"Визия, стратегически цели, приоритети и зони за въздействие на ипгвр на град Пловдив"

на тема: “Визия, стратегически цели, приоритети и зони за въздействие на ИПГВР на град Пловдив”

Сесията се проведе при следния ДНЕВЕН РЕД:

Сесията беше открита от инж. Димитър Кацарски, който обясни важността на новия подход на Европейския съюз към инвестирането в цялостни дългосрочни програми за развитие на градски територии, които позволяват:

• 
  интегрирано въздействие върху средата;
  
• 
  концентрация на различни източници на финансиране в един фокус.
  

• 
  Координирането на всички бъдещи нови проекти и заявени инвестиционни намеси с интегрирания план на града;
  
• 
  Необходимост от дългосрочна стратегия за процеса на изготвяне на плана;
  
• 
  Партньорство и обсъждане с всички заинтересовани страни;
  
• 
  Значимост на инвестирането в т.нар. “меки мерки” – рехабилитационни проекти със социално-икономическа и културно-историческа насоченост, за развитие на образованието, науката, иновациите, социалната и духовната среда.
  

Презентацията беше изслушана с голям интерес и одобрение.

• 
  Същността и функциите на ИПГВР;
  
• 
  Информация за работата на форума – теми и задачи, формиране на работни маси, правила за работа:
  
• 
  Обобщени резултати от работата на екипа от експерти със заинтересованите страни на дискусионните срещи на 21 и 22.08.2012 г. и от експертните анализи и оценки на градските територии:
  

1. 
   Зона с преобладаващ социален характер: градската зона, разположена източно от Стария град, притежаваща характеристики и потенциал за най-силно развитие;
   
2. 
   Зона за икономическа активност: бивш военен терен в квартал Гладно поле – потенциал за изграждане на бизнес технологичен и иновационен център, концентриращ предприемачество, технологии, наука, иновации и взаимодействие между тях, създаване на линейни връзки с останалите индустриални зони за катализиране на техния нов възход.
   
3. 
   Зона с публични функции: теренът около ж.п. гарата – транспортен възел, в центъра на града, потенциал за концентрация на публични функции, потенциал за височинно изграждане, възможност за много паркоместа, бъдеща южна тангента, възможност за стимулиране на туризма – пешеходна връзка към центъра и към Стария град по ул. “Иван Вазов”.
   

• 
  За всяка от зоните крайният резултат трябва да даде завършен конкретен продукт. Очертаните зони не са с голям обхват, за да концентрират усилията и да имат синергичен ефект за развитието на града.
  
• 
  Градът е разделен на три линеарни части от реката и ж.п. линията. С предложените три зони се цели да се преодолеят изкуствено създадените граници между трите градските части.
  
• 
  За интересите на града ще е много полезно, ако становищата, предложенията и мерките за избраните зони са ориентирани към инициативата за кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г.
  

По покана на модератора се представиха и членовете на екипа от експерти: арх. Стефан Стайнов, Клара Добрев, арх. Хубена Салджиева, арх. Васил Шилев, арх. Александър Петрович, Иван Джиджев, Александър Радков, арх. Иван Делчев, инж. Гергана Кривошапкова и арх. Димитър Костов.

Участниците се разпределиха по работни маси: маса “Експерти”, маса “Култура и образование”, маса “НПО”, маса “Млади хора”, маса “Бизнес” и маса “Общинска администрация и Общински съвет”.

• 
  задача на настоящата сесия на Обществения форум – обсъждане на предложенията на общината за зони за въздействие, определени в резултат от съвместната работа на общинското ръководство и екипа по проекта;
  
• 
  теми за обсъждане: визия, зони за въздействие, приоритетни области за интервенция. На участниците е раздадено предварително в писмен вид предложение за актуализиране на визията.
  

• 
  Има ли критерии, по които се определя териториалният обхват на зоните?
  
• 
  Само в определените граници на зоните ли ще се прилагат програмите и проектите на интегрирания план през следващия период?
  

Участниците започнаха работата по групи.

За да се улесни дискусията по работните маси, арх. Александър Петрович направи мултимедийно представяне на критериите и подхода при определянето на трите зони за въздействие, както и допълнителната обосновка към тях, предложена от експертите.

Резюме по т. 7. Представяне на резултатите от работата по групи и обсъждане на предложенията.

Модераторът покани говорителите на масите за представяне на становищата и резултатите от дискусията по работни маси.

Резултати от дискусията:

• 
  Границите да бъдат оптимизирани, разширени, за да има по-широк фронт за акумулиране на европейско финансиране и да не се разчита само на общинския бюджет за останалата част от градската публична зона.
  
• 
  Триъгълникът, заключен между улиците “Цар Борис ІІІ Обединител” и “Иван Вазов” до площад Централен, да се включи в зоната като активна част, а не като зона за последващо влияние – участниците нямат единно мнение по това предложение.
  
• 
  Към тази територия да се включи и районът на север от ж.п. гарата с прилежащия й терен и контактните зони на север към производствените зони и на юг към централната територия на града.
  

• 
  Включване на Ботаническата градина като част от дейностите на Аграрния университет в границите на зоната.
  
• 
  Предложение за включване на линейни обекти: 1. Северната тангента (приоритетна), бул. Северен и връзката с източната тангента; 2. Южна тангента – на юг от ж.п. гарата, както е предвидено в ОУП на град Пловдив, като аналог на бул. “Христо Ботев”.
  

• 
  С концентрирането на усилията в очертаните зони ще се решат много по-комплексно големи градски проблеми. При избора на териториите са взети под внимание възможните контрагенти и инвеститори и възможността общината да получи необходимите инвестиции по най-бърз начин. Затова препоръката е да се започне с територии и проекти, които са обозрими и могат да се реализират в следващите 7 години.
  
• 
  Един от критериите за избор на територия е собствеността на терените, тъй като за общината е важно с кого ще кореспондира. Избраните територии в по-голямата си част са на един собственик.
  
• 
  Единствената територия в центъра, която няма собствен регулационен план, е територията на ж.п. гарата. Това означава, че проблемите за решаване в този ареал са много сериозни и всякакво разпиляване на средства и внимание към съседни територии ще привлече нови проблеми. Границите са определени така, че териториите да са в пряка връзка с терена на трите транспортни точки: ж.п. гара, автогара Юг и автогара Родопи. Важно е градът да реши проблема с влизащите и излизащи потоци от хора, за да въздейства и върху останалите територии, които ще се облекчат.
  
• 
  Градът е разделен на три части от реката и ж.п. линията и всички линеарни обекти, които в момента се изпълняват, са насочени към преодоляване на това изкуствено разделяне и към възстановяване на връзките между териториите. Предложените от вашата маса линеарни обекти също са включени в списъка с инвестиционни проекти, в които общината ще инвестира през следващите седем години, включително и северната тангента. Реализирането на линеарните обекти оказва най-голямо интегрирано въздействие върху територията.
  

В продължение на следващите 7 години общината има възможност да включва допълнителни проекти в интегрирания план. Идеите от днешния форум ще могат да бъдат записани като бъдещи намерения на общината.

Препоръки:

• 
  Създаване на база данни за трите зони, както и за територията на целия град, съдържаща най-значимите културно исторически паметници и тяхната класификация; създаване на условия за тяхното социализиране, напр. чрез интернет;
  
• 
  Развитие на образованието, науката и културата в трите зони;
  
• 
  Стимулиране на партньорството с бизнеса.
  

Говорителите поеха ангажимент да представят в писмен вид своите препоръки за визия.

Препоръки:

• 
  Осигуряване на достъпност – от западната си страна зоната не предлага лесен достъп с градски транспорт;
  
• 
  Достъпност за хора с увреждания;
  
• 
  Изграждане на центрове за обслужване на специфични нужди на населението, разпознаваеми и достъпни;
  
• 
  Детски центрове за развитие и обучение на деца;
  

• 
  Изграждане на производствени предприятия за хора с увреждания.
  

• 
  Изграждане на система от велоалеи и велозони (“паркинги” за велосипеди), която да свързва зоните – екологичен и алтернативен транспорт;
  
• 
  Организиране на личния и обществения транспорт в зоните.
  

Препоръки:

• 
  Образователни проекти за децата от етническите малцинства, които са част от населението на зоната: образователни центрове, центрове за интеграция, училища, включително музикално училище;
  
• 
  Детски и спортни площадки;
  
• 
  Социални жилища за населението от етническите малцинства на мястото на махалите;
  
• 
  Подобряване състоянието на археологическите обекти в зоната: социализиране на Източната порта и на Малката базилика;
  
• 
  Подобряване на инфраструктурата – бул. Марица-юг и бул. Марица-север
  
• 
  Социализиране на остров Адата – мини парк и място за отдих
  

• 
  Изграждане на вторичен административен център към високотехнологичния център;
  
• 
  Стимулиране на партньорството между компаниите от високотехнологичния център и висшите училища в града – стажове, практики.
  

• 
  Пробив под ж.п. линията и свързване на трите лъча – бул. “Васил Априлов”, бул. “Руски” и ул. “Иван Вазов” с територията от другата страна на линията и с квартал Кючюк Париж;
  
• 
  Изграждане на велопарк или на обществена сграда на мястото на Сточна гара;
  
• 
  Реконструкция на стадион “Тодор Диев” в спортно съоръжение на европейско ниво;
  

• 
  Спортът не се споменава никъде, а Пловдив е наричан “спортната столица на България”.
  
• 
  Препоръка за работата на форума: Критериите е трябвало да се предоставят предварително на участниците, а днешният форум – да се състои много по-рано, а не седмица преди представянето на разработката в ОбС.
  
• 
  Да се предвиди общо обсъждане по приоритети, а не всеки бранш по работни маси да работи за себе си.
  

Препоръки: изцяло подкрепят предложенията със следните допълнения:

• 
  Западната граница на зоната да минава по бул. “Цар Борис ІІІ”, тъй като експлоатационните дружества ВиК и Електроснабдяване се нуждаят от помощта на общината, за да се включат в инвестиционни проекти в Стария град, който е със специален статут.
  

• 
  Да се изградят едновременно всички инфраструктурни обекти със съдействието на общината, за да стане зоната привлекателна.
  

• 
  Инвестиране в развитието на двата университета – Аграрния университет и Университета по хранителни технологии. Пловдив от древността е земеделски център и център на хранителния бранш. Изграждането на високотехнологичната зона също трябва да бъде подчинено на партньорството с двата университета.
  
• 
  Възстановяване на старите практики за производството на органични храни с естествен произход. В целия свят производството на органични хранителни продукти се превръща във все по-важен компонент на икономиката и тепърва ще се развива. Развитието на хранително-вкусовият бранш ще стимулира развитието и на други отрасли, напр. на туризма.
  

Освен това Жорж Трак информира, че в района между терена на митницата и квартал Беломорски има изключително интересен археологически пласт на дълбочина 50-60 см на доста голяма площ от няколкостотин декара, където в римско време са били разположени вилите на всички богати хора на града. Той изрази надежда, че описаната зона ще се вземе предвид при дългосрочното планиране, за да се избегне грешката да се строят фабрики върху древни римски улици.

• 
  По отношение на високотехнологичния център на територията на Гладно поле решението е той да бъде част от Северната индустриална зона. Линейните обекти, които ще свързват територията на високотехнологичния център със Северната индустриална зона, реално са част от инфраструктурните проекти, които община Пловдив вече разработва: процедурата за Голямо Конарско шосе е на последен етап, следва процедурата за бул. “Северен”, за която се готви заданието за подробен устройствен план и за комуникационен проект, спечелена е процедурата за проектиране на бул. “Шести септември” от Адата до бул. Княгиня Мария Луиза – всички тези обекти представляват транспортния коридор, който ще свързва Северната индустриална зона с територията на Гладно поле.
  
• 
  Изграждането на бул. “Марица-юг” приключва, в момента се строи участъка между пешеходния мост и моста на Адата. В обществената поръчка за проектиране е включен и проект за разминаване на две нива на бул. “Марица-юг” с бул. “Цар Борис Обединител”, както и моста на Панаира, където пешеходните тротоари се изнасят на пасарелки, а мостът става на три платна като булеварда.
  
• 
  Реконструкция на бул. “Васил Априлов” от бул. “Шести септември” до Централна гара – проектът е на етап “избор на изпълнител” Това дава възможност да се планира в бъдеще преминаването на бул. “Васил Априлов” под Централна гара и да се свържат двете части на града.
  
• 
  Теренът на Сточна гара е частен, общината не може да предприема действия и той не е включен в зоната за въздействие.
  
• 
  Предложението западната граница на зоната със социални функции да се промени и да мине по бул. “Цар Борис” и по ул. “Митрополит Панарет”, е предложение и на общинската администрация във връзка с Голямата базилика и включването на Понеделник пазар в зоната.
  

Той уведоми участниците, че ще им бъдат изпратени по имейл протоколите от проведените дискусионни срещи през август и от обществения форум, информира ги, че следващият форум ще бъде в края на годината или през януари, и благодари от името на екипа на проекта за полезната дискусия, за оказаната подкрепа и за активното участие. Белин Моллов покани медиите на пресконференцията и закри обществения форум.