(като такъв)
Хубавото му на Предговора, или предисловието, е, че той те освобождава от задължението да изричаш нещо цялостно и завършено. Подскачаш по листа с обещания, скоби, и понеже формата и жанрът на това неясно животно Предговор те набутват в задължението да изпълниш дадените обещания, потриваш доволно ръчички и си драскаш. Предговорът закриля бездарните глупости, стига да са изречени от сърце. Аз лично съм прочел много повече предговори, отколкото самите им книги. От предговора бързичко разбираш какво се кани да ни разкаже авторът, неговия стил и горе-долу се ориентираш дали заслужава да си губиш времето по-натам. Срещал съм какви ли не предговори - дълги, напоителни, със скоби, цитати. Така или иначе от навика да четеш правилно предговори си изработваш безпогрешно мнение за бъдещите непрочетени страници, за да може после в снобски разговори, конференции, форуми, конгреси спокойно и научно да си кажеш мнението по въпросната книга и никой не може да те хване, че не си я чел. Така че да живее предговорът! Хем четеш малко, а научаваш достатъчно. Предговор - глаголно съществително, състои се от две думи - преди и говор, макар че уж е преди, а пак се говори, по-правилно е да се каже предговор и следговор.
*КРАТЪК ПРЕДГОВОР
КЪМ ОСНОВНИЯ ПРЕДГОВОР
Справка с тълковния речник няма да правя, защото ме мързи да търся речника и затова ще се справя със свои самоделни сили.
Съставка на самата дума. Състои се от ПРЕД и ГОВОР. Обяснение за тъпаци:
Значи! Става дума, че се говори нещо, но щом е ПРЕД, значи, налага се предварително обяснение за предстоящия истински разговор (ГОВОР). Още означава, че ни предстои нещо важно, но засега неясно, щом се налага да обясняваме ПРЕД-варително. Нещо като адвокатска защита. Много често това е многозначителна закана: „Тая работа, дето предстои да изпълни истинските страници, е нещо голямо, съдбоносно“, и затова бъдещият читател е хубаво да настръхне предварително, да се наежи, защото възможността да бъде излъган е вече налице.
Предговорът също е някакъв комплекс за важност, демек тая работа не е току-така, тая работа е сложна, засукана и не си мислете, че съм „някой си прост“, а съдбовен, фундаментален, може би и мистичен.
Ако пък искаме нещата да бъдат още по-сериозни, задължително е в горния десен ъгъл да му треснем някакво мото или посвещение: „С благодарност към...“, „На...“.
Най-солидно и изпитано е цитат от философ, писател класик, някакъв Бог (най-добре индийски, със завързано име), от Библията и други тем безкрайно подобни. Това веднага ти вдига цената - значи си и информиран, четеш, знаеш... Ако пропуснем този десен ъгъл-горе, ще направим първата фатална грешка.
Абе, бива си го тоя ПРЕДГОВОР и както пипера и солта в манджата, не пропускай и „горния десен ъгъл“. Не забравяй да благодариш на разни близки и далечни персони и най-добре, ако тези персони са преминали вече в онзи свят. Това, че не са живи, е още един коз в повече, замазва очите пред глупостите, които ето на ето ще надничат в бъдещите страници. Ако се вторачим в проблема, много вероятно е да се разплуем в пространството и няма да ни остане време за същинското ГОВОРЕНЕ и същността на ПРЕДГОВОРА ми.
Казах ПРЕДГОВОР-а ми, защото всеки отделен човек си има свой собствен ПРЕДГОВОР, а той е самото ни зачатие, още в яйцеклетъчната ни физиономия. Може да се прочете, ако имаме талант и бъдещи книги микроскопи, да разчленим, фигуративно казано, предстоящия ни ПРЕДГОВОРЕН човешки живот. Най-често хората нямат изречена памет от онези любовни движения, създавали ПРЕДГОВОРИТЕ на бъдещите човеченца бебенца. Липсата на памет ни спасява от отвращението от ония движения на влюбените телеса. И ако много се увличаме ще се озовем в първичния взрив, в черните дупки и т.н., халюцинации, бръщолевения и паника от разните там проблеми „кои сме, защо сме“, „безкрайността“... Бог и останалите богове и т.н., и т.н. Но да спрем дотук, защото можем да откачим като едното нищо, особено ако образованието и нервите ни са дълбоко провинциални, както впрочем е в нашия случай.
*МОЯТ ГНЕВЕН ПРЕДГОВОР
(Към онези двеста страници, които никога не съм написал и няма да напиша!!!)
„Предговорът“ с моите ненаписани псувни от не знам колко страници се роди през октомври в пет и половина сутринта. Бях с премръзнало сърце и пресъхнали очи.
След един ден ще се навършат осемдесет и четири години предговори и само предговори. Дали не е знак, че мога да надраскам там още нещо към псувните, още нещо... от немай-къде... Нещо да надраскам?
С какво безразличие и отврат се отнасям към свещените занимания, с невнимание към белия лист. Боже, колко книги не дочетох! Спрях на дванадесета страница на Дикенс и умно успях да не я дочета. Записах на магнетофон думите и гласовете на мама и татко в последните няколко месеца преди да починат. Защо ги записах? Оттогава четири години минаха и колкото и пъти да се канех да чуя записаните им гласове, все отлагах! Дикенс и гласовете на мама и татко ще си останат затворени зад стената на моя страх, срам, себепрощаваща подлост! Да, да, ние, които сме изпълени с обич към себе си, и после от жалост... знам ли вече от какво, сме и подли. Подли затова, че винаги намираме топли думи за себе си и топлим и отглеждаме своята подлост.
Скъпи мръсници! Някой да е казал за себе си: „Да, аз съм мръсникът. Аз, подлецът човек, ви казвам...“ Всички са идиоти, всеки, който отвори гадната си уста, говори с бисерно езерни очи и колко той е добър, как той... колко той... и останалите са говна! Нали всеки творец твърди, че е чист и божествен. Кой ни крои тез номера? Кой е лошият, щом всички са добри. А това, че сме потънали до гуша в безобразия! Мръсници, наричащи себе си светци! Аха, ще кажете за мен. Виж го ти, мъченика, бърза да си признае безобразията, шикалкави, търси дума да се измъкне от нас и да стане праведен. Това е още по- тежко и ужасно. Да, така е, скъпи, мили мръсници.
*СМИРЕНИЯТ МИ ПРЕДГОВОР
Природата е решила хората да се раждат по различно време, едни по-рано, други по-късно и никой не е виновен за тези разлики.
Важно е да уважиш, да осъзнаеш, че ти, роденият по-рано, ще си отидеш по-рано, но за награда ще имаш повече опит и мъдрост от родения по-късно. Това предимство отваря дума за мъдростта, която ни спохожда някъде към края, в напреднала възраст, но за това предимство е платен висок данък, за да се изплати и оцени и от по-късно родените. Годините - натрупаните - ни учат да чистим съвестта си, да ставаме по-смирени, по-благородни, по-всеопрощаващи, докато спрем до финалната граница, за да открием своята суетна преходност!!!!
Справедливо родените по-рано кротко ни предупреждават, че Светът не е от вчера и няма да свърши с нас, въпросът е ние да свършим преди него с нашата глупост и незрялост. С тези известни положения се мъча да намеря някакво спокойствие и обяснения за некрасивите скандали, в които попадаме с нашето противно тяло и разбишкана душа. Често без вина виновни. В цялата жизнена кръстословица да запазим добрия вкус и приличие в личния и в обществения живот и много, много важно - то задължително украсява човека и го издига в по- висок ранг. Тук се появява възпитанието - религиозно, професионално, политическо и каквото още там е необходимо, за да се завърши човешкият портрет. В този порядък стои нелеката задача да не забравяме, че сме грешни и несъвършени, и да сме готови да си го признаем, ако искаме да яхнем своя егоцентризъм, да го хванем за гушата. Това е печелившият ход!
С тези общи разсъждения се опитвам да видя положението в което изпаднах, както аз, така и ти - дередже, което не приляга на хора, които смятат, че са духовни.
Нещо някъде по пътя се обърка и камъните вече падат по твоята и моята глава в стремежа си да излезем победители. Да не забравяме прочутата карикатура на Илия Бешков с трупа и над него уплашен убиецът с тоягата и гениалният надпис: „от дума на дума, па...“ В този спор първо да изхвърлим тоягата, да признаем, че правото е на този отсреща, да снишим тона и да отричаме, че вършим добрини именно защото ги вършим! От уважение към сърцето си да сме скромни, както ни учи древната мъдрост:
„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве."
Уви, тази истина много хора я забравят или просто не знаят, че съществува. А този, истинският ход, на пръв поглед измамлив, всъщност е украшение за истинския победител, не конюнктурния, временния, а онзи истинския.
Той ни дава удоволствието да правим жестове, да възпитаваме, да даряваме радост на немилостната и изтерзана душа да живее в съвременния „цивилизован“ свят.
*Да превърнем в изсъхнали пеперуди страстнодиханни чувства.
Леле, леле, слава Богу!
За малко се разсеях и щях да пропусна списъка от кандидат заглавия за книгата. Тези заглавия се явиха на нещо като конкурс кастинг. А ето ги и самите участници:
Пролетна туршия
Практическа Теория
Откровения на един заблуден тарикат
Теория на буламачите
Озонова дупка на буламачите
Буламачи по време на буламачи
Простотия с претенции
Душевна проституция
Убийствени непогалвани
Боклуци от любов за еднократна употреба
Любовни истории за еднократна употреба
Газ на тенекии, капоти за пишки и капани за мишки Живот, любов и смешки - секънд хенд
Боклуци форевър, любов и смешки - секънд хенд
Десет живота са много само за котките
Биологични отпадъци, любов и смешки
Всичко е „хай, хай“
Възходи и падения до последния светофар
Помощ! Жълтите вестници ме забравиха!
Нов опит! От изходна позиция!
Толкова са ми силите за Термопилите!
Никога не казвай „не“, преди да си казал „да“
Едно голямо НИЩО!
Нищо! Нищо! Ама и то си е нещо!
Като нищо нещо си!
Добре дошли в моето задочно отсъствие!
Любовни фасове и смешки!...
...и така още десет страници забавни безумия, все от тоя десен, докато след няколко заседания на една шарена комисия от художници, писатели и читатели - Калин Терзийски, Кольо Карамфилов, Стефан Божков, Йоргос Икономидис и други непознати за мен доброволци, леко почерпени с червено, под ръководството на Ива Съйкова от „Орловска“ 10 - Габрово, определиха за победители:
ХЕМ СЪМ САМ,
ХЕМ НЯМА НИКОЙ!
(БОКЛУЦИ, ЛЮБОВ и СМЕШКИ)
Сподели с приятели: |
