Висш адвокатски съвет



Дата18.06.2018
Размер284.88 Kb.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail: arch@vas.bg

Изх. ………………

Дата ………………2016 г.

ДО

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА

ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ И

ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИЯ

НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

С Т А Н О В И Щ Е

НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

по тълкувателно дело № 2 / 2016 г.


УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Със свое Разпореждане от 28.04.2016 г. председателят на ВКС е възложил образуването на тълкувателно дело №2 / 2016 год. по описа на Гражданската и Търговската колегия на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?“

Предложението за приемане на тълкувателно решение, направено съвместно от заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (Предложението), е във връзка с необходимостта от допълване и надграждане на съдебната практика по посочения въпрос.

В Предложението се изтъква, че задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г., е приета преди повече от 30 години. Сочи се, че „предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от европейските страни”. Като особено затрудняващи в предложението се разглеждат случаите на изключване от кръга на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен – внуци и баби и дядовци.

Формулиран по този начин, въпросът се отнася до различни, уредени в закона хипотези, пораждащи деликтна отговорност, т.е. право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт, респективно задължение на делинквента или на друго посочено от закона лице за обезщетяването им. Затова въпросът има гражданскоправни, наказателноправни, търговскоправни, финансовоправни, трудовоправни и т.н. измерения, както и такива от морална, етична и житейска гледна точка.

І. Българското законодателство и съдебната практика за определянето на кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена смърт чрез деликт.

Правната уредба на института „непозволено увреждане”, съдържаща се в чл. 45 и сл. ЗЗД, не е променяна от 1950 год. Определя се от юриспруденцията като прецизна от гледна точка на теорията на правото, което обуславя нейната стабилност.

Законът не е предвидил изрично (специално) уреждане на отговорността за причинени вреди от деликти на трети лица, наричани от някои автори „косвено увредени лица”, която отговорност се има предвид в поставения пред ОСГКТК въпрос. Не я и отрича. По този въпрос в съдебната практиката е еднозначно възприето разбирането, че вреди, претърпени от трети лица, следва да бъдат репарирани при смърт на пострадалия, макар и да не са обхванати от вината на делинквента. Основание за това представлява съществуващата връзка, правна и/или фактическа, между засегнатите блага на починалия (пряко увредения) и тези на косвено увредените лица. Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близки, съдебната практика в България е възприела подход на въвеждане на ограничения, които се базират на родство по права линия, брак и фактически установени, но наподобяващи такова родство и брака отношения с починалия.

Определянето на този кръг е извършено последователно с посочените в предложението за образуване на тълкувателно дело три броя постановления на Пленума на ВС. Критикува се от някои автори с доводи от правен и етичен характер.

В настоящото становище проследяваме възприетите в тях разрешения:

С ППВС № 4/61 г. относно кръга на лицата, имащи право да получават обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е прието, че обезщетение за имуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли, но тъй като неимуществените вреди са несъизмерими с пари, следващото за тях обезщетение и кръгът на лицата, които имат право на него се определят на принципа на справедливостта.

Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, последица от причинената смърт и затова според Пленума на ВС правилното прилагане на закона изисква да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такива вреди. Изрично се посочва в ППВС, че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения – родители, изоставили децата си, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. При тези мотиви, Пленумът на ВС е постановил, че кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга.

С ППВС № 5/69 г. това разрешение е допълнено като в кръга са включени и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е имало сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

С ППВС № 2/84 г. е прието, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, определени с постановления 4/61 г. и 5/69 г. на Пленума на ВС, е изчерпателно определен. В него изрично се пояснява, че Пленумът е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка, както и че най-близките възходящи на пострадалия по права линия са родителите, а низходящи – децата. Изрично се уточнява в мотивите и това, че всички други лица извън този кръг, включително братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите – внуци и правнуци, са изключени, за разлика от обезщетяването за имуществени вреди. Изтъква се, че с Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. По отношение на братята и сестрите се сочи, че родствената връзка не е пряка и че това се отнася и до възходящите от втора и по-горна степен – дядо, прадядо, и до низходящите – внуци и правнуци, въпреки че последните са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите. В подкрепа на възприетото ограничение, в постановлението изрично е отчетено, че освен между братя и сестри, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител, има и други случаи на създадени много близки отношения, поради което при смърт на един от тях другият търпи страдания и губи морална опора в живота, но се посочва, че ако се приеме разширение на установения с постановление № 4/61 г. кръг на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, ще се окаже невъзможно да се сложи граница на случаите и лицата, за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди.

Така определеният кръг на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди е възприет в практиката и се съобразява при прилагането на съответните норми от гражданското, застрахователното, търговското, трудовото и наказателното право.

При това възприето разрешение ще следва да се обсъдят причините, които биха могли да мотивират ОСГКТК да приеме, че в кръга на лицата, имащи право на обезщетение се включват братята и сестрите на починалия, както и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Тези причини подлежат на изследване в няколко направления, включително и обсъдените в Предложението.

1. Оправдано ли е от житейска и правна гледна точка предварителното изключване от кръга на лицата на роднини, с които починалият може е имал особена емоционална връзка, какъвто въпрос се поставя в Предложението?

Силни емоционални връзки в живота се създават между хората, но не задължително и само между роднини. Ако и доколкото са между роднини, те може поради различни причини да не са установени между братя и сестри, внуци или баба и дядо. Много близки отношения се наблюдават и между леля (вуйчо) – племенник, между първи или втори братовчеди и т.н., особено ако липсват други живи родственици. В същото време житейски е възможно близък приятел на починалия, с който той е имал особена емоционална и духовна връзка да претърпи неимуществени вреди, далеч по-тежки и интензивни от тези на най-близките роднини.

Ето защо, с оглед многообразието на житейските връзки и при вече възприетия в съдебната практика ограничителен подход спрямо лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт, не може да бъде обоснован еднозначен извод за необходимост от предварително включване в кръга на правоимащите на братята, сестрите, възходящите и низходящите от втора степен.

Ако се приеме, че те трябва да бъдат задължително включени в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, наред с вече посочените в постановленията на Пленума на ВС, броят на правоимащите значително ще се увеличи като при сегашния начин на решаване на делата и без други указания, те с малки изключения винаги ще бъдат обезщетявани. Това е така, защото изключения в съдебната практика са случаите да бъде отказано обезщетение за неимуществени вреди на родители, съпруг и деца на починалия. Доказването на неимуществените вреди по делата се явява лесно по делата, а обезщетението почти гарантирано в размери, които са по-скоро уеднаквени за всички ищци по дадено дело и в определен диапазон спрямо момента на настъпване на увреждането за аналогични случаи, отколкото индивидуализирани спрямо действителния обем на вредите на отделните косвено увредени лица. Наблюдаваните, понякога значителни разлики в размера на присъжданите обезщетения по съпоставими случаи не се дължат на индивидуализиран подход при определянето им, а на други, понякога неясни от правна гледна точка причини.

Въпросът за включване в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен на братята и сестрите има важен морален аспект, който може да се онагледи със следния пример: Съпругът, родителите и двете деца на починалия получават обезщетения от по 100 000 лв. или общо 500 000 лв. Впоследствие негови баби и дядовци, двама му внуци и неговите брат и сестра също биват обезщетени с по 100 000 лв. или с общо 800 000 лв. Така близките на починалия получават една твърде висока за нашата действителност сума от 1 300 000, върху която се начислява и дължимата законна лихва, считано от датата на увреждането. (За нуждите на примера размерът на обезщетението е намален и усреднен спрямо актуалната практика по отношение на родители, съпруг и деца на починалия.) Получаването на такова обезщетение обезпечава финансов статус на семейството и на отделните негови членове, какъвто преди смъртта на своя близък не са могли да очакват в преобладаващата част от случаите. Икономически резултат от такъв порядък поставя важните от морална гледна точка въпроси: не се ли прекрачва границата на справедливия размер на обезщетение на близките с оглед възможностите на останалите членове на обществото и няма ли обсъжданата промяна на кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетения да превърне смъртта на близкия в източник на приход с неоправдано висок размер (съгласно примера увеличението на обезщетението е 160 %), който да предизвика преживявания, емоции и последици, стоящи далеч от скръбта и болката по загиналия? Отговорът и на двата въпроса е положителен. Разбира се в живота са възможни различен брой на потенциалните правоимащи роднини в зависимост от възрастта на починалия, както и от броя на живи баби, дядовци, родители, деца, братя и сестри за всеки конкретен случай, но той не променя същността на поставените проблеми.

В същото време е спорно дали разпоредбата на чл. 52 ЗЗД разпростира действието си върху възможността кръгът на правоимащите лица да се определя отнапред и еднакво за всички случи на причинена смърт.

Ето защо, от гледна точка на приложимия критерий за справедливост, ако и доколкото съдебната практиката предприеме промяна в кръга на правоимащите лица, не е оправдано нито предварителното изключване на братята, сестрите на починалия и неговите низходящи и възходящи от втора степен, нито предварителното им и задължително включване към вече постановения кръг на легитимирани лица. Справедливо е разширяването на кръга на правоимащите лица да не става чрез задължителното прибавяне на нов, изчерпателно ограничен по линията на родството кръг от лица и по задължителен за органите на съдебната и изпълнителната власт начин, а чрез постигане на гаранции, че ще бъдат възмездени най-близките на починалия, които действително са претърпели неимуществени вреди за всеки конкретен случай.

Затова законосъобразното репариране на неимуществените вреди изисква евентуалната промяна на кръга на легитимираните косвено увредените лица да се изрази в предоставяне на възможност за уважаване на претенции на претърпелите неимуществени вреди лица, вън от вече постановения кръг на най-близки роднини по пряка линия и съпрузите, респективно наподобяващите ги фактически връзки в изключителни и особени случаи, в това число, но не само и не задължително на всички братя, сестри, възходящи от втора степен и внуци на пострадалия – напр. иск на дете без живи родители или с такива, които са го изоставили, загубило единствената си баба, отношенията с която са били като между родител и дете; иск на дядото без живи съпруга и деца, загубил единствената си внучка, която е била негова морална опора или иск за вреди от смърт на един от двамата братя, които са в много близки отношения и по някакви причини за разчитали само или преимуществено един на друг.

Присъждане на обезщетение на такива лица няма да представлява отклонение от приетия от Пленума на ВС кръг, ако е базиран на съществуваща родствена връзка по права линия с починалия или на репариране на най-близките, претърпели неимуществени вреди роднини, каквито биха могли да бъдат братята и сестрите при определени обстоятелства. Така право на обезщетение ще имат възходящите и низходящите от втора степен на починалия, но ако преди него е починал съответният възходящ или низходящ или ако има някакви други особени житейски причини за това. Такова право ще възникне и в полза на братя и сестри на починалия, когато между тях реално са съществували изключително силни връзки и отношения на близост, без да са разчитали на други лица. Ако се възприеме репариране на всички братя и сестри, възходящи и низходящи от втора степен на починалия наред с неговия съпруг и деца, ще се разшири неоправдано кръгът на лицата в семейството, без възможност да се допуска съществена разлика в присъдените обезщетения на роднини от една и съща степен.

Затова съдът ще следва да правораздава, без върху него да бъдат наложени със задължителна сила нови ограничителни критерии, така че като съобрази вече приетите от съдебната практика, да разполага с възможността да преценява спецификата на всеки конкретен случай, за да присъди обезщетение за неимуществени вреди по повод смърт на най-близките роднини на починалия, които действително са претърпели такива вреди.

От изложеното следва, че действащата правна уредба и житейската реалност не налага да бъдат изоставени възприетите разрешения в постановленията на Пленума на ВС, утвърдили се и доказали своята устойчивост във времето и в същото време осигурява на съда възможност съгласно критерия за справедливост да присъжда обезщетения за неимуществени вреди на възходящи и низходящи по права линия от втора степен на починалия и неговите братя и сестри, а защо не и на други лица, когато са налице законовите предпоставки за това.

2. По-стеснително ли е тълкуването на понятието за близки роднини на лица – жертви от деликти в България отколкото в останалите европейски държави?

Без претенции за изчерпателност, излагаме следната събрана информация:

В различните европейски страни няма еднозначно решение на въпроса относно кръга на косвено увредените лица, които имат правото да претендират обезщетения за неимуществени вреди, последица от смъртта на близък.

2.1. В някои от страните кръгът от правоимащи лица е определен от закона:

Такъв е възприетият подход в Испания. Лицата, които имат право на обезщетение и предпоставките за това са посочени в табличен вид с указване и на размера на обезщетенията в случай на смърт на близък (обн. в испанския Държавен вестник, бр. 228, 23.09.2015 г.).

Правоимащите лица са разделени в няколко групи. В първата група се включват съпрузите и лицата, които са в трайна връзка. Обезщетението зависи от продължителността на брака (връзката) и възрастта на починалия. Така например в таблицата са посочени различни размери на обезщетения съобразно това дали бракът е продължил до 15 години и дали възрастта на загиналия е над 80 години, между 67 и 80 години или под 67 години. За всяка пълна допълнителна година на съжителство независимо от възрастта на жертвата, таблицата предвижда отделно обезщетение от по 1 000 евро.

Във втората група правоимащи са включени възходящите на починалия. В зависимост от това дали загиналият низходящ е до или над 30-годишна възраст обезщетенията са съответно 70 000 евро и 40 000 евро. Право на обезщетение имат и дядовците и бабите, но това право може да се реализира само при условие, че родителите на загиналия са починали преди неговата смърт.

В трета група са низходящите (родни или осиновени): размерите на обезщетенията, дължими на синове/дъщери се разделят в зависимост от възрастта на низходящия – до 14 години; между 14 и 20 години; между 20 и 30 години и над 30 години. Обезщетението за внуците е в размер на 15 000 евро и се присъжда само, ако техните възходящи са починали преди дядото или бабата.

Братята и сестрите са включени в четвъртата група. Обезщетенията за тях са съответно по 20 000 евро и 15 000 евро в зависимост от това дали преживелият брат/сестра е на възраст до 30 или над 30 години.

В новата таблица (в сила от 01.01.2016 г.) е включена и нова категория „близки”, т.е лица, които трябва да докажат, че са се намирали в отношения на близост с жертвата и са живели поне 5 годни заедно в едно домакинство. Предвиденото обезщетение за тях е в размер на 10 000 евро.

2.2. Други страни, в които е въведена таблична система относно лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди са Белгия и Италия. В тези страни таблиците не са определени със закон, а са резултат от обобщена съдебна практика.

В Белгия лицата, които имат право да получат обезщетение при смърт са наследниците и семейството на пострадалия. Например при загуба на съпруг/а обезщетението съгласно таблицата е в размер на 10 000 евро. Обезщетение за загуба на родител е от по 17 500 евро за всеки от правоимащите. Обезщетението при загуба на дете е в размер на 10 000 евро. Отношенията на близост подлежат на доказване.

В Италия обезщетенията за неимуществени вреди се определят съгласно таблици, в които съдът е обобщил и извел минимални и максимални размери на обезщетенията според връзката със загиналия. Тук действа общото правило, че по-близката степен на родство и по-голяма близост и лична връзка с пострадалия (например съжителство, възраст) обуславя по-голям размер на обезщетение. Съгласно актуалната съдебна практика в Италия съдът присъжда обезщетения и в случай на загуба на брат/сестра или внук/внучка, дядо/баба.

До 2014 г. в Чехия е действала система, при която увредените лица са имали две възможности за обезвреда, които не са се изключвали взаимно: 1) претенция по чл. 11 ГК (отм.), предвиждащ право на обезщетение за нарушение на правата на личността и 2) претенция по чл. 420 ГК (отм.), която е предвиждала обезщетения за неимуществени вреди, включително за смърт на близък като размерите им са били фиксирани в таблица, утвърдена в нормативен акт.

При първия от двата варианта, размерът на обезвредата се е определял от съда.

Таблицата, уреждаща размера на вземането по чл. 420 ГК (отм.) е предвиждала обезщетения за смърт на близък за следните правоимащи и при посочените размери: а) около 9600 евро за преживял съпруг, при смърт на родител и смърт на син/дъщеря, както и около 6400 евро при смърт на брат/сестра. Сумата от 9600 евро се е присъждала и на всички други близки лица, които са живели в общо домакинство със загиналия към момента на настъпване на смъртта (вж. Bernhard A. Koch, Medical Liability in Europe: A Comparison of Selected Jurisdictions, Walter de Gruyter, 2011, p. 133-134.

С новия чешки ГК от 2014 г. законът е въвел система на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда. Промяната се квалифицира като фундаментална и с оглед новата уредба предстои процес по изясняване на това доколко ще бъде приложима старата съдебна практика (Jana Mervartova, Compensation of Injury in the New Civil Code and Compensation for Damage according to the Labour Code, Procedia Economics and Finance 12, 2014, p. 422-427).

2.3. В други страни правото на обезщетение за неимуществени вреди по повод нестъпила смърт е силно ограничено по отношение на правоимащите лица.

Законодателството на Швейцария предвижда право на обезщетение в случаи на смърт само за лицата, издържани от загиналия (чл. 47 от Швейцарския федерален облигационен кодекс). В правната теория се пояснява, че за основателността на такъв иск не е необходимо обезщетеното лице да е член на семейството на жертвата. От значение е близостта между жертвата и ищеца – съпрузите, регистрираните партньори, родителите и децата на жертвата имат право на обезщетение, а по изключение съдът приема, че такова право имат и годеници и неженени партньори, както и братя и сестри, възходящи от втора степен, внуци и др. стига връзката с починалия да е достатъчно близка. (вж. Bernhard A. Koch, Medical Liability in Europe: A Comparison of Selected Jurisdictions, Walter de Gruyter, 2011, p. 591).

В Австрия съдебната практика допуска роднини да бъдат обезщетявани за болки и страдания в резултат на смъртта на техен близък в случаите на умишлено причиняване на смърт или груба небрежност (Решение на Върховния съд OGH 20b 84/01). Преценката относно размера на обезщетението е предоставена на съда. Присъжданите обезщетения при смърт на близки роднини достигат до 20 000 евро.

2.4. В редица от европейските страни се отдава приоритет на обезвредата на имуществените вреди, които близките на загиналия понасят вследствие на загубата на издръжка.

Пример за това е Германия, където в чл. 844, ал. 2 BGB, озаглавен „Право на трети лица за обезщетения в случай на смърт”) се предвижда, че, лицето причинило смърт другиму, дължи издръжка на лицата, които са получавали издръжка от загиналия, за периода, за който същият е бил задължен да осигури издръжка и като се взема предвид предполагаемата продължителност на живота му. Немският закон предвижда, че това право имат и неродените, но заченати към момента на настъпването на смъртта.

Независимо от това разрешение, в особени и изключителни случаи германските съдилища присъждат и обезщетения за неимуществени вреди. В сравнителноправната литература правото на вземане на косвено увредените лица за обезщетение за неимуществени вреди при смърт се разглежда като изключение, създадено от съда и предназначено като обезвреда на шока на лицата, които са наблюдавали или са научили за инцидента, при който техен близък роднина е бил умъртвен (вж. Basil Markesinis, Michael Coester, Guido Alpa, Augustus Ullstein, Compensation for Personal Injury in English, German and Italian Law: A Comparative Outline, Cambridge University Press, 2005, p. 22-23). Съгласно съдебната практика в Германия потенциално право на обезщетение за неимуществени вреди имат следните лица: родители, деца, съпруг, годеник/годеница, лица, живели на съпружески начала с починалия.

Подобен начин на обезвреда се наблюдава и в Полша, където са уредени следните възможности за компенсация на близките на жертвата: 1) подлежат на обезщетение разноските за грижи и погребение; 2) Лицата, по отношение на които починалият е имал законово задължение за издръжка имат правото да получат издръжката от виновното лице. Правоимащи могат да бъдат както низходящи, така и в някои случаи братя и сестри, други роднини, включително бивши или разделени съпрузи; 3) Право на обезщетение имат и лицата, които загиналият е издържал доброволно. По тези дела съдът взема предвид финансовото положение на страните, отношението между починалия и издържания и други обстоятелства; 4) Право на обезщетение по полското право имат и непосредствените членове на семейството на загиналия в случаите на значително намаляване на жизнения им стандарт. Проявления на тези вреди могат да бъдат: загуба на майчина грижа и издръжка; смърт на син, на чиято финансова помощ родителите му са можели да разчитат; тежката психическа травма от смъртта на съпруг също може да се приеме като основание за присъждане на това обезщетение; 5) На последно място, обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в скръб по близък роднина е въведено с изменение на полския ГК от 2008 г. (вж. Ewa Bagińska, Poland: Developments in Personal Injury Law in Poland: Shaping the Compensatory Function of Tort Law, Journal of Civil Law Studies, Volume 8, p. 323-326).



2.5. В Унгария съдът приема, че принципно право на обезщетение имат: родителите, съпругът, децата и възходящи от втора степен. В отделни случаи съдебната практика допуска обезщетяване на братя/сестри и внуци, но претенции на възходящи от втора степен, както и низходящи, които не живеят с жертвата се отхвърлят. (вж. Bernhard A. Koch, Medical Liability in Europe: A Comparison of Selected Jurisdictions, Walter de Gruyter, 2011, p. 320).

В Словения кръгът на лицата, които имат право на обезщетения за неимуществени вреди според Гражданския кодекс на страната са децата, съпругът и родителите, а само при определени обстоятелства братя/сестри на загиналия. По изключение това право е признато от Върховния съд на страната и по отношение на смъртта на баба/дядо, когато е било доказано, че емоционалната връзка между внук и баба/дядо е била толкова дълбока, че е сравнима с такава между родител и дете.

В Англия право на обезвреда имат близките роднини. Съгласно чл. 1A8(2) от Закона за фаталните злополуки (1976), правоимащите са съпруг, регистриран партньор и родителите, в случай че детето не е сключило брак към момента на смъртта. Законът предвижда фиксирано по размер обезщетение (приблизително 16 450 евро, които се поделят между лицата, имащи право на обезщетение (Cees van Dam, European Tort Law, Oxford University Press, New York (2006), p. 329-330, цит. по Janno Lahe, Irene Kull, Compensation of non-pecuniary damage to persons close to the deceased or to the aggrieved person, International Comparative Jurisprudence, Volume 2, Issue 1, September 2016, Pages 1–7).

2.6. Най-либерален по отношение кръга на лицата, имащи право на обезщетение е режимът във Франция, Гърция и Румъния.

Във Франция лицата, които имат право на обезщетение се определят от съдебната практика. Принципно се приема, че лицата, които са живели в едно домакинство със загиналия имат право на обезщетение, тъй като настъпването на неимуществени вреди се предполага по отношение на тях. Размерите на обезщетенията варират, в зависимост от степента на близост, възраст и др. Право да получат обезщетение имат и братята, и сестрите, бабите и внуците като присъжданите обезщетения зависят от степента на близост и преценката се извършва всякога конкретно. Право на обезщетение не е отказано принципно дори и на приятели, в които случаи настъпването на неимуществените вреди подлежи на доказване.

В теорията се коментира, че въз основа на правилото на генералния деликт кръгът на лицата, които могат да търсят обезвреда за емоционална загуба е разширен до степен, че в съдебната практика са описани и случаи, в които преживялата съпруга претендира обезщетение редом с жената, с която загиналият е имал извънбрачна връзка. (вж. Eva Steiner, French Law: A Comparative Approach, OUP Oxford, 2010, p. 358-359).

Чл. 932 от Гражданския кодекс на Гърция предвижда присъждане на обезщетение за болките и страданията на семейството на пострадалия в случай на смърт.

Въпросът за това кои лица принадлежат към категорията „членове на семейството” на починалия по см. на чл. 932 от Гражданския кодекс и имат право на обезщетение за болките и страданията е бил предмет на продължителни дискусии, което е дало повод на Върховния съд на Гърция след няколко противоречиви решения да възприеме виждането, че право на обезщетение имат лицата, принадлежащи към семейството на загиналия и то, в случай че са имали близка емоционална връзка, основана на любов и грижи с починалия и поради това са изпитали мъка и силно страдание след смъртта му. Съгласно актуалната съдебна практика, правоимащите са: а) съпрузите, дори когато живеят разделени, родителите, родените и осиновените деца, братята и сестрите, дядовците и бабите, пра-дядовците и пра-бабите и внуците; б) роднини по сватовство от първа степен (сватове/тъстове), роднини по сватовство от втора степен; в) годениците и лицата, живеещи в гражданско партньорство по силата на договор (съгласно Закон № 3719/08), както и партньорите, които трайно живеят заедно. Върховният съд със своето Решение № 1010/2012 е изключил правото на племенниците да получат обезщетение.

Съгласно действащото право в Румъния, всяко лице, което може да докаже, че е претърпяло неимуществени вреди при смърт на друго лице има право на обезщетение. По силата на чл. 1391, ал. 2 от румънския ГК (обн. 2009 г.) съдът може да присъди обезщетение за неимуществени вреди на възходящите, низходящите, братята, сестрите и съпругът на загиналия, както и на всяко друго лице, което може да докаже наличието на такава вреда.

Следва извод, че в Румъния няма предварително ограничаване на кръга от лица, които имат правото на обезвреда за неимуществени вреди. Законът е предоставил на съда преценката да отхвърли или уважи претенцията на други лица извън примерно изброените (възходящи, низходящи, братя, сестри и съпруг) за претърпените страдания от смъртта на жертвата, без тази възможност да е изключена предварително.

В обобщение: С някои изключения, във всички европейски страни са възприети ограничителни критерии относно кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. В повечето от тях правото на низходящите и възходящите от втора степен на починалия е поставено под условие: обезщетение за внуците се присъжда само, ако техните възходящи са починали преди дядото или бабата, а на дядовците и бабите, само ако родителите на загиналия са починали преди него. Често обезщетение на братя и сестри се присъжда само по изключение. В голям брой страни се наблюдава диференциран подход при определяне на обезщетенията в зависимост от установените отношения на близост или ограничаване на размера им с посочване на горна граница, като често така лимитираните обезщетения са значително по-ниски по размер от присъжданите у нас. В редица европейски държави ограниченията са дори по-рестриктивни – например в рамките на връзката по линия на родство и брак се обезщетяват само лицата, които са живели заедно с починалия.

Затова от извършеното сравнение не може да се заключи, че в България понятието близки роднини на лица – жертви на деликти се тълкува стеснително и че поради това се налага възприетият от съдебната практика подход да бъде променен по посочения във въпроса начин. Всяка правна система има своите специфики и затова е необходимо винаги да бъде отчитан рискът от въвеждане на правила, наложили се в други правни системи при различни социални и икономически реалности.



3. Какво предвижда по въпроса правото на Европейския съюз?

Тъй като България е държава-членка на Европейския съюз ще следва да отбележим, че европейското законодателство не съдържа задължение за предприемане на промяна на кръга на лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди по повод на смърт.

Без претенции за изчерпателност споменаваме накратко някои източници на европейското право.

В рамките на европейското законодателство е приета Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета1. В чл. 2 от Директивата е дадено определение за „жертва” на престъпление, като в това число са включени и „членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”. В последната категория се сочат съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.

Изводът, че това изброяване няма задължителен характер следва от чл. 2, параграф 2 на Директивата, в който се приема, че „Държавите членки могат да установят процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в настоящата директива, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай”.

От значение за разглеждания от ОСГКТК въпрос е и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”)2. По силата на препращащата норма на чл. 15 „Обхват на приложимото право”, б. „е” посоченият регламент е приложим и при определянето на лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди. По силата на чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 „… приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.”

Относима към въпроса е и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка3, която задължава страните-членки да предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива и всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави-членки. (чл. 3).

В тази връзка чл. 12, параграф 3 от Директивата препраща към съответното национално гражданско законодателство на отделните страни по въпросите за реализиране на гражданската отговорност и размера на обезщетението. „Застраховката, посочена в член 3, покрива телесни увреждания и имуществени вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право.” В цит. чл. 12 изрично се сочи, че същата не засяга гражданската отговорност, нито размера на обезщетението за вреди, причинени при определено произшествие в съответствие с националното законодателство.

От изложеното следва, че в рамките на Европейския съюз отделните държави запазват своята самостоятелност при реализирането на гражданската отговорност, както по отношение на субектите, които имат право на обезщетение, така и по отношение на размерите на тези обезщетения.

4. Налице ли е съществена промяна на социалните и обществено-икономическите условия, релевантни за определянето на кръга от лицата, имащи правото на обезвреда за неимуществени вреди, която да налага предлаганата промяна?

От социална и морално-етична гледна точка в обществото ни и към настоящия момент степента на родство и близост се определя така, както и през шестдесетте или осемдесетте години на XX век, когато са приети разгледаните по-горе постановления на Пленума на ВС. Няма съществена промяна и в правилата относно наследяването.

В същото време съвременният начин на живот, модерните средства за придвижване и комуникация, достъпът до трудовия пазар в чужбина и др. фактори правят света все по-достъпен за широк кръг от хора. Семейството вече не това, което е било през шестдесетте или осемдесетте години. Нерядко и най-близките по степен роднини живеят в различни държави и континенти, не се виждат с години и съвсем не поддържат близки отношения. Младите хора са вече по-самостоятелни и все по-често избират да живеят сами и без да разчитат на свои близки. В същото време се създават близки връзки между хора без всякакво родство помежду им.

Затова трудно би могло да се аргументира настъпила промяна, която да поражда неотменима обективна необходимост в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди да считат включени предварително и задължително наред с родителите, съпругът и децата, още и братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен.

В икономически аспект в България, въпреки настъпилите промени, за съжаление, не се наблюдава нарастване на платежоспособността на населението, която да предполага завишени финансови възможности и очаквания на гражданско-правните субекти, в това число и по повод реализирането на деликтната отговорност. Вярно е, че доходите на глава от населението са увеличени като абсолютна стойност, но не са такива, че да осигуряват висок жизнен стандарт и излишъци след посрещане на присъщите разходите за издръжка за преобладаващата част от населението. Голяма част от населението ни живее на прага на бедността.

Ето защо, дори при сегашния ограничен кръг на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт, реализирането на гражданската отговорност неминуемо създава тежки финансови затруднения за задължените физически лица.

Към настоящия момент се наблюдава съществена разлика в бизнес средата, основана на новите възможности за търговска инициатива, но при все развитието си, частният дребен и среден бизнес в страната не представлява сигурен източник на доходи. Тъй като ангажирането на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност за неимуществени вреди по повод на смърт, последица от деликт може да бъде търсено и по отношение на юридически лица – частни и държавни търговски дружества, множество субекти на бюджетна издръжка като министерства, агенции, държавни предприятия, лечебни заведения и много др., ще следва да се има предвид, че техните финансови възможности в голямата си част са ограничени или предварително рамкирани от предоставен бюджет. Увеличаването на лицата, включени в кръга на имащите право на обезщетение за неимуществени вреди неминуемо ще рефлектира върху финансовите възможности на отговорните субекти.

От гледна точка на косвено увредените лица икономическата реалност също не предполага завишени очаквания за репариране на неимуществени вреди.

С оглед изложеното се налага изводът, че при все настъпилите изменения в социален и икономически план, не са налице обективни причини, които да мотивират промяна на възприетите от Пленума на ВС ограничителни критерии относно установения кръг на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък чрез включване на посочените роднини.

5. В контекста на разглеждания въпрос ще следва да се прецени и това дали и доколко развитието на застраховането обезпечава възможности за предварително разширяване кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди чрез включването на братята и сестрите, низходящите и възходящите от втора степен на пострадалия.

Определеният към настоящия момент кръг на правоимащите лица е еднакъв при всички хипотези на възникване на задължение за обезвреда за причинена смърт и се съобразява във всички сфери на правото. Без значение в този смисъл е дали косвено увредените лица реализират деликтното си право или имат възможност да се ползват от пряко такова, основано на сключен застрахователен договор, ако и доколкото отговорността на причинителя на вредата е застрахована. Без значение е и дали такива лица предявяват претенция по чл. 49 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД, чл. 200 КТ, пряк иск срещу застрахователя по чл. 189 от Закона за здравето (ЗЗдр) и това дали правоимащите лица участват в досъдебно или наказателно производство в съдебна фаза.

Няма съмнение, че в съдебната практика големият дял от делата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по повод на причинена смърт се водят срещу застрахователните дружества въз основа на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В същото време все се по-често в съда се търси репариране на вреди от лекарска грешка като претенциите се насочват срещу допусналите ги медицински специалисти, срещу застрахователите на професионалната им отговорност съгласно задължителната застраховка по чл. 189 ЗЗдр. или срещу медицинските заведения.

Независимо от това, че по отношение на редица рискове, законодателят предвижда задължително застраховане, ще трябва винаги да бъде съобразявано това, че в много случаи единствено делинквентът ще следва да отговаря с имуществото си за причинените от него вреди или че в някои от случаите правоимащият ще предпочете да реализира срещу него деликтното си право вместо прякото такова.

Затова разширяването на кръга правоимащи лица в ход ще рефлектира върху значителен брой възникнали или вече считани за приключили съдебни и застрахователни правоотношения, които са се породили и развили, без да са отчитани перспективи за разширяване на обема на деликтната отговорност, както от делинквентите, така и от страна на застрахованите физически и юридически лица и техните застрахователи. За всички тях такова промяна ще донесе допълнителна и непредвидена финансова тежест.

При такава промяна ще трябва да се съобразява фактът, че по отношение на застрахователните дружества са предвидени в законодателството и действат нормативни изисквания за финансова стабилност, на която те трябва да отговарят с оглед обществено-икономическите и социалните функции на застраховките, особено на задължителните такива. Тази стабилност се следи от КФН като държавен регулаторен орган. По отношение на застрахователните дружества са прилага директива „Платежоспособност” II (Solvency II), с която действащия КЗ (в сила от 1.01.2016 г.) е съобразен, и която наложи извършване на широко обсъжданите в обществото проверки (стрес тестове) на цялостното им финансовото им състояние, в това число и на техните задължения, счетоводни политики, резерви и рискове.

Финансовата стабилност на застрахователните дружества е от значение не само за стабилността на финансовата система в страната, но и с оглед защитата на законовите интереси на многобройните застраховани лица, чийто риск от реализиране на гражданска отговорност е получил закрила по силата на сключени застрахователни договори. Промяна в обема на тяхната отговорност ще е нарушение на принципа на предвидимост, задължителен при сключването на договорите за застраховка.

6. Какви ще бъдат последиците от положителния отговор на поставения пред ОСГТК въпрос върху съдебната система.

Приемането на тълкувателно решение, с което да се определи, че в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди се включват задължително и братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен е условно сравнимо с влизането в сила на закон, който да има действие и върху заверените материалноправни отношения.

Без съмнение, такова развитие ще бъде последвано от завеждането на множество дела от допълнително включените правоимащи срещу делинквенти – водачи на МПС, лица, упражняващи медицинска професия, извършители на престъпления, срещу застрахователни дружества, лечебни заведения и юридически лица с оглед гаранционно-обезпечителната им отговорност и тази по чл. 200 КТ за причинена смърт и т.н., стига давностните срокове за предявяването на съответните искове да не са изтекли.

Затова такава промяна ще предизвика непланирано натоварване в работата на гражданския съд. Такава промяна ще затрудни и работата на органите на досъдебното производство с оглед необходимостта от участие в образуваните производства на повече лица като пострадали, както и тази на наказателния съд, който ще следва да призовава увеличен брой пострадали лица. Неминуемо ще се стигне и до забавяне на делата.



Заключение:

Като се съобразят всички изложени аргументи и очаквани последици, се налага изводът, че ако в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт се включат и братята, сестрите, бабите, дядовци и внуците на пострадалите от деликт чрез приемане на тълкувателно решение с последиците по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, ще бъде засегнат неоправдано установеният ред и създадената стабилна съдебна практика и правна традиция. Доколкото в практиката се наблюдава необходимост от създаване на възможност за репариране на неимуществените вреди и на други лица, в това число и на посочените във въпроса роднини, тя трябва да се основава на особеностите и изключителността на всеки конкретен случай, да е съобразена с общоприетото виждане за съблюдаване на ограничителни критерии и да е насочена към постигане в най-голяма степен на справедливо обезщетяване на най-близките на починалия, които действително са претърпели неимуществени вреди от неговата смърт за всеки конкретен случай..



С оглед изложеното споделяме разбирането, че промяна в кръга на лицата, изразяваща се в предварителното и задължително включване на братята и сестрите, както и на низходящи и възходящи от втора степен на починалия не се налага.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ



АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА



1 OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 57-73.

2 ОВ L 199, 31.7.2007 г., с. 40–49.

3 ОВ L 263, 7.10.2009, с. 11-31.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница