Визия за България въз основа Визията за устойчива енергетика на инфорсе: Информационна справка

1.1. Данни за населението

1.2. Защитени природни зони по Натура 2000

2. Възобновяеми енергийни източници

2.1. Официален потенциал за енергия от възобновяеми източници

2.2. Вятърна енергия

2.3. Слънчева енергия

2.4. Енергия от биомаса

2.4.1. Твърда биомаса

2.4.2. Течно биогориво

2.4.3. Биогаз

2.4.4. Енергийни култури

2.5. Геотермална енергия

2.6. Хидроенергия

3.Потенциал за енергийна ефективност

3.1. Коефициент 4 за повишаване на енергийната ефективност

3.2. Ефективност на отоплението²

3.3. Ефективност на енергийните доставки³

4.1. Потребление на отоплителна енергия и гориво

4.2. Потребление на електричество

4.3. Транспорт

5.1. Изкопаеми горива

1. 
   
   
2. 
   1.Обща информация за България
   

1990: 8,7

1995: 8,4

2000: 8,1

2006: 7,7
Очаквана средна продължителност на живота при раждане (в години):

1990: 72

2000: 72

1990: 1,8

1995: 1,2

2000: 1,3

2006: 1,4
Детска смъртност при новородените (за 1000 живородени деца):

1990: 15

2000: 13

1990: 19

2000: 16

1990: 50

2000: 39

1990: 31

2000: 18

2000: 8 191

2001: 7 929

2002: 7 892

2003: 7 846

2004: 7 801

2005: 7 761⁵

3. 
   
   
4. 
   1.2. Защитени природни зони по Натура 2000
   

5. 
   2.2. Вятърна енергия
   

Официално съществува добър потенциал за вятърна енергия в някои ограничени планински вериги по българския бряг северно от Варна (средна скорост на вятъра над 5 м/сек на 10 м над земята). Райони със средна скорост на вятъра 4,5 м/сек обхващат по-големи зони по брега на Черно море.

Някои от тези зони са зони за защита на птиците в Натура 2000, но не всички. Някои райони, включитело извън Натура 2000, са миграционни пътища на птици. Все пак, извън тези ангажименти по опазване на околната среда, съществуват значителни площи с подходящи вятърни условия за вятърна енергия.

Официалната оценка от 2004 г. на средносрочния икономичен потенциал за вятърна енергия е 62,22 MWh до 2014 г. с инвестиция от 162,19 милиона щатски долара.¹⁰

Освен гореописания потенциал, възможно е да се построи парк за вятърна енергия навън от брега в Черно море.

• 
  220 MWh през 2010 г.;
  
• 
  1700 MWh през 2020 г.;
  
• 
  3000 MWh през 2030 г. и по-късно, като се използва потенциалът + развитието на офшорния капацитет.
  

6. 
   2.3. Слънчева енергия
   

Енергията в слънчевата радиация над България е около 1450 kWh/m2 върху хоризонтална повърхност, като варира от 4 до 4,25 kWh/m2/ден (1450-1500 kWh/m2/годишно) за различни места, както показва долната графика.

• 
  Соларни системи за загряване на вода: общ топлинен капацитет в МWh: 202,72 (около 300 000 m2 слънчеви колектори произвеждат около 180 GWh/година);
  
• 
  Слънчеви фотоволтаични енергийни системи (PV): общ енергиен капацитет в MWh: 12,43 (около 125 000 m2 PV панели произвеждат около 20 GWh/година).
  

Друга оценка на икономичния потенциал на слънчевата енергия е 34 PJ на 63 m2 слънчеви фотоволтаични клетки.¹⁶

Графиката показва месечните енергийни вариации в слънчевата радиация за София, където общото годишно подаване на слънчева енергия е малко под средното за България. Данните са в kWh/m2 за южно изложение и наклон на повърхността от 0 (хоризонтална) до 90 градуса¹⁸.

• 
  Слънчеви колектори за топла вода, използвани непосредствено за домакински нужди, в сектора на услугите, за нуждите от отопление в промишлеността и на следващ етап, за районно отопление. Планираният годишен добив е 600 kWh/година при 40% ефикасност.
  
• 
  Соларни електрически клетки (PV соларни клетки) с добив 150 kWh/година при около 10% ефикасност.
  

Поради сезонните промени в слънчевата радиация, слънчевата енергия не може да обхване цялoто търсене на отоплителна енергия, с изключение на няколко приложения, например туристически съоръжения, които не се използват по време на зимата. В най-слънчевите части на България, отоплението със слънчева енергия може да покрие по-голямата част от консумацията на отопление. Следващата оценка на покритието се базира на горните метеорологични данни за София.

Таблица: Месечно покритие на константа търсене на отопление от система за слънчево отопление, която е достатъчна да покрие 100% от лятното търсене. Такава система оползотворява напълно производството на слънчево отопление при панели с южно изложение под ъгъл 40  градуса спрямо хоризонтала. Местоположение: София. Системата трябва да разполага с топлинни хранилища, които да задоволяват търсенето през мрачните летни дни и имат капацитет за съхранение на топлина поне 24 часа.

Таблица: Дялът на отоплението, който може да бъдат покрит от системи за слънчева енергия, които могат да произвеждат през юли еквивалента на 100% и 50% от търсенето на отопление през януари. Допускания: няма ограничение на съхранението на енергия всеки месец; колектори с южно изложение и 40-градусов наклон; място: София.

• 
  Жилищни сгради и сгради в сектора на услугите: 73% от търсенето на топла вода. Приема се, че търсенето на топла вода е 25% от търсенето на отопление в домакинствата и 15% в сектора на услугите. Това е висок процент за наличните сгради, но с предвиденото в тази разработка намаляване на търсенето на обитаеми площи, предполага се, че това е добра средна стойност за периода. Така слънчевото отопление с напълно използване на произведената топлина може да покрие 18% от търсенето на отоплителна енергия и гориво в жилищата и 11% в сградите в сектора на услугите.
  
• 
  Химическа промишленост: очаква се 50% от търсенето на отоплителна енергия и гориво да е за отопление с достатъчно ниска температура, за да бъде то покрито от слънчево отопление. Поради сезонните промени на слънчевата енергия, тя може да покрие 36% от търсенето на отоплителна енергия и гориво.
  
• 
  Производство на хартия, целулоза и дървен материал: очаква се 80% от търсенето на отоплителна енергия и гориво да е за отопление с достатъчно ниска температура, за да бъде то покрито от слънчево отопление. Тогава то може да покрие 58% от общото търсене.
  
• 
  Други отрасли: очаква се 50% от търсенето на отоплителна енергия и гориво да е за отопление с достатъчно ниска температура, за да бъде то покрито от слънчево отопление. Тогава, поради сезонните промени на слънчевата енергия, тя може да покрие 36% от търсенето на отоплителна енергия и гориво.
  

Допълнително, слънчевото отопление може да бъде използвано за отопление на помещения без изчерпване на произведената слънчева енергия. Това се очаква след 2030 г. при възможно допълнително приложение за охлаждане и при като цяло по-високи цени на енергията. При горепосочената „50% система”, слънчевата енергия може да покрие 36% от отоплението на жилища и офиси, което увеличава максималния дял на слънчевата енергия от общото търсене на отоплителна енергия и гориво до съответно 45% и 42%.

• 
  между 2010 - 2020 г.: 100 000 m2/година за постоянно топлинно натоварване (общо 1 милион кв. м. инсталирани през 2020 г.);
  
• 
  между 2020 - 2030 г.: 400 000 m2/година  за постоянно топлинно натоварване (общо 5 млн. кв. м. инсталирани през 2030 г.);
  
• 
  след 2030 г.: 1 милион m2/година, включително останалите 2,5 млн. кв. м. за постоянно топлинно натоварване и 16 млн. кв. м. за пространствено отопление, до достигане на горепосочения лимит.
  

Така потенциалът за PV е 75 млн. кв. м. налични покриви минус 26 млн. кв. м. използвани за слънчево отопление, или 49 млн. кв. м.

Инсталираната площ за генериране на слънчева електрическа енергия (PV) се очаква да стартира с инсталирането на 100 000 кв. м. на година след 2020 г. След 2030 г. се очаква да нараства по-силно от генерирането на слънчева топлинна енергия, което води до използване на пълната потенциална площ през 2050 г.