малко се култивира от Божия народ. Тази област на образованието (възпитанието) не трябва да се занемарява или изгубва от погледа в нашите училища. Учащите трябва да бъдат учени (научени), че те не са независими атоми, но че всеки от тях е една нишка, която трябва да се съедини с други нишки за образуване (за да се образува) тъкан. Няма друг отдел, в който това наставление да може да бъде научено по-ефективно от училищния дом. Тук учащите са ежедневно заобиколени от случаи, които, ако се използват, ще подпомогнат до голяма степен развитието на обществени черти в техния характер (на черти за общуване в техния характер). В тяхна власт е да използват така времето и възможностите си, че да развият характер, който ще ги направи щастливи и полезни. Които се затварят в себе си, които не желаят да бъдат за благословение на другите чрез приятелско общуване, губят много благословения; защото чрез взаимен контакт умът получава изисканост (изтънченост) и усъвършенстване; чрез обществени разговори и общуване се завързват познанства и приятелства, които имат за резултат сближаване на сърца, създаване на атмосфера на любов, така приятна в очите на небето. Особено онези, които са вкусили любовта на Христос, трябва да развиват способностите си за общуване, защото по този начин те могат да печелят души за Спасителя. Христос не трябва да бъде скрит в сърцата им, затворен като някакво желано съкровище, свято и сладко, на което да се наслаждават единствено те; нито пък Христовата любов трябва да се проявява само към тези, които задоволяват капризите им. Учениците трябва да бъдат учени на христоподобието, на изявяване (проявяване) приятелски интерес, общително разположение към намиращите се в най-голяма нужда, макар те и да не са от тяхната отбрана компания (макар те и да не са от приятелите, които са си избрали). По всяко време и на всяко място Исус проявяваше любещ интерес към човешкото семейство и пръскаше около Себе Си светлината на насърчаваща набожност. Учащите трябва да бъдат наставлявани да следват по Неговите стъпки. Трябва да бъдат учени да проявяват християнски интерес, съчувствие и любов към своите млади другари и да се стремят да ги привлекат при Исус; Христос трябва да бъде в сърцата им като извор на вода, извиращ за живот вечен, освежаващ всички, с които те влизат в контакт. Тази доброволна служба от любов за другите във време на нужда е считана скъпоценна пред Бога. Така докато още посещават училище, учениците могат, ако са верни на своето изповедание, да бъдат живи мисионери за Бога. Всичко това ще изисква време; но употребеното по този начин време е полезно, защото така ученикът се научава как да представя християнството пред света. Христос не отказваше да се смесва с другите в приятелско общуване. Когато фарисей или митар Го канеше на угощение, Той приемаше поканата. В такива случаи всяка дума, която изговаряше бе ухание от живот за живот за Неговите слушатели; защото превръщаше обедния час (времето за обяд) в случай за всаждането (предаването) на много скъпи уроци, нагодени към техните нужди. По този начин Христос учеше и учениците Си как да се държат, когато са в компанията на нерелигиозни както и на религиозни хора (“Свидетелства”, т. VI, стр. 172,173). РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ Сърцето принадлежи на Исус. Той е платил безкрайна цена за душата; и ходатайства (се застъпва, посредничи) пред Бог Отец като наш ходатай (посредник), пледирайки не като молител, но като победител, който проявява правата си над тези, които са Негови. В състояние е да спасява напълно, защото всякога (винаги) живее, за да ходатайствува за нас. Младото сърце е скъпоценно приношение – най-ценния (скъпия) дар (подарък), който може да бъде представен (принесен) на Бога. Всичко, което сте, всички способности, които притежавате идват от Бога като свят кредит (нещо поверено за съхранение), за да Му бъде върнато обратно пак като (във вид на) доброволно, свято приношение. Не можете да дадете на Бога каквото и да било, което Той преди това да не ви го е дал. Затова, когато сърцето се отдаде на Бога, на Него Му се дава един дар, който Той е изкупил и е Негов собствен. Много неща претендират за времето, чувствата и силата на младежите. Сатана счита младите за своя собственост и голям брой от тях му служат с всичките си способности, с всичките си таланти, които притежават. Светът претендира за сърцето; но това сърце принадлежи на този, който го е откупил. Ако бъде отдадено на света, то ще се изпълни с грижи, скръб и разочаровани надежди; ще стане нечисто и покварено. Най-лошият вид грабеж е – да дадете на света сърдечните си чувства и служба, защото те принадлежат на Бога. Не можете да спечелите (Не можете да имате полза) от отдаване сърцето (живот) на търсене удоволствия. Врагът на младежите е приготвил всякакъв вид удоволствия, за (при) всички условия (положения, състояния) на живота; и те не се представят само в гъсто населените (многолюдните) градове, но и във всяко място населено от човешки същества. Сатана обича да си осигури младежите да стоят в неговите редици като войници (да си осигури младежите за войници в неговите редици). Този архипрестъпник знае с какъв материал има да борави; и затова е проявил адската (пъклената) си мъдрост за измислянето на обичаи и удоволствия за младите, които ще отделят чувствата (ще откъснат любовта) им от Исус Христос... Блудният синУрокът за блудният син е даден за наставление на младите. В своя живот на удоволствие и отдаване на греховни наклонности, той пропилява своя дял от наследството в разпуснат живот. Остава без приятели и в чужда страна; облечен в дрипи, гладен, копнеещ дори за рошковите, с които хранят свинете. Последната му надежда е да се върне, покаян и смирен, в бащиния си дом, където е добре дошъл, простен, възстановен в сърцето на своя баща. Много младежи постъпват така, както направи той, водейки безгрижен, обичащ удоволствията (сластолюбив, отдаден на удоволствията), прахоснически (разсипнически) живот, изоставили източника на живота вода, извора на истинското удоволствие и изсичайки за себе си пропукани кладенци (щерни, цистерни), които не могат да държат вода. Божията благодатна поканаДо всеки младеж достига Божията покана: “Синко мой, дай сърцето си на Мен; ще го опазя чисто; ще задоволя неговите копнежи с истинско щастие”. Бог обича да прави младежите щастливи и ето защо иска те да Му дадат сърцето си да го пази, та всички дадени от Бога способности на тяхното същество да бъдат запазени в жизнено здраво състояние. Те са съхранители на Божият дар на живота. Той прави сърцето да бие; дава сила на всяка способност. Чистото удоволствие не принизява ни един от Божиите дарове. Когато търсим удоволствия, които отделят чувствата ни от Бога, съгрешаваме против собствените си тела, съгрешаваме и против Бога. Младежите трябва да имат предвид, че са поставени в света на изпит (на различни изпитания), за да се види дали имат характери, които са подходящи те да живеят с ангели. Когато вашите другари ви увещават да тръгнете в пътища на порок (порочност) и глупости, и всичко около вас ви изкушава да забравите Бога, да унищожите способностите, които Бог ви е поверил и да принизите (унизите, унижите) всичко, което е благородно във вашето естество, СЪПРОТИВЕТЕ ИМ СЕ. Помнете, че сте Господна собственост, купени със скъпа цена, страданията и агонията на Божия Син... Господ Исус изисква да Му служите. Той ви обича. Ако се съмнявате в любовта Му, погледнете Голгота. Светлината, излъчваща се от кръста (Излъчващата се от кръста светлина) ви показва величието на онази любов, която език не може да опише (изрази). “Който пази заповедите Ми, той е който Ме люби.” Трябва да се запознаем чрез прилежно изучаване с Божиите заповеди; и след това да покажем, че сме Негови послушни синове и дъщери.
Разгледайте славните Божии неща в природата и нека сърцето ви се излее в благодарност към Дарителя. Много е полезно за ума изучаването на книгата природата. Не бъдете неблагодарни и неспокойни. Отворете очите на разума си; вижте красивата хармония на Божиите закони в природата и се изпълнете с вълнение и почитание към вашия Творец, върховният Управител на небето и земята. Вижте Го чрез окото на вярата, как се надвесва над вас с любов, казвайки ви със съчувствие (казвайки ви състрадателно): “Сине мой, дъще моя, дай Ми сърцето си”. Предайте се на Исус и тогава с благодарни сърца можете да кажете: “Зная, че изкупителят ми е жив”. Вярата ви в Исус ще ви даде сила да изпълните всяко ваше намерение и да заздравите характера си. Всичкото ви щастие, мир, радост и успех в този живот са зависими от истинската, доверчива вяра в Бога. Тази вяра ще пробуди истинско послушание към Божиите заповеди. Вашето познаване на Бога и вяра в Него е най-силното въздържане (обуздаване) от всяка лоша практика и мотивът за (вършенето на) всяко добро. Вярвайте в Исуса като такъв, Който прощава греховете ви, Който иска да бъдете щастливи в жилищата, които е отишъл да приготви за вас. Той иска да живеете в Неговото присъствие; да имате вечен живот и корона на слава (“Младежки наставник”, 5 януари 1887 г.). ВЛИЯНИЕТО НА ОБЩУВАНЕТО Неизбежно е младежите да имат другари, с които да общуват и по необходимост ще изпитват тяхното влияние (и непременно ще изпитват тяхното влияние върху себе си). Съществуват тайнствени халки, които свързват душите заедно, така че (като) сърцето на един отговаря на сърцето на друг. Един улавя идеите, чувствата, духа на друг (на другия). Това общуване може да бъде благословение или проклятие. Младежите могат да си помагат и укрепват (подкрепят) един друг, като се развиват в по-добро държание, предразположение и познание; или ако си позволят да станат безгрижни (невнимателни) и неверни може да упражнят върху другите деморализиращо влияние. Въпросът за избора на другари (хора, с които да общуват) е въпрос, който учащите трябва да се научат да разглеждат много сериозно. Всред младежите, посещаващи нашите училища, винаги ще могат да се намерят две категории (класи) – такива, които се стремят да угодят на Бога и да са послушни на своите учители и такива, които са изпълнени с дух на беззаконие. Ако младежите отиват с множеството (с тълпата) да правят (да вършат) зло, те ще упражняват влияние в полза на противника на душите. Ще подвеждат онези, които не са подхранвали принципи на непоклатима верност. Много вярно е казано: “Покажи ми компанията си и аз ще ти покажа какъв е характера ти”. Младежите не съзнават колко чувствително се повлиява както характера, така и репутацията им от избора им на другари. Човек търси компанията на такива, чиито вкусове, навици и начин на действие са сходни с неговите. Който предпочита обществото на невежите и порочните пред това на мъдрите и добрите, показва, че собствения му характер е дефектен (че има дефекти в собствения си характер). Вкусовете и навиците му може отначало да са съвсем различни от вкусовете и навиците на онези, чиято компания търси; но когато общува с тази класа хора мислите му и чувствата му (постепенно) се променят; той жертва правите принципи и неусетно, но неизбежно потъва до равнището на своите другари. Както потокът винаги се прониква от свойствата и качествата на почвата, през която тече, така и принципите и навиците на младежите неизбежно придобиват характера на компанията, с която се смесват (общуват)... Мярката на силатаСилата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на себеконтрола. Много младежи бъркат силната, неконтролирана страст като я вземат за сила на характера; но истината е, че този, когото страстите владеят, е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека се измерва чрез силата му да подчинява (покорява) своите чувства, а не чрез силата, с която чувствата го подчиняват (покоряват). Най-силният човек е този, който, макар да е чувствителен към оскърбленията, все пак въздържа страстта си и прощава на своите неприятели (на враговете си). Бог ни е дал интелектуална (умствена) и морална сила; но до голяма степен всеки е архитект на собствения си характер. Всеки ден зданието (постройката) все повече достига своя завършен вид. Божието Слово ни предупреждава да внимаваме как строим, да гледаме зданието ни да има за основа вечната Скала. Идва времето, когато ясно ще се разкрие естеството на нашата работа. Сега е времето всички да култивират (развиват) силите, които Бог им е дал, за да могат да оформят характери за служба (за полезност), тук и за живота след това. Вярата в Христос като личен Спасител ще придаде сила и здравина на характера. Имащите истинска вяра в Христос, ще бъдат трезви по ум и ще помнят, че Божието око е над тях, че Съдията на всички хора претегля моралната стойност (моралната им цена), че небесни интелигентни (разумни) същества ги наблюдават, за да видят какъв характер се развива. Причината за толкова многото скръбни грешки, извършени от младежите е, че не се учат от опита на тези, които са живели по-дълго от тях. Учениците не могат да си позволяват да отминават с шега и присмех предупрежденията и наставленията на родители и учители. Трябва да ценят всеки урок, като в същото време осъзнават нуждата си от по-дълбоко поучение, което никой човек не може да им даде. Когато Христос пребъдва в сърцето чрез вяра, Божият Дух става сила за очистване и съживяване на душата. Истината (намираща се) в сърцето не може да не окаже едно поправящо (коригиращо) влияние върху живота... Нека учащите, които се намират далеч от домовете си и вече не са под прякото влияние на родителите си, помнят, че окото на техния небесен Баща е върху тях. Той обича младежите. Знае (Познава) нуждите им, разбира изкушенията им. Вижда в тях големи възможности и е готов да им помогне да достигнат най-висшия образец, ако съзнават нуждата си и Го търсят за помощ. Ученици, ден и нощ се въздигат към Бога за (заради) вас молитвите на вашите родители; ден след ден ви следва нежната им грижа. Вслушайте се в техните умолявания и предупреждения и вземете решение, с всяко средство, което имате във ваша власт, да се издигнете над злото, което ви обкръжава. Не можете да схванете (различите, забележите) колко коварно работи неприятеля, за да покварява умовете и навиците ви и да развива във вас нездрави принципи. Може би не виждате никаква реална опасност в предприемане на първата стъпка към лекомислие и търсене на удоволствия, и мислите, че когато желаете да промените поведението си, ще бъде в състояние да го направите (да направите това) също така лесно както преди, когато се отдадохте за вършене на злото. Но това е грешка. Чрез избирането на зли другари мнозина са се отдалечили стъпка по стъпка от пътя на добродетелта към дълбините на непослушанието и разпуснатостта, в които някога те са мислили, че е невъзможно да потънат. Ученикът, който се отдава на изкушението отслабва влиянието си за добро, а който чрез погрешен начин на действие става агент на противника на душите, трябва да дава на Бога сметка задето е участвувал в поставянето на камъни за препъване по пътя на другите. Защо трябва учащите да се свързват с великият отстъпник? Защо трябва да стават негови агенти за изкушаване на други? Защо вместо това не се постараят да помагат и насърчават своите съученици и учители? Привилегия е за тях за помагат на учителите си да носят товарите и да се справят със смущенията, които Сатана поставя, за да ги обезсърчи и мъчи. Могат да създават полезна атмосфера, ободряваща. Всеки ученик може да се радва на съзнанието, че е застанал на Христовата страна, показвайки почитта си към реда, прилежността и послушанието, и отказвайки да отдаде и една йота от способността от влиянието си на големия неприятел на всичко (което е) добро и въздигащо (извисяващо, възвисяващо). Ученикът, имащ съзнателно отношение към истината и правилно схващане за дълга, може да повлияе много на своите съученици за (определянето им към) Христос. Младежите, които са се свързали със Спасителя, няма да бъдат неверни; те не търсят своите собствени себелюбиви удоволствия (или задоволяване на себе си). Понеже са едно по дух с Христос, ще бъдат едно с Христос и в действията си (на дело). По-възрастните ученици в нашите училища трябва да помнят, че в тяхна власт е да оформят навиците и практиките (обичаите) на по-младите ученици; и трябва да се стремят да използват по най-добрия начин всяка възможност в това отношение. Нека тези ученици вземат решение да не предават чрез влиянието си своите другари в ръцете на неприятел. Исус ще бъде помощникът на всички, които възложат доверието си на Него. Свързаните с Христос имат на разположение щастие. Те следват пътя, по който ги води техният Спасител, разпъвайки заради него плътта заедно с нейните страсти и похоти. Те градят надеждата си на Христос и земните бури са безсилни да ги пометат от сигурната основа. Достойни за доверие и верниМлади мъже и жени, от вас зависи да решите, дали да станете достойни за доверие и верни хора, готови да застанат решително на страната на правото при всякакви обстоятелства. Желаете ли да си създадете правилни навици? Тогава търсете компанията на тези, които имат здрав морал и чиято чел е да вършат онова, което е добро. Скъпоценните часове на благодатното време са подарени, за да можете да премахнете всеки дефект от вашия характер и трябва да се стремите да правите това не само, за да постигнете вечния живот, но да можете да бъдете полезни и в този живот. Добрият характер е капитал с по-голяма стойност от злато и сребро (златото и среброто). Той остава незасегнат от паника и неуспехи и в онзи ден, когато бъде пометено всяко притежание, той ще донесе богата отплата. Честността, твърдостта и постоянството са качества, които всички сериозно трябва да се стремят да развиват; защото тези качества обличат притежателя си със сила на която не може да се устои – мощ (сила), правеща го силен да върши добро, силен да се съпротивлява на злото, силен да понася бедствия (нещастия). Любовта към истината и чувството за отговорност пред необходимостта да се прослави Бог, са най-важните от всички стимули (допринасящи) за усъвършенстването на интелекта (ума). Когато този подтик (стимул) действа учащият не може да бъде несериозен. Той винаги ще бъде сериозен. Ще учи като под Божие наблюдение, знаейки, че цялото небе участвува в работата по неговото възпитание (образование). Ще стане благороден по ум, великодушен, любезен, учтив, Христоподобен, експедитивен (работещ добре, изпълнителен, способен). Сърце и ум ще работят (действат) в хармония с Божията воля (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 220-226). ВЛИЯНИЕТО Животът на Христос бе едно все по-разширяващо се, безбрежно влияние – влияние, което Го свързваше с Бога и с цялото човешко семейство. Чрез Христос Бог е вложил в човека влияние, което прави невъзможно Той да живее за Себе Си. Индивидуално ние сме свързани с нашите съчовеци и представляваме част от Божието велико цяло и сме подложени на взаимни задължения. Никой човек не може да бъде независим от своите съчовеци; защото благополучието на всеки повлиява и други. Божието намерение е – всеки да се чувства необходим за благополучието на другите и да се стреми да допринася за тяхното щастие. Всяка душа е обкръжена от своя собствена атмосфера – атмосфера, която може да бъде пропита от животодавната (даващата живот) сила на вярата, куража и надеждата и подсладена с уханието на любовта. Или пък може да бъде тежка и смразяваща с мрака на недоволство и егоизъм (себелюбие), или отровена със смъртоносната развала (поквара, зараза) на някой подхранван грях. Чрез атмосферата, която ни обкръжава бива повлияна съзнателно или несъзнателно всяка личност, с която влизаме в контакт (в допир).
Нашата отговорностТова е отговорност, от която не можем да се освободим (да освободим себе си). Думите ни, делата ни, дрехите ни, държанието ни, даже изразът на лицето ни оказва влияние. От впечатленията създадени по този начин произтичат резултати за добро или зло, които никой не може да измери. Всеки така предаден импулс е посадено семе, което ще произведе (даде) своята жетва. Той е халка от дългата верига на човешките събития, която се разширява не знаем до къде. Ако чрез примера си помагаме на другите да развиват добри принципи, ние им даваме сила за добро (сила да вършат добро). На свой ред те ще упражняват същото влияние върху други, а те от своя страна над (върху) още други. По този начин хиляди могат да бъдат благословени чрез нашето несъзнателно влияние. Хвърлете камъче в езерото и ще се образува вълна; и още една и още една; и когато се увеличават (нарастват), кръгът се разширява, докато достигне самия бряг. Така е и с нашето влияние. Без да знаем и без да можем ние да го контролираме то влияе на другите за благословение или за проклятие. Характерът е сила. Мълчаливото свидетелство на истинския, неегоистичен, благочестив (набожен) живот носи почти непреодолимо влияние. Чрез разкриване на характера на Христос в собствения ни живот, ние Му сътрудничим в делото за спасяването на души. Само чрез разкриване на Неговия характер в живота ни, ние можем да Му сътрудничим (да Му съдействаме). А колкото по-широк е обсега (сферата) на нашето влияние, толкова повече добро можем да извършим. Когато изповядващите, че слушат на Бога следват Христовия пример, практикуват (прилагат) принципите на закона в ежедневния си живот; когато всяка постъпка свидетелствува, че те обичат Бога над всичко друго и ближния си както себе си, тогава църквата ще има сила да раздвижи света (“Притчи Христови”, стр. 339,340). ИЗБОРЪТ НА ДРУГАРИ Трябва да избираме най-благоприятно влияещото на нашия духовен напредък (развитие) общество и да се възползваме от всички възможности, които са на наше разположение; защото Сатана ще поставя много пречки, за да прави нашият напредък (прогрес) към небето колкото е възможно по-труден. Можем да бъдем поставени в трудни положения, защото не винаги човек може да избере среда каквато желае; но не трябва доброволно да се излагаме на неблагоприятни за формирането на християнски характер влияния. Когато дългът ни призовава да направим това, трябва да удвоим бдителността си и молитвата, та чрез благодатта на Христос, да можем да устоим непокварени. Лот избра Содом за място на своето местожителство, защото гледаше повече на земните, временни предимства, които би могъл да спечели, отколкото моралното влияние, което щеше да обкръжава него и семейството му. Какво толкова спечели той по отношение нещата на този свят, за които бе толкова загрижен? Притежанията му бяха унищожени, част от децата му загинаха при унищожението на онзи нечестив град, съпругата му се превърна по пътя в стълб от сол, а той самият бе спасен “като от огън”. Нито пък злите резултати от неговия себелюбив избор свършиха дотук; но моралната поквара на онова място така се бе вплела в характера на неговите деца, че те не можеха да различават доброто от злото, греха от правдата (праведността) (“Знамения на времето”, 29 май 1884 г.). ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО При общуването си с хората поставяйте се на тяхно място. Влизайте в (Опитвайте се да разбирате) чувствата им, трудностите им, разочарованията им, радостите им и скърбите им. Уеднаквявайте се (себе си) с тях и след това постъпвайте с тях така, както бихте искали да постъпват с вас, ако бяхте на тяхно място. Това е истинското правило на честността (за честност). Това е друг израз на закона “да възлюбиш ближния си както себе си”. Това е и същността на учението на пророците. Това е небесен принцип и той ще бъде развит у всички, които са годни за святото общество на небето. Златното правило е принципът на истинската учтивост и най-истинската (вярната) илюстрация на това правило може да се види в живота и характера на Исус. О, какви лъчи на нежност и красота грееха (се излъчваха) от ежедневния живот на нашия Спасител! Какво приятно благоухание се излъчваше от самото Му присъствие! Същия дух ще се изявява (ще бъде разкрит, ще се разкрива) и в Неговите деца. Тези, в които Христос обитава ще са обкръжени от Божествена атмосфера. Белите им одежди на чистота и святост ще ухаят (ще излъчват, ще пръскат) ухание, идещо от градината на Господа. Лицата им ще отразяват светлина, идеща от Него, огряваща пътя на спъващи се и уморени нозе. Никой човек, притежаващ истинска представа за идеала, който съставлява съвършения характер, не ще престане да изявява (проявява) съчувствието и нежността на Христос. Влиянието на благодатта така смекчава сърцето, така облагородява и пречиства чувствата, придавайки им породена от небето деликатност (деликатност от небесен произход) и чувства за приличие (благоприличие) (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 192,193). ИСТИНСКАТА ИЗТЪНЧЕНОСТ Господ Исус изисква от нас да признаваме правата на всеки човек. Трябва да признаваме обществените права на хората, както и правата им като християни. Всички трябва да бъдат третирани с учтивост и деликатност като синове и дъщери на Бога. Християнството прави от човека джентълмен (благородник). Христос беше учтив даже спрямо преследвачите Си; и истинските Му последователи ще проявяват същия дух. Погледнете Павел, когато бе заведен пред управителите (управниците). Речта му пред Агрипа е илюстрация (картина) на истинска учтивост, както и на убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, разпространена в света, но учтивостта, която извира от истинска сърдечна доброта (любезност). И най-внимателното култивиране на външните приличия на живота не е достатъчно да премахне (да изключи) цялата раздразнителност, сурова оценка (преценка) и неподходяща реч. Никога не може да се прояви истинска учтивост, докато собственото аз се счита като най-върховният обект. Любовта трябва да обитава в сърцето. Съвършеният християнски характер черпи подбудите си за действие от дълбоката си сърдечна любов към своя Господ. Нагоре през корените на неговата любов към Христос блика (бликат) сока (соковете) на несебелюбив (неегоистичен) интерес към неговите братя. Любовта придава на притежателя й благородство, благоприличие и миловидност (приятност) на държанието. Тя озарява лицето и смекчава гласа; пречиства и издига (въздига, възвишава) цялото същество (“По стъпките на великия Лекар”, стр. 489,410).
Избор на приятелиМладежите, които живеят в хармония с Христос ще избират такива приятели, които ще им помагат да вършат правото и ще избягват общество, което не подпомага развитието на прави принципи и благородни намерения (цели). Навсякъде могат да се намерят младежи, чиито умове са оформени според едни нисък образец. Когато влизат в общуване с тази класа хора, застаналите безрезервно на Христовата страна, ще стоят твърдо в защита на онова, което разумът и съвестта им казва, че е право (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 222). ОТХВЪРЛЯНЕ НА СВЕТСКИТЕ КОМПАНИИ Младежите трябва сериозно да се замислят върху това каква да бъде целта на техния живот както и делото на живота им (призванието им) и да положат основата по такъв начин, че техните навици да бъдат свободни от всяко петно на поквара. Ако искат да заемат положение, от което да влияят на другите, трябва да могат да разчитат на себе си. Водната лилия простира корените си на дълбоко (надолу дълбоко) под повърхността на мръсната и тинеста вода (под мръсната и тинеста повърхност) и през порестото си стебло черпи онези ценни свойства (вещества), които ще и помогнат в нейното развитие и ще изнасят на светлина нейният неопетнен цвят, за да почива в чистота на гърдите на езерото. Тя отхвърля всичко, което би оцапало и опетнило безупречната и красота. От лилията можем да научим един урок и макар да семе обкръжени от влияния, които клонят да покварят морала (нравите) и да нанесат гибел на душата, ние можем да отказваме да бъдем покварени и да се поставяме там, където злите общества (лошите другари, лошото общество), не ще може да поквари (развали) сърцата ни. Всеки един от младежите трябва да се стреми да общува с такива, които се трудят да вървят нагоре с непоклатими стъпки. Трябва да се отбягва обществото на такива, които попиват всяко лошо влияние, които са неактивни и без сериозно желание за постигането на висок образец на характера, на които не може да се разчита като на хора верни на принципа. Нека младежите да общуват с такива, които се боят от Бога и Го обичат; защото тези благородни, твърди характери са представени от лилията, която отваря чистия си цвят на гърдите на езерото. Те отказват да бъдат оформени от деморализиращите влияния и събират за себе си само онова, което ще им помогне да развият чист и благороден характер. Те се стремят да се съобразяват с Божествения модел (“Младежки наставник”, 5 януари 1893 г.). Нашите думи да са източник на помощ за другитеТвърде малко разговори се водят от християните по отношение на скъпоценните глави (случаи) на тяхната християнска опитност. Божието дело се осакатява и Бог бива обезславен (опозорен) чрез злоупотреба с таланта на говорене (речта). Завист, злонамереност, себелюбие се подхранват в сърцето и думите издават вътрешната поквара. Зломислието и злословието се подхранват от мнозина, именуващи се с името на Христос. Такива хора рядко споменават (нещо) за добротата, милостта и любовта на Бога, проявени в отдаването на Сина Му за света. Това е направил Той за нас, а не трябва ли нашата любов и благодарност да намерят външен израз? Не трябва ли да се стремим да направим думите си източник на помощ и насърчение един за друг в християнската опитност? Ако наистина обичаме Христос, ще Го прославяме чрез нашите думи. Невярващите често се убеждават, когато слушат чисти думи на хвала и благодарност към Бога (“Ривю енд Хералд”, 25 януари 1898 г.). Нашето влияниеСамият пример и държание, както и думите на християните трябва да са такива, че да пробуждат в грешника желание да дойде при Източника на живота (“Ривю енд Хералд”, 29 ноември 1887 г.). ВЪЗВИШЕН РАЗГОВОР Най-добре образованите в различните клонове на науката хора не са винаги най-ефективните инструменти, с които Бог може да си служи. Има много хора, които откриват, че всъщност са поставени на страна (че са отстранени), и други, които са притежавали по-малко предимства да придобият книжно познание заемат тяхното място, защото тези последните имат познание върху практическите неща, които са жизнено важни за употреба в ежедневния живот; докато считащите се за учени често спират да учат, доволни са от себе си и отказват да бъдат учени (поучавани) даже от Исус, Който бе най-великият Учител, Който света някога е познавал. Които са израствали и са се развивали, чиито умствени способности са се усъвършенствали чрез дълбоко изследване на Писанията, за да могат да узнаят каква е Божията воля, те ще заемат постове на (за) полезна дейност; защото Божието слово е намерило достъп до (е навлязло в) живота и характера им... То трябва да извърши своята специална работа, даже да проникне навътре до разделенията на ставите и мозъка и да разкрие мислите и намеренията на сърцето. Божието слово трябва да стане храната, с която християнинът трябва да израсте (да порасне) силен в дух и интелект (духовно и умствено), за да може да се бори за истината и правдата. Причината за ниски образциЗащо става така, че нашите младежи, даже и онези от тях, които са по-зрели на години, така леко биват подвеждани към изкушения и грях? – Защото не се изучава Божието слово и не се размишлява върху него както трябва да бъде. Ако то се ценеше щеше да има една вътрешна праведност, една сила на духа, които щяха да се съпротивяват на изкушенията на Сатана, подтикващи към вършене на зло. Твърдата, решителна сила на волята не се проявява в живота и характера, защото свещените наставления на Бога не са предмет на изучаване и размишление. Не се полагат усилия, каквито трябва, да се свърже ума (да се занимава ума) с чисти, святи мисли и да се отклонява от всичко, което е нечисто е невярно. Не се избира по-добрата част, не се седи при нозете на Исус както Мария, за да се научат най-свещените уроци на божествения Учител, та да могат да се съхранят в сърцето и да се практикуват в ежедневния живот. Размишляването върху святи неща ще възвиси и пречисти ума и ще развие (произведе) християнски благородници – мъже и жени. Бог не желае да приеме нито един от нас, който омаловажава (подценява) своите сили (изразходва своите сили) в похотливи земни (светски) унижаващи неща, чрез мисъл, думи или действие. Небето е чисто и свято място, където не може да влезе никой освен очистените, одухотворените, облагородените и осветените. Предстои ни да извършим работа за себе си, и то ще я извършим само, ако черпим сила от Исус. Трябва да направим Библията предмет на изучаване повече от всяка друга книга; трябва да я обикнем (обичаме) и да я слушаме като Божият глас. Трябва да схващаме и разбираме нейните ограничения и изисквания, “да правиш” и “да не правиш” (нейните заповеди и ограничения, заповеди да вършим нещо или да не правим нещо) и да схващаме (съзнаваме) истинското значение на Божието слово. Нужда от небесен ум насочен към небетоКогато Божието слово бъде направено наш съветник и ние изследваме Писанията, за да получим светлина (за да намерим по-голяма светлина), ангели от небето идват до нас, за да повлияят ума ни и да го просветлят, така че да може с основание да се каже – “влизането на Твоето Слово просвещава, вразумява простия”. Не е за чудене, че всред младежите, изповядващи се за християни няма много с умове насочени към небето, след като толкова малко внимание се отдава на Божието Слово. Не се обръща внимание на Божествените съвети; увещанията не биват послушвани (слушани); благодатта и небесната мъдрост не се търсят, та да се избягват греховете, извършвани в миналото и всяко петно на поквара да бъде очистено от характера. Молитвата на Давид беше: “Направи ме да разбирам пътя на Твоите заповеди и ще говоря за твоите чудни дела”. Ако умовете на нашите младежи, както и на тези от по-зряла възраст, бяха насочени в правилна посока, когато се събират заедно и общуват, разговорите им биха били на възвишени теми. Когато умът е чист и мислите възвисени от Божията истина, думите ще бъдат от (ще имат) същия характер – “като златни ябълки в сребърни кошници”. Но при настоящия начин на мислене, при настоящата практика, при ниският образец, от който даже изповядващите се за християни са доволни (са доволни да постигнат), разговорите са евтини и безполезни. Такъв разговор е “от земята, земен” и не ухае нито на истина, нито на небе и не достига дори до образеца на по-културната класа светски хора. Енергичен процес на освещениеКогато темите за размишление са Христос и небето, то разговорът ще дава доказателство за този факт. Речта ще бъде подправена с благодат и говорителят ще покаже, че е придобил едно образование в училището на божествения Учител. Псалмистът казва: “Избрах пътя на истината и съдбите ти сложих пред себе си”. Той съхраняваше Божието слово като съкровище. То намери достъп в неговия ум, не за да бъде незачитано, но за да бъде практикувано в живота му... Вътре в сърцето трябва да се осъществява ден след ден и час след час един енергичен процес на себеотрицание и освещение; и тогава външните дела ще свидетелствуват, че Исус пребъдва в сърцето чрез вяра. Освещението не затваря входовете на душата за познанието, но идва да разшири ума и да го вдъхнови да изследва истината като скрито съкровище; а познанието за Божията воля ще направи делото на освещението да напредва (да върви напред). Има едно небе и о, колко сериозно трябва да се стремим да го достигнем. Апелирам към учащите към нашите училища и колежи да вярват в Исус като техен Спасител. Вярвайте, че Той е готов да ви помогне чрез своята благодат, когато идвате искрено при Него. Трябва да се биете в добрата битка на вярата. Трябва да се борите за короната (венеца) на живота. Борете се, защото Сатана ви е хванал в смъртоносна хватка; и ако не се отскубнете от него, ще бъдете парализирани и унищожени. Врагът е отляво и отдясно, пред вас и зад вас; и вие трябва да го стъпчете под краката си. Борете се, защото има да бъде спечелена една корона. Борете се, защото ако не спечелите короната, ще загубите всичко в този живот и в бъдещия. Борете се, но нека това бъде чрез силата на вашия възкръснал Спасител (“Ривю енд Хералд”, 21 август 1881 г., виж също “Основи на християнското възпитание”, стр. 129-137). ДА СИ ПОЖИВЕЕШ Мили млади приятели, и най-малкото време прекарано в това да си поживеете, ще докара жетва, която ще вгорчи целия ви живот; един безразсъден час – веднъж поддаване на изкушението – и целият ход на живота ви може да се отклони и насочи в погрешна посока. Само веднъж можете да сте млади; направете тази своя младост полезна. Когато веднъж сте навлезли в погрешен път, никога не можете да се върнете, за да поправите грешките си. Който отказва да се свърже с Бога и поставя себе си на пътя на изкушението, сигурно ще падне. Бог изпитва (изпробва) всеки младеж. Много младежи се извиняват за своето безгрижие и непочтителност с лошия пример, който им дават по-опитните изповядващи се за християни. Но това не трябва да отклонява, който и да било от вършенето на правото. В деня на последното разчистване на сметките вие няма да молите за никакви такива извинения, каквито представяте сега. Ще бъдете осъдени с основание, защото сте знаели пътя, но не сте избрали да ходите по него. ИзкушениетоСатана, този свръхизмамник, се преобразява на ангел на светлината и идва при младежите със специалните си изкушения; и стъпка по стъпка успява да ги отклони от пътя на дълга. Той е описан като обвинител, измамник, лъжец, мъчител и убиец. “Който върши грях е от дявола.” Всяко престъпление докарва осъждане на душата и предизвиква Божието неодобрение. Бог различава тайните мисли на сърцето. Когато се подхранват нечисти мисли, не е нужно те да бъдат изразявани чрез думи или действия, за да осъществят греха и да донесат осъждение на душата. Нейната чистота е (вече) осквернена и изкусителят е триумфирал (възтържествувал). Всеки човек се изкушава, когато се завлича от собствените си похоти (страсти) и те го впримчват. Той се отклонява от пътя на добродетелта и истинското вършене на добро като следва собствените си наклонности. Ако младежите притежаваха морална чистота и най-силните изкушения да им се представят, те биха били напразни (това би било напразно). Действието на Сатана е да ви изкушава, но вашето действие трябва да бъде да не се поддадете. Не е във властта на всичките сатанински множества да насилят изкушавания да извърши престъпление (да съгреши). Няма никакво извинение за греха. Докато някои от младежите прахосват силите си за суети и глупости, други дисциплинират ума си, складират знания, препасват (Божието) всеоръжие, за да участвуват в борбата на живота, решени да постигнат успех в нея (да я спечелят). Но те не могат да успеят в живота, колкото и високо да се опитват да се изкачат, ако не съсредоточат чувствата си към (върху) Бога. Ако се обърнат към Господа с цялото си сърце, отхвърляйки ласкателствата на онези, които искат дори и в най-малка степен да отслабят тяхното намерение да вършат правото, те ще имат сила и доверие (увереност) в Бога.
Младежите, намиращи радост и щастие в четенето на Божието слово и в часа на молитва, биват постоянно освежавани като черпят от източника на живота. Такъв младеж ще постигне такава висота на морално превъзходство и такава широта на ума, за която другите не могат и да си помислят. Общуването с Бога насърчава добрите мисли, благородните стремежи, ясното схващане на истината и възвишени намерения (цели) за действие. Които свързват по този начин душите си с Бога, биват признати от Него за Негови синове и дъщери. Те се изкачват все по-нависоко и по-високо, придобивайки по-ясни схващания за Бога и вечността, докато Господ ги направи проводници за светлина и мъдрост за света... Пребъдващите в Исус, ще бъдат щастливи, в добро настроение и радостни в Бога. Меко благородство ще личи в говора им, почтителност към духовните и вечни неща ще се изразява (проявява) в действията (постъпките) им и музика, радостна музика ще ехти от устните им; защото тя ще лъха от Божия престол. Това е тайната на благочестието и тя не може лесно да се обясни, но която непременно се чувства и на която можем да се наслаждаваме. Упоритото и бунтовно сърце може да затваря вратите за всички сладки влияния на Божията благодат и за цялата радост, която Светия Дух докарва; но пътищата на мъдростта са пътища приятни, те са пътища на мир (те са мирни пътища). Колкото по-тясно сме свързани с Христос, толкова повече думите и действията ни ще са подчинени на преобразяващата сила на Неговата благодат (“Свидетелства”, т. IV, стр. 622-626).
Нерелигиозни посетителиНе е безопасно за християните да избират обществото на такива, които не са свързани с Бога и чийто поведение не Му е приятно. Но, въпреки това много изповядващи се за християни дръзват да стъпят на забранена почва. Много канят в домовете си роднини, които са суетни, лекомислени и нечестиви (безбожни); и често пъти примерът и влиянието на такива нерелигиозни посетители оказва трайно влияние (впечатление) върху умовете на децата в семейството (в дома). Така упражненото влияние е подобно на онова, което се получи, когато евреите общуваха с безбожните ханаанци... Мнозина чувстват, че трябва да направят известна отстъпка, за да задоволят своите нерелигиозни роднини и приятели. И тъй като не винаги е лесно да се тегли разграничителната черта, едната отстъпка подготвя пътя за друга, докато онези, които някога са били истински последователи на Христос започват с живот и характер да се съобразяват с обичаите на света. Връзката с Христос се нарушава. Те стават християни само по име. Когато часът на изпитанието настъпи, тогава надеждата им изглежда, че е без основа (без основание). Те са продали себе си и децата си на неприятеля. Опозорили са Бога и при откриването на Неговия справедлив съд, те ще пожънат онова, което са посели. Христос ще им каже онова, което каза и на древния Израил: “Не послушахте гласа Ми, защо сторихте това?” (“Знамения на времето”, 2 юни 1881 г.). Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Писма от самотния остров SDABG.NET -> Апокалипсис-сега! SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения" Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|