Видението на св. Йоан Кронщадски за Русия и Последните Времена



Дата09.04.2018
Размер38.84 Kb.
#65467
Видението на св. Йоан Кронщадски за Русия и Последните Времена
Видението е видяно от светеца в 1-ви Януари 1901 г.
И ето, виждам тълпи народ – търкалящи се, умиращи от глад – песещи трева, ядящи земя, един-другиго ядещи се, - а кучета подбираха между труповете. Навсякъде страшно зловение, кощунство. Господи, спаси ни и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме слаби и немощни без вяра! Ето, старецът отново ми каза: “Виж там!” И ето – гледам – цяла планина от разни книги, малки и големи. Между тези книги пълзяха смрадни червеи, те пъпляха и разнасяха страшно зловоние. Попитах: “Какви са тия книги, отче?” Той отвърна: “Безбожни, еретически, които заразяват всички човеци, целия свят с богохулни учения”. Старецът докосна с края на тояжката си тези книги и те изгоряха и вятърът отвя праха им.
След това видях църква, а около нея разпилени много поменици с имена на починали. Наведох се взема един от тях и да прочета написаните на него имена, но старецът каза, че тези поменици лежат така от много години, а свещениците са забравили от нехайство да ги изчетат, макар че покойниците непрекъснато викат някой да се помоли за тях, но няма кой. Попитах: “Тогава кой ще се помоли за тях?” – “Ангелите” – каза старецът. Прекръстих се. “Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство!”
Отминахме нататък. Старецът вървеше бързо, едва смогвах да го догонвам. Изведнъж той се обърна и каза: “Виж!” И ето, идва тълпа от хора, преследвани от страшни бесове, които жестоко ги биеха и бодяха с дълги копия, вили и куки. “Какви са тия хора?” – попитах. “Това са отпадналите от вярата и от Светата Апостолска Съборна Църква и приели еретическата живообновленческа вяра”. Тук видях епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини – приели брак и живяли развратно. Тук бяха безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и др. Те имаха страшен и ужасен вид: лица черни, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно викаха, но бесовете ги биеха жестоко и ги тлъскаха в дълбока пропаст. Оттам идваше смрад, дим, огън и зловоние. Прекръстих се: “Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко, което видях.”
След тово видях, че идват много хора - стар и имлади, всички в червени дрехи, и носещи огромни червени звезди, петолъчна, и на всеки връх седяха по 12 бесове, а в средата се беше разположил сам сатаната – със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и с уста изригваща зловонна пяна. Целият народ крещеше: “На крак, о парии презрени...” Появиха се много бесове, всичките червени и дамгосваха народа, слагайки печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Силно се изплаших, прекръстих се и си казах молитвата: “Да възкръсне Бог”. И всичко изчезна като дим.
Изведнъж старецът махна с ръка във въздуха три пъти кръстообразно. И ето, видях много трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат християнските души пред простола Божий, и пееха: “алилуиа”. Страшно беше да се гледа всичко това. Горко плачех и се молех. Старецът ме взе за ръка и ми каза: “Не плачи! Това трябваше да стане заради нашето маловерие и окаянство. И ще просияят още много мъченици за Христа, и това са ония, които няма да приемат антихристовия печат.”
След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: “Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението настъпи.” И видях Иерусалимския храм, а на купола -звезда. Около храма се тълпяха милиони човеци и всеки напираше да влезе вътре. Поисках да се прекръстя, но старецът задържа десницата ми и каза: “Това е мерзостта на запустението”.

Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето виждам престол посред храма. Около него горяха, в три редици, смолени свещи с черен пушек, а на престола седеше в ярко червена порфира ВСЕМИРНИЯ УПРАВНИК КАТО ЦАР, на главата му блестеше златна корона с брилянти и звезда. Попитах стареца: “Кой е този?” Той каза: “Това е антихристът!” Висок на ръст, с очи черни като въглени, с черна клинообразна брада, с лице свирепо, хитро и лукаво – звероподобно, с орлов нос. Изведнъж антихристът стана от престола, изправи се в цял ръст, издигна високо глава и протегна дясната си ръка към народа – на пръстите му имаше нокти, като на тигър, - и заръмжа със своя зверски глас: Аз съм ваш бог, цар и управник. Които не приемат моя печат, веднага ще умрат още тук.” Всички паднаха на колене и се поклониха на антихриста и приеха неговия печат на челото. Но някои смело дойдоха при него и гръмко възкрицаваха: “Ние сме християни, вярваме в Господа нашего Иисуса Христа!” Тогава за един миг проблясна мечът на антихриста и главите на християнските юноши се търкулнаха, и се проля кръв за вярата Христова. Ето, водеха девойки, жени и малки деца. При техния вид антихристът още повече се разсвирепя и закрещя: “Смърт за тях! Тези християни са мои врагове – смърт за тях!” Веднага ги убиха. Главите им се търкулнаха на пода и се проля православна кръв из целия храм.


След това доведоха при антихриста десетгодишно момче на поклонение и му казаха: “Падни на колене!”, но момчето смело пристъпи към престола на антихриста и изповяда: “Аз съм християнин и вярвам в Господа нашего Иисуса Христа, а ти си изчадие адово, слуга на сатаната, ти си антихристът.” “Смърт!”, със страшен див рев зарева синът на погибелта. Всички паднаха пред него на колене. Неочаквано хиляди гърмежи проехтяха, и хиляди мълнии – небесни огнени страли – полетяха и поразиха слугите на антихриста. А най-голямата страла – огнена, кръстообразна – полетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната полетя от главата му и се разсипа на прах, и милиони птици полетяха и кълвява труповете на нечестивите антихристови слуги.


След това старецът ме благослови, посочи с ръка на изток, и каза: “Отивам натам”. Аз паднах на колене, поклоних му се и видях, че той той бързо се отдалечева от земята. Извиках: "Как се казваш, чудни старче?” “Серафим!” – тихо и ласкаво отвърна той. – “А каквото видя, запиши и не забравяй всичко това, Христа ради!”
Изведнъж, сякаш над главата ми удари звън от камбана. На челото ми беше избила студена пот, слепите ми очи трескаво пулсираха, сърцето силно биеше, краката трепереха. Помолих те: “Да възкръсне Бог!” Господи, прости ме, грешния и недостоен Твой раб Иоан, Богу нашему слава. Амин


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница