Виктор Барух


Да, аз прочетох отзад, че не е първо…



страница7/13
Дата30.12.2017
Размер0.75 Mb.
#37799
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Да, аз прочетох отзад, че не е първо…

Стана дума за тази демонстрация и на площад “Възраждане” като стигна и полицията се нахвърли с приклади и започнаха арести на мъже, колкото имаше мъже ги арестуваха. Ние с тай една група дето бяхме, излязохме извън района, някъде много далече, до трети район, към тази църква, има там, “Свети Петър и Павел”. Там изкарахме няколко часа с групата и се прибрахме след арестите. И тогава именно сред арестуваните, сред арестуваните а-а, от арестуваните на този ден, се създаде лагера, еврейският лагер в Сомовит. Всичко арестувано през този ден и някои други ги откараха в Сомовит, там създадоха лагер в едно училище. Защо във Сомовит – защото на брега на Дунава, тоест цялата идея на тия изселвания от София по провинцията беше да се разпръсне компактното население и на етапи, през Дунава да ги заведат към концлагерите: в Германия, във Източна, в Полша, така че тъкмо там го направиха този лагер от евреи в Сомовит. И така с тази демонстрация на 24.05., която остана една така значителен акт в цялата тая история по преследването по Закона за защита на нацията в България.




А Вие заминахте ли на 27.05.?

Да, да, тази демонстрация, във всеки случай принуди Комисарството да отложи – вместо тия три дена, то даде до края на месеца вече и вече началото на юни. Казват, че царят се бил намесил за това отлагане – колко вярно е това, не знам. И ние отидохме тогава в Пазарджик с майка ми, там бяхме изселени. Там вече ме мобилизираха в трудовите групи – това 43 година веднага отидох на Куртово Конаре, едно село



До Пловдив?

В Пловдивско, да, където беше лагера. Аз не знам, май не говорих за този лагер.


Не, не.
Там, нали ни мобилизираха при едни много, изключително тежки условия – там трябваше да се прави корекция на река Въча – ето тази снимка е от там. Корекция на река Въча, тъй като там Въча при наводнение, при прииждане излизаше от коритото и наводняваше, нанасяше вреди на населението. Там работехме, там беше ужасно, помня че когато още като отивахме с багажа си към лагера, понеже той беше над селото, между него и селото имаше една горичка и там, полицаят, който ни придружаваше, ни спря, извади пистолета си и каза: “Вижте какаво, тук сте под моя…, никакви излизания отлагера, имам право да стрелям”. Преди да влезем, бяха едни зидани бараки такива, ниски и още първите, които влязоха, излизат, изведнъж се върнаха, изскочиха назад и казват: “Пълно с бълхи”. Те веднага ги наскочиха накацаха и те побегнаха – явно, че отдавна не е имало там хора. Макар, че в съседното, нашето помещение на бараката беше разделено от такива талпи, няколко с едно друго помещение, по-малко, в което живееха едни, ние ги наричахме, бараби. Това бяха трима-четирима души, бивши затворници, лишени от права, няма къде да работят, отиваха там – изкопчии. Работеха яко на същия обект, но те бяха платени. Те бяха и свободни – да речем съботата и неделята отиваха в Пловдив, слизаха в Пловдив, играеха, барбутчии, ние ги гледахме така –

Комарджии?

Комарджии големи. На свещ – сядат и играят хвърлят зарове. Разбира се, като се върнат в неделя вечер от Пловдив разказват приключенията си там, проститутки, истории, какво е било всичко.


От големия град.
Та това бяха нашите съседи в този лагер. Там изкарахме чак, някъде от началото на юни до 23.11. понеже беше хубаво времето, Родопите там и много топло. И като се върнах в Пазарджик, заварих брат ми – там имало някакво освобождаване на лагерите, от Еникьой го бяха освободили и той беше дошъл в Пазарджик, при нас. Следващата година бях мобилизиран във Веринско – оттук пък ми е това удостоверението, “Еврейска работна група”. Веринско – това е между Ихтиман и Вакарел. Лагерът ни беше на палатки, по-близо до Вакарел. Но Веринско е едно място, където има резервоари, резервоари бензинови за гориво на военните. Това беше вече юни, 43, не 44 година, 43 бях в Куртовото, а 44 – тук във Веринско.

А зимата?

Зимата ни пускат. Във Пазарджик. Кой къде е – го пускат и като дойде пролетта – пак. В този лагер край Веринско, покрай Вакарел, работехме по шосето, така че по старото Пловдивско шосе имам, и аз съм така оставил нещо. Но там вече настъпи месец август, мисля че след Яшко-Кишиневска операция там на Източния фронт, някакви разбити немски части, изглежда по море са се изтегляли и от морето по шосето от Бургас, Пловдив, към София. Помня тогава през август минаваха камиони с войници, с товар, натоварени с багаж, войници също така много и се изтегляха. Имаше една военна част, танковата част, разположена така, укрита във, срещу Веринско, българска военна част, и ние имахме среща с тях, но имаше някакво висше нареждане да бъдат разоръжавани, беше дошъл вече, беше се сменило правителството, тогава сега не мога да си спомня кой беше министър-председател и между другото, те свалиха значките. Видяха накъде се ориентират, този май беше царски човек, този министър-председателя, та така или иначе те започнаха отбоя политически, веднага решиха да се махнат, да свалят значките. И си спомням, че покрай, там минаваха покрай нашата, докато работехме по шосето, минаваха министри тогава към Чамкория, да речем някои от регентите, някои от министрите, събота така си отиваха в Чамкория. И един път минава Славейко Василев, той е известен военен бивш участник в събитията, в преврата 23 година. И той спря колата и вика, събраха ни така: “Ето, вече нямате значки, вече”. А той е един, между другото един от организаторите на убийството на Стамболийски, той се самоуби след Девети септември и ние имахме някакви контакти с тези военни български от танковата част, мисля че те взеха участие при свалянето на Девети септември в София и им казваме: “Що не ги разоръжавате, бе?”И те казват: “Айде вие ги разоръжавайте, де”. “И с какво, казваме ние, да ги разоръжаваме – с лопати ли, с кирки ли – те имат пушки”. Но така или иначе една немска част като мина, те ги спряха, сами всъщност спряха, щото знаеха, че има бензин там, на гара Веринско, искаха да заредят. Обаче нашите им казват и ги вземаха като пленници вече наистина и докарваха някакви други. Ние вече във тоя момент работехме към Вакарел и виждахме църквата на Вакарел и на двора там ги вкарваха тия като пленници, немските войници. И вече германците знаеха, че там са пленници и един ден един самолет мина много ниско над църквата се завъртя и така за поздрав на техните си и така за последен път и след някой ден германците бомбардираха резервоарите.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница