Висша атестационна комисия специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак



страница2/3
Дата27.04.2017
Размер0.5 Mb.
1   2   3
ГЛАВА III

ИЗСЛЕДВАНЕ СЪСТОЯНИЕТО НА ЛОГИСТИКАТА В МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ
В точка 1 е направена обща характеристика на месопреработвателната индустрия у нас. Тя заема водещо място в структурата на хранително-вкусовата промишленост. За периода 1990 - 2000 г. месопреработвателната индустрия е подложена на силно въздействие от неблагоприятни вътрешни и външни фактори. Хаотичният и бавен ход на реформите довежда до рязко намаляване на животните в страната. Като добавим съществуващия вносен режим на месо, се получава значителна нестабилност в предлагането на качествени суровини.

Представената продуктовата структура на българската месопреработвателна индустрия включва широка гама от продукти, предназначени както за населението, така и за суровинни ресурси в други отрасли и браншове на икономиката. Съществуват различни раздели продуктови групи в месопреработвателната индустрия, като за целите на изследването месните произведения са разделени на:



  • суровосушени продукти;

  • малотрайни продукти;

  • млени меса;

  • разфасовки;

  • раздробени меса.

Представени са данни на НСИ за потреблението на месо и месни продукти в домакинствата в България за периода 1997 - 2007 г. От посочените данни ясно проличава тенденцията, че потреблението на месо в домакинствата е сравнително постоянна величина.

Разкрита е динамиката на производството в месопреработвателната индустрия в България. В структурата на производството на месо най-голям е относителният дял на свинското – 66%. Това се дължи на утвърдените традиции в храненето и по-ниските цени на пазара в сравнение с телешкото месо. Обобщени са данни от НСИ за промишления добив на месо и месни продукти за периода 1992 - 2007 г. В резултат на голямата конкуренция значително се увеличава производството на разфасовано месо и полуфабрикати в дребни разфасовки, добре опаковани и съобразени с потребностите на отделните домакинства.

Представени са вносът и износът на месо и месни продукти. Най-големи вносители на месо от ЕРД (едър рогат добитък) за България са Бразилия, Аржентина, Австралия и Чехия. Свинско месо се внася от Дания, Франция, Белгия, Канада. Месо от домашни птици в по-големи количества традиционно се внася от САЩ, Франция, Холандия и Белгия. Вносът на месни произведения се извършва основно от страните от ЕС – предимно от Белгия, Австрия, Германия, Испания, Гърция и Дания. Наблюдава се рязко изразена тенденция на нарастване на вноса от месо и месни продукти, като най-значително е увеличен вносът на говеждо месо. В резултат на силно намаления брой на едрия рогат добитък в страната и необходимостта от такова месо главно за преработка се очертава тенденция и през следващите няколко години вносът в България да продължи да нараства. Българската месопреработвателна индустрия е с голям опит и традиции по отношение на експортната дейност. В сегашното си състояние по обем и асортимент на експортната продукция обаче се намираме на нивото на 1930 г. От представените данни за периода 1992 - 2007 г. износът постоянно намалява, като за 2007 г. той достига едва 30 хил. тона.

Направена е характеристика на участниците във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия в страната. Това са ферми и вносители на месо, месодобивни предприятия за червени и бели меса (кланици), месопреработвателни предприятия (предприятия за месопреработка и производство на млени меса и месни заготовки) и техните собствени магазини, търговци на едро и дребно на месни изделия, заведения за обществено хранене и индивидуални потребители (домакинствата). Съществуват различни възможности за износ както от страна на фермите и от месодобивните предприятията за червени и бели меса, така и от страната на месопреработвателните организации, които могат да изнасят месни продукти, колбаси и готови храни от консервирано месо. Разкрити са териториалната съсредоточеност на предприятията и общият брой на месопреработвателните организации в България. Разгледани са различните канали на дистрибуция при малките, средните и големите месопреработвателни организации. Описани са клиентите на месопреработвателните организации, които могат да бъдат търговски вериги магазини, търговци на дребно, търговци на едро, заведения за обществено хранене (институционални потребители).

В точка 2 са представени резултатите от проведения анализ на състоянието на логистиката в месопреработвателните организации в България. Изследването се основава на данни, събрани с помощта на въпросник. По данни на НСИ към април 2007г. генералната съвкупност обхваща 349 организации, действащи в сектора. Анкетираните организации са 58, като 51 от тях са частна собственост на български предприятия, което прави 87,9 %, а останалите 12%, т.е. 7 организации са смесени фирми с чуждо участие.

Направена е обща характеристика на изследваните организации. Извадката на анкетираните организации от месопреработвателната индустрия включва общо 31% кланици и 69% месопреработвателни предприятия. От тях за производство и преработка на месо според броя на персонала 27,6% са микропредприятия, 51,7% малки предприятия, 17,2% са средни предприятия, а 3,4% са големи предприятия с персонал над 250 души. Броят населени места, в които имат производствена дейност анкетираните организации, показва, че 81% от тях извършват дейността си в населеното място, в което работят, а останалите предприятия развиват дейността си в национален мащаб.

В най-голяма степен месопреработвателните организации използват оборудване, предназначено за поточното производство (39.7%), следвано от високоспециализираното оборудване (31%), докато предметнозатворените участъци и универсалното оборудване се използват в по-малка степен. Това е характерно за месопреработвателната индустрия поради изразената изходяща логистика.

Продуктовата структура през последните години в месопреработвателната индустрия бе силно повлияна от кризата в българската икономика – увеличаване на относителния дял на разходите за храна при ниски и спадащи реални доходи и увеличаване на консумацията на по-евтини и често с по-ниско качество храни, като най-голям дял сред продуктите заемат млените меса.

Най-общо организациите от месопреработвателната индустрия могат да се разделят на: организации с национално покритие; организации с регионално (локално) покритие. Според анализа географското разпределение на продажбите в страната показва, че през 2004 г. средно 71% от анализираните организации от месопреработвателната индустрия реализират продукцията си на локалния пазар и едва 29% от предприятията реализират продукция на националния пазар. В следващите години до 2007 г. делът на продажбите на локалния пазар намалява за сметка на националния. Чрез посредници от страната се снабдяват значително по-малко в сравнение с тези от производителя - 27,6%, а за в бъдеще тези стойности дори ще намаляват. От източниците на снабдяване на предприятията от внос директно от производителя се ползват 14,2%, а в близките 3 години този процент се увеличава на 44,8%. Тъй като у нас стадата на селскостопанските животни са недостатъчни да задоволят регионалния пазар, все повече месопреработвателите използват вносни продукти.

Използваните източници на финансиране в месопреработвателните организации у нас са главно собствени средства и от банките. Въпреки възможностите по програма САПАРД малка част от предприятията са се възползвали от тази програма, като тенденцията в следващите години е отново да се разчита на собствени средства.

Разкрита е ролята на логистиката във фирменото управление като показател за степента на развитие на логистиката. Според анализа на данните от проведеното изследване нараства познаваемостта на логистичната концепция. Сравнено с изследване, проведено през 2000 г. за състоянието на логистиката в България, при всички термини познаваемостта се е повишила и логистиката все повече придобива популярност в изследваните организации.

Определена представа за ролята на логистиката във фирменото управление може да се добие от оценките на месопреработвателните организации в сравнение с техните конкуренти. Надеждността на доставките е показател с най-висока стойност, с който се сравняват месопреработвателите, следвано от времето за изпълнение на поръчките и качеството на продукцията. Въпреки близките стойности на всички показатели, данните показват, че най-голямо влияние оказват показателите, които имат пряко отношение към логистичните процеси на организациите.

Според изследваните организации областите, които се нуждаят от спешно подобрение, показват слабо повишаване на значението на логистиката спрямо изследване от 2000 г., когато на първо място е стоял маркетингът, следван от дистрибуцията, производството и снабдяването, то в настоящето изследване на първо място стои производството, следвано веднага от дистрибуцията и след него от маркетинга.

За ролята на логистиката във фирменото управление може да се съди и по оценките на месопреработвателните организации за насочеността на техните усилия досега и в близките три години. В най-голяма степен (3,9) организациите са насочили усилията си за повишаване на ефективността на производството, като това е областта, която се нуждае от спешно подобрение. На следващо място са поставили адаптирането към изискванията на ЕС.

Един от важните показатели за оценката на ролята на логистиката във фирменото управление от страна на месопреработвателните организации е степента, в която те са инвестирали (и/или имат намерение да инвестират) в области, свързани с логистиката (фиг. 2).

Фиг. 2. Области на инвестиране (оценки по петстепенна скала)
В най-голяма степен организациите от месопреработвателната индустрия са инвестирали ресурси в изграждането на партньорства с доставчици и клиенти. На следващо място организациите са инвестирали ресурси за системите НАССР.

В следващите години тези ресурси ще намалеят, но се появява ново изискване за проследяемост на храните, където ще се насочат инвестициите на организациите. Това потвърждава изводите, направени от изследванията, проведени в периода 2000 - 2004г.12, че фирмите първо се стремят към външна интеграция, преди да са постигнали висока степен на вътрешна интеграция. Това е особеност, характерна за логистичните процеси у нас, която се проявява и в месопреработвателната индустрия. Организациите от месопреработвателната индустрия смятат в следващите три години да увеличат инвестициите си в ресурси, като най-висока оценка е дадена на инвестициите за развитие на партньорството с доставчиците и клиентите, т.е. за развитие на външната интеграция на фирмата. Едва след това те смятат да инвестират в системи, които имат пряко отношение към интегрираното управление на логистичните процеси в организациите като JIT, DRP, MRP. Тази характерна особеност се проявява и в останалите сектори на икономиката у нас.

Разкрит е един от най-важните показатели за развитието на логистиката - отражението й в организационните структури на предприятията. В близо една трета от изследваните организации (29%) има обособен отдел по логистика, който интегрира част от логистичните дейности. В отдела по логистика се изпълняват функциите по обработка на поръчките, опаковане, управление на транспорта в малка степен, управление на запасите, оперативно управление на снабдяването и управление на складовото стопанство. Интеграцията на управлението на логистичните дейности в отделите по логистика е сравнително ниска. Средно отделът по логистика изпълнява пет от изброените 15 логистични дейности. Няма месопреработвателна организация, която да е постигнала пълно интегриране на управлението на логистичните дейности.

В преобладаващата част от месопреработвателните организации (71%) логистичните дейности се изпълняват от различни звена на предприятието. Анализът на данните показва, че логистичните дейности се изпълняват главно от Производствения отдел и отдела Маркетинг/Продажби и в по-малка степен от отдел Снабдяване. Според данните в някои месопреработвателните организации с традиционна организационна структура има сравнително висока степен на интегриране на управлението на логистичните дейности в Производствен отдел или в отдел Маркетинг/Продажби. Това са месопреработвателни организации, които могат да се отнесат към Стадий І на функционалното управление на логистиката. Въпреки липсата на отдел по логистика в тези организации се интегрират част от логистичните дейности.

От гледна точка на изложените в методиката фази и стадии на организационното развитие на логистиката може да се обобщи, че в 59% от месопреработвателните организации управлението на логистичните дейности се изпълнява фрагментарно, в 12% има начална фаза на интеграция на управлението на логистичните дейности, което е Стадий І от функционалната фаза на развитие. В Стадий ІІ се намират 26% от месопреработвателните организации и само 3% се намират в Стадий III на развитие на организационните структури (фиг. 3).


Фиг. 3. Разпределение на организациите според развитието на организацията

на управление на логистичните дейности
Изводът, който може да се направи, е че месопреработвателната индустрия се характеризира с ниска степен на вътрешнофирмената интеграция на управление на логистичните дейности и изостава в организационното развитие на логистиката в сравнение с други отрасли (козметика, парфюмерия, захарна промишленост).

Анализът на прилаганите методи за управление на логистичните дейности в месопреработвателните организации показва, че те се нуждаят от сериозно усъвършенстване.

Управлението на почти всички логистични дейности се основава на експертни методи и на опита от практиката. Този извод се потвърждава и от данните за използването на софтуерни продукти за управлението на логистичните дейности (фиг. 4).

Приведените данни показват, че досега почти не се използват софтуерни продукти за интегрирано управление на логистичните дейности, RFID системи (радиочестотна идентификация), създаване на щрихкодове и баркод технологии, прогнозиране на търсенето и управлението на транспорта. Малко по-добро е положението при управлението на складовото стопанство и снабдяването, както и при управлението на качеството и системите за безопасност на храните НАССР.




Фиг. 4. Степен на използване на софтуерни продукти за управление

на логистичните дейности (оценки по петстепенна скала)


За НАССР системата голямата част от организациите използват софтуерни продукти, тъй като Асоциацията на месопреработвателите по проект “Леонардо да Винчи” създаде специализиран софтуер за управлението на системата НАССР. В заключение може да се отбележи, че като цяло информационните технологии и тяхното приложение в месопреработвателната индустрия изостават.

В следващите три години предприятията от месопреработвателната индустрия предвиждат да увеличат използването на софтуерни продукти в управлението на голяма част от логистичните дейности. Положителна оценка заслужават намеренията за използване на софтуерни продукти за интегрирано управление на логистичните дейности, обработване на поръчките, електронен обмен на данни, както и по-широко използване на баркод технологии.

Изследвано е използването на логистични услуги и аутсорсинг в месопреработвателните организации. Данните показват, че с малки изключения аутсорсинг на логистичните дейности и използването на услуги, предоставяни от логистични фирми, е почти неприлагана практика от месопреработвателните организации. Това особено се отнася за комплексните логистични услуги - като поемане управлението на снабдяването и на дистрибуцията. Известно изключение е използването на нает автомобилен транспорт при дистрибуцията на готовата продукция и в по-малка степен на информационни и консултантски услуги. В близките три години анкетираните месопреработвателни организации не предвиждат разширяване на използването на логистични услуги.

Обобщеният извод от проведения анализ е, че използването на логистични услуги и аутсорсинг при месопреработвателните организации в България остава изключително слабо застъпено, поради което съществуват резерви за тяхното повишаване и съответно за усъвършенстване на логистичните процеси.

Разкрити са формите на партньорство и сътрудничество, които се развиват от месопреработвателните организации. В сравнение с цитираното изследване от 2000 г. може да се отбележи, че месопреработвателните организации са разширили формите на партньорство както с аналогични фирми, така и с търговски и дистрибуторски организации. Същевременно партньорствата с доставчици драстично намаляват. Това се поражда от желанието на организациите да произвеждат сами основните си продукти, които влагат в производството, поради което необходимостта им от доставчици намалява. Това е особеност, характерна само за месопреработвателната индустрия в България, докато в другите страни тенденцията е организациите да се концентрират в производството само в една фаза, т.е. месопреработка без добиването на месото и без кланицата. Това е т.нар. производствена специализация, която се е развивала до 1980 г. и засяга предимно малките производствени поделения – цехове и кланични пунктове, вследствие на което е уедрена материално-техническата база в месопромишлеността. Днес поради липсата на качествени суровини за производството българските предприятия предпочитат затворения цикъл. Освен видовете форми на партньорство, които прилагат анкетираните от отрасъла, са разкрити сферите на сътрудничество, които осъществяват. В най-голяма степен организациите си сътрудничат само в традиционните области, а именно по отношение на обмена на информация за цени, следвано от обмен на информация за прогнози на търсенето. Организациите от месопреработвателната индустрия се стремят към външна интеграция на логистичните дейности, защото в бъдеще възнамеряват да задълбочат сътрудничеството си във всички изследвани области.

В точка 3 е изследвана връзката между логистичните дейности и системата за безопасност НАССР. От направеното изследване сред организациите от месопреработвателната индустрия се вижда, че въведена НАССР система имат над 91,4% от анкетираните предприятия. Останалите 8,6% нямат такава система, но смятат да я внедрят, тъй като според българското законодателство организации, които произвеждат и търгуват с хранителни стоки, са задължени да имат внедрена система за безопасност на храните от типа НАССР. Прилагането на директива 178/2002 г. на ЕС за непрекъснато проследяване на месните продукти и въвеждане на НАССР е сигнал за преосмисляне на логистичните процеси и за намаляване на загубите в складирането, производството и експедицията.

Изследването потвърждава връзката между логистичните дейности и системата за безопасност НАССР и важното място на логистичните дейности в системата за безопасност (фиг. 5).


Фиг. 5. ККТ (контролно критични точки) в месопреработвателните организации по логистични дейности (в % от отговорилите)
В условията на приложение на НАССР целта на логистиката е не само осигуряването на високи нива на обслужване на клиентите и ниски логистични разходи, но и гарантиране на безопасността на продуктите.

В точка 4 е разкрита степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации в България. За да се получи обобщена оценка на степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации в България на настоящия етап, е приложен кластерният анализ. Той позволява формирането на кластерите да се извърши чрез групиране на единиците според показателите, които са избрани за оценка на състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия.

Оценката е извършена въз основа на възприетите в методичната част пет обобщаващи показателя за оценка на степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации: роля на логистиката във фирменото управление; организационно развитие на логистиката; прилагани методи за управление на логистичните дейности; използване на логистични услуги и аутсорсинг и партньорство и сътрудничество с други фирми в областта на логистиката.

Обобщаващите показатели са изчислени като средни от един или няколко подпоказатели. Данните за подпоказателите са получени чрез конкретни въпроси от въпросника и също са изчислени като средни за съответния въпрос. Оценките са от 1 (съвсем не) до 5 (в голяма степен).

Избраният метод за кластерен анализ (метод на К-средните) изисква предварително да се определи броят на кластерите. Логично е броят на кластерите да съответства на броя на фазите и стадиите на развитие на логистиката, очертани в първа глава, а именно – пет.

Кластерният анализ е проведен на няколко стъпки с различен брой кластери, започвайки от пет. Резултатите от анализа показват, че реално изследваните организации могат да бъдат групирани в три кластера. В първия кластер попадат 45% от анкетираните месопреработвателни организации, във втория - 44%, а в третия кластер попадат - 12% .

На фигура 6 са представени показателите на логистиката по групите от месопреработвателните организации.





Фиг. 6. Показатели за степента на развитието на логистиката по кластери от месопреработвателни организации

Направени са следните изводи:

В първия кластер попадат месопреработвателните организации с ниска обща оценка за ролята на логистиката във фирменото управление, намиращи се във фрагментарния етап на развитие на организационните структури. При тези организации се прилагат елементарни методи за управление на логистичните дейности (най-често опита от практиката) и не се използват логистични услуги от външни организации, партньорствата с доставчици и клиенти не надхвърлят рамките на традиционните търговски взаимоотношения.

Вторият кластер включва месопреработвателните организации, които осъзнават ролята на логистиката във фирменото управление и се намират във фазата на функционалното управление на организационно развитие на логистиката (Стадий I и II). При тях се наблюдава прилагане на по-добри методи за управление на логистичните дейности, частично използване на логистични услуги от външни фирми и елементи на партньорство с техните доставчици и потребители.

В третия кластер са включени месопреработвателните организации, чиито общи оценки за ролята на логистиката във фирменото управление са по-високи, намират се в Стадий ІІ и ІІІ на организационното развитие и прилагат по-съвършени методи за управление на логистичните дейности, използват по-широко логистичният аутсорсинг и разнообразни форми на партньрство с доставчици, клиенти и други организации.

Анализът на значенията на обобщаващите показатели и субпоказатели показва, че обособените три кластера съответстват на първите три нива от възприетите в настоящето изследване фази и стадии на развитие на логистиката.

В Кластер 1 попадат организации, които се намират във Фаза І – фрагментарно управление на логистичните дейности.

Кластер 2 се състои от организации, които се намират в първия стадий на фазата на вътрешнофирмената интеграция – начална интеграция.

В Кластер 3 се включват организации, които се намират във втория стадий на фазата на вътрешнофирмената интеграция – напреднала интеграция.

В третия стадий (пълна интеграция) на фазата на вътрешнофирмената интеграция и в третата фаза (фазата на вътрешнофирмената и междуфирмената интеграция) на развитие на логистиката не попадат организации от месопреработвателната промишленост у нас, което обуславя необходимостта от усъвършенстване на логистичните процеси в тези организации.

В заключение на трета глава са обобщени разкритите резерви за усъвършенстване на логистичните процеси в месопреработвателните организации в България, произтичащи от анализа.

1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница