глава IV Насоки за усъвършенстване на логистичните процеси в месопреработвателните организации в българия

В точка 1 са разкрити насоките за усъвършенстване, свързани със засилване на вътрешнофирмената интеграция. От гледна точка на организационното развитие на логистиката може да бъде формулиран един основен недостатък, а именно слабата интеграция в управлението на логистичните дейности във всички кластери, особено Кластер 1, които се намират във фрагментарното управление на организационните структури. Важна насока в развитието и усъвършенстването на логистичните процеси в предприятията от месопреработвателната индустрия в България са интегрираното управление на логистичните дейности и разкриването на възможности за навлизане във Стадий III на функционалната фаза на развитие на организационните структури. Чрез координирането и взаимната връзка между дейностите, осигуряващи движението на материалния поток, може да се постигне висока степен на ефективност както в разходите за осъществяване на логистичните дейности, така и в общите разходи на стопанската единица.

С големи възможности за оптимизиране и усъвършенстване при организациите, намиращи се във Кластер 1 и Кластер 2, е координацията между отделните звена на предприятията, което може да доведе до осъществяването на възможностите за оптимизиране на логистичните процеси, като се създадат предпоставки за изпълнение нe само на физическите, но и на стратегическите дейности за управление на материалния поток. Така може да се създаде възможност за изграждането на логистична стратегия, която да бъде включена в глобалната стратегия на месопреработвателните организации.

С развитие на новите средства за комуникация процесите се ускоряват след революционното нахлуване на дигиталните технологии в света. От анализа на изследваните организации се установи, че една част от месопреработвателите използват комуникационна система, но никой от анализираните не прилага информационни системи за интегриране на логистичните дейности. Именно към това е необходимо да се насочат организациите, намиращи се в Кластер 2. Информационните системи могат да повишат използването на методи за прогнозиране на търсенето, управлението на запасите, а също така и обработката на поръчките. Следва да се посочи, че е наложително използването на методи за прогнозиране на търсенето, както и методи за управление на запасите, тъй като организациите, намиращи се в Кластер 1 не прилагат такива. Производственото планиране в стандартизирано браншово решение е изправено пред предизвикателството да се справи с целия спектър на месопреработвателната индустрия и с все по-нарастващите изисквания на клиентите. Изискването да се предложи стандартна система за планиране на процесите в ERP-решение, може да се реализира в разработката на силно гъвкав инструмент за планиране, който обхваща изцяло логистичните процеси. За оперативното планиране на производствените отдели е необходима информационна система, която наред с определянето на основните потребности съблюдава директно и капацитета на машините, а също и наличността на материалите.

Усъвършенстването на логистичните процеси в организациите от месопреработвателната индустрия не е възможно без въвеждането на информационни и компютърни технологии, които могат да доведат до по-високи резултати. Въвеждането на информационна система би повишило значително приложението на логистиката при месопреработвателните организации, които са попаднали в Кластер 1 и 2 и би позволило преминаването в следващата фаза на развитие на логистиката.

В точка 2 са предложени насоки за развитие на партньорства във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия в България, което е свързано с преструктуриране в специализация на производството. Специализацията ще намали разходите на българските месопреработвателни организации и ще ги направи по-конкурентоспособни. Предметната специализация на производството в месопреработвателните организации намира най-широко приложение в производствата на дребно разфасовано месо и месни полуфабрикати, пастьоризирани и стерилизирани месни консерви, пастетни месни консерви, готови ястия, трайнисуровосушени и варено-пушени месни произведения и др. У нас предприятията от месопреработвателната индустрия не смятат да развиват партньорски взаимоотношения с доставчиците си, както се вижда от анализа на данните от анкетното проучване. Българските организации се стремят към производство от суровината до разпространението на произведената продукция, докато в европейските страни е обратното. Специализацията в месопреработвателната индустрия дава възможност да се повишава ефективността на производството в резултат от по-голямата степен на използване на месото, субпродуктите и отпадъците за производство на по-висококачествени продукти, което води до по-високи резултати чрез намаляване на общите логистични разходи, подобряване на равнището на обслужване, намаляване на работната сила и намаляване на капиталовите разходи.

В точка 3 е изложена взаимовръзката между логистичните дейности в месопреработвателните организации и НАССР системата. При изследване на състоянието на логистиката в месопреработвателните организации бе изследвана взаимовръзката между логистичните дейности и НАССР системата. Тази връзка при производството на месни продукти се отнася до снабдяването, складирането и съхранението, транспорта и дистрибуцията и тяхното отношение към ККТ. Разкриването на допирните точки ще намали рисковете при производството на продуктите и ще създаде условия за установяване на превантивни мерки в ККТ.

Необходимо е да се посочи, че връзката между логистиката и HACCP системата се изразява във възможността да се прилага по цялата верига на доставките от производството на суровини до крайната консумация на храните. При това следва да се съблюдават научните доказателства за риска за човешкото здраве. Наред с повишаване безопасността на храните въвеждането на HACCP може да предостави и други значими предимства. В табличен вид е изложена връзката между логистичните дейности, които са разкрити в теоретичната част, и изискванията на НАССР системата. От анализа може да се обобщи, че съществува взаимовръзка между НАССР системата и логистичните дейности, която се намира при ККТ на системата. Тя се състои в определянето на коригиращи дейности при ККТ и цели непрекъснатост на производствения процес. Допирните точки между логистичните дейности и НАССР системата предполагат разработване на цялостна програма за обемите и честотата на доставките в съответствие с капацитета на предприятието, както и съставянето на дневник за материалните запаси. Самата система НАССР предоставя рамката за производство на безопасни храни и защита на здравето на потребителя, като повишава доверието на потребителя и имиджа на предприятието както на вътрешните, така и на външните пазари.

В точка 4 е изложена гледната точка относно прилагането на принципите на „студената верига” и проследяемостта във веригата на доставките. Това са общи насоки за усъвършенстване на логистичните процеси в месопреработвателните организации. За това е необходимо да се разкрият връзките с всички доставчици и потребители. Тези насоки са общи за всички анкетирани организации и се отнасят както за месопреработвателите във Фаза 1 на развитие, така и за тези, които се намират във Фаза 2. Резултатите могат да повлияят върху типа на организационните отношения. Това означава, че ръководството на организацията трябва да има достоверна информация за ефективността на ключовите участници във веригата на доставките, потенциала за растеж и рентабилността.

Възможността за проследяване движението на продукта е много важна от гледна точка не само на спазването на европейското законодателство за безопасност на храните, но и на адаптирането към разнообразни международни практики за връзки между производството и търговията. Все повече се разпространяват интегрирани системи за доставка, които свързват производителите с търговците и супермаркетите чрез строго наблюдение на производството на суровините, използване на “Добрата производствена практика” и водене на подробна документация от производството до мястото на продажбата.

В точка 5 са разкрити възможностите за аутсорсинг на логистичните дейности като начин за усъвършенстване на логистиката в месопреработвателните организации у нас. Поради преобладаващата изходяща логистика на организациите от месопреработвателната индустрия е желателно да се разкрият възможностите за обслужването на клиентите и да се разшири мрежата за дистрибуция, което може да се постигне чрез аутсорсинг на логистичните дейности. Една добра практика, която могат да използват производителите на месо и месни продукти у нас, е ползването на логистичните услуги на фирма „Фреш Лоджик” ООД. Логистичният център работи при различни температурни режими и пълна автоматизация на различните нива. Дистрибуцията на месо при температурен контрол на доставките позволява чрез съчетаване на различни партиди охладени месни продукти да се реализират икономии на разходи при транспорт и претоварване. Общото съхранение и транспортът на месо и месни продукти с различни температурни изисквания на основата на съответните предписания за хигиена на хранителните продукти представляват особено важна част на предлагащите логистични услуги. Това са партньори от т.нар. „трета страна” 3PL, които предлагат на производствените организации услуги като транспортиране, съхранение на склад и други дистрибуционни функции. Външните продавачи на услуги като публичните складове често могат да осигурят по-добро, по-евтино логистично обслужване в сравнение с месопреработвателите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В резултат на изследването се налага изводът, че логистиката играе съществена роля за месопреработвателните организации поради все по-нарастващите изисквания от страна на потребителите за качество, цена и бързина на доставяне на продукцията. Успешното управление на логистичните процеси позволява спестяване на време чрез по-бързо движение на информация, детайли и продукти от един до друг процес.

Управлението на логистичните процеси в месопреработвателните организации има особености, които произтичат от спецификата на продукта и се състоят в преобладаващата изходяща логистика, тъй като предприятията получават доставки от неголям брой снабдители, произвеждат богата гама от стоки с големи изисквания по отношение на обслужването и изпращат товари към множество клиенти с различно местоположение. Характерни особености на логистиката в месопреработвателните организации са съхраняването и транспортирането при определени условия и за кратък период; спазването на принципите на СВД (студената верига на доставки), което е необходимо условие за достигане на прясна продукция до потребителя; задължителното прилагане на системата за безопасност на храните НАССР и системите за проследяемост във веригата на доставките.

Съвременните тенденции в развитието на логистичната теория и практика, които са важни за месопреработвателната индустрия, са взаимовръзката между логистиката и системите за качество и безопасност. Един от основните проблеми в месопреработвателната индустрия е осигуряването на безопасността на продуктите, което може да се осигури чрез спазването на принципите на системата НАССР. Тенденция в развитието на логистичната теория и практика е концепцията „студена верига на доставките” (СВД), което обхваща съхраняването и транспортирането на продуктите в среда с контролирана температура. Днес като част от СВД са системите за безопасност и проследяемост напред и назад във веригата на доставките, които имат отражение върху логистичните процеси в месопреработвателните организации. Не на последно място като съвременно направление на развитие на логистиката е все по-широкото използване на логистичните услуги и логистичния аутсорсинг.

Във водещите страни логистиката в месопреработвателните организации се развива динамично, като по-важните тенденции са свързани с развитието на информационните технологии и приложението на RFID в логистиката. Главните причини за прилагането на информационните системи са свързани с намаляване на разходите чрез увеличаване на производителността и подобряване на обслужването на клиентите, както и намаляване на закъсненията във времето. Внедряването на системи за качество и безопасност и тяхната връзка с логистиката са изключително важни, както и внедряването на стандарти, които да покриват логистичните дейности по транспортиране, складиране, съхранение, манипулиране и дистрибутиране. Тенденции, свързани с логистиката в месопреработвателните организации, са разширяване приложението на СВД (студена верига на доставките) и въвеждане на системи с индикатори температура - време, които водят до разширяване на възможностите за коректното манипулиране с доставения продукт по отношение на температурата на съхранение и на транспорт. Същевременно при входящата логистика се получава допълваща информация, с която може да се прецени безопасността и качеството, респ. оставащия срок на годност на доставения продукт.

Като тенденция е изведено задължителното изграждане на единна система за проследяемост във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия, което води до изменение на логистичните процеси. Тенденциите за специализация на производството водят до по-широкото развитие на партньорствата с доставчиците, от една страна, и от друга - до по-високите резултати чрез намаляване на общите логистични разходи, подобряване на равнището на обслужване, намаляване на работната сила и намаляване на капиталовите разходи. Създаваните успешни партньорства във веригата на доставките, като се спазват принципите на „студената верига” на месо и месни продукти, водят до споделяне на информация, разработване на нови продукти, способност да се улови нуждата на клиента, както и възможност да се управляват разходите. Насока за усъвършенстване е възможността за използване на стратегии за аутсорсинг на логистичните дейности в месопреработвателната индустрия, които могат да доведат до значителни предимства в месопреработвателните организации.

Логистиката в месопреработвателните организации в България е характерна с изоставане както в сравнение с водещите страни, така и с други отрасли на икономиката у нас.

Според един от най-важните показатели за развитието на логистиката, а именно отражението й в организационните структури, месопреработвателната индустрия се характеризира с ниска степен на вътрешнофирмената интеграция на управление на логистичните дейности и изостава в организационното развитие на логистиката в сравнение с отрасли като козметика, парфюмерия, захарна промишленост и др.

Прилаганите методи за управление на логистичните дейности показват ниска степен на използване на информационни системи и технологии, методи за прогнозиране на търсенето и методи за определяне обема на поръчките. Използването на логистични услуги и аутсорсинг при месопреработвателната индустрия в България остава изключително слабо застъпено. Създаването на партньорства във веригата на доставките също се характеризира със стремеж към външна интеграция на логистичните процеси. Анализът на състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия в България показва, че месопреработвателите прилагат логистичните процеси, но имат нужда да усъвършенстват в по-висока степен както вътрешнофирмената интеграция, така и междуфирмената.

От гледна точка на степента на развитие на логистиката в изследваните организации са обособени три кластера, а именно: Кластер 1 – организации, които не прилагат логистичната концепция; във втория кластер влизат организации, които имат растящ интерес към логистичната концепция; в третия кластер попадат месопреработвателните организации, според които ролята на логистиката има голямо значение и които прилагат в по-широка степен логистичната концепция.

Кластер 1 попада в първата Фаза на развитие на логистиката, която се характеризира с ниска степен на приложение на логистичната концепция. Кластер 2 и Кластер 3 се намират във втора фаза на развитие на логистиката, което показва, че организациите са осъзнали ролята на логистиката, но не я прилагат в достатъчна степен с оглед повишаване на конкурентоспособността на предприятието. Третата Фаза на развитие на логистиката не попадат организации от изследваните месопреработватели у нас, което разкрива възможности за усъвършенстване на логистичните процеси в тези организации. Ето защо проблемите на логистиката в трите кластера са идентични. При месопреработвателите, които се намират във Фаза I и II, могат да следват етапите за усъвършенстване на логистичните процеси. Организациите, които се намират във Фаза II на развитие на логистиката, са осъзнали ролята на логистиката, но е необходимо усъвършенстване на методите за управление на логистичните дейности и по-широко използване на логистични услуги и аутсорсинг. След постигане на висока степен на вътрешнофирмена интеграция месопреработвателните организации могат да се насочат към междуфирмена интеграция и развитие на партньорствата във веригата на доставките, разбира се, чрез спазване принципите на СВД (студената верига на доставките), които са характерни за месната индустрия.

Между логистиката и НАССР в изследваните предприятия съществува силна взаимовръзка, която се състои в определяне мястото на логистичните дейности в системата за безопасност. Това място е в критичните точки на производствения процес, при които съществуват в голяма степен различни рискове. На тази база се установяват критичните граници за отделните критични точки в логистичните дейности, при което се налага стриктно спазване като превантивна мярка, свързана с контрола на критичните точки. По този начин се наблюдават критичните точки в логистичните дейности и се поддържа необходимият контрол на тези точки. Всичко това води до установяване и прилагане на процедури в логистичните дейности.

Общите насоки за трите кластера са следните: 1. Засилване на вътршнофирмената интеграция на управлението на логистичните дейности; 2. Развитие на партньорства във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия в България; 3. Отчитане на взаимовръзката между логистичните дейности в месопреработвателните организации и НАССР системата; 4. Прилагане принципите на „студената верига” и проследяемостта във веригата на доставките; 5. Използване на аутсорсинг на логистичните дейности.

Безопасността на хранителните продукти се превръща в проблем с глобална значимост. Отрицателният ефект върху бизнеса, световната икономика и живота на хората от заболявания, причинени от употреба на храни, е документиран. Всяка година стотици хиляди хора се разболяват в резултат на хранителни отравяния и всяка година компании – производители от хранително - вкусовия сектор, изплащат компенсации в размер на милиони долари, като понасят огромни щети, а репутацията им се уврежда непоправимо. Ето защо наличието на добре структурирана НАССР система и система за проследяемост на храните е ефективен начин за управление и контролиране на опасностите на храните при тяхното приготвяне и обработка.

Постигнатите резултати от изследването потвърждават тезата, че месопреработвателните организации се нуждаят от усъвършенстване на логистичните си процеси.

Възможните насоки за бъдещи изследвания по предметната област на дисертацията са в управлението на веригата на доставките и проследяемостта в студената верига.


III. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСТЕРАЦИОННИЯ ТРУД
Теоретичните изследвания и направените въз основа на тях практически проучвания определят следните по-важни приносни моменти в теоретичен и приложен аспект:

1. 
   Въз основа на теоретичните постановки на логистиката са изведени и обобщени нейните особености в месопреработвателната индустрия, които са свързани със спецификата на продукта и се състоят в преобладаващата изходяща логистика, прилагането на проследяемост по веригата на доставките и системата НАССР и задължителното спазване на температурния контрол и “студената верига на доставките”. Очертани са по-важните съвременните направления на развитие на логистичната теория и практика, които могат да намерят приложение в логистиката на месопреработвателните организации, доказващи потребността (възможността) за усъвършенстване на логистичните процеси.
   
2. 
   Разкрити са тенденциите в развитието на логистиката в месопреработвателната индустрия във водещите страни, по-важни от които са: по-широко използване на информационни и RFID (радиочестотна идентификация) технологии; прилагане на съвременни системи за безопасност и качество на продуктите; изграждане на система за проследяемост във веригата на доставките и спазване изискванията на СВД (студена верига на доставките); по-широка специализация на производството, което води до развитие на партньорствата във веригата на доставките, и използване на стратегии за аутсорсинг на логистичните дейности.
   
3. 
   Изследвано е състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия в България, което е определено като ниско в сравнение както с водещите страни, така и с други отрасли на българската икономика. С използването на кластерен анализ по предложени показатели за оценка е установено, че от гледна точка на степента на развитие на логистиката месопреработвателните организации у нас попадат в три групи (кластери), които съответстват на началните степени на развитие на логистиката. Въз основа на анализа са разкрити резерви за усъвършенстване на логистичните процеси, които са свързани със засилване на вътрешнофирмената и междуфирмената интеграция.
   

5.Въз основа на разкритото състояние на развитието на логистиката в месопреработвателните организации у нас и в съответствие с направленията на логистичната теория и тенденциите на логистиката във водещите страни са определени насоки и са формулирани конкретни предложения за развитие на логистичните процеси в месопреработвателните организации у нас, по важни от които са: засилване на вътрешнофирмената интеграция; развитие на партньорства във веригата на доставките; прилагане принципите на СВД (студена верига на доставките) и проследяемостта, разширяване използването на аутсорсинг на логистичните дейности.

1. Воденичарова, М., Развитие на логистиката в месопреработвателните организации. В: Димитров, П. (ред.) Логистиката в България – теория и практика, Ибис, С., 2003, с. 62-72.

2. Воденичарова, М., Особености на веригата на доставките в месната индустрия. В: Димитров, П. (ред) Логистиката в националното стопанство и фирмата, Ибис, С., 2004, с. 254-261.

3. Воденичарова, М., Месната индустрия в България през предприсъединителния период към ЕС – проблеми и задачи. В: Сборник доклади, УНСС, катедра МИО, С., 2005, с. 144-150.

4. Воденичарова, М., Логистика и управление на качеството в месната индустрия. В: Димитров, П. (ред) Логистиката в действие, Ибис, С., 2005, с. 215-227.

5. Воденичарова, М., Особености на месната индустрия в етапа на преструктуриране на българската икономика, Научна конференция, УИ “Стопанство”, С., 2005, с. 109-118.

6. Воденичарова, М., Създаване на партньорства по веригата на доставките в месната индустрия. В: Сборник с доклади, Военна академия „Г. С. Раковски”, С., 2007, с. 189-196.

7. Воденичарова, М., Изследване на температурния контрол по веригата на доставките в месната индустрия. В: Конкурентоспособен растеж на българската индустрия, Юбилейна научно-практическа конференция, С., 2008, с. 165-172.