Висш съдебен съвет

Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната.

Конституцията на Република България /КРБ/ разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Глава шеста е посветена на съдебната власт, нейните правомощия, структура, органи и функции. Тя прокламира независимостта и самостоятелния бюджет на съдебната власт и повелява, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като правосъдието се осъществява в името на народа.

Съдилищата осъществяват правораздаването в Република България и контрол за законност на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, а производството по делата гарантира установяването на истината. Делата се разглеждат публично, освен ако законът предвижда друго. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

В съдилищата се разглеждат граждански, наказателни и административни дела. Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно, а по административни дела е двуинстанционно. Инстанционността показва колко пъти съдебният спор може да се разглежда от висшестоящ съд, ако някоя от страните по делото реши да обжалва съдебното решение. В зависимост от вида и характера на правния спор първоинстанционен съд може да бъде съответния районен, окръжен, административен или военен съд.

Специализираният наказателен съд е единствен за територията на страната. Намира се в гр. София, приравнен е на окръжен съд. Делата, които са му подсъдни са изброени в чл. 411 от НПК – основно извършени от организирани престъпни групи или по поръчение на такива и в изпълнение на тяхно решение.

Съдебното дело започва след внасяне на иск от засегната страна или след повдигане на обвинение от прокурора по наказателни дела. В хода на съдебния процес съдът установява истината и по вътрешно убеждение въз основа на събраните доказателства по делото постановява съдебно решение/присъда. В зависимост от вида на делото, съдът може да заседава в състав от един или повече съдии, а при наказателни дела в предвидените от закона случаи участват и съдебни заседатели. Съдиите заседават в тоги в черен цвят. Военните магистрати заседават във военна униформа.

• 
  разглежда дела и решава правни спорове;
  
• 
  ръководи съдебния процес и реда в съдебната зала;
  
• 
  изслушва страните и свидетелите по делото;
  
• 
  разглежда представените доказателства;
  
• 
  определя мярка за неотклонение, ако е необходимо;
  
• 
  постановява съдени решения и присъди по наказателни дела;
  
• 
  актовете на правораздаването се мотивират.
  

• 
  ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
  
• 
  привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
  
• 
  упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
  
• 
  предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
  
• 
  в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
  

Структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата и се състои от Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Апелативна специализирана прокуратура, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, Специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните и Специализираната прокуратури има следствени отдели. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура. Писмените указания на по-горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

• 
  образува досъдебно производство при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление;
  
• 
  повдига и поддържа обвинението;
  
• 
  ръководи разследването и наблюдава законосъобразността му;
  
• 
  може да извършва разследване или отделни действия по него;
  
• 
  участва в съдебното производство като държавен обвинител.
  

• 
  разследват престъпления при: измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство, престъпления против правосъдието, тероризъм, общоопасни престъпления, престъпления по транспорта и съобщенията, против държавната тайна и др.;
  
• 
  разследват тежки умишлени престъпления против личността извършени от непълнолетни лица (убийства, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда и разврат)
  
• 
  разследват престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, членове на Министерския съвет, или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи;
  
• 
  разследват престъпления, извършени в чужбина;
  
• 
  разследват дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.
  

На 3 октомври 2012 г. е конституиран седмият състав на ВСС и втори след утвърждаването на Съвета като постоянно действащ орган. ВСС се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Пленума на ВСС.

Пленумът на ВСС се състои от всички негови 25 членове. Трима от тях – председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор са членове по право. Останалите 22-ма членове са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

Съдийската колегия се състои от 14 членове и включва председателите на ВКС и ВАС, шестима членове избрани пряко от съдиите, и шестима членове избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия се състои от 11 членове и включва главния прокурор, 4-ма членове избрани пряко от прокурорите, 1 член избран пряко от следователите, и 5-ма членове избрани от Народното събрание.

Пленумът на ВСС се подпомага от 2 постоянни комисии – „Бюджет и финанси“ и „Управление на собствеността“ регламентирани в ЗСВ. Комисиите се състоят от равно по численост представителство от двете колегии.

Съгласно ЗСВ дейността на Съдийската и Прокурорската колегии се подпомагат съответно от постоянни комисии по атестирането и конкурсите и от комисии по професионална етика.

С решение на ВСС от 13.12.2012 г. е създаден Гражданският съвет към ВСС се цел гарантиране на открито и ефективно участие на гражданските и професионални организации при формирането на стратегии за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг.

• 
  приема проекта на бюджета на съдебната власт;
  
• 
  определя броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата в Р България;
  
• 
  организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
  
• 
  управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
  
• 
  предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор;
  
• 
  решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
  
• 
  дава становища по законопроекти, отнасящи се до съдебната власт.
  

• 
  назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност магистратите;
  
• 
  извършват атестиране на магистратите и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
  
• 
  налагат дисциплинарни наказания на магистратите след провеждане на дисциплинарни производства;
  
• 
  определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на ВКС, ВАС и главния прокурор;
  
• 
  правят предложения до Пленума на ВСС за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;
  
• 
  правят предложения до Пленума за определяне на броя на съдиите, прокурорите и следователите;
  
• 
  организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
  
• 
  ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;
  

Заседанията на Пленума на ВСС и неговите колегии са публични и се излъчват пряко онлайн чрез интернет сайта на ВСС, освен в определени от закона случаи.

Заседанието на Пленума на ВСС се свиква от министъра на правосъдието, а когато той отсъства от представляващия ВСС, които го и председателстват. Министърът на правосъдието няма право да гласува при взимането на решения. Заседанията на колегиите се председателстват съответно от председателя на ВКС и главния прокурор. Решенията на пленума и колегиите се взимат с явно гласуване, без право на „въздържал се“.

ВСС не може да разглежда конкретни дела и не може да отменя или изменя съдебни решения. Единственият, предвиден от закона ред за това, е обжалването пред по-горестоящ по степен съд.

Информация за историята, структурата, състава и работата на Висшия съдебен съвет е налична на интернет страницата – www.vss.justice.bg

От 2015 г. към интернет сайта на ВСС е създадена детска версия. ВСС има фейсбук страницата.

В раздел „Превенция на корупцията“ са публикувани електронни форми за подаване на жалби и сигнали за корупционно поведение в съдебната система.

Сайтът на ВСС осигурява достъп, както до централния интерфейс за търсене на информация по съдебни актове, така и до интернет страницата на всички съдилища.
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВСС

ИВСС е създаден с чл. 132а от Конституцията на Република България /обнародван в ДВ бр. 12 от 6 февруари 2007 г/. Той е самостоятелен орган, с основна функция да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост. Извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистратите, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия накърняващи престижа на съдебната власт и такива свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Състои се от главен инспектор и 10 инспектори, които се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители. Мандатът на главния инспектор е петгодишен, а на инспекторите – четиригодишен. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. ИВСС действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. ИВСС отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи и до компетентните органи на съдебната власт. Той предоставя публично информация за дейността си.