Вести към младите


ЧАСТ III ПОСТИГАНЕ НА ПОБЕДИ



страница3/19
Дата14.10.2018
Размер1.27 Mb.
#87314
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

ЧАСТ III

ПОСТИГАНЕ НА ПОБЕДИ

Нищо не изглежда по-безпомощно и в същото време по-непобедимо от душата, която чувства своето нищожество и разчита единствено на заслугите на Спасителя. За такава душа Бог по-скоро би изпратил на помощ всеки небесен ангел, отколкото да позволи да бъде победена (“Свидетелства”, т. VII, стр. 17).

НАПРЕД И НАГОРЕ

Бих желала да можех да опиша красотата на християнския живот. Още от самото начало – утрото на християнския живот, управляван от природните и Божиите закони, християнинът върви твърдо напред и нагоре, всеки ден, приближавайки се все повече и повече до своя небесен дом, където го очаква корона на живот и ново име, “което никой не знае, освен този, който го получава”. Той постоянно расте в щастие, святост, полезност. Всяка година напредва повече от предходната.

Бог е дал на младежите стълба за изкачване, стълба, която стига от земята до небето. Над тази стълба е Бог и върху всяко стъпало от нея падат светлите лъчи на Неговата слава. Той наблюдава, изкачващите се и когато нечия ръка се отпусне и стъпките се разклатят, е готов да изпрати помощ. Да, кажете с изпълнени с кураж думи, че всеки, който постоянства в изкачването на стълбата, ще влезе в небесния град.

Сатана представя пред младежите много изкушения. Той играе играта на живота за техните души и няма неизпитано средство в прелъстяването и погубването им. Но Бог не ги оставя да се борят срещу изкусителя сами без помощ. Те имат на разположение всемощен Помощник.

Този, Който в този свят и в човешко естество посрещна и победи Сатана, като устоя на всяко изкушение, което би могло да се изпречи пред младите хора днес, е много по-силен от техния враг. Този Спасител е по-големият им брат. Изпитва към тях дълбок и нежен интерес. Постоянно бди над тях и се радва, когато те се опитват да Му угодят. Когато се молят, Той смесва с техните молитви тамяна на Своята праведност и представя молитвата пред Бога като благоуханни жертви. С Неговата сила младежите могат да издържат всяка трудност като добри войници на кръста. Подкрепяни от Неговата мощ, те са в състояние да стигнат до висшите идеали пред тях. Дадената на Голгота жертва е гаранция за тяхната победа.

Бог не е неразумен


Църквата на Бога се състои от големи и малки съдове. Господ не изисква нищо неразумно. Той не очаква по-малките съдове да побират съдържанието на по-големите. Очаква отплата според онова, което човек има, а не според онова, което няма. Правете най-доброто, на което сте способни, и Бог ще приема вашите усилия. Заловете се с най-близките до вас задължения, вършете ги вярно работата ви ще бъде напълно приета от Господа. В желанието си да извършите нещо велико не бива да отминавате очакващите ви по-дребни задачи.

Внимавайте да не занемарите тайната молитва и изучаването на Божието слово. Това са вашите оръжия срещу онзи, който се стреми да попречи на напредъка ви към небето. Първото пренебрегване на молитвата и на изучаването на Библията прави по-лесно второто. Първото съпротивяване на умоляванията на Духа подготвя пътя за второто. Сърцето се закоравява и съвестта прегаря.

От друга страна, всяко противопоставяне на изкушението прави съпротивата по-лесна. Всяко себеотрицание прави следващото себеотрицание по-лесно. Всяка спечелена победа подготвя пътя за нова победа. Всяка съпротива на изкушението, всяко себеотричане, всяка победа над греха е семе, посято за вечен живот. Всяка несебелюбива постъпка дава нова духовна сила. Всеки, който се опитва да бъде като Христос, ще става все по-благороден и по-верен.

Развивайте доверие


Господ ще признае всяко ваше усилие в стремежа да стигнете до определеното от Него за вас. Когато не сполучите, когато пропаднете в някой грях, не мислете, че не можете да се молите, че не сте достойни да дойдете при Господа. “Дечица, мои, това ви пиша, за да не съгрешите. Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос, Праведния.” Той с протегнати ръце чака да посрещне блудния син. Идете при него и Му кажете вашите грешки и неуспехи. Помолете Го да ви даде сили за нови старания. Никога няма да ви разочарова, нито ще злоупотреби с доверието ви.

Изпитания ще имате. Така Господ изглажда грапавините в характера ви. Не роптайте, защото правите изпитанието още по-тежко. Почетете Бога, като се подчините с радост. Търпеливо понесете натиска. Дори да е извършена неправда спрямо вас, запазете Божията любов в сърцето си. “Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай, се от злото и върши доброто, търси мира и стреми се към него. Очите на Господа са върху праведните и ушите Му са към техния вик.”

Пазете се от отчаяни стъпки; само ако почакате до утрото, и най-мрачният ден ще е отминал. “В безмълвие и в увереност ще бъде силата ви.” Христос знае силата на изкушенията над вас, познава съпротивителната ви сила. Ръката Му е винаги протегната със съжаление и нежност към всяко страдащо Негово дете. Той казва на изкушените и обезсърчените: “Дете Мое, Аз за теб пострадах и умрях, не можеш ли да Ми се довериш?” “Силата ти ще бъде според дните ти.”

“Предай на Господа пътя си и уповавай се не Него, и Той ще извърши очакването ти...” Той ще ти бъде като сянката на голяма скала в пуста земя. Той казва: “Дойдете при Мене... и Аз ще ви успокоя”, спокойствие, което светът никога не може да даде, нито пък да отнеме... Думите не могат да опишат мира и радостта на онези, които приемат и вярват Словото на Бога. Изпитанията не могат да смутят такъв човек, обидите не го раздразнят. Личното “аз” е разпънато. Ден след ден задълженията му може да стават по тежки, съблазните му по-силни, изпитанията по-свирепи; но той не се разколебава; защото получава сила, равна на нуждата си (“Младежки наставник”, 26 юни 1902 г.).



Цената на победата


Христос пожертва всичко за човека, за да му даде възможност да спечели небето. Сега е ред падналият човек да пожертва за Христос и да спечели безсмъртна слава. Онези, които имат известна представа за величието на спасението и за неговата цена, никога не ще роптаят, че трябва да сеят със сълзи, че изпитанията и себеотрицанието са жребият на християнина в този живот (“Знамения на времето”, 4 март 1880 г.).

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХАРАКТЕРА

Христос не ни е уверил, че постигането на съвършен характер е лесно нещо. Благородният, всестранно развит характер не се унаследява. Не идва случайно. Той се спечелва чрез лични усилия посредством заслугите и благодатта на Христос. Бог дава талантите, умствените способности, но ние оформяме характера. Характерът се изгражда чрез тежки, усилени битки с личното “аз”. Трябва да се водят борба след борба срещу унаследените наклонности. Tрябва да бъдем много строго критични към себе си и да не позволяваме на нито една неблагоприятна черта да остане некоригирана.

Никой да не казва: “Не мога да поправя дефектите на характера си.” С такова решение няма да успеете да постигнете вечния живот. Невъзможността лежи в собствената ви воля. Ако не желаете, няма да победите. Реалната трудност се състои в покварата на неосветеното сърце и в желанието за подчинение на Божия контрол.



Поставете целта си високо


Много хора, на които Бог е дал възможности да вършат отлична работа, постигат твърде малко, защото опитват малко. Хиляди прекарват живота си, като че ли нямат определена цел, за която да живеят, нито образец, към който се стремят. Такива хора ще получат награда, съответстваща на делата им.

Помнете, че никога няма да постигнете по-висока цел от тази, която сте си поставили. Ето защо целете се високо и стъпка по стъпка, дори с мъчителни усилия, със себеотрицание и жертви изкачете цялата височина на стълбата на развитието. Нека нищо не ви спъва. Около никое човешко същество съдбата не е изтъкала мрежите си така здраво, че да се наложи то да остане безпомощно и в несигурност. Противопоставящите се обстоятелства трябва да пораждат твърдото решение да бъдат победени. Преодоляването на една преграда дава сила и кураж за вървенето по-нататък. Напредвайте с решителност в правата посока и обстоятелствата ще се превърнат във ваши помощници, а не в препятствия.



Развивайте всяка добродетел на характера


Бъдете амбициозни да развивате всяка добродетел на характера за прослава на Господа. Във всяка фаза от изграждането на вашия характер угаждайте на Бога. Това можете да направите, защото и Енох можа, макар да живееше в един покварен век, но и в днешно време има еноховци.

Стойте твърдо като Даниил, верния държавник, когото изкушението не можеше да поквари. Не разочаровайте Този, Който ви обикна толкова, че даде собствения Си живот, за да заличи вашите грехове. Той казва: “Без Мене не можете да сторите нищо.” Помнете това. Ако сте направили грешки, сигурно вече сте победили, щом ги виждате и според вас са предупреждение. Така вие превръщате поражението в победа, като разочаровате неприятеля и почитате вашия Изкупител.

Оформеният по Божествено подобие характер е единственото съкровище, което можем да отнесем от този свят в бъдещия. Наставляваните от Христос в този свят ще вземат със себе си в небесните жилища всяко Божествено постижение в тях. А в небето усъвършенстването ще продължи. Колко важно е тогава характерът да се развива още в този живот.

Неговите заръки дават и сила


Небесните интелигентни същества ще действат заедно с хората, които с решителна вяра търсят онова съвършенство на характера, стигащо до съвършенство в действията. На тези хора Христос казва: “Аз съм от дясната ти страна, за да ти помагам.”

Когато се свърже с волята на Бога, волята на човека става всесилна. Всичко, извършвано по заповед на Бога, може да бъде постигнато чрез Неговата сила. Всичките Му заръчвания и заповеди съдържат и сила за изпълнението им (“Притчи Христови”, стр. 331-333).



Нашата постоянна зависимост


Онези, които не съзнават постоянната си зависимост от Бога, ще бъдат победени от изкушението. В момента може да предполагаме, че краката ни са стъпили много здраво и никога няма да бъдем поклатени. Може уверено да казваме: “Зная в Кого съм повярвал, нищо не може да разколебае вярата ми в Бога и Неговото Слово.” Но Сатана постоянно мисли как да се възползва от нашите унаследени и придобити черти на характера и да заслепи очите ни, за да не виждаме личните си нужди и дефекти. Единствено ако осъзнаем собствената си слабост и гледаме твърдо на Исус, можем да вървим сигурно (“Животът на Исус Христос”, стр. 382.).

БОРБАТА НА ВЯРАТА

Много от младежите нямат твърдо установения принцип да служат на Бога. Те потъват под всеки облак и нямат сила да издържат. Сякаш не растат в благодатта. Външно изглежда, че пазят Божиите заповеди, но всъщност не са подчинени на Божия закон, нито пък могат да бъдат. Плътските им сърца трябва да се променят. Трябва да видят красота в светостта. Тогава ще закопнеят за нея, както еленът жадува за студените води; тогава ще заобичат Бога и Неговия закон; тогава игото на Христос ще бъде леко и бремето Му нетежко.

Ако стъпките ви, мили младежи, се направляват от Господа, не очаквайте, че пътят ви винаги ще бъде външно мирен и благополучен. Пътят към вечния ден не е най-лесният и понякога ще изглежда доста мрачен и трънлив. Но имате уверението, че неотслабващите Божии мишци ви обгръщат, за да ви закрилят от зло. Бог иска сериозно да вярваме в Него и да се научите да Му се доверявате както в сенки, тъй и на слънчева светлина.



Жива вяра


В сърцето на Христовия последовател трябва да пребъдва жива вяра, защото без нея е невъзможно да се угоди на Бога. Вярата е ръката, която се хваща за Божествената помощ, тя е средството, което кара подновеното сърце да тупти... в такт с Христовото сърце.

В усилията си да стигне своя дом орелът често бива изблъскван от бурята надолу към тесните планински дефилета. Черни намръщени облаци се носят между него и слънчевите висини, където е гнездото му. За известно време той изглежда объркан и се стрелка ту насам, ту натам, удряйки с мощните си криле, като че иска да отблъсне гъстите облаци. В напразните си усилия да намери изход от своя затвор той събужда с дивия си крясък планинските гълъби. Накрая се стрелка нагоре в мрака и надава пронизителен тържествуващ крясък, а миг по-късно се озовава в спокойната слънчева светлина горе. Мракът и бурята са останали долу, а около него грее небесната светлина. Той стига до любимия си дом там горе на високата канара и е удовлетворен. Но точно през мрака трябваше да премине той, за да стигне до светлината. Струваше му усилия, но е възнаграден, постигнал е целта, към която се стремеше.

Това е единственият път, който можем да следваме като Христови ученици. Трябва да упражняваме онази жива вяра, която прониква през облаците – дебела стена, отделяща ни от небесната светлина. Предстои ни да изкачим височина на вяра, където всичко е мир и радост в Светия Дух.

Доживотна борба


Наблюдавали ли сте как ястреб преследва уплашен гълъб? Инстинктът е научил гълъба, че за да сграбчи плячката си, ястребът трябва да се издигне по-високо от жертвата. Затова гълъбът лети все по-високо и по-високо в синия купол на небето, постоянно преследван от ястреба, който се стреми да спечели надмощие над него. Но напразно. Гълъбът е в безопасност, докато не позволи нищо да спре неговия полет или да го завлече към земята; но нека само малко да се поколебае или да сниши полета си и бдителният враг незабавно ще връхлети върху жертвата си. Често пъти сме наблюдавали тази сцена с интерес и затаен дъх, като всичките ни симпатии са били на страната на малкия гълъб. Колко тъжно ни става, ако го видим паднал жертва на жестокия ястреб!

Предстои ни борба – доживотна борба със Сатана и неговите съблазнителни изкушения. Неприятелят ще използва всеки аргумент, всяка измама, за да впримчи душата; и за да спечелим короната на живота, трябва да полагаме сериозни, постоянни усилия. Не трябва да сваляме оръжието или да напускаме бойното поле, докато не сме извоювали победата, защото можем да победим и възтържествуваме с вяра в нашия Изкупител. Докато гледаме към автора на нашата вяра, Този, Който ще я и усъвършенства, ние сме в безопасност. Но чувствата ни трябва да са насочени към небесните, а не към земните неща. Чрез вяра трябва да се издигаме все по-високо и по-високо, докато стигнем до добродетелите на Христос. Чрез размишляване всеки ден върху Неговата красота ние ще растем все повече и повече в подобието на Неговия славен образ. Докато живеем така в близост с небето, Сатана напразно ще хвърля мрежите си пред нас (“Младежки наставник”, 12 май 1898 г.).

ПРИСВОЯВАНЕ НА ПОБЕДАТА

Слаба представа имаме за силата, която може да бъде наша ако бихме били свързани с източника на всяка сила. Падаме в грях отново и отново и си мислим, че така трябва да бъде. Хванали сме се за недостатъците си, като че ли са нещо, с което трябва да се гордеем. Христос ни казва, че лицата ни трябва да станат като кремък, ако искаме да побеждаваме. Той понесе греховете ни в собственото Си тяло, разпнато на дървото; и чрез силата, която ни е дал, можем да се съпротивяваме на света, плътта и дявола. Тогава нека не говорим за нашите слабости и недостатъци, но за Христос и Неговата сила. Когато говорим за силата на Сатана, той я упражнява още по-здраво над нас. Когато говорим за силата на Всемогъщия, неприятелят отстъпва. Приближим ли се до Бога, и Той се приближава до нас...

Много хора не успяват да използват привилегиите си. Правим няколко слаби усилия да постигнем правото, а след това се връщаме назад към стария си греховен живот. Ако влезем някога в Божието царство, ще бъдем със съвършени характери, които нямат никакво петно или бръчка, или нещо подобно. Сатана работи все по-активно, колкото повече наближава краят на времето. Той поставя примките си около нас незабелязано, за да завладее умовете ни. По всякакъв възможен начин се опитва да затъмни Божията слава в душата. От нас зависи дали ще допуснем той да контролира сърцата и умовете ни или ще имаме място в новата земя, право на Авраамовото наследство.

Божията сила, съчетана с човешките усилия, е издействала славна победа за нас. Няма ли да оценим това? В лицето на Исус ни бяха дадени всички небесни богатства. Бог не желае дяволският заговорник да каже, че Исус е могъл да направи повече. Световете, които е сътворил, небесните ангели могат да свидетелстват, че Той не можеше да стори повече. Бог има непознати за нас източници на сила и от тях Той ще ни снабди със сила във време на нужда. Но нашето усилие винаги трябва да бъде съчетано с Божественото. Интелектът ни, възможността ни да разбираме, всичките сили на естеството ни трябва да бъдат включени в действие... Ако искаме да откликнем на спешните нужди и се въоръжим като хора, които очакват своя Господ; ако желаем да работим, за да победим всеки дефект в характера си, Бог ще ни даде все повече увеличаващата се светлина и сила, и помощ (“Младежки наставник”, 4 януари 1900 г.).



Вяра и дълг


Вярата не е чувство. Вярата е осъществяване на неща, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат. Съществува форма на религия, която не е нищо повече от себелюбие. Тя намира удоволствие в светските наслаждения. Задоволява се със съзерцаване на Христовата религия, но не знае нищо за нейната спасителна сила. Изповядващите тази религия се отнасят леко към греха, защото не познават Исус. В това състояние те оценяват дълга много повърхностно. Но вярното изпълнение на дълга върви ръка за ръка с правилната оценка на Божия характер (“Ривю енд Хералд”, 28 февруари 1907 г.).

КАК ДА БЪДЕМ СИЛНИ

Христос е направил всички възможно, за да бъдем силни. Дал ни е Светия Си Дух, чиято служба е да ни напомня всички дадени ни от Христос обещания, за да имаме мир и прощение, което поражда сладко чувство. Ако гледаме към Спасителя и се уповаваме на Неговата сила, ще чувстваме сигурност; защото праведността на Христос ще стане наша праведност...

Ние го обезславяме, като говорим за нашата слабост. Вместо да се вглеждаме в себе си нека постоянно се вглеждаме в Исус, като от ден на ден все повече заприличваме на Него, все повече и повече говорим за Него, нека по-добре да се приготвим, за да се възползваме от Неговата любезност и предлагана помощ и от благословенията, които ни предлага.

Когато живеем в такава близост с Исус, ставаме по-силни чрез Неговата сила, а също така биваме използвани за помощ и благословение на околните. Ако само искахме да вършим желаното от Господа, сърцата ни биха станали като святи арфи и всяка струна би звучала за хвала и благодарност на Изкупителя, изпратен от Бога да отнеме греха на света.

Гледайте славата на Исус


Когато ви връхлетят изкушения, което със сигурност ще стане, когато ви заобиколят грижи и трудности, когато депресирани и обезкуражени сте почти готови да се поддадете на отчаянието, погледнете, о, погледнете там, където с окото на вярата за последен път сте видели светлината, и тогава обкръжаващият ви мрак ще бъде разпръснат чрез блестящата светлина на Христовата слава. Когато грехът се бори да завладее душата ви и обременява съвестта, когато неверие помрачава ума, идете при Спасителя. Неговата благодат е достатъчна, за да покори греха. Той ще прости, правейки ни радостни в Бога...

Нека не говорим повече, че нямаме сила. Като забравяме нещата, които са зад нас, нека вървим напред по небесния път. Нека не пренебрегваме нито една възможност, която, ако бъде използвана, ще ни направи по-полезни за служба на Бога. Тогава светостта преминава като златна нишка през живота ни и ангелите, гледайки нашето освещение, ще повторят обещанието: “Ще направя човека да е по-скъп от чистото злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато.” Цялото небе се радва, когато слаби, грешащи човешки същества се отдават на Исус, за да живеят Неговия живот (“Ревю енд Хералд”, 1 октомври 1908 г.).



Радост от покаяние


Условията за спасението на човека са създадени от Бога. Смирението и носенето на кръста са определените за каещия се грешник средства да намери утеха и мир. Мисълта, че Исус се подчини на смирение и жертва, каквито човекът никога няма да бъде призван да претърпи, трябва да смълчат всеки роптаещ глас. Най-сладката радост за човека идва от искреното му покаяние пред Бога, че е престъпил Неговия закон, и от вярата в Исус Христос като Изкупител и Ходатай на грешника (“Знамения на времето”, 4 май 1880 г.).

ПОБЕДОНОСЕН ЖИВОТ

Мирът настъпва според зависимостта ни от Божествената сила. Веднага щом душата реши да действа в съгласие с предоставената й светлина, Светият Дух дава повече светлина и сила. Благодатта на Духа съдейства за решението на душата, но не замества личното упражняване на вяра. Успехът на християнския живот зависи от усвояването на дадената от Бога светлина. Не изобилието на светлина и доказателствата са нещата, които правят душата свободна в Христос; но възбуждането на силите и волята, и енергията на душата, предизвикващи искрения вик: “Вярвам, Господи, помогни на моето неверие.”

Аз се радвам на светлите перспективи за бъдещето, на това можете да се радвате и вие. Бъдете щастливи и хвалете Господа за Неговата любеща доброта. Неразбираемото поверете на Него. Той ви обича и е милостив над всяка ваша слабост. Той “ни е благословил с духовни благословения в небесни места в Христа”. Сърцето на Безпределния няма да бъде задоволено, ако даде на обичащите Неговия Син по-малко благословение, отколкото дава на Своя Син.

Сатана се стреми да отклони умовете ни от мощния Помощник и да ни накара да мислим за упадъка на душата си. Но макар Исус да вижда вината на миналото, Той произнася прошка и ние не трябва да Го безчестим, като се съмняваме в Неговата любов. Чувството за вина трябва да бъде оставено в подножието на кръста, иначе то ще отрови духовните извори на живота. Когато Сатана се нахвърля със заплахи върху вас, отблъснете ги и утешете душата си с Божиите обещания. Облакът може да е тъмен, но когато се изпълни с небесна светлина, се превръща в блестящо злато, защото Божията слава почива върху него.

Божиите деца не трябва да са подчинени на чувства и емоции. Когато се колебаят между надежда и страх, сърцето на Христос се наранява; защото Той им е дал непогрешими доказателства за Своята любов... Той иска те да извършат повереното им дело. Тогава сърцата им ще станат в ръцете Му като святи арфи, от всяка струна на които ще прозвучава хвала и благодарност към Този, Който бе изпратен от Бога да отнеме греховете на света.

Христовата любов към Неговите деца е толкова нежна, колкото и силна, и по-силна от смъртта. Защото Той умря, за да изкупи нашето спасение и да ни направи едно с Него – тайнствено и вечно единство. Толкова е силна любовта Му, че тя управлява цялата Негова мощ и предоставя неизчерпаемите небесни източници на разположение на Неговия народ за вършене на добро. Тази любов неизменна, без сянка на промяна – същата вчера, днес и навеки. Макар грехът да съществува от векове, опитвайки се да й се противопостави и да й попречи да се излива на земята, тя все още тече на богати потоци към онези, за които Христос умря (“Свидетелства за проповедници”, стр. 518-519).

Преобладаващото влияние


Помнете, че религията не е просто едно от многото влияния във вашия живот. Тя трябва да доминира над всички други влияния (“Съвети за учители, родители и учещи”, стр. 489).

ЖИВА ВЯРА

Много хора, които искрено се стремят да постигнат святост на сърцето и чистота на живота, изглеждат объркани и обезсърчени. Те постоянно се взират в себе си и оплакват липсата си на вяра; и понеже нямат вяра, смятат, че не бива да претендират за Божието благословение. Тези хора бъркат чувството с вярата. Те гледат отвъд простотата на истинската вяра и по този начин помрачават душите си. Необходимо е да отклонят ума си от себе си и да се занимават с милостта и добротата на Бога, да си напомнят Неговите обещания; след това просто да повярват, че Той ще изпълни Своето Слово.

Не трябва да се уповаваме на нашата вяра, а на обещанията на Бога. Когато се покаем за отминалите случаи, в които сме престъпвали Неговия закон, и решим да бъдем послушни, трябва да вярваме, че Бог заради Христос ни приема и прощава греховете ни.

Понякога мрак и обезкуражение ще нахлуват в душата, заплашвайки да ни завладеят; но не трябва да изоставяме доверието си. Необходимо е неизменно да гледаме към Исус, независимо дали изпитваме някакви чувства или не. Нека да се стремим вярно да изпълняваме всяко известно ни задължение и след това спокойно да си почиваме в Божиите обещания.

Не бъдете зависими от чувство


Понякога душата ни бива пронизвана от дълбоко чувство за нашето непостоянство. Но това не е доказателство, че Бог си е променил отношението към нас или ние сме си променили отношението към Него. Не трябва да се прави никакво усилие на ума за възпроизвеждане на чувства. Днес може да не чувстваме мира и радостта, които сме изпитвали вчера; но чрез вяра трябва да се хванем за ръката на Христос и да се облегнем на Него напълно и в мрака, както и в светлината.

Сатана може да шепне: “Ти си твърде голям грешник, за да те спаси Христос.” Макар да признавате, че наистина сте грешни и недостойни, можете да посрещнете изкусителя с вика: “По силата на изкуплението аз имам право да смятам Христос за мой Спасител. Не се уповавам на собствени заслуги, но на скъпоценната кръв на Исус, който ме очиства. В този момент аз напълно предавам безпомощната си душа на Христос.” Християнският живот трябва да се позовава на постоянна, жива вяра. Непоклатимото доверие, твърдото разчитане само на Христос, ще донесе мир и увереност на душата.



Не се обезсърчавайте


Не се обезсърчавайте от това, че сърцето ви изглежда твърдо. Всяка пречка, всеки вътрешен враг само увеличават вашата нужда от Христос. Той дойде да отнеме каменното сърце и да ви даде меко сърце. Гледайте към Него, за да получите особена благодат и да победите някои специални ваши грешки. Когато изкушението ви връхлети, съпротивете се твърдо на дяволските подбуди. Кажете на душата си: “Как мога да обезславя моя Изкупител? Аз съм се отдал на Христос; не мога да върша делата на Сатана.” Извикайте към милия Спасител да ви даде помощ да пожертвате всеки идол и да отстраните всеки любим грях. С очите на вярата вижте Исус стоящ пред престола на Отец и показващ наранените си ръце, докато се моли за вас. Повярвайте, че чрез вашия скъп Спасител до вас идва сила.

Размишляване за Христос


Чрез вяра вижте короните, поставени на победителите; чуйте ликуващата песен на изкупените: “Достойно е Агнето, Което е било заклано и ни е изкупило за Бога!” Опитайте се да гледате на тези сцени, като че ли са съвсем реални. Стефан, първият християнски мъченик, в своята ужасна борба с началствата и властите, и духовното нечестие на поднебесната възкликна: “Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.” Бе му разкрито как Спасителят на света гледа от небето към него с най-дълбок интерес и съчувствие. И славната светлина от Христос огря Стефан с такъв блясък, че дори и враговете му видяха лицето му да свети като лице на ангел.

Ако позволим на умовете си да се занимават повече с Христос и небесния свят, бихме се изпълнили с такива мощни стимули и влияния, които ще ни подкрепят в битките за Господа. Когато размишляваме за славните неща на онази по-добра страна, която скоро ще бъде наш дом, гордостта и любовта към света ще загубят силата си за нас. В сравнение с красотата на Христос всички привлекателни земни неща в този свят ще ни се виждат съвсем нищожни.


Променяне навиците в мисленето

Никой да не си въобразява, че може да постигне уверение за Божията любов без сериозни усилия. Когато умът дълго време се е занимавал със земни неща, навиците в мисленето е трудно да се променят. Това, което окото вижда и ухото слуша, твърде често привлича вниманието и поглъща интереса.

Но ако искаме да влезем в Божия град и да гледаме Исус в Неговата слава, трябва да свикнем да Го гледаме с очите на вярата още тук, на земята. Думите и характерът на Христос често трябва да бъдат предмет на нашите мисли и разговори; и всеки ден да посвещаваме специално време за размишление с молитва върху тези свещени теми.

Освещението е ежедневно дело


Освещението е ежедневно дело. Никой да не се лъже, вярвайки, че Бог ще му прости или ще го благослови, докато потъпква дори и едно от Неговите изисквания. Съзнателното извършване на познат грях смълчава свидетелстващия глас на Духа и отделя душата от Бога. Каквито и възторжени чувства да има, Исус не може да пребъдва в сърце, не зачитащо Неговия божествен закон. Бог ще почете само онези, които Го почитат.

“...Комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате...” Ако подхранваме гняв, сластолюбие, алчност, омраза, себелюбие или който и да било друг грях, ставаме роби на греха. “Никой не може да слугува на двама господари...” Ако служим на греха, не можем да служим на Христос. Християнинът ще чувства подтика на греха, защото плътта желае противното на духа; но духът се бори срещу плътта, поддържайки постоянна битка. Ето къде е нужна Христовата помощ. Човешката слабост се обединява с Божествената сила и вярата възкликва: “Благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа!”

Ако искаме да развием характер, одобрен от Бога, трябва да формираме правилни навици в религиозния си живот. Ежедневната молитва е жизнено важна за нашия растеж в благодат, а и за самия духовен живот, както земната храна е жизнено важна за физическото благополучие. Трябва да си създадем навика често да издигаме мислите си към Бога в молитва. Ако умът блуждае, да го връщаме обратно; чрез постоянно усилие навикът в края на краищата ще постига това лесно. Не можем и за момент да се отделим от Христос и да бъдем в безопасност. Неговото присъствие ще ни придружава при всяка стъпка, стига само да спазваме условията, които е поставил.

Направете религията ваша постоянна работа


Религията трябва да стане най-важната ни и постоянна работа в живота – нашето призвание. Всичко друго трябва да бъде подчинено на тази цел. Всички наши душевни, телесни и духовни сили трябва да бъдат ангажирани в християнската борба. Трябва да търсим Христос за сила и благодат и ще спечелим победата така сигурно, както Христос умря за нас...

Нека се приближим повече до кръста на Спасителя. Покаянието в подножието на кръста е първият урок по получаване на мир, който трябва да научим. Любовта на Исус – кой може да я схване? Безкрайно по-нежна и себеотрицателна от майчината любов! Ако искаме да узнаем стойността на една човешка душа, трябва да погледнем с жива вяра към Кръста и така да започнем да изучаваме онова, което ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. Стойността на нашето време и таланти може да бъде оценена само чрез величието на откупа, платен за изкуплението ни. Колко неблагодарни сме към Бога, когато ограбваме от онова, което Му принадлежи, като задържаме нашите чувства и нашата служба за Него! Много ли е да отдадем себе си на Този, Който пожертва всичко за нас? Може ли да предпочитаме приятелството на света пред безсмъртните почести, които Христос предлага – да седнем с Него на Неговия престол, както и Той победи и седна с Отца Си на Неговия престол?



Освещението – опитност, която се развива


Освещението е дело, което се развива непрекъснато. Последователните стъпала са изложени пред нас в думите на Петър: “...Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте бездейни, безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.” “Затова, братя, постарайте се, още повече за затвърдявате вашето призвание и избиране; тия добродетели никога няма де изпаднете ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.”

Ето поведение, чрез което можем да бъдем уверени, че никога няма да пропаднем. Онези, които прилагат посочения план на прибавяне при придобиването на християнските добродетели, имат уверението, че Бог ще приложи за тях плана на умножаването при даряването с дарбите на Неговия Дух.

Ето как Петър се обръща към постигналите тази скъпоценна вяра: “Благодат и мир да ви се умножат чрез познаването на Бога и на Исуса нашия Господ.” Чрез Божествената благодат всички, които желаят, могат да изкачат блестящите стъпала, водещи от земята до небето и накрая “с песни и вечна радост” да влязат през портите на Божия град (“Ривю енд Хералд”, 15 ноември 1887 г.).

Стойността на изпитанията


Житейските изпитания са Божии работници, премахващи нечистотиите и грубите неща от нашите характери. Удрянето, очукването и издялкването, изглаждането и полирането са мъчителни процеси – трудно е да бъдеш притиснат към шмиргела. Но така камъкът бива подготвен да заеме мястото си в небесния храм. Господ не полага такъв грижлив, цялостен труд върху безполезен материал. Само Неговите скъпоценни камъни биват полирани по образеца, за да се вградят в палат (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 23,24).

Тайното място на силата


В тайното място на Всевишния, под сянката на Всемогъщия отиват от време на време за възстановяване мъже и жени; те остават там за известно време, резултатът от което са благородни дела; след това вярата им намалява, общуването им с Всевишния е прекъснато и животът им е развален. Но животът на Исус представляваше постоянно упование в Бога, поддържано чрез непрекъснатото общуване с Него. Затова службата на Исус за небето и за земята бе без недостатък или колебание.

Като човек Той издигаше молитвите си към Божия престол, докато човешкото Му естество се изпълваше с небесен поток, свързващ човешкото с божественото. Приемайки живот от Бога, Христос предаваше живот на хората (“Възпитание”, стр. 80,81).

ВРЪЗКА С ИСУС ХРИСТОС

Връзката с Исус Христос е трайна, когато е установена чрез жива вяра; всяка друга връзка трябва да бъде прекъсната. Христос пръв ни избра, плащайки безмерна цена за нашето изкупление; и истинският вярващ избира Христос като пръв и последен, и най-добър във всичко. Но тази връзка ни коства нещо. Тя е връзка на пълна зависимост. В нея встъпва гордо същество. Всички, които сключват тази връзка, трябва да чувстват своята нужда от изкупителната кръв на Христос. Сърцето им трябва да бъде променено. Необходимо е да подчинят собствената си воля на волята на Бога. Ще има борба с външни и вътрешни пречки. Ще настъпи болезнено дело на отделяне, както и дело на съединение. Грехът във всичките му форми – гордост, себелюбие, суета, светски дух – трябва да бъде победен, ако искаме да влезем в единство с Христос. Причината, поради която много хора намират християнския живот за отчайващо труден и причината, поради която те са така непостоянни и променливи е, че се опитват да се привържат към Христос без първо да са се отвързали от тези любими идоли.

След като се създаде единството с Христос, свързаността може да се запази само чрез сериозна молитва и неуморни усилия. Чрез благодатта на Христос, чрез кураж, чрез вяра, чрез бдение ние можем да спечелим победата (“Свидетелства”, т. V, стр. 231).


Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET
SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон
SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Писма от самотния остров
SDABG.NET -> Апокалипсис-сега!
SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес
SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница