Внимание! Влизаме в Шенген, залива ни цунами



Дата24.10.2018
Размер46.72 Kb.

понеделник, 14 Март 2011 г. брой 70

Внимание! Влизаме в Шенген, залива ни цунами




Ако всичко вървеше по план, през този месец трябваше да сме горди членове на Шенген.

Дали Господ пак се оказа българин, не е ясно, но в началото на миналата година френският президент Саркози повдигна темата за ромските емигранти. И започна да става все по-ясно, че вероятно България и Румъния ще бъдат отложени за шенгенската зона. За страни като нас няма никакъв проблем да се намерят достатъчни причини, за да бъдат спрени.

Българските политици бързо се подредиха в традиционните си линии - опозицията започна да вика “провал, катастрофа, оставка…”, управляващите - да обещават, че “ще влезем, всичко сме изпълнили, нямаме вина …”

Човек обаче се пита дали няма божия намеса при толкова слепота. За разлика от влизането в НАТО и Европейския съюз такава външна цел като Шенгенската зонавсъщност крие огромни заплахи. Те напомнят вълна, която не виждаме. За да разберем какво би могло да ни се случи, нека погледнем съседна Гърция.

В средата на 2010 г. южната ни съседка се унизи да поиска помощ от европейската агенция за гранична сигурност Frontex. Нещо, което при гърците, казват, трудно се случва. Причината бе, че кризата е довела до имигрантски потоп. Само за първата половина на годината в Гърция са влезли над 45 000 нелегални емигранти. Всъщност ситуацията с гръцките центрове за бежанци отдавна е драматична.

Влизащите около 60-70 хиляди годишно са превърнали някои райони на страната в зони, наподобяващи Африка. Причините са различни, но най-важната е т.нар. “Дъблинска процедура” - страните от ЕС връщат заловените на тяхна територия нелегални имигранти там, откъдето са влезли. Пропускаме всички подробности, които сега стоят пред Гърция - гладни стачки на имигранти, на които е отказан статут за пребиваване в страната, ужасяваща мизерия и бунтове в центровете за бежанци, нарастващи расистки настроения сред гърците. А какво се случва на нашата граница тук и сега! При това със заловените едва 1000-2000 нелегални имигранти годишно. Обикновено “каналджиите” докарват кандидатите за по-добър живот в Западна Европа на няколко минути път от българската граница.

След като я пресекат и българската гранична полиция ги задържи, става ясно, че тези хора са си хвърлили документите и не е ясно откъде са. В резултат турската страна отказва да ги приеме, защото не може да се докаже, че са дошли от Турция. Въпреки че е невъзможно да са скочили от Луната, нашата съседка рядко приема назад бежанците. Тя има икономическия интерес - нежелание да харчи пари за връщане и хранене на тези хора. Още повече, че те често са риск за вътрешната й сигурност.

Обикновено и тук подобно на Гърция всички лица с арабски черти казват, че са от Палестина, а с африкански, че са от Сомалия. С други думи, са политически бежанци. България по силата на международните си задължения приема тези хора в бежански центрове. Осигурява им условия на живот - храна, легло, отопление и пр.

Тези центрове не са затвори и тези хора могат да ги напускат почти свободно. За имигрантите България не е мечтаната страна и ако имат пари, скоро ще продължат пътя си. Обикновено ги поема следващия “каналджия” във веригата.

Той ще ги заведе в някоя богата и щедра страна “на Запад”.

Но в едно наше изследване от пролетта на 2010 г. стана ясно, че нещата не са такива, каквито бяха. От момента, в който България става член на ЕС, на влезлите бежанци трябва задължително да се вземат биометрични лични данни.

Съответно за заловения имигрант в Австрия, Германия, Франция и т.н. в рамките на няколко минути чрез единна информационна система се установява откъде е влязло лицето. И веднага започва процедура по връщането му.

Последицата е, че тези хора се оказват в капан. Те не искат да се върнат в страната си, а и не могат да бъдат върнати, защото отказват да посочат откъде са. Нямат пари за ново пътуване. В София може да се открият стотици хора (не е ясно дали не са хиляди), които са върнати вече от Западна Европа. Те получават мизерни помощи (под 60 лева на месец), живеят в ужасяващи квартири, гладуват и все по-силно мразят страната, в която са имали лошия късмет да попаднат.

Описаното дотук ни дава всички основни факти, които да помогнат да си представим какво би се случило АКО бяхме ВЛЕЗЛИ В ШЕНГЕН примерно на 1 март. От този момент България би станала вход на имигранти със световно значение.

Нашата страна географски е най-краткият път от Близкия и Средния изток до Централна и Северна Европа. При положение, че Румъния е в Шенген, за имигранта няма да има повече граници по пътя към богатия свят. Вероятно това би било добро решение и за Гърция - не всичките 90 хиляди годишно влизащи бежанци ще изберат българския път, но дори и 1/3 да почнат да минават през България, можем само да си представим колко ще облекчи ситуацията там. Може да се предположи и, че десетки хиляди имигранти в южната ни съседка, които не са регистрирани там, ще обмислят “северния път”, ако сега пътуванията чрез ферибот за Италия са все по-трудни.

Следва описаната вече процедура - значим процент от тези хора в Западна Европа има вероятност да ни бъдат върнати. Ако искаме да добавим още мрачни щрихи, никой не може да каже каква ще е точно вълната от Северна Африка и Близкия изток със започналите политически сътресения - Тунис, Египет, Либия, Йемен и т.н.

Лесно можем да сметнем какво би значело това в рамките на период от 4-5 г. Бихме могли да умножим колко ще струват на страната половин милион имигранти. Разходи, които са непосилни дори за Гърция, която има около 10 пъти по-голяма икономика въпреки кризата.

Можем да си представим различни апокалиптични картини за заселвания в квартали - гета, палаткови лагери в покрайнините на градовете, в ромски квартали или в обезлюдени селскостопански райони. Ако харесваме антиутопиите, лесно можем да нарисуваме една периферия на Европа, наподобяваща хаос, подобен на този след световна война.

Какви са рационалните решения. Вероятно най-прагматичното е ЕС да постигне договореност с Турция. Сега Гърция обвинява Турция, че с либерализирането на визовата си политика със страните от Близкия и Средния изток, е улеснила заливането на Европа с имигранти. От своя страна Турция заявява, че връща над 100 000 хиляди имигранти годишно и иска безвизово движение на своите граждани, за да продължи да прави това усилие. ЕС знае, че това води до нови рискове, и се опитва да не прави отстъпки. Гърция, виждайки трудностите в тези преговори, е склонна дори на крайни стъпки като изграждане на стена. Опитът на САЩ обаче показа, че няма как да спреш хората, които гледат всеки ден реклама на хубавия живот по телевизията.



Така или иначе българските политици би трябвало да заявят ясно на своите партньори, че влизането в Шенгенската зона значи повече рискове за нас и по-малко за ЕС. В крайна сметка всеки трябва да си поеме отговорностите, а неравнопоставеността вреди на всички. Друг е въпросът, че докато османските армии не стигнат до Виена, никой не се сеща за солидарност в Европа.

ТИХОМИР БЕЗЛОВ, ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница