Вино пият песни пеят любими песни на Винената партия



страница1/3
Дата04.01.2018
Размер0.9 Mb.
  1   2   3
ВИНО ПИЯТ

-ПЕСНИ ПЕЯТ

ЛЮБИМИ ПЕСНИ

на Винената партия

Благоевград

2009
Ще дойде време към 2000-то лето от рождението на Христа Човечеството да има и такава партия, която да прослава виното и чрез Него в Света ще се раждат идеи всеполезни, а символ ще им е веселието!

И нека се знае от нине, и да се знае до нине, дека лебот е за телото, а виното за душата.



Из Евангелието на Лукавия, глава ХХ

И да се знае, дека виното е ключалката, през която се надниква во сърцето!

И да се знае, дека с вино и песен животът е по-лесен!

И да се знай, че старите пияници са повече от старите лекари!



Свети Трифон Зарезан

Из Дионисиевата клетва:

  • Да пия божието питие по всяко време и при всички случаи.

  • Да обичам виното така, както обичам децата си.

  • Да пазя виното така, както пазя очите си.

  • Да споделям виното с ближния си.

  • Да проповядвам навсякъде, че виното е любов, любовта е вино.



Из Дневника на Винената партия:

  • Чрез виното да забравим злото.

  • Каща без бочва не е каща.

  • Чрез червено вино към розово бъдеще.

  • Който не пие с нас, не е в час.

  • Глътка хубаво вино е като целувка на обичана жена.

  • Земята ще е рай, когато има вино безкрай.


ВИНЕНА ПАРТИЯ

/Химн на винената партия/

Във виното, майко, истината е,

Във виното, майко бело, цървено.

Имаме ли вино - весело ни е,

немаме ли вино - тъжно, тъжно е.

Припев: Винена е нашта партия,

хубава е, майко, весела.

Винена е нашта партия,

истинска е както виното.

Винаги с Трифон лозе кроиме,

кроиме го, майко, и наричаме:

„Ой ти лозе, лозе, щедро ти бъди -

бъчвите ни с руйно вино напълни.”

Припев:...........................................

Вино – кръв Христова,огън чудесен,

на мечтите рай си, на грижите – балсам.

Вино, я наздраве, с чаши да пием..

Любовта е вино, виното – любов.

Припев:...........................................

текст: Димитър Янев, Борис Сандански

музика: Димитър Янев

аранжимент: Димитър Динев

ВИНОТО Е ЛЮБОВ – ЛЮБОВТА Е ВИНО,

НО КАКВО СА ТЕ БЕЗ ПЕСЕНТА!?
В дългия керван от години и векове две велики магии са маркирали житейските съдбини на човечеството: ВИНО и ЛЮБОВ!

ВИНО и ЛЮБОВ – две магии, дарени от Сътворителя, за да има за какво да се живее!

ВИНО и ЛЮБОВ – това са две благини, които изпълват със съдържание съдбовната чаша на живота!

Но какво са те без песента?

И в древни времена, и сега песента е тяхната благочестива спътничка и в беди, и в радости, един бял друм в света на радостите и мечтанията.

Приятели, да тръгнем по този бял друм.

Книгата, която държите в ръцете си, е едно малко кътче от необятната градина на песните, потвърждаващи, че виното е любов, любовта – вино: най-сладките опиати, идващи от всевечността, пресичащи настоящето и отправени към идното.

Ръководството на Винената партия подбра в тази книга само едно скромно букетче от песенни бисери от песенната градина на Пиринския край, колкото за малко есенция към сътворението на незнайния народен творец за виното и любовта.

Тази книга, Приятели, да приемам като една почит към тези, които са се грижели и грижат за лозята, които са правили и правят вино, за да е честита трапезата и на сиромах, и на богат. Една сакрална почит и към тези, които с незнайните си имена са осмислили и днешното ни битие с непомръкващи мелодии и ритми…

И заедно с мен, Приятели, да отправим думи на благодарност и към тези, които с щедростта си направиха възможно тази книга да е в ръцете ви.

И никога да не забравяме, че ВИНОТО, ЛЮБОВТА и ПЕСНИТЕ за тях, са ТРИЕДИНЕНИЕТО, осъществяващо връзката между НЕБЕСНОТО и ЗЕМНОТО.

инж. Иван Лулейски

Председател на Винената партия


ВИНО ПИЯТ – ПЕСНИ ПЕЯТ

/ЛЮБИМИ ПЕСНИ НА ВИНЕНАТА ПАРТИЯ/
Боже, що песни са сътворили знайни и незнайни песнотворители за лозата, гроздето и виното! Те са един приказен букет, възхваляващ веселието, радостта и магичното опиянение от живота. Тези песни са оня сладък привкус, който осмисля човешките съдбини и стремления. Тези песни са своеобразни химни, повдигащи дух и изпълващи сърце и душа с празничност. Те се пеят на сватби и кръщенета, на рождени и именни дни, пеят се по дворове и кръчми, на нива и на планина, любими са на млади и стари. Любими са и на Винената партия и нейните членове, и на всички, на които веселието е смисъл на живота.

В много от тези песни светите неща ПРИРОДА – ЖИВОТ – ВИНО са в триединност, както са в триединност трите дъщери на светата мъдрост София – Вяра, Надежда и Любов. В тези песни очите на пиринските девойки са “черешови”, стройни са като “тополи”, веждите им са “гайтанени”. В тях се пее за младост и сила, за борби народни, за природни щедрости. Не е пропусната и гората, която винаги е “хайдушка” и “закрилница” и освен това “мирише на младост”. Народният певец и знайният автор вкарват и вятъра из тези гори, който трябва да “разлюля гора зелена”, а понякога и да “разтопи бели снегове”, за да може момък да отиде в Драма, за да занесе на болно либе понуда “бело ми грозде с лозата, мелнишко вино цървено”. Горе в небесните висини се появява и “облаче ле бяло”, което млад гурбетчия в чужбина го пита откъде идва и не е ли видяло “бащини ми двори” и не е ли чуло “майка да говори”. Облачето не отговаря, но нищо, нататък в песента се казва, че много вече е минало и малко остава за гурбетчията, че “наближава в село да се върне – казва той, .. в село да се върна, майка да прегърна”.

Това облаче, както и другите облаци, са високо, а по ниското пък падат мъгли, както е в песента “Темна е магла паднала” и то не другаде, а “низ тая гора зелена, низ тая Пирин планина”. По тази причина една Яница е “пътя сбъркала” и добре, че са се намерили трима овчари да я спасят. Янка им казала с благодарност “братя да сте ми”. Харно, ама овчарите не били съгласни, че си имали сестри и й отвърнали, че “първо си либе немали”. В друга песен пък една девойка, Сладуна, според песнотворецът е “сладка ябълка”. Незнаен певец повод за възхищение открил в две букови дървета, които чак до висини са се били прегърнали в любов. В този раздел от песни геройства се извършват от споделена любов, сърца се обливат в “солзи” от неизказана обич, веселост и радост чезнат в усамотяване, но и от гордост, както е усамотен и горд и еделвайсът, цвете, което цъфти там, горе, гдето “пътник нивга не минава”.

Безспорно любовта във всичките й състояния на обич, ревност, уважение и себеотдаване, стои на висок пиедестал сред любимите песни на Винената партия. Боже, с какви ли не сравнения си служи знайният и незнайният песнотворец, за да обрисува в думи и глас това велико чувство! Един момък се жали на майка си, че на сърце му лежи “една люта змия”, но “не ми била люта змия, мамо, току е кара Севда”. И защо е люта змия” Защото “Седвините очи, църни са череши”, а “Севдините веги, мила мамо, морски пиявици”. Мъка и горест от такива очи и вежди се долавя и в песента “Не се бели, Маре море”. Момък говори на Мара: “Не се бели, Маре, мори, не се църви, не се толку, Маре мори, докарувай”, че го е болест хванала и моли Мара:

Земи брадва, Маре, мори, разсечи ме,

направи ме, Маре, мори, два-три трупа.

Земи огин, Маре, мори, запали ме,

направи ме, Маре, мори, прах и пепел.”

Брей, какви пък са хубавици пиринските девойки! В песента “Карамфило, фило, моме”, Карамфила е не само много хубава, а и мириса на карамфил, макар че карамфил не носи като дружките си. А те, дружките и носят, “ала не мирисат”. Мирише на карамфил Карамфила, а момък кара майка си да му я търси за жена, като и вика, че това трябва да стане “дорде ми е, мамо, дорде ми, дорде ми, стара ле мале, руба прилега, дорде сум, дорде сум, стара ле мале, младо зелено”.

Много мъка има и в песента “Сбогом мила”. В нея поради бедност млад момък тръгва са гурбет в чужбина и вика на русата си Стойна: “Дойде време, русокоса Стойне, яс от тебе да се раздела” по причина, че ще ходи на “тежок гурбет, тежка печалба”. Болестите често спохождат и младите и това понякога е голяма мъка за влюбените. В песента “болен лежи млад Стоян, болен лежи, ке умре”, а “над глава му младата невеста с машко дете во раце, солзи рони, солзите и капат по Стояново лице”. Често и майките създават мъки на младите. Една такава майка искала да прогони Георги, дошъл да види любимата си Лиляна. Майката на Лиляна го пъди, като казва, че “Лиляна е болна легнала и не може да стане”. Харно, ама Лиляна чула и извикала на майка си:

“Недей го лъга, мале ма,

яс сам си Георги любила,

и за него ке се ожена….”

Често пъти краят на любовта е раздяла и усамотение. Такъв край има и в песента “Проклет да биде”. Тук двама млади се проклинят с думите “срекя да не виде кой пръв започна любов да води, две сърца да страдат”. Обаче не е така в песента “Не казвай, либе”, в която се говори и за вярност до гроб:



“За мене пролет не развива,

за мене цвете не цафти.

За мене ти си първа любов

И последна ке ми бидеш ти.”

В песен “Ах, къде е мойто либе” пък девойката пита, къде е либето и: “дали мисли то за мене, яс за него сам родена и за него яс ке умра” – декларира с думите на песента. А в “Китчице, китчице” нещата са по-други. Тук момък се обръща към Китчица, буйна лобода, с молба да му даде нож да се убоде и то защо? Ами “Заради, заради вашта махала”, че в нея “имате, имате, имате моми хубави, а момците, момците, момците ви са глупави, не знаят, не знаят, не знаят моми да любат”.

Много е известна и песента, в която момък казва на девойка, че като нея “бела и цървена нигде не е видел” и я пита: “дали си гъркина или македонка, цел свет да се чуди на твойта убост”. В песента “Айде да идем, Яно” момък от Горни Порой иска да прилъже любимата си, като обещава да и купи от пазара “шам шамия” та тя да я носи, той да я гледа. Има и песни, в които някои моми се правят и на лъжливи. Опитва се да лъже и една вера, ама любимият и не и вярва и й вика:

“Лажи, лажи, Вере,

лажи кой ке лажеш,

само мене, Вере,

немой да ме лажеш…”

В “Йовано, Йованке” Йована “край Вардаро платно бели”, а любимият и я упреква: “Яс те тебе чекам, мори, дома да ми дойдеш, а ти не доагяш, душо, сърце мое, Йовано”. Чака си момъкът Йована и мъчно му е, но животът си е много мил, както е и в песента “Иска ми се да живея”. А още повече животът може би е по-мил в село Бреница, където “с вино карат воденица” и “мъжете там са вечно пияни, а пък жените – лозя необрани”. Любовта е нещо, което няма край и е с неизвестно начало. Това уверява и песента “Красив роман е любовта”, а в нея любимия пита любимата си “дали са го чели /романа/ досега…”. Нататък той сравнява нейните устни само с “вино цървено”. В “Червено вино снощи пих” един щастливец казва че така е пил, че “и капка не остана” и после морно чело е изстрил “в къдриците на Ана”, като заявява, че заради тази Ана “не би желал дори и щерка на султана”.

Всяко вино е хубаво, ама в песните най-много място е намерило руйното вино. Група попийнали питат стопани: “Имате ли вино, имате ли руйно вино, дайте го на нас”. Добре, ама не се задоволяват само с виното, а питат и за друго, за моми: “Имате ли моми, имате ли малки моми, дайде ги на нас. И е без значение:

"Малки ли са те,

малки или не,

щом се казват малки моми,

дайте ги на нас..."

Най-хубаво се пее в някоя стара кръчма. В една такава кръчма двама млади са попийвали чак до сутринта и момъкът доволен припомня на любимата си: "ти ми галеше косите и целуваше устните чак до сутринта”. В песен за един рибар, един млад рибар пък пита девойка дали знае мрежи да плете, като не крие желанието си в мрежите и него да оплете, защото - по думите му - само така може да живее в радост, щастие и любов. Попийнал стопанин се връща у дома в песента "Стани ми, стани" и вика на любимата си: "Стани ми, стани, що ми сладко спиш, стани прегърни ме и си пак легни". Не е известно дали любимата му е станала и го е прегърнала или продължава да си спи, а може нещо и друго да се е случило. Известно е обаче, че поня­кога и чувствата заспиват. В песента "Заспали чувства" един, който все още е с чувства, говори на любимата си "заспали чувства в мен недей събужда, не наранявай болно ми сърце, че то без друго е наранено и вместо радост, скръб ми подари". Говори й тези тъжни думи и все пак тайно той надежда таи, като я моли :



"Вечер щом легнеш, погледни луната,

там ще да видиш моите очи.

Сутрин кат станеш,погледни росата,

там ще намериш моите сълзи..."

Ех, живот, живот! И какво е животът без песен и музика... "Хей, запейте ми чалгии, песен мераклийска, да се сетам за младостта, да се вракя в сърце радостта" - това искат попийнали винари в кръчмата от оркестранти-чалгии, та да им е весело на "сърце и душа”. Весело трябва да е и в "сърце и душа" и на домакин, на който в песента "Домакине, сипи вино", той трябва да сипе вино, че са му дошли добри гости, за да му съобщят, че "стадо ти се домакине, обягнило, аа, домакине, половина облизнило, снаа ти се, домакине, породила, аа породила машко дете". Момък пък в песента "Милено, либе" припомня на любимата си Милена като я пита:



"Знаеш ле, либе, помниш ле,

кога се двама либехме

под чичовата върбичка...,

а сега:

вечер щом легна да спия,



очи се полнят со солзи,

все за тебе, мила Милено."

Младостта е като виното - кипи и лудува. В песента "Пуста младост" певци от Банско заявяват ,че "пуста младост, мамо, пуста младост не се достига, не се достига, мила мамо, не се връща”, защото “младост тече, мила мамо, младост тече, мила мамо, като вода”, а “старост дебне, мила мамо, старост дебне, мила мамо, като сенкя”.

С много хубост са дарени девойките по света, ама това, що го имат македонките, никъде не се среща. Поне това уверява песента “Македонско девойче”, в която се пита “дали има на овой бели свет по-убаво девойче от македонче?” И в самата песен се отговаря, че “нема, нема, не ке се роди по-убаво девойче от македонче…”

Едновременно с възхвала на виното, като извор на веселие и радост, в много от любимите песни на Винената партия се възхваляват и селища и географски райони. В една от тези песни мома Биляна бели платно на Охридското езеро, но случва се по това време минават винари “белограгяни”, които и дават вино за част от платното. Хубаво, ама Биляна не дава платно за вино, че платното и е даровно, но се съгласява, ако и дадат момчето, което води кервано. Варианти на тази песен са познати и от пиринско, като Биляна, а може и с други имена, бели платното си на Струма, на Места или на Влахинските езера в Пирин планина.

В много песни излиза на преден план чудният град Битоля. Певецът заявява “Битоля, мой роден край, в тебе сум роден, мене си ми мил”. В друга песен “Срещу Скопие Вардар лежи”, “Ой, Вардаре, македонски – пее певецът, - дур до Солуна ти я красиш Македония”. И тъй като реката е свързана и с народните борби за свобода, певецът и пожелава: “Люти рани на юнаци твойте води да лекуват”. Редом до Вардар стои и Скопие. Към този град певецът се обръща с думите: “Скопие, Скопие, чудно, ненагледно, твойта хубост в сърцата ни се крие”. Песента завършва с уверението, че Скопие и Македония едно са.

От Вардар, Битоля, Скопие, Струга македонският песенен полъх се пренася в Мелнишко. Тук в песента “Мелник” се обяснява защо Мелник е чуден град. Това е така, защото “Мелник пленява и обайва с прелест и мелнишко вино”. И още, че “Мелник е крепостта на Яне, царот на Пирин”.

Пее ли се за Мелник, то не може да не присъства и ненагледницата Ирин-Пирин планина и да не се поизброди чудният Роженски манастир. При Роженският манастир в песента “Там на тихата поляна” по-жив от живите “в хладен гроб почива Яне, машка рожба на Пирин”, който “там на тихата поляна, в Роженския манастир всеки ден възкръсва Яне, царот на Ирин-Пирин”. Когато Яне загива на Пирин в м. Папаз чаир, при него в друга песен долитат три сокола, които го карат да стане, че няма кой Македония да освободи. Соколите му дават дума, че ще намерят лек за раните му и му думат: “Първи сокол ке те носи долу край Вардаро, втори сокол ке те носи дури на Бело море, трети сокол ке те носи, горе в Пирин планина”, та “белким ти ке оздравееш, Македония да ослободиш”. Яне обаче е тежко ранен и им казва да го оставят, а “Македония други ке роди, ке я ослободат”.

В песента “Роженският манастир” има и надежда, но лъха тъга. Надежда и тъга има и в десетки още песни от Пиринския край. Нещо не е ли както трябва, хубаво е да се подхване песента “Ако зажалиш някой ден”. В нея песнопоецът предлага “ако зажалиш някой ден за драмска ракия” да прескочи с коня Шарколия в Драма и там “Моят татко ке ти налее, хайдушки песни ке ти попее”. Ако пък зажалиш за одринско вино, то пак с коня Шарколия, та в Одрин и “там мойта майка ке ти налее, юначни песни ке ти попее”. И след като прогониш тъгата с драмска ракия и одринско вино нататък в песента идва ред и за момини устни, които често са по-жарки от вино.

Споменахме вече за Яне и Пирин, за Вардар, Бело море, Скопие, Битоля, Драма и Одрин. И всякъде е земя с “хубости и ненагледност”, с “гори зелени, неизбродни” и все с “кътища потайни”. Много са любимите песни на Винената партия, в които присъстват народни поборници за свобода и правда, които, докато са били живи са бродили из тези потайности, а сега бродят в песни за тях. Един от тези народни закрилници е Александре Турунджев. Според певецът “Църно му било писано на Александро Турунджев, шестнайсетгодишен войвода “който на седемнадесетата го хванали”. Този Турунджев войвода е толкова много обичан, че когато го извеждат от зандан и “му показая бесило, цяло се Битоля разплака”. Смайва с юначността си и Райна Попгеоргиева от Панагюрище, която съшива знамето на априлските въстаници. За нея се заинтересувал самият турски паша и поискал да я хванат и жива да му я доведат, та да я пита кой е ушил байрака и му е турил знака “Смърт или свобода!” Хванали я Райна и я отвери при пашата и тя смело му рекла: “Аз уших байрака, аз му турих знака”.

Борците за свобода не искат, ако загинат, да ги жалеят. Ранен войвода в песента “Ако умрам, ил загинам” заявява: “Не мой да ме жалите”, а “напийте се со руйно вино, скръшайте ги чашите”. Той не иска и поп да му карат, а моли верните си другари “вие на гроб да ми дойдете, оро да заиграте….”

В песента “Послушайте патриоти” Александър Охридски, който се е борил “на овой свет за свобода и човешки правдини” е затворен “во зандани” и се обръща към тези, за които се е борил:

“Ах, да знае мойта майка,

гробот ке ми го изкопа,

гробот ке ми го изкопа,

спремо ясното сонце

и на гробот ке напише:

тук почива мъченик

Александър Охридски.”

Едни са юнаците за народни дела, но има юнаци и за друго. В песента “Сите девойчиня” една щерка се жали на майка си, че “сите девойчиня са се омажили и убави момци зедоя”, а тя “най-малата, най-убава мома е останала без касмет”. Тя е взела младото бекрийче “що ми пие вино ем ракия” и неговият юначлък е “вес ден оди по меани”.

Един юнак броди из гората, друг е в механата, но всички са чада на македонската земя. Така е и в песента на именитата Васка Илиева, в която “всички” и “ние сме деца на македонската земя, на майката земя, на Македония” и още, че “и ние имаме право да живеем, както и другите животот що живеят.” Песента завършва с призива “Смърт или свобода за Македония, за македонската земя поробена”.

Арнаути сардичари пък сардисали лешовския манастир. Хванали игумена и го питат: “Кажи, попе, игумене, каде криеш комитите?” Пита го Гюзел паша, ама игуменът не ги издава и разсърден Гюзел паша запалва манастира. Бог да го прости манастира – отишъл на огъня, но “Бог да прости и Миле Попйорданов”. Този народен поборник и герой, брат на Орцето, участникът в солунските атентатори, е легнал болен. На глава му стои неговата майка и “жални песни пее, него споменува”. Тя му вика: “Стани ми, стани, Миле Попйорданов, твоите другари по сокаци одат, жални песни пеят, тебе споменуват….” Миле Попйорданов обаче не станува, а сестрите му в “църно облечени” се готвят:



“Сватба да прават, брата да женат,

брата да женат за църната земя…”

Широк свят е видяла и песента на Димитър Янев от Градево “Имала майка едно ми чедо”. Тя е за поборника Никола Калъпчиев, който е с “очи звездици, с лице трендафил”. Никола се вдигнал из Пирин планина и Рила, които му станали “в църните нощи закрила”, за да вее знамето на свободата и да се бори “с върли народни душмани”. И докато Никола е “в закрила из Пирин и Рила”, друг войвода, Костадин войвода, е тежко ранен и моли дружината си:



“Кога край село стигнете, с коня да не тропате, тропате,

с коня да не тропате, с пушки да не фърляте, не фърляте”,

че да не чуе майка му и да ги попита, къде е син й Костадин, Костадин войводата, капетано. А ако ги види, да и кажат:


“Син ти се, майко, ожени, ожени,

син ти се, майко, ожени, ожени,

за една македонка, поробена….”

Според известните песни, близки на сърце и гърло, е и “Море сокол пие”. В нея соколът е юнашко пиле и пие вода на Вардаро. Пие соколът и го питат:



“Не виде ле, не виде ле

юнак да премине,

юнак да премине

с девет люти рани,

сите куршумени,

а десета рана, а десета

с нож е прободена….”

Има поборници, които с “брат братуват”, с “благ благуват” и то така “мера според мера” и “вера според вера”. Такива юнаци денуват из “кътища потайни”, а нощ нощуват по “пътища незнайни”. И те понякога жалеят за “одринско вино”, “драмска ракия” и “солунска девойка” , ама повече им са мили техните “леле пушки огнебойки” и “саби халосии”. Но такъв е животът – и вино, и ракия се пие, и песни се пеят и за народ се умира.

Важно е, че всичко това го има!

---


МОЙ ГАЛАБЕ

Кога си гръгнах в тугина

Дафино, либе Дафино,


2
Покрай ваште порти поминах

Мой галабе, солзи пророних


Откажуваш ли либе откажуваш

От първа верна си любов,




2
Думите да си припомниш

Мой галабе назад да се вракяш



Вашиот чаир да пламне

и вашта кукя да изгори


2
и твойто ангелско лице

мой галабе в мойте ръце да падне



ЦВЕТИНИТЕ ОЧИ ЧЕРЕШОВИ



2
Цветините очи черешови

снощи ги видох разплакани.

Снощи ги видох разплакани


2
разплакани още тъжовни.
Дали ти е майка умрела


2
или е болен татко ти.


2
Нито ми е майка умрела

нито е болен татко ми.





2
Либето ми войник отиде

в тая града голема.

Нито ми писмо той пише


2
нито ми абер изпраща.

Затуй съм толкоз натажена




2
затуй съм толкоз разплакана.

Либето ми войник отиде

во тая града голема.

Нито ми писмо той пише

нито ми абер изпраща.


ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО


Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни,

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее.




А комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.



ДУЙНИ МИ ДУЙНИ


Дуйни ми дуйни бел ветре,

разлюляй гора зелена,

разтопи бели снегове.

отвори пътя за Драма,

за Драма искам да ида

В Драма искам да ида,

там имам либе болничко

понуда да му занеса.


жълта ми дюла с листата

бело ми грозде с лозата.

Бело ми грозде с лозата

вакло ми ягне с овцата

мелнишко вино червено.

Дуйни ми бел бел ветре

отвори пътя за Драма

в Драма искам да ида.




Я КАЖИ МИ ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО


Я кажи ми облаче ле бяло

от где идеш, где си ми летяло.




2
Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори.


Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило.




2
Ти кажи им облаче ле бяло

жив и здрав тук си ме видяло.




И носи от мен много здраве,

много мина мъничко остана.




2
Наближава в село да се върна,

да се върна майка да прегърна.



ТЕМНА Е МАГЛА ПАДНАЛА


Темна е магла паднала │2


2
низ тая гора зелена,

низ тая Пирин планина.


Яница пакьот сбъркала │2

низ тая гора зелена,




2
низ та тая Пирин планина.
От долу идат овчари │2

овчари млади чобани. │2


Яница отвари думаше. │2


2
Овчари млади чобани

Вие ми пътьот кажете.


Янице моме убава │2




2
ние си сестра имаме

първо си либе немаме.




СЛАДУНО МОМЕ


Сладуно моме Сладуно,

Сладуно сладка ябълко

на хубост ненагледана

на сладост не наядена.


Сладуно моме Сладуно

Сладуно сладка ябълко.

Тебе те майка продаде

за една шепа жалтици.




За една шепа жалтици

и ситен дребен маргарин

Сладуно моме Сладуно

Сладуно сладка ябълко.



ЗАЙДИ, ЗАЙДИ ЯСНО СОЛНЦЕ


Зайди, зайди ясно солнце,

зайди помрачи се

и ти ясна ле месечино

бегай удави се.


Църней горо, църней сестро

двайца да църниме.

Ти за твойте листя горо

яс за мойта младост.




Твойте листя горо сестро

па ке се повратат,

мойта младост горо ле сестро

нема да се врати.



РАЗВИЙ СЕ ГОРО ЗЕЛЕНА


Развий се горо, горо зелена,

направи шума, шума голема. │2


От тука ке минат затворниците,

затворниците македонците. │2


Они ке ти кажат свойте правдини,

свойте правдини македонските. │2
ДВЕ БУКИ


Видях два бука

прегърнати в гората,

прегърнати нежно

като влюбени в жар.

От корен до върха

увили се бяха

столетия пият любовен екстаз.
О буки казах им

Вие тъй сте прекрасни

все дружни във радост

и бедствия зли,

гръм, бури не плашат

прегръдките ви страстни,

дори и смъртта Ви нивка не дели.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница