Виктор Барух
А децата Ви знаят ли ладино?
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Консервиран от …
- Юношество
- А с роднините си, когато се срещахте по различни поводи
- А с тях срещахте ли се често
- А от тези евреи, които останаха в България
- Просто в последствие компанията не е била на религиозен принцип
- А как се почувствахте, когато падна Берлинската стена
А децата Ви знаят ли ладино?Не, и това съжалявам, щото ние с жена ми,както ви казах, и в моето семейство, и в нейното семейство са говорели на ладино, и аз ако го знам, го знам от разговори, които като малък още съм слушал в семейството. Като малък те ме водеха по сватби, по панихиди И навсякъде се е говорело на ладино? Да, гости като дойдат, на гости като отидем и аз неусетно, даже имам едно есе на тази тема, как неусетно съм, разбрах, че така неусетно съм научил ладино. Но понеже те така говореха много и баща ми, а ние, това поколение с жена ми не говорехме, ние сме друго поколение и вече не се говореше в семействата – до нашето поколение се говореше и всички знаеха ладино, а много още и иврит, също като мене и затова моите деца не знаят ладино – едно основание, един повод за съжаление. Той е един много интересен, той е всъщност един испански от … Консервиран от …Консервиран от, аз това съм го написал в едно есе, както в родопския говор – старинни български думи, така и в ладино са запазени старинни испански думи и когато имаше писателски срещи тия години, които (срещи) бяха много хубави и загинаха, във Варна се случихме с един испански, от Испания дошъл, щото като завършеха срещите, поканваха ги някои във Варна, на други места и с мен се случи един от тях и жена му. И веднъж, както си стои а той пък беше нещо с крака недобре и подпрял се на брега и гледа морето, и аз му подхвърлих “Españoles en la mar, тоест “Испанци на морето”, а те имат една рубрика по тяхното радио за риболовци, “Españoles en la mar” и той ме погледна и там на барчето вечери, се виждахме, разговаряхме и той излезе, след като се прибра в “АВС”, един вестник има испански на иврит, една бележка за мене, там за тия разговори и между другото писа: “Тоя човек ми говореше, казва, с езика на Сервантес”. Защото аз си спомням нещо като си говорихме за моята младост, и аз казах: “Mie mansevez”. “Mаnsevez”, казва той, тая дума вече не. “Mansevez” значи годините на моята младост, а сега казват “juventud”. Нали те се…. Юношество?Да, юношество, да, тая дума му направи много силно впечатление, веднага го върна. И някои други такива думи. И той така тая бележка написа. Та така за ладино. А с роднините си, когато се срещахте по различни поводи?Точно роднините – моите лели, чичовци, майка ми, баща ми, техните сестри и братя като се събираха, голям род беше, винаги се говореше на ладино и оттам съм усвоил – те си говореха на ладино. А с тях срещахте ли се често?Да, да, съвсем, те измряха всички. Бяха осем братя, едно от имената, които бях забравил, беше Соломон – деветото име. За Вашите приятели, каква част бихте казали, че са евреи?Аз ви казах, от тия мои приятели, от тази компания, още от еврейското училище познати и от други, всички занимаха за Израел, нали. А впоследствие? Имам предвид през 50-те, 60-те, 70-те, 80-те години? Тази част, те са вече там. А от тези евреи, които останаха в България?Ами, аз вече си смених, почнахме работа, вестници, по издателства и вече с други. И вече в писателските среди?Да, да, там, с когото вече по настроение сме били. Така вече нямаше тази по-тясна връзка на компания, както беше. Просто в последствие компанията не е била на религиозен принципНе, не, абсолютно не, аз ви казах – с двама-трима съученици от еврейското училище, с други от кюстендилската гимназия един имаше, дойде и той тука. Другият е ……, който сега стана член на Съюза на писателите, еврейския, който там си живее, но той отрано отиде и така усвои много добре иврит и пише поезия на иврит. И вай че един друг. Мога да ви кажа, когато идваха тия двама близнака от тия дето завършиха търговското училище тука, и аз знаех къде живееха, на “Софпроний” аз живеех, те много наблизо до тук живееха, на “Цар Симеон” и “Антим І”. Знаех баща им къде имаше магазин, на “Пиротска” един базар, “България” ли се наричаше? И единият от тях като дойде, поиска, първо единият дойде и иска да види тоя базар и училището, сега икономическия институт, тука търговското училище в Лозенец, една червена сграда. Той заплака като му я показах, така отзад има едно балконче, което, и той казва: “Тука нашият директор, ни налагаше”. А пък другият като дойде и като му показах къде беше, дето живееха, отидохме, показах му, качвахме са на етажа, звъннахме даже дето живееха и вътре ако бяха по-приветливи, може би щяхме да… Но така де, ние тук живеехме. Но това ги тегли, покойници вече, мир на праха им, теглеше ги, тук се вълнуваха много, носталгия много голяма – всички. Вие знаете, те там имат там организация българите, танцови клубове, ушият си народни костюми, играят хора, песни пеят и плачат. Вчера в този филм, който Ви казах, че гледах, имаше, там пяха “Хубава си моя горо” и аз това забелязах, че те говорят, тези евреи, които са емигрирали 1948 година, те пък говорят един български, който е езика на баба ми и дядо ми. Да, разбира се, те Но го говорят много добре, говорят го прекрасно. Да, да, аз някои път идват, още дето са живели, да речем, по Самоков, гледаш ги нали хора интелигентни, но казва: “Аз че отидем”. От родителите си: “Че ходиме”. А това е усвоило, вече, запечатано. Да, местният говор си остава. А след 1989 година промени ли се живота Ви? Тук ли, промени се, щото обедняхме – не мога да си издам една книга. Ужасно, то е мизерна история. Не можеш да си купиш книга, не можеш – книга, вестници, изобщо една мизерна картина, обидна. А как се почувствахте, когато падна Берлинската стена?Ами, добре. Сега, ние, аз бях член на Клуба за преустройство, за демокрация и преустройство, това там с Чавдар Кюранов, понеже ние заедно с Чавдар Кюранов, там, на “Свети Наум” №39, където синът ми сега живее, а те са там още, Чавдар и това. Ние правихме заедно с тяхното семейство дома – тази кооперация, Марко Бехар, художника и ние. Вие предния път ми говорихте за него. Да, казах ви, Чавдар Кюранов, Тодор Кюранов – брат му, Искра Панова, жената на Чавдар, Деян Кюранов, беше още там. Така че аз бях в тоя клуб за преустройство – те бяха съоснователи, така че всички тия истории, промени ги посрещнахме много възторжено, от които не излезе нищо, абсолютно нищо. Едно голямо разочарование, второ поред след разочарованието тия последните години от Девети септември насам промените, същото от Десети ноември насам. Вие споменахте, че вече като възрастен човек, се връщате към еврейските традиции, които са Ви са запечатали от детството.. Да, да. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|