Влияние на ам “Рила” върху природен парк Рила

• 
  Този път ще свързва магистралите “Струла”,”Тракия” и “Хемус” и ще създаде много по-бърза и удобна пътна връзка със София и Дупница.
  
• 
  За петте гранични пункта- Неврокоп, Кулата, Златарево, Станке, Лесичково и Гюешево, пътят ще се съкрати 50км, което ще освободи трафика от София.
  
• 
  Трасето ще свърже аутобаните “Тракия и Струма и ще съкрати пътя до Гърция и Македония за идващите от турция и източна България.
  
• 
  След осъществяването на проекта от София до Боровец ще се стига за 35-40 минути.
  

Влияние на транспортен коридор № 8 (магистрала “Рила”) върху Национален парк “РИЛА”

-Граници и характеристика на парка

Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров.
Природна характеристика

Климат- На най-високия връх – Мусала (2925 м.) са измерени най-ниските температури за планината. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни.

Във високите части на Парка относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила.

Води

Растителен и животински свят

Възможни значителни въздействия върху ландшафта, вклячително компонентите, факторите и връзките между тях засегнати от трасетата на Трансевропейските коридори в РБългария

Един от основните замърсители на въздуха, почвата и повърхносните води е транспорта- изхварлянето на тежки емисии

Разрушаване на почвата- ерозия

• 
  Изгаряне на гориво - допринася зо образуването на киселинните дъждове
  
• 
  Киселинни дъждове - увреждане на почвата и водните ресурси
  

• 
  Праховите частици – замърсяване на въздуха
  
• 
  Замърсяване на въздуха - водещи до устойчивоста на дървостоите към заболявания и насекомни инвазии.
  
  • 
    Азотните оксиди – изменение на климата и образуване на парниковия ефект
    

• 
  Темперетурни промени – снеготопене
  
• 
  Подкиселяването на почвите – в резултат на изхварляните от автомобилите тежки емисии
  

• 
  Темперетурни промомени- засущаване в някой части на парка и промени в местообитанията на животните
  
• 
  Замърсяването на въздуха- може да причини редица заболявания на животните
  
• 
  Замъсяването на водата- загуба на водно разнообразие
  

Национален парк “Рила” влиза в защитените територии и зони в Натура 2000

Възможни значителни въздействия върху културно- историческото наследство

Резервати - Замърсяването на околната среда може да доведе до доградация на растителноста, а от там и до загубата на животински видове.

Рилски манастир- Манастира е известен със своята великолепна архитектура, заобиколен от красива природна среда. Магистралата може не само да навреди на флората и фауната в парка но и да наруши тишината и спокойствието в околностите на “Рилски манастир”. Включен е в списъка за световното наследство на Юнеско

Проблеми в ландшафта при изграждане на техническа инфраструктура

• 
  Икономически – резултат от взаимодействието от техническата инфраструктура и икономическото развитие. Търси се оптимален вариант, при които максимално да се опазват природните ресурси и се влагат минимални средства за възстановяване на нарушенията.
  
• 
  Технически - свързани с умело провеждане на мрежите, обединяването им в инфраструктурни коридори и изграждането на съоражения в съответствие с основните природни компоненти, от които зависи опростеното констроиране и изграждане, безупречно функциониране, безопасноста експлатацията и лесното поддържане.
  

• 
  Екологични – Провеждането на съвременните комуникационни системи довежда до съществени екологични промени в ландшафта, поради промени в релефа, нарушаването на естествените местообитания на растенията и животните,увеличаването на замърсяването и вредните и други.
  
• 
  Естетически – максимално запазване на характера, структурата, мащаба и естетическата хармония на ландшафта.
  

Целта на моста е да позволи преминаването на хора, коли, влакове или кораби над препятствието. Според предназначението си мостовете могат да бъдат: пешеходни , велосипедни, пътни, железопътни, мостове-канали, мостове-тръбопроводи .

Ефективната транспортна система е от изключителна важност за развитието на икономиката. Интеграцията на националните пазари, общият икономически подем и по - високите доходи на хората допринасят за развитието на транспортния сектор.

Транспортът често е посочван като стопанския сектор с най-пагубно въздействие върху околната среда. В момента на транспорта се пада най-големият дял от изхвърляните в атмосферата парникови газове.

Разливането на петролни продукти при рутинна дейност или по невнимание замърсява почвата, реките и океаните.

Построяването на транспортни съоръжения води до необратимо увреждане на естествените природни местообитания. В много случаи не се извършва рекултивация на терени , кариери или изоставени железопътни трасета.

Транспортната инфраструктура пресича естествените природни местообитания и възпрепятства придвижването и миграцията на животните.

Във всички европейски страни шосейната мрежа е много по-дълга от железопътната. С най - големи темпове в Европа се строят магистрали.

Увеличаващите се нужди от транспорт са неизбежен резултат от наслагването на няколко фактора, като икономически растеж, промени в структурата на промишлеността, по - голям пренос на товари, както и социално-икономически причини, свързани с растящите доходи и интереса към повече пътувания.

„Емисии на парникови газове от транспорта”

Индикаторът показва трендове в емисиите от транспорт на парниковите газове, регулирани с Протокола от Киото. Само три газа се считат за релевантни в контекста на транспортна дейност (въглероден диоксид, метан и азотист оксид) и те са представени като агрегирани, съобразно глобалния им затоплящ потенциал.

От диаграмата се вижда, че транспортът на България замърсява два до три пъти по-малко и носи съответно толкова пъти по-малка отговорност за климатичните промени, от този (транспорта) на Чехия, Унгария, или Австрия.

От диаграмата могат да се направят два извода: първо- обемът на емисиите на парникови газове постоянно нараства , второ- делът на автомобилния транспорт в общите емисии от парникови газове от транспортна дейност бавно, но постоянно се увеличава. Транспортът на България замърсява два до три пъти по-малко и носи съответно толкова пъти по-малка отговорност за климатичните промени, от този на Чехия, Унгария, или Австрия.

Основни причини за нарастването на тенденцията са: неблагоприятната възрастова структура на експлоатирания в страната автопарк и лошото състояние на пътната инфраструктура у нас както и липсата на достатъчно автомагистрали.

„Емисии на озонови прекурсори от транспорта”

Озонът е високо реактивен газ, който причинява дихателни проблеми при човека и животните. Той е токсичен и за растенията и може да доведе до увреждане и окапване на листата.

Предшествениците (прекурсори) са основно летливи органични съединения, като азотни оксиди, въглероден оксид и метан. С изключение на метана, останалите се отделят в големи количества от двигателите с вътрешно горене.

Индикаторът, “ емисии на материалните частици от транспорта”, показва агрегирания прахообразуващ потенциал на емисии от твърди материални частици (РМ10), съдържащи азотни оксиди, фосфорен диоксид или амоняк, от транспортна дейност.

Сравнителна диаграма:

Някои основни изводи относно проблемите на транспорта с опазването на околната среда, като:

• ниско качество на пътната инфраструктура, непозволяващо поддържането наоптимални скорости при движение на пътните превозни средства;

• лошо състояние на пътната/уличната настилка,

• доизграждане на автомагистралите в Република България;

• реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на трансевропейските транспортни коридори;

В сектор „Транспорт” са въведени в действие и функционират няколко стратегии и програми, които, в повечето случаи пряко, са насочени към повишаване на енергийната ефективност в сектора и намаляване на енергоемкостта на транспортната продукция. Някои от тях са: „Секторна оперативна програма Транспорт 2007 – 2013”; „Стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата в Република България за периода 2007 – 2010 г.”; и др.

• Либерализиран транспортен пазар;

• Висока степен на хармонизация на транспортното законодателство с това на ЕС;

• Изградена нормативна уредба за организация на комбинираните превози; и др.

• Инвестиции в регионална и местна инфраструктура, осигуряващи достъп до европейските инфраструктурни мрежи;

• Модернизация на съществуващата инфраструктура и техника за обработка на товари; и др.

Слаби страни:

• Липса на завършени автомагистрали, позволяващи оптимални скорости на движение;

• Твърде нисък трафик, който не осигурява средства за стандартното поддържане на изградената инфраструктура; и др.

Заплахи

• Забавяне в реализацията на приоритетни инфраструктурни проекти, поради некомпетентно управление;

• Липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори; и др.

Прогнози

Още през 2001 г., с Бялата книга , Европейската комисия набеляза програма от 60 мерки за преориентация на общата транспортна политика, основни от които са борбата със задръстванията, катастрофите и намаляването на емисиите на СО2, без да се възпрепятства икономическият растеж.

• намаляване с 20% консумацията на енергия към 2020 г., в сравнение с 1990 г. Показаното в таблицата е по-скоро като програма, цел за достигане, отколкото като прогноза.

• най-малко с 20% намаление на емисиите на парникови газове към 2020 г., в

сравнение с 1990 г.

• минимум 10% увеличение на биогоривата в енергийния баланс към 2020 г.

Главните средства за постигане на тези цели са: повишаване на енергийната ефективност на подвижния състав в различните видове транспорт; ; подобряване на организацията на транспортните процеси; използване на алтернативни горива; и др.

. Общото потребление на енергия се очаква да се повиши с 41 - 42% за периода 2009-2018г. , като за автомобилния транспорт следва да има намаляване с 2 - 3%. Постепенното подновяване на автопарка на страната ще доведе и до абсолютно намаляване на емисиите на озонови прекурсори от транспортна дейност у нас.

Подобна е логиката и при разработването на следващата прогноза, отнасяща се до емисиите на твърди материални частици от транспорта

Изложеното на диаграмата показва, че може да се очаква намаление на емисиите от материални частици на около 87 - 88 хил . тона през 2018 г. или с около 37 - 38% по-малко, в сравнение с 2009 г.

Относителното намаляване на емисиите на парникови газове и абсолютното намаляване на емисиите на озонови прекурсори и фини прахови частици (РМ10) от транспортна дейност, до нивата показани в горните три диаграми, ще бъде големият принос на сектор „Транспорт” за намаляване на вредното въздействие върху околната среда и климата от човешка дейност у нас, за визирания период.

Дейности за изпълнение на препоръките, направени като заключение на анализа в първата част:

• Доизграждане на автомагистралите в Република България, включващо:

- изграждане на автомагистрала “ Рила”; и т. н.

• Реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори и осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос