Павлов, П. България, с. 24 - 33. 97 Божилов

Павлов, П. България, с. 24 - 33.

97 Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, c. 504.

98 Според: Ников, П. Съдбата, c. 131, това станало през 1246 г; Според: Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович,, руски самостоятелен княз на Дунав през ХІІІ век (Ростислав Михайлович, княз на Мачва). - В: Избрани трудове Т. І, С.1974, c. 230., през 1247 г.

99 Според: Димитров, Хр. Българo-унгарски отн., с. 155, това става по време на кампанията насочена срещу Босна, като се позовава на една предизвикваща съмнение грамота от 12 януари 1253 г. издадена в Белград. Ив. Божилов посочва че е към 1254 г., за нея вж: Град Видин., с. 64.

100 История на България., с. 267.

101 Ников, П. История, с. 11; Съдбата на северозападните български земи през средните векове, c. 132

102 За разлличните становища относно принадлежноста на Браничево през този период вж.: Димитров, Хр. Българо - унгарски отн., с. 156, бел. 17.

103 Пак там, с.156

104 Град Видин. с. 64.

105 За него вж.: Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович,, руски самостоятелен княз на Дунав през ХІІІ век (Ростислав Михайлович, княз на Мачва). - В: Избрани трудове Т. І, С. 1974, c. 216-250.; Николов, Г. Етапи на сепаратизма, с. 74, бел. 14.

106 Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, с. 230; Историja Београда, с. 140.

107 Град Видин, с. 64.

108 Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, c. 230.

109 Пак там, с. 230.

110 Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, с. 245, бел. 48.

111 За политическата дейност на Р. Михайлович, при сключването на Регинският мир (1256 г.) вж. Златарски, В. История, с. 458 - 459; Божилов, Ив. , Гюзелев, В. История, c. 507; Град Видин, с. 64.

112 Тези си основания той предявява на базата на династичната си обвързаност с българският владетел Михайл ІІ Асен.

113 Ников, П. Съдбата, c. 132 - 133; Палаузов, Сп. Росислав Михайлович, с. 245; История на България,

с. 271.

114 Град Видин, с. 64.

115 Ников, П. Съдбата, c. 134; История, с. 15; Град Видин, с. 65.

116 Димитров, Хр. Българо-унгарски отн., с. 170; Град Видин, с. 65; Коледаров, П. Политическа география на Средновековната българска държава, с. 76; Ников, П. История, с. 16; Златарски, В. История, с. 499.

117 Ников, П. Съдбата, c. 95-108; Петкова, Ил. Българският Северозапад, с. 11-37; Димитров, Хр. Българо-унгарски отн., с.174; Град Видин, с. 65.

118 Златарски, В. История, с. 498.

119 Ников, П. История, с. 65

120 Пак там, c.17.

121 Град Видин, с. 65.; Ников, П. История, c.19;

122 Pachimeres, G. Michael Palaeologus; Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. III, С.1994, с. 498; Ников, П. История, c. 27, бел. 2.

123 Град Видин, с. 65; Ников, П. Северозападните български земи, с. 170 - 176; Златарски, В. История, с. 501.

124Златарски, В. История, с. 502.

125 ^ Град Видин, с. 65; Ников, П. Северозападните български земи, с. 170-176; Златарски, В. История,

с. 503.

126 Manuel Philes, с. 146.

127 Златарски, В. История на българската държава през средните векове, с. 507.

128 Град Видин, с. 65 – 66.; Димитров, Хр. Българо - унгарски отн., с.172-175.; Ников, П. История,

129 Златарски, В. История, с. 508.

130 Пак там, с. 509.

131 Димитров, Хр. Българо - унгарски отн., с.173, бел. 136.

132 Златарски, В. История, с. 512 -513; Ников, П. Съдбата, c. 149 – 151.

133 Димитров, Хр. Българо - унгарски отн., с.173 – 174.

134 Златарски, В. История, с. 513; Ников, П. Съдбата, c. 149 – 151.

135 Ников, П. Съдбата на северозападните български земи, c. 173, бел.137.

136 Пак там, с.173, бел. 139.

137 Пак там, с.173, бел. 138.

138 Пак там, с.173, бел 140.

139 Ников, П. История, с. 25.

140 Пак там., с. 25.

141 Тя е засвидетелствана в една грамота на унгарския крал Стефан V (1270 – 1272) с чешкия крал Отокар II от 3 юли 1271 г., за нея вж.; Ников, П. Северозападните български земи, c. 160 - 169; Златарски, В. История, с. 539.

142 Иванов, Й. Поменници, с. 222 - 224; Станчева, М., Станчев, С. Боянският поменик, с. 20; Златарски, В. История, с. 540.

143 Ников, П. История, с. 25-26; Град Видин. с. 66

144 История на българската държава, с. 539.

145 Пак там, с.539.

146 Pachimeres цит по; Златарски, В. История, с. 502; 541 - 542.

147 Този пасаж на: Pachimeres показва че основанията на Светослав да не се доверява напълно и веднага на царица Мария са били подплатени с действия породили съмненията му.

148 Pachimeres цит по; Златарски, В. История, с. 542.

149 Pachimeres цит по; Златарски, В. История, с. 542, бел. 2 – Пахимер не споменава как Мария е убила Светослав, но като се вземе под внимание, че последният се върнал във владенията си и там умрял, може да се предположи , че той бил отровен с бавнодействаща отрова.

150 «Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Войсил Граматик писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояху гръци под градом Тръновом.»

151 За друго становище по този въпрос вж.: Ников, П. История на Видинското княжество, c. 139.

152 При днешното с. Горняк, по поречието на р. Млава, Р. Сърбия.

153 Ников, П. История, с. 34; Ников, П. Северозападните български земи, c. 43 - 64.

154 Архиепископ Данило. Животи кральева, c. 114 - 115

155 За тях вж.: Ников, П. История, c. 38 - 39; Ников, П. Северозападните български земи, c. 138 - 139; Ников, П. Българи и татари през средните векове. БИБ, 1929, №3, с. 97 – 14;

Българо-унгарски отнощения от 1257 - 1277 г. Историко - критично изследване. 1920, 1 - 220. Димитров, Хр. Българо-унгарски отн., с. 193, с.200-201; Николов, Г. Етапи, с. 75 - 76; Николов, Г. Сепаратизът, c. 102-103; Павлов, П. Куманите, с.16-26.; Същият: България, „Златната орда” и куманите. – Векове XVIII, 1989, № 2, 24 - 33. Петкова, Ил. Българският Северозапад, с. 12 - 21.

156 Иречек, К. История на българите, с. 217, 292, 298: Ников, П. История, с. 35 – 36.

157 Пак там, с.114.

158 Архиепископ Данило, c. 115.

159 Това е видно и от самите унгарски извори, в които се споменава, че походът на Magister Georgius e насочен не само към Дърман, но и ”против българите” [contra Dormanum e Bulgaros] Ников, П. Северозападните, c. 63.

160 За значителните, но очевидно неуспешни унгарски действия срещу Дърман и Куделин, свидетелства една кралска грамота от този период, в която се споменават “заслугите” на бан Георги. За нея вж. Ников, П. Към историята, с. 47, 51(превод).

161 История на България. Т. ІІІ, с. 291.

162 Матанов, Хр. Средновековните Балкани, c. 294-296.

163 Димитров, Хр. Българо-унгарски отн., с. 200; История на България, с. 291.

164 Ников, П. История, с. 51-52.

165 Божилов, Ив. Гюзелев, В. История, с. 533.

166 Ников, П. История, c. 3-123; Николов, Г. Етапи на сепаратизма, с. 75 - 76; Бурмов, А. История, с.1-58; История на България. Т. ІІІ, с. 291.

167 Николов, Г. Етапи на сепаратизма, с. 75 - 76; Бурмов, А. История, c. 1 - 4;

168 Ников, П. История, c. 44-45 ; Град Видин. с. 68.

169 Архиепископ Данило. Живот и краљева, с 117.; Гюзелев, В. Очерци, с. 101-102.; Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ - ХV в. С. 2001.

170 Ников, П. История, c. 44 - 54.

171 Пак там, c. 45; Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. I, С. 1979г.; Град Видин, с. 69.

172 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с.175.

173 За по-различно мнение по въпроса вж. мнението на Ив. Божилов в: Град Видин. Кратък исторически очерк. С 2008.

174 Божилов, Ив Фамилията,, c. 112 - 113.

175 Ников, П. Българо-унгарски отн., с. 52; Златарски, В. История, Т.3, с. 430 (бел.2 ), с. 499; Ильинский, Г. Грамоты болгарских царей. Москва 1911., с. 156 В договорът с Дубровник от 1253 г., севастократор Петър е споменат като зет на Михаил Асен .

176 Божилов, Ив Фамилията, с. 106 - 110.

177 Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 117.

178 Ников, П. История, c. 45.; Град Видин, с. 69.

179 Пак там., с. 45.

180 Град Видин, с. 69 - 70.

181 Николов, Г. Сепаратизмът, с. 101 - 110; В: Етапи, с. 71 - 78.

182 Пак там, с. 78.

183 Павлов, П. , Владимиров, Г. Златната орда и българите. С. 2010.; Павлов, П. България, с. 24 - 33.

184 Град Видин. с. 69.

185 Архиепископ Данило. Живот и краљева, по въпроса вж.: Николов, Г. Сепаратизмът, с. 101 - 110; Етапи на сепаратизма, с. 71 - 78.

186 Ников, П. История, c. 49 - 50.

187 Град Видин, с. 69.

188 Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 117 - 119; Ников, П. История, c. 48 - 54; Град Видин, с.69 - 70

189 Николов, Г. Сепаратизмът, с. 101 - 110; Ников, П. История, c. 48 - 54; Град Видин, с. 69 - 70

190 Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 119; Град Видин, с. 70;

191 Божилов, Ив Фамилията, с. 139 - 140; Бурмов, Ал. История, с. 274 - 276.

192 Anonymi Descriptio Europae Orientalis. Цит. по: Дечев, Д. Едно средновековно описание на българските земи . ГСУ ИФФ, XIX, (1923), c. 1 - 41; Николов, Г. Сепаратизмът, с. 104 - 105.

193 Град Видин. Кратък исторически очерк. С 2008, с. 70 ; Anonymi Descripto Europae Orientalis. Цит. по: Дечев, Д. Едно средновековно описание, с. 1 - 41.

194 Град Видин, с. 70 - 71; Ников, П. История, c. 51

195 Николов, Г. Сепаратизмът, с. 104-105.

196 (Шишману благовýрному цару) - Тази титла е засвидетелствана официално само в Бориловият синодик Попруженко, М. Синодик царя Борила. София 1928, Архиепископ Данило го нарича (Кнезъ) - Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 119, а в Троношката хроника той е отбелязан като (кралъ) Цит. по: Ников, П. История, c. 84, бел. 1.

197 Гюзелев, В. Очерци, с. 101 - 102.

198 Пак там, с. 101 - 102.

199 Ников, П. История, c. 51-52; Вж. също: Николов, Г. Сепаратизмът, с. 105.

200 Николов, Г. Етапи, с. 71-78; и В: Сепаратизмът, с. 104-105.

201 Вж. тук посочените по-горе извори.

202 Не бива да изключваме и друга хипотеза - Шишман е имал двама сина - споменатият вече Михаил III, който застава начело на видинското владение и неговия брат и може би “съвладетел,” по това време, а

по - късно също областен господар на Видин - деспот Белаур.

203 Град Видин, с. 71; Бурмов, Ал. История; В: История на България, с.1 - 58; Bozilov, Iv. Zur Geschichte des Furstenturms Widin - Bizantinobulgarica IV, 1973, 117 - 119.

204 За тях вж.: Божилов, Ив. Фамилията, с. 120 и посочената там лит.

205 Бурмов, Ал. История, с. 5-6.

206 Ферjанчиħ, Б. Деспоти у Византиjи, с. 148.

207 Ников, П. История, c. 57

208 Бурмов, Ал. История, с. 5-6

209 Божилов, Ив. Фамилията,, с. 120; Ников, П. История, c. 57; Бурмов, Ал. История, с. 5-6.

210 Joannes Cantacuzenus. Histooria. ГИБИ T. X, C.1980; Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 115 - 117.

211 Град Видин. с. 74.

212 Да потвърди съществуващото вече статукво (официална) административна санкция от страна на централната власт.

213 Божилов, Ив. Фамилията, с. 120; Град Видин. с. 74.

214 Ферjанчиħ, Б. Деспоти у Византиjи, с. 148; Бурмов, Ал. История, с. 5-6; Ников, П. История, с. 78-79.

215 Гюзелев, В. Очерци, с. 101-102.

216 Ников, П. История, c. 91; Божилов, Ив. Фамилията, с. 121.

217 Божилов, Ив. Фамилията, с.120

218 Пак там.

219 Град Видин, с. 73.; Егер, О. Средние века, с. 164.

220 Бурмов, Ал. История, с. 229, бел. 73; Божилов, Ив. Фамилията, с.119-130.

221 Joannes Cantacuzenus. Histooria, p. 175.

222 Пак там., с. 175.

223 По-подробно за нея вж.: Златарски, В. История, с. 323 - 332; Бурмов, Ал. История, с. 221-273; Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, с. 562 - 582.

224 Божилов, Ив. Фамилията,, с. 139, бел. 6. Бурмов, Ал. История, с. 269.

225 Пак там, с 139.

226Joannes Cantacuzenus, Histooria.

227 Пак там.

228 Божилов, Ив. Фамилията, с. 119 - 121.

229 За тях вж. тук визираните извори от периодът

230 Гюзелев, В. Очерци, с. 101 - 102.

231 Божилов, Ив. Фамилията, с. 120 - 121.

232 Пак там., с. 119.

233 Пак там., с.120.

234 Архиепископ Данило. Живот и краљева, с. 119.

235 Гюзелев, В. Очерци, с. 101 - 102.

236 Божилов, Ив. Фамилията, с. 120 - 121; Бурмов, Ал. История, с. 230; Ферjанчиħ, Б. Деспоти у Византиjи, с. 148.

237 Божилов, Ив. Фамилията, с. 120.

238 Билярски, Ив. Институциите на средновековна България

239 Божилов, Ив. Фамилията, с. 120; Андреев, Й. България през втората четвърт на ХIV в. Цар Иван Асен IV син на Иван Александър. В. Т. 1993.

240 Љ. Максимовић. Генеза и карактер апанажа у Византији. - ЗРВИ, 14 - 15, 1973.

241 Божилов, Ив. Фамилията, с. 134 - 136; Андреев, Й. България, с. 32 - 36.

242 Сведения за неговата активнос дава: Joannes Cantacuzenus. и информацичта съдържаща се в „Песневеца”- за него вж.: Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина, с. 360.

243 Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 36; Полывянный, Дм. К истории Видинского деспотства в XIV веке. В: Българско средновековие. Българо - съветски сборник в чест на 70 - год. на проф. Ив. Дуйчев. С., 1980, с. 93.

244 Полывянный, Дм. К истории, с. 93. Божилов, Ив. Фамилията, с. 144 - 148; Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. С. 2005; Николова, Б. Православните църкви през българското средновековие IX - XIV в. С. 2002.

245 Ферjанчиħ, Б. Деспоти у Византиjи, с.156.

246 На подобно мнение, но по отношение на Родопските владетели е и: Каймакамова, М. Владетелите на Родопската област (към въпроса за сепаратизма на Балканите през Средновековието).- Rhodopica 1 - 2, 2002, 303 - 308.

247 Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 35 - 36.

248 За него вж.: Божилов, Ив. Фамилията, с. 134 - 139.

249 За него вж.: Божилов, Ив. Фамилията, с. 144 - 148; Николова, Б. Православните църкви, с. 116 - 117; Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. С. 2005, с. 421 - 434; Полывянный, Дм. К истории Видинского деспотства в XIV веке. В: Българско средновековие. Българо - съветски сборник в чест на 70 - год. на проф. Ив. Дуйчев. С.,1980, с. 93 - 95.

250 Божилов, Ив. Фамилията, с. 145; Град Видин, с. 76 - 75.

251 Вж. тук бел. №212.

252 Божилов, Ив. Фамилията, с. 148 - 149.

253 Пак там, с. 134 - 136.

254 Град Видин, с. 74 -75; Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, с. 572-573;

255 Това в последствие се потвърждава и от неговите действия.

256 Томов, Т. Към въпроса за Велбъждската битка. - В: електронно списание „Анамнеза“ брой 3, 2006 г.; Христов, Ч . Стратегиите на Михаил III Шишман /1323-1330/. Ситуационен поглед. – ИИМК, 2, 1990.

257 Законик Стефана Душана, цара српског, 1349 и 1354. Цит. по: Новакович, Ст. Б. 1898.

258 Град Видин, с. 76 - 77; Божилов, Ив. Фамилията, с. 134 - 135.

259 За него вж.: Златарски, В. Вопрос о произхождении болгарского царя Ивана Александра. - Спб. 1906, с. 1 - 30; Трифонов, Ю. Деспот Иван Александър и положението на България след Велбъждската битка. - Сп. БАН, XLIII, 21, 1930, c. 61 – 91; Божилов, Ив. Фамилията, с. 149 - 178.

260 Божилов, Ив. Фамилията, с. 135.

261 Пак там., с. 135, бел . 9.

262 Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, с. 582 – 583; Божилов, Ив. Фамилията, с. 139-140.

263 Божилов, Ив. Фамилията, с. 135.

264 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с. 266.

265 Бурмов, Ал. История, с. 257; Божилов, Ив. Фамилията, с. 140 бел. 16, 151 бел. 24.

266 Божилов, Ив. Фамилията, с. 151.

267 Пак там, с. 151 - 152; Андреев, Й. Иван Срацимир, с. 115-121. България през втората четвърт на ХIV в. Цар Иван Асен IV син на Иван Александър. В. Т., 1993, с. 34.

268 По подробно за този период вж.: История на България. Т. II, III; Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, 554 - 582.

269 Андреев, Й. Иван Срацимир, с. 115 - 121. България през втората четвърт, с. 21 - 45.

270 Виж. тук по-горе бел. 223.

271 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с. 270

272 Това е т. н. Песнивец. За него вж.: Димитрова, Д. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. В.Т. 2003, с. 480

273 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с.270.

274Божилов, Ив Фамилията, с.151 – 152; Божилов, Ив., Гюзелев, В. История, с.554-582.

275 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с. 270.

276 Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 32.

277 Пак там., с. 36.

278 Пак там., с. 35-36.

279 Петканова, Д. Старобългарска литература, с. 480.

280 Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 36.

281 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с. 283.

282 Пак там., с. 283.

283 Пак там., с. 283.

284 Пак там., с. 283.

285 Тази теза по-подробно е разгледана от: Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 37 и посочената там лит.

286 Пак там, с. 37 бел. 60-62.

287 За тях по-подробно вж.: Бурмов, Ал. История, с. 274; Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 38

288 Бурмов, Ал. История, с. 283.

289 Тук единсвенния, но не много сигурен източник се явява единстшенно второ житие на Гаврил Лесновски

290 Божилов, Ив. Фамилията, с. 38 - 39.

291 Полывянный, Дм. К истории Видинского деспотства, с. 94 - 95. ; За обратната критика на това твърдение: Божилов, Ив Фамилията,, с. 145.

292 Joannes Cantacuzenus. Histooria, с. 270.

293 Бояджиев, Ат. Очерк за Бдин при управлението на цар Иван Срацимир. Възход от апанаж до самостоятелно царство

294 Ал. Божилов е предпазлив, когато казва че този период е 10 год (всъщност два пъти повече) В: Божилов, Ив. Фамилията, с. 147 бел 19.

295 Полывянный, Дм. К истории Видинского деспотства, с. 92 - 93.

296 Андреев, Й. България през втората четвърт, с. 52-53, бел. 136.

Каталог: 2580