Видове лекарствени препарати Лекарствената или фармацевтичната форма



Дата05.01.2017
Размер93.8 Kb.
ВИДОВЕ ДРОГИ И ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ. ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ1,2

Видове лекарствени препарати

Лекарствената или фармацевтичната форма (таблетка, разтвор, прах, унгвент, колир и др.) е удобно за приложение състояние, придадено на лекарството с цел постигане на необходимия ефект. Взаимната връзка между лекарствената форма като сложна физико-химическа структура и организма като сложна биологична макроструктура е предмет на биофармацията.

Лекарственият препарат представлява лекарството в определена форма – твърда (таблетки, прахчета и др.), течна (разтвори, микстури, капки и др.) мека (унгвенти, свещички и др.), газообразна. За получаване на лекарствени препарати често се използват различни дроги (лекарствени суровини), най-често от растителен произход, но също така от животински и минерален произход. Различните видове дроги са предмет на фармакогнозията, представляваща основна фармацевтична дисциплина.

Растителните дроги са части (органи) от висши или низши (напр. Secale cornutum – ръжено рогче, Agar-Agar – морско водорасло, хранителна среда за микроорганими) растения. Често използвана дрога е ръженото (мораво) рогче – Secale cornutum. То представлява зимната форма на гъбичката Claviceps purpurea, паразитираща по ръжта. Secale cornutum е склад на биологично активни вещества – алкалоиди (ерготоксин, ерготамин, ергобревин), ацетилхолин, хистамин и др.

При висшите растения се използват надземни (листа, цветове, плодове, семена, стръкове, кори) и подземни (корени, коренища, грудки) органи например Flores Crataegiцветове от глог, Flores Rosae – цветове от роза, Flores Chamomillae – цветове от лайка, Flores Tiliae – цветове от липа, Folia Digitalis lanatae – листа от вълнест напръстник (фиг. 1), Folia Cotini – листа от смрадлика, Folia Menthae – листа от мента, Folia Salviae – листа от градински чай, Herba Adonidis vernalis – стрък от горицвет, Herba Hyperici – стрък от жълт кантарион, Herba Convallariae majalis – стрък от момина сълза, Semen Lini – ленено семе, Semen Cydoniae – семена от дюля, Fructus Cynosbati – плод от шипка, Cortex Chinae – кора от хининово дърво, Cortex Quercus – кора от дъб, Radix Althaeaeкорен от ружа, Radix Belladonnae – корен от лудо биле, Radix Primulae – корен от иглика, Radix Rubiae – корен от брош, Radix et rhizoma Valerianae – корен и коренище от валериана.



Cortex Chinae – кора от хининово (хиново) дърво. Съдържа алкалоидите хинин (с противомалариен и антипиретичен ефект) и хинидин (с антиаритмичен ефект). Тинктурите, приготвени от растящото в Боливия и Перу хининово дърво (Cinchona succirubra) имат горчив вкус, стимулират апетита и са показани при анорексия.

Cortex Quercus – кора от дъб. Съдържа 7–12% танини. Използва се под форма на декокт (10,0/200,0) за изплакване на устната кухина при стоматити.

Flores Calendulae – цветове от невен. Съдържат до 3% каротиноиди. Инфузите, приготвени от невен, имат епителотоничен, регенеративен и улцеропротективен ефект.

Flores, folia et fructus Crataegi – цветове, листа и плод от глог. Съдържат биофлавоноиди (хиперозид, кверцетин, витексин), катехини, тритерпенови сапонини. Фитопрепаратите, получени от глог, имат коронароразширяващ ефект.

Flores Rosae – цветове от роза. Дрогата съдържа до 0,02% етерично масло, състоящо се от над 300 компонента, по-важни от които са терпеновите алкохоли гераниол, цитронеолол, евгенол и др. Розовото масло има улцеропротективно, спазмолитично и холеретично действие.

Цветовете от лайка (Flores Chamomillae) и листата от липа (Folia Tiliae) са богати на флавоноиди и етерични масла. Имат антисептичен и противовъзпалителен ефект. Под форма на инфузи (10,0/200,0) те се прилагат за при ангини, стоматити, гингивити. Flores Chamomilae влиза в състава на стоматологични препарати (Kamilosan® и др.) за локално приложение.

Folia Digitalis purpurea – листа от червен напръстник. От дрогата е изолиран сърдечния гликозид дигитоксин, ефективен при сърдечна недостатъчност.

В листата на растящия у нас вълнест напръстник (Digitalis lanata) се съдържа видово специфичния вторичен карденолид дигоксин. Той и неговите полусинтетични производни (ацетилдигоксин и метилдигоксин) са показани при сърдечна недостатъчност.

Folia Cotini – листа от смрадлика. Листатата, кората и корените на смрадликата (Rus cotinus) са богати на дъбилни веществества (танини). От тях се приготвят декокти (10,0/200,0) с противовъзпалително и хемостатично действие. Те се прилагат за изплакване на устната кухина при зъбни болки и за укрепване на венците.

Folia Menthae – листа от мента. Съдържа около 5% дъбилни вещества от катехинов тип, етерично масла, горчиви вещества, флавоноиди. Има противовъзпалителен и антидиаричен ефект.

Folia et herbae Plantaginis majoris – листа и стръкове от широколистен жиловлек (живовлек). Съдържа слузни вещестава, танини, аскорбинова киселина. Инфузите (10,0/200,0), приготвени от дрогата, имат противовъзпалителен и бронхолитичен ефект.

Folia Salviae – листа от градински чай. Съдържат танини, 2,5% етерични масла, сапонини. Инфузите, приготвени от дрогата, се прилагат при тонзилит, гингивит, афти.

Folia Sennae – листа от майчин лист. Дрогата съдържа около 3% антрахинонови гликозиди, наречени сенозиди (A – D) с изразен лаксативен ефект върху дебелото черво. Включва се в състава на лаксативни средства (лекарства и ХД).

Folia Uvaе ursi – листата на мечото грозде (Arctostaphyllos uva ursi) съдържат фенолните гликозиди арбутин и метиларбутин, които се екскретират с урината. При алкална реакция те се хидролизират съответно до хидрохинон и метилхидрохинон, които имат уроантисептичен ефект.

Fructus et cortex Corylli – плодове и кората от леска. Съдържат аскорбинова киселина, до 10% танини и други биологично активни вещества. С тях може да се обясни противовъзпалителния и хемостатичния ефект на инфузи от дрогата, използвани при хематурия и простатит.

Herba Adonidis vernalis – стрък от горицвет. Дрогата съдържа карденолиди с кардиотонично и диуретично действие. Прилага се за поддържащо лечение на компенсирана ХСН. Предписва се под форма на инфузи (6,0/180,0) в доза 1 супена лъжица 3–4 пъти на ден.

Herba Convallariae majalis – стрък от момина сълза. Съдържа СГ, най-главният от които е конвалотоксин с кардиотоничен ефект. От стръковете на момината сълза се приготвя тинктура, която най-често се прилага в комбинация с тинктура от горицвет, валериана и мента.

Herba Equiseti – стръкове от полски хвощ. Съдържат до 10% силикати с добра стомашно-чревна резорбция. Силикатите се екскретират с урината, като изпълняват ролята на фактор, поддържаш равновесиете между колоиди и кристалоиди и пречат на образуването на конкременти. Инфузи, приготвени от дрогата, са показани при уро- и холелитиаза.

Herba Hyperici – стрък от жълт кантарион. Съдържат до 10% танини, флавоноиди и етерично масло с улцеропротективно, противовъзпалително и антисептично действие.

Herbae et flores Millefolii – стръкове и цветове от хилядолистник (бял равнец). Основните билогично активни вещества са танини и етерично масло (до 0,5%). Под форма на инфузи се предписва като противовъзпалително и хемостатично средство.

Herba Thymi – стрък от мащерка. Съдържа до 1,5% етерично масло, танини, флавоноиди. Главна съставка на етеричното масло е фенолният дериват тимол. Инфузите (10,0/200,0), приготвени от дрогата, имат бронхоантисептичен и спазмолитичен ефект.

Radix Althaeae – корен от ружа. Съдържа до 20% слузни вещества, 30% нишесте, пектин, танини. Има противовъзпалителен и омекчаващ бронхиалния секрет ефект. От корените на лечебната ружа се приготвят инфузи (10,0/20,0), предписвани при влажна кашлица в доза 1 супена лъжица през 4 до 6 h.

Radix et folia Belladonnae – корен и листа от лудо биле. Съдържа тропанови алкалоиди (главно атропин) и кумарини. Декоктите, приготвени от корените на лудото биле, имат спазмолитичен и мидриатичен ефект. През тридесетте години на миналия век те са били използвани от народния лечител Иван Раев за лечение на паркинсонова болест. Лечението е добило известност под наименованието cura bulgara.

Radix Primulae – корен от иглика. Сапонините, които съдържа дрогата, дразнят рецепторите в лигавицата на СЧТ и рефлекторно чрез n. vagus засилват бронхиалната секреция, улеснявайки отхрачването. Използва се под форма на инфуз (1:30), който се включва в отхрачващи микстури.

Radix Rubiae – корен от брош. Съдържа от 2 до 3% ди- и три-оксиантрахинонови гликозиди, флавоноиди и други биологично активни вещества с диуретичен, уролитолитичен и спазмолитичен ефект. Инфузи (1:10), приготвени от дрогата улесняват разтварянето на конкременти, съдържащи калциев и магнезиев сулфат в пикочния мехур и бъбречното легенче. Дрогата влиза в състава на фитопрепарати (Cystenal® и др.), показани при уролитиаза.

Semen Cydoniae – семена от дюля. В семенната обвивка се съдържат около 20% слузни вещества. На тях се дължи отхрачващия ефект на дрогата.

Semen Lini – ленено семе. Съдържа около 10% слузни вещества, от 30 до 40% тлъсто масло и др. Действа очитително, омекчаващо и противовъзпалително.

Stigmata Maydis – сухите близалца на женските съцветия на царевицата съдържат сапонини (от 2 до 3%), танини (от 11 до 13%), биофлавоноиди, фитоменадион. На тях се дължи диуретичната и хемостатичната активност на инфузи, приготвени от дрогата.

Stipites Cerasorum – дръжки от зрели плодове на вишна. Съдържат биофлавоноиди, танини, кумарини. Под форма на инфузи дрогата се използва като диуретично средство.

Radix et rhizoma Valerianae – корен и коренище от валериана (дилянка). Съдържа главно валепотриати (до 2%) и етерично масло с добре изразена седативен ефект, дължащ се на на ГАМК-миметично действие. Влиза в състава на много фитопродукти

Към животинските дроги се отнасят: Adeps suillus – пречистена свинска мас, Cetaceum – китова мас, Cebum bovinum – говежда мас, Cera – восък, Lanolin – овча мас и други, към минералните дроги – Natrii chloridum, Sulfur и др.



В зависимост от технологията на получаване, стандартизацията и ефикасността могат да се обособят няколко основни групи препарати:

  • Галеновите препарати са наречени на името на римския лекар Claudius Galenus (129–201 г. сл. Хр.), който пръв въвежда количестените методи при тяхното създаване. Те включват тинктури, екстракти, сиропи, спиртове, ароматни води, сапуни и др. Получават се в специално обзаведени лаборатории. Тинктурите (tingo, ere – оцветявам) са бистри течни спиртно-водни или етерни-водни извлеци от растителни дроги. Приготвят се без нагряване и отстраняване на извлечителя. По състав са прости, получени от една дрога, и сложни – от две и повече дроги. В рецептата се означава само вида на етерните тинктури. Класическият способ за приготявне на тинктурите е чрез накисване (мацерация) в продължение на 7 дни. Сега те се получават обикновено чрез разтваряне на екстракти. Често използвани са: Tinctura anticholerica, Tinctura Belladonnae, Tinctura Valeria­nae, Tinctura Crataegi (от глог), Tinctura Menthae, Tinctura Opii и др. Екстрактите са концентрирани извлеци от растителни дроги. По консистенция са течни (Extractum fluidum), гъсти (Extr. spissum), сухи (Extr. siccum) и др. За екстрагенти се използват вода, спирт, етер, хлороформ и други органични разтворители. В рецептата не се означава консистенцията на сухите екстракти. Най-често сухите екстракти (напр. Extr. Bella­donnae) се включват в състава на различни лекарствени форми (капки, свещички, прахове). Сиропите са гъсти бистри течности със сладък вкус, съдържащи 60–65% захар. Използват се като подслаждащи средства, лечебни средства или за технологични цели. Получават се чрез разтваряне на захар в плодови сокове (Sirupus Rubi idaei – малинов сироп, Sir. Cerasi – вишнев сироп) и чрез смесване на обикновен сироп (Sir. simplex) с различни екстракти (напр. Sir. Althaeae). Медицинските спиртове са най-често течни етанолови извлеци от растителни дроги, напр. Spiritus Lavandulae, Sp. camphora­tus, Sp. Sinapis. Към ароматните води принадлежат: Aqua Rosae, Aqua Menthae, Aqua Laurocerasi – вода от лавровишна.

  • Неогаленовите препарати са значително по-добре стандартизирани в сравнение с галеновите и най-често представляват максимално пречистени фитопрепарати (Maraslavin®, Omnopon® и др.). Например фитопрепаратът Omnopon® е стандартизиран по отношение на алкалоида морфин, чието съдържане в него е 50%.

  • Специалитети са преобладаващата част от съвременните лекарства (съдържат едно или повече чисти химически вещества). Специалитетите от растителен произход съдържат алкалоиди (морфин, атропин, пилокарпин, галантамин, кофеин, хинидин, резерпин, тубокурарин), гликозиди (вкл. сърдечни – дигитоксин, дигоксин), биофлавоноиди (рутин, кверцетин, нарингин, хесперидин, хиперозид), витамини и др.

  • Биопрепарати (пребиотици, синбиотици, ваксини, имуноглобулини, серуми, MAB-лекарства и др.).


Лекарствени продукти

Лекарственият продукт представлява лекарството в разрешената за употреба фармацевтична форма и опаковка, придружена с листовка на български език, предназначена за пациента с основни днни за терапевтичните показания, противопоказанията, начина на приложение и нежеланите реакции на конкретното лекарство. В последните години съществува тенденция да се отрича понятието лекарствен препарат. В действителност пациентът купува лекарствен продукт, но на него му се прилага или той приема лекарствен препарат.



Тестови въпроси

  1. Понятието лекарствен продукт включва: А) Лекарство в разрешената за употреба фармацевтична форма; Б) Опаковка; В) Хранителна добавка; Г) Листовка на български език, предназначена за пациента.

  2. Посочете растителните дроги: А) Herba Hyperici; Б) Cetaceum; В) Flores Chamomillae; Г) Lаnolin.

  3. Посочете животинските дроги: А) Herba Hyperici; Б) Cetaceum; В) Flores Rosae; Г) Cebum bovinum.

  4. Посочете минералните дроги: А) Cera; Б) Cortex Chinae; В) Natrii chloridum; Г) Herba Convallariae majalis.

  5. Посочете растителните дроги, съдържащи надземни части от висши растения: А) Folia Cotini; Б) Flores Tiliae; В) Semen Cydoniae; Г) Radix Althaeae.

  6. Посочете растителните дроги, съдържащи подземни части от висши растения: А) Radix Primulae; Б) Fructus Cynosbati; В) Radix Valerianae; Г) Herba Hyperici.

  7. Посочете дроги, представлявашщи нисши растения: А) Semen Lini; Б) Secale cornutum; В) Radix Belladonnae; Г) Agar-agar.

  8. Лекарствените препарати се разделят на: А) Галенови; Б) Неогаленови; В) Комбинирани; Г) Специалитети.

  9. Към галеновите препарати се отнасят: А) Тинктури; Б) Антибиотици; В) Восъци; Г) Свинска мас.

  10. Специалитетите от растителен произход съдържат: А) Алклалоиди; Б) Тинктури; В) Екстракти; Г) Ароматни води.


Верни отговори: 1) А, Б, Г; 2) А, В; 3) Б, Г; 4) В; 5) А, Б, В; 6) А, В; 7) Б, Г; 8) А, Б, Г; 9) А; 10) А.

1 Ламбев, Ив. В кн: Фармакология и токсикология. Под ред. на Н. Бояджиева и Кр. Якимова. С., Мед. изд. АРСО, 2014 (актуализация: 2015 г.).

2 Ив. Ламбев. В кн. Фармакология. Медицинско издаелство „АРСО”, София, 2009, 28–30






Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница