вестник Новинар, 02.10.2010 Славея Христова и Атанас Славов: Гражданите да станат равноправни партньори на държавата
 15:17 01-10-2010 Тихомира Михайлова 290 | 3 | 8 Коментирай
300 000 подписа, за да се свика задължително референдум, сегашният праг от 500 000 е недостижим 
Славея Христова е родена на 13 юни1959 г. в Благоевград. Завършва специалност българска филология в Пловдивския университет. Тя е един от основателите на “Болкан Асист”, като и до момента е изпълнителен директор на организацията. "Болкан Асист”е сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност. Организацията инициира и реализира създаването на законопроект за референдумите. Работи в постоянно партньорство с правителството на швейцарския кантон Берн. В момента е и председател на Национална гражданска инициатива, на която основна цел е да се направят промени в закона за референдумите. Като експерт към същата организация работи и Атанас Славов, който е специалист по конституционно право.
- Искате промяна в закона за референдумите. Какви са вашите предложения и мотивите ви за тях?
- Славея Христова: Сдружение „Болкан Асист” работи по въпросите за референдумите и прякото участие на гражданите в управлението вече 8 години. Усилията ни започнаха с едно предложение за променя на предишния закон за допитване на народа, което дори достигна до второ четене в 39-ото Народно събрание. Но поправките не бяха приети. В началото на 40-ото НС решихме да разработим изцяло нов закон, който да постави нова философия и разбиране на гражданското участие. Още в първата година на миналия парламент ние бяхме готови с проекта. След като той бе внесен, дълго време не бе включен в дневния ред и така залежа близо четири години в парламента. Затова започнахме една много широка кампания, за да окажем натиск и проектът да бъде разгледан и обсъден от депутатите. Така в края на 40-ото НС бе създадена работна група, която да разгледа текстовете. Законът, който в крайна сметка бе гласуван от депутатите, бе много променен и коренно различен от нашите идеи.
- Къде бяха разликите?
- Славея Христова: Основните разлики са в тези текстове, които сега искаме да променим.
Притеснява ни изискването за кворум, т.е. изискването на минимален брой гласували, за да се признае за легитимен референдумът. В стария закон този праг бе 50% плюс един, което за нас е твърде завишено. Според сега действащия закон този праг е още по-неприемлив. За действителен се смята онова допитване, при което са участвали толкова гласоподаватели, колкото на последните местни или парламентарни избори. При последния вот повече от 60% от хората участваха, което изведнъж прави този закон много по-рестриктивен. Затова искаме този праг за участие да бъде намален. В една развита демокрация един такъв праг не трябва да съществува. Такъв няма в Швейцария, както и в Естония. Тъй като обаче в самото общество има разнопосочни мнения и страхове от злоупотреба с пряката демокрация, то 20% праг е разумен компромис. Смущава ни и фактът, че, от една страна, новият закон допусна инициирането на национален референдум от граждани. Преди това право имаха само МС, НС и президентът. Въпреки тази либерализация на режима обаче законът не работи ефективно. В първоначалния вариант предложихме при наличието на 100 000 събрани подписа НС да се задължава да разгледа въпроса и да се произнесе дали да има референдум. При 200 000 подписа пък депутатите се задължават да насрочат референдум. В крайна сметка обаче народните избраници завишиха тези параметри. В сегашния вид на закона НС се задължава да насрочи референдум при наличието на 500 000 подписа, което е недостижим праг за една гражданска инициатива. В много страни от Европа този праг е много по-нисък. В Швейцария изискването за иницииране на референдум е 50 000 подписа, а при 100 000 подписа неговото провеждане е задължително. При една мобилизация на силите 100 000 подписа са достижим праг.В момента дори се обсъжда на европейско ниво при един милион подписа от европейски граждани ЕК да се задължи да вземе решение по искане на гражданите. Ние тук половин милион подписа искаме.
- Това ли са двете промени, които ще направят закона ефективен, защото самата шефка на НС Цецка Цачева заяви, че тези предложения са незначителни и законът имал много по-сериозни проблеми?
- Славея Христова: Aко предложенията ни бъдат приети, ще позволят законът да бъде работещ. Далеч сме от мисълта, че така той ще стане перфектен. Тези високи прагове обаче демотивират гражданите. Те са достижими само за политическите партии, които имат ресурс, бюджет, електорат.
- Според ГЕРБ обаче това са лесно преодолими прагове, дори и за НПО-тата?
- Атанас Славвов: След като създадохме националната гражданска инициатива, обиколихме буквално страната, за да съберем подписите и да внесем промените в закона за референдумите. Имахме множество срещи. С много усили за три месеца успяхме да съберем малко над 5000 действителни подписа.
- Славея Христова: Трябва да се има предвид, че „Болкан асист” е сдружение, което е известно в страната и с добро име. Имаме много партньори и сме популярни. Представете си какво би означавало това за една млада организация.
- Т.е. дори и утвърдени граждански организации като вашата имат трудности да съберат дори и 10 000 подписа?
- Славея Христова: Разбира се, че е трудно.
- Атанас Славов: Ако не бъде ангажирана партийната машина, то този праг от 500 000 е абсурден за гражданския сектор. Световната практика показва, че от 0,2 до 1 на сто от имащите право на глас е достатъчно да положат подпис под такова искане за референдум и той да бъде проведен. У нас, с тази колосална цифра от 500 000 подписа, това е близо 10 на сто гласоподавателите. Няма нито една партия с толкова членски състав. Има криза на легитимността в партиите, а ние искаме гражданите да се самоорганизират и да достигнат тази бройка. Кворумите за участие пък всъщност не подпомагат, а блокират референдума. Достатъчно е хората, които са против, да си останат вкъщи и той да не бъде успешен. Ако изобщо са необходими такива кворуми, то може да се въведат спрямо резултата. Т.е. за определен тип въпроси от конституционно значение да бъдат решавани не с 50% плюс един от имащите право на глас, а с 60%. В един документ (Кодекс на добрите практики за провеждане на референдуми) на Венецианската комисия на Съвета на Европа изрично се казва, че не е добра практика да има кворуми за участие. Няма държава, която да обвързва така участието на избори с участието на референдуми, както България.
- На обсъждането на вашите предложения в НС Цачева спомена, че трябва да се преценява допустимостта на темите за референдум много преди да стартира процедурата в парламента. Как гледате на тази идея? Не се ли създава още един филтър или цедка за референдумите?
- Славея Христова: Самите управляващи трябва да поемат някаква отговорност. Когато дойде при тях инициатива за свикване на референдум, те трябва да имат компетентността да преценят дали този въпрос е допустим. Те се страхуват сами да се произнесат, а искат някой друг да пресява едва ли не въпросите. Това според мен означава липса на сигурност в собствената си компетентност и липса на готовност да се поеме отговорност. Защото иначе е много лесно за всичко, което не ни изнася, да са виновни гражданите. Това ще натовари депутатите с една истинска отговорност, за каквато те са избрани. Защото, когато ние даваме своя вот за тях, им осигуряваме заплата и приличен живот и всички привилегии.
- Атанас Славов: Въвеждането на друг орган, който извън НС да решава кои въпроси са допустими, още повече ще усложни процедурата, която в момента съществува. Логиката на пряката демокрация е такава, че да има много широк вход към системата. Т.е. много различни групи и организации да могат да инициират референдум. Ако имаме непопулярна мярка или политикът, който се предлага, да се приеме с референдум, то просто референдумът няма да бъде спечелен. Всякакви предварителни мерки, които на пръв поглед изглеждат рационални, всъщност блокират процеса и създават нови и нови пречки. Имаме изискване за броя на подписите, друго за кворума, трето за информационната кампания, която е грижа на НПО-то, когато референдумът е по негова инициатива. От друга страна, имаме забрана да се провеждат допитвания по определен кръг въпроси както на национално, така и на местно ниво. Сред тях са такива, които по принцип се решават от ВНС, такива с държавния бюджет. Има толкова много пречки, че ако сложим още един филтър, то става много трудно цялото упражняване на пряката демокрация. Българските политици много често играят с това доколко гражданите са компетентни да решават един или друг въпрос. Когато обаче ние избираме тях самите, те не се съмняват в нашата компетентност. Но когато става дума гражданите да решат окончателно един въпрос, изведнъж се оказваме некомпетентни. Това е липса на вяра в българските граждани и опит статуквото да бъде запазено.
- Явно България е далеч от европейската практика. Може ли да направите класация – Топ 5 на държави в Европа, който най-често използват референдумите?
- Атанас Славов: На първо място се нарежда Швейцария. Сред другите държави са Естония, Словения, Германия, Франция, Италия.
- А данни по колко референдума годишно се правят в Швейцария?
- Славея Христова: Там от предишната година се знае колко референдума ще има. На всеки три месеца има запазени дати за референдум. Т.е. 4 пъти в годината швейцарците гласуват, като на съответната дата могат да бъдат проведени няколко вида референдуми – местен, кантонален (областен), както и национален. Така всеки получава на домашния си адрес месец преди това плик с разяснения и самите въпросници. Повечето от тях – около 70 на сто, си изпращат отговорите предварително по пощата или гласуват по интернет. Тези, които отиват да гласуват до урните в отделените за това два дни от седмицата, са около 30% от гражданите.
- А кои са най-любопитните, по които са се правили референдуми в Европа, а и в България?
- Славея Христова: Един от първите референдуми, който проведохме преди около седем години, бе в Севлиево и Елена. Големият проблем тогава бе да формулираме подходящ въпрос и допустим според закона. Хората в една община се интересуват предимно от парите в местния бюджет, като и от това за какво се харчат данъците им. Това обаче са все въпроси, които не могат да се подлагат на референдуми. Затова и допитването бе свързано със затварянето на една централна улица и превръщането и в пешеходна зона. В Елена пък въпросът бе свързан с отдаването на една общинска сграда за детска библиотека. В Априлци пък преди около пет години имаше референдум за отдаването на общински имот за голф-игрище.
- Атанас Славов: В Европа популярните референдуми напоследък са свързани с членството на отделните страни в ЕС, тези за европейската конституция, с ядрената енергетика и дали да се строят централи или не. В Америка пък на федерално ниво няма референдуми, но има много щати, където има референдуми от близо сто години. В Калифорния например редовно се провеждат такива. С такъв преди години бе приета законова поправка, която позволява използването на марихуаната за лечебни цели, както и легализираните й в специални дрогерии. Пак с референдум бе приета и поправка в конституцията на Калифорния, която забранява гей браковете. Сега тя се обжалва пред федералните съдилища, като делото дори ще стигне до Върховния съд, който да реши дали тя е конституционна. България пък е единствената страна, без Кипър, която нямаше референдум за членството в ЕС. В Швейцария имаше и референдум за това дали да се заделят повече пари за пожарната. В кантона Берн пък всеки един проект или инвестиция над 5 млн. швейцарски франка задължително преминава през референдум. В Швейцария приеха и поправка, която забранява строителството на джамии с минарета. Но тази конституционна поправка никога не може да влезе в сила, защото Швейцария е страна по редица международни договори, които защитават правата на човека. Не бива референдумът да се мисли изолирано от останалите механизми на регулация, какъвто е съдът. Действително злоупотреба с идеята за референдуми има, когато се казва, че чрез тях може да се ограничат права или да са насочени срещу определени малцинства. В една демокрация един такъв референдум дори и да се проведе, то той няма да произведе резултат. Много често противниците на референдумите се опитват да ни тласнат в тази посока – какви са рисковете и опасностите, а забравят, че позитивите са в пъти повече.
вестник „Сега, 13.10.2010
НАБЛЮДАТЕЛ vox populi Пряката демокрация заседна в гърлото на популизма Маргинални партии трупат електорални точки, заигравайки опасно с общественото недоволство Галя Горанова
Призракът на референдума броди из парламента и стряска сънищата на Цецка Цачева. В чекмеджетата отлежават 320 000 подписа на противници на членството на Турция в ЕС, подкокоросани несвоевременно от ВМРО, и провокират силата на закона. А той повелява до 16 октомври Народното събрание задължително да се произнесе дали да има или не всенародно допитване по този въпрос. От ГЕРБ вече показаха, че не я харесват особено пряката демокрация, както не я харесваше тройната коалиция преди това, а също и всички предходни управления. Какво значи да дадеш думата на народа по важни управленски въпроси?! Не ти стига опозицията, ами ако тръгнеш да се обясняваш и на отделните индивиди, къде ще му излезе краят?!
В последния час все пак бе решено идната сряда депутатите да се произнесат по искането на ВМРО, в противен случай грубо ще погазят закона, както вече го сториха със скандалната поправка "Мери Джейн" преди време. Опасността да си навлекат гневните укори на инициаторите и медиите стресна управляващите и ги върна в собствената им законодателна кошара.
И ако страхът на властта от порива на пряката демокрация изглежда по-скоро логичен, то поведението на самите организатори изглежда неадекватно. Те влязоха в някакво странно съглашателство с парламентарното мнозинство. Първо склониха да бъде променена формулировката на въпроса, след това преглътнаха и тридневното закъснение, с което парламентът ще гласува въпроса. Най-сетне кандисаха и на компромисното предложение референдумът да предшества ратификацията на договора за членство на Турция в ЕС. Сиреч допитването бе отложено за неопределено време, когато настъпи този исторически момент. А това може да е чак след 10 години.
Така лъснаха користните подбуди на ВМРО за повдигането на темата по никое време.
Те просто капарираха правото си да се зоват инициатори на допитването, с което ще могат да се закичат пред избирателите на предстоящите догодина местни и президентски избори. С отстъплението си воеводите признават, че дебатите за членството на Турция в ЕС точно в този момент са преждевременни, но използват популистките нагласи на сегашното мнозинство и поддръжниците му от "Атака", за да излъскат помръкналия си националистически профил. Чисто рекламният им ход обаче рискува да задуши и бездруго плахите кълнове на пряката демокрация. Несвоевременното пускане на темата в оборот ще я изхаби, докато й дойде времето. Обществената енергия за референдум ще бъде разпиляна, а остротата на въпроса - неутрализирана. Така в зародиш ще бъде опропастена една иначе важна тема за нас, българите, която можеше да се превърне и в тест за зрелостта на обществото. Рискован, но демократичен тест. Същите ще са последиците и от популистките напъни на друга маргинална формация - РЗС, за свикване на Велико народно събрание за промени в конституцията.
Впрочем подобни референдуми за членството на южната ни съседка в Евросъюза обмислят и други европейски страни, в които прибягването до инструментите на пряката демокрация за решаване на подобен род въпроси се счита за нещо съвсем нормално.
Когато хулим недостойното отношение на властта към пряката демокрация, следва да признаем, че новият закон за референдумите е заслуга на предишните (с извинение) управляващи. Но първо - той лицемерно бе гласуван, не щеш ли, точно в края на мандата, така че да не смути спокойствието на тогавашната власт. И второ - в последния момент под натиска на президента бяха променени фундаментални текстове като този за кворума например. Неизпълнимото условие референдумът да се признава за валиден, ако в него са участвали толкова граждани, колкото са гласувалите на последните избори за Народно събрание, изначално минира терена на пряката демокрация.
Сега законът е пред първото си изпитание
И още преди да е изпробван реално, ще бъде подложен на поправка. Законодателните парадокси, изглежда, нямат край. След 4-годишно писане и брисане по закона се оказа, че не е предвидено най-елементарното - задължението ГРАО да проверява валидността на подписите под искането за референдум. Тъкмо от това недомислие се опита да се възползва преди седмици Цецка Цачева, за да се отметне от задължението да внесе за гласуване искането на ВМРО. В опит да избегне скандала с погазените законови срокове тя прибегна и до абсурдния аргумент, че не е работа на Народното събрание да казва кой да стане член на ЕС и кой не.
Да, пряката демокрация крие много рискове. Дълго пренебрегваният народен гняв често се излива във вотове на отрицанието. Така е било навсякъде при първите референдуми. Защитата на частни интереси чрез фасадата на гражданското общество също представлява сериозна опасност. Още повече като се има предвид структурата на неправителствения сектор у нас - финансирани отвън организации с неясни намерения. Но нали тъкмо с упражняването на пряката демокрация ще нарасне и културата на гражданското общество?! Във всеки случай рисковете на пряката демокрация не са повече от тези на представителната. За едно гласуваме на избори, съвсем друго получаваме. И последният парламентарен вот е живото доказателство за това. Тройната коалиция също бе подмяна на народния избор. То и листите са нищо повече от менте - гласуваш за едни политически лица, а покрай тях партиите ти пробутват множество анонимни лобисти. Рисковете на представителната демокрация са отдавна осчетоводени и доказани за разлика от тези на пряката, на която вече 20 години не се дава шанс да проработи.
Лош закон, но закон
Да, законът за референдумите е несъвършен тъкмо в резултат на договорките между агентите на представителната демокрация. Но добър или лош, най-важното е да бъде спазен, иначе пак стигаме до покваряващия парадокс законодателят да гази собствените си закони.
А иначе желанието на Цецка Цачева за подобряване на нормативната уредба, засягаща упражняването на пряката демокрация, можем само да поощрим. Но след като парламентът изпълни закона. Неправителствени организации вече внесоха няколко разумни предложения - референдумът да се счита за валиден, ако в него са участвали не по-малко от 20 на сто от гражданите с избирателни права, а резултатът да се зачита, ако с "да" са гласували повече от половината участници. Другата им идея е да се намали от 200 000 на 150 000 броят на подписите, с които може да се инициира национален референдум. А при 300 000 събрани подписа насрочването на допитването да е задължително. Сега това става при 500 000 подписа.
Приемането на тези предложения би било добро начало, за да се стимулира гражданската инициатива, защото в сегашния си вид законът обслужва политическата конюнктура. Неслучайно всички инициативи за национални референдуми досега принадлежат на партии, включително и местното допитване за нефтопровода "Бургас-Александруполис", което бе с национален залог. Сред противниците на пряката демокрация са и инвеститори в големи, но замърсяващи производства. При няколкото успешни местни референдума хората масово гласуваха срещу това.
Инициаторите на референдума за Турция и ЕС влязоха в странно съглашателство с парламентарното мнозинство. ВМРО не можа да скрие, че инициативата им за допитване е била просто рекламен ход в името на съживяването на повехналия имидж.
Снимка: Юлиян Савчев
|
Сподели с приятели: |
