Виктор Барух
Въпреки официалното, когато 1967 година…?
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Само Румъния
- То е било по-скоро официално, отколкото реално
- След обиск
- Като отмъщение
- В репортажите
Въпреки официалното, когато 1967 година…?Да, въпреки 67 година – това вече беше давление на Съветския съюз да се късат отношенията. Румъния, обаче не ги скъса. Само Румъния?От всички страни Румъния си запази дипломатическите отношения с Израел, така че България така под един силен натиск трябваше. Но никак не престанаха контактите между… аз точно по тия години четири пъти ходих, нямаше проблем, да отидеш, ако пожелаеш, идваха оттам непрекъснато, с много голяма носталгия българските евреи. Те там си създадоха едно име на честни, на работливи хора с много голямо уважение се отнася цялата общественост към българската емиграция, така че никак, това скъсване на отношенията, никак не се отрази. То е било по-скоро официално, отколкото реално?Да, официално, абсолютно никак не се почувства на отношенията между хората, от двете страни. А, да ви кажа: Аз, точно по това време, 1961 година стана процесът срещу Айхман. И аз се обадих тук в Съюза на писателите и те казаха: “Ама, разбира се, отиваш”. И аз казвам: “Имам познати там, искам за пътни само”. И веднага ми дадоха за пътни. И аз съм може би единственият, така може би международно, официално със знанието на всички, че отивам на процеса и оттам мога да пращам кореспонденция, да си водя бележки, заключения за целия този лагер (т. е. Съветският блок), тъй наречен социалистически. Защото те пък бяха взели решение, официално, да не пращат никого там, тъй като, казваха, така чувах аз, че те са искали информация за разпитите на Айхман там, а от израелските власти не са им давали пълна информация какво казва той и какво не казва. И поради това те малко бойкотираха процеса. Обаче аз бях там – по книгите ми има, а особено сега, в последната книга, но и по другите има моменти от процеса. Бях си взел протоколите – те всеки ден, там трябваше да се влезе всеки ден те обискираха – да нямаш оръжие, нямаше начин, да не би някой, опасяваха се да не би някой, горе в Народния дом там се проведе в Ерусалим, там покривите са плоски и там горе се виждаха дула на картечници, войници, а долу, всеки ден, който иска (да влезе)
Обиск: мъжете – войници, войнички пък жените ги обискирваха. Така че опасяваха се, било някой от привържениците на Айхман да го убие, за да не говори, било пък някои засегнати и близки Като отмъщение?Да, отмъщение, пазеха го и от две страни. Даже казваха, че тия, които го разпитват или пазят в затвора, далеч да нямат връзка с потърпевшите, за да не би пък те самите вътре така в момент на гняв да вземат да му направят нещо. А самият Айхман, на мен самия ми е интересно, аз самият съм чел една книга на Хана Аренд, “Айхман в Ерусалим”, която точно за този процес, на мен ми е интересно, той по време на разпитите или делото, споменаваше ли се България с нещо? Не, аз попаднах точно на най-интересния момент, точно той се водеше някъде началото на 1961 и завърши към есента или края, аз бях за един месец между юли и август и това беше част от времето на неговия разпит и това ми беше много интересно. Той – винаги официално облечен, зад една килийка, така будка, стъклена, от огнеупорно стъкло, и там му пращаха документи прокурора и други да ги види и той беше с два чифта очила – едни за така, други за четене, сменяше ги, с връзката му, с много пари за облеклото. Линията му беше: “Аз получавах заповеди, не съм участвал в убийство, изпълнявах заповеди”. Много моменти имаше за клетвата, за ролята на клетвата, така извън така елементарните моменти на депортациите, които той е организирал, той беше първият помощник на Данекер, не, тоест Данекер беше на Айхман – Айхман беше организаторът на депортациите, а тук беше Данекер, който подписа договорът за изселването на евреите с Александър Белев, комисарят на еврейските въпроси, беше служебно лице в германското разузнаване, Данекер, Теодор Данекер, той и Александър Белев подписват този договор – за изселването. Той е много интересен, може би нямам време тук. Не, не имаме много време. Този договор, който се подписва 1943 година, някъде февруари, за изселване на 20 000 евреи от територията на България, от новите тоест…. От Беломорска Тракия. От новите земи, тоест, 20 000 и тогава започва първият етап е на софийските евреи. Разпръсването? Разпръскването и започва изселването март месец на беломорските и македонските евреи. Това е март, 4.03 вечерта май че – започва вдигането, още на разсъмване, блокира се, за съжаление в тоя блокаж, в тая блокада и българската армия освен полицията, тия всичките членове, служители на Комисарството са главно там, Белев е там и започва залавянето и откарването по гарите на беломорските евреи. То между другото минава там теснолинейната линия на Демир-хисар, край лагерите, еврейските трудовите лагери, една трагична картина, хора, натъпкани във вагоните, минават край лагерите и оттам им хвърлят хляб. И за това много не се говори. Аз, между другото, всеки ден, имаше едно помещение долу, в приземния етаж на Народния дом за журналисти. Наблюдаваше се от една видео-стена. Аз обичах да съм и горе, в салона, но винаги стоях долу, но имаше кабини, да се обаждаш, който искаше, масички за пишещи машини и гледат процеса и всеки ден се оставяха протоколите от предишното заседание – на френски, немски и английски. Аз си бях събрал на френски език ей такъв куп. Ползвал съм ги във …. В репортажите?Да, и в книгите си, те са документални, даже и в последната си книга, която уж предстои да излезе, има момент от това тук, но за съжаление, бяха купища, много книги се събираха и по едно време взех, че ги махнах. Заради което съжалявам. Но един малко комичен така момент – бях събрал, когато вече ще си тръгвам, една купчина толкова – протоколи, и си викам: “Как ще ги изнеса сега тия протоколи, първо тука властите може би ще ми кажат нещо, пък в София след това ще ми кажат”. Екипирах ги и отидох в една канцелария, където за първи път бях отишъл, показах им картата на Съюза на писателите и те веднага го подпечатаха. Казвах: “Искам да си взема” и те: “Вземете ги”. “Ама не, нещо?” “Не, нищо”. “Ама, я сложете един печат”. И в София викам, тук сигурно нещо ще минат, обаче нищо – не ме пипнаха. Но тая обстановка тука, тогава да гледат какво носиш, какво изнасяш, документи от процеса, но така минах. Но имах вътрешни страхове. Те се удивиха, че искам някакъв печат да сложат, че ги изнасям с разрешение. Тук има няколко въпроса за Вашето семейство и за Вас като глава на семейството. Как възпитавахте децата си по отношение на еврейските традиции? Ами у мене, аз мисля, че ви казах предишния път, от така нормално религиозно беше мойто семейство. Баща ми, майка ми, празнувахме, на празници отивахме в синагогата, празнувахме тия празници, Ханукия, ви казах, Песах, този Великден сегашния, всичко се празнуваше така по семейно и аз участвах, като най-малък в тия ритуали, нали, пасхален хляб, обикаля някой около масата и пр. Сега, за съжаление, за съжаление, в което ме упрекна да речем и дъщеря ми, дори не пренесох това, при това всъщност не много силно така присъствие на традициите в семейството в еврейската традиция, пак така повлиян от тия идеи, наяли, че всъщност това е по-маловажно, за което съжалявам много, но сега напоследък, отново, сега, аз ви казах, има много хубави ханукии, в еврейския съюз правят такива за свещички, и продължавам, опитвам се да продължа традициите, тук има сега, навремето както навремето се правеше този безквасен, безсолен хляб, както са избягали от Египет, това е всъщност Песаха, Изхода. Тогава имаше фурни, в които специално се правеше това, преди много години, когато аз бях малък – маца се нарича този хляб. Сега пък внасят от Израел, така в кутии хубави и сега в къщи има, трябваше да ви донеса да го опитате. Така и го приемат, аз живея с дъщеря си сега тука, приемат го с желание, с интерес тия традиции. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|