Външен дълг на България и неговото обслужване 1995 – 2005г

Съдържание:

1. 
   Основни компоненти на външния дълг.
   
2. 
   Динамика и структура на дълга.
   
3. 
   Основни методи за финансиране и обслужване на дълга.
   

В началото на икономическите реформи в България през 1991г. държавния дълг се оформя като един от най-сериозните проблеми. Неговия размер по това време е 11250.8 млн. щатски долара, 93% от които са към външни кредитори. През следващите три години дългът продължава да нараства в номинално изражение като през 1994г. достига 14401.2 млн. долара. Като процент от брутния вътрешен продукт нивото му обаче намалява до 146% през 1993г., докато през следващата 1994г. той отново е 180%. Изплащането на лихви през този период е частично поради обявения през 1990г. мораториум по плащанията по външния дълг и се движи в рамките на 14-33% от износа и 14-28% от бюджетните разходи.

За периода 1995г.-1998г. се наблюдава тенденция към намаление на дълга като номиналната редукция е над 3 млрд. долара. Относителният му дял спрямо БВП обаче е изключително динамичен и варира от рекордните 303% през 1996г. до 86% през 1998г. Натрупаният до 1991г. дълг предопределя до голяма степен и структурата на плащания. Кредиторите от Лондонския клуб остават с най-голям дял въпреки осъщественото преструктуриране и постигнатата през 1994г. реална редукция на дълга. Намалението му в резултат на постигнатите договорености е над 1 млрд. долара, а последващото канцелиране на брейди облигации по схемата за замяна на дълга срещу собственост възлиза на 140,4 млн. долара.

Задълженията към кредиторите от Парижкия клуб са уточнявани с редица споразумения сключени до 1998г. Динамиката им се определя от постигнатите договори за редуциране на дълга от погасителните планове и движението на валутните курсове.

През 90-те години се наблюдава и значително увеличаване на дела на официалните кредитори като Международния валутен фонд, Световната банка, Г-24 и Европейския съюз. От 7% през 1991г. техният дял достига 13,5% през 1998г. За същия период са сключени 10 споразумения с МВФ. През 1997-1998г. са уредени в двустранни договорености и редица спорни дългове на страната – задълженията на България към Кралство Испания, Полша, Унгария, бившата ГДР, Полската национална банка и Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС).

Преоформянето на българския външен дълг по т. нар. Брейди схема датира от 1994г. Сключеното по това време споразумение с Лондонския клуб на частни кредитори позволява преструктурирането на значителна част от валутните задължения на България към нейните външни кредитори. Въз основа на постъпилите от банките кредитни заявки България емитира облигации от типа брейди с първоначален номинален размер 5.188 млрд. долара, които заменят натрупани задължения общо за 8 млрд. долара. Обратното изкупуване, конвертиране на брейди облигациите в друг инструмент или погашението на лихви и главници по емисиите с обезпечени (DISCs- облигации с отстъпки) и (FLIRBs- облигации с първоначални намалени лихви) са свързани с освобождаване на съответната част от залога в полза на емитента.

Облигациите с първоначално намалени лихви FLIRBs са издадени в замяна на общата сума на главниците по предявените квалифицирани дългове. Облигациите с отстъпки DISCs са с 13г. матуритет и с условие за отписване на 50% от общта сума на главницата по квалифицираните дългове, предявени от кредиторите.

Към края на 1999г. външния дълг възлиза на 9070.1 млн. долара. Близо 55% от него са облигации емитирани в резултат на спорезумения с Лондонския клуб от 1994г. Задълженията към МВФ представляват 12.5%, към Световната банка и Парижкия клуб по 9% и към Европейския съюз- 4.4%. Държавните гаранции са 7.2% като приблизително 1/3 от тях са дългове на бюджетни институции. През годините са получени 702.1 млн. долара нови заеми и траншове по стари кредитни споразумения. По тригодишни споразумения с МВФ са постъпили средства от четири транша на стойност 284.9 млн. долара. От Световната банка финансирането е за 170.3 млн. долара по кредита FISAL, заем по преструктурирането на селското стопанство, здравеопазването и др. Заеми са получени от японската EXIMBANK, от Европейския съюз и Г-24. По държавногарантираните кредити са постъпили 144.2 млн. долара.

Извършените погашения през изтеклия период са 4.04 млн долара. Най- големи плащания са направени към Парижкия клуб и МВФ. По държавногарантирания дълг са погасени 38.2 млн долара, 10.6 от които са по кредити на бюджетните институции. Разходите за лихви са 453.9 млн. долара, от които над 57% са лихви по брейди облигации, а 29.3 млн. долара са по държавногарантирания дълг.

През 1999г. намалението на дълга е осъществено и в резултат на сключеното в началото на годината споразумение с Международната инвестиционна банка (МИБ) за уреждане на необслужените от 1990г. задължения на страната. Те са нетирани срещу закупени от България на вторичния пазар задължения на банката. Крайните параметри на комплексната трансакция са изключително благоприятни. Ако прибавим и финализираната в края на 1998г. сходна операция с Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС), общият ефект се изразява в канцелиране на задължения в размер на 948 млн. щатски долара. В т. ч. 719 млн. долара просрочени главници и лихви към МИБ и 229 млн. долара към МИБС.

Уреждането на задълженията към банките на бившия СИВ отстранява от правителствения дълг последните необслужвани задължения и слага край на близо десетгодишните усилия и преговори по регулиране на външния дълг на страната.

През 1999г. са сключени и две договорености за уреждане на дългогодишни спорове по дълга. В резултат на извършените операции по външния дълг неговият размер намалява за 1999г. нетно с 213.7 млн. долара. Като съотношение към БВП обаче въпреки прираста на БВП и номиналното намаление на дълга той отбелязва увеличение с около 6 пункта и достига 78.4%. Относителното увеличаване на размера му е резултат от обезценяването на еврото с над 15% през годината. Разходите за обслужването му представляват 7.7% от общите бюджетни разходи, което също е намаление в сравнение с 1998г. Спрямо износа лихвените разходи са 11.5%, а обслужването на дълга (заедно с погашенията) – 21.8%.

През последните две години във връзка с ограничаването на валутния риск за бюджета е възприета политика за заемане на нови външни кредити предимно в евро. В резултат на това делът на дълга, деноминиран в евро, нараства с 1 пункт и достига 15.8%, а дългът в щатски долари спада от 68 до 65.4%. Дългът с плаващи лихви е редуциран и достига 73%. Средният отсрочен срок на външния дълг е 12.9 години. Над 80% от дълга е със срок над 5 год., а сегашната му стойност (при норма на дисконтиране 10%) е 76%.

В края на 1999г. вътрешния и външния дълг представляват 91.6% от БВП. Въпреки номиналното намаление на дълга съотношението му към БВП се увеличава спрямо предходната година, което може да бъде обяснено с разликата в темпа на нарастване курса на щатския долар и на БВП за разглеждания период.

Причината за голямото влияние на валутния курс е делът на дълга, деноминиран в щатски долари – 61.2% в края на 1999г. Дългът в евро представлява 14.1%, а дългът в левове – 8.8%. Съотошението между инструментите с фиксирани и плаващи лихви също слабо се подобрява за 1999г., но все още дългът с плаващи лихви остава на нива, които представляват висок риск за бюджета – 72.2%. Остатъчният матуритет на дълга намалява спрямо предходната година и достига 12.6%. Най- голям остава делът на инструментите с остатъчен срок над пет години – 77.5%, а тези със срок до една година са 4.9%.

Фискалният резерв на правителството към 31 декември покрива 107.3% от дължимите за едногодишен период плащания по вътрешния и външния дълг. Това ниво се поддържа относително постоянно през цялата година и представлява сериозна граница за обслужването на дълга.

През 2000г. за втора поредна година е регистрирана тенденция към намаляване на абсолютния размер на външния дълг, измерен в щатски долари. Неговата доларова равностойност спада с близо 100 млн щ. д., а спрямо БВП от 78.4% в края на 1999г. достига 74.1%.

Във валутната структура на дълга делът на задълженията в щатски долари продължава да бъде преобладаващ – 65.5%, ката остава почти на същото равнище, както и през предходната година. При значителното обезценяване на еврото големият доларов компонент дава сериозни отклонения, дължащи се на курсови разлики, и е причина стойността в евро на външния дълг за една година да нарастне с 476 млн. Темпът на прираст обаче е значително по-нисък от този на икономиката.

Увеличаването на тежестта на доларовия дълг довежда и до слабо нарастване дела на плаващите лихви при инструментите в обращение. Над 75% от тях са брейди облигации, чиито лихви са обвързани с LIBOR. Задълженията към МВФ също са с плаващи купони и техният относителен дял нараства с близо един пункт вследствие успоредната динамика на курса на СПТ с тази на щатския долар.

С най – голям дял във външния дълг остават брейди облигациите – 55.5%. Въпреки намалението в номиналната стойност относителният им размер е по – голям от предходната година, което отново се дължи на увеличаването на курса на долара. Нараства и делът на дълга към МВФ, Световната банка и към Японската банка за международно сътрудничество (JBRC). Това е резултат от положителното финансиране от тези институции и от курсови разлики. Най-голямо намаление отбелязва дългът към Парижкия клуб вследствие на извършените през годината плащания и на обезценявянето на еврото, което е валута на преобладаващата част от заемите.

Външното финансиране през предходанта година е осигурено главно от официални кридитори. Сумата на получените от МВФ е най-голяма – 274.7 млн.щ.д. Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие отпускат заеми на обща стойност съответно 24.8 и 16.9 млн. щ. Д.

Нетното външно финансиране за годината е 129.3 млн. щ. д., от които 29 млн. долара е финансирането на проекти с държавна гаранция. Най-голямо положително салдо е реализирано при заемите от МВФ–144.1 млн.щ.д., следвано от Европейския съюз – 53 млн. щ. д , и от Световната банка – 45.7млн.щ.д. Отрицателно е финансирането от Парижкия клуб – 154.2 млн.щ.д. и от Г-24.

От новополучените кредити най-голяма част са деноминираните в СПТ – на стойност 274.7 млн.щ.д., следвани от тези в евро – 100.4 млн.щ.д. В щатски долари са деноминирани кредити на стойност 44.1 млн.щ.д.,като всички те са траншове по договорени в предходни години държавни инвестиционни и държавногарантирани заеми.

За обслужване на външния дълг през годината се изплащат 877.8 млн.щ.д., от които 474.5 млн.щ.д., и в евровалути – 204.4 млн.,следвани от плащанията в СПТ – 200.5 млн.щ.д. Поради покачването на курса на долара спрямо еврото над съотношението от края на 1999г. средствата, необходими за обслужване на дълга, са нарастнали с 68 млн.лв.

Най-голяма сума по дълга е изплатена за лихви по брейди облигациите – 280.7 млн.щ.д. Към Парижкия клуб са изплатени 194.7 млн.щ.д. През годината са активирани държавни гаранции по нови два заема за финансиране на проекти в промишлеността.

Намаление на дълга за разглеждания период е осъществено и при прилагане на възможностите за използване на различни дългови инструменти като платежно средство в приватизационни сделки. В резултат на такива операции е канцелиран дълг за 10.9 млн.щ.д.

Към края на 2001 г. външният дълг на България е в размер на 9672,9 млн.евро.

Въпреки нарастването на номиналната стойност на дълга с 32,5 млн.евро спрямо 2000 г. неговото съотношение към БВП значително намалява. Тенденцията към спад от края на 1999 г.се затвърждава и се наблюдава значително подобрение в стойността на съотношението, което от 74,2% през 1999 г. спада до 63,7% през 2001г. Причините за постигнатата положителна промяна в стойността на този индикатор са както значителният темп на нарастване на БВП, така и редовните погашения и намаляването на дълга, постигнато вследствие обратно изкупените около 200 млн. щ.д. брейди облигации.

Изключително подобрение, изразяващо се в намаление на номиналния и относителния размер на външния дълг, се наблюдава към края на 2000 г. Към 31.ХII.2002 г.неговата стойност възлиза на 8216,3 млн. евро, в сравнение с 2001 г. Въпреки, че размерът на външния дълг остава доста висок, безспорен е постигнатият огромен напредък в стойността на съотношението външен дълг /БВП . Достигнатото в края на 2002 г. ниво от 49,7% за първи път може да бъде определено като приемливо от гледна точка на Маастрихтските критерии и съпоставимо с повечето европейски държави.

Относителният дял на брейди облигациите в структурата на дълга е най - съществен – 55,83% към 31.ХII.2001г. Задълженията по реструктурирания дълг към официалните кредитори от Парижския клуб се съкратиха в най-голяма степен през 2001г. в резултат от деноминацията им в евро и редовно изплащаните главници по установените амортизационни схеми. В сравнение с края на 2000г. постигнатото намаление на дълга към Парижкия клуб в относително изражение е 2,21 пункта. Подобна тенденция към намаляване на дълга спрямо предходната година се наблюдава и по заемите, получени от официалните международни кредитори, като МВФ, Европейския съюз и Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). Този резултат се дължи на покачването на курса на щатския долар спрямо еврото и японската йена и на извършените погашения.

Структурата на външния дълг по кредитори претърпя съществена промяна през 2002 г.след извършените операции по замяна на част от брейди облигациите с глобални облигации. В резултат от извършеното преструктуриране и вследствие на изплатените погасителни вноски по брейди облигациите, брейди дългът спадна до 29,19% към края на 2002 г., което представлява намаление в относително изражение от 26,64 пункта в сравнение 2001г. За същия период делът на дълга , представен от другите облигации (глобални и еврооблигации) нарасна в относително изражение и достигна 28,11%. Леко покачване на дълга през 2002 г. се наблюдава и по задълженията към по – голямата част от официалните международни кредитори, като Европейския съюз, Световната банка, Японската банка за международно сътрудничество, Европейската инвестиционна банка и другите външни кредитори. Това увеличение се дължи на значителното обезценяване на щатския долар спрямо останалите валути на международните капиталови пазари. Като цяло към края на 2002г. се променя и съотношението между дълга, представен от търгуеми ценни книжа (57,30%) и кредити (42,70%). Постигнатото в този аспект, съчетано с икономически растеж и повишаване на кредитния рейтинг на страната, е предпоставка за намаляване зависимостта на външното финансиране от международните финансови институции и приоритетно осигуряване на средства чрез емисии ценни книжа на капиталовите пазари.

Сериозно подобрение във валутната структура на външния дълг се наблюдава към края на 2002г. Делът на дълга, представен в щатски долари, от 66,19% в края на 2001г. спадна до 54,03%, което представлява намаление от 12,06 пункта. Спад от приблизително 1 пункт се наблюдава и при дела на дълга в друти валути. За сметка на тези намаления нараства делът на дълга в евро – от 17,41% до 60,49% в края на 2002г. Резултатите от реализираните промени са значими и произтичат най-вече от осъществената замяна на част от брейди дълга с нови глобални облигации, деноминирани в евро и щатски долари, от значителното отслабване на щатския долар спрямо еврото през годината и от продължаващата тенденция по заемане на средства предимно в евро.

Лихвената структура на външния дълг претърпя значителна промяна през 2002г., дължаща се главно на проведените операции по замяна на брейди облигации с плаващи лихви с глобални облигации с фиксирани лихвени купони и вследствие на последователната политика по заемане на нови външни кредити с фиксирани лихви. От 72,30% към края на 2001г. в края 2002г. делът на дълга с плаващи лихви спадна до 62,80% , което представлява 9,5 пункта намаление в относително изражение. Ребалансирането на лихвената структура на външния дълг в посока към намаляване на относителния дял на плаващите лихви е от изключителна важност, предвид съществения му размер и значителните средства, необходими за неговото обслужване. По – големият дял на фиксираните купони в лихвената структура на външния дълг води до по-добра предвидимост на лихвените разходи за бюджета и до по – малка нужда от резервни фондове за покриване на пазарния риск.

Новото външно финансиране през 2001г. е 667,7 млн. евро. Постъпленията от дебютната петгодишна емисия еврооблигации са 247,1 млн. евро, което съставлява 37% от размера на финансирането. Въпреки това и през 2001 г. новите заеми (траншове) бяха предоставени най – вече от официалните международни кредитори. С най – съществен дял сред тях са заемите, получени от МВФ - 152,1 млн. евро, Световната банка –58,1 млн. евро, и Г-24-22,5 млн. евро, средствата от които постъпиха пряко в централния бюджет за подкрепа на платежния баланс.

Международните финансови институции са главните кредитори и по инвести-ционните проекти, управлявани от бюджетни организации. Най – голяма част от тези проекти се реализират със средства от Световната банка и ЕИБ с общ размер 46,2 млн. евро към края на годината. Новите траншове, усвоени по държавногарантираните кредити, са 121,7 млн. евро които са осигурени от ЕИБ.

Нетното външно финансиране към края на декември 2001г. е отрицателно и е в размер на 83,4 млн.евро, което произтича от отрицателните салда , реализирани при дълга към Парижкия клуб (205,5 млн. евро), МВФ (144,9 млн.евро), ЕС (70 млн. евро), JBIC (8,8 млн. евро) и Г – 24 (7,3 млн.евро). Положително е финансирането по държавногарантираните кредити (41,3 млн.евро), по инвестиционните заеми за бюджетните институции (38 млн. евро) и в най – голяма степен от емисията еврооблигации на международните пазари (247,1 млн. евро).

С цел преодоляване на съществуващата диспропорция във валутната структура на външния дълг и съобразяването на валутната деноминация на дълга с евро и паричните потоци от износа и през 2001г. продължава възприетата политика на заемане на нови външни кредити предимно в евро. Те представляват 61,3% от общия размер на финансирането ,следвани от кредитите в СПТ – 22,8% и постъпленията в щатски долари – 9%.

Външното финансиране през 2002г. носи като цяло белезите на новите тенденции в управлението на дълга.

В сравнение с 2001г. новото външно финансиране намалява и достига общо 276,2 млн. евро. Преобладаваща част от него – 115,9 млн.евро, е представена от траншовете , получени от МВФ съгласно сключеното през февруари 2002 г. двегодишно стен – бай споразумение и от постъпления по активни държавно-гарантирани заеми на стойност 92,3 млн. евро . В рамките на разглеждания период продължиха да се усвояват и средствата по вече договорени държавни инвестиционни заеми , като техният размер намаля с 8,86 млн. евро в сравнение с края на предходната година.

В резултат от очертаните тенденции към края на декември 2002г. нетното външно финансиране е отрицателно и възлиза на 321 млн. евро. Реализираните салда са отрицателни по дълга към всички външни кредитори. Реализираното положително нетно външно финансиране от държавни инвестиционни заеми е на стойност 27,9 млн. евро.

Обслужването на външния дълг изисква акумулирането и изплащането на значителен обем средства. Тяхното предвиждане е затруднено от колебанията в равнищата на лихвените проценти и валутните курсове.

Структурата на външния дълг предопределя зависимостта на обслужването на дълга и съответно на бюджетните разходи от пазарните индикатори.

Към края на 2001г. общият размер на изплатените средства по външния дълг са 1288,1 млн.евро, като сумата на извършените погашения надвишава обема на лихвените плащания с 214,1 млн. евро. Това се дължи до голяма степен на договорените и редовно изпълнявани амортизационни схеми по дълга към Парижкия клуб - 205,5 млн. евро, МВФ – 297 млн.евро, и по държавно - гарантираните кредити – 80,4 млн. евро.

От извършените лихвени плащания с най – съществен дял е сумата, платена по брейди облигациите - 326,4 млн. евро. Разходите за лихви по дълга към МВФ и СБ са съответно 58,1 млн. евро и 43,3 млн. евро (в т.ч.и лихви по задължения към JBIC).

Най – много са плащанията (главници и лихви) по външния дълг, извършени в щатски долари (427,2 млн.евро.), следвани от плащания в СПТ (398,3 млн.евро) и в евро (320,1 млн.евро). Поради повишаването на курса на щатския долар спрямо еврото в сравнение с края на 2000г. и вследствие по – голямата абсолютна стойност на реализираните през 2001 г. плащания бюджетните средства, необходими за обслужването на дълга през 2001г., са нараснали в относително изражение с 14,5 пункта спрямо 2000г.

Общият размер на плащанията по външния дълг към края на 2002 т.е 923 млн. евро, в т.ч.погашения 597,2 млн. евро, и лихва – 325,8 млн. евро. С най – голям дял в извършените погашения са сумите, изплатени по дълга към МВФ - 219,5 млн. евро . Задълженията към световната банка (вкл. JBIC) се изплащаха редовно в съответствие с договорените амортизационни схеми и в края на годината достигнаха 31,2 млн. евро. Значителни са сумите, изплатени по държавно гарантираните кредити - 96,3 млн. евро. Общата стойност на извършените погашения в края на 2002г. бележи спад със 153,9 млн. евро в сравнение с края на предходната година. Тази редукция е следствие от трайното отслабване през 2002г. на щатския долар спрямо останалите валути на международните пазари.

Размерът на изплатените лихви по външния дълг през 2002г. е силно повлиян от движението на валутните курсове и лихвените проценти на капиталовите пазари. Исторически ниските нива на ЛИБОР за щатския долар и евро, достигнати през 2002 г., са една от причините за значителния спад в лихвените плащания и за реализираната икономия в размера на реално изразходваните бюджетни средства за обслужване на външния дълг в сравнение с планираните за годината . Намалението от 211,2 млн. евро, постигнато към края на 2002 г., е в пряка зависимост и от резултатите от двете операции по преструктуриране на част от външия дълг. Причината за това е доминиращият дял на лихвите, дължими по брейди облигациите, в общия обем на разходите .Средствата, платени по брейди дълга към края на годината, са 175,3 млн. евро, което е със 151,1 млн. евро по – малко, отколкото в края на 2001г. През юли 2002г. бе изплатен и първият лихвен купон по глобалните облигации с падеж 2015г. на стойност 11,3 млн. евро.

Разходите за лихви по дълга към Световната банка (вкл. JBIC), по задълженията към МВФ и към официалните кредитори от Парижкия клуб са съответно 34,4 млн. евро, и 17,2 млн.евро към края на 2002 г.Тяхната обща стойност е с 58,2 млн.евро по – малка в сравнение с предходната година, което е резултат от спада на лихвите по финансовите инструменти в евро и щатски долари.

През цялата 2002г. продължава и редовното изплащане на лихви по държавните инвестиционни и държавногарантираните заеми, чиито размер за разглеждания период се определя както и изменението на пазарните индикатори (валутни курсове и лихвени проценти), така и от размера на усвоените средства по отделните проекти.

През ноември 2001г. България осъществява за първи път излизане на външните капиталови пазари чрез пилотна петгодишна еврооблигационна емисия. Макар и с ограничен номинал от 250 млн. евро, емисията е посрещната с голям интерес от международната инвестиционна общност и постига много добри финансови параметри от гледна точка на оптималната спрямо кредитния рейтинг на страната рискова премия от 376 базисни точки над базовите германски държавни облигации и ниския спрямо други елементи със сходин кредитен рейтинг фиксиран лихвен купон в размер на 7,250%. Заявките за закупуване на количества от емисията надхвърлят над четири пъти първоначално обявения размер. Интересът към първите български еврооблигации потвърждава възможността страната да придобие пазарен достъп при много конкурентни нива.

През март 2002г. България обява началото на първата от общо две операции за замяна на трите български брейди емисии в обращение срещу две нови глобални емисии, деноминирани в евро и в щатски долари. Тази сложна по характер трансакция е организирана чрез три паралелно проведени обратни аукциона от холандски тип. Чрез тях притежателите на български брейди облигации имат възможност да ги заменят срещу съответното количество новоемитирани глобални облигации в евро или в щатски долари или срещу получаването на пари в брой за сметка на увеличаване размера на емисията в евро. В резултат от тази операция страната успява да замени 1,326 млрд.щ.д., или около 28% от брейди дълга. От обращение са извадени 35,5% от емисията DISC, транш А, и 54,1% от транш В, 17% от емисията FLIRB, транш А, и 94,7% от FLIRB, транш В, както и 21,7% от облигациите IAB. Съответно са емитирани две нови глобални емисии: 835 млн.евро с лихвен купон 7,500% и падеж 2013 г.; 511 млн.щ.д. с лихвен купон 8,250% и падеж 2015г.

В края на 2003г. номиналният размер на външния държавен и държавногарантиран дълг възлиза на 7356 млн. евро, което е с 860.4 млн. евро по-малко от предходната година. Като съотношение спрямо БВП външния дълг достига 41.8% при 49.7% в края на 2002г. Намалението на дълга се дължи на обезценяването с близо 18% на долара спрямо еврото.

В структурата на дълга по кредитори няма съществени промени. Единствено брейди облигациите намаляват с 2.4 процентни пункта до 25.7%, което се дължи на валутно-курсовите разлики и на извършените редовни погашения на дълга. Положителното нетно финансиране от МВФ през годината се отразява в слябо нарастване дела на дълга по тази позиция. Задълженията към Световната банка и ЕИБ се увеличават в следствие развитието на различни публични проекти, финансирани от двете банки, и от приключването на програмата и усвояването по Програмния заем за преструктуриране от Световнара банка.

Във валутната структура на дълга през 2003г. се запазва тенденцията къмнарастване на задълженията в евро за сметка на тези в щатски долари. Съпоставен спрямо края на 2002г. дългът в евро нараства с 6.5 процентни пункта и достига 37%. Увеличението е за сметка на задълженията в долари, които от 54% спадат на 47.2%. По-добрата валутна структура се изразява в намаляване на валутния риск най-вече от значителното отслабване на щатския долар спрямо еврото.

Съотношението между дълг с фиксирани и плаващи лихви също се изменят слабо, като на дълга с фиксирани купони леко нараства от 37.2% до 38.2%. Изменението отново е резултат от обезценяването на долара и съответно намалението на дела на дълга в щатски долари, който е предимно с плаващи лихви.

Полученото през 2003г. ново външно финансиране е в размер на 437.4 млн. евро, осигурено главно от официални кредитори. Най-много са средствата, получени по Програмния заем за преструктуриране от Световната банка, в размер на 151.2 млн. евро. Това е първият от трите структурни заема, заложени в тригодишната Стратегия за подпомагане от страна на Световната банка. От МВФ по сметките на централния бюджет са постъпили 131.2 млн. евро в съответствие с двугодишното стабилизационно споразумение с МВФ. През годината продължава и усвояването по договорени инвестиционни проекти, финансирани с държавни и държавногарантирани заеми.

Нетното външно финансиране за годината възлиза на 45 млн. евро. Най-голямо положително салдо е реализирано при заемите от Световната банка – 112.8млн. евро, следвано от МВФ – 55.5 млн евро.

През 2003г.за обслужването на външния дълг са изплатени 721.8 млн. евро, от които 392.4 млн евро са погашения по главници и 329.4 млн.евро – по лихви. Най-големи са плащанията в щатски долари – 342 млн.еврова равностойност, следвани от тези в евро – 217 млн. евро, и в СПТ – 116.8 млн. еврова равностойност.

Погашенията по дълга са основно по брейди облигациите – 91.4 млн. евро, следани от амортизационните плащания към МВФ – 75.7 млн евро, към Парижкия към – 62.2 млн. евро, към Европейския съюз – 40 млн. евро, и към Светоната банка – 38.4 млн.евро. По активирани държавни гаранции от държавния бюджет са изплатени 4.9 млн. евро.

Поради големия относителен дял на дълга в щатски долари и на плаващите лихвени купони размерът на изплатените лихви по външния дълг през2003г. е силно повлиян в благоприятна посока от съотношението долар/евро и от изключително ниските нива на международните лихви. Лихвените разходи по външни заеми са в размер на 329.4 млн. евро, което е 4.6% от общите бюджетни разходи и 1.9% от БВП. Най-големи са сумите, изплатени по облигационни заеми – 222.3 млн. евро. Лихвите по държавни инвестиционни заеми са 16.7 млн.евро, а по държавногарантирани – 16.3 млн евро.

През 2004г. размерът на външният държавен и държавногарантиран дълг спада със 771.4 млн. евро и достига 6584.6 млн евро. Това е в следствие на отрицателното външно финансиране и спадането на курса на щатския долар спрямо еврото. Съотношението външен дълг/БВП достига 33.9% при 41.6% в края на 2003г.

Структурата на дълга по кредитори претърпява съществени промени. Обратното изкопуване на облигациите с отстъпка и обезценяването на долара довеждат до намаление дела н брейди облигациите с 8.8 процентни пункта. В резултат на това се увеличава тежестта на еврооблигациите и на задълженията към Световната банка с по над два пункта, а при останалите задължения – с по по-молко от един пункт. Намаление на дела на задълженията се наблюдава само към Г-24 и Парижкия клуб. Пазарните дългови инструменти спадат до 48.3%, а кредитите и държавните гаранции нарастват съответно до 44.9% и 6.7%.

Във валутната структура на дълга през 2004г. продължава тенденцията към нарастване на задълженията в евро за сметка на тези в щатски долари. Спрямо 2003г. дългът в евро се увеличава със 7.4 процентни пункта до 44.4%. Нарастването е за сметка на намаляване задълженията в долари. Съотношението между дълга с фиксирани и с плаващи лихви също претърпява изменения през годината, като делът на дълга с фиксирани купони се увеличава от 38.2% на 41.2%. Изменението отново е резултат от предварителното изплащане на брейди облигациите, които са с плаващи лихви, и обезценяването на дълга в щатски долари, който отново е с нефиксирани купони.

Полученото през 2004г. ново финансиране е в размер на 412.2 млн евро. Постъпленията са най-вече от официални кредитори. По линия на Световната банка най-много са средствата, получени по Програмния заем за преструктуриране в размер на 103.1 млн. евро. Това е вторият от трите структурни заема, заложени в тригодишната Стратегия за подпомагане на страната от Световната банка. От МВФ постъпват 62 млн. евро. През годината продължава и усвояването по договорени инвестиционни проекти, финансирани с държавни и държавногарантирани заеми. Постъпилите през 2004г. средства по държавни инвестиционни заеми са 97.4 млн. евро, а по държавногарантирани заеми – 129.9 млн. евро.

Нетното външно финансиране за годината е отрицателно и възлиза на 558.8 млн. евро. Най-голямо положително салдо е реализирано при заемите от Световната банка – 78.7 млн.евро, следвано от държавногарантираните заеми – 60 млн.евро. Отрицателно финансиране е отчетено при плащанията към МВФ, Парижкия клуб и Г-24. При държавните инвестиционни заеми нетното финансиране за 2004г. е положително – 58.4 млн.евро.

През 2004г. плащанията по външния дълг са в размер на 1275.9 млн. евро, от които 971.1 млн.евро са по главници и 304.8 млн. евро – лихви. Най-големи са плащанията в щатски долари - 698.7 млн.еврова равностойност, следвани от тези в евро – 158.7 млн.евро, и СПТ – 82.7 млн. еврова равностойност.

Погашения са извършени основно по брейди облигации – 657.7 млн.евро, следвани от амортизационните плащания към МВФ – 106.2 млн.евро, към Световната банка – 44.2 млн.евро, към Парижкия клуб – 43 млн.евро, и по държавноинвестиционни заеми – 39.1 млн евро. По активирани държавни гаранции от държавния бюджет са изплатени 4.8 млн.евро.

Размерът на лихвените плащания през годината е повлиян от спадащия курс на щатския долар спрямо еврото и от все още ниските международни лихви. Поради относително високия дял на дълга в долари и плаващи лихвени купони лихвените разходи са задържат на ниско ниво. През 2004г. са изплатени лихви по външни задължения за 304.8 млн. евро, което е 3.4% от общите бюджетни разходи, и 1.4% от БВП. С най-голяма тежест са сумите, изплатени по облигации – 202.6 млн.евро. Лихвите по държавни инвестиционни заеми са 16.4 млн. евро, а по държавногарантирани – 16.2 млн.евро.

Към края на 2005г. размерът на външния дълг е 5391 млн.евро, което в сравнение с 2004г. представлява намаление с 1193,7 млн. евро в номиналното му изражение и с 8,5% в съотношението му спрямо БВП. Като основни причини, довели до регестрираното намаление, следва да се разглеждат, както темповете на растеж на БВП и извършените редовни погашения по дълга , така и осъществените през годините операции по предсрочно погасяване на външния държавен дълг.

След извършените през 2002г. замени на брейди облигации с глобални книжа и последващото изплащане на облигациите с отстъпка DISC през изминалата година са погасени изцяло и останалите облигации от вида FLIRB и IAВ в размер на 1545,2 млн. щ. д. , съответстващи на 1164,1 млн. евро, преизчислени към края на периода. Вследствие на предплащането на три транша по Тригодишното разширено сроразумение с МВФ, както и на осъществените редовни погашения на главници е постигнато намаление от 309,2 млн. евро по дълга към Фонда. Съществена е редукцията и на ред Други кредити , реализирана в резултат на предплащането на дълга към Италия в размер на 53,8 млн. евро по Рамково споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Стопанска банка и Минералбанк към италианския кредитор (САЧЕ). Изцяло са погасени и задълженията към Световната банка по заем “Инвестиции в частния сектор и финансиране на износа” (PIEF) в размер на 5,4 млн. евро и съм ЕИБ по глобален заем “АРЕХ” в размер на 1,3 млн. евро, включени в частта на Активираните държавни граници .

Полученият в края на годината “Програмен заем за преструктуриране“(PAL 3), включен в Стратегията за подпомагане на страната от Световната банка за периода 2004 – 2006 г., в размер на 116,1 млн. евро и регулярно изплащане на главници определят нарастването на дълга на ред Световна банка с 89,4 млн. евро.

Редукцията от 17,7 процентни пункта по брейди дълга и намалението на задълженията към МВФ с 2,8 процентни пункта водят основно до нарастване на относителното тегло на дълга по глобалните облигации и на дълга към Световната банка – съответно с 9,4 и 6,3 процентни пункта в общата структура на външния дълг. С най – голям дял към края на 2005 г. е категорията Облигации – 40,1%, следвана от дълга към Световната банка – 24,1% , МВФ –10,4% и Други кредитори – 10,1% , представляващи институции, финансиращи публични инвестиционни проекти.

Спрямо края на 2004 г. делът на задълженията в евро нараства от 44,4% до 55,7%. Увеличението от 11,1 процентни пункта се реализира за сметка на доларовия компонент, регистриращ намаление от 9,9 процентни пункта в рамките на същия период. Намаление от 1,5 процентни пункта се отчита и в частта на дълга, представен в други валути, което е израз главно на ограничаването на риска от движението на японската йена на международните пазари.

През годината са усвоени средства в размер на 330,2 млн. евро. Основната част от тях – 141,9 млн. евро, са по инвестиционни заеми, финансирани от международни кредитори, като Световната банка, ЕИБ и други (в т.ч. Японската банка за международно сътрудничество, Фонда за международно икономическо сътрудничество, Евроатом, Ситибанк – Ню Йорк , ДЗИ Банк и др.). За подкрепа на платежния баланс постъпват единствено средства последния от трите програмни заема , включени в индикативната кредитна програма на Световната банка “Програмен заем за преструктуриране” (PAL 3).

Вследствие на това новото външно финансиране е с 82 млн. евро по – малко в сравнение с 2004г. Новото външно финансиране по държавногарантирани заеми също бележи спад от 57,8 млн. евро същия период от време.

Като цяло нетното външно финанситане към края на 2005г. е отрицателно, в размер на 1557,9 млн. евро. Отчетената стойност отразява резултатите от предплащането на външния дълг и регулярното погасяване на главници съгласно договорените в споразуменията амортизеционни схеми. По отделните компоненти на финансирането обаче положителна е стойността на нетното финансиране по държавните инвестиционни заеми – 102,6 млн. евро, и по държавногарантирания дълг – 47,1 млн.евро. Това се дължи на активното усвояване на средства по стартирали и нови проекти, както и на факта, че по-голямата част от кредитите са в гратисен период, което не предполага извършване на плащания по тях.

В резултат на постигнатите през последните години промени във валутната и лихвена структура на дълга рискът от влиянието на основните пазарни индикатори върху разходите по неговото обслужване е значително редуциран. Нарастването на курса на щатския долар през 2005г. се отразява слабо върху размера на изплатените погасителни вноски. Общата стойност на извършените погашения е 1888,1 млн. евро. Отчитайки регулярния амортизационен профил на дълга през 2005г., наблюдаваното нарастване в размера от 917 млн. евро в сравнение с края на 2004г. се дължи основно на изкупуването на брейди книжата в размер на 1259 млн. евро и предплащането на задължения към МВФ на стойност 147,4 млн. евро.

Повишаването на стойността на шестмесечния ЛИБОР за щатския долар и шестмесечния ЛИБОР за еврото за периода януари – декември 2005 г. не оказва съществено влияние върху размера на изплатените към края на годината лихви. Отчетената стойност от 297 млн. евро е приблизително равна на извършените през 2004г. разходи. С най – голям дял са изплатените суми по брейди облигациите - 163,9 млн. евро, следвани от Световната банка и JBIC – 25,7 млн. евро, и МВФ – 29 млн. евро.