Вестник „ПАРИ ПЛЮС”
ГЛЕДНА ТОЧКА  ИЗТОЧНА ЕВРОПА СЕ ВЪРНА КЪМ ВРЕМЕТО, КОГАТО БЕШЕ "СВОЕОБРАЗНА КОЛОНИАЛНА ВРЪЗКА ЗА ЗАПАДА"
СТЕФАН АНЧЕВ
|
-
С ЛЕД КРАЯ на постконфронтационния период и особено през последните 7-8 години политиката на НАТО се идентифицира с политиката на САЩ. Разпускането на Варшавския договор бе посрещнато с акламации от Запада, но не защото изчезваше конфронтацията (както съвсем сериозно ни втълпяваха управляващите ни послушковци), а защото победените в студената война сами сложиха оръжие. Резултатът от този мъчителен за бившите социалистически държави процес е налагането на същите санкции, характерни за победа след "гореща" война. Анексията на територии се извърши под формата на териториално отделяне и обособяването на нови държави: разпадането на СССР на ОНД, а след това до Руска федерация; разпадането на Чехословакия на Чехия и Словакия; разпадането на СФРЮ - процес, който за съжаление все още не е завършен. Единственото обединение бе извършено между двете Германии, и то защото на САЩ бе необходимо да има европейско вътрешно противопоставяне, за да налагат по-лесно своите интереси. Подробно обяснение на новата конфигурация на силите в Западна Европа дава един от последните носители на родния ни орден "Стара планина" Збигнев Бжежински. Според него Германия не само променя реалните параметри на европейската политика, но нанася геополитическо поражение едновременно на Русия и на Франция. Срещу Европейски съюз с доминиращо германско присъствие се обяви и Маргарет Тачър. Сред управляващите среди в самата Германия обединителният процес предизвика позабравеното арийско самочувствие, което накара канцлера Кол да възкликне: "Германия не е вече западният защитен вал срещу Изтока, а център на Европа." За американските геополитически интереси това са основни процеси, но много по-важно за Вашингтон е единна или колебаеща се Европа да следва неговата политика. С цинично задоволство Бжежински констатира, че "Америка (идентифицирането на САЩ с Америка е още един потвърждаващ факт в тази посока) става едновременно първата и единствената глобална сила, която напомня за предишни империи, основаващи своето могъщество на йерархия от сателити, васали, протекторати и колонии, докато външният свят като цяло се приема за варварски". Вероятно и тази негова теза се е имала предвид, когато е награден с високото българско държавно отличие. Остава само да си изберем сред кои от горните категории се нареждаме, защото
НИКЪДЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА "ПРИЯТЕЛИ НА САЩ ИЛИ НА ЗАПАДА"
На практика с разпадането на двуполюсния модел и снижаване ролята на Русия от глобален до регионален фактор Източна Европа се върна към времето, когато беше "своеобразна колониална връзка за Запада", но сега вече допълнена и доминирана от САЩ.
Другото следствие от войната за победените държави са контрибуциите и съкращаването на армията. У нас първото бе заменено с раздържавяване и приватизация, а случаят с армията е повече от очевиден. Като пропусната от балканските политици поука е констатацията на Н. Чомски, че за нашите западни "приятели" ние представляваме "район с огромни ресурси за отнемане и много евтин труд, който може да се използва за сглобяването на готови възли и детайли. Първо обаче трябва да наложим на тези страни капиталистическия модел, който за себе си САЩ не приемат, но настояват да бъде приет от другия свят". Системата за постигането на тази цел става чрез налагането на финансовата и икономическата политика на МВФ и Световната банка (американски специализирани организации, водещи началото си от конференцията в Бретън Удс от 1944 г.). Ако тя не бъде възприета или отхвърлена, следва вътрешен конфликт или гореща война по добре "аргументиран повод", след което сред разрухата отново идват винаги готовите да помогнат комисари от МВФ. Те сами си отиват само когато не остане нищо за усвояване или държавата се превърне в протекторат с послушни управници васали.
Това са основните щрихи, очертаващи безкомпромисния американски експанзионизъм, който обаче се нуждае поне от формални мотиви за своята реализация. След като отпадна руската заплаха, последователно бяха експлоатирани такива чудовища за американската сигурност като производството на наркотици и наркотрафикът, борбата против балканския национализъм в защита правата на човека, на националните интереси и предотвратяването на хуманни катастрофи, борбата против държави, провеждащи или покровителстващи тероризма.
ПЕЧАЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ВСЯКА ПОДОБНА АМЕРИКАНСКА НАМЕСА
най-добре личат на Балканите. След разбиването на силната икономически и военно Югославия се създадоха множество малки държави, които са далеч от предишното си развитие (Словения и Хърватска) или направо са върнати години назад без ясна перспектива за бъдещето си - Босна и Херцеговина, Косово (като част все още от ФРЮ) и Македония. Не по-добро е и положението на републиките в ухажваната напоследък от Запада ФР Югославия. Не е реализиран нито един от оправдателните мотиви за показния държавен тероризъм срещу западната ни съседка. Хуманитарната катастрофа не само че не се предотврати, но се и задълбочи. Все още хиляди бежанци не са се завърнали в Босна и Херцеговина и в Косово. Към нея се добавя и нагнетяването на етническия фактор, който се превърна в основен елемент от многопартийната система. Необявената война доведе и до екологична катастрофа, чиито белези ще личат дори когато тези събития ще останат само в учебниците по история. Постигнати бяха обаче необявените цели - икономическото, политическото и военното подчиняване на държавите от региона; демонстрация на американската лидерска роля в НАТО, свалянето на еврото под стойността на американския долар и успешен опит (поне засега) за изтласкване на руското влияние от Балканите. Войната против Югославия освен показна форма на държавен тероризъм, "жътвената" кампания в Македония и скоро започнатата война срещу тероризма на талибаните (но не и срещу останалите компоненти на световния тероризъм) показва и
ДРУГАТА РОЛЯ НА САЩ - ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ГЛОБАЛЕН РЕКЕТ
при който да се търсят американските услуги за закрила срещу заплащане на "военновременни премии от богатите държави". Основният резултат от това е контрол от Вашингтон върху световната икономическа система.
На практика се реализират позабравените идеи на С. Хънтингтън за основните мотиви в противостоенето при изграждането на новия световен ред. Неслучайно обаче двама от основните апологети на американския неоимпериализъм - Хенри Кисинджър и Зб. Бжежински, дават положителна оценка на разсъжденията му в "Сблъсъкът на цивилизациите". Според Хънтингтън "религията е най-съществената сила, която мотивира и мобилизира хората", а тя е и тази, която определя принадлежността към Европа, съответно изповядващите протестантството и католицизма. Останалият свят на изток от тази граница са варварите мюсюлмани и православните християни. Препрочитайки набързо историята на Османската империя, западните защитници на човешките права обвиниха едва ли не в геноцид своите едноверци и застанаха на страната на исляма. Там, където нямаше конфликт, той бе създаден. Подкрепа получиха крайни ислямисти като Алия Изетбегович, автор на "Ислямската декларация" и член на организацията "Федаян-е-Ислами" (съинициатори на ислямската революция на Хомейни), предвиждаща създаването на ислямско общество от Мароко до Индонезия. Доразвита бе австрийската идея отпреди век и се създаде общност (някои дори я определят като народност) "бошнак" на религиозна ислямска основа. Плурализмът се използва за създаването през 1991 г. на политическа партия на религиозна основа - Партията за демократично действие (SDS), която обяви, че се бори за "признаване на съществуването и националната независимост на мюсюлманската нация". Не е необходимо да се спирам подробно на фактите от събитията в Босна и Херцеговина, за да се направи заключението, че
МЮСЮЛМАНИ И КАТОЛИЦИ ПОЛУЧАВАХА ЗАПАДНА ПОЛИТИЧЕСКА И ВОЕННА ПОМОЩ
във войната срещу сърбите. Извършените провокации в Сараево с избиването на мирно население имаха за цел провалянето на постигнати вече договорености между воюващите страни. Разбира се, виновни за всичко бяха православните сърби.
Подобна е и по-късната картина в Косово и Македония. Създадената на принципа на терористична организация, облечена, въоръжена и обучена от американски и други западни инструктори Армия за освобождение на Косово (АОК) и нейните по-късни подразделения също водеха война срещу православието. Тя се финансира от организацията "Повик на Отечеството", която през втората половина на 90-те години на миналия век има офиси в Дюселдорф, Бон, Стокхолм, Малмьо, Берн, Женева, Брюксел, Грац, Триест, Бари, Измир и Хартум. Значителна помощ албанците в Косово и Метохия получават от аятоллах Хомейни, в чиито планове влиза извършването на "зелен разрез" на християнството чрез свързването на ислямизираните Косово и Метохия, Босна и Херцеговина и областта Санджак. На свой конгрес през 1995 г. организацията Международен ислям поема военното оборудване на АОК. Нейната терористична дейност особено много се засилва след Дейтънското споразумение, когато в Косово и Метохия преминават наемници ислямисти, участвали преди това във военните действия в Босна и Херцеговина. Фактите показват, че за целия период от януари 1991 до 9 юли 1998 г.
СА ИЗВЪРШЕНИ ОБЩО 797 ТЕРОРИСТИЧНИ НАПАДЕНИЯ
от които 663 са само за периода 1 януари-9 юли 1998 г. Въпреки че на всички западни партньори в НАТО е ясно терористичното естество на АОК, никой от тях не се обявява против нея. Но всъщност можем ли да очакваме друга реакция, като се има предвид кой обучаваше и въоръжаваше талибаните на Осама бин Ладен срещу Съветската армия. През тази година руският министър на външните работи Игор Иванов на два пъти (на пресконференция след срещата Русия-НАТО в Будапеща и пред програма "Здесь и сейчас") подчерта, че основната заплаха за стабилността на Балканите идва от Косово, чието общество е изградено върху насилие и криминални престъпления и по такъв начин се превръща в база на организираната престъпност. Този регион се е превърнал в плацдарм за производство, транспортиране и транзитно преминаване на наркотици, като те се продават не на грамове, а на килограми. Албанските наркотрафиканти не само контролират балканския пазар, но разпростират своето влияние и върху 45% от пазара в САЩ, и върху 70% от пазарите в Швейцария, Дания и Германия. Според изнесени от Иванов данни ежемесечно през Косово за Европа преминават над 4 тона хероин, което носи на наркобизнеса в този край над 1 млрд. долара годишно. За сравнение министър Игор Иванов напомни, че това надвишава повече от 3 пъти бюджета на международното присъствие в областта за 2001 г.
Тези данни са малка част от цялата информация за провокираните балкански конфликти, дали повод за поредното демонизиране на региона и живеещите в него народи. Изборът на съюзник и враг, на покровителстване или нападение от страна на САЩ и следващите го страни от НАТО е въпрос на конкретен интерес в определено време към държава или групировка. Става все по-ясно, че плочките на световното домино се редят от безкомпромисни играчи, нямащи намерение да спазват правилата.
|
Сподели с приятели: |
