Виктор Барух
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Детство и училище. По някои от тях вече говорихте, но спомняте ли си нещо като детска градина
- Тази забавачка не е била към еврейска организация
- Кои бяха любимите Ви предмети
- А въобще във Вашето детство имаше ли някакви антисемитски настроения
- Не толкова на принципа на анти-семитизма, а побоища и такива неща, които навсякъде се случват
А техните приятели?Приятели, кои бяха –това бяха роднините всъщност, тази Роза с мъжа й Йосиф, сестрата на…, леля ми, тоест тази Яфа те ни гостуваха на кафе, по някакви приятелски компании, но не си спомням, щото той беше вече на възраст, аз нали съм най-малкият. по сватби на близки, спомням си сватби в централната синагога или на панихиди, и те ме водеха всъщност мене, защото братята ми вече ходеха си. Детство и училище. По някои от тях вече говорихте, но спомняте ли си нещо като детска градина?Не, не, а-а, ходех, нещо като забавачница се наричаше тогава. “Цар Симеон”, вие знаете, вече към, може би към “Цар Борис” някъде имаше, там ме бяха записали, забавачница се казваше преди да тръгна на училище, аз и сега му помня името: ”Наум Димитров-Симча”. Така, не знам каква Симча, но Наум Димитров тире Симча. Помня че на едни картончета със цветни конци така правех яйце, контурите, помня вкъщи някакви рисунки, но при изселването каквото можеше да си вземеш и тръгваш и тия работи изчезнаха имаше едни лъскави картончета и така по контури яйце си спомням нещо, мече ли.Тази забавачка не е била към еврейска организация?Не, не, “Наум Димитров-Симча”. Частна такава, най-различни деца. Първо отделение ме записаха в това еврейското училище и вървеше така и съжалявам много, не знам защо, не зависеше от мене, вече първи прогимназиален клас, бях от добрите ученици, но за съжаление тогава бях болен. Аз боледувах, имах малък креват, по-малък от тези на братята ми и го пренасяха, моето легло го пренасяха в стаята на майка ми и баща ми до тази стенна печка и тогава бях болен, когато приключваха учебната година, не можах да отида. Но отиде една моя братовчедка, бяха я пратили и като се върна тя вика: “Казаха ми гордостта на класа” – такива работи. Аз ви казах, викаха ме, някъде може би в пети ли, в четвърти ли, идваше по едно време в класа един ученик от по-горните, може би от прогимназията – там имаше и прогимназиален курс – първи, втори трети клас. Отиваха при учителя или учителката и казваха да дойде еди-кой си, там го викат. И аз отивах с него там и там учителят ми даваше Тората, от това, Танаха се казваше – там са освен Петокнижието и някои други книги от Библията, друг свитък, Танах и ми даваше страницата и казваше “Чети!” и аз четях пред класа и той им викаше “Виждате ли, бе, по-малък от вас, а как чете!” Кои бяха любимите Ви предмети?Обичах тия: четенето, писането – това остана завинаги. В прогимназията имах една по български език Димитрова, да не говоря вече, аз постъпих, ние отидохме аз ви казах, баща ми почина в Кюстендил, беше болен, братята ни помогнаха и отидохме да живеем в Кюстендил. И там продължих в прогимназията – от “Константин Фотинов”, от шести тогавашен тогава бях и отидох във Втора Кюстендилска прогимназия. Там постъпих в гимназията, Кюстендилската Мъжка Гимназия тогава беше, там постъпих в четвърти, първият гимназиален клас. И моя класна, имах късмет, моя класна беше Беда Славейкова, племенница на Пенчо Славейков, страшна, по френски език, преподавател, завършила някъде по Швейцария и наша класна. По български език ни беше Баталов, по-късно разбрах, че той е бил състудент с Димитър Талев. Той също винаги питаеше в това отношение, усещаше и веднъж си спомням, и това съм го писал, имам една книга “Късно….”, в Кюстендил прожектираха филма “Клетниците” с Хари Фор, този големия артист френски, той беше отец Мириел. Беше ни казал да гледаме филма и на едно от класните ни казва тема: нещо за отец Мириел, за свещеника, ролята или “Образът на отец Мириел от филма “Клетниците”” – това ни зададе като тема. И писахме, след време, бяхме се събрали два класа, четвърти клас, не първи гимназиален клас не знам защо така и една купчина с тетрадки и раздава класните и по едно време стига до моето и ме вика и ми дава тетрадката: “Чети” и аз взимам и чета, на се притесних. И като прочетох казва “Ето, виждате ли, за съжаление, едно еврейче – казва – написа най-хубавото”. Но нямаше така упрек някакъв, не. А въобще във Вашето детство имаше ли някакви антисемитски настроения?Не, аз не съм усетил анти-семитски настроения, нямаше. Допреди този Закон (за защита на нацията)?Допреди Закона, да, вече закона, значки, но нямаше някакви издевателства и по времето на Закона, обратното, имаше симпатии. Както ви казах тоя моя шеф, Борис Желев, е това беше, масови така симпатии и съчувствие така. Нямаше, освен такива – да речем над Еврейската улица имаше някакъв опит за нападение. Тук-таме такива прояви, Не толкова на принципа на анти-семитизма, а побоища и такива неща, които навсякъде се случват?Да речем във Военния клуб 1942 имаше сказка “Що е расизъм?” или нещо такова от академик, …., забравих му името, във Военния клуб. И там масово се стичаха и там те направиха някакъв опит за, за…, щото той твърдеше, тезата му беше, че няма, че не може да има расизъм, особено в България, тя беше публикувана тази сказка, имаше едно списание “Родина”, академик, кой беше?, ще си спомня. И след това като направиха тоя опит, тръгнаха една група към еврейския квартал, уж побой, това-онова, обаче там бяха посрещнати от еврейски младежи и ги прогониха. Но такива спорадични опити имаше, но без тежест, нямаше. Надделяваше обратното, симпатията и съчувствието. Взимали ли сте някакви частни уроци: по езици, по музика? Не, не, а, освен по цигулка ходех. В Кюстендил. Там отидохме заради баща ми, имахме една цигулка от неговия още педагогически години, освен с преподаването и с музика има. Брат ми Арманд свиреше, учеше, и остана цигулката и той ми бе уредил при един Близнаков с тая цигулка. (Касета 2, край на страна А) (Касета 2, страна Б) Който живееше така, на “Свети Климент”, то е на Чифте баня – в Кюстендил там наехме квартира и точно отсреща живееше този Близнаков. Той пък беше съпруг на учителката ми по български в тази Втора Кюстендилска прогимназия. И може би се е познавал със баща ми нещо, щото баща ми – кюстендилец и там вземах уроци по цигулка. И във София като се прибрахме, той баща ми почина в Кюстендил, прибрахме се с майка ми в София, със цигулката разбира се, но при изселването, имам този грях, много съжалявам за това, трябваше да продадем каквото има, каквото няма, за да има някакви средства – не знаехме къде отиваме. И тогава на един циганин я продадох цигулката. Много ми е жал за това, но както и да е. А Вашите приятели от детството? От детството ми даже доскоро идваха Митето, Димитър Паноев се казваше един, Васил Палазов и брат му Митко Палазов, често се чувахме с тях, но вече отдавна не. Разбрах, че Васко е починал, Митето – той стана кожухар, много добър майстор-кожухар, Васко стана добър счетоводител, в “Топливо”. Но от тия детски години остана така едно приятелско чувство така там нямаше разлика с еврейчета, с такова, израснах с тях, с арменчета също, имаше един с ей такава крива, даже му казваха “Цигуларя”. Ей такива неща. Та се виждахме с тях доста, доста, та на тоя самия цигулар брат му, брата, един път го срещам и той куца, куца нещо на една патерица и казвам “Какво става бе?” Сватба на негови деца и станала някаква катастрофа и адвокатът му казал “Ще стоиш тука и ще ги осъдим за сума ти пари”. И наистина е взел пари. Нали ви казвам, адвокатът искаше още веднъж да ги съди, да вземе още пари, обаче беше окуцял – личеше вече беше добре с тия пари така. Но с тях ми остана някакво много хубаво чувство от тия години – детско-юношеските с тях. Те така спомням си Дианабад – обирахме една круша пътьом, там, срещу ВИАС, имаше едни малки къщи с плодни дръвчета с една круша надвиснала така, и като минавахме по време на есента вече, я обирахме тая круша. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|