Владимир Радулов н а р ъ ч н и к

София, 2011

НАРЪЧНИК

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ,

КОГАТО СМЕ СРЕД ХОРА СЪС ЗРЕНИЕ

© Владимир Радулов, автор

© Мейкър Артс, оформление на корицата
ISBN

няколко уводни думи

За хората, които виждат е достатъчно да затворят очи за минута, за да попаднат в един друг свят. Всичко сякаш става ново и непознато - размерите на предметите, местоположени­ето им в пространството, разстоянията между тях и предпазли­во опипващите ръце... Още по-странно е усещането, ако решат да се придвижат до съседната стая или да извършат и най-прос­тата манипулация - да си налеят чаша вода например. Чудно ли е тогава, че отношението им към незрящите в повечето случаи е като към безпомощни, непълноценни, нещастни люде?

Към подобно отношение се наслагват още редица фак­тори: липсата на навици за общуване с незрящи, склонността у самите тях към изолация в затворени групи на „другари по съдба", някои присъщи на поведението им особености като непривичната мимика и жестикулация или липсата на такава, понякога лошата лична хигиена, както и - не на последно място

- нагласата за използване и дори афиширане на тяхното увреж­дане с цел постигането на предимства и облаги. Тук нарочно не споменаваме и погрешната в много случаи държавна политика спрямо тази социална група, тъй като това е твърде удобен по­вод за оправдание, който за съжаление най-често не води до позитивни промени.

Общоприето е, че над 80 % от информацията за околния свят постъпва посредством зрителния канал. Хората с нормал­но зрение в повечето случаи са склонни да хиперболизират този факт и да изграждат поведенческите си реакции спря­мо незрящите или лицата със зрителни увреждания изцяло и единствено на него. Те като че ли забравят за останалите позна­вателни възможности, които функционират пълноценно, а не­рядко и засилено у зрително затруднените индивиди. Много от тези нормално виждащи хора биха се изненадали ако разберат, че дори при напълно незрящите работят цели четири познава­телни канала: два дистантни - обоняние и слух, и два контактни

- осезание и вкус.

Склонността към преувеличаване ролята на зрението води до неточна информация не само за личностните качест­ва, но и относно трудово-професионалните възможности на лицата със зрителни увреждания. Работодателите, които с малки изключения са нормално виждащи хора, са склонни да екстраполират слепотата като личностна характеристика, каквато тя определено не е. Незрящите и зрително затрудне­ните по презумпция не са нито по-добри, нито по-лоши от ос­таналите хора. И сред едните, и сред другите има мързеливи и работливи, разсеяни и концентрирани, паметливи и забра-ванковци. Може би дори при зрително затруднените мотива­цията да се утвърдят на работното място е по-силна, тъй като по-добре съзнават какви трудности е трябвало да преодоле­ят.

Иска ми се да завърша тези встъпителни думи с едно на­глед парадоксално послание. Нормално е принципите и начи­ните на междуличностното общуване в дадена среда да са при­оритет на мнозинството. Човекът е такова същество, което до голяма степен се самооценява според преценката на другите за него. Сиреч, тъй като незрящите и зрително затруднените са сравнително малък процент от населението, логично е те да очакват от останалите адекватно на техните действителни спо­собности отношение и разбиране. Но тъй като по ред причини (някои от които споменахме по-горе, а други тепърва ще отбе­лежим) това все още не е типично явление, нека помогнем на зрящите! Хората, които виждат също имат нужда от разбиране.

Без съмнение проблемът за общуването между незрящи­те и хората със зрение е многоаспектен. „Потребността от об­щуване - пише в една своя статия д-р Петър Стайков - е може би най-висшата човешка потребност." И още: „Крайната цел на рехабилитационния процес е социализацията на индивида." (Индустриалното производство като възможност за осигуря­ване на работни места за слепи, 1996 г.) Тук обаче се налага да сведем проблема за общуването между споменатите социални групи до сферата на избор на професия и пътищата за профе­сионална реализация на зрително затруднените. Нека след това необходимо уточнение спрем вниманието си на още един пасаж от вече споменатата статия:

„Липсата на зрение фактически означава ограничаване на средствата, чрез които индивидът се интегрира в общността. Но колкото по-малък е броят на средствата, които са на разположение на индивида, толкова по-голяма е относителната им значимост за него. От тази позиция можем да твърдим, че професионалната ре­ализация на слепите е много по-съществена за тяхната социализа­ция, отколкото при останалите хора. Мястото на професионална реализация на лишения от зрение индивид е в най-голяма степен средата, в която той създава и утвърждава своите социални кон­такти, респективно средата, в която той получава своята адекватна оценка.".

Смятам, че тези няколко изречения трябва да бъдат сери­озно анализирани и осмислени от всички, които са поели като свое професионално задължение, а понякога и като призвание, трудовата реализация на незрящите и зрително затруднените лица! Впрочем въпросът за избора на подходяща професия за тези хора съвсем не е нов. Има сведения, че още в древен Египет слепите са получавали професионална подготовка като грънчари чрез специално обучение в повече или по-малко ин-ституционализирана форма, в Рим са работили като лодкари, в Китай - като гадатели, в древна Индия като разказвачи, в Юдея - като полировчици и мелничари... У нас в началото на ХХ в. (септември 1905 г.) е създаден Държавният институт за слепи, в който чрез заимстване на опита от подобни учебни заведения в други страни се осъществява професионално обучение по машинно плетиво от момичетата, кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата, както и по-широко застъпеното в сравнение с масовите училища музикално обра­зование. За известен период от време преподаватели в ДИС са били дори утвърдени слепи композитори като Петко Стайнов и Николай Бехтерев.

Без претенции за изчерпателност в хронологичността на професионалната подготовка на зрително затруднените, което в случая не е наша задача, не можем да не споменем дейността в това направление на Съюза на слепите в България. До 1990 година над 90 % от инвалидите по зрение от първа и втора гру­па са настанявани на работа в специалните предприятия „Ус­пех" на ССБ. Извън системата на тези предприятия работят пре­димно интелектуалци - научни работници, музиканти, учители, юристи, масажисти и съюзни членове, занимаващи се с дребна търговия. По този начин на инвалидите по зрение I и II група се осигурява почти 100% трудова заетост, като са ангажирани дори такива от тях, които получават пенсии за прослужено вре­ме и старост. ССБ оказва съдействие и на работещите извън не­говата система слепи висшисти, като им осигурява технически сътрудници. От 1975 година към Централния институт за подго­товка на здравни кадри в София е създаден курс за масажисти, в който се обучават само инвалиди по зрение.

Но наред с положителните страни на тази съответстваща на времето тотална трудова заетост, подобен подход крие и ре­дица недостатъци. На първо място самият характер на труда в специалните предприятия на ССБ не подтиква към интелекту­ално и личностно развитие, той е до голяма степен еднообра­зен и механичен, което води както до появата на редица про­фесионални заболявания, така и до ниска степен на удовлетво­реност у самите работещи. Постепенно около предприятията на ССБ възникват и се оформят жилищни комплекси за слепи. Създадени с доброто намерение да улеснят придвижването и бита на работещите в предприятията, с течение на времето те се превръщат в малко или повече затворени общности, своеоб­разни гета, които по никакъв начин не способстват за социал­ното интегриране на незрящите.

След 1990 година, вследствие на новите икономически ус­ловия, ПП „Успех" започва масово да освобождава работници. До средата на десетилетието в специалните предприятия на ССБ вече работят не повече от 35% от съюзните членове. Ясно е, че държавата повече не може да дотира огромните и неефек­тивни предприятия -мастодонти. На преден план излизат нови форми и организации на и за слепи, които, макар и още без натрупан опит, са носители на свежи идеи. Все по-голямо зна­чение добива и личната ангажираност, активният стремеж към професионална реализация от страна на самите незрящи или зрително затруднени лица.

От първостепенна важност за успешно решаване на този определено нелек проблем е подходът, личната стратегия към търсенето и избора на професия.

Развитието на модерните технологии, информационната революция и постепенната промяна на отношението на обще­ството към инвалидите са основните фактори, които обуславят очертаващите се съвременни направления в професионалната реализация на зрително затруднените. Без претенции за изчер­пателност ще се опитаме да очертаем най-важните от тях.

Едва ли подобно явление може да се определи като връ­щане към кошничарството, четкарството, тъкачеството и други традиционни занаяти, но и днес съществува търсене на подобни изделия, които могат да се окажат печеливши за тези, които уме­ят да ги произвеждат. Сувенирното производство, туризмът и хотелиерството се нуждаят от автентични предмети. Разбира се това не означава връщане на професионалната подготовка към миналото, но всяка възможност за подходяща работа трябва да се използва.

В нашата съвременност никога няма да изгубят своето значение и музикалните професии, нещо повече - техният из­бор се разширява поради факта, че сега се изискват не само изпълнители, композитори и диригенти, а и множество дру­ги специалисти, свързани с музиката: озвучители, музикални оформители, производители на аудиозаписи, дисководещи. Нека не забравяме, че в същото време расте и жанровото раз­нообразие - с развитието на поп-музиката, джаза и различни­те видове фолклор. Всичко това предлага нови, неизследвани възможности за хора с музикални способности. Също така нео­правдано се подценява професията акордьор на пиана.

услуги

От малките кошничарски работилнички, откривани от ня­кои слепи в миналото, е изтекло много време. Но и днес сфера­та на услугите не е изгубила значението си, стига да се намерят подходящи дейности. Зрително затруднените трябва да бъдат насърчавани и обучавани как да откриват и поддържат малък бизнес. Поправка на елекрически уреди, на велосипеди, цве-тарство за слабовиждащите и пр. са подходящи професии за голяма брой инвалиди по зрение. Ръчното плетиво у нас има много добри традиции, но в последните десетилетия то бе из­ключено от училищните програми. Тази дейност позволява на една част от жените с увредено зрение да работят вкъщи и им спестява множество транспортни и адаптивни проблеми.

Опитът на специалните предприятия у нас показа широките възможности на незрящите в най-различни сфери на леката про­мишленост. В много страни зрително затруднените работят и в авто­мобилостроенето, в металообработването, използвайки автомати­зирани машини. Тази област се нуждае от по-сериозно проучване предвид на необходимостта от професионална интеграция.

Веднага трябва да се подчертае, че това е твърде услов­но наименование. Можем да констатираме, че масажът е заел достойно място за една немалка група зрително затруднени. В много страни са се утвърдили професии като бизнес секретари, оператори на компютри, стенографи, телефонни оператори и пр. В САЩ има добри постижения в областта на таксиметровото обслужване, където много слепи работят като диспечери.

Многократно през последните години е бил поставян въпро­сът за такава форма на професионална реализация, но все още съществени резултати не са постигнати. Засега всичко е в ръцете на предприемчиви незрящи хора, които живеят на село и правят нещо за себе си и своите близки. Като селскостопанска страна, ние имаме много добри възможности да разгърнем двете основни форми за подобна трудова рехабилитация - в специален рехаби-литационен център и като рехабилитация по местоживеене.

Този кръг от професии тепърва ще се разширява. С добър успех някои слабовиждащи могат да работят в областта на тури­зма като мениджъри, администратори на хотели, организатори и пр. Немалко слепи по света работят в кол центрове и различ­ни бюра за справки. Този опит трябва да бъде пренесен и в Бъл­гария. Първите незрящи програмисти у нас са вече неоспорим факт. За незрящия човек компютърът може да бъде както сред­ство за професионална дейност, така и социален помощник.

Това също е разтегливо понятие, но тъй или иначе подоб­ни професии са факт. Днес интелектуалците с нарушено зрение в ССБ са няколкостотин. Проблемът с тяхната заетост остава. Учители, журналисти, научни изследователи, юристи, иконо­мисти, университетски преподаватели са утвърдени професии, но има широки възможности и в други посоки. У нас за зрител­но затруднените почти не е открита професията на преводача, особено при симултантния превод. Има нови възможности в бизнеса, маркетинга, мениджмънта, рекламата и пиара. Не е из­лишно да се припомни, че за всичко това решаваща е не само високата професионална подготовка, но и специалната техни­ческа екипировка, която може да отвори нови врати.

И веднага възниква въпросът как точно да стане това. Как­ва тактика да изберете? Разбира се идеалният случай е да се обадите на приятел, който е собственик или управител на фир­ма и в момента има нужда тъкмо от човек като вас. Но както всички идеални неща, такова съвпадение се случва рядко. Оч­ертаващите се други възможности са общо взето два типа: са­мостоятелно търсене и търсене чрез посредник.

Преглеждате обявите в пресата и специализираните сай­тове в интернет. Можете да се регистрирате в jobs.bg например и всеки ден да получавате предложения от работодатели в за­висимост от сферата на дейност, която сте посочили при регис­трацията. Ако някое от тези предложения ви хареса и преце­ните, че имате необходимите качества за обявената свободна позиция, решавате да кандидатствате за нея. Момент! Препо­ръката ми е да не го правите преди да сте проучили, доколкото това е възможно естествено, компанията, в която искате да кан­дидатствате. Особено ако тя не е голяма и известна. В интернет обикновено има достатъчно информация, а липсата на такава също трябва да ви говори нещо. Бихте ли се доверили на фирма, която е предоставила единствено електронна поща за обратна връзка, няма посочен адрес и телефони, да не говорим за ин­тернет страница? Аз лично - не! При проучването се опитайте да разберете каква дейност извършва съответната компания, структурата и големината й, нейните клиенти и конкуренти на пазара. Добре е да разберете още дали във фирмата има спе­циален отдел, който се занимава с подбора и наемането на пер­сонал. След като свършите всичко това, честно и спокойно по­питайте себе си все още ли искате да кандидатствате за работа точно в тази компания. И ако отговорът е „да" просто го напра­вете!

За целта трябва предварително да сте си подготвили про­фесионална автобиография (тъй нареченото„си ви"). Доста чес­то освен автобиографията работодателите изискват и мотива-ционно писмо. Страничка, в която да стане ясно колко много искате предлаганата работа и как тя е точно, ама точно за вас! Естествено в интернет има шаблони на такива мотивационни писма, но моята препоръка е да не се възползвате от подобно улеснение. Най-малкото, защото тези шаблони са известни и на онези, които са публикували обявата и приемат документите на кандидатстващите. Освен това като всеки шаблон подобно мотивационно писмо е пълно с общи приказки. А кой по-до­бре от вас самите може да обясни защо кандидатства тъкмо за тази обявена длъжност? Така че напишете десетина изречения. Може и малко повече, но в никакъв случай не прекалявайте с обема. Поставете се на мястото на работодателя, който трябва да изчете множество такива страници!

Съветвам ви да не подценявате значението на мотивацион-ното писмо. То не е каприз, не е приумица или досадна пречка, а една добра възможност да "спечелите" работодателя на ваша страна. Всъщност това е първата ви връзка с него и първото впе­чатление, което той ще добие за вас. А всички знаем колко са важни първите впечатления, не само в любовта! Често именно мотивационното писмо е решаващо при избора кой кандидат да бъде поканен на интервю и кой не. Напътствия как да структури­рате информацията за себе си и кои точно въпроси да засегнете в своето мотивационно писмо можете да намерите също в интер­нет. Като добър пример бих посочил специализирания портал „Искам работа". И една последна препоръка - след като напишете писмото, проверете го много внимателно за правописни грешки или помолете някой ваш виждащ (и грамотен!) приятел да го ко­ригира.

Дотук като че ли нещата са ясни, но възникват няколко щекот-ливи въпроса. Да споменете ли, че имате проблеми със зрението или не? (А може, хайде да се помайтапим малко, да нямате никак­ви проблеми, просто защото сте напълно незрящ...) Моят съвет е да не се опитвате да криете онова, което няма как да бъде скри­то. Нали така или иначе в случай, че ви одобрят по документи ще трябва да отидете на интервю? Тогава изненадата за работодате­ля ще бъде толкова голяма, че би могла да задейства механизма на„предварителното отхвърляне". Това определено няма да е във ваша полза.

Вторият щекотлив въпрос е, че в немалко случаи обявите за работа не казват истината или поне не цялата истина. „От­личните условия на труд" се оказват не чак толкова отлични, а обявеното възнаграждение (ако изобщо се стигне до спомена­ването му) е по-скоро пожелателно, отколкото реално. И трето, вече съвсем обективно затруднение, условията за труд в много редки случаи ще са достатъчно добре пригодени за хора със зрителни увреждания.

Въпреки тези потенциални недостатъци, самостоятелното търсене на работа е тактически способ, който в никакъв случай не бива да се отрича изцяло.

търсене чрез посредник

Под „посредник" в случая се разбира съответната струк­тура или организация, имаща за цел да подпомага процеса на професионална реализация на зрително затруднения кан­дидат. Такива са различните агенции за подбор на персонал, държавните служби по заетостта, структурите на Социални грижи, различни обществени организации, донякъде и синди­катите. Може би не всички заинтересовани знаят, че от проле­тта на 2010 г. на територията на София и Пловдив функциони­ра и първото по рода си у нас социално предприятие „Бюро по труда за лица със зрителни увреждания", създадено с фи­нансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". (В Европа подобни предприятия има от началото на 90-те години.) Извършваните от Бюрото дейности имат за цел облекчаването на достъпа до пазара на труда и увеличаването на възможностите за професионална реализа­ция на слепите и слабовиждащите от София и Пловдив, които са в икономически активна възраст. Ако решите да се възполз­вате от услугите на Бюрото (които между другото са напълно безплатни), първото, което трябва да направите е да попълни­те Форма за регистрация и да предоставите в Бюрото копие от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, от което да става ясно, че сте с изгубена работоспособност по зрение над 70%. Попълнената Форма за регистрация изпратете на електронен адрес labourforblind@ gmail.com, като не забравяте да оставите и координати за об­ратна връзка. Можете да бъдете сигурни, че от Бюрото ще ви се обадят. А ако предпочитате да попълните регистрационна­та форма на хартиен носител, трябва да я занесете в офиса му, който се намира на ул. „Цар Иван Асен II" № 36. Запомнете този адрес. Там по всяка вероятност ще се състои и първата среща с вашия трудов посредник.

Всеки, комуто се е налагало да се регистрира като безра­ботен, има изградена някаква представа за образа на трудовия посредник. В типичния случай това е човек, който седи зад отру­пано с папки бюро в една стая, пред вратата на която винаги чака опашка. Чака чинно, защото от човека в стаята зависи изплаща­нето на месечната помощ за безработния. Идва вашият ред, раз­меняте няколко думи с посредника, той пише нещо в досието ви докато ви успокоява (особено ако сте човек с добро образова­ние), че няма начин да не се намери подходяща за вас работа. После ви пожелава успех и така - до следващия месец...

Съществува обаче и друга версия на ситуацията. Посредни­кът ви посреща любезно и доброжелателно, запознава се с вас и повеждате дълъг, спокоен и непринуден разговор. Той се интере­сува от вашите желания и интереси, от очакванията ви за бъдеща­та работа и за куп още неща, и от време на време си записва нещо в малко тефтерче. Когато разговорът приключва, новият ви познат също ви пожелава успех и обещава да ви се обади. Мислите, че това е поредното формално измъкване, докато. някой ден теле­фонът ви не звънне. Това е той - посредникът! Пита ви дали сте свободен/свободна еди кога си, в еди колко си часа, защото ви е уредил среща с потенциален работодател. Едва тогава разбирате колко много препятствия по пътя ви към мечтаната работа вече са преодолени. Посредникът е търсил подходящо работно място за вас, съобразявайки се не само с написаното в регистрационната форма, но и под впечатленията си от разговора, който сте прове­ли. Свързал се е с подходящите хора - управители или мениджъ­ри на човешките ресурси - в поне няколко фирми. Посетил е тези, които не са отказали да се срещнат с него. Видял е условията за труд, поинтересувал се е от спецификата на работата и е преценил дали ще е подходяща за вас. Убедил е работодателят, поне на пър­во четене, че именно вие сте сред подходящите кандидати за ва­кантната длъжност, договорил е конкретен ден и час за срещата... И най-важното - успял е да преодолее недоверието. Само че сега нямате време да се отдавате на дълги размишления в тази посока. Трябва да се готвите за интервюто. Ех, май забравихте да попитате дали на него ще присъства и той, трудовият посредник!

първа срЕЩА с РАБОТОДАТЕЛЯ
I. ПОДГОТОВКАТА

Тук, особено ако сте напълно слепи, определено ще имате нужда от помощта на вашите виждащи приятели и роднини, чие­то мнение уважавате. Не се притеснявайте да ги попитате няколко дни преди интервюто време ли е според тях да посетите бръсна-ро-фризьорски салон и/или козметик. Споделете как смятате да бъдете облечени и проверете в какво състояние са предпочете­ните дрехи и обувки. В никакъв случай не наблягайте на екстрава­гантни облекла и прически, забравете и за белите чорапи (ако из­общо използвате такива). Все пак отивате на интервю за работа, а не на карнавал! Въздържайте се и от прекалено силни и натрапчи­ви парфюми, червила и гримове. Важно е да имате чист, спретнат и свеж вид, затова внимавайте с питиетата и късното лягане поне вечерта преди интервюто. Както споменахме в началото, запус-натостта, лошата лична хигиена веднага ще събуди определени асоциации у работодателя, които няма да са във ваша полза. И ако за нормално виждащия човек мнението ще е по-скоро за небреж­ност (която понякога се свързва с прилагателното „артистична") , във вашия случай тя най-вероятно ще се асоциира с „неможене". (Той/Тя не може да се облече като хората, подстриже, обръсне, да си изреже ноктите и т.н., как тогава ще се справи с работата...)

• 
  мимика, жестове и др. - не играят роля. Знаете, че при запознан­ство хората обикновено се здрависват, затова не забравяйте да подадете ръка дори да не сте сигурни, че човекът срещу вас е на­правил същото. При разговор обикновено гледаме събеседника в очите, дръжте главата си изправена и насочена към говорещия. (Ако ще се чувствате по-добре, можете да използвате тъмни очила
  
• 
  във вашия случай те няма да се приемат като израз на неуваже­ние.) Подгответе се и за самото интервю. Колкото и да са различни в детайлите, подобни срещи си приличат по целите, които предва­рително са си поставили двете страни. Работодателят иска да раз­бере за вас няколко основни неща. Защо сте тук? Този въпрос непременно ще ви бъде зададен под някаква форма: "Защо канди­датствате за тази работа?", "Какво знаете за нашата фирма?", "Какъв вид работа най-много бихте искали да вършите?"и др. Можете ли да бъдете полезен за фирмата и с какво? "Как квалификацията и образованието ви са свързани с работата, която предлагаме?", "Вършили ли сте такава работа преди?", "Какви са вашите конкрет­ни постижения?", "Защо напуснахте предишната си работа?" Какъв човек сте?„Как бихте описали себе си?", "Какви са интересите ви извън работа?", "Как предпочитате да работите - самостоятелно или в екип?", "Защо дълго време сте били без работа?", "Как си се представяте след 5 години например?" Какво ви отличава от другите кандидати? "Кое е най-голямото ви преимущество?", "Каква е най-голямата ви слабост?", "Как ще ме убедите, че трябва да наема точно вас?" Какво заплащане очаквате?
  

Трудовият посредник вече е направил онова, което тряб­ва да сторят нормално виждащите кандидати за работа преди интервюто: решил е кой ще е най-подходящият път до фирма­та, колко време преди това трябва да се срещнете и къде, за да бъдете на уреченото място 5-10 минути по-рано. Той ще ви придружи и дори, освен ако работодателят не настоява катего­рично за противното, ще остане с вас по време на интервюто. В началото му сигурно ще почувствате някакво смущение и не­удобство от страна на събеседника ви. Разбира се, той знае, че сте със зрителни проблеми, но сега вече и го вижда. Спомнете си за встъпителните думи от първите страници и се постарайте да не задълбочавате това смущение. Не се вкопчвайте като уд­авник за сламка в услужливата ръка на водача ви, не бързайте веднага да добиете тактилна представа за точните размери на масата, стола, чашата с вода, която сигурно ще ви предложат. Отговаряйте спокойно, не прекалено лаконично, но не и твър­де обстоятелствено на въпросите. Не е забранено да се усмих­вате, но да употребявате жаргонни и нецензурни думи - да! Бъдете максимално искрени, уверени и приветливи. Тъй като на хората със зрителни увреждания понякога са присъщи раз­лични неволни движения, напомнящи тикове, старайте се да следите езика на тялото си и да не допускате признаци на нерв­ност или притеснение. Освен всичко останало потенциалният ви бъдещ работодател би искал да разбере дали ще можете да се впишете в колектива, да се сработите с колегите. Внушете му, че освен със зрителните си проблеми не сте с нищо по-разли­чен/различна от останалите. Всякакви предишни постижения и успехи в трудовия ви опит биха могли да бъдат споменати и дори изтъкнати, но внимателно, без излишно преекспониране. В края на интервюто най-вероятно ще ви бъде предложено да зададете въпроси. Не се отказвайте от това предложение, за­щото така още веднъж бихте могли да покажете своята заин­тересованост. Можете да попитате например как обикновено преминава един работен ден за служител на вашата длъжност, съществуват ли във фирмата форми и програми за обучение и квалификация на персонала, кога най-късно бихте могли да очаквате отговор и може ли вие да се обадите след тази дата, в случай че не са се свързали с вас... Когато стане ясно, че интер­вюто е приключило, не забравяйте да благодарите за прояве­ното внимание.

Проява не само на добър тон, но и тактически много пра­вилно е още на следващия ден да изпратите кратко благодар­ствено писмо до работодателя, при когото сте били на интервю. В писмото можете да потвърдите интереса си към обявеното работно място (който нищо чудно и да се е повишил след съ­беседването), да споменете отново силните си страни и демон­стрирате увереност, че можете да се справите с работата. Както и още веднъж да изкажете благодарност за отделеното време и внимание. Въпрос на коректност е да не поемате други трудови ангажименти преди да е изтекъл срокът за отговор. Ако дотога­ва не са ви се обадили, не е грешка да позвъните вие и да се по­интересувате има ли избран кандидат за обявената длъжност.

Ето това е думата, която не трябва да забравяте! Или ако предпочитате неин малко по-разширен вариант - приспосо­бяване, вписване в обстановката. То става едновременно или почти едновременно в няколко посоки:

• 
  приспособяване към работната среда
  
• 
  приспособяване към колегите
  
• 
  приспособяване към естеството на работата.
  

Колегите. С много малки изключения те са доброже­лателно настроени и искат да ви помогнат. Само че не винаги знаят как точно да го сторят. Не са наясно, че за вас думи като „там", „това", „ето", „видя ли" и т.н. нямат същото значение, което имат за тях. Ако ги помолите да ви подадат чашата с чай, съвсем чистосърдечно могат да ви попитат коя точно е вашата - жъл­тата или червената. Не се обиждайте, не се сгушвайте в себе си. Много по-добре е шеговито да подхвърлите, че още не сте научили цветовете. Смехът, който ще последва е чудесен начин за разтапяне на ледове.

Опитвайте да се справяте сами винаги и доколкото това е възможно. А когато ви е необходима помощ, обяснете макси­мално непринудено, деликатно и спокойно какво ви е доста­тъчно и от какво нямате нужда. Сещам се за онзи анекдот, кога­то незрящ тръгнал да слиза от автобуса и четирима виждащи се втурнали да му помагат. Двама го държали отзад, за да не падне, а двама го подпирали отпред - по същата причина. Резултатът бил, че незрящият не успял да слезе на своята спирка.

Естеството на работата. Наясно сте, предполагам, че ни­кой няма да очаква чудеса от храброст още през първия рабо­тен ден. Постарайте се да вникнете в същността на онова, което трябва да вършите. Щом работодателят ви е назначил, значи ви има доверие. Сега за него основното е да разбере доколко може да разчита на вас. Помогнете му! И още - бъдете активни. Шефовете доста често са по-малко взискателни към зрително затруднени работници или служители, опасяват се да не ги пре­товарят със задачи, склонни са да ги „забравят"... Това понякога изглежда доста удобно, но накрая, когато се броят пилците, има обратен резултат. Така че - напомняйте за себе си. Ако смятате, че натоварването ви е недостатъчно, поискайте още работа, но при едно условие - сигурни сте, че не го правите само за да се харесате, нали?

Познавам един работен колектив, в който нормално виж­дащите редовно се допитваха до техен колега със сериозни зрителни увреждания как най-бързо и рационално да стигнат до определено място. И той им обясняваше кое точно превоз­но средство да вземат, къде да се прехвърлят, кои участъци със задръствания да избягват. На пръв поглед това звучи неправ­доподобно, но всъщност не е. Зрително затруднените много често са с по-висока степен на концентрация на вниманието при извършването на редица ежедневни дейности, отколкото нормално виждащите. Зрението, шеговито казано, разглезва. За зрящия човек не е от особено значение дали, след като раз­бере, че се е заблудил, ще измине сто или двеста метра повече в друга посока. Съвсем различно е положението при слепия или слабовиждащия, който в такъв случай не може да използва по­знатите му ориентири. Подобна висока степен на концентрация на вниманието е безценно качество и при изпълнението на слу­жебните задължения. Още повече, че в голяма част от случаите тя е съчетана с добра, а понякога и почти феноменална памет.

Хората със зрителни затруднения обикновено са много придирчиви към местоположението на вещите, които често из­ползват. За тях като че ли в най-голяма степен важи принципът „Всяко нещо на мястото си". Просто няма как да е иначе! Това чувство за ред, пренесено на работното място и в работната атмосфера, също е прекрасно качество. Още повече, че то е съотносимо както към вещите от първа необходимост, така и към подредбата на информацията в компютъра например, коя­то подредба ще ви позволи нерядко да намерите онова, което търсите по-бързо от нормално виждащите.

Изобщо, както споменахме по-горе, развитието на модер­ните технологии и информационната революция, наред с про­менящото се в позитивна посока отношение към инвалидите, допринасят за сериозно увеличаване на количеството подхо­дящи професии за слепи и зрително затруднени. Като че ли вече е по-трудно да се каже кои дейности са непригодни за тях, отколкото обратното. А в синхрон с нарастващите възможнос­ти за професионална реализация, расте и степента на социална интеграция, на приобщаване на тази немалка група хора към пълноценен и осмислен живот.

Коректор Петър Калинов