Виктор Барух
Да не говорим за германка…
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- А някакви битови детайли от квартал или от Вашия дом
- В по-бедните къщи
Да не говорим за германка…Ами, изключено. Не мога, с не-евреи – просто забрана. Ставаше дума за това време, и в къщи, още в София трябваше да си сложим, аз го помня, надписа освен значката, трябваше да сложим “Еврейско жилище”, да се знае, че тук тоест със един картон, бял, със черно: “Еврейско жилище” и Давидова звезда. Но аз работех тогава в една фирма, има едни филм по книгата на Бар Зоар, “Извън хватката на Хитлер”, аз участвах, правиха ми интервю там да разказвам, работех в една фирма, когато за първи път отидох със значката, Борис Желев се казваше той, той беше от тези офицери-републиканци, които бяха изгонени и като я видя и казва: “Махни я, бе, на моя отговорност!” казва. Имаше симпатии така към нас от всички страни. А някакви битови детайли от квартал или от Вашия дом?Какво, битови? Като ток, течаща вода?Ток имаше, течаща вода, да, да, тия години, вече, почти нямаше такива, може би по-надолу във квартала из малките улички, може би… В по-бедните къщи?Да, да тези, е, сигурно е имало тоалетни на двора, но вода имаше навсякъде … Павирани улици?Павираните, да. Павираха я по онова време нашата, “Софроний”, аз си спомням, тогава. Даже аз имам в един разказ как играем топчета из боклука на градове, тоест издълбавахме с тия лимонадените топчета, на градове играехме и си вдълбавахме в пръстта дупките, където трябваше да се оправят топчетата. Но почнаха да слагат плочи, даже бяхме намерили, аз в разказа пиша, че дето още не бяха слагали тротоар, меко дето собственикът там каза: “Абе, аз за хляб няма, пък плочи ще слагам”. А всеки трябваше сам да се слага. Но по това време слагаха вече плочи на тротоарите и калдъръм, аз тая дума не можах да си спомня – тоест пръст, камъни, пръст. И тук има вече въпроси за семейството, които са не толкова от конкретен характер, а….. (Край на Касета 1, страна Б) (Касета 2, страна А) Има въпроси за Вашите родители, за техния брак, за тяхното запознанство, ако знаете нещо, разбира се, за това? Ами да ви кажа право, не знам точно как са се запознали, но беше, струва ми се, един нормален брак, тогава тия разводи, нещо такова, не бяха познати. Както ви казах, трима братя бяхме, баща ми, понеже знаеше френски, започна и на тримата да предава вкъщи френски език, ние учехме френски език и моите познания по френски започнаха оттогава. Помня една някаква много стара, почти вехта, учебник по френски език, по него. Май че от тримата аз останах по-прилежния ученик, те бяха по-възрастни вече, аз съм така изтърсакът малко – между по-големия ми брат и мен има единайсет, не тринайсет години разлика, между другия – десет години разлика – така че те вече, те не бяха вече толкова послушни, имаха си свои вече – млади хора – както ви казах вече Арманд вече – увличаше се вече от тия идеи, брат ми също Емил по своите младежки компании, а аз – вкъщи и бях по-прилежен ученик по френски и сега помня от този учебник поговорки, френски. Помня, че урокът горе е свързан долу с някаква поговорка и сега си спомням една от тях, да речем: :‘Ton the a ote ta toux?’ Това е въпросът и отговорът: ‘Oui, mon the m’a ote ma toux. Звучи като някакъв кой знае какъв език. По-бавно ще го кажа: “Твоят чай вдигна ли, премахна ли твоята кашлица?”, и отговорът е: “Моят чай премахна моята кашлица”. Та нарочно е подбрано това, нали? Та от тези години, да речем – тогава съм бил осемгодишен, сега съм на осемдесет и две – представяте си каква разлика и как съм запаметил всичко, дума по дума. Така че това е една черта от живота в семейството ни бяха тия уроци. Друг спомен: празникът Ханука у евреите има един Празник на Светлините – той е свързан с едно въстание, еврейско, срещу сирийците, срещу гръко-сирийците и освобождаването на Храма. И там в Храма се намира една делвичка със светилно масло, което те сметнали, че ще стигне за една вечер, но като по чудо започнали да слагат на светилницата и запалват светилницата за Празника на светлините, че цяла седмица им достигнало като по чудо това малко мъничко масло. И оттам за този празник на светлините, има едни прибори, наречени ханукия, тоест и сега ги има, много красиви вече, навремето, аз си спомням, беше една тенекиена, със осем (…..) малки съдчета, където се наливаше, като чашки малко, а сега са като място, където можеш свещичка да сложиш и деветата отгоре като в лампа и се палят всяка вечер по една. Това се нарича празник на светлините. Помня че на този празник една стара тенекиена, сега има от бронз, от сребро, направени – най-различни аз сега имам вкъщи такава ханукията и я паля сега в семейството по традиция, от баща ми, не че нещо, но той е един от хубавите празници – през декември месец се палят тия. И си спомням как тогава баща ми четеше нещо и всички, майка ми, баща ми и двамата ми братя, от немай къде оставаха и те вечер всеки запалваше по една такава на този празник. Празникът на Песах – Песах е Великден, Песах е еврейският Великден – Както го наричат Пасха… Пасха, те са свързани, щото Исус нали е бил предаден по време на Песах и тогава за три дена го разпъват, те са свързани, Исус е бил в Йерусалим за да празнува празника, влизал както се стичат тогава всички евреи, за да отпразнува Пасхата, тоест Изхода, библейският Изход от Мойсеево време от Египет, от египетско робство и Исус идва да празнува и той, като всеки евреин и тогава стават тия истории, предаването и другите – затова те си вървят едни с други. Както на днешния ден, Иисус възкресява Лазар, и на утрешния ден, на Цветница, влиза в Йерусалим… Абсолютно, да, да, връзката няма как да се разкъса, той е свързан с Песаха, нали на Великден се празнуваше тоя семейния празник, тогава се казваше трапезната вечеря “седар” се казва, ей сега бях преди две вечери, тоест събирането на всички да отпразнуват този празник. И вкъщи се празнуваше и тогава вратата оставаше отворена и се казваше, аз трябва да ви дам една книга, как забравих сега да я донеса, “Който е гладен, да дойде и да се нахрани”. И на мен като най-малък, имаше така чете се такива …… тоест сказания за Песаха, четат се, яде се безсолен хляб, те нали евреите не са яли такъв с мая и сега се яде, от синагогата се взима такъв безквасен, “маца” се казва, като хляб така, но твърд и на мен ми даваха като най-малък една бяла кърпа и три пъти обикалях около трапезата да си спомним как са излезли нашите прадеди от пустинята. Обаче и този празник Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|