Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица Член 41 1. Консулските длъжностни лица не могат да бъдат нито арестувани, нито подложени на предварително задържане освен в случай на тежко престъпление и с решение на компетентните съдебни органи. 2. С изключение на случая, посочен в точка 1 на този член, консулските длъжностни лица не могат да бъдат затворени, нито подложени на каквото и да е друго ограничение на личната им свобода освен при изпълнение на окончателно съдебно решение. 3. Когато срещу консулско длъжностно лице е започнато наказателно преследване, това лице е длъжно да се яви пред компетентните органи. Производството обаче трябва да се води с дължимото към консулското длъжностно лице уважение поради официалното положение, което заема, и с изключение на случая, предвиден в точка 1 на този член, по начин, че да се попречи колкото се може по-малко на изпълнението на консулските функции. Когато в случаите, посочени в точка 1 на този член, е станало необходимо консулско длъжностно лице да бъде предварително задържано, производството срещу него трябва да започне в най-кратък срок. Уведомяване за арестуване, предварително задържане или съдебно преследване Член 42 В случай на арестуване или предварително задържане на който и да е член на консулския персонал или възбуждане срещу него на наказателно преследване приемащата държава незабавно уведомява за това шефа на консулството. Ако последният сам е подложен на такава мярка, приемащата държава уведомява за това изпращащата държава по дипломатически път. Съдебен имунитет Член 43 1. Консулските длъжностни лица и консулските служители не са подчинени на юрисдикцията на съдебните или административните органи на приемащата държава по отношение на действия, извършвани от тях при изпълнението на консулски функции. 2. Обаче разпоредбите на точка 1 на този член не се прилагат по отношение на граждански иск: а) произтичащ от договор, сключен от консулско длъжностно лице или консулски служител, по който той не е поел изрично или по подразбиране задължение като представител на изпращащата държава; или b) от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство.
