Вината и срамът като регулатори на поведението

„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

тема:

Изготвил: Анна Й. Рудницка, Проверил:............................

Специалност „Приложна психология” / проф. д.пс.н. Л. Георгиев/

Магистърска програма

Факултетен номер 09054018

гр. Варна

2011 г.

Наред с традициите и обичаите, моралните норми играят важна роля в регулацията на поведението.

При различните култури могат да бъдат наблюдавани различни механизми, влияещи на поведението и в частност на причините за придържането към възприетото за желателно поведение.

Срамът като културно детерминиращ фактор е ориентиран към обкръжаващата среда и външната оценка на другите хора за постъпката на лицето. Той „придържа” лицето в рамките на приетите норми под заплаха от отхвърляне от обществото в случай на прекрачването им.

Вината е вътрешно ориентирана и самооценъчна. Като регулиращ механизъм при прекрачването на приетите норми кара лицето да се самоизмъчва, да изпитва угризения от стореното.

Обединяващата основа на двата регулатора е страхът, който освен в обществото играе важна роля и при срещите с чужденците, които се възприемали като потенциално опасни.

Според концепцията на Рут Бенедикт “етосът” определя основния характер на културата и се явява неин главен принцип, реализиращ се както в системата на културните ценности, така и в нормативното поведение на неговите носители. Когато прави сравнение с американската култура, тя стига до извода, че докато японците мотивират своето морално и етическо поведение със “срама”, то при американците ролята на такъв регулатор играе чувството на вината. “Ние не включваме – подчертава Рут Бенедикт – острото лично огорчение, съпътстващо срама в нашата фундаментална система на морала. Японците постъпват така… Срамът в японската етика обладава такава сила на властта, както “чистата съвест”, “да бъдеш с бога” и “избавянето от греховете” в западната етика”². По мнението на Рут Бенедикт “културата на срама” представлява реакция на критиката на другите и страх от външни санкции, докато при “културата на вината” човек сам оценява поведението си на основата на универсалистки ценности, които са усвоени предварително и са станали норма за оценка на неговите вътрешни преживявания и поведение³.

Свой подход за обяснение на японеца се опитва да представи американският социопсихолог Джордж де Вос. Съгласно една отдавна формирана западна традиция, поставена още от германския социолог Макс Вебер, движещата сила зад модернизационните стремежи на западното общество се крият в различните форми на протестантизма – калвинизъм и други. Съответно Де Вос се опитва да намери еквивалент на “протестантската етика” в условията на японското общество. Според него ориентацията на японеца към достижения е невъзможна при наличието на “култура на срама”, както утвърждава Рут Бенедикт. Затова той предлага да се разглежда японската култура като култура на “вината”, само че с тази разлика, че “полето на преживяване на вината” се формира между полюсите на груповите и партикуляристките тенденции, а не на индивидуалистичната и универсалистка ориентация. “Чувството на вина – пише той, – развило се в процеса на базисните междуличностни отношения с родителите съставя значително по-силен мотив в поведението на японеца, отколкото грижата за срама”.
В крайна сметка Джордж де Вос прави обобщения, според които обект за преживяване на вината при японците не се явява бог, както е при западната култура, а майката. В този смисъл той смята, че семейството в Япония играе роля, аналогична на тази, която играе църквата в християнските страни⁴.

Чувството за срам се появява още в ранното детство, когато започва социализацията. Присмеха на другите деца кара неправилно постъпилото дете да се засрами и да не постъпва повече така. Присмехът се явява вид отхвърляне, което е най-страшното за обществата с висока значимост на общностните връзки. Японските майки на пример, използват думи като „ще ти се присмиват, ще ти се разсърдят” за да предизвикат размисъл относно личностните перспективи на непослушното дете. Този подход на възпитание се пренася по-късно и в училище, където името на провинилия се ученик се изписва на видно за всички място, той бива временно отделян от групата, храни се сам, не излиза с другите по време на почивките. Едно от най-страшние наказания в тези общества е публичното порицание. Значимостта на срама и отлъчването от групата и по-късно от обществото е по-силна от страха от физическо наказание.

При културата предимно на западните народи нравственото поведение се формира изключително върху основата на чувството за вина. Тя е основен и траен психически механизъм и се внушава от родителите от най-ранна детска възраст чрез различни наказания, в това число предимно физически. По този начин непослушното дете се чувства виновно и в бъдеще избягва нежеланото поведение, за да има спокойна съвест.

Според съвременните етнопсихолози в наши дни налице е противопоставяне на класическите култури на срама и култури на вината. В наше време се наблюдава разрушаване на социалните връзки между представителите на традиционната западна култура, което от своя страна притегля чувството за срам като регулатор, вършещ досегашната роля на вината. В ерата на индивидуализма и унифицираната култура се налага „актуализиране” на регулаторите на поведение.

Литература:

• 
  Вълчева Р., Право, морал и нравственост, http://valtcheva.com/
  

• 
  Benedict R., „Patterns of culture”, New York, 2005,
  

• 
  De Vos, G. A. Socialization for Achievement: Essays on the Cultural Psychology of the Japanese. Berkeley, 1973.