Виктор Барух
И пак е правено някъде около сватбата?
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Някъде по това време. Ами евреите от провинцията започват да се насочват към София за търсене на препитание, за работа и като един център по-културен, по-голям привлича. Не само евреите, всички.
- Както и сега – не само за евреите, за всички, защото има работа. Сега тук ума въпрос за Вашия братовчед, Нир Барух. Той кога заминава за Израел
- Участва там в тези национални движения срещу англичаните в Палестина.
- А за седера, правехте ли вкъщи хляб или го купувахте
- А спомняте ли си баща Ви да се е молил
- Авторът на тази статия от книгата, която ми показахте
- А колко деца бяхте в клас, спомняте ли си
- А спомняте ли си някои учители оттам
И пак е правено някъде около сватбата?Да, някъде 1908 година. Четвърта част4 Да видим сега конкретно в кои градове е имало Алианс. Така че след изгонването от Испания тук, в Отоманската империя идват големи маси прокудени евреи и се настаняват тук. И тук испанският език, който те носят със себе си, започва дасе примесва с местните езици – с турски език, много думи влизат. Другаде, да речем където има славяни – със славянски думи. Но така, равнището на испанския език се снижава – това е една пречка за поколенията да контактуват.Например с испанци. Не само с испанци. Ами така да владеят един по-съвършен език, което им пречи на общуването, на контактите, на търговията, изобщо на работата. И затова явно от Франция започва влиянието, вече след първата половина на ХІХ век започва едно влияние на френския език на Балканите. И тази организация, която се нарича Alliance Israelite Universelle, започва да създава такива образователни групи с цел да подпомогне еврейската общност да усвоят един модерен език с това образование, да им осигури едно контактуване, съвременно, с което ще ги улесни да се включат в обществото и да си изкарват хляба. За да могат да работят. Ето тук какво пише: “Alliance Israelite Universelle основава в много центрове, сефарадски центрове в империята такива училища. Основава много такива училища в много градове в Отоманската империя. Първото такова училище, основано на българската територия е училището в Шумен през 1870, което се последва от това в Самоков през 1874. И така Alliance Israelite Universelle благодарение на техните модерни методи и техните разяснения започват да просвещават еврейските групи.” А това образование имало ли е някакъв еквивалент като основно, средно, висше образование? Или това са просто като школи? Не, не това са училища. Аз казах, много хора след това, след като получават една основа на френския език и отиват в Париж, във Франция, за да продължават своя курс в Ecole Normal d’Alliance. Тука явно са помагали за едно по-елементарно усвояване на френския език. Ето така стои въпроса. Това е нещо като съвременния алианс. Да, да подпомага контакта този център Alliance Français, чиято цел е да разпространява френския език по света. Някакъв клон. За да помогне на интеграцията на тези групи. Да, и по-специално на еврейската младеж. А майка Ви къде го е завършила? В Пазарджик. Сега можем да почнем отначало. Да, това мисля е достатъчно за Alliance Israelite Universelle. Да, напълно. Сега, в началото има няколко въпроса за баща Ви. Вие казахте, че той е бил учител в Кюстендил. Какво точно е преподавал? Ами тези общи предмети, тези учители, които са подготвени за основното училище. Писане, четене, език, български език, смятане. А той защо идва в София през 1907 година? Някъде по това време. Ами евреите от провинцията започват да се насочват към София за търсене на препитание, за работа и като един център по-културен, по-голям привлича. Не само евреите, всички.Както и сега – не само за евреите, за всички, защото има работа. Сега тук ума въпрос за Вашия братовчед, Нир Барух. Той кога заминава за Израел?Сега, той заминава преди 44-га мисля. Даже, ако знаех щях да я донеса, той сега една книга е издал с един Драголюб Какич, току-що излязла, за тоя случай 1947 свалят един израелски пътнически самолет тука.В България ли? Да, в България. Със сто и не знам колко пътници на борда. Погрешка или…? Самолетът се отклонява поради атмосферни условия от трасето, навлиза в България и го съобщават, изтребители някакви, получават заповеди и го свалят. Защото не могат да го идентифицират? А той беше аташе нещо, не беше посланик, в легацията израелската беше, това е 47-ма година. Нямаше посланик, не знам как се казваше. Не консул, преди да станат посолства, пълномощния министър. И той е бил в Израел известно време и го викат тука и на него се пада – той отива там, събира части и там, в книгата го описва. И там пише кога е заминал, все ми се струва, че четиридесет и трета ли е, и четвърта ли е, преди 09.09. 1944. А той там с какво се е занимавал? Участва там в тези национални движения срещу англичаните в Палестина.Срещу протектората там? Да, срещу протектората. То е имало бесилки там, убийства, там стават атентати от евреи организирани. От една много дясна организация, той става после министър-председател на Израел, сключва Бенин. Те си допадат със Садат, испанския президент, това е първата арабска страна, която установява отношения с Израел. Но той е бил в тези групи и после става дипломат. Идва в България, в легацията, бил е след това и в Съединените щати, в Куба, така че това е за него. Това ли се искаше нещо за него? Да, това мисля, че е достатъчно. Сега тук има един въпрос за Вашата книга “Отречени от закона”. Редакторите се интересуват защо сте я написали? Ами, че всички такива спомени – тези мерките и преследвания по ЗЗН, естествено е, че са така изживени тежко от семейството ми, естествено от всички, така че това се отразява много дълбоко върху психиката на човека. И особено, ако човек е с някаква нагласа да пише, една нужда това да го излее, да излезе. Да го излее на хартия. Като всеки пишещ това въздействие, преживяване. Силно преживяване. Когато ми разказахте за Вашия дом и за стаята си, в която сте живеели с братята си, споменахте, че брат Ви Арманд е чел до късно. Какво точно е чел? Ами чел е. Той беше станал комунист. И четеше такава социалистическа литература, нали автори на социалистическата, доколкото тогава е имало български такива автори и преводи също. Това е което четеше. Такава социалистическа, социал-комунистическа литература. Която е била все пак за времето си едно от най-популярните четива. Да, търсена от хората, които търсят нещо. А спомняте ли си, когато ми разказахте за Вашите съседи турци, за това момче с колата? Синът на турците, едно младо момче с една много хубава кола. Тук питат дали си спомняте марката й? Не, не. Сега има един въпрос в параграфа със празниците? Тогава стана въпрос за Симхат Тора, веселият празник… Радост на Тората. Когато Вие споменахте, че ашкеназките евреи много са танцували. А Вие самият били ли сте свидетел на такива празнувания от страна на ашкеназките евреи? Не, не. Аз го знам това от тия сравнения, които са правени, че те така празнуват и от настоящо време с тази. Тук в България така бурно, с танци и пр. не са празнували. Но с идването на равини отвънка, сега имаме един равин дошъл от Америка, той си е пак сефарадски евреин. Но там явно те празнуват по такъв начин. Той го насажда сега тука. Аз тука съм гледал, но не от ешкеназките, а от нашите, в нашата синагога. Извеждат, както сигурно съм казал, Тората, тоест свитъците, извеждат ги, обикалят с тях и всеки се протяга така и ги целува. Но сега, последните години този въведе, без да е ешкеназки евреин, въведе – излизат и почват, една промяна в самия ритуал, особено младите да се движат, да танцуват. Но те (сефарадите в САЩ) явно от по-рано, това е тяхна традиция. А за седера, правехте ли вкъщи хляб или го купувахте?Не, не, тогава още, помня, че се снабдяваха еврейската община с такъв бойо, твърдия хляб, тежък хляб, корав, кръгъл то и сега ги има, но корави хлябове и маца – тези плоски плочи, маца се казват. Като арабските питки, които ги продават сега в София. (Касета 4, край на Страна А) (Касета 4, Страна Б) Както и сега. Сега пък идват от Израел. В едни хубави кутии. А къде ги продаваха в София? Ами не знам. Появяваха се вкъщи, но знам, че не се правеха вкъщи. Но откъде точно – не знам. Баща ми ги носеше отнякъде. Има един въпрос, когато разказахте как баща Ви, Вие и братята Ви сте учили френски заедно. Освен тези уроци по френски, които Ви е давал, занимавал ли се е с Вас и по другите предмети? Не, но имаше един такъв спомен, когато в прогимназията, ни бяха дали да пишем някаква тема за драмата. Това беше в Кюстендил, за драмата, напишете. И аз отивам вкъщи и той ми помогна туй-онуй. И тя, учителката я взе и я помести в Кюстендил в едно детско вестниче, “Градинка”. И това го има като факт в Народната библиотека. Аз съм го намерил всичко това. Първа публикация?Първа публикация, наистина. И е подписана Виктор Барухов. Тогава – с тия българските окончания. Виктор Барухов. И така, имаше негова помощ. А в събота молили ли сте някой да Ви върши работата вместо Вас? Активно ли чествахте шабата или не? Не, не. Чак да не пипаме нищо. То е много така стриктно в религиозните. Не трябва дори да се включи лампата. И се включва предварително свещи, светилници навремето светеха. Даже Сенека навремето в Рим, римските евреи, нали много, пленници от Йудейската война и преди това, и палят светилниците и Сенека казва: “Палят в събота светилниците, за да се опияняват от дима им. От мързел го правят това, да не се работи един ден в седмицата, от мързел и да се одимяват от дима на светилниците”. Но това строго го спазват религиозните, нищо не се работи, предварително всичко се сготвя още, празничната вечеря почва още в петък вечерта. Край на всякакви – палене на огън да няма.А спомняте ли си баща Ви да се е молил?Не, не, и той не беше религиозен. Пак ви казвам – и празниците се празнуваха, и всичко – Седар, Песах до такава степен на религиозност.Тук за еврейската общност преди 9-ти септември, има един въпрос кое течение на ционизма е било най-популярно в България? “Общите ционисти”, така се наричаха. А Вие спомняте ли се за някакви събирания, на които да се е говорило за основаване на независима държава? Не, аз не бях от тази организация. Аз бях комунист. А имало ли е такива? Сигурно, сигурно. Не само “общите”, разбира се, че имаше. Имаше печатници, вестници, събирания, на които безспорно се е говорело. Щото те се наричаха “ционисти” именно заради Цион – основната идея беше за отиване там. А Вие бил ли сте свидетел преди 9-ти септември на такива групови заминавания за Израел, тогава Палестина? Ами, мисля, че беше 1943 година; група младежи беше организирана и аз го знаех това – замина един мой приятел, по-млад от мен. Бяхме заедно изселени в Пазарджик, Изи Мезан, синът на този Шаул Мезан, който е интелектуалец. Авторът на тази статия от книгата, която ми показахте?Да, но не само на тази. Той и редица други книги има. И след войната заминава и отива в Албания като партизанин и го убиват там. Той обаче замина с тази група младежи – било е организирано, може би от неговия баща при изселването си. И след това се разчу, 1941-ва. Там е бил в такова стопанство – рибовъдно. И се върна след 9-ти. Явно и семейството, и близки. И като се върна, завърши медицина, стана мисля невролог, много добър, много известен. Във връзка с отношенията между баща Ви и брат Ви Арманд, имало ли е някакви търкания между тях в идейно отношение? Да, да, аз помня, че баща ми явно не е бил много чужд на социалните идеи, но отказваше, нищо не става от тия идеи – напразно са всичките тия. Много пророчески думи. Има един въпрос за еврейското училище на “Калоян” – какви предмети изучавахте там? Общообразователни, по програмата на Министерството плюс иврит, плюс еврейска история. Изучаваше се Танах, т. е. библейски текстове. Просто обикновената учебна програма плюс иврит, еврейска литература, т. е. Библията, граматика? Да. А колко деца бяхте в клас, спомняте ли си?Пълен клас, може би 25, 30.А ходехте ли на летни лагери оттам?Не, аз не съм ходил. Може и да е имало, но аз не съм ходил.А спомняте ли си някои учители оттам?Да, спомням си Израелова – тя мисля, че беше по български език. Имаше една Иверет, тя беше по иврит, Иверет. Но другите, не мога вече да си спомня.Става въпрос за Вашия учител от Кюстендил, по български език, Баталов. За това съчинение, което сте написали. Това, което е казал за вашето съчинение преценявате ли го като обидно? А-а, не е обидно. Лично за мен, то е обидно, но не за Вас, а по-скоро за Вашите съученици. Не, нямаше никаква обида към мен. Никак обидно не прозвуча. Той изпитва такова съжаление, по-доволен би бил ако някой българин напише такова съчинение, но тези думи не съдържат нищо против мене, дори напротив. Имате ли Бар-мицва? Не, Бар-мицва не съм правил такова нещо. А Бар-милка, обрязването имам. Бар.мицва е когато момчето става мъж. С родители, роднини. Има един въпрос за това кога точно са Ви задължили да сложите табелите? 1941 година. Законът се гласува 1940 година. Не знам дали не е вече, когато се сключва Тристранния пакт с Германия, март 1941, когато се присъединява България. Април месец, когато минават войските към Гърция. А работата Ви при Борис Желев – това каква фирма е? Търговска фирма. Занимаваше се с някакви платове. Наемници. А кога започвахте работа там? Ами, аз работех преди Закона в една еврейска фирма, “Братя Мизрахи”. По Закона вече, някакъв процент, не знам 50 или друг, от наетите работници от фирмите, еврейските фирми, трябва да бъдат българи. И те трябваше да ме уволнят, но ми уредиха тази работа. А сега има въпрос за концентрационния лагер в Еникьой. Брат Ви Арманд разказвал ли Ви е нещо за там? Ами, да. Първо, те трябваше сами да си изградят огради, заграждения. Хранеха се в едни столчета, 4-5 души, и в тия столчета им се пращаше храната от някоя помощна организация. Колет с храна можеше да се изпрати само от близък – баща, майка, брат, сестра. Само от роднина, но не и от организация? А тогава Партията е била нелегална, нали? Нелегална, разбира се. Така, познати събираха провизии – чрез брат ми за столчето. И за всеки колет трябваше разрешение от директора на полицията, Драгнев се казваше. Аз съм ходил при него – за една бележка, че може да се изпрати. А между другото той там започна да превежда “Война и мир”. И съм получавал части в дамаджани – те нали са плетени, от лико или от нещо друго. Получавам една и викам, “Има нещо там”. Част от превод. Излезе този превод. Той е първият превод на “Война и мир”. Не беше много добър. След това на Жечев излезе. Но го има все пак като литературен факт този превод, първият. А самите концентрационни лагери с каква цел са били създадени? По политически причини или по други? Само политически. Даже много от тях нямаха присъди, без присъди. Брат ми имаше една лека присъда от 30-те години; хора, които са уличени в нелегална дейност. Наричаха се “Селище държавна сигурност”. А освен в Еникьой имало ли е другаде? Да, да. Имаше в Хасковско, отделно имаше и женски. А неговият беше в Ксантийско. Ючбунарската синагога – Вие ми бяхте казали къде се намира – на ъгъла на “Стамболийски” и “Осогово”, където сега е това училище? Да. А той кога влиза в лагера? Септември 1941 година, веднага след като Германия обявява война на Съветския съюз. Юни се обяви и след няколко месеца ги прибраха. А той преди това какъв е бил? Зъботехник. Правеше смесите за разни протези и пр. Значи той е бил в лагера от септември 1941 до ноември 1943 година? Да, да. Защото когато се върнах от трудовите групи в Куртово Конаре през ноември 1943 година, той беше вече в Пазарджик. И на следващата година, 1944, когато ни изпратиха във Веринско, бяхме двамата. А какво се случи с Вашите роднини през войната и след нея? Ами, майка ми почина. Другият ми брат беше изселен със семейството си в Плевен. А другите – всички бяха изселени. А кога се върнахте във София? Ами брат ми Арманд веднага след 9-ти септември го повикаха. Аз го последвах след някой-друг месец. Брат ми Емил – също. Всички се връщат в София, освен ако някой не се е оженил по време на изселването. А заедно ли живеехте след изселването? Не. Всъщност докато си намерим квартири, двамата с брат ми Арманд живяхме заедно в една стая в Медицинския център и после си намерихме отделни квартири. Сега, има един въпрос за съпругата на брат Ви Арманд. Сега, той беше женен през 30-те за Роза Хершкович, една актриса. 1933-34 година се жени за нея, после се развежда. Тя по време на събитията заминава партизанка и я убиват в Пазарджишко. И след това, като се връща в София, брат ми сключи брак с Мати Пинкас, певица. Оперна певица. Сега е педагог в Испания. Кога и къде станахте левичар? Под влияние на брат ми [Арманд]. Като млад. Тук има един въпрос за Израел. Хареса ли Ви Израел? Много ми хареса. Аз съм ходил доста пъти, през 1961 на процеса на Айхман. За съжаление тогава не можах да видя доста исторически места. Не можех да отида на Стената на плача. Но бях на гроба на Давид, където имаше достъп. За сравнение следващите пъти всичко беше по-добре и по-добре. Първият път гостувах на приятели, на една компания, мисля, че говорихме за това. Следващият път като отидох и те вече имаха по-сигурна работа, усещаше се една по-голяма сигурност. И се по-добре и по-добре. Вашето отношение към войните със Сирия, с Египет? Аз оправдавам тази защита на младата държава. Все пак след 2000 години да се върнат в отечеството си, нещо за което са мечтали 2000 години. Тука всяка среща, всяко събрание завършваше с думите “А следващата година в Ерусалим”. След 6 милиона избити и е естествено, че аз имам такова отношение. Естествено подтекстът на този въпрос, поне както аз го тълкувам е: доколкото сте бил член на Партията и левичар, това по никакъв начин не е повлияло на Вашата лична позиция. Не, не, ни най-малко. Напротив. Превърна ме в един, не мога да кажа опозиционист, но в един…. Член на Партията с особено мнение? Да, още повече, че отпреди промяната аз усещах нередни неща вътре в Партията. А вие самият как си обяснявате този антисемитизъм от страна на БКП при положение, че една голяма част от евреите са били членове? Преди всичко това идва от Русия, с нейния традиционен антисемитизъм. Там изтребиха сума ти хора. И тука под това влияние започнаха. 1 Интервюто е проведено на 19.04.2003 между 10:10 и 12:00 часа в кафе-сладкарница “Неделя”, ул. “Крум Попов” и “Милин камък”. 2 Интервюто е проведено на 28.04.03 между 11:15 и 12:45 часа в кафе-супермаркет “Елемаг”, ул. “Незабравка” и “Елемаг”. 3 Третата част на интервюто е проведена на 28.05.2003 в кафене “Елемаг” между 18:10 и 19:15. 4 Четвъртата част на интервюто е проведена на 16.07.2003 между 19:30 и 21:00 в кафе-сладкарница “Елемаг”. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|