Вести към младите

Унищожаване на доверието

Сатана измамва умовете на хората, карайки ги да вярват, че личността дявол не съществува. И онези, които вярват това, не полагат никакви усилия да се съпротивяват и воюват срещу нещо, което не съществува. Накрая бедните, заслепени смъртни същества възприемат максимата “каквото и да е, то е добро”. Те не признават никаква мярка, с която да измерват поведението си. Сатана подвежда много хора да вярват, че молитвата към Бога е нещо безполезно и е само форма. Той знае много добре колко необходимо е размишлението и молитвата, които държат будни Христовите последователи, за да могат да се противопоставят на сатанинските хитрости и измами. Сатана измисля различни хитрости, отклоняващи човешкия ум от тези важни неща, за да не свикне душата да се обляга за помощ на Всемогъщия и да придобие от Него сила, с която да се съпротиви на атаките му...

Ако пренебрегваме молитвата, това ще послужи добре на неговите цели, защото тогава лъжливите му чудеса ще се приемат много по-лесно. Сатана постига целта, като поставя пред човека измамни изкушения, нещо, което не успя да постигне при изкушението на Христос. Понякога той се появява в образа на красиво младо същество или като красива форма. Лекува болни и измамените смъртни човеци му се покланят като на благодетел на човечеството...

Контрол над ума

Тези, които изкушават дявола, ще положат отчаяни усилия да се освободят от неговата власт. Когато направят това, Божии ангели, които те са наскърбявали, ще им се притекат на помощ. Сатана и неговите ангели не искат да освободят плячката си. Те я оспорват, борят се със светите ангели и битката е много тежка. Но ако съгрешилите продължават да се молят и в дълбоко смирение да изповядват своите грешки, превъзхождащи по сила ангели ще надвият и ще ги освободят от властта на злите ангели.

Завесата вдигната

Сатана е личният враг на Христос. Той е инициаторът и ръководителят на всеки вид бунт на небето и на земята. Яростта му постоянно нараства, а ние не съзнаваме колко голяма е неговата сила. Ако очите ни можеха да се отворят, за да видим какво правят падналите ангели със спокойните и смятащите се в безопасност, няма да се чувстваме толкова сигурни. Злите ангели са по следите ни във всеки момент. Очакваме нормално лошите хора да действат по внушенията на Сатана; но когато умовете ни не са защитени срещу невидимите му агенти, те ще спечелят предимство и ще вършат знамения и чудеса пред очите ни. Подготвени ли сме да им се съпротивим чрез Божието слово, единственото оръжие, което можем да използваме успешно.

Някои ще бъдат изкушени да приемат тези чудеса като идващи от Бога. Болни ще бъдат лекувани пред очите ни. Чудеса ще бъдат извършени пред нас. Подготвени ли сме за изпитанието, когато лъжливите чудеса на Сатана ще се правят в по-големи размери? Няма ли много души да бъдат впримчени и пленени? Различните форми на заблуда и отстъпването от ясните предписания и заповеди на Бога, както и отдаване внимание на разни басни, подготвят умовете за тези лъжливи чудеса. Сега всички трябва да се въоръжим за борбата, в която скоро ще участваме. Вярата в Божието слово, изучаването му с молитва и практическото му приложение ще бъдат нашият щит срещу силата на Сатана и ще ни направят победители чрез кръвта на Христос (“Ривю енд Хералд”, 18 февруари 1862 г.).

ИЗКУШЕНИЕТО НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ГРЯХ

Няма подтик на естеството ни, нито умствена способност или сърдечна наклонност, които да не се нуждаят във всеки момент от контрола на Божия Дух. Няма благословение, което Бог дарява на хората, нито изпитание, което допуска да ги сполети и Сатана да не ги използва за изкушение, мъчение и погубване на душите им, ако те му дадат и най-малкия повод. Затова, колкото и голяма да е духовната светлина на някого, колкото и много да се радва на Божественото благоволение и благословение, той трябва винаги смирено да ходи пред Господа, молейки го с вяра да направлява всяка негова мисъл и да контролира всяка негова подбуда.

Всички, изповядващи вяра в Бога, имат най-святото задължение да пазят духа си и да се владеят и при най-голямо предизвикателство. Бремето на Мойсей бе много тежко; малко хора са били някога така натоварени като него; и все пак това не извини неговия грях. Бог е предвидел за народа Си много предохранителни мерки и ако вярващите разчитат на силата Му, те никога не ще станат играчка на обстоятелствата. И най-силното изкушение не може да извини греха. Колкото и да е голям натискът върху душата, престъплението е наше дело. Няма земна или пъклена сила, която да принуди който и да било да извърши зло. Сатана атакува нашите слаби места, но съвсем не е нужно да бъдем побеждавани. Колкото и свирепо или ненадейно да е нападението, Бог е предвидел за нас помощ и с Неговата сила можем да победим (“Патриарси и пророци”, стр. 421).

СИЛА НА ДУХА

Победителите в края ще са преживели периоди на ужасна обърканост и изпитания в религиозния си живот; но не трябва да отхвърлят доверието си в Бога, защото всичко, което им се е случило, е част от тяхното обучение в училището на Христос и е жизнено необходимо, за да може всичката сгурия да бъде очистена. Божият служител трябва да понася с твърд дух атаките на неприятеля, неговите оскърбителни подигравки и да побеждава пречките, които ще поставя на пътя му.

Сатана ще се опита да обезсърчава последователите на Христос, ще ги подтиква да не се молят и да не изучават Писанията. Ще хвърля омразната си сянка по пътя им, за да скрива Исус от техния поглед, да засенчва очите им да не могат да видят Неговата любов и славата на небесното наследство. Удоволствие му прави да кара Божиите деца да вървят плахо, мъчително и треперещи от страх в съмнение. Стреми се да направи пътя им по възможност по-скръбен. Но ако по пътя вие гледате винаги нагоре, а не надолу към вашите трудности, няма да отслабнете и скоро ще видите, как Исус протяга ръката Си към вас, за да ви помогне. А вие само ще трябва да Му подадете своята ръка с просто доверие и да Го оставите да ви води. Когато се научите да се доверявате, ще имате и надежда.

В силата на Господа

Бог желае да работим не отчаяно, но със силна вяра и надежда. Когато изследваме Писанията и бъдем озарени да видим удивителното снизхождение на Отец, когато даде Исус на света, та всеки, който повярва в Него да не загине, но да има вечен живот, трябва да се изпълваме с неизразима радост и пълнота от слава. Всяко нещо, което можем да придобием чрез възпитание или образование, Бог желае да го употребим за напредъка на истината. От живота и характера трябва да се излъчва истинско и жизнено благочестие, та христовият кръст да бъде издигнат пред света и в светлината на кръста да се разкрие високата стойност на всяка душа. Умовете ни трябва да бъдат отворени за разбиране на Писанията и като се храним с небесния хляб, да можем да печелим духовни сили (“Ривю енд Хералд”, 8 април 1890 г.).

ДУШЕВНИЯТ ХРАМ

Вярното послушание на Божите изисквания изненадващо ще повлияе за издигане, развитие и засилване на всички способности на човека. Посветилите се на Божия служба още от младини са хора със здрав и проницателен ум. И защо да не е така? Близкото общуване с най-великия Учител на света засилва способността за разбиране, просветлява ума и очиства сърцето – издига, пречиства и облагородява цялостно човека. “Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.”

Божият идеал

Бог ще действа решително, ако младежите желаят чрез помощта на Светия Дух да приемат Неговото слово в сърцето си и да го приложат в живота си. Той постоянно се стреми да ги привлича към Себе Си като Източник на всяка мъдрост, Извор на благочестие, чистота и истина. Умът, който се занимава с такива възвишени теми, се облагородява.

Осквернени храмове

Деградиране чрез отдаване на чувствата

Хората, за които задоволяването на апетита и страстите е най-голямото благо, никога не могат да бъдат добри или истински велики. Колкото и високо да стоят според мнението на света, според Божията оценка те са низки, долни и покварени. Небето е наредило така, че белегът на тяхната поквара да бъде изписан на самото им лице. Мислите им са земни, насочени към този свят. Думите им разкриват равнището на техния ум, сърцата им са изпълнени с порочност и Божият образ е почти заличен в тях. Гласът на разума е задушен и разсъдъкът – изопачен. О, как се унищожава човешкото естество от задоволяването на страстите! Когато волята се предаде на Сатана, до какви ли не само дълбини на порочност и глупост слиза човек! Напразно истината апелира към ума; защото сърцето се противопоставя на нейните чисти принципи (“Знамения на времето”, 1 декември 1881 г.).

Помощ в изкушението

Чрез вяра и молитва всички могат да отговорят на изискванията на евангелието. Никой човек не може да бъде заставен да съгреши. Най-напред трябва да се спечели неговото съгласие; душата трябва да пожелае греховния акт, преди страстта да надделее над разума или нечестието да триумфира над съвестта. Колкото и силно да е изкушението, то никога не извинява греха. “Очите на Господа са върху праведните и Ушите Му към техния вик.” “Викни към Господа, изкушавана душо. Хвърли се безпомощна, недостойна върху Исус и се хвани за Неговото обещание. Господ ще чуе. Той знае колко силни са наклонностите на естественото сърце и при изкушение ще помогне по всяко време.

Паднал ли си в грях? Тогава без отлагане потърси Бога за милост и прошка... Милостта е все още на разположение за грешника. Господ ни вика при всяко наше отклонение: “Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви” (“Свидетелства”, т. V, стр. 177).

НЕ СТЕ СВОИ СИ

Понякога чуваме следните въпроси: “Никога ли не трябва да постъпвам така, както ми харесва?” “Никога ли не ще имам мой собствен път?” “Винаги ли трябва да бъда ограничаван?” “Ще мога ли някога да постъпвам в съгласие със собствените си желания?”

Колкото по-малко следвате естествените си наклонности, толкова по-добре ще бъде за вас и за другите. Естествените наклонности са били извратени, естествените сили – неправилно прилагани. Сатана е довел човека в конфликт с Бога. Постоянно работи, за да унищожи Божия образ в него. Затова трябва да ограничаваме собствените си думи и действия.

Резултати от пълното посвещение

Когато Божията благодат завладее сърцето, тогава става явно, че наследените и придобитите наклонности към злото трябва да бъдат разпънати. Нов живот, живот под нов контрол трябва да започне в душата. Всичко, що се прави, да се прави за Божия слава. Това дело включва както външния, така и вътрешния човек. Цялото същество – тяло, душа и дух – трябва да бъде подчинено на Бога, за да бъде използвано от Него като инструмент на правдата.

Естественият човек не е подчинен на Божия закон; нито пък може от само себе си да се подчини, но чрез вяра обновеният човек ден след ден живее Христовия живот. Ден след ден той показва разбирането си, че е Божия собственост.

Тялото и душата принадлежат на Бога. Той даде Сина Си за изкуплението на света и поради тази причина на нас ни е даден нов срок за живот – благодатно време, през което да развием характери на съвършена вярност. Бог ни е изкупил от робството на греха и ни е дал възможност да водим подновен и преобразен живот на служба.

Всички наши сили принадлежат на Него

Божият печат е върху нас. Той ни е купил и желае да помним, че нашите физически, умствени и духовни сили Му принадлежат. Време и влияние, разум, чувства и съвест – всичко е на Бога и трябва да се използва в хармония с Неговата воля. Не по светско указание; защото светът е под ръководството на Божия неприятел.

Плътта, в която е храмът на душата, принадлежи на Бога. Всяка жилка, всеки мускул е Негов. В никакъв случай не трябва поради небрежност или злоупотреба да отслабваме и един-единствен орган от тялото. Нужно е да сътрудничим на Бога като пазим тялото си във възможно най-доброто здравословно състояние, за да бъде то храм, където Светият Дух да обитава, оформяйки според Божията воля всяка физическа и духовна сила.

Умът трябва да е изпълнен с чисти принципи. Истината да е издълбана върху плочите на душата. Паметта да е изпълнена със скъпоценните истини на Словото; тогава те ще блестят в живота ни като скъпоценни камъни.

Цената на една душа

Високата стойност, която Христос отдава на делото на ръцете Си, любовта, която изпитва към Своите деца, се разкрива чрез Неговия дар – изкуплението на човека. Адам падна под владичеството на Сатана. Внесе греха в света, а чрез греха и смъртта. Бог даде единородния Си Син, за да спаси човека. Той направи това, за да остане справедлив и в същото време да оправдае всички, които приемат Христос. Човекът се продаде на Сатана, но Исус го купи обратно... Вие не принадлежите на себе си. Исус ви е откупил със собствената Си кръв. Не погребвайте талантите си в земята. Използвайте ги за Него. В каквото и занимание да се ангажирате, въвеждайте в него и Исус. Ако откриете, че губите любовта си към Спасителя, откажете се от вашия ангажимент и кажете: “Ето ме, Спасителю, какво искаш да направя?” Той ще ви приеме милостиво и ще ви обича изобилно и на драго сърце. Ще ви прости щедро, защото е милостив и дълготърпелив и не желае никой да загине...

Ние и всичко каквото притежаваме принадлежим на Бога. Не бива да смятаме, че правим жертва, когато Му отдаваме сърдечната си любов. Сърцето трябва да Му бъде отдадено като доброволен принос (“Младежки наставник”, 8 ноември 1900 г.).

Нужно е решение

Не е безопасно да спираме размишленията си върху предимствата, които бихме пожънали, ако се поддадем на сатанинските внушения. Грехът означава безчестие и бедствие за всяка отдала му се душа; но по естество той е замайващ и измамващ и ни прелъстява, представен в най-ласкателна форма. Ако дръзнем да стъпим на сатанинска почва, нямаме никакво уверение, че ще бъдем закриляни от Христовата сила. Доколкото е във властта ни, ние трябва да затваряме всеки достъп на изкушението до нас (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 171).

ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ

“Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа във вас. И като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.”

Мнозина говорят на другите за нуждата от ново сърце, но сами не знаят какво означават тези думи. Особено младите много се спъват в този израз “ново сърце”. Не знаят какво означава това. Очакват в чувствата им да настъпи някаква особена промяна. Това те наричат обръщане към Бога. Хиляди са се заплитали в тази заблуда и са загивали, защото не са разбирали израза “трябва да се родиш отново”.

Не чувство, но променен живот

Сатана кара хората да мислят, че чувството им на възбуда означава покаяние. Но животът им не се променя. Постъпките им са същите, както и преди. Животът им не показва някакъв по-добър плод. Молят се често и продължително, постоянно се позовават на чувствата, които са имали в такова и такова време. Но не водят нов живот. Те са измамени. Тяхната опитност не е нищо повече от чувство. Градят върху пясък и когато задухат противни ветрове, къщата им ще се срути.

Много бедни души се лутат в мрак, търсейки да изпитат някакви чувства, които другите казват, че са преживели. Отминават факта, че вярващият в Христос трябва да изработи спасението си със страх и трепет. Осъденият грешник трябва да направи нещо – да се покае и да покаже истинска вяра.

Когато говори за новото сърце, Исус има предвид ума, живота, цялото същество. Да имаш променено сърце, означава да оттеглиш чувствата си от света и да ги съсредоточиш върху Христос. Ново сърце означава да имаш нов ум, нови цели, нови подбуди. Кой е белегът на новото сърце? Промененият живот. Съществува ежедневно, ежечасно умиране на себелюбието и гордостта.

Практичната страна на истинската религия

Някои правят голяма грешка, като мислят, че възвишеното изповядване на вярата в Бога ще компенсира истинската служба. Но религия, която не се практикува, не е истинска религия. Същинското покаяние ни прави стриктно честни в нашите отношения с ближните, верни в нашата всекидневна работа. Всеки искрен последовател на Христос показва как библейската религия го прави способен да използва талантите си за служба на Учителя.

“Бъдете усърдни, а не лениви.” Тези думи се изпълняват в живота на всеки християнин. Дори работата ви да изглежда тежка и неблагодарна, вие можете да я облагородите чрез начина, по който я вършите. Вършете я като за Господа, радостно и с вдъхнато от небето достойнство. Благородните принципи правят работата напълно приета в Божиите очи. Истинското служене свързва най-низшия и скромния от Божиите служители на земята с най-висшите Негови служители от небесните дворове...

Като синове и дъщери на Бога християните трябва да се стремят да стигнат до най-висшия идеал, поставен пред тях от евангелието. Не трябва да се задоволяват с нищо по-малко от съвършенство; защото Христос казва: “Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”

Осветеният живот

Нека си поставим за цел да изучаваме Божието свято слово, като прилагаме светите му принципи в живота си. Нека ходим пред Бога кротко и смирено, като всеки ден поправяме грешките си. Нека не отдалечаваме душата си от Бога чрез себелюбие. Не подхранвайте чувство на надуто превъзходство, като се мислите по-добри от другите. “...Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.” Мир и радост ще царуват над вас, когато подчините волята си на волята на Христос. Тогава Неговата любов ще управлява сърцето и ще подчини на Спасителя и най-скритите подбуди. Прибързаният, лесновъзбудим нрав ще бъде успокоен и подчинен на маслото на Христовата благодат. Чувството, че греховете са простени, ще донесе мир, превъзхождащ всяко знание. Ще се породи сериозен стремеж да се побеждава всичко, противоречащо на християнското съвършенство. Разногласието ще изчезне. Този, който преди е намирал грешки у другите, ще установи, че в собствения му характер съществуват много по-големи грешки.

Слушащите истината се убеждават, че живеят в противоречие с Христос. Чувстват се осъдени и се покайват за престъпленията си. Разчитайки на заслугите на Христос и упражнявайки истинска вяра в Него, получават прощение за греховете си. Като престанат да вършат зло и се учат да вършат добро, те израстват в благодат и в познание на Бога. Виждат, че трябва да жертват, за да се отделят от света. И като направят пресмятанията, всичко оценяват за загуба, само и само да спечелят Христос. Те са се записали в Христовата армия. Очаква ги битката и те пристъпват към нея храбро и с радост, борещи се срещу естествените си наклонности и себелюбиви желания, като подчиняват волята си на Христовата воля. Всеки ден търсят Господа, за да получат благодат, за да Му бъдат послушни, и получават сила и помощ. Това е истинско покаяние. Който е получил ново сърце, чувства своята зависимост и смирено, и с благодарност разчита на Христовата помощ. Изявява в живота си плода на правдата. Някога е обичал себе си. Светските удоволствия са били неговата наслада. Сега идолът му е детрониран и Бог е върховният господар. Греховете, които е обичал някога, сега ги мрази. Твърдо и решително върви по пътя на светостта (“Младежки наставник”, 26 септември 1901 г.).

Връзките на Сатана

Болките от изпълнение на задълженията към греха и болките от удоволствията от греха са въжетата, с които Сатана впримчва човеците. Онези, които предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да извършат греховно дело, само те ще бъдат оценени за верни (“Свидетелства”, т. V, стр. 53).

СЪВЕТ ДО ЕДНА РАЗГЛЕЗЕНА ДЪЩЕРЯ

Страшен е докладът за живота ти през изминалата година. Той е открит пред Величието на небето и пред безчислените по брой чисти и безгрешни ангели. Мислите и делата ти, безразсъдните ти и неосветени чувства може да са скрити от смъртни човеци, но помни, че и най-незначителните дела от живота ти са открити пред погледа на Бога. Докладът за тебе в небето е опетнен. Греховете, които си извършила, са регистрирани там.

Бог те гледа неодобрително и въпреки това ти изглеждаш сякаш лишена от чувство; не съзнаваш гибелното и окаяното си състояние. От време на време чувстваш угризения, но твоят горд и независим дух се издига бързо над това и ти задушаваш гласа на съвестта.

Не си щастлива. И въпреки това си въобразяваш, че ако би могла да ходиш по собствения си път без ограничения, ще бъдеш щастлива. Бедно дете! Състоянието ти е подобно на това на Евиното в рая. Тя си въобразяваше, че ще се издигне и възвиси само ако може да яде от плода на дървото, което Бог й бе забранил дори да се докосва до него, за да не умре. Тя яде и загуби цялата слава на рая.

Контрол над въображението

Трябва да контролираш мислите си. Това няма да бъде лесна задача; не можеш да я разрешиш, без да положиш големи и понякога много тежки усилия. Но Бог изисква това от тебе; това е дълг на всяко отговорно човешко същество. Отговорна си пред Бога за своите мисли. Ако се отдаваш на празни въображения и позволяваш на ума си да се занимава с нечисти теми, ти си виновна пред Бога в същата степен, както и ако би осъществила мислите си. Липсата на случай ти пречи да ги превърнеш в дела.

Мечтаенето и изграждането на въздушни кули през деня или през нощта са лоши и изключително опасни навици. Веднъж създадени, почти е невъзможно да се скъса с тях и мислите да се насочат към чисти, святи и възвишени теми. Трябва да станеш верен страж на очите, ушите и всичките си сетива, ако искаш да контролираш ума си и да не допуснеш празни и покварени мисли да опетнят душата ти. Единствено силата на благодатта може да извърши тази тъй желана работа. Ти си слаба в това отношение.

Подчиняване на страстите и чувствата

Станала си своенравна, дръзка и безочлива. Божията благодат не намира място в сърцето ти. Само с Божията сила можеш да стигнеш там, където да получиш Божията благодат и да станеш инструмент на правдата. Бог изисква от тебе не само да контролираш мислите си, но също да контролираш страстите и чувствата си. Спасението ти зависи от умението да управляваш себе си в тези неща. Страстите и чувствата са мощни сили. Ако се прилагат неправилно, ако действат от погрешни подбуди, могат да те погубят и да те оставят окаяна развалина без Бога и без надежда.

Ако искаш страстите и наклонностите ти да са подчинени на разума, съвестта и характера, мислите ти трябва да бъдат положителни и под постоянен контрол. Намираш се в опасност, защото си готова да пожертваш вечните си интереси на олтара на страстта. Страстта започва да направлява цялото ти същество. И то каква страст? Низка, долна, пагубна. Отдавайки се, ти ще вгорчиш живота на родителите си, ще причиниш тъга и срам на сестрите си, ще пожертваш собствения си характер, ще изгубиш небето и славния, безсмъртен живот. Готова ли си да направиш това? Апелирам към тебе да спреш там, където си. Не прави по-нататък и една-единствена крачка с твоя твърдоглав, своенравен начин на действие; защото пред тебе са нещастието и смъртта. Ако не овладееш страстите и чувствата си, със сигурност ще загубиш репутацията си пред околните, а и ще си причиниш доживотен позор.

Ти си непослушна на родителите, нахална, неблагодарна и несвета. Тези лоши черти са само плодът на едно покварено дърво. Ти нямаш свян. Обичаш момчетата и ти е приятно постоянно да говориш за тях. “...от онова, което препълва сърцето, говорят устата.” Навиците ти са станали сила, владееща те напълно; а си се научила и да мамиш, за да осъществяваш намеренията си и да постигаш желанията си (“Свидетелства”, т. II, стр. 560-562).

УКРЕПВАНЕ НА ХАРАКТЕРА ЧРЕЗ БОРБА

Първите тридесет години от живота Си Христос прекара в малкото селце Назарет, чиито жители бяха пословични с нечестието си. Затова Натанаил зададе въпроса: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Евангелистите ни казват много малко за ранните години от живота на Христос. С изключение на краткия доклад за отиването Му с родителите Си в Ерусалим разполагаме само със следното просто изявление: “А детенцето растеше и крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодатта бе на Него.”

Христос е нашият пример във всичко. Според Божието провидение ранният Му живот бе преминал в Назарет, където бе изложен на изкушения сред жители с характер, носещ белега на грях и нечестие, и трябваше постоянно да бди, за да остане чист и неопетнен. Христос не избра сам това място. Избра го Неговият небесен Баща, за да бъде характерът Му изпитван и изпробван по много начини. Още отначалото животът Му бе подложен на тежки изпитания, трудности и борби заради единствената цел – да развие изряден характер – съвършен пример за деца, младежи и възрастни.

Децата и младежите често са поставени в неблагоприятна за християнски живот обстановка и те с охота отстъпват пред изкушенията, извинявайки се за греховното си поведение с неблагоприятното обкръжение. Христос избра уединението и чрез един запълнен с работа живот, в който ръцете Му винаги бяха заети, не само че не поканваше изкушението, но и се държеше далеч от обществото на хора с покваряващо влияние. Той вървеше по най-неравния път, по който някога дете или младеж ще бъде призован да мине. Не Му бе определен живот на охолство и леност. Родителите Му бяха бедни и се прехранваха от ежедневния си труд; затова животът на Христос бе живот на недоимък, себеотрицание и лишения. Той споделяше с родителите Си живота им на упорит труд.

Чистотата не е зависима от обстоятелствата

Никой никога не ще бъде призован да развие съвършен християнски характер при по-неблагоприятни обстоятелства от тези на нашия Спасител. Фактът, че Христос живя тридесет години в Назарет и мнозина мислеха, че би било цяло чудо, ако от него излезе нещо добро, е укор за младежите, които смятат, че религиозният им характер трябва да зависи от обстоятелствата. Ако обкръжаващата среда на младите е неприятна и наистина лоша, мнозина изтъкват това като извинение за несъвършения си християнски характер. Примерът на Христос отхвърля идеята, че за да водят безукорен живот, последователите Му са зависими от място, благополучие или богатство. Той ги учи, че верността им може да направи за почит всяко място или положение, където Божието провидение ги е призовало, колкото и скромно да е то. Животът на Исус бе определен да покаже, че чистотата, стабилността и твърдото устояване на принципа не са зависими от живот без пречки, без бедност, без трудности и без съпротива. Изпитанията и лишенията, от които толкова много младежи се оплакват днес, бяха понесени от Христос безропотно. И точно тази дисциплина е преживяването, от което младежите се нуждаят, което ще придаде твърдост на характерите им и ще ги направи подобни на Христос – силни духом да се съпротивяват на изкушението. Ако не допуснат да бъдат повлияни от другари, които искат да ги отделят от истината и да покварят морала им, те няма да бъдат победени от примките на Сатана. Чрез ежедневна молитва към Бога ще получават мъдрост и благодат от Него да издържат борбата и тежките реалности на живота и да излязат победители. Верността и бистротата на ума могат да бъдат запазени единствено чрез бдение и молитва. Христовият живот беше пример за постоянно изобилваща енергия, на която не бе позволено да отслабне от упреци, присмех, лишения или трудности.

Така трябва да бъде и с днешните младежи. Ако изпитанията около тях се увеличат, да знаят, че Бог подлага на изпит и изпробва верността им. И до каквато степен запазят чистотата на характера си при тези обезсърчителни обстоятелства, до такава степен ще се увеличи и тяхната твърдост, стабилност и сила за издържане, и те ще станат силни по дух (“Младежки инструктор”, март 1872 г.).

По-скоро смърт, отколкото безчестие

По-скоро изберете бедност, укори, отделяне от приятели или каквото и да било страдание, отколкото да оскверните душата си с грях. По-скоро смърт, отколкото безчестие, престъпление или престъпване на Божия закон – това трябва да бъде мотото на всеки християнин (“Свидетелства”, т. V, стр. 147).

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ИЗКУШЕНИЯТА

Желаещите да участват в Божественото естество няма да се поддават на изкушението. Неприятелят действа с цялата си мощ, за да победи онези, които се стремят да живеят християнски живот. Той идва при тях с изкушения и с надеждата, че те ще им се подадат. Така се надява да ги обезсърчи. Но стъпилите здраво на Скалата на вековете няма да се поддадат на лукавите му хитрости. Те ще помнят, че Бог е техният Баща, а Христос – техният Помощник. Спасителят дойде в нашия свят да донесе на всяка изпитвана, изкушавана душа сила да побеждава така, както Той победи. Познавам силата на изкушението; познавам опасностите пътя; но зная също така, че за онези, които се борят срещу изкушението, е осигурена достатъчно сила по всяко време.

Ненужните изкушения трябва да бъдат избягвани

“Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитвани повече, отколкото е силата ви, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.” Но ние също имаме дял. Не трябва без нужда да се поставяме на пътя на изкушението. Бог казва: “Излезте изсред тях и се отделете... и не се допирайте до нечисто, и ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери.” Ако, общувайки със светски хора за удоволствие, се съобразяваме с техните обичаи и свързваме нашите интереси с техните, ние стъпваме в пътя на изкушението и греха. Как можем да очакваме Бог да ни пази от падане?

Стойте далеч от покваряващите влияния на света. Не отивайте доброволно на места, където силите на неприятеля са здраво укрепени.

Не отивайте там, където ще бъдете изкушени и отклонени. Но ако имате вест за невярващите и живеете така тясно свързани с Бога, че можете да им кажете навременни думи, извършете дело, което ще им помогне и ще прослави Бога. “Не се моля – каза Христос – да ги вземеш от света, но да ги пазиш от Лукавия” (“Ривю енд Хералд”, 14 април 1904 г.).

Дългът стои над наклонността

Когато младите правят всичко по силите си, за да скъсат с контрола на Сатана над тях, той ще удвои изкушенията си. Възползвайки се от тяхното невежество и неопитност, Лукавият се опитва да заличи границата между право и неправо. Преобразява се на ангел на светлината и омайва чрез обещания за удоволствия в забранен път. Ако младежите са си създали навика да следват по-скоро наклонността, отколкото дълга, ще им бъде твърде трудно да се съпротивят на изкушението. Те не виждат опасността, която се крие дори зад едно-единствено от забранените удоволствия. Внушенията на Сатана ще събудят всеки дремещ елемент на поквара в сърцето (“Знамения на времето”, 19 януари 1882 г.).

ИЗМАМЛИВОСТТА НА ГРЕХА

Няма нищо по-коварно от измамността на греха. Той е богът на този свят, който лъже, заслепява и води до гибел. Сатана никога не пристъпва с всичките си изкушения едновременно. Той ги замаскирва така, че да приличат на добри неща. Със забавленията и глупостите смесва малко добро и подвежда душите да се оправдават, с голямото добро, което може да се извлече, ако се участва в тях. Но това е външната, измамна страна, маскираното, пъклено изкуство на Сатана. Омаяните души правят първата стъпка, след това са готови и за следващата. Толкова по-приятно е да следват наклонностите на собствените си сърца, отколкото да застанат твърдо в отбрана и да се съпротивят на първото внушение на злия враг – така да му пресекат пътя.

О, как бди Сатана въдицата му да бъде захапана с готовност и да види душите тръгнали по приготвения от него път! Не им иска да изоставят молитвата и формалното изпълнение на религиозните задължения; защото така ги използва да му служат много повече. Обединявайки своята софистика и измамни примки с тяхната религиозна опитност и изповедания, той удивително постига своите цели.

Себеизпитване

Необходимо е основно да се себеизпитам и цялостно да се изследвам в светлината на Божието слово за това – здрав ли съм или съм прогнил в сърцето? Обновен ли съм чрез вярата в Христос или все още съм плътски по сърце, облякъл външно само една нова дреха? Застанете пред Божия трибунал и се вижте, все едно се намирате в светлината на Бога, дали имате какъвто и да било скрит грях, нечестие или идол, които не сте пожертвали. Молете се, да, молете се, както никога не сте правили преди, за да не бъдете прелъстени от сатанинските коварства; за да не можете да се отдавате на суетен, безгрижен и невнимателен дух, а в същото време да изпълнявате религиозните си задължения за успокоение на съвестта си...

Един от греховете, представляващ и едно от знаменията за последните дни, е, че изповядващите се за християни обичат удоволствията повече от Бога. Отнесете се честно с душите си. Изследвайте ги внимателно. Колко са онези, които, след като вярно са изследвали себе си, могат да погледнат към небето и да кажат: “Не съм от описаните тук. Не обичам удоволствията повече от Бога.” Колцина могат да кажат: “Аз съм мъртъв за света, животът, който водя сега е чрез вяра в Божия Син. Животът ми е скрит с Христос в Бога и когато се яви Този, Който е моят живот, тогава и аз ще се явя заедно с Него в слава.”

Любовта и благодатта Божии! О, скъпоценна благодат! По-скъпа от чисто злато. Тя издига и облагородява духа повече от всеки друг принцип. Поражда в сърцето любов към небето. Макар хората около нас да се занимават със светски суети, удоволствия и глупости, нашата мисъл и разговори ще бъдат за небето, откъдето очакваме Спасителя; душата търси Бога за прошка и мир, за правда и истинска святост. Разговарянето с Бога и размишлението за небесните неща преобразяват душата по подобие на Христос (“Ривю енд Хералд”, 11 май 1886 г.).

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ СКЕПТИЦИЗЪМ

Изпитвам голяма мъка за нашите млади. Предупреждавам ви, защото познавам опасността, не се оставяйте на Сатана да ви впримчи чрез малките научни познания, които може би сте придобили. По-добре е да имате чисто и смирено сърце, отколкото цялото знание, което може би ще придобиете без страх от Господа.

Днешните младежи лесно ще срещат скептици и безбожници където и да се обърнат. Колко нужно е да бъдат въоръжени със страх и кротост, за да могат да дават разумен отговор за своята надежда. Томас Пейн е вече в гроба, но неговите трудове живеят за проклятие на света. Съмняващите се в Божието слово ще поставят тези безбожни съчинения в ръцете на млади и неопитни хора, което ще изпълва сърцата им с отровната атмосфера на съмнението. Духът на Сатана действа чрез нечисти хора, за да погубва души.

Опасност от дружба със скептици

Живеем в ера на разпуснатост. Стари и млади дръзко грешат. Ако нашите младежи не се пазят свято, ако не са укрепени с твърди принципи, ако не се проявява по-голяма грижа при избирането на техните другари и на литературата, която храни ума им, те ще бъдат изложени на влиянието на общество, чиито нрави са тъй покварени, както бе покварен моралът на содомските жители. Външността на светските хора може да е много привлекателна, но ако те постоянно подхвърлят мисли срещу Библията, са опасни другари, защото се стремят да подкопаят основите на нашата вяра, да покварят съзнанието за правилността на старата евангелска религия.

Младежите често се свързват със скептици без знанието на родителите си, докато ужасното дело на злото извърши своята работа и младежите са вече разрушени. Те трябва да бъдат грижливо поучавани да не се заблуждават относно истинския характер на тези личности; да не създават приятелство с тях, нито да слушат саркастичните им и хитри думи. Ако нашите млади хора нямат моралния кураж да скъсат връзката си с такива личности, щом разкрият тяхното неверие, ще бъдат впримчени и ще започнат да мислят и говорят като тях, гледайки леко на религията и на библейската вяра.

Самоувереност и заслепеност

Ако очите на измамените младежи можеха да бъдат отворени, те биха видели циничната радост на Сатана от успеха му в погубването на души. По всякакъв възможен начин той се стреми да нагажда изкушенията си към различните наклонности и обстоятелства, само и само да впримчи набелязаните. Ще опита всяко хитро средство и ако не потърсят Бога, изкушените ще бъда заслепени за неговите измами, ще станат самоуверени, доволни от себе си и невежи за своето състояние и за опасността, в която се намират. Скоро ще стигнат дотам, че ще презрат вярата, предадена веднъж на светиите.

Говоря на младите, защото зная нещата, защото Господ ми е разкрил опасностите, съпровождащи техния път. Самоувереността и себеупованието ще ги заведат право в примката на неприятеля. Младежите не търсят съвет от Бога, нито правят Бога свое прибежище и сила. Те навлизат в обществото с пълната увереност, че са способни да избират правото и да разбират Божествените тайни, защото притежавали сила на разума, като че ли могат сами да открият истината.

Ние се страхуваме повече за самоуверените и уповаващите се на себе си, отколкото за които и да било други, защото те непременно ще бъдат хванати в мрежата на големия противник на Бога и човека. Някой приятел, избран като интимен, но опетнен с покварата на съмнението, ще внесе своя квас на неверие в умовете на такива хора. Чрез ласкателства за притежаваните таланти и интелектуално превъзходство, чрез внушаване на амбиции за високи постове вниманието им ще бъде спечелено и те ще бъдат морално отровени. Хората с високо мнение за своите възгледи и разсъждения ще презрат кръвта на изкупителната Жертва и ще оскърбят Духа на благодатта.

Деца на пазители на съботата, които са имали голяма светлина и са били обект на най-нежни грижи, може да оставят позорно наследство и да посеят вятър, за да пожънат вихрушка. При съда имената на съгрешилите срещу голямата светлина ще бъдат записани заедно с имената на осъдените да бъдат отделени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила. Те ще бъдат загубени, загубени и причислени към осмиващите Христовата благодат.

По-скоро бих предпочела да видя децата си положени мъртви в гроба, отколкото да ги видя в пътя, водещ към смърт. Фактът, че съм отгледала деца да се борят срещу небесния Бог, да попълват редиците на отстъпниците в последните дни, да маршируват под черното знаме на Сатана, това е наистина ужасяваща мисъл за мене.

Нужен е кураж

Нашите младежи ще срещат изкушения отвсякъде и трябва да бъдат възпитани така, че да зависят от по-висша сила, от по-висше учение от онова, което биха могли да дадат смъртни човеци. Навсякъде има хора, които презират нашия Господ, които са свикнали да хулят и укоряват християнството. Те го наричат детска играчка, измислена да мами доверието на невежите.

Лишените от морална сила хора не могат да защитят истината; те нямат куража да кажат: “Ако този разговор не престане, аз не мога да остана между вас. Исус, Изкупителят на света, е мой Спасител. В Него е съсредоточена надеждата ми за вечен живот.” Това е единственият начин, по който те могат да бъдат заставени да млъкнат. Ако започнете да спорите с тях, ще ви приведат аргументи, за да ви оборят, и тогава нищо от казаното от вас не ще може да ги докосне. Но ако живеете за Христос, ако сте твърди във вашата привързаност и вярност към небесния Бог, можете да направите за тях онова, което аргументите не ще успеят да направят, и чрез силата на благочестието да ги убедите в измамата на ученията им.

Няма по-печална гледка от тази – хора, изкупени с кръвта на Христос и надарени с таланти за прослава на Бога, да се обърнат и да започнат да осмиват вестите, изпратени им милостиво чрез евангелието, да отричат божествеността на Христос и да се уповават на своя разум и на аргументи без никакво основание. Когато бъдат изпитани чрез някое нещастие, когато се срещнат лице с лице със смъртта, всички тези подхранвани фалшиви измами ще се стопят като скреж на слънцето. Колко е страшно да стоиш край ковчега на човек, отхвърлил апелите на Божествената милост! Колко е страшно да се каже: “Ето един изгубен живот! Ето един, който можеше да стигне до най-висшия образец и да спечели безсмъртен живот, но той предаде живота си на Сатана, бе впримчен от празни човешки философии и стана играчка на злия. Християнската надежда е като котва за душата, твърда и сигурна, и навлиза зад завесата, където Христос, Предтечата, ходатайства за нас. Всеки човек лично трябва да се приготви за великите събития, които ни предстоят.

Бурята идва

Нужно е младежите по-сериозно да търсят Бога. Бурята идва и ние трябва да се приготвим за нейната ярост чрез покаяние пред Бога и чрез вяра в нашия Господ Исус Христос. Господ ще се вдигне да разтърси страшно земята. Навсякъде ще виждаме бедствия. Хиляди кораби, цели флоти ще потънат в морските дълбини и милиони човешки живота ще бъдат пожертвани. Пожари ще избухват неочаквано и никакви човешки усилия няма да могат да ги погасят. Земни палати ще бъдат помитани от яростта на пламъците. Железопътните катастрофи ще стават все по-често и по-често явление; смущения, катастрофи и смърт ще стават най-неочаквано по големите пътни артерии. Краят е наближил, благодатното време е към края си. О, нека потърсим Бога, докато още може да се намери, да извикаме към Него и да Го призовем, докато е още близо! Пророкът казва: “Търсете Господа, всички кротки на земята, които извършвате съдбите Му; търсете правда, търсете кротост, негли бъдете покрити в деня на гнева Господен” (“Знамения на времето”, 21 април 1890 г.).

Всекидневна зависимост от Бога

Когато се събудите сутрин, чувствате ли безпомощността си и нуждата си от Божията сила? Изказвате ли смирено и сърдечно нуждите си на вашия небесен Баща? Ако е така, ангели отбелязват молитвите ви. Ако тези молитви не са изказани лицемерно, когато сте в опасност несъзнателно да сторите зло или да повлияете лошо на други, което би довело до извършване на нещо греховно, ангелът ви хранител ще застане на ваша страна и ще ви подтикне към по-добро действие, ще избере думите вместо вас и ще повлияе на постъпките ви.

Ако не чувствате никаква опасност и не се молите за помощ и сила срещу изкушенията, със сигурност ще се заблудите. Немарливостта ви към греха ще бъде отбелязана в небесната книга и в деня на изпитанието ще се окажете слаби (“Свидетелства”, т. III, стр. 363,364).

ЕДНО СЛАБО МЯСТО

Можем да се ласкаем, че сме освободени от много неща, в които другите се провиняват. Но ако има много силни места в характера ни и само едно слабо място, пак душата има връзка с греха. Сърцето е разделено в службата си и казва: “Една част на мене, една част на Теб.” Божието чадо трябва да издири допуснатия и подхранван в сърцето грях и да позволи на Бога да го премахне от там. То трябва да победи този единствен грях, защото той не е дребно нещо в очите на Бога.

Някои казват: “Не завиждам, но когато ме предизвикат, казвам долни неща и след това винаги съжалявам, задето съм се поддал на лошия си нрав.” Друг пък казва: “Аз имам тази и тази слабост, но пък презирам низостта на личност, която познавам.” Господ не ни е дал списък със степенувани грехове и не можем да смятаме, че някои от тях имат малки последици и малка вреда, а други са много големи и вредата от тях – много голяма.

Веригата не е по-силна от най-малката си халка. Можем да казваме, че веригата е добра като цяло, но ако една от халките е слаба, на такава верига не може да се разчита. Делото на побеждаването трябва да бъде предмет за изучаване от всяка душа, която иска да влезе в Божието царство. Онази нетърпелива дума, която трепти на устните ви, нека да остане неизговорена. Мисълта, че характерите ви не са оценени правилно, нека да остане неизговорена; защото ще намали вашето влияние и сигурният резултат ще бъде: оценени твърде ниско в умовете на другите. Трябва да победите мисълта, че сте мъченици и да се възползвате от обещанието на Христос, Който казва: “Доволно ти е Моята благодат” (“Ривю енд Хералд”, 1 август 1893 г.).

Контролиране на мисълта

Трябва да стоите далеч от омагьосаната почва на Сатана и да не позволявате на умовете си да се отклоняват от верността към Бога. Чрез Христос можете и трябва да бъдете щастливи. И трябва да постигнете навика да се контролирате. Даже и мислите ви трябва да бъдат подчинени на Божията воля, а чувствата ви – под контрола на разума и религията. Да не се позволява на въображението да блуждае и следва собствените си пътища, без да се прави усилие да бъде обуздано или дисциплинирано. Ако мислите са погрешни, и чувствата ще бъдат лоши; а мислите и чувствата заедно съставляват морала. Ако мислите, че като християни от вас не се изисква да обуздавате мислите и чувствата си, попадате под влиянието на зли ангели и поканвате тяхното присъствие и контрол над вас. Ако се поддавате на впечатления и допускате подозрителни мисли, съмнение и роптание, вие ще бъдете сред най-нещастните хора и животът ви ще се окаже крах (“Свидетелства”, т. V, стр. 310).

Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET
SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон
SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Писма от самотния остров
SDABG.NET -> Апокалипсис-сега!
SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес
SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения"

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: