Виктор Барух


А бракът на Вашите родители религиозен ли или светски беше?



страница4/13
Дата30.12.2017
Размер0.75 Mb.
#37799
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

А бракът на Вашите родители религиозен ли или светски беше?

Ами, религиозен, разбира се, то всички бяха религиозни до Девети, нямаше как, без изключения, няма къде другаде. Нямаше граждански брак по онова време нямаше светски, всички в синагогата.


Тук има такива въпроси, които лично на мен са ми много интересни – начина по който са се обличали и вече описание на самия Ви дом
Облеклото беше абсолютно както всички, абсолютно никаква разлика, те другите, немските, евреи така с кафтаните черни и прочее. Тука абсолютно еднакво облекло – както всички.

Не е имало някакво сефарадско облекло?

Сефарадските така си ходеха, а другите, религиозните, в България нямаше такива, които да ходят с тези кафтани, черни дрехи, това са повече сред немските евреи нали – това са румънските, полските, руските – сред тях, и сега в Израел се срещат с черната шапка, те си спазват така облеклото, но в България нямаше такова нещо.



То в момента май вече има и тук?

Тук има хабат – сега идват една група от едно течение, хабат наречено, те са си с тези (дрехи), но не са от нас – те не са пък с тези пейситата, има други, които са много фанатични, с плитките, тези, които дойдоха тук, аз бях на техния седар, тоест на тази трапеза Великденска, те са други, те са поклонници най-заклети на Третия храм. Вие знаете че Първият храм е разрушен от вавилонците, тази война, а по времето на цар Кир разрушен, а 500 години на същия ден вече римляните разрушават Втория храм – останките, дето са сега от храма, наречената сега “Стена на плача” в Йерусалим, а тези, мисля, че сега са поборници сега за построяване на Третия храм, срещу което май има брожения сред арабите и не знам какво си. като идея – да се построи Третия храм, след две хиляди години след Втория, да се построи, та те не са така фанатични, от това течение – с бради, но без тези – тези с пейситата са прекалено фанатични.



А самият Ви дом?

Ами, домът – обикновен дом, беше с две стаи, по средата нещо като хол, горе, както ви описах – тавана и една кухничка имаше там, аз помня, нямаше директно осветление, от това холче влизаше светлина. А в нашият дом мезуза се слагаше, то и досега във всеки един еврейски дом, се слага тази мезуза се казва – това е едно, да речем, може да бъде от метал, може да бъде от пластмаса, вътре с в една тръбичка се пъха част от Тората, от Петокнижието, главно от тази част “Един е Бог и това е твоят Бог, Израелю”. Това го има буквално от Библията:“Слушай, Израел – това е текстът – един е Бог и това е твоят Бог”. При всяко влизане в дома се посяга така към него и се целува и това е еврейският дом – с мезузата.



А с какво се отопляваше домът Ви?

Ами имахме едни такива стенни печки си спомням, стенна печка с дърва. Бяха хубави така, се нагряват. Това беше за времето С дърва.



Имаше ли градина?

Имаше двор, имаше един голям кестен, си спомням имаше чешма на двора, между двете къщи, общ двор на двете – под наем живеехме ние. Имаше една сграда, триетажна, гледаше навънка към улицата, към “Софроний”, като се влезе, минаваше се така край нея и двора и след това нашата къща – на два етажа, на втория етаж живеехме ние. Помня, че една чешма имаше на двора и съседи бяха тези турци – ката като картинка така от улицата мога да ви кажа. Беше турчин, изглежда много богат, много заможен човек, синът му пък беше малко хъшлак, нахакано за времето си момче, мъж, имаше кола, спортна кола, младият човек. А долният етаж го бяха дали под наем на руски емигранти – бяха дошли нали вече след Революцията тука и долният етаж те го държаха. Една много красива рускиня, помня, на долния етаж, на долния като казвам, партер, да речем по средата отсам стая оттам стая с прозорец, както горе балкон. От лявата страна на прозореца, тя често стоеше - то беше като картина, като рисунка, тя така зад завесата, с този руски характерен шал, едно красиво лице, аз бях десет-единайсет-годишен, да речем, но си спомням, като нарисувано, а мъжът й трябваше да ходи на работа, за наем, за такова помня един път той се беше прибрал, пък панталоните му бяха може би, работата му беше сигурно нещо да пише, тя му казваше нещо: “Виж, как са ти панталоните”, за панталоните, обаче тоя, младия, я ухажваше нея – това е една имаше така това арменците, това евреите, турците, руснаци.



Изобщо смесица…

Смесица, а между другото си спомням, че снимаха един от първите български филми, на Гендов тогава, български кинорежисьор, не си спомням вече какво, що но помня че беше някакъв филм правеха. Пак някъде тридесетте.




А Вие ходехте ли на кино като дете?

О-о-о, разбира се, ние на “Софроний” както ви казах живеехме, а отсам на “Христо Ботев”, две кина имаше: кино “Уфа” едното и кино “Екселсиор”. Да речем по “Пиротска” ако вървите от центъра надолу, отляво на “Ботев” много близко е кино “Екселсиор”, а и кино “Уфа”. И тия две кина ни бяха – и се шикахме, шикахме се, тоест без пари влизахме И си спомням в кино “Екселсиор”, гледах “Бен Хур” тогава, “Бен Хур”, този филм там за войната срещу римляните, с колесници такова, и по едно време почват камъни и аз почвам да се пазя. Имаше тука. Но това бяха нашите – ходехме на “Модерния театър” на “Мария Луиза”, на по-големите.



Как преценявате финансовото състояние на семейството Ви?

Бедно сега като помисля, много бедно живеехме, Нали баща ми някаква заплата, но той тогава беше болен вече, той се разболя. По-скоро бедно, отколкото дори средно, между средно и бедно.



Тук има един въпрос, който ми се струва излишен – за прислуга?

Не, прислуга – не.



И сега един въпрос, който е все едно създаден за Вас – имахте ли книги у дома и какви бяха те – религиозни, светски или от двата вида?

Книги имахме, а покрай брат ми Арманд, той нали, аз като малък още, аз нали ви казах – тринайсет години разлика, често като си лягах тримата спяхме в една стая, едно легло имаше, той до късно седеше, четеше, и покрай него. А по-късно вече 42-43 библиотека и той главно вече имаше, по-голяма, е, по-голяма, но имаше. Аз бях, баща ми ме беше абонирал за “Светулка” ли беше, от тия детските списания, даже го получавах по пощата, беше голям кеф така като дойде с моето име. Да, да, редовно си получавах.


А като част от еврейската общност, как преценявате Вашето семейство, поддържахте ли много близки отношения?
Не, не.
Вие казахте, че еврейската общност е била задружна като цяло…
Задружно живееше, в тоя смисъл, че имаше организираност, но някакви контакти аз не си спомням така да (…), някъде да са ходели, клубове нещо – не.
В синагогата по празниците…
Да, празнично, в синагогата, в Централната Синагога и в Централното Еврейско училище учех, на “Калоян”, където е Корекомът – това са еврейски имоти, там имаше две големи сгради, където беше училището, където е хотел “Рила” – защото имаше и едно друго в Ючбунар, затова казвам Централното.
А отношенията Ви със съседите ги преценявате как?
Мисля, че нормално. Аз ви казах, че ние живеехме на горния етаж, а на долния етаж един Янко имаше и баща ми ходеше при него, той идваше у нас. Турците също бяха внимателни в отношенията си, нормални съседски отношения.
А ходили ли сте на почивка някъде с родителите Ви?
Нникога, нямаше такава възможност, може би като много много малък нещо Горна баня ли. Аз тогава да съм бил на три-четири годишна възраст, не си спомням. А по-късно.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница