Вместо предговор

За да бъдем по-лесно разбрани, ще използваме една историческа аналогия. В древни времена хората, като се опитвали да обяснят Земята през призмата на тогавашното развитие на научното познание, са си я представяли като една голяма плоскост. За да могат пък да обяснят нейното люлеене, движения и т.н., те поставяли тази плоскост да се крепи върху каквито големи животни познавали. За едни това били китове, за други слонове, за трети костенурки. От тогава за фундаментални, основни неща са останали изразите - “трите слона на …”; “трите кита на …” и т.н.

“Трите кита” на зелените са: І. Природата ; ІІ. Човекът- качество на живот и ІІІ. Зелена икономика . Връзката между тези три “кита” е колкото елементарна, толкова и неоспорима. Ако съществува природата. Ако условията, позволили възникването на живота, на биологичното разнообразие и на върха на еволюцията – разумното, мислещо и комуникиращо с писан език човешко същество, бъдат унищожени, всичко става безсмислено. Ще изчезне и човекът и неговата организация – обществото, нормите, държавите, правата, свободите, благата и т.н.

Но щом човекът , индивидът съществува като разумен, мислещ представител на биологичното разнообразие, той трябва да живее по достоен, свободен и нормално задоволен начин на живот, независимо от неговия пол, раса, етнос, религиозни вярвания, социално или икономическо положение и т.н.

За да може да се гарантира този начин на живот и в рамките на него, оцеляването на Земята, като условие за съществуване на човешките създания е необходима регулирана по друг, нов начин икономика. Тя за краткост и идентификация е наречена зелена икономика от болшинството зелени в техните програмни документи.

Природата(Земята), човешките и всички останали създания и тяхната организация на съществуване са взаимно свързани и взаимозависими. В нашето повествование ще разширим в рамките на популяризаторските цели , които сме си поставили, тези три кита – ПРИРОДАТА, ЧОВЕКЪТ - КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ, И ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА.

Върхът, апогеят на това развитие е разумното, мислещо и комуникиращо със създадена от него писана езикова форма същество. Или поне ние хората така мислим. Дали това безспорно е така или пък не е предлагаме да оставим на науката да го доказва. По-лошото следствие от това е , че като такъв човекът се е вживял в ролята на господар на планетата, че той се е поставил особено в последните години на своето развитие над природата и извън нея. Човекът забравя, че с методите и средствата на научното познание само разкрива природните закони, а не ги създава, определя и налага, като норма на поведение. Точно тази заблуда е беда за човечеството. Тя се основава на несъзнателното пренебрегване на факта, че във вселената и в природата на Земята, като една прашинка от нея, всичко е взаимосвързано и се намира в непрекъснато взаимодействие и взаимозависимост. В тази взаимовръзка, взаимодействие и взаимна зависимост се корени движението, развитието. Както всички знаем, то може да приема три основни форми – прогрес (положително); застой (нулево) и регрес (негативно, отрицателно). Данните на безпристрастната наука под формата на резултати от многогодишни наблюдения категорично доказват, че като следствие преди всичко от неблагоразумната намеса на човека в природата (околната среда) настъпват много сериозни изменения в отрицателна, негативна насока. Ако се запазят някои тенденции в основни за съществуването на човека сфери на природата, то неговото оцеляване, а и това на живата природа на Земята, е сериозно застрашено. Всеки от вас е чел, слушал или гледал в книги, статии, предавания по радио, телевизия, филми и др. различни примери в това отношение. Вредите и щетите, които се нанасят на околната среда, са неизброими и за съжаление много често трудно или изобщо невъзобновяеми. Затова няма да се спираме на всяка по отделно, а ще се опитаме да ги групираме и вие сами ще се убедите във всеобхватността на проблема.

Човекът като всяко едно живо същество, за да продължи да съществува като такова се нуждае от четири основни неща: ВЪЗДУХ; ВОДА; СЛЪНЦЕ (ТОПЛИНА) И ХРАНА. Ако помислим още по-глобално, можем да добавим и от неговата къща (неговия дом), която обитава планетата Земя. Без да претендираме за абсолютна точност, обикновеният, както често се казва “средностатистическият” човек без храна може да издържи няколко десетки дни. Без вода, няколко дни, без въздух една до две минути и без планетата – нито секунда.

За планетата Земя е очевидно. В резултат на някакъв космически катаклизъм или в резултат от едновременно избухване на ядрени бомби с голяма мощност (верижни ядрени експлозии на атомните електроцентрали на един континент вследствие на авария) Земята е застрашена от разрушаване. Следствието е огромен взрив и появяването на милиони нови, различни по големина метеорити, странстващи в галактиката. Вероятността от космически катаклизъм е практически много малка. Тя е още по-малка в сравнение с възможностите човекът да стане причина за физическото разрушаване на планетата. За последното съществуват достатъчно натрупано ядрено оръжие и достатъчно много атомни електроцентрали. Това е причината зелените в своите програми и в своите действия да прокламират и да се борят срещу ядрените и останалите оръжия за масово унищожаване, както и за закриването на атомните електроцентрали и против използването на ядрени реактори за кораби, подводници и самолети. Тази своя обща позиция зелените отстояват и действат за нейното реализиране по различен начин - от крайно радикално до висока степен на търпимост. Българските зелени застъпват умерена, центристка позиция по този въпрос. Те се обявяват за това България да бъде избавена постепенно във времето от опасната зависимост от атомната енергетика, като се ускори разработването и внедряването на алтернативни възстановяеми източници на енергия. Но без да пострадат нейните икономически интереси и без негативни социални последици за българските граждани. Що се отнася до ядрените и други оръжия за масово унищожение, нашата позиция е също толкова категорична и безапелационна, както на останалите зелени по света.

Проблемът с въздуха се откроява все по-тревожно, особено като се проследи динамиката на негативните изменения в неговите параметри в периода от преди 100 - 150 години, от когато се водят системни наблюдения. Последните 50 - 60 години бележат връх в нанесените поражения на земната атмосфера. Промишлената дейност, производството на електроенергия, нарастването на автомобилния транспорт, изсичането на горите, химическите замърсявания са само част от причините. Земната атмосфера бавно и необратимо изтънява, все повече се отваря “озоновата дупка”, намаляват съставките на въздуха, които стимулират живота, за сметка на вредните примеси следствие от неразумна човешка дейност. Те сериозно влияят върху здравето на всички хора – от зародиша в утробата на майката до намаляващата продължителност на живота. Затоплянето на климата на Земята в следствие разширяващата се озонова дупка застрашава нашата планета както с опустиняване (бързо нарастване на пустините), така и с нов “ПОТОП” от повишаването на равнището на моретата и океаните поради разтопяването на арктическите и антарктическите ледове вследствие от общото затопляне.

За третия елемент – водата, няма нужда да ходим по света. Чистата питейна вода, безопасната за здравето на човека поливна вода от година на година стават все по-голям проблем за не малка част от българските градове и села. Намаляването като цяло на водните ресурси на планетата в резултат от “разумната” човешка дейност е само едната страна на медала. Другата се изразява най-ясно с израза “вода гази - жаден ходи”. В България, пък и на много други места по света, има редица естествени и изкуствени водоизточници, които биха могли да се използват за водоснабдяване, ако не бяха замърсени много над допустимите норми от промишлени, химически, селскостопански, битови и други отпадъчни материали. Стига се до парадокса, да се строят нови, скъпоструващи водохващания, с които се застрашават както биологичното разнообразие, така и горските масиви лишени от естествена среда и вода.

С количеството и качеството на водата и въздуха непосредствено е свързано и безмилостното изсичане на горите. Статистическите данни доказват категорично, че предприеманите мерки по възстановяване на горите са недостатъчни, за да компенсират изсечени и опожарени по различни поводи и причини гори както в световен мащаб, така и в България. А горите са основен елемент на природния кръговрат - естественият регулатор на животоподдържащата среда. Обезлесяването е в пряка връзка и е един от основните фактори за промяната на климата. Увеличаващата се честота на тежки природни феномени и рекордни топлинни вълни в последните 20 години са сериозни индикатори на разрушаването на климата, който някога е създал и поддържа до днес съществуването на живота.

Топлината като параметър на жизнената среда има два основни източника – слънцето и земята. Дейността на слънцето в последните стотици хиляди години практически не се е изменила. То държи в своите прегръдки планетите от слънчевата система , огрява тяхната повърхност, а на земята топли, ласкае и стимулира за живот растенията, животните и хората. Но както всяка пролет слънцето събужда за живот, така и безмилостно може да изпепели всичко живо на Земята, ако продължаваме с нашата дейност да изтъняваме атмосферата и да изменяме нейната елементна структура. Съвременната наука и технологии във военната сфера са постигнали изкуствено “отваряне” на дупка в озоновия слой над ограничени участъци от земната повърхност. Резултатите от проведени опити са били ужасяващи. Буквално за секунди на територията на опитния участък оставала само “нежива” природа.

Другата основна част от топлината човекът получава от въглищата, нефта, газта и дърветата, а след 60-те години на миналия век от ядрените горива. Тук не включваме геотермалната топлина, вятърната и слънчевата енергия, превръщана в електричество или за директно отопление, защото техният относителен дял е незначителен и защото те спадат към възобновяващи се източници на енергия. Проблемът е с невъзобновимите и бавно възобновяващите се източници на топлина и енергия. Сроковете за изчерпване на съществуващите запаси в недрата на Земята на въглища, нефт и газ са различни според различните учени, но всички са единодушни, че в близко бъдеще те ще се свършат. Същото се отнася и за останалите природни ресурси, от които се произвеждат повечето стоки.

Друг резултат е изхабяването, изтощаването на почвите, както и тяхното трайно замърсяване с вредни за човека, животните и растенията вещества. Огромни площи обработваема плодородна земя ежегодно стават негодни за употреба. Те опустиняват трайно или пък за тяхното възстановяване се необходими десетки години.

Много опасности и рискове крие в себе си и т.нар. “генно инженерство”. Неговите привърженици го обявяват едва ли не като решение на всички проблеми на човека и преди всичко на неговото изхранване. Да! Не могат да се отрекат резултатите по отношение на нарастването на производството, подобряването на качеството и избягването на вредни странични явления в произвежданата продукция. Но заедно с това никой не може да предвиди последиците в по-далечно бъдеще както по отношение на възможните изменения, мутации на човешкия организъм, така и по отношение на останалите живи организми и растения. Особени опасности крие клонирането и генетичната намеса при човека. От една страна разкриват се блестящи перспективи и възможности за човешкото здраве и дълголетие. Но от друга страна, постиженията в тази област могат да бъдат използвани за създаване на “роботизирани” хора, лишени от мислене и предназначени да осъществяват само определени функции, предписани им от “владетелите” на света. Затова зелените не споделят прекаления ентусиазъм към генното инженерство и клонирането на растения, животни и хора. Те призовават за много внимателен подход към изследванията в тази област, обвързани задължително със задълбочено проучване на възможните негативни последици в близко и далечно бъдеще. А що се отнася до експерименти със съществото наречено човек, Зелените са категорично против.

Третият проблем е свързан с неравномерното потребление на храна от населението на земята. В крайна нищета живеят повече от 1 милиард хора (ООН “Декларация на хилядолетието”, приета с резолюция на Генералната асамблея от 08 септември 2000г.). Потреблението (консумацията) на развитите индустриални страни е многократно по-голямо отколкото в останалите страни. Дори “в САЩ 34 милиона американци живеят в глад или в толкова бедни семейства, че родителите не си дояждат за да могат да изхранят децата си” (Бернард Снайдерс, конгресман в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, 18 април 2000г.). Що се отнася до изхранването на населението на планетата , без да се пренебрегват първите два проблема - демографския и плодородието, Зелените дават приоритет на третия проблем – потреблението.

Политиката на зелените се базира на устойчивото потребление, а не на неограничената консумация, на “задоволяване нуждите на всички, а не само алчността на малко хора"(Ръководни принципи на Европейската федерация на зелените партии). Това означава , че потреблението трябва да се пререгулира по начин, осигуряващ достойно и нормално съществуване на всеки един човек.

Изхождайки от тези дадености, зелените възприемат тезата, че човешките същества като част от природния свят трябва да уважават специфичната стойност на всички форми на живот, включително и на различните от човека видове. Човешкото общество зависи от природните ресурси на планетата Земя и то трябва да осигури интегриране на екосистемите, запазване на биологичното разнообразие и възстановяемост на поддържащите живота системи. Това налага човечеството да се научи и да заживее в екологичната рамка на ресурсните ограничения на планетата. Затова зелените енергично се противопоставят на унищожителните за природата форми на индустриалното и селскостопанско производство и подкрепят екологично ориентирани политики в тази сфери на обществената дейност. Те се обявяват за разумно самоограничаване на нарастването на населението върху основата на повишена култура и нарастване на икономическото благосъстояние на хората, като същевременно категорично осъждат всички насилствени, авторитарни начини за ограничаване на човешкото възпроизводство.

Зелените предлагат да бъдат определяни и налагани квоти за добив и употреба на естествени ресурси, за да бъдат защитени те от пълно изчерпване, както и строг контрол върху производството, съхраняването и продажбите. Зелените се обявяват за насърчаване на продукцията, която може повторно да се употребява, като в тази връзка настояват да се въведе изискването производителите да бъдат отговорни за целия жизнен цикъл на произведените от тях продукти.

За да се намали вредното въздействие на транспорта върху околната среда, зелените предлагат инвестиране в екологично чист обществен транспорт, данъци върху изкопаемите горива във всички сектори и екотакси за вредни емисии, намаляване на транспортирането на стоки чрез стимулиране на местната продукция където е възможно, за разумно планиране на транспортната мрежа чрез отказ от проектиране на нови огромни автомагистрали и пренасочване на инвестициите в реконструкция и модернизиране на съществуващите железопътни линии и воден транспорт.

Гарантирането на здравословна, качествена храна според зелените може да стане като се заложи на екологичните форми на земеделие вместо увеличаването на употребата в селското стопанство на химически торове, пестициди, високопротеинови фуражи, хормони и използването на генното инженерство, характерни за индустриалните форми. Опазването на разнообразието на земеделските култури е предпоставка за устойчивостта на земеделието и на екологичната чистота на хранителната продукция. Все в тази връзка трябва да се наложат в употреба природосъобразени риборазвъдни и риболовни практики, които да се базират на естествените принципи, на слабо въздейстащи методи и на международно съгласувани квоти. Необходима е строга и стройна система за повсеместен контрол върху качеството на храните. Еко - етикетирането трябва да стане главен инструмент за защита на потребителя. В неговото присъждане задължително трябва да участват както природозащитните организации, така и отделните граждани.

Горите трябва да станат постоянна грижа на човечеството и тяхното възстановяване не трябва да зависи от националните граници, законодателствата и лесовъдните практики. Лесовъдството трябва да се базира на съхраняването и възстановяването на цялото разнообразие от естествени дървесни видове в различните региони на света. Разнообразието на биологичните видове и тяхното местоживеене трябва надеждно да бъде защитено. Особено внимание трябва да се отдели на специалните, крехки екосистеми, като резерватите и районите, обект на специални програми, непрекъснато се разширяват. Обществото трябва да запази и разшири контрола върху употребата на земята, за да я предпази от хищническа експлоатация и непоправими щети.

Зелените считат, че чистата вода е основна необходимост и фундаментално право, и затова ще работят, тя и подземните водни ресурси да бъдат със запазено качество и количество и адекватно защитени от изчерпване. Те приемат, че доброто състояние на водните басейни и речните системи има първостепенно значение за човека, и ще работят за преустановяване на замърсяването и тяхното очистване. Обявяват се за въвеждане на ефективни мерки, които да намалят деградирането на земята както от производствена дейност, така и в обезлесените, засушените и полузасушени под въздействие на климата региони. Зелените ще работят за създаване на надеждни, нормативно закрепени гаранции научните изследвания в областта на генетиката и генното инженерство да се провеждат етично и да бъдат съобразени с изискванията за сигурност на човека и природата. Предвижда се и създаване на регулаторни системи, включващи отговорността на компаниите при евентуални неблагоприятни ефекти.

Зелените се обявяват и настояват да се създаде специализиран международен съд за разглеждане на случаите на разрушаване на околната природна среда и биологичното разнообразие, в който делата да се водят срещу корпорации, национални държави и личности.

Политиката на зелените по опазване на природата(планетата) най-общо формулирана е следната :

- човешкото общество зависи от природните ресурси на планетата. То трябва да се научи да живее в рамките на екологичните и ресурсни ограничения на Земята. Ние всички, трябва да запазим интегритета на екосистемите и биологичното разнообразие, да възстановим и съхраним издържливостта (нормалното функциониране) на поддържащите живота системи. Да бъдем предпазливи, с мисъл за бъдещите поколения там, където знанието е ограничено;

• 
  насърчаване на използването на чисти, екологично съобразени технологии;
  
• 
  задължително поетапно намаляване на вредните емисии до реално безопасни размери;
  
• 
  преминаване към производство на регенерираща се енергия и нейното ефективно, пестеливо използване в промишлеността и в бита;
  
• 
  прогресивно данъчно облагане с екологични данъци и такси на замърсителите на природата, на суровините и горивата, на неефективното разходване на енергия и на несъобразените с екологичните изисквания производства и други дейности;
  
• 
  действен екологичен мониторинг, строг контрол и прозрачност на изследванията и достиженията и продуктите на генното инженерство и биотехнологиите, на химията, физиката, ядрената и други потенциално опасни за човека и природата науки;
  
• 
  право на гражданско неподчинение, когато човек или групи от хора се сблъскват със замърсяване или разрушаване на околната природна среда и компетентните власти бездействат.
  

Общото разбиране на зелените за природата може да се сведе до това, че хората трябва да посрещат настоящите си нужди, без да рискуват възможността на бъдещите поколения да посрещат своите. Затова трябва да се направи така, че нашите действия да се ръководят от нуждите на околната среда. Не трябва да се прави нищо, което може да причини необратими вреди на природата, на човешкото здраве или на другите форми на живот на Земята.Трябва да използваме богатството, натрупано от изтощими ресурси, за да станем независими от тях. Верую на зелените е – ДА РАБОТИМ С ПРИРОДАТА, А НЕ СРЕЩУ НЕЯ!

Човекът и качеството на неговия живот са вторият основен фундамент на зелената идеология. Принципите, които изповядва тя се базират на законите на природата, а именно, че всяко живо същество има равно право да съществува и да се развива нормално в съответствие с неговите естествени потребности. Въпреки голямото си разнообразие хората са единно земно човешко семейство със споделена съдба. И всеки един индивид има равно право с всички останали. Това равно право се реализира в зелените идеи, като основна категория, наречена качество на живот.

Качеството на живот за зелените е много по-широко понятие от жизненото равнище. То е един многопланов критерий, който се стреми да обхване цялостно живота на отделния човек в неговото всекидневие. Като такъв критерий качеството на живот е и определящ показател за развитието на обществото. Защото, колкото по-високо е качеството на живот на отделните хора, толкова по-развито е обществото, което му предоставя тази възможност. Като комплексен показател то освен жизненото равнище (стандарт) включва още и правата и свободите на хората. Това са преди всичко: правото да бъдеш различен, равните права на живот, на здраве, образование, културна и психологическа среда, на труд, на възможности за реализация и дял от световното богатство, на годна за пиене вода, чист въздух, незамърсени почва и храна, както и правото на лична сигурност.

Разликите в качеството на живот и на възможностите за реализация в различните райони на света и в рамките на националните държави са потресаващи. 1,2 милиарда души живеят в мизерия с по-малко от един долар дневно. 125 милиона деца никога не са посещавали училище, 880 милиона възрастни не могат нито да четат, нито да пишат. Погазването на човешките права и свободи върви ръка за ръка с бедността и политическото безсилие. Милиони хора са подложени на дискриминация, заплахи, своеволно задържане, насилие и смърт. Затова гарантираното право на нормално качество на живот на всеки човешки индивид е крайъгълен камък на философията на зелените. Те се обявяват против дискриминацията по отношение на правата, свободите и на възможностите за развитие на каквато и да било основа – раса, цвят на кожата, пол, възраст, религия, социално положение, етнически или национален произход, сексуална ориентация, инвалидност или здраве. Постигането на фундаменталните права, за които споменахме по-горе, е цел на зелените, отнесена за всеки жител на планетата, за всяка страна независимо от формата на нейното управление.

• 
  Постигане на социална справедливост чрез разумно разпределение на социалните и природни ресурси – както на локално, така и на глобално равнище, като по този начин безусловно се осигурят основните човешки блага и равни възможности на всички граждани за лично и професионално развитие.
  
• 
  Справедлива световна организация (световен ред) и устойчива, зелена икономика, която да запълни разширяващата се пропаст между богати и бедни и да премахне бедността като социален, икономически, етичен и екологичен императив.
  
• 
  Нова визия за общество с нова, морална ценностна система, построена на равни права, възможности и ненасилие за всички индивиди без значение какъв е техния пол, възраст, религия, социално положение, етнос и национален произход и независимо от мястото на света където живеят.
  
• 
  Разширяване на Всеобщата декларация за човешките права с правото на съхранена околна среда и нейното превръщане във вътрешнодържавна и международна (планетарна) норма на поведение в отношенията между хората, институциите и държавата.
  
• 
  Постигане на демокрация, при която всеки гражданин има право да изрази своето гледище и има възможността да участва директно при вземането на икономически, социални, политически и екологични решения, които пряко или косвено се отразяват върху неговия живот.
  
• 
  Концентриране на властта и отговорността в местните и регионални общности, което да даде възможност решенията да се вземат на най-близкото управленско равнище и директно от тези, за които се отнасят решенията, защото вземането на решения става все по-отдалечено от нуждите и от прякото участие на обикновените хора. Следствие от това са нарастването на насилието, появата на радикални крайно “леви” и “десни”, на етно-националистически и фундаменталистки религиозни партии, организации и групи. зелените са за разширяване и засилване на демократичния контрол и прозрачност на властовите институции, за ефективно участие на всички хора в управлението на обществото.
  
• 
  Правото на всеки човек на пълна и обективна информация, необходима за вземане на което и да било решение. Само така той би имал възможност да изрази отношението си и да осъществява ефективен контрол върху всичко, което институциите на представителната демокрация извършват във и от негово име.
  
• 
  Правото на всеки човек да каже “ Не ! ” на какъвто и да е локален или глобален проект, който би застрашил неговата сигурност, възможности за развитие или би ограничил неговите права и свободи.
  
• 
  Правото на човек да бъде различен. Зелените изповядват тезата, че никой индивид, група индивиди или институция няма право да налага на личността да изповядва насила наложени норми. Напротив, нееднаквостта, многообразието в мисленето са важни фактори за оцеляването и развитието на обществото. Затова зелените не са “анти…”. Тяхната идеология не отрича и не е насочена против никого. Те са против каквото и да е насилие над личността чрез мъчения, принуда и други подобни практики, включително посегателства на религиозна основа.
  
• 
  Право на здравословна околна среда и на гарантирано здравеопазване за всички хора. Здравето на човека е един от най-важните показатели на качеството на живот. С нищо не може да бъде оправдано рискуването на физическото и психическото (духовното) здраве на отделния човек, на отделни групи от населението или на обществото като цяло. За зелените здравето е много повече от липсата на болест. То се изразява в доброто физическо, психологично и социално състояние и самочувствие на личността. Замърсяването на околната среда, рисковете на работното място , социалния стрес, несигурността в бъдещето, бедността и недохранването или приемането на некачествени храни са причинители на болести и болестни състояния и затова те също трябва да бъдат обект на здравната политика. Зелените се обявяват за плурализъм във формите на здравеопазване, за гарантирани права на лекаря и пациента и равнопоставеност в техните отношения, за здравна система, гарантираща качествена и високоефективна превенция, профилактика, лечение и рехабилитация. И накрая, повтаряме най-важното: РАВНО ПРАВО НА ЗДРАВЕ ЗА ВСИЧКИ.
  
• 
  Гарантиране на личната сигурност като основна ценност на качеството на живот. Престъпленията срещу личността, агресията, рекетът и корупцията, злоупотребата с власт засилват безпокойството и пораждат чувство за несигурност в днешния и утрешния ден. Борбата с престъпността трябва да бъде борба за премахване на причините за нейното възникване. Това са преди всичко бедността и безработицата, дискриминацията, липсата на социална защита и перспективи за развитие. Наказанието е последното и най-силно средство срещу престъпниците и ние сме за най-строго прилагане на закона срещу всички негови нарушители. Но заедно с това считаме, че то е само един отделен елемент от борбата с престъпността и затова главните усилия на обществото и властите трябва да се насочат към нейното овладяване чрез премахване на причините и превенция.
  
• 
  Гарантиране правото и възможностите за получаване на добро образование. Зелената теза, че бъдещето на човечеството зависи от това доколко то ще успее да съхрани природата предполага съзнателно самоограничаване в потреблението на природни ресурси и блага, както и тяхното справедливо разпределение. Тази теза може да бъде възприета и осъществена съзнателно само и единствено от образовани хора. Затова зелените издигат образоваността в свой основен принцип. Те са за това образователната система да стане водеща подсистема на общественото устройство и да бъде достъпна за всички. Образованието не трябва да зависи от мястото, където се е родил и живее човек, нито от “дълбочината на джоба” на неговите родители.
  
• 
  Премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, на прилагането на неофициални норми на поведение и на резервирано отношение към тях. Зелените се обявяват за пълноценно участие на жените в икономическия, социалния и културен живот на обществото. Равнопоставеността на жените се отнася и до отглеждането на децата и останалите “битови” задължения, както и до тяхното право да вземат решения без принуда относно контрола върху своята плодовитост. До постигането на пълно равенство на двата пола зелените се обявяват за задължителни квоти за участие на жените в обществените и частните дейности.
  
• 
  Равни права и възможности за инвалидите, на хората с умствени и физически увреждания. Тяхната дискриминация и насаждането на комплекс за малоценност, според зелените е абсурд за нашето съвремие на високи технологии и огромно по мащаби производство. Затова сред техните основните приоритети е да работят за подобряване на възможностите на тази група хора да живеят и работят равнопоставено в обществото.
  
• 
  Защитата на такова основно право, каквото е правото на убежище, уредено с Женевската конвенция също е в приоритетите на зелените. Индивидуалните причини за искане на политическо убежище трябва да не бъдат ограничавани и да бъдат приемани във всички случаи на системно подтисничество и ситуации, които застрашават човешкия живот или цялостност.
  
• 
  Недопустимост на деленето и дискриминирането на хората на основа раса, ентос, националност или място на раждане. Малцинствата имат право да развиват своята култура, религия и език без ограничаване. Зелената позиция е, че на малцинствата трябва да се гарантира приобщаване в мултикултурно общество и преди всичко в областта на образованието, на социалното и политическо равенство и на еднаквите икономически възможности. Принципите на зелените изискват уважение към личността на хората от малцинствата и правото на малцинствата да изразяват свободно възгледите си, освен в случаите, когато с това не се нарушават правата на другите. Те се обявяват за съхраняването на разнообразието на културите, езика, религиите и духовното наследство на малцинствата и са категорично против етническите прочиствания и силовите промени на етническия признак на населението. Всички хора трябва да бъдат подходящо защитени от расистко насилие.
  
• 
  Правото на сигурен и достойно възнаграден труд. Безработицата се превръща в най-сериозната заплаха за мечтания справедлив и демократичен свят. Особено тревожни са младежката безработица и регионалния дисбаланс в заетостта. Зелените се обявяват за нов модел на пълна заетост, който се основава на справедливо разпределение на платения труд, както и на по-добро преразпределение на доходите чрез данъчно облагане и преустройство на социалната сфера на обществото. Новият модел на заетостта предполага по-разкрепостен стил на живот, съчетаващ трудова заетост, образование и обучение. Той трябва да оценява и възмездява (заплаща) също и социалната стойност на доброволния незаплатен труд. – грижи за деца, възрастни и болни членове на семейството и др. Чрез подпомагане на дребния и среден бизнес, чрез местни инициативи и проекти могат да бъдат създадени много повече работни места в сравнение с едрия бизнес. Могат да бъдат открити нови работни места в сферата на задоволяването на екологичните, социалните и културните потребности. Възможности предлага и разделянето на съществуващата платена работа чрез намаляване на работното време и по този начин разкриване на нови работни места.
  

Приключвайки нашия разказ за втория “кит” на зелените - “ЧОВЕКЪТ - КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ” можем да обобщим написаното в няколко съждения.

Човешките права, както ги разбират зелените, са основни индивидуални права и тяхното нарушаване е недопустимо. Те са валидни за всички жители на планетата независимо от тяхната раса, пол, религия, възраст, национален или етнически произход, физически увреждания (инвалидност), сексуална ориентация или каквото и да е друго различие. Тази теза трябва да се превърне в световна норма на поведение и основен принцип на обществено устройство и управление.

Качеството на живота предполага всеки човек да има неоспоримото и гарантирано равно право на здраве, на свободно, обществено осигурено (безплатно) обучение, на социална защита, на гарантиран социален минимален доход за нормално, достойно съществуване и на лична сигурност. На всеки, защото зелените вярват в неотменимото, дадено от природата достойнство на всяка личност и затова са за създаване в обществото на равни възможности за пълна реализация на потенциала на всеки индивид. Те проповядат и ще работят за въвеждане и поддържане на системи за социална сигурност, които да покрият основните нужди на всички хора, така че те да не зависят единствено от платената работа. Да се осигури за всички жени, мъже и деца икономическа стабилност, за да не им се налага да прибягват от крайна нужда до действия, които им вредят или ги опустошават, като проституция, просячество, порнография или продажба на собствените им органи.

За повишаване на качеството на живот е необходимо постепенно и необратимо да се разширяват спектърът на гражданските права и свободи, прякото демократично участие в управлението и защитата на малцинствата. Пълните законови и граждански права и свободи, включително и правото за участие в управлението, трябва да се придобиват просто на основата на жителството (местоживеенето). Заедно с това зелените считат, че пропорционално на правата и свободите трябва да се увеличава и личната гражданска отговорност и участие в обществения живот на всеки жител на планетата.

Разказ четвърти : ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА

( УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ )

Неограниченото производство и конкуренцията на световния пазар в гонитбата на максимални печалби имат като резултат сериозни негативни екологични и социални последици. Производствените процеси и неограничената консумация, задоволяваща алчността само на малка група най-богати хора жестоко увреждат околната среда и сериозно застрашават здравето на хората и възможностите за живот на бъдещите поколения. Екологичните стандарти се занижават или пренебрегват под натиска на влиятелни лобита, като оправданието се търси в необходимостта от конкурентноспособност на пазара.

Неолибералната икономическа система разделя обществото на все по-малко печеливши и все повече губещи, на преситени и гладни, на преангажирани и на безработни. Бедността и нарастващото социално дистанциране все повече ограничават човешките права и свободата в избора на начин на живот от страна на индивида. Изграждат се нови префинени стени (бариери) срещу движението на хората и на идеите, докато капиталите и стоките на транснационалните корпорации се движат без ограничения. Петдесет от стоте най-развити икономически субекта са корпорации. Те са създали с помоща на тайнни правителствнени споразумения легална система, която поставя тяхната, неограничавана от правила, икономическа дейност над общественото благо. Тази система защитава корпоративното благосъстояние, като атакува социалното. Тя прави националните икономики безсилни и подчинени на едно световно казино, в което се разиграват повече от 1,3 трилиона долара за спекулативни сделки .

Налаганата форма на икономическа глобализация на фона на естественото глобализиране на обществените процеси отразява единствено интересите на транснационалния финансов капитал. Де факто тя е насочена към снижаване на търговските прегради пред стоки и услуги, отстраняване на контрола върху потоците на капитали, облекчаване на налозите върху печалбата и всичко това за сметка на орязването на социалните придобивки. Тази система улеснява големите фирми, корпорации или заможни персони във възможностите да избягват данъчното облагане. Спекулативни атаки срещу националните валути от страна на голями частни финансови институции нанесоха тежки удари на не една от развиващите се страни в различни краища на света. В търсенето и привличането на инвестиции тези страни биват въвличани в низходяща спирала на дерегулиране, при което са принудени да жертват социалните придобивки и околната си среда. Националните и местните власти постепенно губят качеството си на определящи (правещи) собствената си политика под диктата на международни бюрократични институции от рода на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ), Световната търговска организация (СТО) и др. Тази еднопосочна, отразяваща хегемонията на транснационалния финансов капитал, форма на глобализация е насочена към отстраняването на каквато и да е политическа рамка за намеса и справедливо регулиране на движението на стоки и услуги, на потока от капитали и финансови преводи.

Самата демокрация е заплашена от необезпокояваната хегемония на глобалните пазари. Политическите проблеми на нашето съвремие все повече се определят от така реализирания световен процес на икономическа глобализация. Тя се представя от “услужливи” икономисти, политолози, политици и медии като единствена и неизбежна форма на глобализация. Със своята дейност и управление “традиционните” политически партии все по-ясно показват тяхната неспособност да решават възникващите в наши дни икономически проблеми. Консервативните либерални партии единодушно прокламират и подкрепят неограничени растеж и пазарна конкуренция с изключително тежко (както вече беше посочено) отражение върху социалната сфера и върху природната среда. Социалдемократите на практика все повече се приближават (конвергират) към тях, като все по-явно изоставят традиционната си роля на защитници на социалните придобивки и социалното начало в политиката. Националистически, етнически, религиозни и други радикални политически формирования усилват общественото напрежение, като пренебрегват човешките права и свободи, отхвърлят другите, прокламират неравенство, дискриминация и насилие. Всичко това е свързано с централизация на властта, нейното отчуждаване от хората, недоверие и аполитичност .

Зелените се обявяват за нова икономическа система. Те отхвърлят тезата, че политиката безпомощно трябва да сведе глава пред “пазарите”. Зад такова примирение се крие липсата на политическо желание да се защити демократичното социално общество и околната среда.

Водещ принцип на зелените за преустройство на икономиката е изискването за оптимални в интерес на всички хора отношения “ИКОНОМИКА – ОКОЛНА СРЕДА – ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛЕН ОБЩЕСТВЕН МОДЕЛ“. Целите на “зелената икономика” са екологична устойчивост, равенство, социална справедливост, солидарност и увереност в собствените сили и възможности на всеки човек. Тя се основава на устойчиво потребление, а не на неограничена консумация. Икономическата политика на зелените се гради на вярата, че хората искат да живеят в хармония с околната природна среда, и в мир със съседите си. В едно общество, което ще позволи на тези, които живеят сега, да задоволяват нуждите си, без да рискуват възможностите на бъдещите поколения.

“ Зелената” икономика е позната в литературата и медиите и под наименованието “УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ”. Както във всяко нещо ново, така и в устойчивото развитие се влага най-разнообразно съдържание и то се тълкува в зависимост от научните интереси и гледните точки на неговите интерпретатори. Едни го свързват само с екологичното равновесие и устойчивост. Други разглеждат устойчивото развитие само като чисто икономическа категория и се опитват да го измерват с остарели мярки като например брутния вътрешен продукт (БВП).

Устойчивото развитие се третира от зелените в контекста на това, че ние живеем в един взамосвързан свят и решаването на проблемите на човешката общност е възможно само комплексно, в тяхната цялост. Борбата срещу замърсяването и увреждането на природната среда е необходимо условие за оцеляване на човечеството, но само тя няма да намали пропастта между богатите и бедните страни и хора. Рециклирането на отпадъците и производството на стоки, позволяващи повторна употреба, ще облекчи задъхващите се икономики, но няма да премахне социалните и политическите конфликти. Ефективното използуване и икономията на енергия ще даде отсрочка във времето за намиране на нови, възстановяеми източници, но няма да направи хората по щастливи, културни и образовани. НЕ СЪЩЕСТВУВА УСТОЙЧИВОСТ ИЗОБЩО. Устойчиво развитие на икономиката е невъзможно в един социално несправедлив и мултикултурно противоречив свят. Не е възможно устойчиво обществено развитие в силно екологично повредена околна среда. Няма нова морална ценностна система и нова култура без образованост, достъпна до всички. Не е възможно един регион, една държава да се развиват устойчиво, а съседите му да тънат в бедност, мизерия и перманентна социалнополитическа криза. Това са само малка част от примерите, които потвърждават тезата на зелените, че постигането на устойчиво природосъобразено развитие е обща задача и изисква усилията на всички хора, държави, институции, на цялото човешко общество. Устойчивото развитие е станало вече глобален планетарен проблем. И ето точно тази глобализация, насочена към постигане на екологична устойчивост, равенство и социална справедливост, достойно качество на живот и възможности за всеки човек, на живот без насилие и дискриминация, е идеал и сфера на дейност на Зелените. За такава глобализация те са готови да работят с всички останали политически партии и граждански организации, а срещу другата да се борят непримиримо.

“Зелената” икономика като теория и практика, за добро или за лошо, не е детайлно и прецизно формулирана и разработена до равнището на технологични схеми. “Злото” е ,че не може веднага да се приложи, а доброто, че всеки от нас може да даде своя личен дан за нейното формиране и утвърждаване. Ако потърсим причини за това, те са поне две. Първата е в младостта на зелените идеи и политика, а именно по-малко от 25 - 30 години. Втората се корени във факта, че се касае за качествено различна устойчива икономическа система. По идея тя трябва да бъде ориентирана към интересите на всеки един човек и да осигурява хармония както между хората, така и между човечеството и природата. Тя предполага отказ в световен мащаб от пазарното стопанство в досегашния му вид. А това е мега-сложна и мега-мащабна задача, която трудно може да се реши отведнъж и от един или няколко души. Ето защо в нашето изложение, което има основно общопознавателен характер, ще маркираме само принципните постановки на “зелената” икономическа система на устойчивото развитие. Те са изведени от програмните документи на отделните партии, на ЕФЗП (Европейска федерация на зелените партии) и на Световната мрежа на зелените – Глобъл грийнс.

• 
  система от екотакси и данъци върху невъзстановимата енергия, недостатъчните природни ресурси и дейностите, вредни за природата;
  
• 
  квоти за добив и употреба на естествени ресурси, за да бъдат надеждно защитени от пълно изчерпване;
  
• 
  насърчаване на продукцията, която е поправима, може да се употребява повторно или да се преработва;
  
• 
  производителите да са отговорни за пълния (целия) жизнен цикъл на своите продукти. Така например този който използва като основа за производство горски ресурс, трябва да има задължението включително и да го възстанови – подготовка, залесяване и отглеждане на горския ресурс до вида, в който е потребен;
  
• 
  всички частни и държавни фирми ежегодно да правят публично достъпна оценка за въздействието върху околната среда на тяхното производство и дейност. В разработването и приемането им задължително да бъде предвидено участие на неправителствени организации, независими експерти, заинтересовани граждани;
  
• 
  пазарните цени на стоките и услугите да включват разходите за опазване на околната природна среда, която е увредена или замърсена от тяхното производство и консумация;
  
• 
  ограничаване на възможностите за злоупотреби с плодородна земя и увеличаване на възможностите за прехрана на човечеството чрез преразглеждане на отношението “притежаване на имот – използване на неговите ресурси” ;
  
• 
  разширяване на действието на договора от Киото и залагане на ефективни мерки за изпълнение на поетите по него задължания;
  
• 
  преминаване в дългосрочен план на химическата промишленост към биологично разграждащи се вещества;
  
• 
  преминаване към производство на регенерираща се енергия, наред със системи за нейното ефективно използване;
  
• 
  замяна на ядрената енергетика с други по-безопасни регенериращи източници;
  
• 
  единна селскостопанска политика, която да гарантира устойчиво развитие на основата на органично земеделие. Крайната цел е да се замени скъпоструващото и нещадящо природата индустриално селскостопанско свръхпроизводство, превърнало се в подразделение на химическата промишленост;
  
• 
  равнопоставеност на всички форми на стопанисване и производство в селското стопанство. Системата на арендуване да не позволява накърняване на интересите на собствениците и погубването на агробиологичните качества на земята;
  
• 
  нова политика на хранителна сигурност, включваща правото на потребителя на пълна и достоверна информация за качеството и съставките на хранителните продукти;
  
• 
  много внимателен с оглед на бъдещето, подход към генетично изменяните растения и животни при цялостен демократичен контрол и отчетност, за да се сведат до минимум възможните неблагоприятни екологични или социални последици;
  
• 
  значително намаляване на шума, на отработените газове, на срива на екосистемите и на погубването на биологичното разнообразие от страна на автомобилния транспорт. За целта зелените предлагат въвеждане на високи стандарти (норми) за вредни емисии и шум; интегрирани системи за транспорт, при които относителният дял на автомобилния транспорт да бъде чувствително намален чрез избягване на ненужен транспорт, развитие на обществения електротранспорт, преминаване към релсов и воден транспорт;
  
• 
  и още много други конкретни решения за опазване на природната среда.
  

На второ място,това е социалната съобразеност на икономиката. Реализацията на продукцията от производството, размяната, рапределението и движението на парите трябва да гарантират на всеки един човек, който и да е той, правата, съдържащи се в категорията на зелените - качество на живот. Социалната ориентация на зелената икономика е свързана с изискването за честно, справедливо разпределение на благата, за да бъде преодоляна бездната между богати и бедни. Нейната цел е премахване на бедността като икономически, социален, морален и екологичен императив. Зелената икономика приема за основа съчетаването в оптимална конфигурация на всички форми на собственост. Добре организираната държавна собственост би могла да бъде гарант за устойчивостта на социалната сфера – минимално необходими доходи за нормално човешко съществуване, образование, здравеопазване, култура и т.н. Гъвкавата кооперативна собственост поощрява и дава шанс на дребното предприемачество. Общинската собственост е от съществено значение за регионалното (местното) развитие. Собствеността трябва да бъде така локализирана, че да създава възможности на работниците и на гражданите да участват като собственици в икономическия процес.

Зелените са за законова и друга нормативна уредба на икономиката, така че да се прекрати потока на доходи от “ЮГ” на “СЕВЕР”, безусловно да се опростят дълговете на най-бедните държави, а тези на средно развитите държави да се отменят тогава, когато в тях задоволително бъдат гарантирани жизненоважните екосистеми, качеството на живот и човешките права.

Зелената икономика предполага задоволяване на нуждите на всеки, а не само алчността на малко хора. Това предполага да се използват данъчни стимули, при които спестените от данъци средства се инвестират в редуцеране на бедността. Корпоративните доходи да бъдат прозрачни и да подлежат на сериозна отчетност. Правилата на международната търговия трябва да бъдат съобразени с изискванията на зелената икономика за устойчиво природосъобразено развитие. Необходимо е фундаментално реформиране на Световната търговска организация (СТО), на Световната банка (СБ) и на Международния валутен фонд (МВФ), така че да се демократизират както членството в тях, така и процедурите на вземане на решения. Решенията на тези международни организации трябва да са съобразени и подчинени на опазването на природната среда, на социалната справедливост и на приетите международни конвенции за правата и свободите на човека. Техните действия трябва да бъдат демократични и прозрачни, с възможност за блокиращо участие на представители на засегнатите общности.

Зелената икономика изключва приватизацията на природни ресурси, които представляват основна човешка необходимост и фундаментално негово право, каквато е например чистата вода. Тези съществени за живота ресурси трябва да бъдат обществена собственост и да са публично контролирани.

Зелената икономика окуражава чувството за общност, така че всички да бъдат заинтересовани за участие в обществената практика. Тя търси чувството на сигурност, увереността че никой няма да бъде отхвърлен, че обикновеният човек ще може да посрещне безусловните си нужди и че има всички възможности за лично и обществено развитие. Икономика, в която надеждно е защитено правото на всички работещи на сигурен и достойно платен труд, както и на правото свободно да се обединяват.

Икономическата дейност, нормите и институциите на всички равнища трябва да способстват човешкото развитие по справедлив и устойчив начин. Политико-икономическата система трябва да осигурява справедливо разпределение на благата вътре в нацията и между народите. Транснационалните корпорации и международните финансови организации задължително трябва да имат прозрачна дейност в интерес на обществото и да носят отговорност за последствията от тяхната производствена, търговска и финансова дейност. За обуздаване на спекулативните международни финансови сделки, насърчаване на инвестирането в реалната икономика и набирането на средства за устойчиво природосъобразено развитие да се прилагат походящи нормативни мерки. Такъв например е данъкът “Тобин - Хендерсен” върху международни финансови сделки, който създава пречки за спекулативна търговия с валута на равнища, на които би могъл да бъде засегнат нормалният бизнес. Условията на зелената икономика не допускат коорпорациите да не спазват трудовите, социалните и природозащитните закони на своите страни, като и на страните, в които осъществяват дейност.

В заключение можем да кажем – презумцията на Зелените е, че икономиката може и трябва да работи за всички хора и да съхрани природата. Тя трябва да се гради на социално отговорни икономически стратегии, при които чрез данъците и общественото финансиране максимално се стимулират равномерното разпределение и потребление. Тези, които се облагодетелстват от използването на природни и (или) обществени ресурси, трябва да заплащат пълната пазарна цена за тяхното ползване и за всяка нанесана вреда. Отговорни и авторитетни институции за мониторинг, включително и за екологичен, с участието на гражданството трябва да контролират функционирането на зелената икономическа система.

Зелените идеи, които изложихме естествено са свързани с проблема за сигурността. Тя и нейният изразител-мирът на планетата дълги, години бяха и продължават да се свързват единствено с равновесието на военните сили и средства и тяхната употреба в междудържавни, регионални или световни конфликти. Зелените считат, че сигурността не може повече да се дефинира единствено във военни граници. Мирът и сигурността са нещо повече от липсата на война и регулиране на конфликти. Проблемите на природната деградация, граничното, етническото и национално съперничество, съзнателното масово нарушаване на човешките права, намаляването на природните ресурси, неразбирането и неуважението на другите култури, нарастващите безработица, бедност и мизерия, производството и разпространяването на оръжия са само част от факторите, които днес определят състоянието на сигурността. Концепцията на зелените за сигурността включва шест основни аспекта: икономически, политически, социален, екологичен, научно-технологически и културно-психологически. Тъй като болшинството аспекти се съдържат имплицитно в досегашния ни разказ, ще си позволим да разгледаме малко по-подробно само политическия аспект, който почти не е застъпен в него.

В последните една-две години централно място в политическите аспекти, определящи сигурността, зае глобализмът. Той е обективно обществено-политическо явление, независимо от това дали го приемаме или отричаме. Глобализмът е следствие от достигната степен на развитие на човечеството. Неговите проявления, макар и в начален стадий очертават две коренно противоположни тенденции.

Първата е глобализмът да се превърне в основно русло на развитие към общество гарантиращо мира, сигурността и достойното съществуване както на всеки отделен човек, така и на структурите, в които те са обединени – държави, съюзи, федерации и др. Позитивната тенденция би довела човечеството до мечтаното от древността демократично обществено устройство, в което свободата, братството и равенството са реализирани в съгласие с природата и нейните закони. Общество, в което дискриминацията, насилието, бедността, глада, недостигът за едни и преситата за други, расовата и религиозната нетърпимост ще бъдат забравени и ще останат само в страниците на историята.

Втората тенденция е свързана с обратната, негативната страна на възможното развитие на глобализацията. Тя може да бъде разбрана и използвана като средство за възраждане и опити за реализиране на нови имперски амбиции, на идеята за световно господство на една личност, на една нация, една държава или някъкво друго явно или тайно сдружение. Концентрацията на капитала, достигнала невероятни размери в ръцете на единици, неговото проникване в структуроопределящите отрасли на почти всички страни, деградацията на моралните ценности, насажданото примирение и чувство за безсмисленост на стремежа с политически средства да бъдат защитени гражданското общество и природната среда са достатъчни условия за появяването на имперски властови амбиции.

Зелените са за развитието и осъществяването на позитивната тенденция на процеса на глобализация. Тяхната политика за сигурност е политика, изключваща насилието. Използването на сила може да бъде оправдано само ако е единственият възможен начин да се предотвратят случаи на насилствени действия, нарушаващи масово и драстично човешките права и (или) геноцид. И при изричното условие то да се прилага с легитимни санкции на ООН. Политиката за сигурност е насочена към предотвратяването на военните конфликти, към премахването на причините за война, към създаването на система за ранно откриване и предотвратяване с мирни политически средства на възникващите конфликтни проблеми. Тя включва инвестиране в борбата срещу расизма и духовната деградация, в разбирането и уважението на интересите на другия, на неговата култура и традиции. Както и във всеобщото разоръжаване и създаване на нова общоприета световна система за сигурност. В днешни дни, пък и в близкото бъдеще, според зелените, най-важният фактор за мир и стабилност е краят на световната бедност.

Реализирането на идеята за пълно и всеобщо разоръжаване според зелените е главното средство за гарантиране на сигурността и неупотребата на сила при решаването на конфликти. Международен договор за забрана, ограничаване и пълно премахване на ядрените, химическите и биологичните оръжия би могъл да бъде първата стъпка в това отношение. Теорията за тяхното възпиращо въздействие е само удобна вратичка на агресивните сили да продължават производството, усъвършенстването и разпространението на тези оръжия. Контролът над всички оръжия за масово унищожение би трябвало да бъде поверен на авторитетен, независим световен международен орган с достатъчно делегирани права и възможности да изпълнява своите функции. Реализирането на този договор би трябвало да се съпътства от ограничаване и контрол на производството и търговията с конвенционални оръжия, както и тяхното значително съкращаване. Преструктурирането и свеждането на националните военни доктрини на първо време в рамките на отбранителни доктрини ще намали в голяма степен разходите за военни цели и ще освободи средства за решаване предимно на социалните и екологичните проблеми на човечеството.

Новата световна система за ранно откриване, предотвратяване и прикратяване на конфликти би трябвало да се основава на равнопоставено участие на всички страни, независимо от тяхната големина, степен на икономическо развитие, преобладаващ етнос или религиозна ориентация. Пътят към една такава система според зелените преминава през реформиране на Организацията на обединените нации (ООН). Тя трябва да стане по демократична и да се освободи при вземането на решения и при финансирането си от опасната зависимост от една или няколко най-силни и развити държави. Гласът на всички страни - членки трябва да е равностоен на останалите. Реформираната ООН трябва да поеме главната определяща роля в постигането на сигурност и мир както в световен, така и в регионален и национален мащаб. Тя би трябвало да разполага с необходимите военни мироопазващи полицейски сили за предотвратяване на възможна военна ескалация на конфликти. Целта на всички вмешателства на ООН трябва да бъде започването на процес на преодоляване на конфликта и неговото довеждане до край. До окончателно и стабилно разрешаване на конфликта с политически средства, а не само до неговото временно спиране чрез военно сдържане от страна на мироопазващите сили. Към ООН трабва да се създадат подходящи структури - комитети, центрове, комисии, работни групи или други форми за ранно разкриване, предотвратяване и разрешаване на конфликти. В тях би трябвало да работят независими, добре подготвени авторитетни експерти от всички обществени сфери и особено в политическата, икономическата, етническата, културната и религиозната сфери. Те ще са призвани чрез постоянно наблюдаване на конфликтните области, държави и райони и чрез своевременно международно регламентирано посредничество да оказват влияние на потенциалните участници в конфликта, така че той да бъде разрешен в ранен стадий с мирни политически средства и да не се допусне възникване на въоръжен сблъсък.

Все в тази връзка НАТО би могъл да се превърне в гръбнака на мироопазващите полицейски сили на ООН. За постигането на това обаче държавите от Североатлантическия съюз ще трябва да приемат нов устав. В него трябва да бъдат отразени новите фунции и подчиненост на ООН на неговата военна организация, както и условието да не е позволена хегемония на която и да е страна - членка на НАТО при вземането на решение за военна намеса. В рамките на новата световна система за сигурност на ООН сполучливо биха могли да се впишат и други регионални или континентални системи за сигурност като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).