Виктор Барух
Филолог? Филолог, да. А професиите им са съответно? Ами така. А внуци?
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сега за баща Ви Сабат Нисим Барух. И е роден
- В каква степен го преценявате като религиозен
- И образованието му, професията му
- На българската армия или на
- Техните семействаВие предполагам, това са Вашите първи братовчеди
- А къде и кога е роден О-о, не мога да Ви кажа нито къде е роден, нито кога.
- А каква е нейната професия
- А спомняте ли си нещо за тях
- Имате предвид военно служащ
Филолог?Филолог, да. А професиите им са съответно? Ами така. А внуци?Внучка една – Ада Евтимова, Ада Руменова Евтимова. Сега за баща Ви?Сабат Нисим Барух. И е роден?Роден някъде 1878 в Кюстендил. А преди да дойде да живее в София къде е живял?Живял е в Кюстендил, учител, А майчиният му език? Майчиният му език трябва да е бил ладино, тия години повече, но смятам, че български. В каква степен го преценявате като религиозен?Него? Умерено религиозен, но спазвахме в къщи празниците еврейските. По-нататък има въпроси конкретно за самите празници? А къде и кога е починал?Почина в Кюстендил, 1936 година. И образованието му, професията му?Висше образование, висше педагогическо образование. Работи като учител и като преводач. Тук има няколко въпроса за военната служба? Неговата. Ами, за него знам, че, сега аз бях петнадесет годишен, когато той почина, но бях чувал това, че като военен през Първата световна война, е бил преводач при главнокомандващия – генерал кой беше? – в Кюстендил беше главната квартира на… На българската армия или на?На българската, на българската. Преводач – той знаеше езици – френски, испански. Той има ли братя или сестри?О-о, осем братя и една сестра. Тук има много въпроси за тях – име, дата на раждане, професии? О-о, да, това не бих могъл да кажа, имената може би мога да ги изброя. Ами: Бенямин, Рубен, Рахамин, Наим, Авраам, Пинкас, колко станаха? Шест. Още двама, а единият е баща ми, седем, и кой ще е осмият… Не мога да си спомня. Той баща ми е бил по средата така, по към младите, пък ония така някои даже са починали като малък съм бил, помня ги аз по едно време ги писах. Има още един, ако се сетя, ще ви кажа, а сестрата – Яфа. И има въпрос за професиите им? Ами между, между, да речем търговци, търговци и лекар, учител, лекар, учител – баща ми, лекар – последния, най-младия, Авраам, даже неговият син Нир Барух, който в Израел сега живее, той често идваше тук, занимаваше се с политически обзор, печаташе тук Нир Барух, на последния, най-младия, лекаря и той почина. Техните семейства?Вие предполагам, това са Вашите първи братовчеди?Първи братовчеди имам, ето този Нир Барух. В какъв смисъл? Ами поддържате ли някакви отношения с тях?Да. Всъщност повечето са починали, но имам в Израел първи братовчеди – ние двамата. Поддържам с тях, особено с Нир в Израел. Тук има въпрос за баща Ви по времето на Холокоста, но той е починал преди това? Той е починал 36-та година. И тук сега за дядо Ви по бащина линия? Името Вие ми го казахте? Нисим Барух. А къде и кога е роден?О-о, не мога да Ви кажа нито къде е роден, нито кога.А знаете ли с какво се е занимавал – някакви такива неща?Не мога да кажа. И направо можем да прескочим нататък. Да, да просто не знам, аз съм най-малкият син в семейството. Те отдавна са били починали, аз даже не познавам и дядо си, и бабите си. Бабата по бащина линия. Бабата също – нито бабата, нито дядото. Сега за майка Ви?Тя е Рашел Нисим Герон, родена е някъде 18 и ... тя почина на 62 години през 1944 година. 44-та без 62, това колко прави? Не съм по сметките. Аз ще го сметна после. На 62 години почина в Пазарджик, бяхме изселени там. Всъщност и тя родена в Пазарджик и баща ми си почина там, където беше роден. Целият род на баща ми е от Кюстендил - тия всички братя – е излязъл родът от Кюстендил. А нейното образование? Тя е, имаше една, имала е де, Alliance Israelite Universelle, алианс еврейски, френски институт нещо. А каква е нейната професия?Домакиня. И предполагам е била религиозна в същата степен?Средно, така средно. Както беше и семейството, празнуваха се празници, но така някакво редовно на синагога не, на празници на синагога – такива работи. И нейният майчин език?Нейният майчин език – то по това време в семействата се е говорел ладино – те затова са ги водели по български училища, да научат български език, по училища български, за да могат да контактуват. И ладино, и български.. Има ли братя и сестри?Има. Сега, помня вече Роза, сестра й, Бея, също една сестра, което значи на ладино “красива”, Бея, Авраам, брат имаше, Виктория – у нея при изселването живяхме. А спомняте ли си нещо за тях?Спомням си. Нещо - кога са родени, какви професии са имали?Домакини, жените бяха домакини – това Бея, Виктория, Роза – домакини всички. Всъщност Роза беше съпруга на Аструг, Йосиф Аструг, който беше по едно време банков директор на една банка, помня по едно време тая банка фалира, но домакини жените, а Авраам беше служащ, Виктория – домакиня, Бея – домакиня, Роза – домакиня. Имате предвид военно служащ?Не, не, такъв обикновен служащ, да речем търговски. Нещо като чиновник?Чиновник, нещо от тоя род. А за техните семейства, за Вашите…?Е, то аз казах, за Роза, за мъжа й, те имаха много, много така – Йосиф, единият зъболекар стана Анри, даже в Бордо завърши, както и синът на Бея, те нали братовчеди, на две сестри и той в Бордо завърши зъболекарство. И те там са живяли?Не, не, те завършиха там и тук си практикуваха зъболекарството. Вие виждате какви са въпросите и те могат да се попълнят, ако не се сещате в момента, в крайна сметка, ако нещо изскочи.. А по време на Холокоста, тя къде е била? Майка Ви?
Тук има няколко въпроса за дядо Ви и баба Ви по майчина линия – същите въпроси. Кога са родени, какви професии са имали? Не, не, не, това са истории от 19 век трябва да са – те тогава са били на млади години, те са живели Още по турско време. Разбира се, че по турско време, разбира се. То баща ми се е родил някъде войната, руско-турската война, а пък техните бащи – преди това. Началото или средата на 19-ти век. Откъде да знам. А разказвали ли са се някакви истории в семейството Ви за прадедите ви? В семейството помня, че бащата на баща ми нещо някъде по Виена е ходил, не знам какво-си правил, нещо търговия ли, какво не знам, но помня че имаше някакви истории, но какво, що? Било е много отдавна. Ами да, това да е било 50-те, 1860 е 70-та – там някъде. Дядо си и баба си не ги знаете? Не ги знам, не ги знам, аз съм 21-ва година роден – те са отдавна починали. Тук има няколко въпроса: описание на родния Ви град от времето на Вашето детство. София, о, имам, и в книгите си аз пиша за това, за София – за сегашна нямам, но преди 20-30 години, а имам, да, имам написани неща. Ако трябва да разкажа, мога и да разкажа, за София, да. Да речем аз съм израснал на ул. “Софроний”, улица “Софроний” е в Трети район, така след “Христо Ботев” – третата пряка. Там нали винаги в махалата израснахме с деца – тя беше характерна с това че живееха много бежанци от Македония, много арменчета имаше и други, така че заедно, бяхме така една група с различен произход, но се разбирахме много добре. Заедно ходехме, къде ли не ходехме. Да речем, оттам много често ходехме до Башков чифлик, Баталова воденица – там, дето сега е млекоцентралата, на един от нашите, на Пешо, дядо му имаше чифлик близо – ходехме от време на време там, имаше един вир, къпехме се, щях да се удавя по едно време – това ми е първото къпане там, по едно време без да знам, то всички влизахме там, помня че едва се измъкнах, често ходехме на Владайската река, на “Софроний” – реката, там джапахме. В спомените си аз съм описал това, в някои от книгите си, аз имам книга – “Отречени от закона” – цяла глава за това време, тия годините на войната, и детството. Така съкратил съм нещо, но. На ъгъла на нашата улица “Софроний” и Владайската река, сега “Сливница” така наречен, беше полицейският ескадрон, на Салабашев той беше командир на ескадрона, Салабашев – полицейски офицер. И когато един от спомените печатах в сп. “Септември”, там беше Стоян Загорчинов – сигурно сте го чували, един голям наш писател – много се заинтересува от това със Салабашев, даже дойде веднъж вкъщи, аз имах в българските книги това със Салабашев. Оказа се че той му е бил съученик, съвипускник от Военното училище в Стара Загора, Загорчинов също го е завършил, както и този; даже вика учудих се че той стана полицай и затова. А аз имах разкази, имах нещо, които минаха през “Септември” тогава, а той беше с мен редактор, белетрист, и той… Така че спомени имам – да речем, на всеки Тодровден – конския Великден, празник на конете – там по, край брега, така, както тече, на десния бряг се уреждаха конни състезания на полицейския ескадрон. И това беше голям празник за махалите – там се струпваха всички деца, а и не само деца, от нашия квартал, от Банишора, от другата страна на реката, откъм гарата, се струпваха, народ да гледа. И прескачаха огньове се палеха в редици и пускаха, аз съм го описал подробно, защото ми е останало за наградите, помня масичка с награда, имаше непременно освен Салабашев там и офицери разни, имаше и Захарчук. Понеже идваше една пожарна; Захарчук беше …той е украинец по произход, след Революцията идва тук, става началник на пожарната команда; те бяха с едно жълти шлемове, достолепни, да, и непременно той идваше, защото палеха огньове за прескачане, препятствия огнени и да не би пожар да има и Захарчук винаги идваше. Накрая награждаваха със статуетки, така със коне, с нещо друго – това ми е останало. Това беше много колоритно, въобще нашата махала беше много колоритна. (Край на касета 1, страна А)
След това цели групи така, пет-шест момчета тръгвахме, тогава така единствената къпалня открита беше “Дианабад” тия години тридесетте, и отивахме тука на “Дианабад” да се къпем и още помня един път, още не бяха завършили, имаше една барака, още със строителните материали и ние влизахме без пари, някои се промъкваха и се събличахме в тая барака, влизахме, оставяхме си дрехите, къпехме се и после излизахме. И един ден, така събота, неделя ли беше, ха да се изкъпем, влизаме в бараката да се преобличаме и няма ги, значи някой ни видял и ни откраднал дрехите. И гледаме тука дрехи, там дрехи – няма дрехи. И идва един и казва: “А, вие ли сте? Ей сега ще ви дам да видите.” Удари ни по един шамар, даде ни дрехите и си се прибра. Но някой път в неделята, след като отивахме на баня, така по обяд отивахме на хълма, на лагера на дъновистите, всъщност аз живея там сега, дето е и гроба на Дънов още. Но влизахме при дъновистите, те правеха концерти, имаха салон, където сега е Руското посолство, сред тях имаше много музиканти, много художници, имаше концерти, неделни концерти, беседи също и по един обяд имаше в трапезарията, по един боб, нали те са вегетарианци. И ние изяждахме по един боб -чорба там нещо такова, така че това са ми така спомени от тогавашна София То и сега често обичам сутрин, често сутрин като излизам гроба на Дънов е в тази градинка там, много е приятно, чисто, подържано е, мисля че е под покровителството на ЮНЕСКО. Пако Рабан беше дошъл, той нали също е почитател, там медитират, идват при гроба, и той беше, даже в новия си роман сега така споменавам за тоя случай, за Пако Рабан. Сега, няколко въпроса за еврейската общност в София, дали имате ли някакви спомени – за синагогите? Разбира се, разбира се. Аз като малък ходех в синагогата, по празници, както ви казах, така помня много, понеже тя е така, доста добра, тя и сега е почти възстановена, може да се види, има в Америка еврейски синагоги, правеше силно впечатление. Аз учех в еврейското училище, до първи клас, за което съжалявам много, не знам защо баща ми ме премести вече в шести квартал, на “Ботев” “Фотинов”, на “Ботев”, между “Симеон” и “Кирил и Методий”. Има една улица “П…..?” Така че знаех иврит доста добре, викаха ме даже в по-горни класове да чета от Танаха, едни части от Библията, да покажат на по-големите да видят как малкия чете. Но ходех, ходех на синагогата, имам много хубави спомени, …….. така, празнични. Празници, молитви ги слушах, също от сватби, ходех като най-малък, понеже в еврейските семейства петък вечерта, тоест срещу събота следва службата в синагогата, в събота става празнична съботна вечеря. Еврейските празници винаги почват в навечерието на следващия ден, с изгрева на първата звезда започва празникът. Но винаги на тази съботна вечеря – пиле имаше така едно меню, а купуваха се от пазара, имах впечатления, сега нали е Женски пазар, имаше много птици, и то трябваше да бъде заклано в синагогата от специален свещеник, който това му е работата – нарича се шохет, това значи този, който коли обредните животни, може да бъде теле или кокошка. Там имаше едно специално помещение, с куки, на които като по наколни така се закача животното да се оттече кръвта, долу – канал и изтича. То и сега като се влезе в синагогата го има помещението, но го използват за друго. И така аз с пилето, това което е обредно заклано, значи този шохет, свещенослужител някакъв, има специален шохет за моел, който пък се занимава с обрязване на момчетата, обрязване както при мюсюлманите, но те го правят само че на тринайсет. Така че ходех събота…петък всъщност в навечерието на празника за пилето да се…. Нали знаете защо всъщност на осмия ден се обрязват момчетата евреи, пък на тринайсетия ден – мюсюлманите. На тринайсетата година. Ами, честно казано, не. На осмия ден, както Исус е обрязан, нали в Евангелието пише, на осмия ден го заведоха на обрязване. Защото когато се ражда най-неочаквано на Сара, тя е била бездетна Сара, но на осемдесет години според Библията ангелът й казва че ще забременее и ражда Исак, което значи “усмивка”. Обаче когато се родил Исак, тази усмивка се отразила на името на Исак, “Исак” значи “усмивка”, тогава за сключване на съюза, с това съюзът се сключва чрез това обрязване и до ден-днешен. Тогава тя е имала дете, тоест Авраам е имал дете от наложницата й Агар, то е Исмаил, то и сега се смята, че арабския свят произхожда от Исмаил, а той тогава бил на тринайсет години и спазвайки този обет, тогава него го обрязват и затова сега се спазва. Но Исмаил нали го прогонват по искане на Сара, тъй като е на наложницата й дете, прогонват го, но със камилите, натоварени с дрехи, храни, го извеждат и оттам се смята, че твойто поколение е безчислено, ще излезе от пясъците – но произходът е един – от Авраам или както те го наричат Ибрахим. Затова те даже имат в Хеброн джамията и това на патриарсите, където са погребани Авраам и Сара, там се стичат евреи и араби и се бият там, за да почитат Ибрахим и Авраам, който е един и същ. Много големи истории са ставали за взаимно изтребление. Има един въпрос за Талмуда и Тората. Ами, Тора, какво значи, това значи Петокнижие, това са петте първи книги на Библията, тоест Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета Мойсееви книги, така се наричат – това е Тора, Петокнижието, което е първите пет книги от Библията, която заедно с цялата книга се зачита изключително много. Но от петтях Мойсееви книги, Тора, това означава Тората, свитъци от тези книги се пазят в скинията така да се каже – във всяка синагога има една част със завеси и със врати, така най-святото място, където свитъците от Тората се съхраняват и във всеки, има ден на Тората – Симхат – “Радост на Тората” се нарича, когато се изнасят тържествено тези свитъци, обикалят синагогата и всеки простира ръка и целува това със свитъците на Тората и се играят тогава –особено ешкеназките, немските евреи играят, весело, това е Симхат, Радост на Тората, весели празници и тогава завършва четенето на последния текст от Петокнижието и същата вечер започва отново четенето, тоест за една година се изчитат всички, всяка вечер си има част от която се чете. Тогава свършва, на Симхат – Тора и отново започва А Талмуда са тълкувания на библейски текстове, много често вече това са текстове, тълкувания и прочее, които имат за цел да оградят библейските текстове, смятало се е че те са доста така преки, сбити тези текстове и не от всички се разбират и трябва да се тълкуват и тези тълкувания обграждат чистотата на истинския библейски текст; срещу което се обявяват вече реформатори, ……….. или срещу това течение на равините, които отдалечават хората от чистия текст на Библията и изграждат го буквално и това е една борба между реформатори и равини, които държат на текста и на Талмуда. А самите евреи от София от вашето детство, какви са вашите впечатления от еврейската общност? Тогава така много организирано, имаше така наречените еврейски….., имаше вестници, организацията около синагогата, имаше организация за помощ на болните, фондове за болните, имаше една така доста добра мрежа изградена социално, както казах имаше вестници и имаше различни политически течения – вече най-организираното и най-силното беше ционистическото движение тоест последователи на ционистическата идея на………, тоест за създаване на еврейска държава, които всъщност след Девети, нали знаете, всичко се изсели, бяха под силното влияние на ционизма, но основата на тази идея – изграждане на еврейска държава. Завръщане на огнището, дето е била навремето. Във вашето семейство имало ли такива идеи? Да, във мойто семейство баща ми беше например умерен ционист, поддържаше така, обаче Арманд беше комунист, идеята беше че не така ще се разреши еврейския проблем, не създаването на държава, но но победата на социалната революция ще заличи разликите между отделните националности и това са двете основни течения и почти навсякъде имаше ционистическо движение за завръщане, и създаване отново на еврейска държава и борците за социална революция, която ще разреши различията между отделните националности, антисемитизма хората ще станат братя, което всъщност се оказа фалш. А имало ли е някакви силни противоречия между него ги наречем фракции, течения? Ами има, много силни между тия ционистическото и социалистическото движение и това бяха основните, някой път се изостряха, някой път се прекратяваха, да речем по време на войната имаше едно чудесно и сега го установяват, една организация младежка, която се нарича Ашомер Ацаир, което значи “млад страж”. Те бяха социалисти, но за създаването на еврейска държава, там, защото те смятат, както и много други, че никога извън Израел, т. е. извън Палестина, тогава още не беше създаден Израел, така че но в древността е имало Юдея и Израел, две еврейски царства, които 70 година след въоръжената еврейската война срещу Тит, Рим, тогава става разселването на евреите, винаги, където (и да е) извън тази страна ще има антисемитизъм, няма да бъдат при равни права и затова социализмът разбира се добре, при това беше една чудесна организация, с много песни, с много младежи, и те също заминаха, а за противоречията, за някои казах, а за тези, че трябва със социална - там-там; тук ще ни избият, трябва да се борим, между тях излязоха много партизани и умряха и загинаха, но след това и станаха … даже преди войната много от тях заминаваха за Палестина и сега ги знам и са едни от първите създатели на кибуцините, това са колективните стопанства, които цъфтяха, разцъфтяха много тогава. Много от създателите са български от 30-те години Виктор Шенков, ако сте чували, един сега още един много уважаван и тука, социалдемократ, един от този; и от Русе имаше един. Това са едни от създателите на колективните стопанства. Та това в младежките движения беше, както и при възрастните. Имаше организация на жените-еврейки……... По Вашите спомени евреите живели ли са компактно – по квартали, махали? Да, да, Ючбунар беше еврейската махала, така наречената, това от “Христо Ботев” на запад там, като се почне от нашата “Софроний”, там беше малко смесено, но оттам – “Средна гора”, “Паисий”, тези улици, нататък чак до “Одрин” – компактно живееха, но бедната част. А по-богатите живееха тук на “Екзарх Йосиф”, “Искър”, магазините им бяха по”Леге”, много евреи които са известни, те живееха в тези квартали. Но когато се гласува Закона за защита на нацията, този расистки анти-еврейски закон по време на войната, между 1943-1944 година когато носехме значки тука имаше и точка в закона, която нареждаше на всички, които са от “Мария Луиза” на изток, тоест тези (богатите) че не могат да живеят там и тогава започнаха да се преселват в ІІІ район, в Ючбунар в този квартал и то тогава се превърна в нещо като гето. Там се съсредоточи. До изселването 1943, когато го напуснаха всички. После изселването. По Ваши спомени някакви типично еврейски професии? Да, всеки се стремеше, особено по-заможните малкото семейства, с някаква възможност, да издържат сина си адвокат да стане, лекар да стане, нещо така и го постигаха, зъболекари, имаше много зъболекари, много лекари-евреи, много адвокати-евреи, а другите – вече занаятчии: тенекиджии, обущари, работници по фабриките, текстилни фабрики, а-а хамали имаше, всеки според социалните си възможности. Вие казахте преди малко (за пилетата), тук има един въпрос: опишете един пазарен ден във Вашия град. Пазар? Да, да много често ходехме, тия момчетии, дето бяхме, понеже пазара ни беше на две крачки от “Софроний”, ходехме по пазара, разглеждахме там, гълъби много… аз, имаше, продаваха там на единия край на пазара до “Симеон” кафези с гълъби. И аз веднъж, имах много желание да имам гълъби и купих си един път един гълъб. И горе му сковах на тавана нашия кафезче, хранех го докато свикне ужким, на капандура, нали знаете, ето това е капандура, ей там, отсреща, горе, горе, покривчето с прозорчето – ами да, отваря се или се вдигаше по някой път. Ние, аз си спомням живеехме в две големи къщи, ние – във вътрешната къща на горния етаж и горе си имахме таван и като сметнах, че вече е посвикнал гълъба, на капандурата го сложих и той си стои гълъба така, стои, стои, давам му храна, аз исскам да литне и да се върне – това е кефът – аз съм го приучил вече, къшкам го, и той по едно време излетя и не се върна вече. А те бяха между другото, гълъбарите ги дресираха, продаваха ги там, но знаеха, че те са дресирани и той ще се върне, нали вземаха му парите и така, ама аз също си бях виновен, защото много исках да тръгне, да излети. Той разбра, че го къшкам, къшкам и излетя, щом като искам толкова и си отиде. А във Вашия квартал по време на вашето детство….. Имахме ние един футболен клуб “Пирин”, понеже както ви казах, имаше много бежанци от Македония, аз по-късни години си обясних защо “Пирин”. “Пирин” – така махаленски отбор, обаче си плащахме членски внос, имахме топка. Никушев израстна между нас, той дойде от Русе, един футболист, Никушев, ако си спомняте – много голяма звезда стана. Той израсна между нас с една парцалена топка и стана звезда тогава, Никушев та и той беше между нас, от Русе се преселиха те. Имахме си две дървете, там един турчин живееше и съседи на № 41 бяхме на улицата точно при техния дом имаше две дървета – акации, на едното те си заковаха кутия за съобщения, футболни – беше голяма работа. Израснахме до “Славия” игрището, много близко, имам един, не може да се заличи, спомен – ние така като малки гледахме да влезем без пари така и обикновено се присламчвахме към някой чичо да влезем с него. Ако ме вземе някои път, той казва: “С мен е момчето” и влизам. И аз викам: “Чичо, да влеза с теб”, ама блъсканица имаше и той ме пази – да не ме бутнат, да не ме смачкат и разбира се – влизам Но е останал в съзнанието ми като толкова внимателен – не стига че ме взе, но и ме пази. Това е също един спомен. А относно местата за пазаруване – Вие имахте ли някакви предпочитани места за пазаруване? Е, Пазара, Пазара беше там и по-евтино. А освен това всеки надвечер минаваха количкари по улицата с зеленчук, краставици, марули, не знам какво си и малко по-евтино беше на свечеряване и някои изчакваха да дойдат тия и да си купят от самата улица. Те са с колички, сега няма такива. С количките викаха. Имаше салепчии, салеп – албанци, както бозаджии има с гюлове с боза пак по улиците, салеп от корени на салеп, много хубаво питие, топло за през зимата - чудесно, гъсто, лепкаво, за гърло, за такива работи, с едни такива на гърба ги носеха лъскави, излъскани съдове и обаче като почнат тук и така като се наведе и то шурне. “Салеп пари гуша, вади кашлица!”. Както точиларите, минаваха на ръка с техните камъни за точене и който иска да си наточи нож, ножици, така и те викаха “Салеп пари гуша, вади кашлица”. А спомняте ли си някакви политически събития от Вашето детство, или по-скоро юношество? Спомням си от детството, аз, както ви казах, на “Софроний” и на “Сливница”, на реката, беше и мине, не мине време и профучават пет-шест конника-полицаи, по нашата улица, по “Софроний”, тогава нямаше паваж, имаше камъни, даже искри изскачаха от копитата, и след време някъде 30-те години имаше, така наречените, трибуни – комунистическата партия и анархистите – имаха трибуни и се събере някаква група на някой улица и един става и почва да говори – и лозунги, лозунги, обаче съобщават веднага и те, най-бързия начин и те отиват, разгонват ги с бичове, с друго и ги арестуват и между два коня – виждах нали ударен, със вар по лицето дето са ги били по стената и те го водят до Първи участък – на улица “Софроний” беше Първи Участък, точно зад нашето училище “Константин Фотинов” беше Първи полицейски участък и следваше ескадрона. Те го водят между двата коня и го оставят в участъка и се прибират. Тук са изброени някои събития, по-важни – идването на Хитлер на власт, Мюнхенския пакт и други? Ами, идването на Хитлер, тогава започнаха тия гоненията, от които аз си имам вече много спомени. По Закона за защита на нацията първо трябваше, една от точките там, не знам коя си, беше да речем не можеш да пишеш, не можеш да бъдеш автор. Моят първи разказ в Пазарджик като изселен беше отпечатан в един вестник там за Родопите в Смолянско, имаше “Горски кооператор” – не знам каква връзка установих с тях, и първият ми разказ те го взеха за печат с името В. Бешков – В. Б. Виктор Барух – това като псевдоним, защото не можех да пиша като евреин. Друга точка беше че не можеш да влизаш в брачни и извън-брачни вързки със не-евреи, тоест аз не можех да обичам българки. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|