Виенската правна школа



Дата24.09.2017
Размер146.3 Kb.
#30892
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ

„НЕОФИТ РИЛСКИ”-БЛАГОЕВГРАД



Курсова работа


по Основи на правото
на Тема:

Виенската правна школа


Изготвил:

Фатме Рашидова Билялова

от спец. Финанси -фак. №938010


Проф. Димитър Костов

Гл.Ас. М. Михайлов

Говорейки за нормативизма, ние го отъждествяваме с Ханс Келзен. Тази доктрина по такъв начин е навлязла в духовната правна общност, че всеки я свързва с австрийския учен. Затова е необходимо да разгледаме творческия и житейския му път, за да видим каква голяма диря е оставил в световното правно наследство.

Той е роден на 18.10.1881 год. в Прага, в европейското семейство на Адолф и Августина. Малко по-късно фамилията се премества да живее във Виена. Бащата на Келзен има магазин за осветителни тела, а по-късно и малка фабрика за лампи във Виена. Келзен има още двама братя и две сестри. Още в началното училище той започва да чете Шопенхауер и Кант, има подчертан интерес към философията и физиката. Той се записва да изследва право във Виенския университет, който се очертава като културно средище и интелектуален център, но същевременно и като синоним на свободното творчество и финеса на стара Австрия. Най-често Келзен посещава лекциите по правна философия и от там произлиза и интересът му към теорията на правото. През 1909г. излиза първата му книга, която по неговите думи е „нищо повече от неоригинална ученическа работа” и допълва, че това е единствената книга, непрочетена от критиците.

Австрийският учен завършва университета през 1906г. , но по това време освен публикуването на няколко съчинения по конституционно право, не мисли за систематично продължение на своята правнотеоритична работа. Причина затова е икономическото състояние, в което изпада семейството след смъртта на баща му през 1907г. През 1908г. Келзен получава стипендия и започва специализация в Хайделберг, където посещава лекциите на известния учен конституционалист Георг Йелинег. Същевременно продължава работата над своя труд „Главни проблеми на държавноправната наука”, който излиза през 1911г.

През зимния семестър на 1911г.-1912г. младият учен започва да изнася своите лекции във Виенския университет. Малко преди това през 1909г., той изнася лекции в тогавашното Висше училище за световна търговия (днес Стопански факултет). Именно от 1911г., когато се хабилитира с труда си „ Главни проблеми на държавноправната наука”, започва възходът на Келзен като преподавател, изследовател и творец на нормативизма. От своето хабилитиране до напускането на Австрия през 1930г. Келзен развива наистина неуморна дейност, която включва не само изследователска работа, но и обществени ангажименти. През 1913г. той публикува всеобхватната студия „За държавната неправда”, в която разглежда въпроса за възможността за право нарушения от страна на длъжностни лица и теорията за безупречния държавен акт. През 1913г. той издава трактата „ За науката за публичното право”, който получава отлична оценка от известния по това време професор Франтишек Вейр, тогава преподавател по право във висшето техническо училище в Брюн. Вейр се смята за баща на Брюнската школа в правната теория. С него Келзен се свързва научно и приятелски за цял живот.

През 1912г. Ханс Келзен започва да води семинар по правна теория в Юридическия факултет на Виенския университет. Именно той става отправна точка на прочутата Виенска правна школа. От самото начало в този семинар участват хората, които впоследствие формират тази правна школа и които се изграждат като ученици и последователи на Келзен –Алфред Фердрос, Адолф Меркел, Леонидас Питамис.

През 1914г.-1918г. по време на Първата световна война, Келзен отбива военната си служба, но поради заболяване се занимава главно с административна работа в армията. Ученият юрист става непосредствен свидетел на важни събития, които бележат края на вековната и могъща „Дунавска монархия” . През 1918г. той е провъзгласен за нередовен, а на следващата година вече и за редовен професор по държавно и административно право в „Меката” на правната наука –Виенски университет.

Още през октомври 1918г. Келзен е повикан от канцлера в Държавната канцелария, който му поръчва да изработи правните основи на новата република. През ноември и декември 1918г. Келзен взима отношение по належащите въпроси на младата австрийска република, свързани с временната конституция и създаването на новите органи на управление. Същевременно той участва в изготвянето на окончателния вариант на новата конституция, която е приета през 1920г. В продължение на десетилетия Келзен е описван като създател на австрийската федерална конституция. В рамките на политическите директиви на държавното ръководство Келзен е задължен да вземе за основа швейцарската федерална конституция и конституцията на Ваймарската република. Новият орган, който той предвижда, е конституционният съд –първият в Европа. Интересното е, че Келзен не проявява политически пристрастия при изготвянето на основния закон, макар че по това време е ангажиран като консултант на Социалдемократическата партия.

Споменатата Виенска правна школа достига в десетилетието от 1920г. до 1930г. своя пълен разцвет. Към кръга на Келзен, Меркел и Фердрос се присъединяват и Валтер Хенрих, Йозеф Кунц, Феликс Кауфман, Фриц Шрайер, Фриц Зандер. Всеки от тях написва оригинални и значителни трудове по теория и философия на правото, някои от които представляват отклонения от методологическите основи на Келзен. Същевременно от чужбина пристигат млади учени, които са учили и специализирали при него, от Германия, Франция, Испания, Дания, Полша. През 1920г. излиза второто голямо произведение на Келзен със заглавие „Проблемът на суверенитета и теория на правото на народите”.

Отделно от това Келзен проявява подчертан интерес към проблемите на демокрацията. През 1920г. той публикува в малка брошура съчинение със заглавие „ За смисъла и ценността на демокрацията”, която в разширен вариант се появява през 1929 г. като преработено издание. Келзен изследва и духовното влияние на марксизма чрез труда си „Социализъм и държава”, излязъл през 1923 г. Неговата теория за идентичността на държавата с правния ред среща съпротива от самата правна доктрина, поради което Келзен започва да изследва темата за отделянето на правото от държавата и третирането му като самостоятелен феномен. Келзен стига до извода чрез примера на държавата, която му е най-близка до сърцето. Австрийската държава, представлява правно единство на различните национални групи. Това, което обединява тези хора, които се наричат австрийци, не е нищо друго, освен правния ред, еднакво валиден и общ за всички. Затова честото учение за държавата може да се смята за специфична австрийска теория. Връхна точка в тези изследвания на Келзен бележи големият му труд „Общо учение за държавата” (1925г.).

През 1939г. Келзен напуска със семейството си родната Австрия и се установява в САЩ, и по-специално в Бъркли ( Калифорния). Преди това за кратко преподава в университетите в Кьолн и Женева, където написва най-известния си труд „Чистото учение за правото”. В САЩ Келзен се отдава на теоретичния анализ на англосаксонската правна система. След войната, в началото на 50-те години, се завръща в Европа и става първият председател на Конституционния съд на Австрия, като взима дейно участие в укрепването на новите институции и новия държавен ред в родната страна. Показателно е, че Келзен не само е пряк свидетел, но и непосредствен участник във функционирането на трите държавни строя в Австрия –монархията, която приключва през 1918г., новата република след Първата световна война и вече напълно демократична Австрия, създадена с приемането на новата конституция от 1953г., която е валидна и до днес.

Края на живота си Келзен прекарва отново в Калифорния, в Бъркли, където умира на 19.април 1973г. на 92-годишна възраст –завидно житейско и творческо дълголетие.
Чистото учение за правото –Ханс Келзен

Келзен издава много трудове в областта на теорията на държавата и правото, философията на правото, социологията на правото, но безспорно най-известното му произведение е „Чистото учение за правото”. В него той излага основните си възгледи за позитивността на правото, и най-вече за същността на правната норма. Чистото учение за правото е всъщност теория за позитивното право. Позитивността на правото според Келзен се състои едновременно в позитивността на човешките постъпки и в действеността на правната норма. Това учение отговаря на въпроса „какво е право”, а не какво трябва да бъде. Келзен въвежда понятието „чисто” за правото и правното учение, като по този начин подчертава, че елиминира всички политически, идеологически, морални, метафизически и социални елементи при третирането на правото.

Познанието за правото е насочено къч познанието за правните норми. Една норма не принадлежи на даденостите на външния свят, а е смисълът на съществуващо във времето и пространството волево действие.

Специфичното съществуване на нормата е нейната валидност. Тук Келзен открива и разликата между естественото и позитивното право –те се различават най-вече в принципа за валидност. Валидността на правната норма е специфичното „трябва”, което тя съдържа. Нормата на данъчния закон от своя страна е валидна, защото е приета по съответния ред от законодателя. А данъчният закон е приет на базата на конституцията. Самата конституция съществува на основата на старата конституция и т.н. Така получава степенният строеж на правните норми, изграждането на тяхната собствен йерархия.

Келзен въвежда понятието „основна норма”, която е основа на принудителния ред. Валидността на исторически първата държавна конституция не може да бъде обоснована по съществуващата схема. Затова първата норма не е реална, а условна. Съдържанието на позитивния правен ред е напълно независимо от основната норма, той не може да бъде изведен от нея. Според Келзен никой позитивен правен ред не може да бъде третиран като съответстващ на неговата основна норма оттук като невалиден. За него ефективността е условие за валидността на нормите и затова от гледна точка на чистото учение само действащият принудителен ред може да бъде тълкуван като правен ред.

Ефективността, т.е. действителността, прилагането на правната норма, е условие за нейната валидност. Ако правните норми са неефективни и недействащи, тогава и правната наука няма да ги третира като такива. Чистото учение за правото предпоставя две условия за валидността на правните норми: 1. Установяването на правов ред, които хората налагат в процеса на законодателната процедура; 2. Ефективността, действеността на правната норма.

Разликата между правото и морала Келзен я вижда, в това че се позволява или забранява дадено поведение. Правото е нормативен ред, който налага определено човешко поведение, а моралът не разполага с принудителните механизми на позитивното право.

Държавата в юридически смисъл е самият правен ред, тъй като принудителния ред на държавата са точно онези принудителни действия, които правният ред установява при определени условия. Народът на държавата се възприема като персонална сфера на влияние, държавната теория –като пространствена сфера на влияние, а държавната власт –като влияние на правния ред.

Самият правен ред според възгледите на Келзен има стъпаловиден строеж и този факт е обяснен логически издържано в „Чистото учение за правото”. Интерпретацията е интелектуален метод, който придружава процеса на създаване на правото в неговото развитие от по-високо към по-ниско стъпало. Законодателството е творение на конституцията, съдебното решение е интерпретация на закона, а прилагането на правото е интерпретация на индивидуалната норма на съдебен акт или на акт на управлението.

Според нормативизма на Келзен не самите данни за престъпление са условие за правните последици, а мнението на съда за съществуването на данни за престъпление. За да бъде наложено на някого наказание за убийство, не е необходимо той наистина да е извършил това престъпление. Необходимо е съдът да е на мнение, че е извършил убийството. В този смисъл Келзен се противопоставя на тезата, че съдията трябва само да търси готово, съществуващо право. Според него съдебното решение е по същество творческа, съзидателна и нормосъздаваща дейност.

Самият Келзен подчертава, че всеки акт на създаване на право е едновременно и акт на прилагане, защото се позовава на създадени вече отпреди други, по-стари правни норми. И това напълно съответства на неговото разбиране за степенния строеж на правото, и по-специално на правните норми.

В Чистото учение за правото, Келзен отъждествява държавата с правния ред и оттук лесно стига до крайния възглед за общия произход на държавата и правото. Социалният порядък на държавата е идентичен с правния порядък поради качеството „принудителност” на порядъка. Следователно за Келзен няма никакво съмнение, че ако няма държава, не може да има „действеност”, т.е. ефективност на правото. Но не само ефективността, но и основанието за правото се търси и се обвързва с държавата. При Келзен следователно има съчетание и двусмисленост на държавното начало и вътрешните правила на правната система, и по-специално на степенния строеж на правото. Затова можем да говорим, че „Чистото учение за правото” не изключва и известна самостоятелност на правния ред, негово изграждане на базата на собствени сили и съществуване на собствен живот. Собственият живот на позитивното право води началото си при Келзен от т.нар. „основна норма”. Констатацията за това, че има такава норма, при него се извършва по същата схема, която се прилага във философската система на Кант. Кант се аргументира така: Чрез идеите на разума се издигат и излизат на бял свят даден ред и дадена система, или идеите се обективират чрез позитивното право. Само с помощта на тези идеи са възможни изобщо познанието за света, човешкото възприятие, опитът и мисленето. Без идеите на чистия разум не са възможни никакви проявени форми според Кант.

Системата, която се анализира със средствата на теоретичното познание, винаги насочва към нещо, което придава на цялото право основа и устойчивост. При Кант това са идеите на разума, при Келзен –основната норма. Но основната норма не принадлежи към позитивно правните норми.

Всяка норма отразява както по –старата норма така и нови положения, но извлечени не от „живия живот”, а от собствената природа на нормативната система.


Обща теория на нормите
След смъртта на Келзен (19 април 1973г.) излиза от печат незавършеното му произведение „Обща теория на нормите”. То съдържа последната позиция на големия учен относно теоретично-нормативно интерпретиране на истинското учение за правото. Нормите са вид заповеди, но не всяка заповед е норма. Нормата важи като такава само когато предписва общо позволено от гледна точка на позитивния правен ред поведение. В „Общата теория на нормите” Келзен разглежда съотношението между правото и логиката. Правните норми като предписания могат да са както правилни, така и неправилни.

според Келзен и неговата „Обща теория на нормите” индивидуална норма съответства на генерална норма:



  1. когато е създадена от определен орган, който е упълномощен от генералната норма да наложи индивидуалната норма;

  2. когато констатираните от компетентния орган данни по казуса могат да се класират в съдържащите се в генералната норма данни за същия казус;

  3. когато наложената като „трябва” правната последица в индивидуалната норма съответства на понятието „трябва” в генералната норма. Когато се обобщят тези предпоставки, тогава може да се говори за съответствие между индивидуалната и генералната норма. Самото обобщение е логически мисловен метод, който осигурява обосноваването на валидността на една норма с валидността на друга норма. За Келзен това е своеобразна логическа връзка на съответствието.

Можем да обобщим кои са характерните белези на позитивизма от гледна точка на теорията на нормите. Първата черта е, че правните норми са човешки заповеди; втората е, че между правните норми и моралните норми не е нужно да съществува връзка; третият белег се състои в това, че анализът на тълкуването на понятията в правото трябва да се различава както от емпиричните изследвания на правото, така и от критичното оценяване на правото от гледна точка на морала или на други социални целеви представи. С други думи „чистата” теория на нормите не се позовава нито на емпирията, нито на естественото право. Четвъртата особеност е, че правото е затворена в себе си логическа система, от която предством логическа дедукция се взимат правните решения. И петата черта на нормативния позитивизъм е, че моралните присъди са рационално не основателни. Юридическият позитивизъм извежда валидността на правните норми преди всичко от факта, че те са наложени от правно създадени органи, чиято правораздавателна или управленска компетентност произлиза от норми, които управляват организацията на правния ред. Нормативния позитивизъм е и метод за формулиране, интерпретиране и опознаване на законите, които се основават на принципа за правната сигурност. Затова при това течение е по-важно да се наложи правната сигурност, отколкото някаква „имагинерна” представа за справедливостта. Най-опростената дефиниция за позитивизма пък е, че той затича за норми само тези, които са признати от държавата за такива.

Келзен при всички случаи приема, че не всички правила на традиционната логика важат при правото. Разликата се състои точно в нормативността, тя е тази, която понякога замества логическите принципи. Правната норма дава смисъл на съществуването на цялото право, на всички правоотношения, правни явления, положителни и отрицателни правни последици. Всичко в правото, в това число и в правната емпирия, се преценява на основата на правната норма –тя е и критерий, и метод, и принцип.

Следователно логическото съдържание отличава правната норма от юридическия акт, който пък се третира като проява на човешката воля, материализирана със съответните правни форми.

Позитивизъм и нормативизъм
Самият позитивизъм не може да се разглежда като единно понятие. Освен това съществува както философски, така и правен позитивизъм. Но общото за тях е това, че те се опират на нещо реално, което е неоспоримо съществуващо. Под позитивно право се разбира установеното от социалния авторитет на държавата писмено, документална изразяване на юридически форми. Позитивизмът се уповава както на законодателството така и на правораздаването. Меродавният критерий за класифицирането на различните варианти на правен позитивизъм се състои в това, къде се откриват белезите на действителната екзистенция, т.е. фактическото съществуване на правото. За Келзен правото е установен от хората нормативен ред, който заплашва с принуда всеки, който нарушава този ред. Затова правният ред е действен, т.е. ефективен, защото е налице санкцията, заплахата от принуда.

Една от най-важните разлики между позитивизма и нормативизма е тази за валидността. При позитивизма говорим за фактическа валидност, а при нормативизма валидността не може да бъде друга, освен нормативна. Другата разлика е, че нормативизмът изтъква на преден план значението на правната норма за правото изобщо –без правна норма не може да има право. Докато позитивизмът залага на фактическото, т.е. на действителното съществуване и действие на правната форма. За това позитивистите говорят повече за външните проявени форми на правото, отколкото за самото съдържание на правото , т.е за правните норми. За позитивизма от голямо значение е въпроса за юридическите актове и за това тази програма тика е сравнително широко застъпена в теоретичните конструкции на класическия позитивизъм. Позитивизмът неможе да обхване всички случаи на действащото право, защото измежду действащите норми има и такива, които са в противоречие с по-висшите правни норми.

Под „позитивизъм” в широкия смисъл на понятието трябва да се разбира –реално съществуване, действителността на правото. Юристите позитивисти откриват позитивното винаги в някаква физическа, т.е. в пространствено-времева действителност, в сетивна реалност, лишена от абстрактните форми на идеалното. Вече крайният позитивизъм стига до изводи за позитивност, т.е. за положителност на правото само когато то е постановено от „компетентен орган”, „държавната власт”, „санкцията на държавата” и ако дадена норма не отговаря на тези изисквания, тя не е позитивна и следователно не съществува за правото. Това е т.нар. „етатистки позитивизъм”.

Нормативизмът на Келзен е философска доктрина извеждаща общите положения над конкретните факти, но същевременно уповаваща на конкретни, реални величини. За това можем да твърдим, че няма нормативизъм извън Келзен, неговия нормативизъм е отделна система, отделна научна теория, самостоятелна правна доктрина, която създава собствени правила вътре в самата система от норми, която действа самостоятелно и в известен смисъл независимо от останалите правни явления т.е. нормативизмът повелява, че правната норма „живее” свой собствен „живот”, има различно и напълно самостоятелно битие от останалите правни явления и поради това правилата, които се отнасят до другите явления, трудно биха били валидни за системата от правни норми. Нормативизмът е позитивизъм само до толкова, доколкото се основава на реално съществуващи явления, както общия позитивизъм. Нормативизма на Келзен е най-висшата, най-интелектуална и задълбочена проява на философския позитивизъм, която има напълно самостоятелно място в цялата правна история.

Една от най-важните научни характеристики на нормативизма е неговият аксиоматичен характер. Основните изисквания към аксиоматичната система са следните: аксиомите трябва да бъдат независими една от друга; най-важното –да бъде непротиворечива; да бъде завършена и цялостна. От тази гледна точка нормативната система при Келзен е аксиоматична система, която почива на строги правила постулати.

Можем да твърдим, че нормативизмът на Келзен и Виенския правен кръг е най-висшият и може би единствен нормативизъм в правната наука. След него възникват и други учени на базата на учението за правната норма, но всички те само емитират „оригинала”. Фактически с Келзен започва цяла нова страница в богатата история на правната наука. Неговата теория е издигната до такава висота, че някои дори говорят за чистото правно учение като „метафизика на правото”. Тук под „метафизично” се има предвид теоретичното, опознавателно-научно възприемане на дадена теория, която поставя началото на нещо ново, оригинално, постоянно, а може би и вечно. Именно защото нормата, респективно нормативизмът винаги ще присъства в правната теория, затова и учението на австрийския учен е метафизика в контекста на познанието изобщо.





Юни 2010

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница