Видях исус да

"Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време!"

Ние сме във война и битката става все по-ожесточена.

Как ще оцелеем, вие и аз? Как ще живеем през месеците, които ни остават? "А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота до толкоз, щото да бягат от смърт" (Откр. 12:11).

Не е ли съвсем ясно, че за да оцелеем след засилващите се атаки, трябва да се хванем за сила, която е извън нас? Змеят прониква навсякъде. Той е навсякъде. При това съвсем не спи.

Наскоро прекарах няколко часа в Амстердам по време на престоя ми за полета за Южна Африка. Какво тъжно изложение е този град - както повечето градски центрове, - разкриващо "плодовете" на освободения морал и свободата от религиозните "вериги". Исках да си купя пощенска картичка, която да изпратя на семейството си. Но разхождайки се по оживения булевард, единственото нещо, което можах да намеря по будките, бяха купчини от нещата, наричани в страната ни порнографски снимки. Не бяха прикрити, а изложени на показ. На никой не му мигва окото! Змеят прониква навсякъде. Стоката му се предлага не само на "стари мръсници", но и на млади хора, които сега възмъжават. Имам 3000 такива младежи в района на моята църква. Неподвижни патици пред мушката на ловеца. Но не сме ли и всички ние в това положение?

Същото е важало и за НЕГО - Бог, навлязъл в крепостта на злото. Витлеемското бебе. Както С. Луис се изразява, "Праведният Цар, дошъл с маска". Облечен в човешко естество като един от нас, Той бе "Бог с нас". Ядеше и спеше, смееше се и плачеше. Неочаквано и съвсем брутално Той бе умъртвен заради нас. Агнето от Апокалипсиса бе заклано от Луцифер. Когато Исус раздра ужасната тъмнина на Голгота с вика "Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?", хората най-накрая разбраха на каква цена се води тази кървава война. Когато наранената Му глава се вдигна в предсмъртния вик "свърши се", прозвуча триумфиращия звън, отбелязващ края на царството на змея - звън, който все още се носи по всички кътчета на необятната Божия вселена.

"Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя" (Откр. 12:10).

Чуйте как е изразена тази мисъл в друга класическа апокалиптична книга - "Великата борба":

"Като изгони Сатана от небето, Бог изяви Своята справедливост и защити честта на трона Си. Но когато човекът съгреши, поддавайки се на измамите на отстъпилия дух, Бог доказа Своята любов, като отдаде единородния Си Син да умре за падналия човешки род. В изкуплението се разкрива характерът на Бога. Мощното доказателство на Кръста показа на цялата вселена, че Божието управление в никакъв случай не може да бъде обвинено за престъпното поведение на Луцифер" (с. 308, бълг. издание от 1993 г.).

"С предсмъртното издихание на Спасителя: "Свърши се!", удари камбаната, обявяваща смъртта на Сатана. Изходът от продължилата толкова дълго велика борба бе решен и окончателното изкореняване на злото бе осигурено" (с. 309 от бълг. издание).

Наскоро проповядвах в Сакраменто, Калифорния. Настъпваше петък вечер, когато забелязах в църквата да влиза млад човек с черна тениска, на която пишеше САТАНА. Не можеше да има съмнение. С големи червени букви пишеше САТАНА. Започнах да се чудя каква ли ще бъде публиката. Приближи се до мене и протегна ръка. Тогава успях да прочета, че под големия надпис е написано с малки букви: "... е победен." Фю! Все още бях сред приятели!

Триумфалната вест от Апокалипсиса и за приятели, и за врагове е: "Сатана е победен." Наистина това бе победоносният вик на Голгота през онзи Разпети петък. Агнето победи змея. Всеки Исусов последовател има сигурност в тази победа. "А те го победиха чрез кръвта на Агнето" (Откр. 12:11).

Как да победим змея? Чрез кръвта на Агнето. Ето защо гл. 12 от Апокалипсиса завършва с описание на народа от последното време, който обича Исус: "Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус" (Откр. 12:17).

Съвсем не е случайно, че в Откр. 14:12 се използват почти същите думи като в 12:17 - и двата текста представят едно и също поколение от времето преди края. "Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса." И в двата стиха се описва един народ, държащ се здраво за Исус.

Тук е тайната. Виждате, че в края на времето има двойна интензификация: на змея, който засилва атаките си, се противопоставя поколение, което засилва вярата си. Интензификацията изисква все по-голяма вяра, защото предстои космическия сблъсък между змея и последното поколение.

Вярвам, че сега е времето за поява на това поколение. Как са описани тези хора? Те се държат здраво за Исус. Сигурно ще попитате: "Но как мога да се хвана за Исус?" Размислете върху следващите редове от "Великата борба":

"Живеем в най-тържествения период от историята на света. Участта на лутащите се човешки маси, населяващи земята, е пред непосредствено разрешение. Нашето бъдещо благополучие, а и спасението на другите, зависи от посоката, в която вървим сега. Имаме нужда да бъдем водени от Духа на истината. Всеки последовател на Христос трябва сериозно да се запита: "Господи, какво искаш да направя?" (с. 369 от бълг. издание от 1993 г.).

Заедно с това наставление е изречен и един съвет на Исус към последното поколение:

"Имаме нужда да се смиряваме пред Господа с пост и молитва и да разсъждаваме много върху Неговото Слово, особено върху сцените на съда. Сега трябва да търсим по-дълбока и по-жива връзка с Божествените неща. Нямаме нито миг за губене. Около нас се развиват събития от най-голяма важност; намираме се на омагьосана от Сатана почва. Не спете, Божии стражи; врагът бди отблизо, готов е във всеки момент да скочи върху вас и да ви направи своя плячка, ако се отпуснете и задремете" (пак там).

Разбрахте ли смисъла? "С пост и молитва разсъждавайте много върху Неговото Слово." Засилването на атаките трябва да бъде посрещнато със засилване на вярата. Знам, че и преди сте се молили; знам, че и преди сте чели Свещеното писание. Но усещате ли, че в засилващата се житейска битка - наречена великата борба - Апокалипсисът призовава теб и мен към нова и по-силна вяра? Макар че и преди сме имали някакъв живот на посвещение, вече е дошло време битката да ни подтикне да изследваме Божия ум и сърце. На карта сме заложили вечността. Скоро за нас това ще стане въпрос на живот и смърт.

Изправни пред засилващата се борба, не е ли сега време да отворим нова страница, да напишем нова глава, да започнем нов молитвен живот с Бога? Стига с лъскави залъгалки. Използвайте тази старомодна сила, която не е никак популярна в нашите кръгове от много време насам. Да се хванем здраво за Исус... да открием ново измерение на силата в общението ни с Бога: сега е времето за това, приятелю.

Малко момче бързало за автобуса една сутрин. Тичало и силно задъхано стигнало до спирката, но автобусът се изнизал пред него. Случаен минувач отбелязал: "Много лошо, синко. Не си тичал достатъчно бързо." Момчето едва успяло да отговори: "Не, господине, тичах достатъчно бързо. Просто не тръгнах навреме."

Закъсняваме. Змеят знае това. Знам, че тичате бързо. Въпросът е дали ще започнете навреме. Не отлагайте. Води се война и битката става все по-интензивна. Не можете да си позволите да тръгнете със закъснение. Точно сега е подходящото време за подходящото начало. "А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване." Вие също можете да се включите в това свидетелстване.

"И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?

И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца.

И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. Ако има човек ухо, нека слуша.

Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите."

2.

Красавицата и звярът

Име: Евелин Глени. Възраст: 26 години. Професия: виртуоз по ударни инструменти. Дипломирала се е в престижната лондонска Кралска музикална академия. Започнала е професионална кариера, за която лекарите казват, че е невъзможна. Евелин удря, клати, дрънка или стиска повече от 600 музикални инструмента и е единствената в света солистка на ударни инструменти (от барабани до маримба, от ксилофони до кимвали, от тимпани до тамбурини).

Тази млада жена, говореща с тежък шотландски акцент и благословена със съвършени музикални дарби, създава история! Изнесла е първият солов рецитал на ударни инструменти в кралския "Албърт хол" в цялата история на Би-Би-Си. През ноември 1991 г. тази фермерска дъщеря създаде друг прецедент с гастрола си в центъра "Кенеди" във Вашингтон.

Дебютът й с Лосанджелиската филхармония постигна зашеметяващ успех. Но тя изобщо не чува френетичните аплодисменти по време на изумителните си концерти. Евелин Глени е глуха. Свири на 600 инструмента, без да ги чува! Невъзможно?

Ето как е направила това възможно. Евелин Глени се научила да свири концертните си сола чрез фините вибрации на тона и височината, които чувства с тялото си. Обикновено сваля обувките си по време на концерт, за да усети вибрациите на дървената сцена.

Започнала да оглушава на 8-годишна възраст, а на 12 години съвсем загубила слуха си. Казвали й, че нищо не може да се направи. Тя обаче оставала до вратата на класната стая и слушала как учителят й свири определени тонове, след което запомняла как тези тонове вибрират по пръстите и китките й. Сега може да научи дълги и сложни музикални композиции просто като поставя магнетофон между коленете си. Озаглавила е наскоро написаната си автобиография "Добрите вибрации". Харесва ми това заглавие!

Не става ли въпрос за един феномен? Не чува нито дума, но усеща вибрациите. Мисля си дали това не е притча за света? Свят, който не може да чуе Словото, но усеща дълбоко в душата си вибрациите на предстоящия конфликт.

В настоящата книга се връщаме към някои от древните апокалиптични пророчества, чиито думи едва ли се чуват, нито пък някой има вече желание да ги слуша. Дори вие не можете да чуете думите им, но съм сигурен, че днес усещате вибрациите им - вибрации на пророческо слово, което най-накрая се изпълнява. Колко по-валидно е това за "Красавицата и звяра". Истината е, че звярът отново е тук.

Преди две години взехме сина ни Кърк и няколко приятели, за да посетим музея "Стъдбейкър" в Саут Бенд, щата Индиана. Решихме да предприемем пътуване в сюрреалистичния свят на древните зверове. Чрез внимателно приготвени светлини и звуци огромните гумени праисторически чудовища се гърчеха, ревяха и се зъбеха със смразяващи кръвта ревове. И всичко това пред очите ни! Макар и да си казвахме, че всички тези неща са само електронни безжизнени кукли, ако щете ми вярвайте, те изглеждаха и звучаха като съвсем истински!

Представете си как е реагирал престарелият апостол Йоан, когато за свой ужас видял във видение някакъв звяр, от който капе морска вода и чието туловище е брулено от морския вятър: "И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голямата си власт" (Откр. 13:1, 2).

Макар че изглежда като леопард, звярът има нокти на мечка гризли, зъби на лъв, седем глави и десет рога и от него тече морска вода. Но какво означава тази смесица?

"... и на главите му богохулни имена." Спомняте ли си какво означава думата богохулство. Напразно изговаряне на Божието име. Родителите ми успяха да ми набият това в главата, още когато бях съвсем малък. Израснах в Япония и на 4-годишна възраст се върнах със семейството си в щатите за отпуската на родителите ми. Посетихме дядо и баба Нелсън в Ошауа, Канада. Спомням си, че там гледах по телевизията сериала за Тими Ласи. Тъй като Тими винаги казваше "гош" и "джийс", реших, че и аз мога да използвам тези думи. Когато ме чуха, родителите ми обясниха, че двете жаргонни думи всъщност са съкращения и ругатни, идващи от God (гош) и Jesus (джийс). Категорично ми беше забранено да ги изричам. Бързо разбрах на какво се дължи забраната. Все пак никой родител не иска детето му да богохулства.

Гръцката дума за богохулство, използвана в Апокалипсиса, е blasphemia, откъдето идва и английската транслитерация blaspheme. Но забележете как речникът разширява дефиницията: "Богохулно или скверно говорене за Бога или за святи хора и неща." След това в речника е добавена и богословска нотка в термина богохулство: "Твърдения за притежаване на Божиите атрибути."

Следователно какъвто и да е този звяр, сред другите си характеристики има и тази, че притежава Божиите атрибути и прерогативи. Има и нещо повече. Прочетете сами:

"И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?

И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца.

И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне" (Откр. 13:3-8).

Разбрахте ли колко време трае властта му? Четиридесет и два месеца. Според изчислението това е равно на три и половина години, т.е. 1260 дни. Но за кой период от време говори апостолът? Интересен факт е, че от времето на християнския писател Тихоний, живял в края на IV век, различни библейски учени приемат Божия ключ за разгадаване на пророчествата - пророчески ден е равен на действителна година (Ез. 4:6; Числа 14:34).

Следователно видяното от Йоан е символ на някаква сила, която ще контролира историята на християнската църква (това е и основната тема на Апокалипсиса - потресаващи символи на църковната история от времето на Голгота до второто идване на Исус). Тази сила доминира църковната история цели 1260 години. Но кой (или по-точно какъв) е този звяр?

Като се придържаме много точно към вътрешните доказателства на пророчеството, какво можем да узнаем за звяра? Първо, дори от съвсем повърхностно четене на пророчеството е ясно, че звярът е символ на религиозна сила. Само религиозна институция би приела поклонението на целия свят (според ст. 8) и би се опитала да се постави на мястото на Бога. Второ, ясно е, че звярът е политическа сила. Само политическа сила има трон, корони и световно господство (ст. 1 и 2). Трето, става въпрос за религиозно-политическа сила, която има глобално влияние. Следователно няма да сгрешим, ако разглеждаме този звяр като гео-религиозно-политическа институция.

Има и нещо повече. Пророчеството разкрива, че тази гео-религиозно-политическа сила, притежаваща световно господство повече от едно хилядолетие, получава рана (ст. 3) и е почти унищожена. Но за голяма почуда на хората раната зараства. След излекуването си тази сила възстановява своето глобално влияние. Накрая за тази сила се казва, че воюва срещу Божия народ (ст. 7).

Да резюмираме: гео-религиозно-политическа сила, която 1) доминира повече от 1200 години в историята на християнството; 2) неочаквано и тайнствено е ранена; 3) раната й заздравява; 4) получава световно господство.

Преди да идентифицираме докрай тази сила, трябва да споделя с вас нещо, което може би никога преди не сте разбирали, докато сте чели цитирания текст: звярът е нарочно направена фалшификация на Агнето от Апокалипсиса. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете седем паралела между звяра и Агнето. Кое е Агнето? Текстът от Откр. 5:6 не оставя съмнение за самоличността на този апокалиптичен символ, описан като "... стоеше [до Божия трон] Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи".

Застаналите около трона пеят хвалебен химн на Агнето: "Достоен си... защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ" (ст. 9). Агнето е апокалиптичен символ на нашия разпънат, възкръснал и възнесъл се Господ Исус. Забележете колко стряскащи са паралелите между Агнето и звяра:

1. Както Агнето, така и звярът излизат от водата при започване на дейността си на земята: Агнето излиза от река Йордан при кръщението Си; звярът излиза от апокалиптичното море.

2. Както Агнето, така и звярът упражняват властта си три години и половина: Агнето за три и половина буквални години - времето на Исусовата служба на земята; звярът владее три и половина символични години (1260 дни/години).

3. Както Агнето, така и звярът са смъртно ранени; всъщност гръцката дума за "смъртоносния удар" в Откр. 13:3 е идентична с думата, използвана за "закланото" Агне в Откр. 5:6 и 13:8.

4. Както Агнето, така и звярът се връщат към живот (Откр. 1:18 и 13:3).

5. Както Агнето, така и звярът имат рогове: Агнето има седем рога (Откр. 5:6), а звярът - десет (Откр. 13:1).

6. Както Агнето, така и звярът получават почит и поклонение, на които само Агнето има право. (Интересно е, че описанието за всемирното поклонение пред звяра от Откр. 13:4 почти съвпадат с описанието на поклонението пред Бога в Изх. 15:11 и Пс. 35:10!)

7. Както Агнето, така и звярът се стремят да стигнат до всеки народ и племе, език и люде (14:6 и 13:7).

Разгледайте ги внимателно. Седем неоспорими паралела между Агнето и звяра - красавицата и звяра. Седем паралела, които с голяма сила изобразяват истината, че някой много упорито се опитва да бъде като Агнето и да изглежда като Него! Някой много упорито се опитва да заеме мястото на Христос. Всъщност гръцката дума "анти" означава "вместо", така че антихрист означава "вместо Христос".

Някой се опитва тайно да заеме мястото на Исус. Някой, който е гледал с гордо око към Божия син още от самото начало на бунта, наречен "Великата борба". Някой, който е започнал война в небето и се е заклел да я продължи на Земята. Луцифер змеят срещу Христос Агнето. Откр. 13 гл. е описание на борбата между Агнето и Луцифер, между красавицата и звяра. Луцифер е толкова отчаян, че създава в християнската църква фалшификация чрез звяра - фалшификат, който трябва да прилича на Исус!

Преди да назовем името на звяра, трябва да отправя юридическото възражение: Никога не забравяйте, че Апокалипсисът описва определена сила, а не човек или народ; институция, а не човек; система, а не човешка душа.

Въз основа на това пророчество никой няма право да посочва свой съсед, приятел, колега или познат и да казва: "А, значи за тебе пише в Библията." Никога! Агнето е казало: "Не съдете, за да не бъдете съдени." Може така да стане, че накрая грехът, довел до падането на Луцифер, да унищожи и вашата душа - имам предвид черния грях на гордостта и себевъзвеличаването.

В библиотеката си имам поредицата книги "Пророческата вяра на нашите бащи", написани от Лерой Фрум. В нея се проследяват тълкуванията на Апокалипсиса в историята на християнската църква - четиритомен труд, описан от д-р Уилбър Смит от теологичната семинария "Фулър" като "безпрецедентен по своята изчерпателност, свежест и надеждност".

Удивен съм да открия колко са много на брой и колко единодушни са християнските автори изследователи на Библията в дългия период на църковната история, които са на еднакво мнение по въпроса за идентичността на гео-религиозно-политическата система. Можете да се върнете назад към Еберхард II, архиепископ на Залцбург (1200-1246 г.), за да откриете една дълга верига от учени, които са вярвали и проповядвали, че звярът от Апокалипсиса (и от "Даниил") е папската институция в Рим.

Щом някой заключи, че звярът от Откр. 13 гл. символизира Римската църква, много лесно бива обвиняван, че това е проява на стереотипен протестантизъм - архаична добавка към средновековното мислене. (Между другото, в Апокалипсиса има предупреждение и срещу стереотипния протестантизъм, както ще видим в следващата глава.)

Все пак тези 1260 години Средновековие са вече минало. Сега светът е просветен и някогашните варварства не са на мода.

Така че какво толкова има във факта, че в 538 г.сл.Хр. обсадата на варварите на Рим е била разкъсана и римският епископ заел неоспоримото водаческо място в католическата църква; какво толкова има във факта, че 1260 години по-късно в 1798 г. папството е било смъртно ранено и папата бил отведен в плен, където не след дълго умрял?_ Какво толкова има във факта, че по време на революцията на Гарибалди в Италия (1866-1870 г.) Римската църква била лишена дори от земите си и папата се превърнал в нещо като затворник във Ватикана? Какво толкова има във факта, че 59 години по-късно, на 11 февруари 1929 г., италианският диктатор Мусолини подписал конкордат с кардинал Гаспари, възстановявайки част от земите на църквата и по този начин още веднъж дал на папството статута му на международна гео-религиозно-политическа система? Какво толкова има в зарастването на раната? Какво толкова...

Въпросът не е: "Какво толкова?". Въпросът трябва да бъде: "Кое е следващото събитие?" Всеки читател на това апокалиптично пророчество не може да пренебрегне вълнуващото предсказание за предстоящо световно господство на същата сила, водещо до кулминацията на човешката история. Едва ли е стереотипен протестантски отговор разсъждението как ще се изпълни това божествено пророчество.

Съвсем ясно е, че в тази част от Апокалипсиса Римската църква заема централно място. Вътрешните доказателства от 13 гл., идентифициращи католицизма, не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Това пророческо описание на гео-религиозно-политическа сила, доминирала света повече от хиляда години на църковна история, не може да бъде отхвърлено лекомислено. Не можем да пренебрегнем и апокалиптичното предсказание, че същата тази институция ще упражни всемирно влияние в края на времето.

"И видях една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него? И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне" (Откр. 13:3, 4, 8).

На 11 януари 1992 г. дипломати, представящи повече от сто нации, се събраха в "богато декорираната царска зала на Ватикана" - както писа Асошиейтед прес - за да чуят "главното папско изложение на годината по въпросите на външната политика". Папа Йоан Павел II отправи годишното си новогодишно послание към "всички дипломати, акредитирани в Светия Престол" (в. "Саут бенд трибюн", 12 януари 1992 г.). Повече от 100 нации изпратиха дипломатите си, за да чуят какво има да им каже папа Йоан Павел II за новата 1992 г. Учуден ли е някой? За периода от коронясването си през 1978 г. до 1990 г. папа Йоан Павел е посетил повече от 90 държави и е произнесъл 1559 речи на 32 езика - видени или чути на живо или по аудио-видео канали от 3.5 милиарда души. Учуден ли е някой? Кой може да се противопоставя на гео-политическото господство на Рим?