А често ли посещавате еврейската общност в София?

А някаква помощ получавате ли от еврейската общност или не?

Не, никаква, никаква. По едно време там даваха на материално затруднените някакви помощи дребни, но вече и това престана.

А Вашата сватба?

Нашата сватба – гражданска, да, ние се разписахме и тя замина като волнонаемна учителка тогава имаше призив за учители по граничните райони. Просто след разписването тя замина за село Неделино.

В Родопите?

В Родопите, село Неделино – Златоградско. То е на границата. Аз като ходех да я виждам там, даже отивах с граничен офицер на самата граница. И един ден излязохме на коне, наблюдават те много хора, ще се разнесе, че ние нещо прехвърляме през границата и прочее и минахме, ходихме, ходихме да гледаме Бялото море оттам, но не можахме – нещо облаци ли какво. И по едно време като се връщахме този командирът на заставата казва: “Сега, разбрахте ли че бяхте в Гърция”. Но аз написах една повест, “На преден пост” за учителка на границата, за диверсанти, от която не я споменавам, щото тя излезе цялата в подлистници във вестник “Народна младеж”, това са 1949 година цялата, а от нея има най-много писма И тя като художествено произведение, я гледам сега, хич я няма та затова като излезе сега от същия автор, като я упоменавам в “Избраното” и не я споменавам, щото все пак. То не може да се откаже човек от това, което е написал. Малко така конюнктурна излезе заради тия граници – “На преден пост” е озаглавена.

А сватбата Ви на кой ден беше?

А ние след като се прибра тя за ваканцията на следната 48 ли беше, да, тогава в по-голямата къща. Защото аз живеех, и тя също живееше с друго семейство. . Тогава имаше сгъстяване задължително. При брат ми, Арманд, който се беше също оженил, в неговата къща, някъде пролетта на следващата година и тогава дойдоха хора, имаше. Дойдоха, помня, много хора.

Значи да запиша първата сватба на коя дата е?

Първата сватба – някъде, не помня точно, венчавката беше на коя беше, 48 година, началото, беше почнала учебната година, тя нали затова замина,

Значи септември или октомври?

Септември или октомври може би е било. Не помня точно.

Вече другата – сватбата с меден месец и празнуване?

Да де, тогава стана – първата нейна ваканция – явно Великденската ваканция, това време.

И можем да завършим с … Вашата внучка, да ми разкажете нещо за нея.
Да, Ася Руменова Евтимова, тя е студентка сега, първа година във Университета за народно стопанство ли, не знам какво си,
Икономическия?
Икономическият Университет, да

Университет за национално и световно стопанство?

Да, там е, първа година е сега, ами студентски истории. Вече тия места, телевизия, компютри

Разликата в поколенията?

Абсолютно, аз по едно време й казах: “Абе, прочети една книга”.

Значи това, което правим, ще й е интересно – защото Вие ще получите един диск, компакт диск и тя на компютъра може да го види.
Да, диск, друго какво за нея, купони, както трябва.
Ако може сега да ми разкажете за тези документи, които носите.
Да, това е фалшива лична карта. Навремето, нали, бяхме малко революционери така да се каже и за да си вършиш както трябва работата. Първо, като евреи не можехме да пътуваме и веднага като установят твойта лична карта, веднага, по закона, който се прилага. Не можехме да излизаме след Девети септември, не, така де, след девет часа, де, аз какво говоря, след девет часа не можеше да се излиза. Ако си сваля значката пък ако те хванат още по-лошо. Ако те хванат и кажеш, могат да… Единствената опасност да кажат: “Абе, тая е фалшива”. Нали, защото ..

А случвало ли Ви се е?

Не, не, щото аз се опасявах, тука пише “шлосер”, а можеше да кажат ако се усъмнят, “Абе, я си дай ръката”, на шлосера ръката е друга и те веднага ще кажат: “Бе, какъв шлосер си ти, бе”. Но не се случи. Но се случи друго. Аз във “Литературен фронт” бях не знам по какъв повод на два пъти, май на 11 април, Деня на политзатворника,не знам какво-си, някакви очерци и между другото споменавах това, че имах карта на името на този. И след време ми звъни един и казва: “Аз съм този”. И си устроихме една среща в кафето на Съюза на писателите и действително е той. Каза ми, той пък има контакти с партизанския отряд “Чавдар” – кого познава от тях…– и се оказа, че на снимката е той. Секретарката му ли, коя там на службата ли секретарката, прочела във вестника и казала: “Абе, това е Георги”. И: “Абе вика, аз съм този”.

Един писател е ползвал твоето име?
Да, бе, някой, и той ми звъни, намерил ме нали, така го направихме, показах му и вика: “Аз съм този”. Аз разбира се не му я дадох. Той, може би, искаше нещо от това актив да използва това, че ето – неговата карта. Та такива истории. Това беше най-голямата история с тази карта. Аз някъде другаде споменавах за тази карта и смених го името. Това е тая история. А, издаваха се така – като сметнаха, че е нужно, стана един провал. Арестуваха моя ръководител. И тогава по принцип – трябва да изчезваш, защото не знаеш какво да правиш и той не знаеш какво ще каже. А предателството стана по друга линия – него го издадоха, отиват на среща, а аз имах десет минути, той си беше уредил на последното наше събиране среща с мен, с другите от, ние отговаряхме за сектора на Ючбунар, цял район, тайно един от друг си определяше той среща, да няма контакт. Обаче на тая среща, отива той да се среща с един, който беше от …., нелегални позиви, оня го хващат и “Тия позиви кой ти ги даде” – “Той”. И ги води на срещата си с тоя. Чакам аз пет минути и разбирам, тогава, значи е станало, бягай. И го чаках до края на процеса да разбера какво са казали и какво не са казали. Живеех в един , бях на “Иван Асен”, в техническа работилница, там спях, там се хранех. И сметнаха, че трябва да имам. Дадоха ми, поискаха ми снимка, за да направят тази карта.И така стигнах до нея. Това е с тая карта.
А това е от тия трудови групи – ето единайсета еврейска работна група, служба временна трудова повинност при Втора трудова дружина, Веринско. Това е, за което говорихме. Тая служба във Веринско, дето тия резервоари бензинови бяха. И това е снимката, пък, от Куртово Конаре. Там работехме на река Въча, влага, поправяхме коритото, корекция се нарича, корекция на река Въча. Това са тези снимки. Имаше един със фотоапарат, аз дори не усетих кога ме е снимал, после ми ги дадоха. Много по-тежка служба, отколкото тази в Пловдивско.
Миналия път не стана дума за това.
Миналият път, мисля ,че говорихте за това нещо, да,
Е, значи съм говорил, за Михаил Арнаудов, за това, че Георги Димит…идва един академик от Съветския съюз и пита за Михаил Арнаудов, а той – в затвора в това време. Георги Димитров ме беше … такова и тоя човек, държавен академик иска да се срещне с него и той не знае къде. И му нареждат веднага да го измъкнат от затвора. А те му бяха дали в затвора и библиотеката и това, да си работи, обаче в затвора. Щото министър на просветата, на просветата в Багряновото правителство. И като министър на това, го вкарват в затвора. И когато идва академик Державин от Съветския съюз, той знае, Михаил Арнаудов, като име голямо, и познат и пита Георги Димитров нещо, Михаил Арнаудов и той в затвора. И веднага нареждат, излиза от затвора и си минава тогава. Но, когато откриваха Съвета на Съюза на писателите, Джагаров го прави, беше едно подземие с мишки тая сграда на “Ангел Кънчев” №5, направиха, ремонтираха, направиха едно хубаво кафе там и долу –ресторант. И когато откриваха всичко това, бяха събрали, преди да стане официалното откриване, щото Тодор Живков ще дойде, и там стоим, пием си кафето и чакаме да дойде, Тодор Живков, да стане вечеря и следобед, не знам какво-си и Джагаров беше председател. И по едно време, както си стоим, и влизат Петър Пандов, тогава директор на “Български писател” и влиза със един човек и към нашата масичка и вика: “Да те запозная с професор Михаил Арнаудов” и аз ставам. “Казвам се Виктор Барух”. “Как, как?”, “Барух”. “А, казва, господин Барух, вие знаете ли, че ние свалихме значката?” “Знам, казвам.” Така че. След това аз имах случай, в “Български писател”, аз бях вече главен редактор, правехме едно второ издание на Иван Вазов, на изданието под редакцията на този, на Иван Шишманов, той има едно издание за Иван Вазов, някъде 1935-36 година, една много ценна книга. Иван Шишманов, “Иван Вазов и неговото творчество”. Михаил Арнаудов тогава е бил редактор. В “Български писател “, през 1976 и 1977 може би, направихме ново издание, представяте ли си, толкова години “Български писател” и сключен договор с Михаил Арнаудов за същото това, мисля че направи още един предговор за това издание. Но мисля по Нова година беше, идва той и иска, аз бях подписал като главен редактор договор, и аз веднага подпис там като главен редактор, иска малко аванс, при мен да се видим и казвам: “Разбира се”. И той: “Трябват ми, не на мен, но Нова година идва, подаръци”. Така че и след това запознаване имах една среща с него, покрай това издание. Но голяма личност в българската култура, но специално към нас нали този акт на свалянето на значките, аз ви казах, заслуга за което искаха да си припишат този Славейко Василев, полковник. Бяха, мина покрай, ние бяхме на служба още по това време, спряха, викнаха ни и казва: “Бе, ей, вече свалихме значките”, а той няма нищо общо с тази работа, но да си припише. Но заслугата на това правителство е, че направи един опит да промени вече курса, то вече под давление, щото ясно, но пак е един опит да измъкнат България от този курс. Така че имахме позитивно, макар че ги пратиха всички в затвора. Та така този контакт с Михаил Арнаудов.

Трета част³

Това е с внучката, нали казахте, че със семейството.

Значи това е внучката Ада.
Да. А това е като ученик в Трета Мъжка Гимназия с други съученици, ако кажат, че върви, върви.
Да, разбира се.
А това е интересна снимка, макар че трудно – аз съм тука, дето с половин лице, дето съм си подпрял главата с друг един така. Това е в Княжево на празника, това е част от Еврейското училище, Централното Еврейско училище на “Цар Калоян”, годината трябва да нещо 30-та, там някъде, щото аз съм роден 21-ва, значи първо отделение съм бил 28-ма, на седем години. Това трябва да е 30-та щото не съм от първи клас, щото тогава отделение. Около второ-трето отделение, значи около 30-та, на празника Лаг Ба-Омер, когато се празнува, засаждат се дръвчета.

Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview
interview -> Молхов Хаим Меворах
interview -> Касета 1, Страна А
interview -> Луна Давидова
interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала
interview -> Грация Нисим Албухайре
interview -> Адела Хинкова
interview -> Софи Леон Пинкас
interview -> Бина Йосиф Декало
interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: